РЕШЕНИЕ
№51
гр. В.
Търново, 08.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, трети касационен състав в открито
съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
в присъствието на секретаря М.Н.и
с участието на прокурора от ВТОП СВЕТЛАНА ИВАНОВА
разгледа
докладваното от съдията Дабкова касационно АНД
№ 10 009/2021г. по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с
чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН/ред. На ДВ бр.94 от 2019г./.
Образувано е по жалба, подадена от името на Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури/ИАРА/, представлявана от упълномощения юрисконсулт.
Обжалва се Решение № 260014/ 25.11.2020г., постановено
по АНД № 225/2020г. по описа на Районен съд Павликени. С този съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 04-2557/
27.03.2020г. на началник отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав”- гр. Русе
към ГД „РК” при ИАРА със седалище гр. Бургас, с което на Д.Х.Г. с ЕГН **********
за нарушение на чл.39а, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите, на основание
чл. 73, ал.1 от ЗРА е наложено наказание
„глоба“ в размер на 1 000 лв., а на основание чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети в
полза на държавата уловената риба, една
надуваема лодка и 1 бр. хрилна мрежа. РС е осъдил ИАРА да заплати на Д. Г.
разноските за производството в размер на 300лв.
В касационната жалба
се твърди неправилност на съдебното решение поради процесуална
незаконосъобразност и необоснованост. Касаторът изтъква, че от една страна РС
категорично приема да е извършено посоченото в акта нарушение, а от друга
необосновано приема, че са налице нарушения на императивните изисквания на
чл.42, т.т.4, 5, 7 и 10 и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Дописването на
местността, където е извършено нарушението е позволен от разпоредбата на чл.53,
ал.2 от ЗАНН. Неизписаните докрай ЕГН на свидетелите са с цел защита на личните
им данни, а от посочените три имена и адреси на същите не е възможно да бъде
ограничено правото на защита на жалбоподателя. Счита за субективна и
неподкрепена от доказателствата констатацията на РС, че не било ясно в какво
точно се е изразило изпълнителното деяние. Счита, че доколкото нормата на
чл.39а, ал.1 от ЗРА забранява риболова с хрилни мрежи в случая във водите на
язовир „Александър Стамболийски”, то нарушението е такова на формално
извършване и уловът на риба и нейния вид не е елемент от фактическия състав на
нормата. В случая в мрежата е имало улов и е доказано, че е заложена от
жалбоподателя. За да е осъществено н арушението по чл.39а, ал.1 от ЗРА е
достатъчно хрилната мрежа да е потопена във водата с цел улов на риба и това да
е във воден обект по см. на чл.3, ал.1 от ЗРА и да не попада в изключенията по
чл.39а, ал.1, т.т. 1 и 2 от ЗРА. Касаторът счита, че изводът на РС за извършен
опит за нарушение по чл.39а, ал.1 от ЗРА не може да бъде споделен, предвид
изтъкнатите характеристика на извършеното деяние и е неправилен. По тези
съображения се претендира отмяна на
решението на районния съд, в цялост и потвърждаване на НП. Претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
В открито с.з. касаторът редовно призован не се представлява.
Ответникът по жалбата – редовно призован, се явява
лично и пледира за неоснователност на КЖ. От упълномощения адвокат е постъпило
писмено становище. Последният определя решението на РС като правилно. Поддържа
наличието на посочените от съда съществени процесуални нарушения, които са
ограничили правото на защита на подзащитния му. Претендира решението на
въззивния съд да бъде оставено в сила и присъждането на АВ.
Представителят на Окръжна прокуратура Велико Търново
дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Не споделя
изводите на РС за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
АУАН и НП. Счита, че е налице достатъчно конкретно и точно описание на
нарушението, което позволява нарушителят да разбере в какво е обвинен. Поради
това предлага решението на РС да бъде отменено
и потвърдено самото НП.
Административният
съд – В. Търново, в посочения касационен състав, прецени допустимостта на
жалбата и основателността на наведените в нея касационни основания. Извърши и дължимата
служебна проверка, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, която разкри следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН и е процесуално допустима. Оплакванията в същата АСВТ квалифицира като
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с ал.2 на с.р. –
неправилно приложение на закона.
Разгледана по същество КЖ е ОСНОВАТЕЛНА при следните
съображения по фактите и правото:
РС е установил от фактическа страна, че НП е издадено
за това, че на 27.01.2020 г. в 01:15 часа в язовир „Александър Стамболийски” Д.Г.
е извършил риболов с мрежен риболовен уред – хрилна мрежа от надуваема лодка, с
което нарушил забраната по чл.39а от ЗРА. Разпитал посочените в акта трима
свидетели – доброволци към Централна рибно-опазваща органицзация, която
сътрудничи на ИАРА с човешки и материални ресурси.
За да отмени НП РС приел следното:
При издаването на АУАН и НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя,
поради което са основания за отгмяната на НП. Освен това изразил съображения,
че доколкото мрежата с улова е извадена от водата от служители на ИАРА, то
деянието на Г. е останало във фазата на опита, което според чл.9, ал.2 от ЗАНН
е ненаказуемо.
Касационната инстанция намери Решението на РС за
неправилно като постановено при неправилно тълкуване и приложение материалния и
процесуален закон. Съображенията за този резултат от касационната проверка са
следните:
Нормата на чл.39а, ал.1 от ЗРА въвежда забрана за
риболов с мрежени риболовни уреди в рибностопанските обекти по чл.3, ал.1 от
закона, с изключение на стопански риболов във водите на р. Дунав и Черно море.
Санкционната норма предвижда глоба от хиляда до две хиляди лева за нарушението
на тази забрана.
В случая доброволци от ЦРОО имали планирана проверка в
язовир „Ал. Стамболийски”, при което са проследили Д. Г. с термокамера. Когато
се приближили той бил в язовира с лодка,
захванал хрилната мрежа с котва. Същата
прерязал, когато разбрал, че са го забелязали. Свидетелят П.подал сигнал на
тел.112 и заедно с др. двама придружили жалбоподателя до брега, а мястото на
мрежата маркирали. Пристигналите
служители на ИАРА констатирали нарушението и извадили хрилната мрежа, в която
имало улов. Жалбоподателят представил писмени обяснения, че влязъл в язовира,
защото видял бракониери и имал намерение като събере мрежите да звънне на
тел.112. Признава, че като видял доброволците от ЦРОО освободил мрежата като
срязал котвата.
Настоящият състав счита, че е безспорно установено
както соченото в НП деяние, така и
неговия извършител. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено са описани достатъчно конкретно и точно. Като място на
нарушението в АУАН е посочен е язовирът, в който е извършено нарушението.
Безспорно същият е обект по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗРА, за който важи
забраната по чл.39а, ал.1 от ЗРА, което е съставомерното обстоятелство. Това,
че едва в НП е конкретизирана местността не е съществено процесуално нарушение,
т.к. се касае до нередовност на акта, поправена по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Неизписаните докрай ЕГН на свидетелите са с цел защита на личните им данни, а
от посочените три имена и адреси на същите е направило възможно призоваването и
разпита им в съдебно заседание. Предвид това не е ограничено правото на защита
на жалбоподателя. Тук следва ад се отчете и факта, че последващите
законодателни промени са именно в тази насока/вж. промяната в чл.42, т.7 от ЗАНН в сила от 23.12.2021г./.
Не е налице и соченото нарушение по чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН. Настоящият състав на съда не споделя виждането на РС, че не било ясно
в какво точно се е изразило изпълнителното деяние. Описано е, че лицето е
използвало мрежен риболовен уред, поставен в работно положение във водата в
рибностопански обект, където това е абсолютно забранено. Всички тези
обстоятелства са конкретно описани в акта и НП и не се оспорва от
жалбоподателя, че е бил с лодка в язовира и е държал хрилната мрежа с котва,
която е прерязал впоследствие. Дали е имало уловена риба и водни организми в мрежата е въпрос неотносим, поради което не е необходимо да се
описва същата по вид и брой. Нормата на чл.39а, ал.1 от ЗРА забранява риболова
с хрилни мрежи в случая във водите на язовир „Александър Стамболийски”. Нарушението
е такова на формално извършване и уловът на риба и нейния вид не е елемент от
фактическия състав на нормата. В случая в мрежата е имало улов и е доказано, че
мрежата е заложена от жалбоподателя. За да е осъществено нарушението по чл.39а,
ал.1 от ЗРА е достатъчно хрилната мрежа да е потопена във водата с цел улов на
риба и това да е във воден обект по см. на чл.3, ал.1 от ЗРА и да не попада в
изключенията по чл.39а, ал.1, т.т. 1 и 2 от ЗРА. В случая тези предпостваки са
доказани безспорно.
Касационната инстанция не сподели заключението на РС,
че осъщественото деяние е останоло във фазата на опита, поради което е
ненаказуемо. Действително нормата на чл.9, ал.2 от ЗАНН предвижда, че по
принцип опитът към административно нарушение не се наказва. На основание чл.11
от ЗАНН по този въпрос следва да се
приложат нормите на общата част на НК,
т.к. ЗАНН не предвижда нещо различно. В тази връзка следва да припомним,
че нормата на чл.18, ал.1 от НК определя
опита като започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което
изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са
настъпили предвидените в закона и искани
от дееца общественоопасни последици на това престъпление. В случая не може да
се приеме, че изпълнителното деяние не е довършено, защото хрилната мрежа е
била в работно положение във водата на рибностопански обект, където това е
забранено. Това е риболов по смисъла на
легалната дефиниция на §1, т.26 от ДР на ЗРА. Извършен е риболов със
забранено средство в забранен обект. Пълно несъобразяване със забраната по
чл.39а, ал.1 от ЗРА. Започнато и довършено умишлено административно нарушение. Обстоятелството,
че нарушителят когато забелязва, че е разкрит прерязва кордата на мрежата и не
изтегля улова от водата, не означава, че не осъществил риболов и във втората
хипотеза на легалната дефиниция/рибилов като изваждане на улова от водата/.
Защото този отказ от улова не е обусловен от негова собствена подбуда, а от
независещи от волята на дееца причини – разкриването му. При това е направено с
цел да се затрудни разкриването и разследването на нарушението. По изложените
съображения касационният състав не счита, че е налице ненаказуем опит, а
довършено изпълнително деяние, което правилно е квалифицирано по чл.73 от ЗРА,
вр. с чл.39а, ал.1 от ЗРА. Наложеното наказание е правилно индивидуализирано по
размер.
По изложените мотиви, като съобрази действително
установените факти от значение за случая и приложимия закон, касационната
инстанция намери, че следва да отмени решението на РС и да потвърди НП, т.к.
допуснатите от РС нарушения са по тълкуването иприложението на закона и не
налагат връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
При служебно дължимата проверка АСВТ установи, че делото
пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от
законен състав, действащ в границите на вменената му компетентност, като за
заседанието на първата инстанция е съставен протокол. Не се установява при
постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на
съвещанието. В заключение, настоящата инстанция намери, че РС е постановил
валиден и допустим, но неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен, а самото НП потвърдено като
законосъобразно.
При този изход на спора на ответника по касация се
следват разноски за настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80,00лева, на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.27е
от Наредбата за заплащането а правната помощ.
Мотивиран така
и на основание чл.221, ал.2, предл. 2-ро от АПК и чл.222, ал.1 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изреч. 2-ро от ЗАНН/ред. на ДВ бр.94 от 2019г./, съдът,
действащ в настоящия касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260014/ 25.11.2020 г., постановено по АНД № 225/2020 г. по описа на Районен съд Павликени, с което е отменено Наказателно постановление № 04-2557/ 27.03.2020 г. на началник отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав”-Русе и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 04-2557/
27.03.2020г. на началник отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав”- гр. Русе
към ГД „РК” при ИАРА със седалище гр. Бургас, с което на Д.Х.Г. с ЕГН **********
за нарушение на чл.39а, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите, на
основание чл. 73, ал.1 от ЗРА е наложено
наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв., а на основание чл.90, ал.1 от ЗРА са
отнети в полза на държавата уловената риба,
една надуваема лодка и 1 бр. хрилна мрежа.
ОСЪЖДА Д.Х.Г. с ЕГН ********** да заплати
на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури разноски за натоящото
производство в размер на 80,00лв./осемдесет лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :