№ 8
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседА.е на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20231000502749 по описа за 2023 година
э
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260110/16.01.2023г. постановено по гр. д. № 440/2019 г., по описа на
СГС, ГО, 12 състав, са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
(КПКОНПИ) обективно, кумулативно и субективно съединени искове с правно основА.е чл.
74, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество
/ЗОПДНПИ (отм.)/, вр.§ 5 ал.1 ПЗР на ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на
имущество на обща стойност от 1 738 864,68 /един милион седемстотин тридесет и осем
хиляди осемстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/ лева от
патримониума на В. И. М., Л. Г. С. /съпруга на първия ответник/, И. В. М. и А. В. М.
/дъщери на първия отвеетник/.
Присъдени са разноски, като Комисията е осъдена да заплати в полза на СГС сумата
от 69 554,59 лв., представляваща дължима държавна такса, а в полза на В. И. М., Л. Г. С., И.
В. М. и А. В. М., сумата от 3345 лв., направени от ответниците разноски по делото пред
СГС.
На осн.чл.38 ал.2 ЗА Комисията е осъдена да заплати в полза на адв. Н. П. М., сумата
от 28 918,64 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
С определение от 20.06.2023г. по гр.д.№ 440/2019 г. СГС, 12 състав е оставил без
уважение искането на процесуалния представител на КПКОНПИ за изменение на Решение
1
№ 260110/16.01.2023 г., в частта с която КПКОНПИ е осъдена да заплати по сметка на СГС
сумата от 69 554,59 лв., представляваща дължима д.т.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
по делото.
В срока по чл.248 ал.2 ГПК срещу определението е депозирана частна жалба от
ищеца по делото.
Жалбоподателят-ищец Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество / КПКОНПИ/ оспорва решението идзцяло и моли съда
да го отмени и уважи предявените искове. Изтъква факта, че единственият мотив на съда за
отхвърляне на предявените от КПКОНПИ искове е, че липсва значително несъответствие по
смисъла на специалния закон, който извод е напълно неоснователен, неправилен и
незаконосъобразен. Този извод на съда е основан върху заключенията, изложени в един от
вариантите на ССЕ, без да е налице обосноваване от страна на решаващия състав защо този
точно вариант на същата съда кредитира. Твърди, че от приетия втори вариант на съдебна
икономическата експертиза, изготвена на 27.01.2022г., съдържаща отговори на поставените
задачи по молба на ищеца от 14.01.2021г., както и от целия събран по делото доказателствен
материал безспорно се установява, че за проверявА.я период от 07.11.2006 г. до 07.11.2016г.
ответниците не са разполагали със законни доходи за придобИ.нето на имущество, което е
довело до формирането на значително несъответствие за целия проверяван период.
Установеното в хода на извършената от оргА.те на Комисията проверка след задълбочен и
изчерпателен анализ значително несъответствие е в размер на 1 962 938,93 лв., и въпреки че
според заключението на експертизата /втори вариант/ то е с 642 699 лв. по-малко,
посочената разлика не променя обстоятелството, че значително несъответствие по смисъла
на специалния закон е налице, а само променя неговия размер, като не се отразява на
исковата претенция на КПКОНПИ, така както е формулирана в исковата молба.
Оспорват решението в частта, с която са осъдени да платят д.т. по предявените
искове. Съдебно предявеното от Комисията право има характер на публично държавно
вземане, което кореспондира с нормата на чл. 162, ал, 2, т. 5 ДОПК, тъй като има характер на
конфискация. Специфичното е, че за установяването му е установен специален ред -
ЗПКОНПИ, и има специален ред за принудително изпълнение. Когато съдебно предявеното
право е от публичен характер искът е за права върху вещи публична държавна или общинска
собственост или за публично вземане от кръга на посочените в чл.162, ал.2 от ДОПК,
държавата, държавните учреждения и общините са освободени от заплащане на държавна
такса. Освобождаването от държавни такси в случая се мотивира от характеристиката на
обектите на публична собственост и публичните вземА.я на държавата. Аргумент в
подкрепа на извода, че заявеното право има публично правен характер е и това, че
упражняването му е предоставено на Комисията по силата на специален закон, по който
същата упражнява в общодържавен интерес властнически правомощия. Действията на
Комисията са израз на публична власт по отношение на незаконно придобито имущество, и
по искове за отнемане по реда на ЗПКОНПИ не следва да заплаща държавна такса.
2
ВъззИ.емата страна В. И. М., Л. Г. С., И. В. М. и А. В. М., оспорват жалбата и
молят съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочват, че
производство по отнемане на имущество срещу тях е образувано въз основа на постъпило в
ТД на КОНПИ (сега КПКОНПИ) уведомление на СГП с вх.№ УВ - 1523/28.10.2016г. за
привличане като обвиняем на В. И. М. за осъществени управленски действия в периода
30.07.2014 - 27.10.2015 г. в качеството му на *** на Медицински университет - София.
Оправдателна присъда по отношение на всички обвинения, въз основа на които е образувано
настоящето производство е постановена на 07.06.2018 г. с Присъда № 144/07.06.2018 г. по
НОХД № 934 по описа за 2017 на СГС, НО, 7-ми състав. Оправдателната присъда е
потвърдена с Решение № 417/31.10.2018 г. по описа на САС, НО, 5-ти състав. Срещу
решението на САС не е подаден протест от Прокуратурата на Република България, поради
което още преди образуване на първоинстанционното дело е налице влязла в сила
оправдателна присъда по всички повдигнати обвинения срещу В. М.. Чрез представеното за
сведение по делото Решение от 13.07.2021г. на Европейския съд по правата на човека
(„ЕСПЧ“) по делото "Т. и други срещу България" и предвид обстоятелството, че акад.М. е
признат за невинен с влязла в сила оправдателна присъда още през 2018г. за повдигнатите
му обвинения, по повод на които е образувано и настоящето производство, е безспорно
установено, че не е налице изискуемата от ЕКЗПЧОС връзка между престъпната дейност
(каквато в настоящия случай няма) и претендираното за отнемане имущество.
На второ място посочват, че чрез приетите по делото и неоспорени от стрА.те три
съдебно-счетоводни експертизи (ССЕ) - една основна и две допълнителни, е безспорно
установено, че няма несъответствие между нетните доходи на сем. М. и стойността на
придобитото от тях имущество, изчислено в лева за периода от 07.11.2006г. до 07.11.2016г. В
частност съгласно заключението по основната приета по делото ССЕ както по въпросите,
формулирА. от ищеца, така и по въпросите, формулирА. от ответника е установено, че
нетните доходи на сем.М., значително надхвърлят стойността на придобитото от тях
имущество (л.52-126 от основната ССЕ). Освен това имат напълно законен произход на
средствата. Претендират разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събрА.те доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран по мотивирано искане от Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност
първоначално от 1 738 864,68 /един милион седемстотин тридесет и осем хиляди осемстотин
шестдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/ лева, а след допуснато от САС
изменение на исковете с оглед Решение № 137 от 12.02.2024 г. на КОНПИ, прието съобразно
Тълкувателно решение № 4/2021г. по описа на ОСГК на ВКС, както следва:
От В. И. М., ЕГН ********** на основА.е чл. 63, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ
(отм.):
3
- Сумата общо в размер на 385,13 лв., представляващи левовата равностойност на
219,64 щ. д. по банкова сметка IBAN ********** в „УниКредит Булбанк“ АД с титуляр В. И.
М..
- 433,2672 дяла с ISIN код на емисията BG9000015073 от капитала на ДФ „Елана Фонд
Свободни Пари“, ЕИК175376747 на обща стойност 64 823,86 лв. в собственост на В. И. М..
От Л. Г. С. - М. ЕГН ********** на основА.е чл. 63, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 62 от
ЗОПДНПИ (отм.);
- Сумата в размер на 15 668,88 лв. по банкова сметка IBAN ********** в „Юробанк
България“ АД с титуляр Л. Г. С. - М..
- Сумата в размер на 10 119,58 лв. по спестовен влог сметка в лева IBAN ********** в
Юробанк България АД с титуляр Л. Г. С. - М..
От В. И. М. и Л. Г. С. - М. на основА.е чл. 63, ал. 2, т, 2, във връзка с чл, 62 от ЗОПДНПИ
(отм.):
- Поземлен имот с начин на трайно ползване - нИ., с площ от 1,999 дка, находяща се в
землището на с. ***, общ. Горна Малина, обл. София, ЕКАТТЕ 03705, четвърта категория
при неполивни условия в местността „***”, съставляваща имот №032002 по плана за
земеразделяне на селото, при грА.ци и съседи: имот № 032003 - нИ. на наследниците на И.
Д. Н., имот №000231 - полски път на общ. Горна Малина, имот №032001 - нИ. на С. П. К.,
имот №032015 - нИ. на наследниците на И. Д. К. и имот №032014 - нИ. на П. С. Г..
Недвижимия имот е собственост на В. и Л. М. ( н. а. № 159, т. I, per. №1625, д. № 123/2009 г.
вписан в Служба по вписвА.я - Елин Пелин с вх. per. 466/02.04.2009 г., акт №122, т. II).
От И. В. М., ЕГН ********** на основА.е чл. 65 във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.):
- 89,58 % от описА.те недвижими имоти, находящи се в гр. ***, р-н „***”, ул. „***” №
№ *, а именно: Апартамент № 6, разположен на 4 надземен, 3 жилищен етаж, на кота +8,20
м., със застроена площ от 105,73 кв. м„ състоящ се от три спални, дневна - трапезария с
кухненски бокс, две бА. с тоалетни, мокро помещение, дрешник, антре, коридор и две
тераси, при съседи: стълбищна клетка , коридор, асансьор, апартамент № 5, улица, калкан и
двор; заедно с МАЗЕ № 8, в подземния етаж на сградата, на кота -2,60 м., с площ от 4,44 кв.
м., при съседи: коридор, мазе №9, мазе №10 и вътрешен двор, заедно с 8,46% идеални части
от общите части на сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж
върху мястото, върху което е построена сградата, за което съгласно дворищна регулация
утвърдена със Заповед № РД-50-09-45/85 г„ Заповед №-50-09-304/92 г. и Заповед № РД-09-
50-362/94 г. е отреден УПИ XX-1033 в квартал 2А по плана на гр. София, местност „НПЯ
Червена звезда”, целият с площ от 380 кв. м„ при грА.ци: УПИ XXII-1032, УПИ XIX - 1025,
улица, УПИ XXI-1034. Гараж № 2, разположен на приземен етаж, на кота 0,00 м. със
застроена площ от 25,19 кв. м., при съседи: улица, фоайе, гараж № 5 и гараж № 3, заедно с
1,91% ид.ч. от общите части на сградата и заедно със съответните идеални части от правото
на строеж върху мястото, върху което е построена сградата. Гараж № 3, разположен на
приземен етаж, на кота 0,00 м. със застроена площ от 23,68 кв. м., при съседи: улица, гараж
4
№ 2, гараж № 4 и подход за вътрешния двор, заедно с 1,80% идеални части от общите части
на сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото,
върху което е построена сградата. Недвижимите имоти са собственост на И. В. М. (н. а. за
дарение на недвижим имот №8, том II, per. №3850, дело №201/2015г„ вписан в Служба по
вписвА.я - София с вх. per. №11715/09.03.2015 г„ акт№ 86, том 25, на 09.03.2015 г.)
От А. В. М., ЕГН ********** на основА.е чл. 67 във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.):
- 79,32 % от описА.те недвижими имоти, находящи се в гр. ***, р-н „***”, квартал
„***”, улица „***” № 2, а именно: Апартамент № 1 - тип мезонет, разположен на I /първи/ и
II /втори/ етаж от четириетажна жилищна сграда, със застроена площ на целия апартамент
от 313,18 кв. м., състоящ се от: дневна, офис, две стаи, входно антре, две черни антрета,
баня, клозет, и второ ниво на втори етаж, състоящо се от: дневна, две стаи, кухненски бокс,
входно антре, две черни антрета, баня, клозет и мокро помещение, при съседи: отдолу -
сутерен, отгоре - апартамент № 2, улица „***”, от две стрА. отчуждени имоти, заедно с
прилежащите към апартамента - тип мезонет мазе № 1, с площ от 5,22 кв. м., при съседи: от
две стрА. коридор, мазе № 2 и абонатна станция, заедно с ГАРАЖ № 1, с площ от 19,72 кв.
м., при съседи: тераса, гараж № 2, улица, фитнес помещение, заедно с 1/3 /една трета/
идеална част от фитнес помещение, находящо се в сутерена на жилищната сграда, цялото с
площ съгласно удостоверение за данъчна оценка от 25 кв. м., при съседи по данни на
стрА.те: гараж № 1, гараж № 2 и мазета, заедно с 19,883% идеални части от общите части на
сградата и заедно с толкова идеални части от правото на строеж върху урегулирА.я поземлен
имот, в който се намира сградата, целият с площ от 798 кв. м., съставляващ по документ за
собственост урегулиран поземлен имот № П-637, от квартал 86, по плана на град София,
местност „*** - ***”, при съседи: ***, улица и от две стрА. - отчуждени имоти. Недвижимия
имот е собственост на А. В. М. (н. а. № 133, том V, per. № 9075, д. № 832/2011 г., вписан в
Служба по вписвА.я - София с вх. per. № 32678/29.07.2011 г., акт № 131, т. 81).
Проверката срещу акад.В. И. М. е започнала въз основа на уведомление вх.per.№ УВ-
1523/28.10.2016г. от СГП във връзка с досъдебно производство № 321/2016 г. по описа на СО
- СГП, пр. пр. № 15727/2016г. в рамките на което е бил привлечен в качеството на обвиняем
за престъпления по чл.220 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК, което престъпление е сред
посочените в чл.22, ал.1, т. 13 ЗОПДНПИ (отм.). Периодът на проверката е от 07.11.2006г. до
07.11.2016г. Обвинението е за осъществени управленски действия в периода 30.07.2014 -
27.10.2015г. в качеството му на *** на Медицински университет - София. Оправдателна
присъда по отношение на всички обвинения, въз основа на които е образувано настоящето
производство е постановена на 07.06.2018 г. с оправдателна Присъда № 144/07.06.2018 г. по
НОХД № 934 по описа за 2017 на СГС, НО, 7-ми състав, която е потвърдена с Решение №
417/31.10.2018г. по описа на САС, НО, 5-ти състав. Срещу решението на САС не е подаден
протест от Прокуратурата на Република България, поради което още преди образуване на
първоинстанционното дело е налице влязла в сила оправдателна присъда по всички
обвинения срещу В. М..
СГС е отхвърлил изцяло претенциите като неоснователни и недоказА., тъй като е
5
формирал извод, че не е доказано пълно и главно несъответствие в имуществото на
проверявА.я, неговата съпруга и двете им дъщери. Приходите им от законни източници
значително надвишават техните разходи и придобитото в проверявА.я период от тях
имущество. Посочил е, че видно от приетите и неоспорени множество писмени
доказателства, както и от заключенията на вещите лица по приетите съдебно-оценителна и
съдебно -счетоводна експертизи, нетният доход на В. М. и съпругата му Л. С. за периода
2006г. -2016г. възлиза на 5 284 500,83 лв., общо придобитото от тях имущество в същия
период е на стойност от 2 168 871,90 лв., като разликата между нетния доход и придобитото
имущество възлиза на 3 115 628,93 лв. Положителна величина, а не отрицателна.
От фактическа страна се установява, че производството е образувано въз основа
на постъпило уведомление вх.per.№ УВ-1523/28.10.2016г. от СГП във връзка с досъдебно
производство № 321/2016 г. по описа на СО - СГП, пр. пр. № 15727/2016г. в рамките на което
В. М. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по служба за осъществени
управленски действия в периода 30.07.2014 - 27.10.2015г. в качеството му на *** на
Медицински университет - София, по чл.220 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК, като периодът на
проверката е от 07.11.2006г. до 07.11.2016г.
През 2006г. В. М. е бил на 52г., а неговата съпруга Л. М. на 51 г. Децата им И. и А.
М.и са били пълнолетни. В края на проверявА.я период В. М. е бил на 62 г., два пъти
избиран за *** на Медицински университет София, ръководител на Катедрата по химия и
биохимия в Медицинския университет. Л. М. е била на 61 г., професор към Катедрата по
дерматология и венерология в Медицинския факултет на Медицински университет - София;
ръководител катедра „Дерматология и венерология" и началник клиника по кожни и
венерически болести към УМБАЛ „Александровска”.
С Присъда №144/07.06.2018г. постановена по НОХД №934/2017г. по описа на СГС,
влязла в сила на 06.12.2018г. академик В. М. е признат за невиновен по повдигнатите му
обвинения за извършени престъпления по чл.220, ал.1, ал.2, чл.285 и чл.282, ал.3 вр.чл.2,
вр.ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК.
От приетото по делото пред въззивна инстанция допълнително заключение на съдебно-
икономическата експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от стрА.те, се установява, че размерът на началните салда към началото на
проверявА.я период - 07.11.2006г., по банковите сметки на ответниците В. М. и Л. М.,
възлиза на 159 421,48 лв. Размерът на притежавА.те парични средства в брой, удостоверено
чрез съответните описА. документи, възлиза на 2 012 947,30 лв. През 2010г. е извършена
продажба на идеална част от недвижим имот, който В. М. е притежавал. Размерът на
приходите от продажба на недвижим имот, за процесния период, възлиза на 78 341,00 лева.
Усвоено е от В. М. по банков път наследство, открито през 2010 г. в размер на 18 513,85 лв.
Усвояването е съгласно приложени платежни банкови документи, към отговора на исковата
молба. Размерът на приходите от продажба на акции и дялове, за процесния период, възлиза
на 1 064 069,47 лева. Размерът на начислените лихви по банкови сметки, възлиза на 217
066,94 лв., за целия процесен период./таблица 12/. Размерът на застрахователните
6
обезщетения, за процесния период, възлиза на 44 486,61 лева. По отношение на изплатените
суми през процесния период за дневни при командироване, вещото лице установи размери
по години и за целия процесен период, в размер на 27 064,56 лв. По отношение на
получените от ответника В. М. парични награди от Министерство на образовА.ето и
науката, вещото лице установи суми по години и за целия процесен период, в размер на 9
000 лв. По отношение на получените от ответника В. М. ваучери за храна от УМБАЛ „Света
Екатерина“ ЕАД, вещото лице установи суми по години и за целия процесен период, в
размер на 4 200 лв. Доходи от аренда, съгласно предоставен договор за аренда и разписки за
получени в брой суми, вещото лице установи суми по години и за целия процесен период, в
размер на 4 920,82 лв. Получени дивиденти, съгласно приложено Удостоверение за
получени дивиденти от „Елана трейдинг“ АД, в размер на 3 656,61 лв. От направения анализ
и извършените изчисления се установи, че размерът на усвоените два договора за заем от
израелска банка, за процесния период, възлиза на 306 846,26 лв. Така общо вещото лице
констатира, че приходът на ответниците за процесния период, по години, възлиза на 5 885
361,39 лв.
Размерът на „общия разход" съобразно данните на Национален статистически институт, за
процесния период м.11.2006-м.10.2016г., възлиза на 80 420 лева. Общият размер на вноските
по кредитни карти на ответниците, за процесния период, възлиза на 8 434,86 лева. Размерът
на признатите разходи за доходи от друга стопанска дейност съгласно приложените годишни
данъчни декларации на В. М. и Л. М., възлиза на 157 679,13 лева. Размерът на платените от
В. М. и Л. М. банкови такси, възлиза на 2 326,57 лева. От направения анализ и извършените
изчисления се установи, че общият размер на вноските по сключени застраховки от В. М. и
Л. М., за процесния период, възлиза на 176 105,28 лева. От направения анализ и
извършените изчисления се установи, че общият размер на разходите за покупка на ценни
книжа от В. М. и Л. М., за процесния период, възлиза на 1 063 923,09 лева. Експертизата
установява следният размер на преминали суми по банковите сметки на ответника В. М.,
заплатени в полза на двете дъщери /ответници/, вкл. за закупуване на недвижим имот, които
суми не са налични в патримониума в края на проверявА.я период: 2 146 383,84 лева.
Пазарната стойност на придобитите от В. М. и Л. М. недвижими имоти за процесния период,
възлиза на 136 967 лева. Размерът на крайните салда към 07.11.2016г., по банковите сметки
на ответниците В. М. и Л. М., възлиза на 507 210,74 лв.
Вещото лице посочва, че трудовите възнаграждения на ответниците В. М. и Л. М. са
постъпвали по няколко банкови сметки на двамата ответници, а именно в „Първа
инвестиционна банка“ АД и „Юробанк България“ АД, като общият размер на вноските по
банкови сметки от В. М. и Л. М. за процесния период, възлиза на 284 665,79 лева.
От направения анализ и извършените изчисления се установява, че размерът на сумата
между нетните доходи и стойността на придобитото имущество, изчислено в лева по
отделни години и с натрупване за целия период, възлиза на 2 498 919.54 лв. От отговора на
предходните задачи от № 1 до № 4, е видно, че източникът на паричните средства,
изразходвА. от ответниците за придобИ.нето на установеното в задача 4 имущество е
7
доказан и законен. Това заключение бе преработено в три варианта, като последното от тях
бе прието в о.с.з. на 10.12.2024г.
От направения анализ и извършените изчисления се установява, че общият размер на
разходите за покупка на ценни книжа от В. М. и Л. М., за процесиия 10г. период, възлиза на
348 987,61 лева, като много бързо след покупката на ценни книжа, последните бИ.т
препродавА. и така се формира печалба.
От направения анализ и извършените изчисления се установи, че общо разходът на
ответниците за процесния период, по години, възлиза на 1 714 315,63 лева, пазарната
стойност на придобитите от В. М., Л. М. и А. М. недвижими имоти за процесния период,
възлиза на 523 565,00 лева, Размерът на нетните доходи на В. М. и Л. Г. С., за периода от
07.11.2006 г. до 07.11.2016 г., при съобразяване указА.ето на жалбоподателя, е 1 015 778,12
лв. , размерът на крайните салда към 07.11.2016г., по банковите сметки на ответниците В. М.
и Л. М., възлиза на 507 210,74 лв., размерът на несъответствието между нетните доходи и
стойността на придобитото имущество, изчислено в лева – по отделни години и с
натрупване за периода от 07.11.2006 г. до 07.11.2016 г. възлиза на -79 821,48 лв.
Пред СГС са изготвени и приети три варианта на счетоводен анализ, от вариант, при
съобразяване тълкувА.ята, дадени в ТР 4/2021 и в отговор на поставената задача от
ответниците, са премахнати сумите, които са преминали през патримониума на В. и Л. М. и
не са налични у тях към края на проверявА.я период./л.772 основна, две допълнителни л.977
и л.1043 том Х/ При съобразяване новите правила за неналични средства, преминали през
банковите сметки на ответниците и неналични в края на проверявА.я период: а именно:
сумите за банкови преводи в полза за дъщери, експертизата представя, при съобразяване
тълкувА.ята, дадени в ТР 4/2021г., следните нови варианти на депозирА.те и приети по
първоинстанционното дело 3 (три) варианта на ССЕ, приети по първоинстанционното дело
Вариант I по отговорите на задачите на ищеца по основната ССчЕ, след премахване от
анализа на паричните средства, преминали през банковите сметки на ответниците и
неналични в края на проверявА.я период: нетни доходи общо 6 576 862.93 лв., разходи общо
2 168 871.90 лв. т.е. разликата е 4 407 991.03 лв. положителна величина.
Вариант II по отговорите на задачите на ответниците по основната ССчЕ, приета по
първоинстанционното дело, след премахване от анализа на паричните средства, преминали
през банковите сметки на ответниците и неналични в края на проверявА.я период: нетни
доходи общо 6 730 971.11 лв. Разходи общо 1 635 637.63 лв. Разликата възлиза общо на 5 095
333.48 лв.
Вариант III - по отговорите на задачите на ищеца по допълнителната ССчЕ, приета по
първоинстанционното дело, след премахване от анализа на паричните средства, преминали
през банковите сметки на ответниците и неналични в края на проверявА.я период: нетни
доходи общо 3 186 910.25 лв. Общо придобито имущество и разходи 2 451 992.36 лв.
Разликата възлиза на 734 917.89 лв.
С оглед гореизложеното САС намира изводите на първа инстанция за правилни по същество,
8
тъй като със заключението по основната ССЕ, приета в рамките на производството пред
СГС, е установено, на базата на неоспорените от ищеца и ползващи се с материална
доказателствена сила писмени документи, подробно описА. на стр. 53-57 от заключението,
че притежавА.те парични средства и стойността на инвестициите към началото на
проверявА.я период 07.11.2006 г. са в размер 2 873 933, 38 лв., генерирА. в периода 1991 -
07.11.2006 г.; от които в брой са били изплатени 2 012 947,30 лв. (стр. 91 ССЕ). В
допълнението към основната ССЕ, приета в рамките на производството пред СГС, е
изчислено, че само за 5 годишен период, непосредствено преди началото на проверявА.я
период ответниците са разполагали с парични средства в брой в размер: 1 563 160,78 лв.
(стр. 24), при разходи за живот за същия период в приблизителен размер от 78 000 лв. (стр.
22); В заключението по ССЕ, прието пред въззивна инстанция, е изчислено, че през
проверявА.я период на ответниците са били изплащА. в брой редица възнаграждения
(хонорари за участия в научни журита; клинични изпитвА.я; научни проекти и др.) в общ
размер: 230 869,89 лв. (стр. 16); В заключението по основната ССЕ, пред СГС, е изчислено,
че през проверявА.я период ответниците са разполагали по години и с натрупване на
парични средства в брой в значителни размери (общо за целия период 2 481 870,83 лв. - стр.
98-100);
В заключението по допълнителната ССЕ, пред СГС, вещото лице в анализа си на
източниците за придобИ.не на имуществото на проверявА.те лица през проверявА.я период
посочва, че: „проверявА.те лица са разполагали със средства за закупуване на имуществото
си през проверявА.я период със следния произход: средства, налични към началото на
проверявА.я период; доходи от трудови и извънтрудови правоотношения; доходи от
продажба на ценни книжа; доходи от продажба на недвижими имоти; доходи от
застрахователни премии; получени заеми; наследства; доходи от аренда; парични
награди/отличия; лихви по банкови сметки; обезщетения и получени суми за дневни пари
при командироване “. Това е потвърдено и в настоящето производство, чрез приетата по
делото ССЕ, в на стр. 9 и сл. е представен анализ на произхода на средствата, постъпили по
банковите сметки на ответниците В. и Л. М..
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи
по същество:
За да бъдат предявените конститутивни искове по чл. 153 от ЗОНПИ основателни следва да
се установи на първо място, че ответникът подлежи на проверка, защото е привлечен като
обвиняем за престъпление, включено в предметния обхват на чл. 108 ЗОНПИ или е лице, по
отношение на което са налице други от предпоставките в хипотезата на чл. 108, ал. 2-6 от
ЗОНПИ. Следва да се установят членовете на семейството на проверяваното лице, като се
съобрази разпоредбата на § 1, т. 19 от ДР на ЗОНПИ, чието имуществено състояние също
подлежи на проверка.
На следващо място, следва да се установи по делото, че през проверявА.я период е налице
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на
определителната норма на § 1, т. 3 от ДР на закона - при несъответствие между имуществото
9
и нетния доход, надвишаващ 150 000 лв за целия проверяван период. Ако се установи
несъответствие в посочения размер, намира приложение презумпцията, че придобитото от
проверяваното лице имущество е от незаконен източник, съгласно определителната норма
на чл.107 ал.2. На следващо място имуществото следва да е придобито в срока по чл.112
ал.3 ЗПКОНПИ - в период от 10 години назад от предявяване на иска и да не е придобито
със законен източник на средства. В тежест на Комисията е установяването на първите
три предпоставки за уважаването на иска. В тежест на ответника е да доказва, че
имуществото, което притежава в края на периода на проверката е придобито със
средства, които имат законен произход.
Наличието на първата предпоставка се установява по делото от събрА.те по делото писмени
доказателства, като не е спорно между стрА.те, че В. М. е привлечен като обвиняем за
престъпление, което попада в обхвата на разпоредбата на чл.108 от ЗОНПИ, но е оправдан
изцяло. Проверката е образувана по решение на КПКОНПИ и обхваща периода от
07.11.2006г. до 07.11.2016г. Не се спори още, че ответниците са съпрузи и имат две общи
деца. За установяването на втората предпоставка следва да се съобразят разясненията,
дадени по приложението на закона с формираната практика на ВКС по сходни казуси
решение № 97/2018 г по гр. д. № 3224/2017 г., IV ГО, решение № 137/2018 г. по гр. д. №
2507/2017 г., ІV ГО, решение № 83/2020 г по гр. д. № 4939/2017 г., IV ГО, обобщени и
доразвити с ТР № 4/2023 г по т. д. № 4/2021 г на ОСГК на ВКС.
Съгласно посочената сформирана практика приход е всяко постъпление на имуществено
благо в патримониума на правния субект, а разход - всяко напускане на имуществено благо
от същия патримониум. Приходи и разходи не подлежат на отнемане по никакъв ред. Доход
са имуществените блага, с които се увеличава патримониума на лицето в резултат на
получените приходи от отделна дейност и извършените разходи, свързА. с осъществяването
на дейността. Доходите могат да бъдат законни и незаконни, доколкото са свързА. с
определена дейност, която може да е забранена със закон, да е подчинена на особен режим
или да е разрешена. Само доходите от забранена със закон дейност са незаконни, те са
изрично и изчерпателно посочени в действащите към съответния момент закони,
всички останали доходи от всякакви възможни дейности са законни. Доход е уредено да
се отнема само на основА.е чл. 53, ал. 2, б. "б. " НК. По гражданскоправен ред не може да
бъде отнет доход, а имущество (придобито от престъпна дейност). Притежаваното
имущество има придобивна стойност, която показва какъв паричен ресурс е вложен за
неговото придобИ.не, както и стойност при отчуждаване, която показва какъв паричен
ресурс е получен при отчуждаването му /след приспадане на разходите за подобрения/.
Въпросът за това дали даден доход е придобит от законен източник, или не, обаче е въпрос,
който следва да се преценява само след като бъде установено, превишение на имуществото
на проверяваното лице в края на проверявА.я период в сравнение с имуществото в началото
на този период, точно тази предпоставка в случая не е доказана пълно и главно от страна на
Комисията. Целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от
проверяваното лице имущество като се огрА.чат възможностите за незаконно обогатяване
10
чрез придобИ.не на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице
само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на
проверявА.я период и в края на проверявА.я период е налице превишение, при което
имуществото се е увеличило в края на проверявА.я период. В случаите, когато няма
такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на
проверявА.я период, то не е налице обогатяване т.е. липсва имущество, което да
подлежи на отнемане. За да е налице такова имущество, както се посочи по-горе, следва да
е налице увеличаване на имуществото в края на проверявА.я период в сравнение с началото
на същия. При това, увеличението следва да е в такъв размер, че да обоснове значително
несъответствие. Разликата между нетните доходи на лицата и притежаваното имущество в
края на периода и в трите варианта е положителна величина, тъй като под 150 000 лв. В
случая първият ответник е оправдан по повдигнатите обвинения и второ безспорно са
установени законни източници на доходи.
Редно е да се отбележи, че първият ответник акад. М. и съпругата му проф. М. притежават
парични средства много преди началото на проверявА.я период, вкл. оперират с ценни
книжа и валута от 1991 г. когато акад. М. бИ. командирован за първи път в чужбина
(Франция). т.е. имуществото на сем. М. не е придобито единствено в рамките на 10
годишния проверяван период, а е резултат на близо 40 години трудов стаж (24 години към
началото на проверявА.я период); успешни операции с ценни книжа чрез Елана холдинг АД;
обмен на чуждестранна валута; сключване на застрахователни договори за застраховка
„Живот“; получени наследства; парични награди за отличия в областта на медицинските
науки (учен на годината) и др.
Независимо от гнито пряка, нито косвена причинно-следствена връзка между
твърдението на Комисията за незаконни доходи от престъпна дейност и придобито
имущество, предмет на исковите претенции. В тази насока практиката на ЕСПЧ, по „Т. и
други срещу България“ (жалба № 50705/11 и 6 други) която посочва изрично, че
националните съдилища не са направили какъвто и да е опит да обосноват причинно-
следствена връзка между престъплението и придобитото имущество, посочвайки
единствено несъответствието между доходите и разходите на първите двама жалбоподатели.
Не е посочено и дали стойността на конфискуваното имущество се равнява на установеното
несъответствие. Следователно намесата в правата на жалбоподателите не е пропорционална
на преследвА.те цели и е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1.
Европейският съд по правата на човека е установил потенциални недостатъци в закона от
2005г./който закон по мнение на настоящия състав на САС е много по-добър от
последващите такИ., тъй като изисква влязла в сила осъдителна писъда спрямо
проверяваното лице/, които се състоят в последиците от съчетА.ето на широко зададеното
приложно поле/от гледна точка на видове престъпления и период на проверка на приходите
и разходите/ със затруднения за ответниците да удостоверят дохода си през този период,
белязан от инфлация и икономически промени, и с презумпцията, че всяко имущество с
неустановен "законен" произход се счита за облага от престъпление. Макар тези недостатъци
11
да не са достатъчни, за да се приеме, че всяко отнемане на имущество по Закона от 2005 г. е
в противоречие с чл.1 от Протокол № 1, те със сигурност са вменили значително бреме върху
ответниците в производството по отнемане на имущество и са могли да наклонят везните в
полза на държавата. Следователно, в противовес и за да се гарантират правата на
жалбоподателите, е било от определящо значение в решенията си националните съдилища
да установят причинно-следствената връзка между имуществото, което е станало обект на
отнемане и престъпната дейност, извършена от ответниците. Като прилага тези стандарти
към конкретните дела, разгледА. във водещото решение, ЕСПЧ установява, че е налице
нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 в онези от тях, в които националните съдилища не са
успели да обосноват съществуването на причинно-следствената връзка, а са разпоредили
отнемане на имуществото на основА.е на презумпцията в Закона от 2005г. и на основА.е
несъответствие между разходите на ответниците и техните "законни" доходи през
съответните периоди. По принцип националните съдилища могат да приемат, че
ответниците са извършили други престъпления, които биха могли да генерират
предполагаемите облаги и по такъв тип дела ЕСПЧ обикновено би възложил оценката на
националните съдилища относно наличието на причинно-следствена връзка между
престъпното поведение и активите, подлежащи на конфискация, освен когато такава оценка
е произволна или явно неразумна.
По въпроса за причинната връзка между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД
(отм.) и придобИ.нето на имуществото от проверяваното лице като една от материално-
правните предпоставки на правото по чл. 28, ал.1 от закона, съдът следва да отчете, че
връзката е пряка, когато имуществото е придобито от престъплението, а косвена, когато
придобитото не произтича пряко от престъплението, но е опосредено от други действия,
които го следват. Достатъчно е връзката да се предположи логически, като съдът базира
извода за наличие или липса на такава връзка като обсъди конкретното престъпление,
характера на произтичащата от него престъпна дейност и всички други установени
обстоятелства, при които е придобито имуществото. Законът допуска основателно да се
предположи придобИ.не на имущество във връзка с престъпната дейност или назад във
времето- преди извършване на престъплението по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.). Тази
връзка следва да произтича от онези условия, които го способстват /помагат да бъде
извършено/. За обоснованото предположение, че такава връзка е налице, е необходимо да са
проявени и логически да е възможно да се свържат с придобитото имущество, за което няма
законен източник или с резултата от придобИ.нето на точно такова имущество. Целта на
специалния закон е да се отнеме имущество, придобито от престъпна дейност и този начин
да се пресечи възможността за извличане на полза от такава. В случаите, когато връзката
между придобИ.нето на имуществото и установената престъпна дейност не може да бъде
безспорно установена, следва поне основателно да може да се предположи.
Предположението, е основателно, когато от осъществяването на твърдяните релевантни по
спора факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита,
може да се направи заключение за връзка между причината (престъпното деяние) и
следствието (придобИ.нето на имущество). При преценката дали може да се предположи
12
връзка между установеното престъпление и имуществото, както и до колко основателно е
това предположение, от значение са вида и характера на престъплението, придобивния
способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации, както и всички други
твърдяни факти и логически взаимовръзки.
САС намира, че в случая липсва както пряка, така и косвена предполагаема връзка между
предполагаема и изцяло недоказана престъпна дейност и облагодетелствуването на
извършителя (придобИ.нето на имуществото), доколкото освен повдигнатото обвинение, по
което е оправдан изцяло, няма индиции за друга престъпна дейност или данъчни нарушения,
за които да е съставен ДОА по отношение първия ответник. В тази насока намесата в
правната сфера на едно лице и неговото семейство не само не е пропорционална, но дава
повод за последващи производства пред ЕСПЧ.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено.
ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА по чл.248 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ, с решението си съдът присъжда
държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото. С разпоредбата на чл. 154,
ал. 3 от ЗПКОНПИ комисията-ищец е освободена от внасянето на държавната такса само
при подаването на исковата молба, респ. - при подаването на жалби (въззивна, касационна,
частна). Съгласно изричния текст на цитираната разпоредба на чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ
обаче, дължимата държавна такса се присъжда в зависимост от изхода на
материалноправния спор делото - възлага се в тежест на ответника при уважаване на иска за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото от него имущество, респ. - възлага
се в тежест на комисията-ищец при отхвърляне на иска. Съдебната такса има и възпиращ
ефект - за огрА.чаване на неоснователните искА.я, като това се отнася и за случаите, когато
страна по делото е държавата или неин процесуален субституент. Неоснователен е доводът
на комисията, че е освободена от заплащане на държавната такса по силата на чл. 84, т. 1 от
ГПК. КПКОНПИ е публично държавно учреждение, но вземането, предмет на делото е
частноправно, като следва да се съобрази и изразеното в решение № 3/08.07.2008 г. по конст.
д. № 3/2008 г. на КС, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на
държавни такси на основА.е чл.84 ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера
на правото, чиято защита се търси. Смисълът на тази разпоредба е, че държавата и
държавните учреждения не дължат държавна такса, когато се защитават интереси от по-
висш порядък, каквато е защитата на публичната държавна собственост и публичните
държавни вземА.я. В настоящото производство Комисията не брА. такИ. интереси от по-
висша степен, тъй като не осъществява защита на публична държавна собственост и не
претендира публични държавни вземА.я, а се явява процесуален субституент на държавата в
производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от
частноправни субекти, като до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, което
има конститутивно действие, това имущество очевидно няма публичноправен характер.
Доводът в жалбата, че отнетото имущество става публична държавна собственост, също е
13
неоснователен. Само имуществото, отнето с влязло в сила решение, става държавна
собственост и то едва, след като съдебният акт се стабилизира, т.е. занапред. Безспорно
също така, само по себе си положителното решение по чл.157 ал.1 ЗПКОНПИ не дава на
отнетото от държавата имущество статут на публична държавна собственост. На следващо
място, дори и материалноправният спор в производството да попада в приложното поле на
чл.84 ГПК, то нейното приложение би било дерогирано от изричната норма в самия
специален закон - цитираната по-горе разпоредба на чл.157 ал.2, съгласно която съдът
присъжда държавната такса в зависимост от изхода на спора по делото. Затова обжалваното
определение, с която КПКОНПИ е осъдена да заплати дължимата държавна такса, следва да
бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят-ищец следва да заплати направените по делото
разноски в полза на въззИ.емите стрА., които съгласно списък по чл.80 ГПК възлизат на 600
лв.
Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, както и обема на положения труд
от адвокат М., представляващ безплатно и четиримата ответници, настоящият съдебен
състав намира, че окончателният общ размер на възнаграждението възлиза на 29 418, 64 лв.
на основА.е чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА съгласно чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основА.е чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260110/16.01.2023г. постановено по гр. д. № 440/2019 г., по
описа на СГС, ГО, 12 състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.06.2023г. по гр.д.№ 440/2019 г. СГС, 12 състав, с което
без уважение е оставено искането на КПКОНПИ за изменение на Решение №
260110/16.01.2023 г., в частта за разноските.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество гр.Благоевград, пл.
„Георги Измирлиев“ № 9 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА В. И. М., ЕГН **********, постоянен
и настоящ адрес: гр. ***, р-н „***”, ул. „***” № № *, Л. Г. С., ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес: гр. ***, р-н „***”, ул. „***” № № *, ет.*, ап. *, И. В. М., ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: гр. ***, р-н „***”, ул. „***” № № *, ет.*, ап. * и А. В. М., ЕГН
**********, постоянен адрес: гр. ***, р-н „***”, ул. „***” № № *, ет.*, ап. * и настоящ
адрес: гр. ***, р-н „***”, ул. „***” № *, ет. *, an. *, сумата от 600 лв./шестстотин лева/
направени разноски пред въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество гр.Благоевград, пл.
„Георги Измирлиев“ № 9 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв.Н. П. М., ЕГН **********,
сумата от 29 418, 64 лв. /двадесет и девет хиляди четиристотин и осемнадесет лева/ на
14
основА.е чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА съгласно чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Решението може да се
обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на стрА.те с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15