Р Е Ш Е Н И Е №
456
гр. Монтана, 04.11.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 14.10.2022 г. в състав:
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня
Камарашка
Рени
Цветанова
при участието на секретар
Димитрана Димитрова и прокурор Галя Александрова, като разгледа докладваното от
съдия Рени Цветанова КАНД № 339 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е на
основание постъпила касационна жалба от К.Т.Т.,***, чрез адв. Н.В. – САК,
против Решение № 104/27.06.2022 г. по АНД № 1239/2021 г. по описа на РС – Монтана,
с което е потвърдено Наказателно постановление № СЛ/Д-М/979-033/06.04.2021 г.
на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Монтана, с което на лицето е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. (две хиляди) за
нарушение по чл. 8, ал. 6 вр. с чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет, вр. с чл. 18, ал.
4 от ППЗЗДет, и чл. 45, ал. 9 от ЗЗДет.
Наказателно
постановление № СЛ/Д-М/979-033/06.04.2021 г. на Директор Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Монтана е издадено въз основа на съставен и връчен на К.Т.Т.
АУАН № СЛ/Д-М/979-031 от 22.02.2021 г. от длъжностно лице в отдел „Закрила на
детето“ към ДСП – Монтана, за установено неизпълнение на влязло в сила
Задължително предписание № П/Д-М-002 от 30.11.2020 г.,
съобразно което на К.Т.Т., майка на детето Н*** Т*** Димитрова, задължително й
е предписано да сътрудничи на социалните
работници с цел спазване и изпълнение на заложените в плана за действие
дейности - Краткосрочна цел 2 и конкретно т. 2, т. 3 и т. 4 от същия.
С касационната
жалба се иска отмяната на Решение № 104/27.06.2022 г. по АНД № 1239/2021 г. по
описа на РС – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление №
СЛ/Д-М/979-033/06.04.2021 г. на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Монтана
или да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН заедно с всички законни
последици от това. Касаторът, счита че изложените мотиви в решението са в
противоречие със събраните по делото доказателства, като част от тях са
тълкувани превратно, други са необсъдени, като е видно и противоречие на част
от мотивите сами със себе си, т.е. решението не е мотивирано. Същото е
неправилно, не са спазени разпоредбите на материалния закон и процесуалните
правила. Не е обсъден доводът ѝ за явна несправедливост на наложеното
наказание. Наказателното постановление е постановено при съществено нарушение
на процесуалните правила, материалния закон и е явно несправедливо. Ограничено е правото на
защита на административнонаказаната, което е съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в следното: Административнонаказващият
орган е влязъл в противоречия сам със себе си, при прилагане на
материалноправните разпоредби за закрила на детето, които противоречия са
изразени и в АУАН, и в НП, но които противоречия PC е приел, че са отстранени
от гласните доказателства – показанията на служителите от ДСП дадени в съдебно
заседание. ЗАНН не допуска отстраняване на нарушения допуснати при издаване на
НП с гласни доказателства. Счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение като не е обсъждана възможността за
прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Видно от събраните по делото доказателства, PC
неправилно е приел, че не са налице условията на чл. 8 от ЗАНН вр. с чл. 13 от НК. Счита, че задължение
на майката е да защитава своето дете от физически и психически травми, и от
всякакъв вид насилие. Недопустима е
формалност против интересите на детето. Предвид защитата на „най-добрия интерес
на детето“ определян като такъв от практиката на ЕСПЧ и тази на ВКС, твърди, че
PC неправилно е приел, че към настоящото
дело нямат отношение водените граждански дела касаещи детето Н*** , както и че
няма отношение и съдебната практика на ВКС, задължителната съдебна практика на
ВС и ВКС: Постановлението и Тълкувателните решения отнасящи се до най-добрия
интерес на детето, PC е игнорирал напълно приложената съдебна практика на ВКС. Излагат
се доводи, че е наказана за неизпълнение действия посочени в плана за действие,
чийто срок за изпълнение не е
изтекъл. Планът за действие обхваща периода от 15.04.2020
г. до 15.04.2021 г., т.е. срокът му за
изпълнение е до 15.04.2021 г. Предвид горното, посоченият документ, и в АУАН и в НП: „задължително
предписание" е издадено при съществено
нарушение на процесуалните правила и материалния закон, изразяващи се в издаването
му без да е изтекъл срокът за изпълнение на посочения в него документ - „плана за действие", който „план за действие" е посочен като
основание за издаване в същото задължително предписание. Наказателното постановление е издадено на
06.04.2021 г. на основание АУАН от 22.02.2021 г., затова че не е изпълнила
задължително предписание от 30.11.2020 г. Между мотивите на решението и
плана за действие и предписанието, е налице противоречие, налице
е и противоречие между
мотивите и диспозитива на решението
относно, това че PC не е обсъдил липсата на посочени от ДСП адекватни мерки за
постигане на целта детето Н*** да не е поставено в риск и да са защитени
правата му. Как ще бъдат осъществени контакти на бащата с детето без участие в
тези срещи на социален работник при фактическото положение, описано в
приложените съдебни решения, с които съдът се е запознал и е следвало да
обсъди, за да мотивира решението
си за възможността или за невъзможността за прилагане на разпоредбите на чл. 8 от ЗАНН във вр.с чл. 13 от НК, но тези относими доказателства не са обсъдени, а
изрично игнорирани от PC като неотносими съдебни битки. Единственият документ,
който не е връчен на касатора е процесното предписание, което PC
казва, че не е обжалвала. PC превратно тълкува отговора на К.Т.
даден в Заявлението с вх. № 94К-00-0054/05.05.2020 г., като потвърждение в
полза на извода, че е налице извършено нарушение по смисъла на чл. 8, ал. 6 вр.
с чл. 21, ал. 1, т. З от ЗЗДет вр. с чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет вр. с чл. 45, ал.
9 от ЗЗДет. Именно в това заявление (л.139 от делото), както и във
възражение до АСП-София (л. 60 гръб) тя е посочила формата на съдействие (услугата),
която иска да ѝ бъде оказана от ДСП – Монтана: контакти на бащата с детето в присъствие на
социален работник, но такова съдействие/услуга не
е получила от ДСП. А такава услуга, контакти на бащата с детето в присъствие на социален работник, видно от приложената към делото съдебна практика на
ВКС е законосъобразна. От получените лично от К.Т. документи от ДСП: план за
действие, АУАН, НП, писмо № СЛ/Д-М/979 от 15.05.2020 год. (подаден отговор
(139-141 вкл.) и др., е видно, че тя не се укрива и че съдейства ДСП,
но тези доказателства не са обсъдени и не са взети предвид от PC при постановяване
на решението. Съобразно смисъла на „закрила на детето", АСП (ДСП) трябва да оказва
съдействие за реални контакти между родител/и и дете, да участва в такива
срещи, да наблюдава поведението на детето към всеки един от
двамата родители, а не само да провежда разговори с родителите, особено, когато
такова съдействие е постановено от съда (в случая с Определение
по гр. дело 1011/2019 год. МРС) и въпреки това да откаже с мотив, че ДСП не
работи в
събота и неделя, което не е така съобразно разпоредбата на ал. 3 от чл. 17 на УАСП, подробно изложени доводи в заявлението подадено от К.Т.
до АСП-София. АСП (ДСП) също може самостоятелно да предложи тези подходящи
мерки, но не го е направила: в плана за действие не са посочени конкретни
начини за изпълнението му, което прави този план само формален, без възможност за приложението му и съответно
издаденото задължително предписание
само формално, като и АУАН и НП формални, освен че всички те са
издадени преди да е изтекъл срока за изпълнение на плана за действие, което е съществено процесуално нарушение. В с.з.
касаторът К.Т.Т., редовно призована, се явява лично и с адв. В. от САК, с
пълномощно по делото. Моли съда да уважи подадената касационна жалба, като
излага аналогични доводи. Желае присъждане на разноски, които са направени в
първата инстанция, за втората няма.
От ответника по касационната жалба „Дирекция
социално подпомагане“ – гр. Монтана е постъпил писмен отговор. Излагат се
доводи, че решение на РС – Монтана е правилно, мотивирано и законосъобразно,
като при постановяването му първоинстанционният съд се е съобразил с всички
събрани по делото доказателства и е извършил цялостен анализ на същите.
Заявяват, че при издаването на Наказателното постановление N 9 СЛ/Д-М/979-033 от
06.04.2021 г. административният орган не е нарушил материалния закон или
процесуалните правила. Приложените по делото документи по категоричен начин доказват, че ДСП – гр. Монтана е изчерпала всички
възможностите за осигуряване правата на детето Н*** , но без да е постигнат
желания резултат, защото майката К.Т. отказва да сътрудничи на органа по
закрила по всякакъв начин и не изпълнява заложените краткосрочни цели и
дългосрочна цел в плана за действие. На следващо място въпреки мотивацията на
служителите да работят пълноценно с родителите по подобряване на техните
взаимоотношения и осигуряване на спокойно общуване на детето с двамата
родители, майката К.Т. отказва всякакъв достъп и комуникация не само със
служителите на отдел „Закрила на детето" - гр. Монтана, но и с Център за
обществена подкрепа - гр. Монтана, ул. „И*** " № * и служители на РУ на
МВР – гр. Монтана, което е видно от докладите на доставчика на социални услуги
и писмата и докладните – записки на органите на реда. Считат, че случая не е
маловажен и отказа от сътрудничество с органа по закрила обхваща много дълъг
период от време и с тези си действия майката К.Т. поставя детето в риск - съгл.
§ 1 т. 11. Осуетяването на контактите на единия родител с детето и прекъсването
на емоционалната връзка между тях поставя детето в риск. Неосъзнаването от
родителя на вредните последици за детето от родителското отчуждение,
несъдействието или активното противопоставяне срещу мерките за преодоляване на
този психологичен проблем и отсъствието на готовност за продължаване на
работата за преодоляването му е индикатор за поставяне на детето в риск. Във
връзка с гореизложеното е предприета мярка за закрила съгл. чл. 23 от ЗЗДт. Считат,
че е важно по време на целия период от плана да се изпълняват конкретните цели
и дейности. Отбелязват, че майката и до настоящия момент не сътрудничи за
изпълнение на заложените в плана за действие. Твърди, че не са налице условия на чл. 8 от ЗАНН във вр. с чл. 13 от НК и майката и
детето не са поставени от ОЗД – Монтана в ситуация, при която майката да
предприема действия за неизбежна отбрана или крайна необходимост. Отказът от
изпълнение на дейностите заложени в плана за действие и отказът за изпълнение
на задължителното предписание не са извършени от нея при крайна необходимост –
за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични
или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне
по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от
предотвратените. По отношение на г-жа Т. е действано с добронамереност и с
разбиране, като след всяко посещение ѝ е предоставян много дълъг период
от време в който тя е трябвало да се свърже с органа по закрила или с
доставчика на социална услуга. Видно от приложените по делото доказателства е,
че адресите на които живее майката са посещавани многократно от служители на
ОЗД – Монтана, РДСП – Монтана, ЦОП – Монтана и органите на МВР, като при всички
посещения К.Т. целенасочено се укрива. Майката не е изпълнила задължително
предписание с № П/Д-М-002 от 30.11.2020 г., с което ѝ е указано да
сътрудничи на социалните работници с цел спазване и изпълнение на заложените в
плана за действие дейности. Налице е отказ за сътрудничество от страна на
родител във връзка с изпълнението на плана за действие. Заложените в плана
дейности в никакъв случай не поставят майката или детето в риск, а напротив
биха осигурили сигурна и спокойна среда за отглеждането на детето Н*** Т*** . В с.з. юрк. Борисов поддържа изложените в
писмения отговор доводи, като заявява, че депозираната жалба е неоснователна,
поради което следва да бъде отхвърлена, а решението на първоинстанционния съд да
бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение,
че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Монтана правилно и
законосъобразно. В хода на проведеното административно наказателно производство
не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, които да нарушават правото на защита
на наказаното лице. Установена е фактическата обстановка, която правилно е
описана в диспозитива на издаденото наказателно постановление. Извършеното
нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Възраженията, направени с
касационната жалба, са правени и пред районния съд, който ги е обсъдил и
правилно отхвърлил. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано.
Предлага същото да бъде потвърдено.
Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази
разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения с
чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
С обжалваното съдебно решение въззивният съд потвърждава
Наказателно постановление № СЛ/Д-М/979-033/06.04.2021 г. на Директор Дирекция
„Социално подпомага“ – гр. Монтана, с което на К.Т.Т. с посочен адрес ***, е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. (две хиляди лв.)
на основание чл. 45, ал. 9 от ЗЗДет. Съдът след като анализира всички доказателства
в контекста на разпоредбите на чл. 8, ал. 6 вр. с чл. 21, ал. 1, т. З от ЗЗДет
вр. с чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет, вр. с чл. 45, ал. 9 от ЗЗДет, е възприел, че
нарушението е доказано за извършено и правилно е бил съставен АУАН и издадено
НП. Не споделя доводите от К.Т. чрез адв. Н.В. от САК, по следните доводи:
Задължително предписание № П/Д-М-002 от 30.11.2020г. на Директор ДСП – гр. Монтана,
респ. процесиите АУАН и НП, са издадени при стриктно спазване на АПК относно
връчване на задължителното предписание и обжалваното му, а АУАН и НП са
издадени при спазване изискванията на ЗЗДет и ЗАНН. Задължителното предписание
е връчено съгласно чл. 18а, ал. 9 от АПК на 09.12.2020 г. и не е обжалвано,
съответно е влязло в сила на 24.12.2020 г. Доста време след влизане в сила на
задължителното предписание на 24.12.2020 г., е съставен АУАН №
СЛ/Д-М/979-031/22.02.2021 г., а впоследствие е издадено и обжалваното НП на
06.04.2021 г. Точка 5 от план за действие - л. 157 от делото, предвижда периодично
представяне на доклад за извършена работа и постигнатите резултати - срок -
15.04.2021 г., което е било невъзможно поради това, че майката и детето не
осъществяват контакт с ЦОП - гр. Монтана. Датата 15.04.2021 г. не е крайният
срок за изпълнение на плана за действие, поради което не са налице нарушенията
от вида на посочените в писмената защита. Заявлението на К.Т. с вх. №
94К-00-0054/05.05.2020 г. според въззивния съд не е форма за съдействие, а е
само потвърждение в полза на извода, че е налице извършено нарушение по смисъла
на чл. 8, ал. 6 вр. с чл. 21, ал. 1, т. З от ЗЗДет вр. с чл. 18, ал. 4 от
ППЗЗДет вр. с чл. 45, ал. 9 от ЗЗДет. Възраженията на Т. против съставения
АУАН, подробно са обсъдени от администартивнонаказващия орган (АНО), и са в
контекста на обстоятелствата на нарушението и доказателствата, които го
подкрепят. Водените съдебни битки касаещи детето Н*** нямат отношение към
предмета на делото и поради това районният съд намира за безпредметно да
обсъжда постановените съдебни актове от различните съдилища, изискани и
приложени към настоящето дело по настояване на защитата, в т.ч. посоченото
относно присъствието на социален работник по време на срещите на детето с
бащата и след това отпаднало по силата на съдебно определение. Задължителното
предписание неправилно се разбира от пълномощника адв. Н.В. като форма на
заставяне на Т. непременно да предаде детето Н*** на бащата, за да упражнява
същия лични контакти с него. Напротив, видно е от самото предписание, че
единствената цел на социалните работници е била да окажат съдействие на
родителите, така че детето Н*** да не е поставено в риск и да са защитени
правата му, респ. да изпълнят служебните си задължения възложени им със ЗЗДет. Според
съда не са налице условията на чл. 8 от ЗАНН вр. с чл. 13 от НК, тъй като не се
откриват обстоятелства и факти по делото, които да обосновават приложението на
чл. 13 от НК, респ. да се приема, че е налице „крайна необходимост". Съдът
констатира, че са спазени всички процесуални изисквания при установяване на
нарушението, без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
довели до ограничаване правото на защита на Т.. Проверката е извършена,
съответно съставен е АУАН, от надлежно оправомощени лица видно от Заповед №
1204-РД-01-0039/25.01.2021 г. Не се откриват неправомерни действия от страна на
служители от ОЗД – гр. Монтана и противоречия в показанията на свидетелите дали
показания по делото. Показанията на свидетелите са обективни, последователни и
в контекста на всички останали писмени доказателства по делото, поради и което
ги кредитира. Налице е административно нарушение по чл. 8, ал. 6 вр. с чл. 21,
ал. 1, т. З от ЗЗДет вр. с чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет, което правилно е
санкционирано на основание чл. 45, ал. 9 от ЗЗДет с минимално предвиденото
административно наказание - глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева. Извършвайки
цялостен съдебен контрол в т.ч. и за законосъобразността на преценката за
маловажност на случая, въззивният съд установява, че административнонаказващия
орган правилно не е приложил чл. 28 от ЗАНН имайки предвид тежестта на
нарушението. Като се имат предвид значимостта на обществените отношения, които
се уреждат със ЗЗДет и ППЗЗДет. Нарушението е формално и не е свързано с настъпване
на вредоносен резултат, поради което правилно е санкционирано и правилно не е
бил приложен чл. 28 от ЗАНН от АНО. При преценката, че не са налице условията
за приложение на чл. 28 от ЗАНН, съдът съблюдава и съдебната практика по ЗЗДет
на касационната инстанция – АдмС – Монтана, която е категорична, че заради
значимостта на защитените обществени отношения със ЗЗДет, които урежда правата,
принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и
тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето,
както и участието на юридически лица и физически лица в такива дейности, за
нарушения по ЗЗДет приложението на чл. 28 от ЗАНН е правно необосновано.
Районният съд установява, че не са налице условия и за изменение размера на
наложената глоба, тъй като смята, че е извършена правилна преценка на
обстоятелствата по чл. 27 за тежестта на извършеното нарушение. В случая
глобата е наложена съгласно чл. 45, ал. 9 от ЗЗДет при предвидения минимум,
като са взети предвид тежестта на нарушението и други обстоятелства по чл. 27
от ЗАНН, без да съществува правна възможност да се намали по размер.
Предмет на касационна проверка е въззивното
решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда
съществени процесуални нарушения.
Настоящата касационна инстанция счита, че
решението на въззивния съд е валидно и допустимо, постановено при правилно
прилагане на закона, обосновано, в което са обсъдени всички възражения на
жалбоподателя и всички относими факти и обстоятелства от значение за правилното
решаване на спора. При разглеждане на делото от първата инстанция не са
допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила,
като съдът правилно е установил фактическата
обстановка и правилно е приложил материалният закон. Изложените от него
съображения изцяло се споделят от настоящия състав, като на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК препраща към тях и ги възприема като мотиви към настоящето съдебно
решение. Възраженията в касационната жалба са навеждани пред въззивната
инстанция, която ги е обсъдила и обосновано отхвърлила.
В допълнение към мотивите на въззивния съд, този
състав следва да отбележи, че необосновано в жалбата се счита, че наказанието е
наложено преди да изтече едногодишният срок на Планат за действие. Планът е изготвен
на дата 15 04 2020 г. и действително е с едногодишен срок на действие, т.е. за
Краткосрочно поставените в него цели е предвиден срок до 15 04 2021 г. В същия
този план е предвиден последващ преглед на дата 15 07 2020 г., какьвто поради
неговото неизпълнение от страна на касатора, не е извършван. Задълженията по
плана са такива, които следва да се изпълняват през целия едногодишен период, а
не с оглед превратното тълкуване от адв. Н.В., изпълнението му да започва след приключване
на крайният му срок, поради което и наказанието е наложено своевременно. Самото
изпълнение на плана и то от дата 20 04 2020 г. е основание за отчитане на
постигнатите резултати на следващата предвидена дата 15 07 2020 г., но поради неоказване
на необходимото съдействие от страна на касатора, каквото поведение е
констатирано от АО, отчитането на каквито и да било резултати, не е извършвано
и мерките не са коригирани. В тази връзка по делото са налични множество
доказателства – търсения на адрес, както от органите на полицията, така и от
органите на закрила на детето, търсене на адреса на родителите, включително и
по телефона, всички без възможност за установяване на контакт/връзка с лицето.
Неотносими към въпросното наказание, което е за
неизпълнение на Задължително предписание, а именно: за неоказване на съдействие
на органите за закрила на детето, са описаните изолирани/индивидуални случаи,
на които се позовава адв. В.. Същите, биха могли да бъдат обсъждани именно с
органите за закрила на детето, какъвто контакт с тези органи, видно от
доказателствата по делото, се препятства, а последното е в явно противоречие с
интересите на детето, предвид цялостната ситуация, установена от тези органи. Същевременно
контактите на бащата с детето са
предмет на разрешаване в други производства, а вижданията на касатора за
начина, по който органите по закрила на детето следва да осъществяват своите
функции не са меродавни, като отделно от това сами по себе си са в подкрепа на
оспореното НП и описаното в него нарушение, каквото е и виждането на въззивния
съд.
Съдът не установява
формалност на задължителните предписания, респ. на Плана към който препраща,
каквито са твърденията в касационната жалба. Видно е, че посочените
Краткосрочни цели в Плана за действие, към който препращат Задължителните
предписания, въз основа на което/които неизпълнение/я е реализирана
административнонаказателната отговорност, са конкретни, а именно: консултиране
на родителите по проблеми и въпроси с отглеждането и възпитанието на детето в
семейна среда; проследяване на неговото развитие, както и съдействие, освен на
органите по закрила на детето, така и на органите доставчик на социални услуги,
като в случая тези цели не се изпълняват, включително и към настоящия момент (в
края на 2022 г.) именно поради установеният отказ от съдействие от
административнонаказаното лице.
Неоснователно е искането в касационната жалба за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Видно от доказателствата по делото административнонаказаното
лице има трайно поведение да отказва/избягва/осуетява всякакво съдействие и
връзка с органите за закрила на детето, включително и при търсенето й от
органите на полицията. Липсва разбиране и осъзнаване на противоправното поведение
на касатора, а това с оглед значителния период от време е предпоставка за
създаване на реална вреда за детето, което представлява и чиито интереси
защитава. Спрямо касатора е постановена и присъда поради несъобразяване с
влязло в сила съдебно решение, което само по себе си навежда на извод за вкоренени
убеждения и разбирания, които явно не съответстват, нито на законовите
положения, нито на обективната действителност. В тази връзка не следва каквито
и да са неразбирателства и претенции между административнонаказаното лице
/майка на детето Н*** / и неговият баща, да се отразяват върху физическото и
психическото развитие на това дете, което всъщност и двамата са създали.
Поведението на касатора е израз на безапелационно
незачитане правомощията на органите по закрила на детето, както и на съда,
което освен че е в противоречие с интересите на детето, води до нежелани
последици и в самата правна сфера на касатора. Този състав счита дори, че извършеното
нарушение не
може да се приеме за формално, тъй като вредоносните последици от него са иманентни,
такива проявими във времето, поради което и обосновано е наложена
административнонаказателната санкция. След като липсват всякакви признаци
на отговорност, разбиране и намерение за съдействие на органите за закрила на
детето, то и поведението на административнонаказаното лице не може да даде
основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
С
оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Монтана.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 104/27.06.2022 г. по АНД № 1239/2021
г. по описа на РС – Монтана като правилно.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ЧЛЕНОВЕ: