О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер № 19.04.2022
година град Търговище
Административен
съд - Търговище
пети състав
На
деветнадесети април 2022 година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар:
Като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
Адм.Д № 67 описа за 2022 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166 от АПК във вр. с
чл. 172, ал. 6 от ЗДвП.
Делото е образувано по жалбата
на Л.А.С. ЕГН ********** ***, чрез адв. А Д. ***, със съдебен адрес:*** против
Заповед № 829/ 01.04.2022 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2, б.“л“ от ЗДвП на мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР), с която временно е спрян собствения му автомобил за
срок от 1 месец. С жалбата е направено искане за спиране на допуснатото
предварително изпълнение на посочената заповед по силата на закона.
Искането за
спиране на предварителното изпълнение на Заповедта за прилагане на ПАМ се обосновава
с твърдения, че жалбоподателя следва да води бременната си съпруга на лекар и това е
единствения семеен автомобил, като спирането му би нанесло вреда с оглед на
невъзможността да се осигури нужното удобство с надлежен транспорт.
Таксиметровите услуги са нежелателни за бременната жена, тъй като са пълни с
бактерии, многото хора, които влизат в тях и контакта с таксиметровия шофьор,
който често не носи предпазни средства. Вредата се състои в увреждането на
плода на бременната жена, чрез заразяването и от други хора с вирус, който е с
доказано вредно въздействие върху плода на бременни жени. Не на последно място
бременната съпруга на жалбоподателя е с издаден болничен лист с диагноза:
„Заплашващ аборт“.
Съдът, като взе предвид материалите по
делото, установи следното:
Предмет на настоящото производство е искане
за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ № 829/01.04.2022 г., издадена
от мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР), което е допуснато по силата на
закона. Заповедта е връчена на жалбоподателя лично на 01.04.2022 г.
Искането е процесуално допустимо като
подадено от активно легитимирано лице с правен интерес – жалбоподателят е адресат на оспорената заповед и срещу него е насочено предварителното й изпълнение, а искането е
подадено в срока за обжалване на заповедта за прилагане на ПАМ.
По същество искането по чл.
166, ал. 4, вр. ал.
2 АПК е неоснователно.
Доколкото специалният ЗДвП не регламентира
основанията, при които съдът може да спре незабавното изпълнение по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП на заповед по чл.
172, ал. 1 от ЗДвП, приложими са общите такива по чл.
166, ал. 4, вр. ал.
2 от АПК. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт,
допуснато независимо дали по силата на закона или по разпореждане на
компетентния административен орган, винаги въздейства негативно върху правната
сфера на адресата. Това негативно въздействие подлежи на доказване във всеки
конкретен случай в съответствие с основанията, предвидени в закона.
Оспорващият, който иска спиране, трябва да посочи конкретните вреди, които
незабавното изпълнение би могло да му причини по вид, вероятност от
настъпването им, данни от значение за тяхната същественост и поправимост.
Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и да
се изразява в засягането на неимуществени права и свободи. Настъпването й
следва да е достатъчно вероятно. Изискването е вредите да са резултат от
предварителното изпълнение, а не от самия административен акт. В тежест на
оспорващия е да установи необходимостта от спиране на допуснатото по силата на
закон предварително изпълнение на административния акт, като докаже с допустими
доказателствени средства своите твърдения. По своята правна същност спирането
на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт
представлява вид обезпечителна мярка в административния процес, целяща да се
предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици
до приключване на спора относно неговата законосъобразност. Прилагането на тази
обезпечителна мярка изисква адресатът на акта да докаже необходимост да бъде
дадена временна защита по отношение фактическото и правно положение в обема на
неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, с цел
да се предотврати евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими
вреди.
В случая възможността за настъпването на
значителни или трудно поправими вреди е обоснована с твърдения, че жалбоподателя се грижи за воденето на лекар на бременната си съпруга, което налага пътуване с МПС до болнично заведение на територията на страната. Касае се до описание на
обичайни неудобства от организационен и личен характер. Сочените обстоятелства
не са достатъчни да обусловят извод за наличието на законово регламентираните
условия и предпоставки по чл.
166, ал. 2 от АПК. Към молбата са
представени доказателства, от които да се заключи, че допуснатото по закон
предварително изпълнение на заповедта за ПАМ би възпрепятствало жалбоподателя да изпълнява тези задължения.
Видно от
представения болничен лист е, че съпругата на жалбоподателя е с диагноза:
„Заплашващ аборт“, като режимът на лечение е домашно- амбулаторен, като
отпускът по болест е от 25.03.2022 г. до 23.04.2022 г. Съдът не е съгласен с
тезата на жалбоподателя за невъзможността за предвижване на бременната му съпруга,
тъй като същият може да осигури нужната и безопасност чрез използване на
транспорт до лечебно заведение от приятел или родственик, а видно от диагнозата
на съпругата, за нея не е желателно да напуска дома си поради поставената и
диагноза. Отделно от това срокът на ЗППАМ е само 1 месец или още почти 10 дена
от момента на постановяване на настоящия съдебен акт.
В този смисъл съдът приема, че описаните в
молбата евентуални неудобства в ежедневието от предварителното изпълнение на
приложената заповед за ПАМ, не сочат на възможно настъпване на "значителни
и/или трудно поправими вреди" по смисъла на закона, още по-малко
твърдените като вреди негативни последици биха могли да бъдат разглеждани като
съизмерими на охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение интереси. Твърденията на жалбоподателя са повече хипотетични, но не и възможно
реални и не намират подкрепа в
приложените доказателства. Изложеното в молбата не води до извод за вероятност
от причиняване на вреда, предвид възможността да се ползват алтернативни начини
за придвижване, като градски транспорт или таксиметров превоз, превоз от приятел или
роднина.
Ето защо и при липсата на обоснована от
фактическа страна и надлежно доказана вероятност за жалбоподателя да настъпят значителни или трудно поправими вреди или
такива, които не могат да бъдат ревизирани, и доколкото вредите не се
презумират от закона, не може да се приеме съществуването на материалноправно
основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на оспорения административен акт.
С оглед липсата на представени доказателства,
сочещи наличието на материалноправни основания съобразно законовите критерии по
чл.
166, ал. 2 от АПК и необходимост от спиране изпълнението на
административния акт и след преценка на баланса между охраняваните с
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси и правата и
интересите, които евентуално ще бъдат накърнени от това изпълнение, съдът
намира направеното искане за спиране изпълнението на ЗППАМ № 829 от 01.04.2022 г. на мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“
при Столична дирекция на вътрешните работи, за неоснователно и същото следва да бъде отхвърлено.
Предвид на
обстоятелството, че към настоящия момент жалбоподателят е останал задължен за
внасянето на държавна такса, съдът приема, че същия следва да бъде задължен да
заплати същата по сметката на АС – Търговище в размер на 10 лв.
Така мотивиран и на основание чл.
166, ал. 3 във вр. с ал.
4 и ал.
2 от АПК във вр. с чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Л.А.С. ЕГН ********** ***,
чрез адв. А Д. ***, със съдебен адрес:*** за спиране на
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2, б. "л" от ЗДвП № 829 от 01.04.2022 г., издадена от на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Столична дирекция на
вътрешните работи като неоснователно.
ОСЪЖДА Л.А.С.
ЕГН ********** ***, да заплати по сметката на Адм. съд – Търговище държавна такса от 10 лв. за
образуване на адм. дело.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба в 7-дневен срок от неговото съобщаване, чрез Административен съд - Търговище, пред Върховен
административен съд на Р. България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: