Р Е Ш Е Н И Е
№………..
Гр. Варна, ……… .2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГР.ВАРНА, Втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Камелия Александрова разгледа докладваното от съдия Чолакова
административно дело № 2901 по
описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във вр.
чл.145 от Административно-процесуалния кодекс АПК/.
Образувано е по жалба от „О.о.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище в гр.Варна чрез управителя Е.Г. против Заповед № 227-ФК/29.11.2022 г.
издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна
мярка. Заповедта се оспорва с доводи за допуснати нарушения на материалния
закон и противоречие с целта на закона и принципа за съразмерност съгласно чл.6 от АПК- основания за оспорване съгласно
чл.146,т.3 и т.5 от АПК. Сочи се, че заповедта е издадена преди съставянето на
наказателно постановление. Сочи се на нарушаване на принципа
за съразмерност и целта на налагане на принудителни административни мерки
съгласно чл.22 от ЗАНН. Моли
за отмяна на заповедта. Поддържа жалбата в представен писмен отговор.
Ответната страна – Началника на отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП , чрез
главен юрисконсулт Андонова
в писмено становище
изразява доводи за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирано лице в
законоустановения 14 – дневен срок. Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК,
административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана
възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или
в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено
задължително административно обжалване, поради което директното оспорване пред
съда е ДОПУСТИМО.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Обжалваната в производството заповед е
издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 2 и чл.
186, ал.3 от
ЗДДС във връзка с констатации от проверка, извършена на 28.11.2022 г. в търговски обект по смисъла на пар.1,т.41 от ДР на
ЗДДС – магазин за обувки, находящ се в
гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 43. При проверката била извършена
покупка на обувки на стойност 55 лв., за която е издаден фискален бон с №
001496/28.11.2022 г. в 17,07 ч. от фискално устройство TREMOL ZM-KL-V2 вер.01 с рег.№ 3871141/06.04.2022 г. с ИН на ФУ ZK 069295. Било установено, че фискалният бон не съдържа QR код. Резултатите от проверката са обективирани в
протокол сер. АА № 0062804/28.11.2022
г. Съставен е АУАН № F687866 от 05.12.2022 г. от старши инспектор по приходите в НАП
за нарушение на чл.8,ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на
финансите. На основание чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е наложена принудителна
административна мярка „запечатване“ на търговския обект, в който е установено
нарушението, за срок от 14 дни и е забранен за същия срок достъпа до него на
основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В заповедта са изложени мотиви относно продължителността на срока на
мярката, че при продължаване на това нарушение за фиска биха произлезли вреди
от неустановени приходи, които биха могли да бъдат значителни и
труднопоправими.
По валидността на акта:
При извършване на служебната проверка за
валидност на оспорения административен акт, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.193, ал.1 от ЗДДС,
установяването на нарушенията на този закон и на нормативните актове по
прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните
постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения
и наказания. Съгласно
ал.2 от с.р., актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а
наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на
Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Видно от Заповед № ЗЦУ – 1148/25.08.2020 г.
на изпълнителния директор на НАП (л.3 от
адм. преписка), изменена
със Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП (л.2 от
адм. преписка) в т.1.
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, са оправомощени да издават наказателни
постановления за нарушения по чл.185 от ЗДДС и да налагат ПАМ – запечатване на
обектите на съответното лице в случаите на констатирани нарушения по чл.186,
ал.1 от ЗДДС, поради което обжалваната заповед е издадена от компетентен орган
и не страда от пороци, водещи до нейната нищожност.
По процесуалната и материалната
законосъобразност на акта и съответствието й с целта на закона:
От представените доказателства се
установява, че като лице по чл.3 от Наредба Н-18/2006 г. издадена от министъра
на финансите, дружеството използва фискално устройство , което не отговаря на функционалните
и техническите изисквания на наредбата /датата на регистриране на фискалното
устройство в НАП/ и е нарушило чл.8,ал.2 от Наредба Н-18/2006г. на министъра на финансите. Видно от съдържанието на Протокол за
извършена проверка серия АА № 0062804/28.11.2022 г. е установено осъществено от обективна и
субективна страна нарушение на ЗДДС, свързано с реда на регистрация на фискалното
устройство ,а именно, за
нарушение на чл.8,ал.2
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ /обн. ДВ
бр.106/27.12.2006г./, във връзка с чл.118,ал.4 от ЗДДС. За този вид нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 2
от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. С разпоредбата
на чл. 186, ал.1,т.2
от същия закон, е предвидено отделно от
налагането на имуществената санкция или глоба и налагането на принудителна
административна мярка – „запечатване на обект за срок до един месец”.В случая е
наложена ПАМ е с преустановителна цел.
В настоящия случай са събрани достатъчно
доказателства, които обосновават необходимостта от налагането на мярката..
Фактическият състав на нарушение се установява от събраните с административната
преписка документи и данните от посочения
по-горе протокол за извършена проверка. Протоколът за извършена проверка
е официален документ, който има материална доказателствена сила, като
съдържанието му не е било оспорено в съдебното производство.
След като е осъществен фактическият състав на
административно нарушение по чл. 185, ал.2 ЗДДС, административният орган налага принудителната административна мярка
по чл. 186 ЗДДС,
като действа при условията на обвързана компетентност и е независим от хода на
административнонаказателното производство (дали ще бъде издадено наказателно
постановление и дали издаденото такова ще влезе в сила). Принудителната
административна мярка има преустановителен характер – да прекрати използването на фискално устройство,
което не отговаря на функционалните и техническите изисквания на Наредба
Н-18/2006 г. на министъра на финансите. Липсата на други констатирани нарушения, е ирелевантно за законосъобразността на
настоящата заповед, както е ирелевантно и обстоятелството, дали нарушението е
извършено умишлено или не. Ирелевантно е и обстоятелството дали е издадено наказателно постановление
или не. Само фактът на констатиране на нарушението е достатъчен за налагане на
предвидената принудителна административна мярка, при наличието на основанията
за това.
Настоящият състав намира, че определеният
със заповедта 14-дневен срок на мярката се явява съразмерен спрямо целта, за
която актът се издава.
При определяне на
продължителността на мярката, административният орган действа при условията на
оперативна самостоятелност. Настоящият състав счита, че срокът на оспорената
заповед за налагане на ПАМ е определен предвид установената фактическа
обстановка, както и тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита
на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения
правов ред. Налагането на ПАМ за 14 - дни е в рамките на законоустановения
максимален срок съгласно чл. 186 ЗДДС – 30 дни, като са изложени достатъчно
мотиви, позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл.
6 АПК. В тази връзка е прието в заповедта, че целта на наложената принудителна
административна мярка е промяна в начина на организиране на дейността в обекта,
за да може търговецът правилно да отчита оборота от продажбите си, а
индиректният е недопускане на вреда за фиска. Изложените мотиви относно срока
на принудителната мярка са достатъчно конкретизирани и обосновани съобразно
разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Извършеното нарушение е достатъчно за
налагането на принудителна административна мярка и при обща преценка за
тежестта на нарушението и неспазване на установения законов ред за отчитане на
продажбите. Приходният орган е определил срок за запечатване на обекта и
забраната за достъп до него в рамките под средната продължителност, поради
което липсва твърдяното от жалбоподателя нарушение на принципа на съразмерност.
Предвид изложеното
, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора право на разноски в
настоящото производство има ответника. Разноските следва да се присъдят в размер на 100(сто) лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и
съобразно сложността на делото.
Водим от горното и на основание чл.172,ал.2
от АПК, Варненският административен съд, втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „О.о.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище в гр.Варна чрез управителя Е.Г.
против Заповед № 227-ФК/29.11.2022 г. издадена от началника на отдел
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за
налагане на принудителна административна мярка.
ОСЪЖДА „О.о.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище в гр.Варна представляван от управителя Е.Г.Г. да плати в полза на Национална
агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 ( сто)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: