Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. София, 03.02.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав,
в публично съдебно заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА
при секретар Ирина
Василева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 10200
по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Ц.ЗА Р.НА Ч.Р.” е предявил срещу ответниците Ж.Н.Ж. и А.Т.Г. – солидарно
отговорни длъжници, обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 47 073.00 евро,
представляваща обезщетение за причинени
на ищеца имуществени вреди от противоправно поведение на ответниците,
изразяващо се в присвояване на процесната сума, ведно със законната лихва от момента
на довършване на деянието.
Ищецът сочи, че ответниците в периода 2004 г. –
2005 г. са извършили неправомерни действия, изразяващи се в присвояване на
парични средства, собственост на Европейския съюз, като подали документи по
проект, финансиран със средства по секторна програма "Леонардо
Да Винчи" и поддържали заблуждението у него за привидно изпълнение на задълженията
по сключения договор, а след получаване на предвиденото финансиране с
европейски средства го присвоили. За целта ответниците са използвали
създаденото юридическо лице сдружение „Т.П.”, с което ищецът сключил договор
за отпускане на финансова помощ за финансиране по проект с наименование
„Професионалистът в туризма – пробуждането” №BG/04/F/PL-166189/01.06.2004
г. по секторна програма "Леонардо Да Винчи" и е отпуснал
целево финансиране в размер на 48 990.00 евро. След приемане на представените
от ответниците документи по изпълнение на горепосочения проект, включително и
Окончателния доклад на бенефициента, ищецът превел по банковата сметка,
посочена от бенефициента „Т.П.” сума в общ размер от 47 073.00 евро. В
последствие ищецът „Ц.ЗА Р.НА Ч.Р.” установил, че изпълнението на предвидените в горепосочения проект дейности
е привидно, като ответникът Ж.Н.Ж. с пълномощно, предоставено му от ответника А.Т.Г.
е изтеглил и превел по своя сметка процесната сума. Ищецът излага подробни
доводи, че отпуснатите по проекта средства не са изразходвани по
предназначение, а целите и мероприятията по проекта за подкрепа на
професионалното обучение не били реализирани.
Твърди
също, че средствата, отпуснати по програмата "Леонардо Да Винчи" са
собственост на Европейския съюз, както и че чрез неправомерното си поведение
ответниците са увредили бюджета на ЕС, поради което следва да
заплатят на ищеца, по силата на законовата делегация от специални регламенти от
правото на ЕС, сумата 47 073.00 евро, представляваща стойността на
нанесената имуществена вреда, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на довършване на деянието до окончателното й изплащане.
В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът Ж.Н.Ж. не е депозирал отговор на исковата молба.
В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът А.Т.Г. е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Навежда
доводи, че не са налице данни за противоправни действия или бездействия на
ответника. Позовава се на давност. Ответникът
моли искът да бъде отхвърлен, като претендира разноски.
Съдът, като
прецени относимите доказателства и
доводите на страните, приема за установено следното:
Между страните по делото не е спорно, че e бил сключен описания в исковата молба договор за
отпускане на финансова помощ между ищеца „Ц.ЗА Р.НА Ч.Р.” и сдружение „Т.П.”, като същото
обстоятелство се установява от представените по делото писмени доказателства, а
именно – договор за
отпускане на финансова помощ за финансиране по проект с наименование
„Професионалистът в туризма – пробуждането” №BG/04/F/PL-166189/01.06.2004
г. по секторна програма "Леонардо Да Винчи", както и от Решение № 666/04.04.2001 г. на
Министъра на образованието и Министъра на социалната политика; Решение № 3/2000 г. на Съвета за
асоцииране "Европейски съюз-България", за приемане на реда и условията за участие на
Република Б. в програмите на общността, обнародвано в ДВ, брой 88/2001 г.; Правилник
за устройството и дейността на ЦРЧР; удостоверение за актуално състояние на
ЦРЧР; Споразумение № 226/28.07.1999 г. на МОН и МТСГ и др.
Безспорно е също, че от страна на ищеца бил извършен
превод на сума
в общ размер от 47 073.00 евро по сметка на сдружение „Т.П.”, както и че същата била изтеглена от ответника Ж.Н.Ж. от
сметката на сдружението. Горепосочените
обстоятелства се установяват и от представените по делото преводни нареждания,
и от изслушаното заключение на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което
не се е оспорено от
страните, а съдът кредитира изцяло като дадено обективно, компетентно и
безпристрастно.
По отношение на твърденията за извършени
действия на разпореждане със средствата от сметката на сдружение
„Т.П.”, спрямо ответниците Ж.Н.Ж. и А.Т.Г. било образувано и водено НОХД № 11279/2009 г. по описа на
СРС, НО, 13 състав. По делото е постановена присъда №1/03.02.2015 г., с която Ж.Н.Ж. и А.Т.Г.
са признати за невинни по повдигнатите им обвинения за извършени престъпления
по чл.211, вр. чл. 209, ал.1 и ал.2, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1, и по чл.
202, вр. чл. 201 НК. С решение №260063/03.02.2021 г. постановено по ВНОХД
№4783/2019 г. по описа на СГС, НО, VІ-ти въззивен състав горепосочената присъда
е потвърдена.
Съдът
не обсъжда останалите писмени доказателства, приети по делото, тъй като същите
не установяват релевантни за настоящия спор факти.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Твърденията в исковата молба дават основание искът да се квалифицира по
чл.45 от ЗЗД.
За да бъде ангажирана отговорността на ответниците по чл. 45 ЗЗД
е необходимо наличието на следните предпоставки: деяние, вреда - имуществена
и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност
и вина. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина
на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът
за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието,
вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите
разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от
претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест.
Съдът намира, че в конкретния случай не
са налице предпоставките по чл. 45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника по
предявените искове.
В конкретния случай горните предпоставки не
се установяват от събраните по делото доказателства. По делото се установи, че
ответникът Ж.Н.Ж., действащ в качеството си на представител на сдружение
„Т.П.” е изтеглил от сметката на сдружението левовата
равностойност на процесната сума, но не се установи това му поведение да е
противоправно. Като представляващ посоченото сдружение ответникът е имал право
да извършва тегления от сметките й, като се разпорежда с тях съобразно поетите
от сдружението задължения. По делото не се установи начина, по който в
процесния случай ответникът се е разпоредил с посочените суми, като липсват
каквито и да е доказателства, че същият ги е присвоил, респективно, че същите
не са били употребени целево, съобразно поетите договорни задължения. В този
смисъл по делото не е доказано и настъпването на вреда в посочения размер,
както и настъпването й в патримониума именно на ищеца. Следва да се отбележи,
че по силата на чл. 17 от договор
за отпускане на финансова помощ за финансиране по проект с
наименование „Професионалистът в туризма – пробуждането” №BG/04/F/PL-166189/01.06.2004
г. по секторна програма
"Леонардо Да Винчи" между ищеца и сдружение „Т.П.”, именно бенефициентът дължи връщане в полза на ищеца на
сумите, които са неправилно преведени, или ако се установи, че се налага
възстановяване на суми при условията на договора. Предвид това, следва да се
приеме, че ако е настъпила вреда от действията на ответниците, тази вреда е
настъпила за сдружение „Т.П.”, а не
за ищеца, който разполага с други механизми за възстановяване на сумите, които
са неправилно разходвани.
По делото не се събраха
никакви доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, изложени в исковата
молба и направените в последствие уточнения към нея, за настъпили
имуществени вреди за ищеца. Недоказаните
факти съдът приема за неосъществени. Настъпването на недоказани факти не може
да се предполага, както и не може конкретен факт да бъде приет за осъществен
само въз основа на твърденията на ищеца. По тази причина ищецът е този, който
носи тежестта да докаже – при условията на пълно главно доказване, тоест извън
всякакво съмнение, настъпване на фактите, които според него пораждат правото му
да търси обезщетение от ответника. При липсата на такива доказателства, съдът е
длъжен да отхвърли исковата претенция като неоснователна.
Предвид липсата на елементите
от фактическия състав за възникване на отговорността на ответниците за обезщетяване на вреди от твърдения деликт,
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Относно
разноските по производството
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК в полза на ответника А.Т.Г. следва да бъдат присъдени и сторените
от него разноски по делото в размер на 3 600.00 лв., представляващи възнаграждение
за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение, като съдът счита, че
направеното искане от процесуалния представител на ищеца на основание чл.78,
ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските в частта на
претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл.45 от ЗЗД, предявен
от „Ц.ЗА Р.НА Ч.Р.”, БУЛСТАТ ******, с адрес
– гр. София, ул. „******, срещу Ж.Н.Ж., ЕГН **********, с адрес *** и А.Т.Г., ЕГН **********,***, адв. Х.Х., за солидарното заплащане на сумата от 47 073.00 евро, представляваща
обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди от противоправно
поведение на ответниците, изразяващо се в присвояване на процесната сума, ведно
със законната лихва от момента на довършване на деянието.
ОСЪЖДА „Ц.ЗА Р.НА Ч.Р.”, БУЛСТАТ
******, с адрес – гр. София, ул. „******, да заплати на А.Т.Г., ЕГН **********,***, адв. Х.Х., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3 600.00 лв., представляваща разноски
по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: