Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Жалба по чл. 244 от ГПК/отм/. Жалбоподателят Е. Г. Д. от гр.С., чрез адвокат Н. Б., излага в жалбата до съда, че не е доволен от определение № 125/ 01.10. 2004г. издадено по ч.гр.д. № 449/ 2004г. на РС С.. Твърди, че с обжалваното определение съдът неправилно е приел, че представения от молителя "Д.. " запис на заповед от 18.07. 2002г. е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето Е. Г. Д.. Развива съображения, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като съдът не е взел предвид следните факти: в записа на заповед лицето Е. Г. Д. е посочено като поръчител на издателя "И.т" ООД, но давано съгласие за поръчителство няма. Липсва личен подпис на поръчителя. На второ място счита, че записът на заповед не е редовен документ от външна страна. В съдържанието на записа на заповед няма изписан текст" запис на заповед", като липсата на този текст прави записа на заповед нередовен от външна страна, съгласно ТР № 1/ 2005г. на ВКС. На трето място навежда довод за незаконосъобразно предявяване на записа на заповед- нарушение на чл. 480 от ТЗ, тъй като видно от ръкописния текст е приел условно същия за плащане до размера на 52 616,16 лв. от името и за сметка на дружеството "И.И." като негов издадел, въпреки че записа на заповед е издаден за сумата от 94 000 лв. Моли съда да отмени обжалваното определение. ¤ретендира за разноски по делото в размер на 1000 лв. Ответната страна по делото- "Н. Б." С., правоприемник на "Д.." , чрез адвокат Р.К., оспорва жалбата. Заема становище, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. В записа на заповед като поръчител е посочено лицето Е. Г. Д.. В записа на заповед това лице собственоръчно е изписало името си, като изписвайки имената си на практика сее подписал като поръчител. Различните начини по които се подписал Е. Г.- в единия случай чрез изписване на на името и фамилията , а във втория чрез абревиатура на първите букви от името и фамилията си, не обуславя извод, че порйчителя на практика не е изявил воля за поръчителство. Да се има предвид и обстоятелството, че на практика жалбоподателя не оспорва извършеното приемане на предявения запис на заповед, но твърди, че е извършил същото, " от името и за сметка на издателя, но не и за поръчител". Оспорва и заявеното в жалбата нарушение на чл. 480 от ТЗ. Заема становище и по отношение приложението на ТР № 1/ 2005г. на ОСТК, като счита ,че към момента на постановяване на обжалваното определение записа на заповед е вече бил издаден и е нямало как съставителите да се съобразят със задължителното тълкуване на закона дадено от ВКС. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира за разноски в размер на 1000 лв. Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните идоказателствата по делото, приема за установено следното: Предмет на въззивно обжалване е определение № 125/ 01.10. 2004г. издадено по ч.гр.д. № 449/ 2004г. на РС С., но само в частта в която Е. Г. Д. от гр.С. е осъден да заплати като солидарен длъжник на "Делта Б." гр.С. сума в размер на 52 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.08. 2004г. до окончателното плащане и разноски в размер на 1000 лв. Въз основа на това определение е издаден изпълнителен лист, на основание чл. 237,б."е" от ГПК/отм/- представен запис на заповед. Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по реда на въззивното обжалване, тъй като е подадена в предвидения по чл.244, ал.1 от ГПК/отм/ срок. В производство по издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237 от ГПК/отм/ длъжникът може да обжалва постановеното от съда определение в седмодневен срок от датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение. Призовка за доброволно изпълнение против физическото лице Е. Г. Д. е редовно връчена на 03.10. 2011г., а жалбата е депозирана на 07.10. 2011г. По същество жалбата се явява и основателна. В настоящето производство съдът е длъжен да обсъди само наведените съображения, извлечени от актовете по чл. 237 от ГПК/отм/. В конкретния случай такъв акт е представения пред РС С. запис на заповед . Това е така, тъй като в производството по издаване на изпълнителен лист не могат да бъдат правени никакви искания и възражения, които се основават на данни, стоящи извън изпълнителното основание. Законосъобразно възражение е това направено относно съдържанието на записа на заповед и по-конкретно наведените доводи за непълнота на това съдържание. За да бъде един запис на заповед редовен от външна страна той следва да отговаря на изискванията на чл. 535 от ТЗ. Съгласно тази правна норма самият документ трябва да се назове "запис на заповед". В конкретния случай наименованието е налице, тъй като заглавната част на документа е "Запис на заповед". Освен такава заглавна част документът трябва в своето съдържание, текстовата част, да съдържа отново текст "запис на заповед", съгласно разпоредбата на чл.535,т.1 от ТЗ. В представения пред РС С. документ не фигурира изписан текст "запис на заповед". Наличието на такъв текст в документа е задължителен и съгласно разпоредбата на чл. 536 от ТЗ / тази правна норма допуска изключения от задължителните реквизити, но не изключва наличието на текст" запис на заповед" в съдържанието на документа/. Представения пред РС С. запис на заповед се явява нередовен от външна страна, поради което съдът неправилно е постановил издаване на изпълнителен лист срещу Е. Г. Д. по реда на чл.237,б."е" от ГПК/отм/. Разпоредбата на чл. 535 от ТЗ е била действаща правна норма към момента на постановяване на обжалвания съдебен акт. Тълкувателно ре°ение № 1/ 28.12. 2005г. по т.д. № 1/ 2004г. на ОСТК на ВКС уеднаквява практиката на съдилищата по приложението на правната норма, като чрез това тълкувателно решение ВКС задължава съдилищата абсолютно формално да тълкуват и прилагат правната норма. Само на така посоченото основание жалбата се явява основателна и обжалваното определение следва да се отмени като незаконосъобразно. Като резултат от отмянатата на обжалваното определение съдът следва да обезсили и издадения изпълнителен лист. Това обезсилване произтича от факта , че е отречено съществуването на правото за принудително изпълнение, а въззивният съд има правомощия да реши спора по същество. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят и направените разноски - доказани и поискани в размер на 1000 лв. Водим от горното и на основание чл. 217 от ГПК/отм/, съдът: О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 125/ 01.10. 2004г. издадено по ч.гр.д. № 449/ 2004г. на РС С., но само в частта в която Е. Г. Д. от гр.С. е осъден да заплати като солидарен длъжник на "Д.." гр.С./ понастоящем чрез правоприемство "Н. Б. " гр.С./ сума в размер на 52 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.08. 2004г. до окончателното плащане, както и в частта за разноски в размер на 1000 лв., като неправилно. ОБЕЗСИЛВА издадения в полза на " Д.." , гр.С., бул. "Л. ш." № ../ понастоящем "Н. Б. " гр.С., ж.к. "Л.", бул. "Е." № .., ЕИК .../ изпълнителен лист от 19.09. 2004г. на основание определение № 125/ 01.10. 2004г. по ч.гр.д. № 449/ 2004г. на РС С., в частта в която лицето Е. Д. Г. от гр.С., ул. М." № ., с ЕГН *, в качеството му на солидарен длъжник, следва да заплати на " Д.." , гр.С., бул. "Л.ш." № ../ понастоящем "Н. Б. " гр.С., ж.к. "Люлин-1", бул. "Е." № 1., ЕИК *********/ сума в размер на 52 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.08. 2004г. до окончателното плащане, както и в частта за разноски в размер на 1000 лв., поради отмяна на определението с което е издаден изпълнителния лист. Настоящето определение е окончателно. Председател: Членове: |