№ 92
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000502709 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 264234 от 25.06.2021 г., постановено по гр.д. № 1350/2019
г. от Софийски градски съд е приел за основателен предявения иск на
13.12.2018 г. от ищеца П. Х. К., ЕГН ********** – поставен под пълно
запрещение и представляван от председателя на настойническия съвет К. Х.
К., ЕГН **********, като на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД е унищожил
договора за продажба на недвижим имот, сключен на 20.03.2017 г. и
извършен с нотариален акт № 27, т. І, рег. № 2962, дело 21 от 20.03.2017 г. по
описа на нотариус, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара,
район на действие - Районен съд София, с който П. Х. К., ЕГН ********** и
Ц. П. И., ЕГН ********** са продали на Р. Л. А., ЕГН ********** - дъщеря на
Ц. П. И. , ЕГН **********, апартамент № 55 /петдесет и пет/ на етаж 3 /трети/
в жилищна сграда – блок ***, вх. „***“, построен върху държавна земя в гр.
***, район ***, комплекс „***“, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ 65.66 кв.м., с прилежащото избено
помещение № 8 с полезна площ 4.27 кв.м., както и 3.963 % ид.части от
1
общите части на сградата, при съседи на жилището; изток - ап. № 54, запад -
ап.№ 56, север - коридор и юг -двор, съседи на избеното помещение; изток -
мазе 56, запад- двор, север - коридор и юг - коридор, ведно със съответните
идеални части от правото на строеж, върху мястото където е построена
сградата, за сумата от 9 900 лева, до размер на притежаваните от ищеца 5/6
идеални части от правото на собственост, поради това, че продавачът П. Х.
К., ЕГН ********** при сключването му не е можел да разбира или да
ръководи действията си.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил Р. Л. А., ЕГН
********** да заплати деловодните разноски на П. Х. К., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както следва: 424 лв. за адвокатско
възнаграждение, 40 лв. за д.т. и 650 лв. депозити за вещи лица.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника Р. Л.
А., ЕГН ********** с доводи за неправилност, поради необоснованост и
допуснато нарушение на материалния закон.
Поддържа, че здравословното състояние на продавачът П. Х. К., ЕГН
********** е позволявало да разбира съществените елементи на договора за
продажба на недвижим имот и да ръководи постъпките.
Продавачът П. Х. К., ЕГН ********** е поставен под пълно запрещение
с решение № 1574 от 28.09.*** г., постановено по гр.д. №1332/2018 г. от
Окръжен съд Варна и влязло в сила на 18.10.*** г., което не може да обоснове
извод, че здравословното му състояние е било такова и в деня на извършване
на продажбата.
Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо това да
постанови ново, с което да отхвърли главния иск за унищожаване на
процесния договор за продажба, така и предявения при евентуалност за
обявяване на неговата нищожност, поради нарушаване на добрите нрави.
Моли да се присъдят деловодните разноски, направени в двете съдебни
инстанции.
Насрещната страна – ищецът, чрез председателя на настойнически
съвет и упълномощения процесуален представител оспорва основателността
на въззивна жалба и моли да се потвърди решението на първоинстанционния
съд.
Моли да се присъдят деловодните разноски, направени във въззивното
производство.
2
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт,
който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът – П. Х. К., ЕГН ********** – поставен под пълно запрещение и
представляван от председателя на настойническия съвет К. Х. К., ЕГН
********** е предявил против Р. Л. А., ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД и евентуален иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че
здравословното му състояния през 2016 г. се влошило и в периода от
12.09.2016 г. до 26.09.2016 г. е бил приет за лечение в Държавна
психиатрична болница Пазарджик, където е установена лека степен на
когнитивен дефицит.
Съпругата му Д. П. К., ЕГН ********** е починала на ********** г. и
от брака си не са имали деца.
На 20.03.2017 г. е сключил договор за продажба, извършен с нотариален
акт № 27, т. І, рег. № 2962, дело 21/2017 г. по описа на нотариус, вписан под
№ *** в регистъра на Нотариалната камара, район на действие - Районен съд
София, с който той и Ц. П. И., ЕГН ********** - сестра на покойната му
съпруга са продали на Р. Л. А., ЕГН ********** - дъщеря на Ц. П. И. , ЕГН
**********, апартамент № 55 /петдесет и пет/ на етаж 3 /трети/ в жилищна
сграда – блок ***, вх. „***“, построен върху държавна земя в гр. ***, район
***, комплекс „***“, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ 65.66 кв.м., с прилежащото избено
помещение № 8 с полезна площ 4.27 кв.м., както и 3.963 % ид.части от
3
общите части на сградата, при съседи на жилището; изток - ап. № 54, запад -
ап.№ 56, север - коридор и юг -двор, съседи на избеното помещение; изток -
мазе 56, запад- двор, север - коридор и юг - коридор, ведно със съответните
идеални части от правото на строеж, върху мястото където е построена
сградата за сумата от 9 900 лева.
Данъчната оценка на имота е била в размер на сумата от 52 298.40 лева,
а пазарната стойност повече от 100 000 лева.
Ищецът поддържа, че с решение № 1574 от 28.09.*** г., постановено по
гр.д. №1332/2018 г. от Окръжен съд Варна и влязло в сила на 18.10.*** г. е
поставен под пълно запрещение.
Здравословното му състояние, обосновало ограничаването на
дееспособността е било такова и в деня на продажбата, което се установява от
приложените писмени доказателства:
В епикризата, издадена от Държавна психиатрична болница Пазарджик,
където е бил на лечение в периода от 07.04.2017 г. до 07.05.2017 г. е
поставена психиатрична диагноза „съдова деменция, състояние след инсултос
серебри“, „органично налудно разстройство“.
В епикризата, издадена от Психиатричната клиника на УМБАЛ „Света
Марина“ ЕАД – Варна, където е бил за лечение в периода от 12.02.2018 г. до
17.02.2018 г. е поставена окончателна диагноза „Мултиинфарктна деменция“.
Поради обстоятелството, че не е могъл да разбира значението на
съществените елементи на договора за продажба и да ръководи постъпките си
моли да се унищожи договора за продажба на процесния имот - ап. 55, до
размер на 5/6 ид.ч. от правото на собственост.
При условията на евентуалност моли да се обяви нищожността на
договора за продажба на процесния имот, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД, до размер на 5/6 ид.ч. от правото на собственост тъй като е налице
значителната неравностойност между двете престации.
Поискал присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът - Р. Л. А., ЕГН ********** е подала отговор на исковата
молба /л. 39/, с който оспорил основателността на съединените искове и
4
поискал да се отхвърлят с доводи, че здравословното състояние на ищеца,
предхождащо и в деня на продажбата е позволявало да разбира значението на
съществените елементи на договора за продажба или да ръководи постъпките.
Решението на съда за поставянето на ищеца под пълно запрещение се
основава на здравословно състояние, в което е изпаднал след деня на
извършването на продажбата.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими
факти.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е бил в
граждански брак с Д. П. К., ЕГН **********, от който не са имали низходящи
и последната е починала на ********** г. – л. 54 и л. 55 от първонст. п-во.
С договор от 07.06.1990 г., сключен по реда на Наредбата за държавните
имоти двамата са придобили в режим на СИО правото на собственост върху
апартамент № 55 /петдесет и пет/ на етаж 3 /трети/ в жилищна сграда – блок
***, вх. „***“, построен върху държавна земя в гр. ***, район ***, комплекс
„***“, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена
площ 65.66 кв.м., с прилежащото избено помещение № 8 с полезна площ 4.27
кв.м., както и 3.963 % ид.части от общите части на сградата, при съседи на
жилището; изток - ап. № 54, запад - ап.№ 56, север - коридор и юг -двор,
съседи на избеното помещение; изток - мазе 56, запад- двор, север - коридор и
юг - коридор, ведно със съответните идеални части от правото на строеж,
върху мястото където е построена сградата.
5
През 2016 г. здравословното състояние на ищеца се влошило и за
периода от 12.09.2016 г. до 26.09.2016 г. е бил приет за лечение в Държавна
психиатрична болница Пазарджик, където е установена лека степен на
когнитивен дефицит, интелектуално функциониране в границите на средната
норма и емоционално – волева промяна.
В епикризата, приложена на л. 10 по гр.д. № 78606/2018 г. по описа на
Районен съд София е поставена диагноза „съдова деменция“ и придружаващи
заболявания „хиперплазия на простатата и есенциална хипертония“. При
изписването му е бил с подредено поведение, грубо ориентиран за време и
място, правилно за собствената си личност.
Д. П. К., ЕГН ********** е починала на ********** г., а на 20.03.2017
г. ищецът и Ц. П. И., ЕГН ********** - сестра на покойната му съпруга са
продали на Р. Л. А., ЕГН ********** - дъщеря на Ц. П. И. , ЕГН **********
процесния апартамент № 55 /петдесет и пет/ на етаж 3 /трети/ в жилищна
сграда – блок ***, вх. „***“, построен върху държавна земя в гр. ***, район
***, комплекс „***“, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ 65.66 кв.м., ведно с прилежащото избено
помещение № 8, ведно 3.963 % ид.части от общите части на сградата, ведно с
със съответните идеални части от правото на строеж, върху мястото където е
построена сградата за сумата от 9 900 лева.
Данъчната оценка на имота е била в размер на сумата от 52 298.40 лева.
В договора, извършен с нотариален акт по чл. 18 от ЗЗД не е посочено,
който от съсобствениците каква идеална част от правото на собственост
притежава и прехвърля, както и не е посочено от така посочената продажна
цена каква е заплатената припадаща се част на всеки един от прехвърлите.
Ищецът, непосредствено след продажбата е бил приет повторно за
лечение в Държавна психиатрична болница Пазарджик, където е престоял от
07.04.2017 г. до 07.05.2017 г. В епикризата е поставена психиатрична
диагноза „съдова деменция, състояние след инсултос серебри“, „органично
6
налудно разстройство“ – л. 12 от п-вото пред РС София.
Ищецът е бил на лечение в Психиатричната клиника на УМБАЛ „Света
Марина“ ЕАД – Варна в периода от 12.02.2018 г. до 17.02.2018 г. с издадена
епикриза и поставена окончателна диагноза „Мултиинфарктна деменция“ – л.
14 от п-вото пред РС София.
С решение № 1574 от 28.09.2018 г., постановено по гр.д. №1332/2018 г.
от Окръжен съд Варна и влязло в сила на 18.10.2018 г. е поставил ищеца под
пълно запрещение. Назначен е настойнически съвет.
В първата инстанция пред СГС е прието заключението на вещото лице,
извършило техническа експертиза /л. 99/, установяващо, че пазарната цена на
процесния апартамент през месец март 2017 г. е възлизала на сумата от 99 678
лева.
В първата инстанция пред СГС е прието заключението на вещото лице,
извършило психиатрична експертиза /л. 99/, установяваща верността на
отразените в медицинските документи заболявания и състояние на ищеца,
които обосновават извода на вещото лице, а и на настоящия съдебен състав,
че здравословното състояние на ищеца в деня на продажбата не му е
позволявало да разбира съществените елементи от съдържанието на договора
за продажба или да ръководи действията си.
Този извод се извежда не само от медицинските документи и
заключението на вещото лице - психиатър, но и от съдържанието на
процесния договор за продажба, който продавач в добро здравословно
състояние, можещ да разбира елементите от съдържанието на договора и да
ръководи действията си не би сключил.
В първата инстанция са разпитани свидетели – нотариуса и втория
продавач – майката на ответника, като настоящия състав не кредитира
техните показания, поради заинтересованост на нотариуса да се запази
действителността на извършената пред него продажба и заинтересоваността
на майката да останат процесните ид.ч. от правото на собственост в
патримониума на нейната дъщеря.
От правна страна:
Предметът на делото е очертан с подадената от ответника жалба и
7
спорът е до основателността на съединените при условията на евентуалност
конститутивен и установителен иск.
По главния /конститутивен/ иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.
Искът е допустим, тъй като е предявен преди изтичането на срока три
години, считано от деня на сключване на договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, унищожаем е договорът,
сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да
разбира или да ръководи действията си.
Ищецът в деня на продажбата е бил пълнолетно и дееспособно лице,
тъй като решението на съда, с което е напълно ограничена дееспособността
му и е поставен под пълно запрещение следва продажбата с една година и
шест месеца.
Доказателствата по делото установяват, че това здравословно
състояние, което е било основание за поставянето под пълно запрещение е
предхождало, а също така е било налице и в деня на продажбата, поради
което ищецът, като продавач не е могъл да разбира съществените елементи от
договора за продажба – предмета, не само като юридически обособен обект на
правото; обема на правото, което възмездно прехвърля, символичната
продажната цена, заобикаляща императива за банкови преводи на суми по
договори над 10 000 лева, а и каква част от тази продажна цена е получил.
Процесният апартамент е придобит от ищеца през 1990 г. в СИО с
неговата съпруга, починала на ********** г., т.е. бракът им е продължил
повече от 10 години, не са имали низходящи от брака и неговата квота в
съсобствеността е 5/6 ид.ч. от правото на собственост - чл. 9, ал. 2 от Закона
за наследството, съгласно който „Когато съпругът наследява заедно с
възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава
8
половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет
години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от
наследството.“.
Предявеният иск е основателен и следва да се унищожи договора за
продажба до размер на притежаваната от ищеца 5/6 ид.ч. от правото на
собственост, т.е. до тези, които реално е прехвърлил в състояние, при което
не е могъл да разбира или да ръководи действията си.
При посочените обстоятелства не се дължи произнасяне по
основателността на евентуалния иск.
С оглед на изложеното жалбата, подадена от ответника е неоснователна,
поради което следва да се потвърди изцяло решението на
първоинстанционния съд.
Тук е мястото да се посочи, че първоинстанционният съд е допуснал
очевидна фактическа грешка в постановеното от него решение.
Очевидната фактическа грешка се отнася до индивидуализацията на
нотариалния акт, с който е извършен договора, предмет на конститутивния
иск.
Нотариалният е приложен на две места – л. 22 по дело 78606/2018 г. по
описа на РС София и на л. 28 по гр.д. № 1350/2019 г. по описа на СГС.
Очевидно е несъответствието с посочените в решението и в
нотариалния акт номер на нотариален акт, номер на том, регистрационен
номер, номер на делото.
Данните, които са нанесени върху нотариалния акт при вписването му в
Службата по вписвания са неустановими, поради което не може да се каже,
че са правилно посочени в решението.
Тази очевидна фактическа грешка ще следва да се поправи от
9
първоинстанционния съд по реда на чл. 247 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца
направените във въззивното производство деловодни разноски, в размер на
сумата от 900 лв.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 264234 от 25.06.2021 г.,
постановено по гр.д. № 1350/2019 г. от Софийски градски съд, с което по
предявения иск на 13.12.2018 г. от ищеца П. Х. К., ЕГН ********** –
поставен под пълно запрещение и представляван от председателя на
настойническия съвет К. Х. К., ЕГН **********, на основание чл. 31, ал. 1 от
ЗЗД е унищожил договора за продажба на недвижим имот, сключен на
20.03.2017 г. и извършен с нотариален акт № 27, т. І, рег. № 2962, дело
21/2017 г. по описа на нотариус, вписан под № *** в регистъра на
Нотариалната камара, район на действие - Районен съд София, с който П. Х.
К., ЕГН ********** и Ц. П. И. , ЕГН ********** са продали на Р. Л. А., ЕГН
********** - дъщеря на Ц. П. И. , ЕГН **********, апартамент № 55
/петдесет и пет/ на етаж 3 /трети/ в жилищна сграда – блок ***, вх. „***“,
построен върху държавна земя в гр. ***, район ***, комплекс „***“, състоящ
се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 65.66
кв.м., с прилежащото избено помещение № 8 с полезна площ 4.27 кв.м., както
и 3.963 % ид.части от общите части на сградата, при съседи на жилището;
изток - ап. № 54, запад - ап.№ 56, север - коридор и юг -двор, съседи на
избеното помещение; изток - мазе 56, запад- двор, север - коридор и юг -
коридор, ведно със съответните идеални части от правото на строеж, върху
мястото където е построена сградата, за сумата от 9 900 лева, до размер на 5/6
идеални части от правото на собственост върху имота, поради това, че
продавачът П. Х. К., ЕГН ********** при сключването му не е можел да
разбира или да ръководи действията си.
10
ОСЪЖДА ответника Р. Л. А., ЕГН ********** да заплати направените
във въззивното производство деловодни разноски на П. Х. К., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 900
/деветстотин/ лева.
Решението може да се обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11