Р Е Ш Е Н И Е
704/2.10.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен
съд десети състав
На девети септември
две
хиляди и четиринадесета година
В публично заседание
в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Н.
Като разгледа
докладваното от районния съдия
Гр.д. № 3685 по описа на ШРС за 2013 г.
За да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от М. Т.И. с ЕГН ********** *** срещу И.М.Г. с ЕГН ********** ***, иск с
правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено в отношенията между страните,
че ищцата е собственик на недвижим имот, легитимиращ се като такъв с Нотариален
акт № 6, том V, рег. № 8624, дело
590/2005г. на Нотариус № 024 от регистъра на НК, с описание на имота, както следва: Апартамент № 86, етаж 7, вх.Г, ул.“Генерал Тошев“ № 1 в
гр.Шумен, състоящ се от стая, кухня и сервизно помещение, с площ от 46.07
кв.м., заедно с избено помещение № 20 и
0.452 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, при граници за
апартамента от изток ап.85, от запад – ап.87, от север – общо стълбище и ап.87,
от юг – двор, от горе-8 етаж, от долу – 6 етаж, за избеното помещение: от изток
– общ вход, от запад – общ коридор; от север – изба № 20, от юг – общ коридор; от
горе – първи етаж, от долу – земя и осъждане на ответницата да предаде
владението на имота.
Ищецът излага
следните фактически твърдения в исковата си молба: Ответницата предявила
ревандикационен иск срещу ищцата, който бил уважен с решение на ШРС. Това
решение било отменено от ШОС с решение по в.гр.д. № 351/2002г. по описа на ШОС.
Последното решение било потвърдено от състав на ВКС по гр.д. № 387/2003г. В
решенията си последните две инстанции приемали, че ответницата не била
собственик на апартамента, тъй като договора за покупко – продажба от 11.07.1995г. сключен по реда на ЗУЖВГМЖСВ,
с който се легитимирала за собственик бил
обявен за нищожен. През 2009г. ответницата завела срещу ищцата отрицателен
установителен иск, по който било образувано гр.д. № 2889/2009г. на ШРС. С
решението си по делото, съдът приел за установено, че М. И. не била собственик
на имота и отменила нотариалния й акт за собственост. ШОС потвърдил първоинстанционното съдебно
решение, като обаче ВКС с решение по гр.д. № 1493/2010г. обезсилил решението на
ШОС и прекратил производството по делото, поради недопустимост. Основание за
обезсилването било наличието на влязлото в законна сила решение по гр.д. №
351/2002г. на ШРС между същите страни, с което било отречено правото на
собственост на И.Г.. В заключение се сочи, че ответницата владеела собствения
на ищцата недвижим имот без правно основание, което пораждало правния интерес от
настоящото производство. Моли със съдебното решение да бъде признато за
установено, че е собственик на имота, като ответницата бъде осъдена да предаде
владението на същия, както и да бъдат присъдени деловодните разноски.
В законоустановения
срок е депозиран писмен отговор, в който се опровергава соченото в исковата молба. Сочи
се, че И. не е придобила имота по давност, тъй като на 01.08.2004г.
ответницата, заедно със съпруга си сменили ключалките на жилището и ограничили
достъпа на ищцата до него. От този момент нататък те осъществявали непрекъснато
и необезпокоявано и явно владението върху процесния имот. Излагат се подробни
аргументи във връзка с оспорването на иска, като се сочи, че ответницата владее
имота на годно правно основание. В заключение моли съда да отхвърли иска на
ищцата и да й бъдат присъдени разноските по делото.
В съдебно заседание ищцата не се явява лично, за
нея се явява адв. Д.Р. от ШАК, която поддържа исковата молба, като се
доуточнява, че периода за който се претендира изтичане на придобивна давност е
от 1995г. до 2005г. включително. Моли съда да уважи исковата претенция, като
изцяло основателна и доказана и да им бъдат присъдени разноските направени в
производството.
В съдебно заседание
ответницата не се явява лично, за нея се явява адв. С.А. от САК, която поддържа
писмения отговор и моли за отхвърляне на иска, като неоснователен, както и за
присъждане на разноските по делото.
Съдът като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото са налице
безспорни доказателства за дългогодишен спор между страните по отношение на
собствеността на процесния имот, поради което и фактическата обстановка по
делото е усложнена:
Ответницата И.М.Г. закупила на 11.07.1995г. апартамент № 86,
вход Г, етаж 7, в кв. 305, на ул.“Генерал Тошев“ № 1, състоящ се от стая, кухня
и сервизни помещения с площ 46.07 кв.м., заедно с избено помещение № 20 и
425/100000 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж , при граници
за жилището от изток ап.85, от запад – ап. 87, от север – общо стълбище и ап.87
и от юг – двор. Сделката била оформена в Договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на ЗУЖВГМЖСВ. Имота понастоящем е с идентификатор № *****,
съгласно Схема № 390/15.01.2014г. на
СГКК – Шумен. От момента на закупуване на жилището в него заживяла ищцата М. И.,
полагайки грижи за болния си баща. Същата направила подобрения в апартамента,
изразяващи се в ремонт на килера, банята, остъкляване на терасата, както и
мебелиране на жилището, за което свидетелстват свид. Ж.К.Ж., свид. Й.Т.В. и
свид. Н.Я.К.. След като баща й починал, ищцата продължила да владее имота, имала
ключ от него и посещавала апартамента. В тази връзка са показанията на свид. Е.И.С.,
който свидетелства: „…През 1997г. напусна квартирата /процесния имот/ и не съм
я виждал. След това от време на време е идвала, вдига скандали и такива работи.
След като М. напусна жилището, имаше други наематели, не знам на кого са били
наематели…“.
През 1998г. И.Г.
предявила искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.93 от ЗС срещу М. И.. С
решение от 01.04.2002г. по гр.д. № 1453/1998г.на ШРС, съдът осъдил М. И. да
предаде владението на собствения на И.Г. апартамент, подробно описан в Договор
за покупко-продажба от 11.07.1995г. В
производство пред ШОС горното решение било обжалвано и с Решение от
11.11.2002г. по в.гр.д.351/2002г. на ШОС било отменено и вместо него било
постановено, че иска на И.Г. е неоснователен.
Това решение било оставено в сила от ВКС с решение по гр.д. № 387/2003г.
В мотивите към него се излага, че правилно въззивният съд е приел иска за
неоснователен, тъй като е констатирал, че договорът, с който Г. се е
легитимирала като собственик е нищожен, тъй като е сключен поради противоречие
със закона /чл.2, ал.1, т.1 ЗУЖВГМЖСВ/, а именно Г. притежавала друг апартамент
с площ от 102 кв.м. и поради това Г. не е доказала валидно придобито право на
собственост.
Ищцата по настоящото
дело продължила да упражнява непрекъсната фактическа власт върху жилището до
01.08.2004г., когато ответницата, заедно със съпруга си А.Х.Г. разбили и
сменили ключалката на входната врата на апартамента, като оттогава владението
върху процесния имот се упражнявало от И.Г.. Видно от Присъда от 22.06.2005г. по НОХД № 1718/2004г.
ШРС И.Г. и А.Г. са признати за виновни за извършване на деяние по чл.323, ал.1
от НК и били осъдени на наказания - по 3 месеца „Лишаване от свобода“,
изтърпяването на което било отложено за срок от три години и „Глоба“
в размер на по 100 лв.
През 2005г. М. И. инициирала производство пред ШРС по чл.126ж от ГПК, срещу И. и А.
Г., тъй като владението върху апартамента ѝ било отнето по насилствен
начин. ШРС прекратил делото, поради това, че молбата на И. била подадена след
изтичане на преклузивния едномесечен срок. В последствие И.
образувала производство за възстановяване на срока, като обаче в триинстанционно
производство молбата ѝ била оставена без уважение. В тази връзка са
доказателствата – Протоколно определение по гр.д.№ 1338/2005г. ШРС /стр.49 от
делото/, Определение по в.ч.гр.д.№ 1053/2005г. на ШОС и Определение №
56/10.02.2006г. по ч.гр.д.№ 20/2006г. на ВКС /стр.57 от делото/.
На 03.08.2005г.
ищцата се снабдила с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
по давност № 6, том V, рег. № 8624, дело
№ 590/2005г. на Нотариус С.С., въз основа на обстоятелствена проверка извършена
в нотариалното производство пред него.
На 22.12.2006г. ищцата продала на П.И.К. /неин
син/, процесния имот, като сделката била оформена с Нотариален акт № 165, том IX, рег. № 16386, дело
№ 1414 от 2006г. на Нотариус С.С.. През 2007г. П.К. и М.К. /негова съпруга/,
предявили иск по чл.108 от ЗС срещу М.З. и И.Г., тъй като при посещение на
30.03.2007г. установили, че там живеел М.З., твърдящ че е наемател на имота,
като негов наемодател бил И.Г.. С
решение по гр.д.№ 1818/2007г. ШРС осъдил И.Г. да предаде владението на двамата
ищци. С Решение от 25.04.2008г. по гр.д. № 99/2008г. на ШОС е отменено частично
първоинстанционното решение и е отхвърлен
иска. ВКС не е допуснал касационно обжалване и решението на ШОС е
останало в сила.
И.Г. е предявила в последствие отрицателни
установителни искове срещу П. и М.К., за това, че не са собственици на имота, а
по отношение на М. И., че не е придобила правото на собственост на основание
изтекла придобивна давност върху имота. Било образувано гр.д. № 2889/2009г. ШРС,
като съдът признал за установено, че П. и М.К. не са собственици на имота, а М.
И. не е придобивала по давност правото на собственост върху процесния имот, като
е отменил Нотариалния й акт за собственост. Това решение било обжалвано и
състав на ШОС с решение по в.гр.д.
№ 226/2010г. обезсилил частично
решението по отношение на първите двама ответници и потвърдил решението в
останалата му част. С Решение по гр.д. №
1493/2010г. състав на ВКС обезсилил решението на ШОС по предявения от И.Г.
срещу М. И. иск и прекратил производството по делото поради недопустимост на
иска.
Тази фактическа
обстановка съдът е извел от представените и приетите по делото писмени
доказателства, включително и приложените гр.д. № 1818/2007г. ШРС, в. гр.д. №
99/2008г. ШОС, гр.д. № 4978/2008г на ВКС, гр.д.№ 2066/2008г. на ВКС, както и от
гласните такива, чрез разпита на свид. Ж.К.Ж., свид. Й.Т.В., свид. Н.Я.К.,
свид. Е.И.С., свид. А.Х.Г.. Показанията на тези свидетели се кредитират от
съда, отчитайки обстоятелството, че свидетелите се разделят на две групи
подкрепящи противоположните тези на страните. Въпреки това, като цяло показанията
кореспондират със събраните по делото доказателства, досежно периода на
владение на ищцата върху имота, както и момента на нарушеното й владение, а
така също от кого се упражнява към момента то.
При така установената
фактическа обстановка, съдът, приема от правна страна следното: По допустимостта на иска: Ищцата има
процесуалната легитимация да инициира производство пред съда, който да разреши настоящия спор между страните. В
исковата молба ищцата се позовава на факти, настъпили след постановяване на
решението по гр.д. № 1453/1998г. на ШРС. Доколкото между страните не се спори,
че ответницата владее имота, то същата е пасивно легитимиран субект в процеса. По отношение на възражението направено в
писмената защита от страна на ответницата, че иска е недопустим, съдът намира
същото за несъстоятелно, тъй като сочените аргументи касаят съществото на
спора, а не неговата допустимост.
По основателността на
иска по чл.108 от ЗС: За успешното провеждане на иска по чл.108 от ЗС ищцата
следва да докаже, че е собственик върху имота, че имота се владее от ответницата и че това владение е без
правно основание. Тези три предпоставки следва да са налице кумулативно, като
липсата на някоя от тях води до неоснователността на претенцията. В настоящия случай,
ищцата твърди, че е придобила собствеността върху апартамента, ведно с избеното
помещение, на основание давностно владение. В подкрепа на горното представя
Нотариален акт № 6, том V, рег. № 8624, дело
№ 590/2005г. на Нотариус С.С., съставен въз основа на обстоятелствена проверка,
като ангажира и свидетелски показания чрез разпита на свид. Ж.К.Ж., свид. Й.Т.В.,
свид. Н.Я.К.. Тъй като нотариалния акт легитимира владелеца като собственик на
имота и обръща доказателствената тежест в процеса, то в тежест на ответницата е
да обори констатациите на нотариуса, направени в хода на нотариалното
производство. В този смисъл Тълкувателно Решение № 11 по т.д.№ 11 от 2012г. на
ОСГК на ВКС. В него се сочи, че нотариалния акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 от ГПК /както в случая/ не се
ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 от ГПК относно
констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост,
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. Правния извод на
нотариуса относно принадлежността на правото на собственост може да бъде оборен
от лицето имащо правен интерес да твърди, че титуляра на правото /в случая
ищцата/ не е собственик. В случая ответницата в писмения отговор и в съдебното
следствие оспорва тези констатации, излагайки аргументи за това. Съдът намира,
че оспорването на констатациите в нотариалния акт е проведено успешно, поради
следното: Достатъчно основание за
придобиването имота по давност е владението да е явно, необезпокоявано,
непрекъснато и да е упражнявано в предвидения от закона срок. Съгласно чл.79,
ал.1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Непрекъснато владение
съгласно чл.81 от ЗС означава да не е загубено за повече от 6 месеца. В случая
са налице категорични доказателства, че владението от ищцата върху апартамента
е било с начало месец юли 1995г. /когато имота е закупен от ответницата и
ищцата се е нанесла в него/ и е
продължило непрекъснато до 01.08.2004г., когато чрез самоуправни действия
ответницата го е нарушила. За тези действия съдът е признал ответницата за
виновна в съучастие със съпруга си с Присъда по НОХД № 1718/2004г. на ШРС. Въпреки
насилствения и незаконен начин / чрез самоуправни действия/, по който владението е било отнето, то съдът прави извода, че когато е отнето за
повече от 6 месеца, същото е прекъснато и започва да тече нов 10 годишен
давностен период. Категорични са
доказателствата, че владението е прекъснато за повече от 6 месеца, тъй като
едва през 2005г. ищцата инициирала производство пред ШРС, като на 18.04.2005г.
подала молба срещу А. и И. Г. на основание чл.126ж, вр. 126а от ГПК, поради
насилственото отнемане на владението на собствения й апартамент и движими
вещи. Съдът счел, че молбата е подадена
извън преклузивния едномесечен срок, предвиден в закона. Протеклото
триинстанционно производство по възстановяване на срока ВКС приел, че правилно
срокът не е възстановен и го оставил в сила. Или към момента на съставянето на нотариалния акт е имало висящо
производство по чл.126 ж от ГПК /отм./ инициирано от ищцата, т.е. към този
момент същата не е упражнявала фактическата власт над процесния имот. В горния
смисъл са и изводите на съдебния състав, изложени в мотивите на решението по в.гр.д.
№ 99/2008г. на ШОС и Определение № 398 / 06.04.2009г. по гр.д. № 4978/2008г. на
ВКС. Въпреки, че те не формират сила на присъдено нещо, същите са
доказателствено средство в настоящото производство и в съвкупност с всички
събрани доказателства формират вътрешното убеждение на съда.
Поради
гореизложеното съдът намира, че иска следва да бъде отхвърлен, поради липсата
на първата предпоставка за неговото уважаване, а именно ищцата не е собственик
на процесния имот. Съдът не намира за необходимо да обсъжда наличието на
останалите елементи от фактическия състав на исковата претенция по чл.108 от ЗС,
предвид липсата на първата такава.
С оглед изхода на
делото ищцата следва да заплати на ответницата сумата от 1000 лв. заплатен от
ответницата адвокатски хонорар, видно от приложеното пълномощно и представения
списък за разноски.
Водим от горното и
на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Т.И. с ЕГН ********** *** срещу И.М.Г. с
ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за
установено, че е собственик върху АПАРТАМЕНТ
№ 86, вх.Г, ет.7, на ул.“Генерал Тошев“ № 1, състоящ се от стая, кухня и
сервизно помещение с площ от 46.07 кв.м., ведно с изба № 20 и 0.452% ид.ч. от
общите части на сградата и на правото на строеж, при граници: за апартамента : от изток – ап.85, от запад –
ап.87, от север – общо стълбище и ап.87, от юг – двор, отгоре – VIII етаж, от долу – VI етаж, съгласно
Нотариален акт № 6, том V, рег. № 8624, дело
№ 590/2005г. на Нотариус С.С., под номер 024 от регистъра на НК и който имот е
с идентификатор № *****, съгласно Схема № 390/15.01.2014г. издадена от СГКК –
гр.Шумен и предаването на владението му, като
неоснователен.
ОСЪЖДА М. Т.И. с ЕГН ********** да заплати на И.М.Г. с ЕГН **********
сумата от 1000 лв./хиляда лева/,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна
защита и представен списък.
Решението подлежи на
обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: