РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Кърджали , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на петнадесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Гражданско
дело № 20205100100157 по описа за 2020 година
Ищецът С. М. С. твърди в исковата си молба, че на 21.04.2016г. ответникът Г. С.
П. издал в негова полза запис на заповед, с която се задължил неотменимо, безусловно,
без протест и разноски да му заплати сумата от 44150 лв. на падежа – 31.12.2018г. и с
място на плащане 31.12.2018г.
Твърди, че на посочения падеж, платецът не е изпълнил поетото задължение по
ценната книга. Поради забавено изпълнение на паричното задължение, ищецът
отправил писмена покана, която била връчена на ответника лично на 22.07.2019г., и
който и след това не предприел никакви действия за изпълнение на задължението си.
С оглед наличието на изискуемо, но непогасено парично вземане по записа на
заповед ищецът подал през месец май в РС – Кърджали заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.
№ 354/2020г. по описа на този и съответно били издадени Заповед №115 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 15.05.1010г. и
изпълнителен лист от 15.05.2019г. Въз основа на издадения изпълнителен лист било
образувано изпълнително дело №20207410402087/20г., по описа на ЧСИ Хриса
Пурнарова, с рег. №714 на КЧСИ, с район действие ОС -Кърджали. Ответникът подал
възражение срещу така издадената заповед за изпълнение. Районен съд – Кърджали с
определение № 747/20.07.2020г., постановено по гр.д. № 354/2020г., разпоредил
1
спиране на принудителното изпълнение по образуваното изпълнително дело и дал
указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Това обуславяло правния интерес на ищеца да предяви установителния иск по чл. 422
ГПК.
Ищецът моли съда да се постанови решение, с което да се признае за установено
по отношение на ответника съществуването на парично вземане в размер на 44 150 лв.,
представляващо неизпълнено задължение по запис на заповед, издаден на 21.04.2016г.
с падеж 31.12.2018г. и място на плащане гр. Кърджали, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК до Районен съд – Кърджали до окончателното изплащане на вземането. Моли да
се присъдят направените разноски в настоящето производство.
Постъпил е писмен отговор на исковата молба, с който ответникът Г. С. П., чрез
адв. И.Б. оспорва предявения иск като неоснователен. Ответникът твърди, че запис на
заповед от 21.04.2016г. е издаден като обезпечение, което да гарантира вземането на
ищеца при продажба на собствените му дялове в „Г. Г.“ О. гр. К., с ЕИК *, в което
дружество били съдружници. Ответникът твърди, че през 2015 – 2016г. дружеството е
изпаднало в затруднено финансово положение, като имало недостиг на оборотни
средства и непогасени задължения към НАП и контрагенти. Това наложило да се свика
събрание на съдружниците, на което да се вземат решения за намиране на
допълнителни средства с цел погасяване на задълженията на дружеството и мерки за
финансовото му оздравяване.
Ответникът твърди, че на 15.04.2016г. е проведено общо събрание на
съдружниците, на което той участвал като съдружник и управител, също участвал и
ищецът като съдружник. На събранието бил обсъден статута на съдружниците с оглед
финансовото състояние на „Г. Г.“ О., било обсъдено и предложение за внасяне на
парични вноски от съдружниците в размер на 10 000лв. за всеки. Целта била да се
осигурят оборотни средства и покриване на задълженията на дружеството, но
предложението било отхвърлено. Било взето решение дяловете да бъдат прехвърляни
между съдружниците свободно.
Ответникът твърди, че ищецът му е заявил, че желае да прекрати участието си в
дружеството, но изпитва притеснения относно състоянието на дружеството и иска да
получи по-добра сума за дела си от имуществото, което да съответства на дела му в
капитала. Това го мотивирало да откаже внасянето на пари като временна помощ за
дружеството. Ответникът му обяснил, че съобразно баланса на дружеството с
ограничена отговорност за 2015г., то било на загуба, което оказвало влияние на сумата,
която ищецът би получил, защото съобразно изготвения балансов план към
15.04.2016г., делът на съдружниците вече бил отрицателна величина в размер на от по
2
15 400 за всеки от тях /на минус/. Също така на ищеца било обяснено, че съгласно ТЗ
отношенията при напускане се уреждат съобразно последния баланс. На база
последния баланс на дружеството съществувала обективна възможност, напускащият
да не получи нищо при напускане. Ответникът твърди, че тогава ищецът предложил да
му прехвърли дружествените си дялове по номинал, за сумата от 850лв., под условие,
ако през финансовата 2016г. дружеството успее да покрие натрупаната загуба и
изплати задълженията си, ответникът да му изплати допълнително сумата от 41150 лв.
Като гаранция за изплащането на тази сума поискал ответникът да се задължи в лично
качество за изплащането на сумата, като издаде в полза на ищеца запис на заповед. В
тази връзка ответникът сочи, че бил принуден да се съгласи, тъй като дружеството
било в тежко финансово състояние. Били необходими бързи, кардинални действия,
изискващи гъвкаво управление, а при множеството съдружници, нежелаещи да внесат
допълнително средства, това не било възможно. Ответникът и неговото семейство
зависели изключително от дейността на дружеството. Освен него, който работел като
негов управител, заплата от дружеството получавали и синът му С. Г. П. и съпругата
му. Ако дружеството прекратяло работата си те щели да останат без доходи и без
работа. Изпаднал в крайна нужда, ответникът се съгласил да подпише исканият
документ и да го предостави на ищеца, като единственото, което успял да постигне
било падежът за плащане на сумата да бъде отсрочено през 2018 г.
Ответникът твърди, че веднага след подписване на записа на заповед било
свикано ново общо събрание на дружеството на 21.04.2016г., което се провело на
22.04.2016г., и на което съдружниците дали съгласие за прехвърлянето на дяловете от
ищеца на ответника. На същата дата с договор с нотариална заверка на подписите,
ищецът прехвърлил на ответника притежаваните от него 5 дяла от капитала на „Г. Г.“
О. за сумата от 850 лв. Ответникът и семейството му продължили да работят в
дружеството и да се стараят да го стабилизират. През 2016 г. дружеството успяло да
изплати част от задълженията, но не били покрити загубите от предишни периоди.
Ответникът уведомил ищецът, който го уверил, че няма претенции, с което
отношенията им приключили.
През 2020 г. на ответника била връчена покана за доброволно изпълнение по
изп. дело № 2087/2020г. по описа на ЧСИ Хриса Пурнарова за плащане на сумата от
41150 лв. по издадена въз основа на запис на заповед от 21.04.2016г. заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист.
При тези твърдения, ответникът оспорва процесния запис на заповед като
нищожен на основание чл.26, ал.1 предложение 3-то от ЗЗД - издаден в противоречие
на добрите нрави. Записът на заповед бил издаден като обезпечение на плащане под
условие, като самата уговорка била в резултат на зависимост на издателя на запис на
3
заповед и членовете на неговото семейство от съществуването на едно търговско
дружество – ответникът бил зависим от волята на ищеца да му прехвърли
дружествените си дялове, за да може да се опита да стабилизира дружеството. Това
стимулирало ответника да приеме издаването под условие на запис на заповед от
21.04.2015г. в полза на С.С., като обезпечение за евентуално бъдещо вземане на същия
за сумата от 41150 лв. На тази стойност, но само в случай на покриване на загубите на
дружеството, вследствие дейността му през 2016 г. ищецът оценявал дела си в
имуществото му. Поставен в безизходно положение и в стремежът си да защити
семейството си ответникът се е съгласил и подписал документа. Записът на заповед се
счита за нищожен и на основание чл.26, ал.2, предложение 5-то от ЗЗД – като привидна
сделка, с която се прикрива договорка във връзка с действителната сделка -
прехвърляне на дялове от капитала на „Г. Г.“ О., сторено с договор от 22.04.2016г. с
нотариална заверка на подписите. Привидно издателят поема задължение за плащане
на посочената в записът на заповед парична сума, като в действителност тя е уговорена
за плащане, като равностойност на дял от имуществото на дружеството, съответстващ
на капитала, под условие, че през 2016 г. то ще погаси загубите си от предходни
периоди и ще реализира печалба. В крайна сметка се твърди, че вземането не
съществува и задължението е поето привидно и в противоречие на добрите нрави.
Предвид изложеното ответникът моли да се постанови решение, с което да се отхвърли
изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, като се прогласи нищожност
на запис на заповед от 21.04.2016г.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът поддържа
предявения установителен иск, оспорва твърденията, изложени в отговора на исковата
молба. Твърди, че запис на заповед от 21.04.2016г. е действителен и не страда от
пороци. Заявява, че на посочения падеж не било изпълнено паричното задължение,
както и след отправена покана за изпълнение, след образувано заповедно,
изпълнително и настоящето производство. Сочи, че ценната книга като частен
диспозитивен документ, който носи подписа на ответника, който не оспорвал това
твърдение, се ползвала с формална доказателствена сила.
Оспорва възражението на ответника, че запис на заповед от 21.04.2016г. е
привидна сделка и заявява, че не е издадена под условие, както и че с издаването на
ценната книга ответникът не е поел привидно парично задължение.
Ищецът оспорва твърдението, че издаденият запис на заповед е с гаранционна и
обезпечителна функция на сключения договор за покупко-продажба на дялове. Като
невярно се отрича твърдението, че „ищецът заявил на ответника, че желае да прекрати
участието си в дружеството, но се притеснявал от състоянието му и желаел да получи
по-добра сума за дела от имуществото на дружеството..., което го накарало да откаже
4
да внесе пари като временна помощ за дружеството“. В тази връзка твърди, че лошото
управление на фирмата „Г. Г.“ О., взаимоотношенията й с фирма „П. Б.“ О., /в която
съдружници били жената и децата на ответника, който е бил и управител „Г. Г.“ О./,
довели в крайна сметка до сериозно влошеното й финансово състояние и до липсата на
доверие в ищеца спрямо ответника в качеството му на управител, немалкия по размер
вноски и заеми, които ищецът направил през годините за покриване на текущи разходи
на дружеството и др. били част от причините да откаже внасянето на допълнителна
парична вноска в дружеството и да вземе това крайно решение да прекрати участието
си в дружеството. Невярно било твърдението, че ищецът предлагал на ответника да
прехвърли дружествените си дялове в ,,Г. Г.“ О. под условие- ако през финансовата
2016 г. дружеството успее да покрие натрупаната загуба от предишни периоди и
изплати задълженията си, Г.П. да му заплати допълнително сума от 41150 лв. Ищецът
твърди, че не е поставял в зависимост ответника, не го е поставил в безизходно
положение, не го е поставял под натиск с оглед „неговото изхранване и това на
семейството му“ поради това, че освен него като управител във фирмата /"Г. Г.“ О./,
работели синът му - С. П. и съпругата му така, че ако фирмата прекрати работа си „те
щели да останат без доходи и работа. Твърди, че съпругата на ответника и синът му са
имали и друга работа - управител, съотв. съдружници в друга фирма -„П. Б.“ О. със
сходен предмет на дейност с ,,Г. Г.“ О., което се установявало от справки в търговския
регистър. Твърди, че след издаване за записа на заповед и преди образуване на делото
ответникът се е разпоредил със свое лично недвижимо имущество в полза на децата
си, целящо явно да осуети евентуално принудително изпълнение срещу него предвид
издадения запис на заповед.
Като невярно се отрича твърдението, че ищецът е ,,уверил ответника, че няма
претенции към него, с което отношенията им приключили”. В тази връзка се оспорват
изложените в отговора на ответника фактически твърдения, както и направените
възражения за нищожност, обосновани с тях, се считат за неоснователни.
С допълнителен отговор, ответникът дава отговор на повдигнатите въпроси с
допълнителната искова молба.
В съдебно заседание ищецът се представлява от представител по пълномощие,
който поддържа предявения иск. Претендира присъждане на направените в
заповедното и исковото производство разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от представител по
пълномощие, който поддържа предявения иск. Претендира присъждане на направените
в заповедното и исковото производство разноски.
Окръжен съд – Кърджали, като обсъди събраните по делото доказателства,
5
приема за установено от фактическа и правна страна:
Предявен за разглеждане по реда на чл. 422 ГПК е установителен иск с правно
основание чл. 538 ТЗ, във вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземане по запис
на заповед от 21.04.2016 г. за сумата в размер на 44150 лв., за което вземане е издадена
заповед №115/15.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 15.05.2020 г. по ч. гр. д № 354/2020
г. по описа на Районен съд – Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното й изплащане.
От ответната страна е направено възражение за нищожност на записа на заповед
от 21.04.2016 г. на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД – като издаден в
противоречие с добрите нрави и на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД – като
привидна сделка, прикриваща договорката по действителната сделка – прехвърляне на
дружествени дялове.
Установителният иск е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 2
ГПК, или същият е процесуално допустим и следва да се разгледа по
същество.
С доклада по делото за безспорни са признати следните обстоятелства:
че запис на заповед от 21.04.2016 г. е издаден от ответника Г. С. П., като
издател на записа на заповед, с която се е задължил неотменимо и безусловно
без протест и разноски, без възражения и без такси и удръжки, да заплати
сумата от 44 150 лв. на поемателя С.М. С. с падеж на плащане 31.12.2018 г. и
място на плащане: гр. Кърджали; че въз основа на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадена от ищеца, е издадена
заповед № 115 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
от 15.05.2020 г. по ч.гр.д №354/2020 г. на РС – Кърджали, както и
изпълнителен лист с дата 15.05.2020 г.; че въз основа на така издадения
изпълнителен лист ищецът е подал молба и съответно е образувано изп. д.
№20207410402087 по описа за 2020 г. на ЧСИ Хриса Пурнарова рег. №714 с
район на действие Окръжен съд – Кърджали; както и не е спорно
обстоятелството, че с Определение №737/20.07.2020 г. по ч.гр.д. №354/2020 г.
РС – Кърджали е разпоредил спирането на принудителното изпълнение по
силата на закона с оглед подадено възражение от длъжника Г. С. П. в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК; както и че на 22.04.2016 г. е сключен договор с нотариална
заверка на подписите за покупко-продажба на дружествени дялове, съгласно
6
който С.М. С. продава на Г. С. П. собствените си 5 дяла от капитала на
дружеството "Г. Г." О., с номинална стойност 170 лв. всеки, за сумата от 850
лева, която сума продавачът е получил изцяло от купувача.
Няма спор между страните, че процесният документ запис на заповед от
21.04.2016 г. съдържа необходимите реквизити по чл. 535 ТЗ, както и че е
подписан от ответника като издател.
Установява се по делото, че на 15.04.2016 г. в гр. Кърджали се е
състояло Общо събрание на съдружниците в „Г. Г.“ О., гр. Кърджали. По т. 1
от дневния ред е прието решение, с което е отхвърлено предложението на
управителя на дружеството за внасяне от всеки от съдружниците по 10 000
лв. временна финансова помощ, а по т. 6 е прието при свободно прехвърляне
на дялове между съдружниците, същото да се извърши чрез споразумение на
страните по индивидуални договори за покупко-продажба с нотариална
заверка, а при липса на такова споразумение статутът на съдружниците да
остане непроменен.
Впоследствие ищецът С. М. С. е подал молба по чл. 125, ал. 2 от ТЗ за
прекратяване на участието си в дружеството по лични причини, като е заявил,
че няма имуществени претенции към дружеството и предлага на останалите
да изкупят притежаваните от него 5 дяла от капитала, с номинална стойност
170 лв. Такива две молби са подадени от още двама съдружника.
Видно от протокол от 22.04.2016 г., на следващо Общото събрание на
„Г. Г.“ О. е взето решение за прекратяване участието в дружеството на И. К.,
С.Н. и на ищеца С.С. и е дадено съгласие всеки от тях да прехвърли
притежаваните от него 5 дяла от капитала на дружеството с номинална
стойност 170 лв. за всеки на ответника Г.П., като е прието изменение на
дружествения договор в тази връзка.
С договор за покупко-продажба на дялове от капитала на „Г. Г.“ О., гр.
К. от 22.04.2016 г. с нотариална заверка на подписите, С.С. е продал на Г.П.
собствените си 5 дяла от капитала на дружеството с номинална стойност 170
лв. всеки за сумата 850 лв., изплатена напълно на продавача по банков път, а
на 03.05.2016 г. това обстоятелство е било вписано в търговския регистър.
От показанията на разпитания по делото свидетел И. В. К. се
7
установява, че с ищеца са били съдружници първо в "Г. Г." от 1989 г. и
впоследствие и в "Г. Г." О.. В това дружество ищецът бил съдружник до м.
април 2016 г. На 15.04.2016 г. се провело събрание на съдружниците в
дружеството. На същото трябвало се приемат годишните отчети, като също
така от управителя Г.П. било поискано съдружниците да внесат парични
помощи, поради финансови затруднения на дружеството. Нямало уточняване
на размера на вноските, като тази процедура няколко пъти се била повтаряла
в годините, и съдружниците непрекъснато трябвало да внасят лични средства
във фирмата. Поради влошения климат във фирмата, и поради загубата на
доверие в управителя, съдружниците отказали да внесат такива парични
средства, в т.ч. и ищецът С. С., който на събранието не присъствал лично, а
бил представляван от негов упълномощен представител – Д. С. – син на С. С..
След отказа на съдружниците да внесат парични вноски, управителят им
предложил да прекратят участието си в дружеството. Свидетелят сочи още, че
му е известно, че управителят П. е издал Запис на заповед в полза на ищеца С.
С., което станало след събранието. На второто събрание, проведено на
21.04.2016 г. бил подписан записа на заповед и била определена парична
сума, която включвала част от сумата, която съдружниците били подавали
като парични средства за подпомагането на дружеството, а другата част била
като връщане на имуществена компенсация, която лично П. поел да изплати
на С.. Сумата била точно като на ищеца – 44 150 лв. и записа на заповед бил
подписан доброволно от управителя. Отделно от това съдружниците продали
своите лични дялове на управителя за по 850 лв., пред нотариус. Свидетелят
сочи, че записът на заповед няма обезпечителен характер на договора за
прехвърляне на дяловете. Свидетелят сочи, че имало лошо управление на
дружеството, защото управителят създал втора фирма, която дублирала
дейността на "Г. Г." О., а съдружници в нея били членове на неговото
семейство – жена му, дъщеря му и сина му, като те работили и в "Г. Г." О..
Издадените 3 броя записи на заповед от Г.П. на свидетеля и другите двама
съдружници, обезпечавали предадени от него и другите двама съдружници
част от собствените средства, които му били предавали в течение на времето
и част от имуществото, което оставало лично в негово разпореждане. След
като те прехвърлили дяловете си, той ставал едноличен собственик.
Свидетелят Д. С. Н. сочи в показанията си, че познава С.С. от доста
8
години, от самото създаване на С. "Г. Г.", което по-късно се преобразувало в
„Г. Г.“ О.. Той бил съдружник в „Г. Г.“ О., както и баща му С.Н. и други
съдружници. Той бил съдружник до месец април 2016 година. На 22.04.2016
година всички съдружници прекратили участието си в дружеството.
Управителят П. е предизвиквал събрание на съдружниците на фирма „Г. Г.“
О., на което е коментирано финансовото й състояние на фирмата, което било
много лошо. Имало доста големи задължения към друга фирма, която също
била собственост на П. – фирма „П. Б.“ О., която била създадена около 10- 12
години по-рано и е работила паралелно с фирма „Г. Г.“ О.. Свидетелят сочи,
че по данни на съдружниците всичките по-печеливши сделки, които „Г. Г.“ О.
е сключвало, са минавали през фирма „П. Б.“ О. и всъщност „Г. Г.“ О. се
явявало подизпълнител на „П. Б.“ О.. На това събрание П. отново поискал
пари за оздравяване на фирмата, но съдружниците не са се съгласили с това
нещо и се стигнало до разбиране съдружниците да се оттеглят от фирмата и
да прехвърлят дяловете си на П.. Свидетелят сочи, че има издадени записи на
заповед, което е станало един ден преди второто събрание на съдружниците,
провело се на 22.04.2016 година. Издадени са от П. за заеми, които са му
давани от съдружниците и имуществени обезпечения за материалните
стойности, които са останали във фирмата. Присъствали са С.Н., И. К., Д. С. и
П.. Свидетелят сочи, че това знаел от разговорите, които е провеждал с баща
му. Сочи, че не знае да е оказван натиск на П. за подписването им. Свидетелят
сочи, настоящото дело е за сумата от 44 150 лева.
Свидетелят С. Г. П. – син на ответника, сочи в показанията си, че до
подписване на процесния запис на заповед на 21.04.2016 г. се стигнало поради
състоянието на фирмата. Най-големият доставчик на материали на фирмата
"С. *", гр. Х. си поискал сумата, която била дължима към онзи момент, от
порядъка на 100 000 лева и натрупана през годините. За целта проучил
въпроса за теглене на кредит от банка, за да се обезпечат тези пари, защото ги
нямало налични. От банката по принцип се изисквало удостоверение за липса
на задължения към НАП, но фирмата имала задължения към държавата и към
НАП около 60 000 лева. За целта управителят поканил съдружниците да
дойдат да се запознаят с възникналия въпрос и да се вземат решения, да се
погасят евентуално задълженията към НАП, да се вземе това удостоверение и
тогава да се кандидатства за кредит. На проведеното в тази връзка събрание
9
на съдружниците в средата на април 2016 г., те отказали да дават каквито и да
е пари за фирмата, за да бъде погасено задължението към НАП, като те не
поискали да дадат по 10 000 лв. Единият съдружник поискал 120 000 лева, за
да излезе от фирмата, при положение, че фирмата била на минус. В
учредителния договор нямало възможност, ако някой не иска да вкара
допълнителна вноска, да се изгони. Другите съдружници предложили на баща
му да изкупи техните дялове. Тяхната идея, поне в последните години била да
разтурят фирмата. Свидетелят сочи, че след това събрание са решили и са
принудили баща му да подпише записа на заповед, защото в противен случай
нямало да излязат от фирмата и щели да влязат в нищо. Най-вероятно
трябвало да се унищожи фирмата и 20 работници да отидат на улицата. Баща
му подписал 3 броя записи на заповед за трима съдружници. В момента
фирмата работела, като задълженията били много по-малко, отколкото през
2016 г. Теглили два лични кредита и финансирали фирмата. Трябвало да
излезе фирмата на печалба, за да може той до края на годината да им изплати
тези суми. Фирмата не излязла на печалба, защото в средата на годината
отпаднал клиент, чрез който около 50 % била реализацията на продукцията.
Условието било баща му да подпише записите на заповед, за да си прехвърлят
дяловете другите съдружници. Ако не ги бил подписал, най-вероятно човекът
от хасковската фирма щяла да блокира сметките и нямало да могат да
работят. Освен "С. *", който беше най-големия доставчик на материали, "Г.
Г." О. дължал най-много пари на "П. Б.". Свидетелят сочи, че тогава работел в
тази фирма и бил съдружник. Съвместната дейност между двете фирми била,
когато "П. Б." вземе голяма поръчка и не може да я изпълни, я давала на "Г.
Г." О. и обратно – когато "Г. Г." вземе голяма поръчка и не може да я
изпълни, давал работа на "П. Б.", като подизпълнители. Управител на "П. Б."
била майка му, като другите съдружници били свидетелят и сестра му. При
създаването на фирмата двамата – майка му и баща му били управители.
Принудили се да отворят "П. Б.", защото от 2000 г. до 2005 г. преговаряли за
една много голяма поръчка, която през 2005 г. станала, а тримата съдружници
от "Г. Г." отказали да приемат тази поръчка. Тази фирма "П. Б." била
регистрирана по принуда, за да не се изпусне такава поръчка.
Свидетелката Х. Г. П.а – дъщеря на ответника Г.П., сочи в показанията
си, че не е присъствала при издаването на Запис на заповед на 21.04.2016 г. в
10
полза на ищеца. Сочи, че баща й бил изключително притеснен по това време,
тъй като един от основните доставчици на материали поискал изцяло да се
заплати задължението на фирмата към него, поради бизнес-причини, не
поради причини, лично свързани с баща й. Също така лека-полека започнали
да нарастват и задълженията за осигуровките, тази финансова безизходица го
накарала да се почувства изключително притеснен за състоянието на самата
фирма, за бъдещето на семейството им, защото баща й, майка й и брат й
работели към онзи момент във фирмата и доходите на семейството в голяма
част зависели от дейността й. Обсъждайки нещата стигнал до извода, че не
можейки да получи финансиране от банки, трябва да потърси други варианти.
Не можел да получи финансиране от банки, защото състоянието, в което била
фирмата като баланс към онзи момент навеждало на мисълта, че може би
предприятието няма да се справи в краткосрочен план да покрие нуждите, а
банките предпочитали да се презастраховат и да привлекат като съдлъжници
останалите участници в предприятието, но те доколкото й било известно, не
били съгласни да помогнат по някакъв начин да се разреши тази ситуация.
Свидетелката сочи, че отказът на останалите съдружници заедно да разрешат
ситуацията във фирмата, като всеки един от тях даде допълнително
финансиране във фирмата за някакъв период от време, поставили баща й в
положение да е съгласен на каквото и да е, само и само да има свободата да
взема решения и подписал въпросния запис на заповед, като е имало
договорка да се стабилизира фирмата до края на годината и евентуално да
бъде изплатена сумата.
Предвид установеното от фактическа страна, се налагат следните
изводи: съществуването на вземането се претендира от ищеца въз основа на
процесния запис на заповед като вид правна сделка - едностранно
волеизявление с абстрактен характер, насочено към пораждане на определени
правни последици. Предвид това в негова тежест е да докаже сключването му
в законоустановената писмена форма за действителност, наличието на
задължителното определено законово съдържание, респ. валидност на
менителничната сделка /чл. 535 от ТЗ/.
В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, обосноваващи
възраженията му за нищожност на записа на заповед на посочените от него
две основания, в т.ч. въведеното каузално основание за издаването му.
11
Възражението за нищожност на процесния запис на заповед като
издаден в противоречие на добрите нрави ответникът обосновава с
твърдението, че документът е издаден като обезпечение на плащане под
условие, като самата уговорка била в резултат на зависимост на издателя на
запис на заповед и членовете на неговото семейство от съществуването на
едно търговско дружество – ответникът бил зависим от волята на ищеца да му
прехвърли дружествените си дялове, за да може да се опита да стабилизира
дружеството, което стимулирало ответника да приеме издаването под условие
на запис на заповед от 21.04.2015г. в полза на С.С., като обезпечение за
евентуално бъдещо вземане на същия за сумата от 41150 лв. На тази стойност,
но само в случай на покриване на загубите на дружеството, вследствие
дейността му през 2016 г. ищецът оценявал дела си в имуществото му.
Поставен в безизходно положение и в стремежът си да защити семейството си
ответникът се съгласил и подписал документа. Във връзка с описаното, от
събраните по делото доказателства не се установяват такива фактически
обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за подписване на
процесния запис на заповед под условие, като обезпечение за евентуално
бъдещо вземане на ищеца за сумата от 41150 лв., както и не се установява
записът на заповед да е подписан в условията на поставяне на ответника в
безизходно положение и в стремежа си да защити семейството си. Установява
се по делото, че на 15.04.2016 г. се е състояло Общо събрание на
съдружниците в „Г. Г.“ О., К., свикано по инициатива на ответника като
управител, за обсъждане на мерки за подобряване на финансовото състояние
на дружеството, и от което не е било прието предложението за внасяне от
всеки от съдружниците на по 10 000 лв. временна финансова помощ и е
прието при свободно прехвърляне на дялове между тях това да се извърши
чрез споразумение на страните по индивидуални договори за покупко-
продажба с нотариална заверка, а при липса на такова споразумение статутът
на съдружниците да остане непроменен. Установява се по делото, че е било
практика през годините съдружниците да внасят свои парични средства, за да
подпомагат дейността на дружеството; че на това събрание съдружниците са
изразили несъгласие да внесат още суми с тази цел, след което се е
постигнало съгласие те да прекратят участието си в дружеството, като
прехвърлят дружествените си дялове на управителя. Писмените доказателства
впрочем, представени от ответника, установяват именно тази
12
последователност в действията на съдружниците в изпълнение решението на
общото събрание. Изводът, който може да се направи въз основа на
доказателствената съвкупност е този, че до това развитие на отношенията
между съдружниците се е стигнало в резултат на несъгласието им с
управлението на дружеството от страна на ответника П., значителната
финансовата задлъжнялост на дружеството към доставчици и държавата, в
т.ч. към семейната фирма, в което съпругата на ответника, сина му и дъщеря
му имали участие. Категорично не се установява от доказателствата по делото
и самата уговорка по издаване на записа на заповед да е била в резултат на
зависимост на издателя и членовете на неговото семейство от съществуването
на „Г. Г.“ О., а именно ответникът да е бил зависим от волята на ищеца да му
прехвърли дружествените си дялове, за да може да се опита да стабилизира
дружеството. От показанията на свидетелите С. П. и Х. П.а се установява
притеснението на баща им – отв. Г.П. във връзка с лошото финансово
състояние на дружеството, но по никакъв начин тези показаиня не
обосновават извод за „зависимост“ на ответника и семейството му в смисъла,
в който се твърди, както и за действия на ответника при подписване на записа
на заповед под натиск от страна на ищеца. В крайна сметка става въпрос за
бизнес отношения между съдружниците и за вземане на решения във връзка с
управлението на дружеството.
Неоснователен, като неподкрепен с доказателства е и следващият довод
за нищожност на записа на заповед, като привидна сделка, с която се
прикрива договорка във връзка с действителната сделка - прехвърляне на
дялове от капитала на „Г. Г.“ О., сторено с договор от 22.04.2016г. с
нотариална заверка на подписите, като се твърди от ответника, че привидно
издателят поема задължение за плащане на посочената в записът на заповед
парична сума, а в действителност тя е уговорена за плащане, като
равностойност на дял от имуществото на дружеството, съответстващ на
капитала, под условие, че през 2016 г. то ще погаси загубите си от предходни
периоди и ще реализира печалба. В подкрепа на такива обстоятелства липсват
каквито и да е доказателства. Това твърдение е включително опровергано във
връзка с установеното по делото, че прехвърлянето на дяловете от страна на
съдружника С. е станало отделно и със самостоятелен договор, необвързан по
никакъв начин с издадения запис на заповед.
13
Дори да се приеме, че записът на заповед обезпечава някакво
съглашение между страните, то не е във връзка с твърдяното от ответника
съдържание, а по-скоро е във връзка с дадените на дружеството заемни
средства за покриване на текущи разходи, и за ползването на машини и
съоръжения, предоставени от съдружниците, което се установява от
показанията на свидетелите К. и Н., без уговорено отлагателно или
прекратително условие на задължението по него, като при липса на данни за
изпълнение на това задължение от ответника, вземането на ищеца е
изискуемо. На следващо място, подобна уговорка за отлагателно или
прекратително условие за дължимост на паричната престация противоречи на
самата същност на ценната книга, която ответникът е подписал и се е
задължил по нея безусловно и без протест. На база на всички събрани
доказателства съдът приема за недоказано, че между страните е бил сключен
друг, каузален договор, съответстващ по съществените си условия /цена, срок
за плащане, права и задължения на страните/ на подписания от ответника
запис на заповед, като последният да е издаден с единствената цел да го
обезпечи, като от друга страна записът на заповед съдържа всички
необходими реквизити на менителничната сделка и поражда правно действие.
Това води до извод, че ответникът на 21.04.2016 г. е поел безусловно и
неотменимо задължение да заплати на ищеца С.С. сумата 44150 лв., което не
е направил на падежа 31.12.2018 г., на ищеца е била издадена заповед за
незабавно изпълнение, но ответникът е направил възражение по нея, поради
което следва да бъде признато по отношение на същия съществуването на
вземането на ищеца в посочения размер, за което е издадена заповед №
115/15.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК на 11.05.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата. Или, предявеният за разглеждане иск е основателен и
следва да се уважи.
Съдът, като съобрази задължителната съдебна практика, обективирана в
т.12 на цитираното вече по делото ТР № 4/18.06.2014 г., постановено по
тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, намира, че следва с оглед изхода на
спора в производството да се произнесе и с осъдителен диспозитив за
дължимостта на направените, както в настоящото исково /съгласно приложен
14
списък по чл.80 от ГПК/, така и в заповедното производство, разноски.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. С. П., с ЕГН
**********, от гр. К., ул.”П.” №*, вх.”*”, ет.*, ап.*, че съществува вземането
на С. М. С., с ЕГН **********, от гр.К., местност М. Е. *, номер **, в размер
на 44 150 лв., представляваща неизплатено парично задължение по запис на
заповед от 21.04.2016 г., с падеж 31.12.2018 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК 11.05.2020 г. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена Заповед № 115/15.05.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
по ч.гр.д. № 354/2020г. по описа на Районен съд - Кърджали.
ОСЪЖДА Г. С. П., с ЕГН **********, от гр. К., ул.”П.” №*, вх.”*”, ет.*,
ап.*, да заплати на С. М. С., с ЕГН **********, от гр.К., местност М. Е. *,
номер **, сумата в размер на 893 лв., представляваща разноски за ДТ в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Г. С. П., с ЕГН **********, от гр. К. ул.”П.” №*, вх.”*”, ет.*,
ап.*, да заплати на И. В. К., с ЕГН *, от гр.К., кв. „Г.“, ул. „С. Т.“ № *, сумата
в размер на 2 883 лв., представляваща направени в настоящото исково
производство разноски, от която сумата в размер на 883 лв. за държавна такса
и 2 000 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд, гр.
Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Кърджали: _______________________
15