Решение по дело №158/2025 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 119
Дата: 20 май 2025 г. (в сила от 20 май 2025 г.)
Съдия: Калин Трифонов Тодоров
Дело: 20251400500158
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Враца, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20251400500158 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 9518/30.12.2024 г., подадена от „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК: ***, гр.
София, представлявано от управителя Т. И. В., чрез пълномощника си главен
юрисконсулт М. М., с която се обжалва решение № 283/04.11.2024г. на РС-
Бяла Слатина, постановено по гр. дело № 760/2024г. в неговата цялост, с което
е признато за установено на основание чл. 439 ГПК, че А. Д. П., ЕГН:
**********, с адрес: ***, не дължи поради изтекла погасителна давност на
дружеството сумите: 1062,57 лв. - главница, дължима на основание сключен
договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-*** от 01.02.2008 г.
на стойност 1546,80 лв., договорна лихва, представляваща печалба на
дружеството в размер 324,37 лв. от 30.12.2008 г. до 29.01.2010 г., законна
лихва за забава върху главницата в размер 143,89 лв. от 30.01.2009 г. до
30.03.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
08.04.2010 г., до окончателното изплащане на вземането, както и направените
разноски по издаване на заповедта за изпълнение - заплатена държавна такса в
размер 25,00 лв. и адвокатски хонорар в размер 100,00 лв., които суми са
1
обективирани в изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.04.2010 г.,
издадена по ч.гр.д. № 303/2010 г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина.
Решението на РС - Бяла Слатина се обжалва от „ЕОС Матрикс" ЕООД и в
частта му, с която, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, жалбоподателят е осъден да
заплати на А. Д. П., ЕГН: **********, сумата 1066,23 лв., представляваща
направени разноски по делото.
Жалбоподателят твърди, че констатациите на съда в
първоинстанционното решение за наличие на последиците на погасителната
давност по отношение на процесното вземане са неправилни. Не споделя
изложеното от първоинстанционния съд, че не са действия, годни да
прекъснат давността за вземането, сочените от ответника извършени такива на
01.08.2018 г. и на 29.07.2022 г. Твърди, че с оглед унищожаването на
първоначално образуваното изпълнително дело № 1033/2010г. по описа на
ЧСИ Г. Б., peг. № *** при КЧСИ въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д. №
303/2010г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина, и предвид постановките на
ТР № 3 от 28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на BKС, нова давност
относно процесното вземане е започнала да тече от 26.06.2015 г. Изтъква, че
изпълнително дело № 00823/2016г. по описа на ЧСИ И. Ц., peг. № *** при
КЧСИ, е образувано преди да изтече установения давностен срок, като с
молбата за образуване от 24.08.2016г. са поискани от взискателя изпълнителни
действия, които да обезпечат и удовлетворят вземането, и са възложени на
ЧСИ действия по чл. 18 от ЗЧСИ. По това дело на 01.08.2018г. е постъпила
молба от взискателя за извършване на справки и налагане на запор на
установените активи; на 24.04.2019г. е изпратено съобщение до длъжника за
насрочен опис на движими вещи на 29.05.2019г. и на 29.07.2022г. е постъпила
молба от взискателя за извършване на справки и налагане на запор на банкова
сметка на длъжника в „Юробанк България“ АД. Поддържа, че последното към
момента изпълнително дело № 01111/2022г. по описа на ЧСИ И. Ц. peг. № ***
при КЧСИ, е образувано преди да изтече установения давностен срок, като
още с молбата за образуване са поискани от взискателя изпълнителни
действия, които да обезпечат и удовлетворят вземането, както и извършване
на справки и налагане на запор на установените активи. По това дело на
04.08.2022г. е изпратено съобщение до длъжника за насрочен опис на
движими вещи на 12.09.2022г.; на 25.03.2024г. е постъпила молба от
2
взискателя за извършване на справки и налагане на запор на установените
активи. При тези факти жалбоподателят се позовава на постановките на ТР №
2/2023 г. от 04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. ОСГТК на ВКС, на т. 10 на
ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и на
практиката на ВКС относно действието на погасителната давност в
изпълнителния процес и нейното прекъсване и спиране, както и на чл. 3, ал. 1,
т. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците, от които извежда извод за неоснователност и
необоснованост на извода на първоинстанционния съд за настъпили
последиците на погасителната давност относно процесното вземане. Посочва,
че обжалва присъденото със съдебното решение адвокатско възнаграждение,
като надвишаващо предвиденото в Наредба № 1/09.01.2004 г. приета от
Висшия адвокатски съвет относно задължителните минимални размери на
адвокатските възнаграждения, като твърди, че не е обсъдено от съда
направеното от него искане за намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК поради
прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение. Моли съда да отмени обжалваното решение на Районен съд -
Бяла Слатина и да пререши спора по делото съобразно изложеното във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства, като претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от въззиваемата адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата А. Д. П., не е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба.
Въз основа на въззивната жалба първоначално е образувано въззивно
гражданско дело № 775/2024г. по описа на Окръжен съд - Враца, което е
прекратено с определение № 3/06.01.2025г. и делото е върнато на Районен съд
- Бяла Слатина за произнасяне по инкорпорираното във въззивната жалба
искане по чл.248 от ГПК на ответника „ЕОС Матрикс" ЕООД за изменение на
първоинстанционното решение в частта му за разноските. По това искане
Районен съд - Бяла Слатина се е произнесъл с определение № 103/03.02.2025г.,
с което е изменил решение № 283/04.11.2024 г. в частта за присъдените на
ищцата разноски от 1066,23 лв., като вместо това е осъдил, на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК, „ЕОС Матрикс“ ЕООД, да заплати на А. Д. П. сумата 566,23 лв.
направени разноски по делото.
3
Срещу определението по чл.248 от ГПК е постъпила частна жалба вх. №
1353/26.02.2025г. от А. Д. П., чрез адв. Ж. Д..
Поддържа се в частната жалба, че работата на адвоката, получил
възнаграждението, не се състои само в подаване на исковата молба, но и във
внимателно проучване на всички обстоятелства, имащи значение за спора,
включително и със запознаване с изпълнителното дело, послужило за
изготвяне на исковата молба, въз основа на която е образувано
горецитираното дело, което отнема значително повече време от това, свързано
с явяване в съдебно заседание и техническо изготвяне на исковата молба.
Предвид изложеното частната жалбоподателка счита, че не следва да се
приема, че делото е фактически или правно несложно, за да се намали
заплатеното адвокатско възнаграждение на положилия труд адвокат. Същото
не надхвърля значително размера, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Извън гореизложеното, счита че следва ответникът да бъде осъден да заплати
заплатеното адвокатско възнаграждение в пълен размер, тъй като ответната
страна е станала повод за завеждане на делото. Моли съда, да отмени
обжалваното определение на Районен съд, гр. Бяла Слатина, като неправилно
и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което осъди „ЕОС
Матрикс" ЕООД да й заплати допълнително сумата 500 лева.
С писмен отговор ответникът по тази частна жалба и ответник в първата
инстанция „ЕОС Матрикс" ЕООД оспорва същата, като неоснователна и
необоснована. Счита обжалваното определение за правилно и
законосъобразно. Твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение напълно
възмездява справедливо обема на извършената от упълномощения адвокат
защита, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
производството по него е приключило без усложнения, като освен писмени,
други доказателства не са събирани. Поддържа, че претендираното от
насрещната страна възнаграждение значително надвишава определените с
Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения, че дори предвидените такива не са задължителни при
договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл.
когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване
на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради тяхната нищожност, като
4
нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Посочва, че при преценката
си първоинстанционния съд се е съобразил с вида на спора, с интереса, с вида
и количеството на извършената работа, и преди всичко с фактическата и
правна сложност на делото, спазвайки и установената практика на ВКС. Моли
съда да отхвърли частната жалба и да потвърди като правилно и
законосъобразно обжалваното определение на Районен съд - Бяла Слатина.
При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба и
въззивната частна жалба настоящият съдебен състав констатира, че същите са
подадени в сроковете по чл.259, ал.1, респ. чл.275, ал.1 ГПК, и отговарят на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК. При констатираната допустимост на
въззивната жалба, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо,
постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита, предявено с исковата молба на ищцата.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, с която е
предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК от А. Д. П., ЕГН
**********, от с.***, чрез адв.Ж. Д., против „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК ***,
гр. София, с искане за признаване за установено, че ищцата не му дължи
сумите: 1062,57 лв. - главница, дължима на основание сключен договор за
потребителски паричен кредит с номер PLUS-*** от 01.02.2008 г. на стойност
1546,80 лв., договорна лихва, представляваща печалба на дружеството в
размер 324,37 лв. от 30.12.2008 г. до 29.01.2010 г., законна лихва за забава
върху главницата в размер 143,89 лв. от 30.01.2009 г. до 30.03.2010 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 08.04.2010 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по
издаване на заповедта за изпълнение - заплатена държавна такса в размер
25,00 лв. и адвокатски хонорар в размер 100,00 лв. /за които суми е издаден
изпълнителен лист от 29.06.2010г. въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.04.2010 г., издадена
по ч.гр.д. № 303/2010 г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина/, поради
погасяване на вземанията поради изтичането на погасителна давност.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 29.06.2010 г. по ч. гр.
дело № 303/2010 г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина е издаден
изпълнителен лист срещу ищцата, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 823/2016 г. по описа на ЧСИ И. Ц., с взискател „БНП
Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД, ЕИК ***. На 28.06.2017 г. ЧСИ И. Ц. е
5
извършила справки за банкови сметки и сейфове; на 05.07.2017 г. е наложила
запор върху всички сметки на ищцата откри в „Банка ДСК“ ЕАД; на
01.08.2018 г. взискателят е поискал да бъде извършена справка за собственост
на движима/недвижима собственост и при наличие на такива да се наложи
запор и възбрана, а в случай, че длъжникът не притежава недвижими имоти,
да се насрочи опис на движими вещи. Посочено е, че въз основа на молба от
„Еос Матрикс“ ЕООД – цесионер, с постановление от 01.06.2022 г. на ЧСИ И.
Ц. изп.д. № 823/2016 г. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК. С
молба с вх. № 19396 от 02.06.2022 г. от цесионера, ЧСИ е уведомен, че е
сключен договор за цесия от 11.11.2021 г. между взискателя „БНП Париба
Пърсънал Файненс“ ЕАД и „Еос Матрикс“ ЕООД, като последното дружество
е придобило вземанията по изпълнителното дело. Със същата молба е
поискано образуване на изпълнително дело с искане за извършване на справки
за регистрирани трудови договори и налагане на запор. Изтъкнато е, че на
04.08.2022 г. ищцата е получила покана за доброволно изпълнение за
заплащане на сумата 4824,98 лв., като при неизпълнение, на 12.09.2022 г. е
следвало да бъде извършен опис на движими вещи, намиращи се в нейно
владение. На 05.07.2023 г. по молба на взискателя са извършени справки в
Регистъра на банковите сметки и НОИ. Твърди се също, че претендираното
вземане не се дължи поради настъпила погасителна давност, тъй като и по
двете изпълнителни дела няма извършени действия по принудително
изпълнение, поради бездействието на взискателя-ответник и вземанията му по
изпълнителен лист от 29.06.2010 г. са погасени по давност.
В срочно подаден отговор ответникът „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК ***,
гр. София е оспорил предявения иск като неоснователен. Изложени са
твърдения, че по първоначално образуваното производство по изп.д. №
1033/2010 г. по описа на ЧСИ Г. Б. са предприети изпълнителни действия,
прекъсващи давностния срок, както и че съгласно ТР № 3/28.03.2022 г. по т.д.
№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, докато е траел изпълнителния процес относно
вземанията по това изпълнително дело, давност за тези вземания не е текла и
за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г. Посочено е, че
впоследствие, преди изтичане установения давностен срок, е образувано ново
изп.д. № 823/2016 г. по описа на ЧСИ И. Ц., по което още с молбата за
образуването му са поискани изпълнителни действия, за които са заплатени и
съответните такси, че на 05.07.2017 г. по делото е наложен запор на банкови
сметки на длъжницата и че на 01.08.2018 г. е постъпила молба за извършване
на справки и налагане на запор. Поддържано е, че впоследствие е образувано
ново (трето по ред) изпълнително дело № 1111/2022 г. по описа на ЧСИ И. Ц.,
по което са предприети изпълнителни действия под формата на справки и
искане за налагане на запор. Изложени са също така в отговора и правни
доводи, обосноваващи твърденията за прекъсване теченето на давностния
срок. Поискано е предявеният иск да бъде отхвърлен и присъждане на
разноски.
В производството пред районния съд са събрани писмени доказателства
6
– част от приложените материали по изпълнителни дела № 00823/2016г. и №
01111/2022г. по описа на ЧСИ И. Ц., peг. № *** при КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд Враца, въз основа на които е прието, че предявеният
иск е допустим и основателен. Първоинстанционният съд е приел, че
доколкото изп. д. № 1033/2010 г. по описа на ЧСИ Г. Б. е било образувано
преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС, то следва да се приеме, че давността за вземането не е
текла до 26.06.2015 г. и същата е започнала да тече от тази дата, че ответникът
не е доказал да е прекъснал давността с предприемане на действия по
принудително изпълнение на вземането в петгодишния период след 26.06.2015
г., то същата е изтекла на 02.09.2020 г., с оглед спирането на процесният
давностен срок за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. по силата на чл. 3 и
§ 13 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците. Съдът е заключил, че по делото не са събрани
доказателства процесното вземане или част от него да е погасено, че липсват
данни за извършени доброволни плащания или принудително осребрено
имущество на ищеца в рамките на образуваното срещу него изпълнително
производство, поради което цялото вземане, обективирано в издадения на
29.06.2010 г. изпълнителен лист, следва да се счита за погасено поради
изтекъл давностен срок.
Във въззивното производство са изискани от ЧСИ И. Ц., peг. № *** при
КЧСИ, и приложени по делото заверени копия от изпълнителни дела №
00823/2016г. и № 01111/2022г.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд
обсъди събраните в първоинстанционното и в настоящото производство
доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема следното:
Установено е по делото, че по ч. гр. дело № 303/2010 г. по описа на
Районен съд - Бяла Слатина, в полза на „БНП Париба Пърсънал Файненс“
ЕАД против ищцата А. Д. П., ЕГН **********, е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 09.04.2010 г., както и изпълнителен лист от
29.06.2010г., за сумите: 1062,57 лв. - главница, дължима на основание сключен
договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-*** от 01.02.2008 г.
на стойност 1546,80 лв., договорна лихва, представляваща печалба на
дружеството в размер 324,37 лв. от 30.12.2008 г. до 29.01.2010 г., законна
лихва за забава върху главницата в размер 143,89 лв. от 30.01.2009 г. до
7
30.03.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
08.04.2010 г., до окончателното изплащане на вземането, както и направените
разноски - заплатена държавна такса в размер 25,00 лв. и адвокатски хонорар
в размер 100,00 лв.
Въз основа на този изпълнителен лист първоначално е било образувано
изпълнително дело № 1033/2010 г. по описа на ЧСИ Г. Б., рег. № ***, което е
било архивирано през 2015 г., а впоследствие и унищожено, тъй като са
изминали повече от 5 г. от архивирането му, видно от отговор на ЧСИ Г. Б. от
16.09.2024г., обективиран върху представената като доказателство по делото
молба вх. № 10907/13.09.2024 г. Видно от отметките върху гърба на
изпълнителния лист, извършени от ЧСИ Г. Б., това изпълнително дело е
образувано на 12.10.2010г. и е прекратено на 29.10.2015г.
От приложеното по делото копие от изпълнително дело № 823/2016г. по
описа на ЧСИ И. Ц., peг. № *** при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд
Враца, се установява, че същото е образувано по молба „БНП Париба
Пърсънал Файненс“ ЕАД от 24.08.2016 г. срещу А. Д. П. за принудително
събиране на сумите по посочения по-горе изпълнителен лист от 29.06.2010г. С
молбата взискателят е поискал от съдебния изпълнител да предприеме
необходимите изпълнителни действия срещу длъжницата за принудително
изпълнение на задълженията й, ведно с разноските по изпълнението и му е
възложил всички действия по чл.18 от ЗЧСИ.
След образуване на изпълнителното дело съдебният изпълнител е
извършил изследване имуществото на длъжницата – направил е справки за
регистрирани трудови договори, за притежавани недвижими имоти и МПС и
за налични банкови сметки на нейно име.
Видно от постъпилата по изпълнителното дело справка за банкови
сметки и сейфове с вх. № 04355/28.06.2017г., на името на длъжницата е имало
открита банкова сметка, поради което с резолюция от 05.07.2017г. върху
самата справка съдебният изпълнител е разпоредил да се наложи запор на
банковата сметка. Данни за изпратено запорно съобщение до третото
задължено лице по изпълнителното дело няма.
С молба вх. № 11444/01.08.2018 г. взискателят е поискал от съдебния
изпълнител извършване на справки за имуществото на длъжницата /движими
вещи и/или недвижими имоти/ и в случай, че такива бъдат установени,
налагане на запор, респ. възбрани, извършване на опис на същите и
изнасянето им на публична продан. С резолюция от 01.08.2018г. върху самата
молба съдебният изпълнител е разпоредил да се насрочи опис на движими
вещи. Резолюция със същото съдържание с дата 23.04.2019г. съдебният
изпълнител е поставил и върху справка за банкови сметки и сейфове на
физическо лице вх. № 09100/23.04.2019г.
8
Със съобщение за образувано изпълнително дело от 24.04.2019г.,
адресирано до длъжницата и получено от нея на 08.08.2019г., съдебният
изпълнител е уведомил длъжницата за дължимите суми и е поканил същата да
изпълни задължението си като е посочил принудителни мерки за изпълнение:
извършване на опис, оценка и изземване на движими вещи, намиращи се в
нейно владение на 29.05.2019г. от 10.30 часа, ако не инициира плащане до тази
дата.
Данни за извършени описи на движими вещи по изпълнителното дело
няма.
Въз основа на молба вх. № 18203/23.05.2022г., подадена от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, в качеството му на цесионер по договор за прехвърляне на
вземания, с постановление от 01.06.2022 г. на ЧСИ И. Ц. изп.д. № 823/2016 г. е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК.
Установява се също, че по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД от
02.06.2022г. с приложен към нея изпълнителния лист от 29.06.2010г., издаден
срещу А. Д. П. по ч. гр. дело № 303/2010 г. по описа на Районен съд - Бяла
Слатина, е образувано ново изпълнително дело № 1111/2022 г. по описа на
ЧСИ И. Ц. с район на действие Окръжен съд – Враца. Молителят се е
легитимирал като кредитор със сключен договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 11.11.2021г., по силата на който е придобил вземанията
на „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД спрямо А. Д. П., произтичащи от
договора за потребителски паричен кредит с номер PLUS-*** от 01.02.2008 г.,
като е представил договора за цесия и приложенията към него, вкл.
пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера „ЕОС Матрикс“
ЕООД да уведоми от името на цедента всички длъжници по прехвърлените
вземания, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, и уведомление от 23.05.2022 г., с което
„ЕОС Матрикс“ ЕООД уведомява А. Д. П. за прехвърлянето на вземанията.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал
от съдебния изпълнител да извърши справки за регистрирани трудови
договори на длъжницата и/или доходи от пенсия и за налични банкови сметки
на нейно име, като при установяване на такива да наложи запор на най-
новите. Същите искания взискателят е направил и в хода на делото с молба от
05.07.2023г.
Със съобщение от 04.08.2022г. до длъжницата по изпълнителното дело,
получено от нея на 09.08.2022 г., същата е уведомена за образуваното дело и
за размера на задължението й, поканена е да плати дължимата сума, а в случай
на неплащане е насрочен опис на движими вещи, находящи се в ***, на
12.09.2022 г.
На 08.03.2024 г. съдебният изпълнител е изпратил до длъжницата
призовка за принудително изпълнение, в която е уведомил същата, че на
17.04.2024 г. ще пристъпи към принудително изпълнение чрез извършване на
9
опис, оценка и изземване на движими вещи, като съобщението е получено от
длъжницата на 19.03.2024 г. Протоколи за проведени описи не са приложени
по настоящото делото, доказващи, че в действителност за осъществени
насрочените описи и е извършена оценка и изземване на движими вещи.
С молба от 25.03.2024г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител
да наложи запор на сметкита на длъжницата А. Д. П. в „Общинска банка“ АД.
Със запорно съобщение от 27.03.2024 г. съдебният изпълнител е наложил
запор на всички сметки на длъжницата в посочената банка, в качеството й на
трето задължено лице. Съобщението е получено от банката на 02.04.2024г.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК,
предмет на спора по който е отричаното от ищеца право на принудително
изпълнение за вземането на ответника, поради погасяването му по давност. За
основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването
на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на
погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван. В тази
връзка в доказателствена тежест на ищеца е да установи момента на
настъпване на изискуемостта на отричаното от него право, а в тежест на
ответника е при условията на пълно и пряко доказване да установи
съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на
изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва
погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или
прекъсване течението на давността.
В настоящия случай, доколкото вземането е установено със заповед за
изпълнение, която не е оспорена и е влязла в сила, съгласно разпоредбата
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, новата погасителна давност за принудителното
удовлетворяване на изпълняемото право в случая е петгодишна. В този смисъл
е и съдебната практика – Решение № 37/24.02.2021 по дело № 1747/2020 г. на
ВКС, ГК, IV г.о.
От момента на издаването на изпълнителното основание - Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.04.2010 г. до датата
на образуване на изпълнително дело № 1033/2010 г. по описа на ЧСИ Г. Б., рег.
№ *** при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Враца - 12.10.2010 г.,
давност не е могла да изтече предвид краткия времеви период.
По въпроса прекъсва ли се давността с образуване на изпълнително дело
и тече ли тя докато трае изпълнителния процес следва да бъдат съобразени
10
както постановките на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. дело № 3/80 г.
на Пленума на ВС, така и тези на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на Тълкувателно
решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, и трите
имащи задължителен характер за прилагане от съдилищата. При съобразяване
на същите, съдът приема, че от датата на образуване на изпълнително дело №
1033/2010 г. по описа на ЧСИ Г. Б., рег. № *** при КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд Враца, до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, действащо е било ППВС № 3/18.11.1980 г., според
което образуването на изпълнителното дело е прекъснало започналата да тече
от датата на изискуемостга на вземанията погасителна давност и по време на
изпълнителния процес давност не тече, а след датата на постановяване на ТР
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и съобразно
разрешенията дадени в самото ТР, давността може да тече и по време на
изпълнителния процес, но се прекъсва е предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.
Доколкото изпълнителното производство по изпълнително дело №
1033/2010 г. по описа на ЧСИ Г. Б., рег. № *** при КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд Враца, е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г.,
именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД дадено с него е било
приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до
последващата му отмяна с тълкувателното решение от 26.06.2015 г. С оглед
даденото разрешение в цитираното постановление погасителната давност се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато
трае изпълнителното производство същата се спира. От горното следва, че с
подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело първоначалният
взискател „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД е прекъснал теченето на
давностния срок, като същият е спрян до постановяването на ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което
е обявено, че предходното постановление е изгубило действие, респ. до
прекратяване на изпълнителното дело, ако е преди този срок, респективно от
тази дата започва да тече давност по материалното правоотношение.
Тъй като в настоящия случай изпълнително дело № 1033/2010 г. по
описа на ЧСИ Г. Б., рег. № *** при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд
Враца, е прекратено на 29.10.2015г. и предвид липсата на данни за
основанието за прекратяването му, новата погасителна давност за
принудителното удовлетворяване на изпълняемото право в случая е започнала
да тече от 26.06.2015 г. (както правилно е приел и първоинстанционния съд),
11
тъй като до тази дата теченето на давностния срок е било спряно.
Към 24.08.2016г., когато е образувано второто по ред изпълнително дело
№ 823/2016г. по описа на ЧСИ И. Ц., peг. № *** при КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд Враца, давността не е изтекла, тъй като не са изтекли
необходимите 5 години, считано от 26.06.2015 г.
Спорният по делото въпрос, с оглед направените оплаквания във
въззивната жалба, е дали подадените от новия взискател молби за образуване
на изпълнително дело № 823/2016г. и впоследствие изпълнително дело №
01111/2022г., и двете по описа на ЧСИ И. Ц., peг. № *** при КЧСИ, и
последващите молби по тези изпълнителни дела и предприетите от съдебния
изпълнител действия са такива, които са прекъснали теченето на давностния
срок.
Самото образуване на изпълнителното дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността, съгласно посоченото Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. В същото е прието, че
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.
1 ЗЧСИ), каквито са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В
тълкувателното решение е посочено, че в изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
12
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
В т.3 на Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2023 г., ОСГТК, е разяснено, че за давността и нейното прекъсване водещо
значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се
осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен
способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на
причини, независещи от кредитора. Прието е, че активността на взискателя е
достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам
изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния
изпълнител. Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен
начинът на изпълнение. Молбата за проучване на имуществото на длъжника
не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Но съединена с
искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които
съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл.
426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността.
Същинско действие за принудително изпълнение може да предприеме
само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение -
публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва
давността, но давността е свързана с поведението на кредитора - тя не се
влияе от поведението на други лица. Затова, ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не
зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори
то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание
на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж
с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е
едно - с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна
сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване
на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения,
провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на постановлението за
възлагане /в.т.см. Решение № 37 от 24.02.2021 г., постановено по гр. д. №
1747/2020 г., ВКС, IV г. о., ГК, докладчик - съдия Белазелков/.
В решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г.
о., ГК, постановено в производството по чл. 290 ГПК, на въпроса: „дали тече
давност за вземането когато съдебният изпълнител бездейства и не прилага
13
поисканите от взискателя изпълнителни способи за събирането му", е даден
отговор, че в случаите, когато искането от кредитора за предприемане на
изпълнително действие /в това число и в хипотезите на възлагане от
взискателя съгласно чл. 426, ал. 4 ГПК и чл. 18 ЗЧСИ/, е направено
своевременно, но то /изпълнителното действие/ не е предприето от надлежния
орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от
волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е
било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на
органа на изпълнителното производство. В обобщение давност не тече, ако
кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният
изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини,
независещи от волята на кредитора, в това число и когато при нередовност не
приложи правилата на чл. 129 ГПК.
В изпълнение на извършеното с молбата от 24.08.2016г. за образуване на
изпълнително дело № 823/2016г. възлагане по чл. 18 ЗЧСИ съдебният
изпълнител И. Ц. е извършил проучване на имущественото състояние на
длъжницата чрез справки, които обаче не представляват изпълнителни
действия, съгласно посоченото ТР, и не могат да доведат до прекъсване на
давността. Не може да се приеме за валидно извършено изпълнително
действие – налагането на запор на банкова сметка на длъжника, резолюцията
на съдебният изпълнител от 05.07.2017г. да се наложи запор на банковата
сметка на длъжницата, тъй като по изпълнителното дело няма данни за
изпратено запорно съобщение до третото задължено лице. Съгласно т. 5 на ТР
№ 3 от 08.06.2017 г. по т. дело 3/2015 г., ОСГТК на ВКС, запорът се счита
наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на
запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните
разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който
запорът поражда действие.
Макар с резолюция от 01.08.2018г. върху молба вх. № 11444/01.08.2018
г., и с резолюция от 23.04.2019г. върху справка за банкови сметки и сейфове на
физическо лице вх. № 09100/23.04.2019г. съдебният изпълнител да е
разпоредил да се насрочи опис на движими вещи, а със съобщение за
образувано изпълнително дело от 24.04.2019г. да е насрочил опис, оценка и
изземване на движими вещи на длъжницата, то такива описи не са
извършвани от съдебния изпълнител, поради което тези действия не са
прекъсвали давността.
Настоящият състав обаче приема, с оглед постановките на т.3 на
Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2023 г.,
ОСГТК и посочената практика на ВКС, че давността е прекъсната с
14
подаването на молба вх. № 11444/01.08.2018 г., с която взискателят е поискал
от съдебния изпълнител налагане на запор, респ. възбрани, извършване на
опис на движими вещи и недвижими имоти и изнасянето им на публична
продан, макар поисканите изпълнителни действия да не са предприети от
надлежния орган по посоченото изпълнително дело. Следователно, с
подаването на молбата от 01.08.2018 г., давността е прекъсната и от тази дата е
започнал да тече нов петгодишен давностен срок относно вземането.
Към 02.06.2022 г., когато е депозирана молбата „ЕОС Матрикс“ ЕООД за
образуване на третото по ред изпълнително дело – № 1111/2022 г. по описа на
ЧСИ И. Ц. с район на действие Окръжен съд – Враца, съдържаща искане за
налагане на запор на банковите сметки на името на длъжницата, давността не
е изтекла, тъй като не са изтекли необходимите 5 години от датата на
подаването на молбата от 01.08.2018 г. по предходното изпълнително дело.
Давността не е била изтекла и към 05.07.2023г., когато по изпълнителното
дело е постъпила нова молба за налагане на запор на банковите сметки на
името на длъжницата, както и върху трудовото й възнаграждение, респ. върху
получавана пенсия. С подаването на тези молби от взискателя, давността
отново е прекъсната, с оглед изложените вече по-горе съображения и съдебна
практика, и от датата на последната молба - 05.07.2023г., е започнал да тече
нов петгодишен давностен срок относно вземането, който не е бил изтекъл
към 27.03.2024г., когато е наложен запор върху вземанията на длъжницата от
„Общинска банка“ АД, с което изпълнително действие давността отново е
прекъсната. От датата на налагане на запора, на основание чл. 117, ал. 1 ЗЗД, е
започнала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла нито към
датата на предявяване на настоящия отрицателен установителен иск
/20.05.2024 г./, с който давността за процесното вземане отново е прекъсната,
тъй като през това време насрещната страна - кредитор не разполага с правна
възможност да действа, за да осъществи правото си – предявяването на
положителен установителен иск за същото спорно право е недопустим (така е
прието в Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г.
о., ГК); нито към датата на приключване на устните състезания пред
въззивната инстанция – 14.05.2025г. /с оглед чл. 235, ал. 3 ГПК/, поради което
процесните вземания на ответника за исковите суми не са погасени по
давност.
С оглед изложеното, доколкото не се доказва твърдяното от ищцата
основание за недължимост на исковите суми, за които против същата е
15
издаден изпълнителен лист от 29.06.2010 г. по ч.гр.д. № 303/2010 г. на РС-Бяла
Слатина, въз основа на заповед по чл. 410 ГПК - погасителна давност,
предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК се явява недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната
инстанция е достигнала, не съответства на правните съждения на
първоинстанционния съд, обжалваното решение на РС - Бяла Слатина следва
да бъде отменено изцяло поради нарушение на материалния закон, а също и
поради съществено нарушение на процесуалните правила (мотиви за което са
изложени в определение № 217/10.04.2025г.), като вместо него следва да бъде
постановено решение, с което се отхвърли исковата претенция.
Вземайки предвид изложеното, въззивният съдебен състав намира
подадената въззивна жалба за основателна.
Що се касае до частна жалба вх. № 1353/26.02.2025г., депозирана от
ищцата А. Д. П. срещу Определение № 103/03.02.2025г. по реда на чл. 248 от
ГПК, с което е изменено решението в частта за присъдените на ищцата
разноски, то с оглед изхода на спора и отхвърляне на предявения от нея иск, на
същата не се следват разноски за първа инстанция, разглеждането на същата
се явява безпредметно.
С оглед резултата от обжалването, на основание чл. 273, във вр. с чл. 78,
ал. 3 от ГПК, на въззивника се дължат направените от него разноски за
юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното и във въззивното
производство в размер по 100,00 лв., определено по реда на чл.78, ал. 8 ГПК
вр. с чл. 37 от ЗПрП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, предвид ниската сложност на делото и неявяването в открито съдебно
заседание на негов процесуален представител.
С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 283/04.11.2024г. на РС-Бяла Слатина, постановено
16
по гр. дело № 760/2024г., и изменящото го определение № 103/03.02.2025г.,
постановено по реда на чл. 248 от ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: ***,
против „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК, за установяване недължимост на сумата 1062,57 лв. -
главница, дължима на основание сключен договор за потребителски паричен
кредит с номер PLUS-*** от 01.02.2008 г. на стойност 1546,80 лв., договорна
лихва, представляваща печалба на дружеството в размер 324,37 лв. от
30.12.2008 г. до 29.01.2010 г., законна лихва за забава върху главницата в
размер 143,89 лв. от 30.01.2009 г. до 30.03.2010 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 08.04.2010 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и направените разноски по издаване на заповедта за
изпълнение - заплатена държавна такса в размер на 25,00 лв. и адвокатски
хонорар в размер на 100,00 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от
29.06.2010г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 09.04.2010 г., издадена по ч.гр.д. № 303/2010 г.
по описа на Районен съд - Бяла Слатина и са предмет на принудително
изпълнение по изпълнително дело № 1111/2022 г. по описа на ЧСИ И. Ц., peг.
№ *** при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Враца, поради погасяване
на вземанията по давност, като неоснователен.
ОСЪЖДА А. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
общо сумата 200,00 лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение
за двете инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17