Решение по адм. дело №170/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Д. Б. Б. от [населено място] село, общ. Русе, обл. Русе, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-3393-000051/20.02.2025 г., издадена от началник сектор във Второ РУ при ОД на МВР – Русе, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.„м“ от ЗДвП – временно спиране от движение на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № [рег. номер], за срок от 3 месеца. В жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалния закон и при неизяснена фактическа обстановка. По наведените основания по-конкретно се сочи, че към момента на настъпване на деянието, пътното платно е било заледено и непочистено от сняг, поради което управляваният от него автомобил е загубил сцепление и е поднесъл, като настъпилото събитие не е резултат от умишлено поведение от негова страна. На следващо място жалбоподателят твърди, че е налице неяснота относно мястото на извършване на нарушението. В представената по делото писмена защита с вх. №4716/04.11.2025 г., процесуалният представител на жалбоподателя излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Моли съда да постанови решение, с което същата да бъде отменена. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата - началникът на сектор във Второ РУ към ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева и разноски за внесен депозит за вещо лице в размер на 150 лева по представен списък на разноските.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Със ЗППАМ № 25-3393-000051/20.02.2025 г., издадена от М. З. Х., началник сектор във Второ РУ при ОД на МВР – Русе спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.„м“ от ЗДвП – временно спиране от движение на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № [рег. номер], за срок от 3 месеца. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че срещу последния е съставен акт за установяване на административно нарушение серия АД, № 18919/19.02.2025 г. от Т. Т. И., на длъжност „младши полицейски инспектор“ във Второ РУ към ОД на МВР – Русе (л.5 от делото), за това, че на 19.02.2025 г., около 17:45 часа в [населено място] село, обл. Русе, [улица], посока кръстовище с [улица]до №2, като водач на посочения по-горе автомобил, негова собственост, го управлявал, използвайки път, отворен за обществено ползване, за други цели, освен за превоз на хора и товари, като използвайки системите и уредите на управляваното МПС и форсирайки двигателя на автомобила, умишлено нарушавал устойчивостта му, поднасяйки го и преминавайки от лява в дясна пътна лента, последователно три пъти, перпендикулярно на платното за движение. Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Нарушителят е подписал акта без възражения.

По искане на жалбоподателя и с оглед изясняване на релевантни за правния спор факти и обстоятелства, по делото са разпитани свидетелите В. В. А. (приятел на жалбоподателя) и В. С. И. (във фактическо съпружеско съжителство с жалбоподателя). Свидетелят А. в показанията си заявява, че през зимния сезон жалбоподателят не е активен шофьор. Сочи, че за извършената проверката е узнал от самия жалбоподателя. Твърди, че в деня на проверката самият той е минал с лекотоварен автомобил (бус) по улицата, на която е била извършена проверката, като пътното платно е било заледено и неравно поради натрупан лед, образуван от киша, на мястото имало и коловози. Свидетелката И. заявява, че вечерта преди проверката, жалбоподателят се е прибирал от работа, като е управлявал автомобила с ниска скорост. Свидетелката, намираща се пред къщата на майката на жалбоподателя е видяла, че автомобилът се е подхлъзнал. Това е станало преди да го спрат полицаите за проверка. В същия ден по нейни думи, времето е било студено, пътищата – заледени, и по пътното платно е имало коловози. Уговорката им с жалбоподателя била той да отиде да зареди гориво и да се върне да вземе нея и детето им от дома на майка му. Счита, че автомобилът е могъл да се поднесе, тъй като жалбоподателят не бил опитен шофьор.

По искане на ответника и с оглед изясняване на релевантни за правния спор факти и обстоятелства, по делото са разпитани свидетелите Т. Т. И. и Н. Ц. Н. – полицейските служители, извършили проверката на жалбоподателя на процесната дата и място. В показанията си и двамата полицейски служители категорично и безпротиворечиво заявяват, че лично са възприели жалбоподателя да управлява процесния автомобил на посочените в АУАН и оспорената ЗППАМ място, дата и час. В показанията си полицейските служители заявяват, че при извършване на рутинна проверка на пътното движение спрели пореден автомобил. Докато се насочвали към служебния автомобил, за да извършат справка по документи, чули шум от форсиране на двигател на друг автомобил, който се приближавал към тях. Обърнали се в посоката на шума и забелязали лек автомобил „Фолксваген Пасат“, който навлиза последователно два пъти от една пътна лента в друга. След това водачът изправил автомобила и продължил движението си в права линия, без нови отклонения. Малко след това отново форсирал двигателя, при което автомобилът отново поднесъл. След като водачът забелязал служителите, овладял управлението на автомобила. Полицейските служители подали сигнал за спиране със стоп-палка, след което автомобилът бил спрян за проверка. Установили самоличността на водача и му задали въпрос относно поведението му на пътя. Водачът обяснил, че не е забелязал полицейските служители, като заявил: „Не ви видях“. Свидетелят И. заявява, че е свалил записи от кметството на [населено място] село, на които се виждало как автомобилът поднася. Видеозаписът от кметството на [населено място] село бил приложен към съставения АУАН. Служителите сочат, че пътната настилка е била нормално проходима, без наличие на лед, но с леко заснежаване. Атмосферните условия били нормални, а пътят – достатъчно почистен. Според тях движението по пътя било безопасно, като други автомобили, преминаващи по същия пътен участък и в същата посока, не поднасяли и се движели нормално.

От жалбоподателя по делото е представено писмено доказателство: метеорологична справка изх. № ОД-08-425-1/22.05.2025 г., издадена от метеорологична обсерватория Русе към филиал Варна на НИМХ, от която се установява, че в периода 15-19.02.2025 г. в района на [населено място] село, общ. Русе са регистрирани много продължителни валежи от слаб до умерен сняг от североизток, полусилен до засилен вятър от изток-североизток до 9-14 м/сек на 15.02. Сумарното количество на валежа за цялата обстановка в района била ок. 371/m2 – колкото цялата месечна норма. Формирана била снежна покривка с максимална височина на 19.02 сутрин и преди обяд до 27-30 см. Наблюдавало се: значителна снежно-ледена маса върху клони, проводници и покривни конструкции; ледени висулки; заледявания по пътни участъци. Установен бил продължителен и изразителен леден период, обусловен от т.нар. студена вълна – при максимални температури ок. малко под 0°C и минимални до и под минус 10°C.

От жалбоподателя е представеното и писмено доказателство в заверен препис: писмо изх. № 94М-14496-3#2/16.06.2025 г., издадено от Община Русе, от което се установява, че за датите 17, 18, 19 и 20 февруари 2025 г. няма постъпили сигнали и жалби за непочистени улици на територията на [населено място] село. Всички пътища били почистени своевременно по време на валежите.

С оглед постъпило писмо от ответника вх. №2924/06.06.2025 г., в което е посочено, че цифров носител СD със записан файл на нарушението е предоставен по АНД №550/2025 г. по описа на Районен съд – Русе, съдът е изискал от трета - неучастваща в производството страна - Районен съд – Русе, копие на цифровият носител на СD със записан файл на нарушението.

В тази връзка с писмо вх. №3089/17.06.2025 г. от РРС е представен 1 бр. оптичен носител, съставляващ копие на приложения оптичен носител по АНД №550/2025 г. по описа на РРС със записан на него видеофайл, представляващ запис от видеокамера в кметството на [населено място] село.

Във връзка със случая, за изясняване на обективната истина по делото, съдът на основание чл. 204, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 171, ал. 2 от АПК извърши оглед на постъпилия от РРС оптичен носител, съдържащ файл с наименование IP Camera3_kameri_kameri_20250219173929_20250219174103_94636837[интернет адрес], включващ видеозапис от видеокамера с времетраене 1:33 минути на дата 19.02.2025 г., 17:40 часа.

Видно от съдържанието на записа се установява преминаването на лек автомобил - сив металик по заснежен път, с многократни поднасяния първоначално в ляво, а след това в дясно. След половин минута в насрещното платно преминава втори автомобил, управляван без поднасяния. От огледа на представеното веществено доказателство пряко се установява, че платното за движение е достатъчно почистено от сняг, с цел осигуряване на нормална проходимост на МПС.

В проведеното на 09.09.2025 г. съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя заявява, че автомобилът, отразен в доказателствения материал е на жалбоподателя.

С цел изясняване на релевантни за правния спор факти и обстоятелства, по искане на жалбоподателя е назначена и автотехническа експертиза.

По назначената от съда автотехническа експертиза е изготвено заключение вх. № 4470/20.10.2025 г. /л. 89 - л. 95 от делото/, като вещото лице след запознаване с материалите по делото, включително с приобщения чрез оглед видеозапис, записан на оптичен носител и след извършен оглед на автомобила е дало отговор на поставените както от страна на жалбоподателя, така и от страна на ответника въпроси.

В заключението е посочено, че автомобилът е [Марка], модел „Пасат“, оборудван е с дизелов двигател с мощност 96 kW (130 к.с.). Автомобилът е с предно задвижване. Фабрично оборудван с ABS система, подпомагаща спирането на автомобила и система ESP - електронна стабилизираща система. Вещото лице е посочило, че с антиблокиращата спирачна система (ABS), при спиране непрекъснато се контролира въртенето на колелата и при необходимост те се разблокират. Така се подсигурява въртенето им и необходимото сцепление с повърхността на пътното платно, което позволява едновременното спиране и маневриране на автомобила, като благодарение на ABS система се осигурява безопасно спиране на повърхности с различно сцепление. Посочено е, че ESP или електронната стабилизираща програма е технология за безопасност на автомобила, с основни функции: подобряване на стабилността при шофиране; предотвратяване на подхлъзване; подпомагане на водача да си върне контрола.

След преглед на приобщения чрез оглед видеозапис, вещото лице е установило, че в конкретния случай се касае за „нарушена устойчивост на пътя“ на процесния автомобил. В експертизата е посочено, че на видеозаписа при влизане в кадър, се вижда, че автомобилът е насочен леко наляво за посоката му на движение. Чрез завиване на волана надясно водачът променя траекторията и изправя автомобила успоредно на платното за движение. В следващия кадър автомобилът е с позиция напред за посоката му на движение. На по-следващият кадър, предната част на автомобила е насочена надясно за посоката му на движение, като предните гуми са ориентирани леко наляво, т.е. компенсира презавиването. На следващия кадър е посочено, че се вижда ясно корекцията на движението чрез завиване с предните гуми наляво, като след корекцията, автомобила отново е успоредно на платното за движение. След това следва ново плъзгане с предната част сочеща наляво за посоката му на движение, и завиване на предните гуми надясно за компенсиране на презавиването и страничното плъзгане. На следващия кадър автомобила отново е успореден на платното за движение. Следва ново плъзгане на задната част на автомобила, като предната част сочи надясно за посоката му на движение, последвано от унасяне на задната част и насочване на предната част наляво, следваща посоката и дъгата на левия завой. На следващия кадър е описано, че следва ново плъзгане с насочване на предната част надясно, като на този кадър вещото лице е посочило, че следите от движението на автомобила и неговата траектория са ясно видими и личи, че шофьорът контролира автомобила към средата на платното за движение, и не допуска навлизането му в банкетите.

Според вещото лице при автомобили с предно предаване със системи за контрол на страничното унасяне ESP, в конкретните пътни условия, трудно би могло да се загуби странична устойчивост. Еднократно да, но няколко пъти последователно не, като при изключена такава система загуба на странична устойчивост може да се постигне и умишлено и контролирано от страна на водача. Посочено е, че в общият случай, този вид загуба на устойчивост е породена от загуба на сцепление. Според вещото лице тази загуба може да се получи при рязко ускорение, рязко спиране, грубо и рязко управление, влизане в завой с висока скорост, като в случая и конкретната пътна обстановка, при движение с ниска или съобразена скорост, включена стабилизираща система и без резки движения с волана, автомобилът не би могъл да загуби сцепление и да поднесе странично, няколко пъти, както се вижда на видоезаписа.

В заключението си вещото лице посочва, че на видеозаписа се наблюдават няколко поднасяния в ляво и в дясно за посоката на движение на автомобила, като водача правилно завива с волана за компенсиране на презавиването и неговото недопускане, което би довело до завъртане на автомобила около масовият му център, като това че автомобила неколкократно редува презавиване и корекция на траекторията е признак за контролирано въвеждане на автомобила в загуба на сцепление.

Според вещото лице при конкретните пътни условия автомобилът е поднесъл по начина, по който се вижда на видеозаписа поради намалено сцепление на автомобила с пътната настилка в резултат действия на водача и изключена стабилизираща система ESP. Относно самото движение на автомобила, при неумишлено занасяне е посочено, че автомобилът би се завъртял около масовият си център, а при опит на водача да го върне в първоначалната му траектория, вероятно би намалил и скоростта си на движение, което на видеозаписа не се забелязва.

Въз основа на посочената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото правомощията за това са делегирани по надлежния ред.

Ответникът по жалбата е представил по делото заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе, с която последният орган е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които в т.3 са посочени и началниците на сектор „Охранителна полиция“ към районни управления при ОД на МВР - Русе (л.27 от делото). Заповедта е издадена на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която, както на съда е служебно известно, министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл.165, ал.1 от ЗДвП. В съответствие с нормата на чл.172, ал.1, изр.първо от ЗДвП с горецитираната заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г. директорът на ОД на МВР – Русе, като ръководител на служба за контрол, е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на началниците на сектор „Охранителна полиция“ към районни управления при ОД на МВР – Русе. Видно от удостоверение рег. № 336р-11449/25.04.2025 г. на директора на ОД на МВР – Русе (л.28 от делото), считано от 24.03.2025 г. служебното правоотношение на държавен служител в МВР на главен инспектор М. З. Х. е прекратено. Към настоящия момент длъжността „началник на сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ – Русе при ОДМВР – Русе“ е вакантна. Нарушението, станало повод за налагане на ПАМ, е извършено на територията на [населено място] село, обл. Русе, т.е. същото попада в териториалната компетентност на издателя на обжалвания акт.

Оспорената заповед е в необходимата писмена форма и има реквизитите, изискуеми по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл.171, т.2, б.„м“ от ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта са посочени съставеният АУАН № 18919/19.02.2025 г. и следните обстоятелства – умишлено нарушаване устойчивостта на управлявания от жалбоподателя автомобил, поднасяйки го и преминавайки от лява в дясна пътна лента, последователно три пъти, като се позиционира почти перпендикулярно на платното за движение.

В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Самото обстоятелство, че в ЗППАМ за място на извършване на нарушението е посочен адрес [улица], в посока [улица], а в АУАН - [улица], посока кръстовище с [улица]до № 2, не обуславя наличие на съществено противоречие или неяснота относно мястото на извършване на нарушението. И двете описания индивидуализират един и същи пътен участък, като различната им словесна формулировка не затруднява правото на защита на жалбоподателя да разбере къде е извършено нарушението и не представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Административният орган е приложил правилно и материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2, б.„м“ от ЗДвП, на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, се налага ПАМ временно спиране от движение на пътно превозно средство за срок три месеца.

При анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Описаните в заповедта факти представляват фактическото основание за издаването ѝ и юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне.

При преценка относно законосъобразността на оспорената заповед следва да се извърши анализ на събраните по делото доказателства.

В случая събраните в производството по обжалване на заповедта гласни доказателства, условно могат да бъдат обособени в две групи – св. показания на актосъставителя и на полицейския служител, които извършили пътния контрол на територията на [населено място] село, от една страна, и показанията на свидетелите, допуснати до разпит при режим на призоваване по искане на жалбоподателя, от друга.

Показанията на свидетелите от тези две групи разкриват съществено противоречие по отношение на главния факт, подлежащ на установяване в настоящото производство и съставляващ предпоставка за налагане на принудителната административна мярка, а именно извършването на административно нарушение, изразяващо се в умишленото нарушаване на устойчивостта на автомобила чрез поднасянето му от лява в дясна пътна лента така, както е описано в оспорената заповед. При преценка на тяхната достоверност съдът анализира събраните гласни доказателства както поотделно, така и в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото.

Свидетелите Т. И. и Н. Н. лично са възприели поведението на жалбоподателя на посочените в заповедта място, дата и час, както и начина, по който се е движил автомобилът, управляван от жалбоподателя. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, доколкото те кореспондират на останалите доказателства по делото и най-вече на фиксираното на видеозаписа начин на движение на автомобила и заключението на автотехническата експертиза.

С оглед разминаването им с останалия доказателствен материал и предвид близките отношения с жалбоподателя, съдът, на основание чл.172 от ГПК вр. чл.171, ал.2 от АПК, не кредитира показанията свидетелите В. А. (негов приятел) и В. И. (живееща на съпружески начала с жалбоподателя), относно субективната страна на нарушаването устойчивостта на автомобила чрез поднасянето му вляво и вдясно.

От извършения оглед на видеозаписа, представен по делото на оптичен носител, се установява, че процесният автомобил - собственост на жалбоподателя, е извършил многократни поднасяния първоначално в лява, а впоследствие в дясна пътна лента, като в същото време се установява, че платното за движение е достатъчно добре почистено от сняг, което осигурява нормална проходимост на МПС при зимни условия. Нещо повече, от приобщения видеозапис се установява, че в платното за насрещно движение в процесния пътен участък се е движил и друг автомобил, който не е поднасял.

Съгласно приложената и приета по делото автотехническа експертиза, която съдът изцяло кредитира, се установява, че в конкретния случай се касае за „нарушена устойчивост на пътя“ на процесния автомобил, в резултат на извършените действия от водача. Обстоятелството, че управляваният от него автомобил неколкократно редува презавиване и корекция на траекторията на движение е признак за контролирано въвеждане на автомобила в загуба на сцепление. Така на практика се установява, че поднасянето на автомобила се дължи именно на предприемането, и то в необходимата последователност, на целенасочени действия с кормилната и спирачната уредби на автомобила, нужни за извеждането му от контрол, загубата на сцепление на задните колела и тяхното странично приплъзване с последващо възстановяване на контрола. От обективна страна тези действия изпълняват описаното в оспорена заповед поведение, изразяващо се в нарушаване устойчивостта на автомобила чрез поднасянето му вляво и вдясно.

В случая, въз основа на събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства, по несъмнен начин се установява, че на 19.02.2025 г., около 17:45 часа в [населено място] село, обл. Русе, на [улица], в посока [улица], като водач на МПС – „Фолксваген Пасат“, с рег. № [рег. номер], негова собственост, жалбоподателят управлявал автомобила, използвайки път, отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като умишлено нарушил устойчивостта на автомобила, поднасяйки го вляво и вдясно.

Събраните по делото доказателства сочат, че самият начин на поднасянето на автомобила вляво и вдясно е резултат на умишлено предприети от жалбоподателя действия с уредите на кормилната и спирачната уредби и не се дължи на поведение на водача във връзка с конкретната пътната обстановка, техническа неизправност, неопитност на водача и т. н. Поведението на жалбоподателя очевидно не представлява използване на пътя в съответствие с неговото основно предназначение - за превоз на хора и товари. Това поведение се субсумира под фактическия състав на чл.171, т.2, б.„м“ от ЗДвП, като основание за налагане на ПАМ като процесната.

При налагането ѝ административният орган действа при условията на обвързана компетентност, а срокът на мярката е фиксиран без възможност за преценка от негова страна.

Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона, заявена в чл.171 от ЗДвП, а именно осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения по същия закон. По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски, които включват 150 лева - внесен депозит за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, на основание чл.24, изр.първо от Наредбата за заплащане на правната помощ и с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя в размер на 200 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009г. на ВАС, възнаграждението, а и деловодните разноски по принцип, следва да се присъдят в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Б. Б., с [ЕГН], от [населено място] село, [улица]против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-3393-000051 от 20.02.2025 г., издадена от началник сектор във Второ РУ при ОД на МВР – Русе, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.„м“ от ЗДвП – временно спиране от движение на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № [рег. номер], за срок от 3 месеца.

ОСЪЖДА Д. Б. Б., с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място] село, [улица], да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе сумата от 350 лева – деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.