№ 375
*****, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20224520105507 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД,
евентуален чл. 55 от ЗЗД.
Ищцата Ц. Н. Т. твърди, че предоставила на ответницата Е. И. Ч. в заем сумата
3328 лева, която и превела по банков път на 16.07.2019 г. До настоящия момент
предоставената в заем сума не била възстановена, макар ищцата да е правила
многократни опити да се свърже с ответницата, която не отговаряла на телефонните й
повиквания, блокирала телефония й номер, както и профила й в социалната мрежа
„Фейсбук" и ограничила всякаква възможност за контакт. Ищцата инициирала
производство по реда на чл. 410 от ГПК, в резултат на което било образувано ч. гр.
дело № 2369/2022 г. по описа на РРС. Срещу издадената заповед за изпълнение,
ответницата депозирала възражение по реда на чл. 414 от ГПК, поради което
предявила настоящия установителен иск, с който моли да бъде признато за установено,
че ответницата й дължи сумата от 3328 лева, дадена в заем на 16.07.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК по
гр. дело № 2369/2022 на РРС, а именно – 05.05.2022 г., евентуално ги претендира на
основание чл.55 от ЗЗД.
Ответницата Е. И. Ч. оспорва основателността на иска. Признава получаването
на сумата по процесното платежно нареждане. Заявява, че не отговаря на истината
твърденията, че се е укривала, не отговаряла на телефонни обаждания и била
ограничила възможностите за контакт. Твърди че с ищцата са съществували
отношения, свързани с предоставяне на правни услуги, като от една страна такива са
1
предоставяни от ищцата в полза на ответницата в частност, както и в полза на
представени от ответницата трети юридически лица. В хода на развитието на
отношенията и двете страни достигнали съгласие, че представените от ответницата в
полза на ищцата суми по договори за правни услуги подлежат на възстановяване от
последната по една или друга причина /извършени или неизвършени, или недотам
качествени извършени услуги от ищцата/, което било видно от приложената с отговора
на исковата молба кореспонденция по електронната поща. От същата било видно в
изявление на ищцата от 04.07.2019 г., че предложила възстановяването да стане, като
преведе на ответницата сумата, подлежаща на възстановяване /която в преходна
комуникация между тях, страните уточнили като размер/, а имено като посочи
основание за превода, с който възстановява уточнената вече по размер сума –
„връщане на заем". От изявление на ответницата от 05.07.2019 г. било видно, че
последната приела възстановяването на същата сума да стане като се посочи основание
връщане на заем. На практика страните уговорили да уредят предходни техни
отношения по този нов начин и постигнали съгласие в тази връзка.
Ответницата отрича наличието на договор за заем. Между страните не било
постигнато съгласие за предоставяне на суми в заем, респективно съгласие на
ответницата да получи, както и да върне заетата сума. Самостоятелен факт на
предаване на парична сума не бил достатъчен, а следвало да се докаже и волеизявление
на ответницата, с които да се е съгласил да получи и респективно да върне заета сума.
Посоченото в платежното нареждане от ищцата като основание не можело да бъде
разглеждано като „съгласие“. Не били налице и предпоставките на чл. 55 от ЗЗД. С
оглед изложената в отговора фактическа обстановка не можело да става и дума за
„липса на основание“ за извършения паричен превод. От кореспонденцията било
видно, и че преди да се постигне съгласие между страните за възстановяване на сумата
по банкова сметка на ответницата, последната предложила на ищцата сумата да не
бъде възстановявана, а да бъде дарена от ищцата в полза на благотворителна или
друга полезна кауза. Предложено било дори да бъде дарена на АЕГ „Гео Милев", които
се нуждаели от средства за ремонт към този момент. Тъй като не било налице взето
отношение от ищцата по този въпрос, до съгласие не се стигнало. Въпреки това, след
получаване на сумата от 3328 лева, ответницата извършила дарение на същата сума,
като добавила допълнителни лични средства. Така на 14.10.2019 г. било извършено
дарение в полза на английската гимназия, за което било издадено и Свидетелство за
дарение № 88/14.10.2019 г.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 09.05.2022 г. по гр. д. № 2369/2022 г. по описа на РРС,
с която е разпоредено на длъжника Е. И. Ч. да заплати на ищеца сумата 3328лв. –
2
главница, ведно със законната лихва от 05.05.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, 466.56 лв. разноски по делото. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът възразил
писмено срещу заповедта за изпълнение и съдът дал указания на ищеца да предяви иск
за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
Видно от приетите по делото писмени доказателства между страните по делото
са съществували предходни отношения, като ищцата е предоставяла правни услуги на
ответницата, които са и били заплатени, но в последствие ищцата е изискала от
ответницата да възстанови сумата от 3328 лева, тъй като са били допускани грешки
при извършването им. Било обсъждано тази сума да бъде дарена на АГ „Гео Милев“.
Ищцата се е съгласила да възстанови на ответницата процесната сума, като тя самата
предложила като основание в платежното нареждане да бъде вписан изразът „връщане
на заем“ /л.20 от д./. На 01.07.2019 г. ответницата се съгласила това да бъде вписано
като основание и с платежно нареждане от 16.07.2019 г. ищцата превела на
ответницата сумата от 3328 лв. , но за основание за превода посочила само „заем“.
Според свидетелство за дарение от 14.10.2019 г. ответницата дарила сумата от
3500 лв. на АГ „Гео Милев“.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, по който ищецът цели да
установи, че ответникът му дължи суми по сключен договор за заем, въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение,
срещу която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок за недължимост
на сумите.
Разгледан по същество, същият се явява неоснователен.
Договорът за заем е реален, каузален и неформален- за валидността му не е
необходимо спазването на някаква форма.
Съществуването на договора за заем следва да се установи от страната, която
търси изпълнение по него. Заемодателят трябва да установи по пътя на пълно главно
доказване, както наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, но още и
предаване на обещаната сума. Ответникът установява възраженията си срещу това
вземане, като последните могат да бъдат както абсолютни, касаещи формата и/или
съдържанието на изпълнителното основание, така и лични, свързани с конкретните
отношения длъжник-кредитор.
Ищецът следваше да докаже съществуването на договора за заем, тъй като той
е страната, която търси изпълнение по него.
В конкретния случай ответникът твърди, че той е не е получавал в заем на
3
ищеца процесната сума. Видно от събраните по делото доказателства-
кореспонденцията на страните, ищцата е възстановила на ответницата неправилно
изплатени и суми по предходните отношения между тях във връзка с предоставени
правни услуги в размер на 3328лв. Тя сама е предложила като основание в платежното
нареждане при връщане на сумата да се впише „връщане на заем“, а е записала само
„заем“. Именно тази сума в последствие е претендирала по настоящия иск.
По делото не се установи наличие на сключен договор за заем между
страните, по който ищцата да е предоставила на ответницата сумата от 3328 лв. в заем,
със задължение последната да и ги върне. От изложеното следва, че предявеният иск е
неоснователен, поради което следва да се отхвърли.
Неоснователен е и искът по чл.55 от ЗЗД, тъй като между страните са
съществували предходни отношения и заплащането на сумата от 3328лв. от ищцата на
ответницата не е без основание.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Н. Т., ЕГН ********** от ***** против Е. И.
Ч., ЕГН **********, от ******* иск по чл.422 от за признаване за установено че и
дължи сумата от 3328 лв. ведно със законната лихва считано от 05.05.2022 г. до
окончателното и изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК от 09.05.2022 г. по гр. д. № 2369/2022 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Н. Т., ЕГН ********** от ***** против Е. И.
Ч., ЕГН **********, от ******* иск за заплащане на сумата от 3328 лв. ведно със
законната лихва ситно от 05.05.2022 г. до окончателното и изплащане, като получена
без основание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него до страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4