№ 55
гр. С.З., 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Анна Т. Трифонова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско
дело № 20225501000002 по описа за 2022 година
Oбжалвано е решение № 260386/17.09.2021 г. по гр.д. № 3111/2020 г. по
описа на РС – Казанлък, с което е признато за установено, че ЮЛ. Д. Д., с
ЕГН-********** от с.Д., общ.М., ул.“***** не дължи на „Б.Д.“ АД, с ЕИК:
***** със седалище и адрес на управление гр.С., район О., ул."*****, сумите:
7500.23 лева главница, 496.71 лева договорна лихва от 25.11.2006 г. до
06.10.2008 г., 181.39 лева лихва за забава от 21.08.2008 г. до 06.10.2008 г.,
договор за кредит №838/19.05.2006 г. , заедно със законната лихва върху
главницата, считано от 06.10.2008 г. до изплащането й, както и сумата от
530.70 лева направени по делото разноски, за които е издаден на
изпълнителен лист от 06.04.2009 г. въз основа на Заповед №1110/06.04.2009 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК по ч,гр.д.№2561/2008 г. на РС-С.З., който е образувано изпълнително
дело №5044/2009 г. по описа на СНС при Районен съд-С.З..
С решението е осъдена „Б.Д.“ АД да заплати на ЮЛ. Д. Д., с ЕГН-
********** от с.Д., общ.М., ул.“***** на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на 735.33 лв. и на адвокат Г.С. И.-
САК сумата от 765.46 лв. за оказана на основание чл.38, ал.1, т.З от ЗА на
ЮЛ. Д. Д..
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „Б.Д.“ АД,
1
като се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Моли
съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи
предявеният иск. Претендира разноски.
Въззиваемият ЮЛ. Д. Д. е представил в срок писмен отговор, с който
оспорва жалбата. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид направените в жалбите оплаквания и данните
по първоинстанционното дело, намира за установено следното:
От приетото по делото заверено копие на Определение №226/27.03.2009
г. по ч,търг.д.№88/2009 г. по описа на ОС-С.З., се установява, че е отменено
разпореждане №2882/13.10.2008 г., постановено по ч.гр.д.№2561/2008 г. на
РС-С.З. и делото е върнато на РС-С.З. с указания на въззивната инстанция за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на Б.Д.
гр.С., чрез Финансов център гр.С.З. вх.№20735/06.10.2008 г. срещу А.Н.А. с
фирма ЕТ „З.Д.Д.А.А.“ от гр.С.З., ЮЛ. Д. Д. от гр.М., А.С.П. от гр.С.З. и
К.Н.Г. от гр.С.З.. От заверено копие на постановено по гр.д.№3244/2009 г. по
описа на РС-С.З. Решение от 13.11.2009 г. се установява, че по предявен от
“Б.Д.“ ЕАД гр.С.З. против ЮЛ. Д. Д. иск с правно основание чл.422 от ГПК е
признато за установено по отношение на ЮЛ. Д. Д. от с.Д., че съществува
вземане на “Б.Д.“ ЕАД, за сумата 7500.23 лв. главница по договор за кредит
№838/19.05.2006 г., с 496.71 лв. договорна лихва от 25.11.2006 г. до
06.10.2008 г., с 181.39 лв.лихва за забава от 21.08.2008 г. до 06.10.2008 г. и
законна лихва върху главницата от 06.10.2008 г. до изплащането й, присъдени
със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК №1110/06.04.2009 г. по ч.гр.д.№2561/2008 г. по описа на РС-
С.З..
По делото е приложено дубликат/копие на изпълнително дело
№5044/2009 г. по описа на СИС при РС-С.З. от което се установява следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба вх.№226/15.04.2009 г. на
„Б.Д.“ ЕАД като взискател срещу солидарни длъжници: ЕТ „З.Д.Д.А.А.“ с
булстат: ****, ЮЛ. Д. Д., с ЕГН- ********** от гр.М.-поръчител, Ангел
Петков Стойков, с ЕГН-********** от гр.С.З.-поръчител и К.Н.Г., с ЕГН-
********** от гр.С.З.- поръчител, с която са поискани от взискателя справки
и следни изпълнителни способи: 1.запори върху трудовите възнаграждения на
длъжниците; 2. запор или възбрана при установено наличие на доходи,
секвестируеми движими вещи или недвижими имоти; З.отнемане /запор/ на
задграничните паспорти на солидарните длъжници и опис на движимите вещи
в домовете им.
Съгласно приложения Изпълнителен лист от 06.04.2009 г., издаден по
2
ч.гр.д.№2561/2008 г. на РС-С.З. на основание Заповед №1110/06.04.2009 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
едноличен търговец А.Н.А. с фирма „З.Д.Д.А.А.“, ЮЛ. Д. Д. от гр.М., А.С.П.
от гр.С.З. и К.Н.Г. от гр.С.З. са осъдени да заплатят солидарно на „Б.Д.“ ЕАД
гр.С., сумите: от 7500.23 лева главница, 496.71 лева договорна лихва от
25.11.2006 г. до 06.10.2008 г., 181.39 лева лихва за забава от 21.08.2008 г. до
06.10.2008 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
06.10.2008 г. до изплащането й, както и сумата от 530.70 лева направени по
делото разноски, въз основа на извлечение към 06.10.2008 г. от кредитна
сметка №12177431, придружено с договор за кредит №838/19.05.2006 г.
С писмо от 27.04.2009 г. на ОД на МВР С.З., вх.№2146/30.04.2009 г. по
изп.д.№5044/2009 г. на ДСИ е изпратен списък на регистрирано МПС- л.а. П.,
рег.№СТ***АМ, собственост на Ю.Д..
С разпореждане от 13.05.2009 г. ДСИ е наложил запор на лекият
автомобил, собственост на длъжника Ю.Д. и е изпратено писмо изх.
№5614/1305.2009 г. до Началника на Сектор ПП КАТ при ОДП-С.З..
Със съобщение изх.№81/16.05.2009 г., получено от длъжника Д. на
22.05.2009 г. ДСИ го уведомява, че по изпълнителното дело №5044/2009 г. е
наложен запор върху МПС- П. с рег.№СТ***АМ.
С писмо №09030718 на ОД на МВР-С.З., сектор/група „Български
документи за самоличност“ уведомява ДСИ за наложения със заповед от
21.05.2009 г, мярка по чл.76, т.З от ЗБДС по искане от 16,04.2009 г, запор на
задграничния паспорт на Ю.Д..
На 07.05.2009 г. съобщение до ЮЛ. Д. Д. по ч.гр.д.2561/2008 г. на РС-
С.З. с приложена към него заповед за изпълнение е връчена на адрес на лице
на адреса гр.М., ул.“*****.
С писмо изх.№ 14490/09.1 0.2013 г. ДСИ е поискал справка от НОИ за
открити банкови сметки на длъжника. С разпореждане от 29.10.2013 г. на
ДСИ предвид писмо изх.№23/01-01-177§1 на НОИ е наложен запор на
банкова сметка на Ю.Д. в Първа Инвестиционна банка.
На 30.10.2013 г. е връчена показа за доброволно изпълнение изх.№
14489/09.2013 г. на трето лице-Н.Х.Т.. С 2 бр. писма изх.№3-76319-
3/12.11.2013 г. и изх.№3-76319§1 от 05.11.2013 г. на “П.“ АД, ДСИ е
уведомен, че към 01.11.2013 г. по откритата банкова сметка на длъжника Д.
няма авоар, но е блокирана съобразно запорно съобщение.
С молба вх.№1332/24.02.2017 г. с приложени към нея документи,
взискателят е поискала запор на трудовите възнаграждения на длъжника ЮЛ.
Д. Д. в НК “Железопътна инфраструктура“ ДП и възбрана на недвижимия
имот , находящ се в с.Ново село, местност-Кая Алта, обл.Велико Търново, пл.
3
№310096, площ по док.- 11.000 дка.
С разпореждане от 04.04.2017 г. на ДСИ предвид молба вх.№
1934/28.03.2017 г. ДСИ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника и е изискана справка от Агенция по вписвания. За наложения запор
е изпратено до НК “Железопътна инфраструктура“ ДП запорно съобщение,
връчено на работодателя на 25.04.2017 г. като на 26.05.2017 г, 25.08.2017 г.,
26.09.2027 г.,, 26.10.2017 г., 27.11.2017 г., 22.12.2017 г., м.01, м.02, м.11 и
м.12.2018 г. и м.01.2019 г. по делото са постъпили суми. С писмо вх.
№767/15.02.2019 г., НК “Железопътна инфраструктура“ ДП уведомил ДСИ,
че с длъжника не са в трудови правоотношения, считано от 02.01.2019 г.
С молба изх.№11103/05.07.2017 г. до СВ -Велико Търново вх.
№5855/07.07.2017 г. ДСИ е поискал вписване на възбрана на имота на
длъжника Д..
С молба вх.№1774/11.05.2020 г. взискателят е поискал налагане на
запор на трудовото възнаграждение на длъжника. С разпореждане от
15.07.2020 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника
Ю.Д. в „К.Б.“ ЕООД гр.Г.О.. Запорно съобщение изх.№5090/16.07.2020 г. е
връчено на работодателя. За наложения запор длъжникът е лично уведомен
със съобщение изх.№5463/27.07.2020 г. на 05.08.2020 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Установителният иск цели да внесе яснота, определеност и безспорност
в отношенията между страните. Ищецът сам преценява наличието,
респективно липсата на какви обстоятелства да бъде установено със сила на
присъдено нещо. В случая избраната от ищеца защита е чрез предявяване на
отрицателен установителен иск, като предоставена от законодателя
възможност за оспорване на вземане по изпълнителен лист. Интересът на
ищеца от предявяване на иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК е като средство за
установяване със сила на присъдено нещо отричаното от него право на
ответника от събирането на вземането по изпълнителния лист.
Разпоредбата на чл. 439, ал. 1 от ГПК предвижда защита на длъжника
по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз
основа на изпълнително основание. Допустимостта на отрицателния
установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК е обусловена от изискването искът
да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание /арг. от чл.
439, ал. 2 от ГПК/.
Длъжникът в заповедното производство, какъвто е ищеца, също
разполага с правото да предяви иска по чл. 439 от ГПК, когато този иск се
4
основава на новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта за
изпълнение. В този смисъл е задължителната съдебна практика - Определение
№ 956 от 22.12.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 886/2010 г., ТК, I отд., в което се
приема следното: "Длъжникът в заповедното производство може да ползва
исковата защита по чл. 439 от ГПК. Разпоредбата на
чл. 439 ГПК урежда един фактически състав - оспорване на изпълнението на
основание новонастъпили факти, поради което искът е допустим и ако
длъжникът не е оспорил вземането по чл. 424 от ГПК и ако сроковете по този
ред не са изтекли. Новите факти следва да са настъпили след влизане в сила
на заповедта за изпълнение по правилото на чл. 416 ГПК."
В случая ищеца, отричайки вземането по издаденото изпълнително
основание, се позовава на настъпила в негова полза погасителна давност.
Съобразно общо приетото становище в правната доктрина и съдебна
практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а
на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да
съществува, като естествено вземане и длъжникът да дължи, но възможността
да бъде изпълнено е ограничена само от доброволното му изпълнение - чл.
118 от ЗЗД. В този смисъл следва да се разбира и търсената с предявения
отрицателен установителен иск съдебна защита - установяване недължимост
на вземане поради давност, като правен резултат, означава, установяване, че е
погасена възможността за принудително изпълнение, а не че вземането не
съществува.
Съгласно общата норма на чл. 110 от ЗЗД с изтичането на 5 годишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. Само когато вземането е установено със съдебно решение, т.е. след
проведен исков процес,срокът на новата давност е всякога пет години /чл.
117, ал. 2 от ЗЗД/,като с влизане на решението в сила изтеклата до тогава
давност се прекъсва.
В настоящия случай по изпълнително дело №5044/2009 г. по описа на
СИС при РС- С.З., образувано срещу солидарните длъжници сред които е
ищецът по настоящото дело. Поискани от взискателя и извършени са
следните изпълнителни действия спрямо длъжника ЮЛ. Д. Д.: 15.04.2009 г. -
образуване на изпълнителното дело с посочване на конкретни изпълнителни
способи; на 16.04.2009 г. наложена мярка по чл.76, ал.1, т.З от ЗБДС; на
13.05.2009 г. наложен запор на собственото му МПС; на 29.10.2013 г. наложен
запор на банковата му сметка; на 24.12.2017 г. искане за налагане запор на
трудовите му възнаграждения и възбрана на недвижимия му имот; на
04.04.2017 г. наложен запор на трудовото възнаграждение и на 05.07.2017 г.
възбрана на имота; на 11.05.2020 г. поискан запор на трудовото му
възнаграждение, наложен на 15.07.2020 г.
5
По делото е установено, че последното изпълнително действие по
изпълнително дело №5044/2009 г. по описа на СИС при РС- С.З. е извършено
на 13.05.2009 г. След този момент други изпълнителни действия в рамките на
изпълнителен способ не са извършвани до 13.05.2011 г., а и няма данни да са
искани, поради което е настъпила перемция.
Спорният между страните въпрос в настоящото производство е дали е
изтекла погасителната давност за събиране на вземането и оттам дължи ли
ответникът процесните суми.
Следва да се отбелжи, че до приемане на ТР 2/2013 г. от 26.07.2015 г.
по тълк. д. 2/2013 г. на ВКС е действало ППВС № 3/18.11.1980 г., което дава
съвсем различна регламентация на въпроса за погасителната давност в
рамките на изпълнителния процес.
В т. 10 от ТР 2/2013 г. от 26.07.2015 г. по тълк. д. 2/2013 г. на ВКС
изрично е посочено, че се обявява за изгубило сила Постановление No3/1980
г. на Пленума на Върховния съд.
Релевантен за настоящото производство е въпросът от кой момент
следва да се счита за изгубило сила ППВС 3/1980 г. В тази връзка следва да се
съобрази Решение № 170/17.09.2018 г., постановено по гр. д. № 2382/2017 г.
на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. По посоченото дело е
допуснато касационно обжалване за отговор на правния въпрос – от кой
момент поражда действие отмяната на ППВС 3/1980 г.
В мотивите на решението е прието, че последващите тълкувателни
решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и
започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по
съответния ред. В този случай решението, с което се постановява
тълкувателния акт се състои от две части. С първата от тях се дава новото
тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил сила
предшестващият тълкувателен акт. Втората част поражда действие от
момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент
предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Затова
установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде
прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите
които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване
до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени
към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се
осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или
ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците. В
противен случай ще се придаде същинско обратно действие на новото ТР,
6
което е недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по
изключение и то въз основа на изрична разпоредба за това. В някои случаи
прилагането на новото тълкуване би довело до настъпване на неблагоприятни
последици за една от страните в правоотношението, каквито не биха
настъпили в случаите, когато се прилага тълкуването, дадено с
предшестващото ТР.
Такъв е именно случаят, предмет на разглеждане в настоящото
производство, при който съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година
тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността
като по време на изпълнителното производство давност не тече.
С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение
като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с
всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ППВС.
Според мотивите на Решение № 170/17.09.2018 г., постановено по гр.
д. № 2382/2017 г. на ВКС, прилагането на даденото с посоченото ТР
тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица
погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на
изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за
период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла
със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение,
но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до
несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото с
отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да
намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди
отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент
за в бъдеще.
В настоящия случай няма спор, че изпълнителното производство е
образувано при действието на ППВС 3/1980 г. Давността е прекъсната с
образуването на изпълнително дело №5044/2009 г. по описа на СИС при РС-
С.З..
По силата на ППВС 3/1980 г. в същия момент давността е била и
спряна, като спирането на давността следва да се счита преустановено от
момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 година извършена с т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
7
ВКС, т. е. давността е била спряна за периода от образуването на изп. дело на
15.04.2009 г. до отмяната на ППВС 3/1980 г., извършена с т. 10 от ТР 2/2013
г. на 26.06.2015 г. и за този период давност не е текла.
По принцип предпоставките и действията за прекъсването на срока по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не са обусловени от тези за прекъсването и спирането
на давностния срок и обратно.
От приложеното и.д. № 5044/2009 г. по описа на СИС при РС- С.З. се
установява, че в продължение на 2 години, считано от 13.05.2009 г.
последното изпълнително действие по изпълнително дело от взискателя не са
поискани "същински" изпълнителни действия по см. на т. 10 от цитираното
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /нямат такъв
характер проучването на имущественото състояние на длъжника, както и
поканата за доброволно изпълнение/, поради което изп. производство е
прекратено на 13.05.2011 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването е
настъпило по силата на закона и без правно значение за това е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение
и кога ще направи това, и не рефлектира върху датата, от която се отчита
началото на давностния срок за вземането. Същевременно, доколкото
процесуалният закон не е въвел, като предпоставка за настъпване правните
последици, произтичащи от прекратяване на изпълнителното производство в
хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изискване за длъжника да е подал
изрична молба в тази насока, то липсата на такава в случая е правно
ирелевантна и не обосновава правен извод за отсъствие на настъпил
прекратителен ефект. Датата на прекратяването е преди постановяването на
ТР № 2/26.06.2015 г. и обявяването за изгубило сила на ППВС № 3/1980 г.,
при което съгласно посоченото по-горе Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д.
№ 2382/2017 г. на ВКС, VІ г. о., по отношение на погасителната давност е
приложимо тълкуването, дадено с ППВС № 3/1980 г. Тъй като за разлика от
чл. 116, б. "б" ЗЗД в случаите на чл. 116, б. "в" ЗЗД действието на
прекъсването на давността не се свързва с резултата от предприетите
изпълнителни действия, то новата давност започва да тече от датата на
прекратяване на изпълнителното производство – 13.05.2011 г., а не от
последното поискано изпълнително действие, каквото е даденото тълкуване с
обявеното след прекратяването на изп. дело ТР № 2/26.06.2015 г.
Прекратяването на изп. производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
не води до погасяване на материалното право и взискателят може да
инициира по реда на чл. 426 ГПК наново изпълнително производство като се
образува ново изпълнително дело под нов номер въз основа на същия
изпълнителен лист срещу същия длъжник до изтичане на погасителната
давност.
8
След перемирането на изп. производство на 13.05.2011 г. по и.д.
№5044/2009 г. по описа на СИС при РС- С.З. взискателят е направил
конкретни искания за предприемане на изпълнителни действия – на
29.10.2013 г. наложен запор на банковата му сметка; на 24.02.2017 г.- искане
за налагане запор на трудовите му възнаграждения и възбрана на недвижимия
му имот; на 04.04.2017 г. наложен запор на трудовото възнаграждение и на
05.07.2017 г. възбрана на имота; на 11.05.2020 г. поискан запор на трудовото
му възнаграждение, наложен на 15.07.2020 г.
Тези действия обаче са предприети след като изпълнителното
производство вече е било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата
на закона, което е станало на 13.05.2011 г., т. е. не е било висящо налице
изпълнително дело и по него процесуални действия както от страните, така и
от съдебния изпълнител не би следвало да бъдат извършвани. Каквото и да е
основанието за прекратяване на изпълнителното производство, последиците
от това са недопустимост на извършените след това изп. действия и с
отпадане на вече извършените изп. действия /в последният случай с
изключение на правата, които третите лица са придобили въз основа на
изпълнителните действия преди прекратяването на изп. производство, както и
редовността на извършеното преди прекратяването на изп. производство от
третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител – чл. 433, ал. 4
ГПК/.
Съобразно това наложен запор на банковата му сметка на 29.10.2013
г. не може да се преценява като действие, прекъсващо давността, след като
същото е предприето в условията на прекратено изпълнително производство,
настъпило на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона. Действието е
невалидно и не е породило предвидения в чл. 116 б. "в" ЗЗД ефект на
прекъсване на давността (Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
1812/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 223 от 12.07.2011 г. на ВКС по т. д. №
124/2010 г., II т. о., ТК). По същата причина, без значение е и дали след
перемпцията на 13.05.2011 г. е било извършено друго действие, което е от
вида да прекъсне давността за вземането, тъй като то би било предприето
след като изпълнителното производство вече е било прекратено по право, а
такива действия не могат да имат нито процесуалноправни, нито
материалноправни последици.
По отношение на срокът на погасителната давност за вземания,
произтичащи от заповед за изпълнение е налице противоречива практика.
Съгласно едното становище влязлата в сила заповед за изпълнение не
представлява съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и във всички
случаи срокът на погасителна давност за вземането съвпада с давностния срок
посочен в чл. 111, б. "б" и б. "в" от ЗЗД, който с оглед предмета на
9
предявения иск по чл. 439 ГПК е релевантен след перемиране на
изпълнителното производство.
Според другото становище давностният срок е петгодишен, тъй като
влязлата в сила заповед за изпълнение следва да се приравни на влязло в сила
съдебно решение за вземането, доколкото същата не е оспорена и притежава
изпълнителна сила /по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, съгласно който ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години/.
В настоящия случай това обстоятелство е без значение, тъй като дори да
се приеме, че срокът е петгодишен, то той също е изтекъл на 13.05.2016 г., а
искът е предявен на 19.11.2020 г.
С оглед на изложеното вземането на ,,Б.Д.‘‘ ЕАД е погасено по давност
и предявеният от иск е основателен и като такъв следва да се уважи.
Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски пред
настоящата инстанция. В договора за правна защита и съдействие е посочено,
че процесуалното представителство е осъществявано безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за
минималните размер на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 5 000 лв. до 10 000 лв. – 580 лв.
плюс 5 % за горницата над 5 000 лв., като адвокатското възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 765,45 лева.
Водим от горните мотиви, Окръжен съд - гр. С.З.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260386/17.09.2021 г. по гр.д. №
3111/2020 г. по описа на РС – Казанлък.
10
ОСЪЖДА „Б.Д.“ АД, с ЕИК: ***** със седалище и адрес на управление
гр.С., район О., ул."***** да заплати на адвокат Г.С. И.- САК с адрес на
кантората гр.С. ул.“******, с личен адвокатски №*** сумата от 765.45 лв. за
оказана на основание чл.38, ал.1, т.З от ЗА на ЮЛ. Д. Д., с ЕГН-**********
безплатна адвокатска помощ и представителство по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11