РЕШЕНИЕ
№190./16.08.2021г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на четиринадесети юли, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Ива
Байнова
Членове: Пенка Костова
Антоанета
Митрушева
при
секретаря Ивелина Въжарска..…..………………...………..............…в присъствието на прокурор
Цвета Пазаитова…........……................………………………като разгледа докладваното
от председателя АНД (К) № 506 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК,
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М.В.Х.
***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №260088 от 30.03.2021г.,
постановено по АНД №236 по описа на Районен съд – Хасково за 2021 година.
В жалбата се твърди, че решението е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, тъй като потвърденото с него
наказателно постановление било издадено въз основа на неподписан от
актосъставителя акт за установяване на административно нарушение. Счита се, че
нарушението, допуснато в хода на административно наказателното
производство е съществено – лисвал съставен АУАН, тъй като било нарушено
правото на защита на наказаното лице, което не могло да узнае какви били
фактическите обстоятелства на твърдяното за извършено административно нарушение
от страна на Х..
В писмени бележки се твърди, че на
касатора не бил връчен талон за медицинско изследване, а същият не бил отказал
кръвна проба, отказал само проба с техническо средство. Поради това, нямал
възможност да изпълни предписанието за медицинско изследване.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
от пълномощника на касатора.
Ответникът по касационната жалба -
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Хасково, редовно призован, не изразява
становище по делото.
Представителят на ОП - Хасково счита оспореното
решение за правилно и законосъобразно. Моли да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.
С оспореното решение Районен съд –
Хасково е потвърдил Наказателно постановление №20-1253-001937 от 09.02.2021г.
на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, с което на М.В.Х.,
за нарушение на чл.174, ал.3 и чл.100, ал.1, т.2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), на основание чл.174, ал.3, пр. 1 и чл.183, ал.1, т.1, пр. 3 от ЗДвП, са наложени административно наказания, съответно „глоба“ в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, и „глоба“ в размер на
10 лева.
За да потвърди наказателното
постановление, районният съд не констатирал допуснати съществени процесуални
нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
при издаване на санкционния акт. АУАН формално отговарял на изискванията на
чл.42 от ЗАНН, не били допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН, във връзка със
съставянето, предявяването и връчването му лично на жалбоподателя. НП било издадено
от компетентен орган, при спазване на формата и реда за издаването му, а по
съдържанието си отговаряло на изискванията на чл.57 от ЗАНН. От него ставало
ясно за кое от посочените в чл.174, ал.3 от ЗДвП изпълнителни деяния било
наложено административното наказание. Приел за доказано извършването от
обективна и субективна страна на описаното в АУАН и НП административно
нарушение на
чл.174,
ал.3 от ЗДвП. Определил за защитна, за целите на процеса, версията на
жалбоподателя относно отказа му да бъде тестван с техническо средство от
контролните органи. По недвусмислен и категоричен начин се установявало
извършването от жалбоподателя и на описаното в пункт 2 на наказателното
постановление административно нарушение. Не били налице пропуски в дейността на
контролните органи или доказателства, събрани в насока, която да доведе до
разколебаване на формалната доказателствена сила на съставения АУАН. Именно жалбоподателят
управлявал процесното МПС, а при извършване на проверка от органите на МВР не
представил свидетелство за регистрация на превозното средство, тъй като не го
носил. Налице било административно нарушение по чл.183, ал.1, т.1, пр.3, във вр.
с чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, извършено виновно от наказаното лице. Съдът
обсъдил и размера на наложените за извършените нарушения наказания, като приел,
че същите са правилно определени.
Настоящата инстанция счита, че
атакуваното съдебно решение е неправилно. При правилно установена фактическа
обстановка, районният съд е направил неправилен и необоснован извод за липса на
формални основания НП да бъде отменено.
В случая в хода на производството по
установяване на административно нарушение и налагането на административното
наказание е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до нарушаване на правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, изразяващо се в неподписването на
АУАН от страна на актосъставителя. От приложения към административнонаказателната
преписка АУАН, въз основа на който е било издадено наказателното постановление,
безспорно се установи, че липсва подпис на актосъставителя. Актът е бил
подписан от свидетелите по него и връчен на нарушителя в съответствие с
разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗАНН, съответно подписан и от последния, но не и
от актосъставителя. Така е била нарушена разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН,
която гласи, че АУАН следва да бъде подписан от актосъставителя.
Съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН административнонаказателното
производство започва със съставяне на акт за установяване на нарушението.
Събраните по делото доказателства несъмнено установяват, че
административнонаказателното производство, като съвкупност от последователни
законоустановени действия на административен орган, е опорочено в самото му
начало с неподписване на акта от съставителя му. Нарушението е съществено, тъй
като допускането му води до липсата на АУАН като официален документ. Подписът
на актосъставителя установява, че актът е издаден по установения ред и форма от
длъжностно лице в кръга на службата му. Липсата на подпис води до невъзможност
актът да постави началото на производство по ЗАНН. Освен това, неподписването
на акта води до невъзможност за преценка дали акта е издаден от лицето,
посочено в него като актосъставител.
Само валидно съставеният АУАН е годен да осъществи констатиращата, обвинителна и сезираща функции на този акт. С оглед характера и значението на АУАН да обезпечи по-нататъшното надлежно развитие на административнонаказателното производство, неподписването му представлява съществено нарушение, опорочаващо самото административнонаказателно производство. С разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН подписът на актосъставителя е възприет като част от производството по съставянето на АУАН, като неподписването му има за последица съществено нарушение във формата му, приравняващо се на липса на издаден акт.
Поради санкционния характер на
производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е да
проведе законосъобразна процедура, започнала и завършила със законосъобразни
актове, въз основа на които да докаже обективираните в тях твърдения. Нещо,
което не е налице в случая.
Действително функциите и юридическият ефект на АУАН по изключение биха могли да се проявят и ако в него е допусната несъществена нередовност, съобразно разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН, но това изключение се отнася за отстранима незаконосъобразност на валидно съставен АУАН. В разглеждания случай допуснатата нередовност на АУАН - неподписването му от актосъставителя, е съществена и не би могла да се санира след предявяването на АУАН на нарушителя. Неподписването на акта от съставителя му е нарушение на процесуалните правила, неотстранимо на основание чл.53 ал.2 от ЗАНН.
Подписът служи именно за удостоверяване
авторството на документа и по същия начин, по който съдът не може да извърши
проверка дали АУАН е издаден от компетентно лице при непосочване името на
съставителя, той не може да извърши и проверка дали е издаден от вписаното като
съставител в акта лице, ако липсва подпис.
Като не е констатирал коментираното
съществено процесуално нарушение, районния съд е постановил неправилно решение,
което следва да бъде отменено, като се отмени и потвърденото с него наказателно
постановление.
Отделно от гореизложеното следва да се
отбележи, че настоящият касационен състав не споделя доводите на пълномощника
на касатора, наведени в съдебно заседание, че не бил връчен талон за медицинско
изследване на наказаното лице. От представения по АНП оригинал на същия се установява,
че подпис на проверено лице М.Х. е бил положен. Твърдението, направено от
касатора в съдебна зала, че нито един от подписите не бил негов, съдът не
възприема, доколкото същото не е доказано по надлежния начин пред районния
съд.
Водим от горното и на основание чл.221,
ал.2, предл.второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №260088
от 30.03.2021г., постановено по АНД №236 по описа на Районен съд – Хасково за
2021 година.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-1253-001937 от 09.02.2021г.,
издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, с
което на М.В.Х., за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,
ал.3, пр. първо от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, и за нарушение
на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. трето от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.