Определение по дело №16504/2018 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

град София, 18.01.2019 г.

         СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІI брачен въззивен състав, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА

                  МИЛЕН ЕВТИМОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Евтимов ч.гр. дело № 16504 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 627е, ал. 3, вр. чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба на Л.В.И. срещу определението от 21.12.2017 г. по гр.д. № 63412 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, 119 състав, с което е отказано издаването на европейско удостоверение за наследници на П.Л.М., починал на 31.10.2015 г. Жалбоподателката излага доводи за неправилност на атакувания акт и моли същият да бъде отменен, като бъдат дадени указания на СРС да издаде исканото удостоверение. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице спор по отношение на собствеността върху апартамент, част от наследствената маса.

Ответните страни А.Р.М., Е.Р.М.и А.Р.М.-Й.поддържат изложеното от жалбоподателката. Твърдят, че с изявленията си страните са постигнали споразумение относно разпределяне на съсобствеността върху недвижимия имот в гр. Нюрнберг, ФРГ. Молят обжалваният акт да бъде отменен, като на първоинстанционния съд бъдат дадени указания за издаване на исканото европейско удостоверение за наследство, съобразно уговорката в договора от 15.10.2003 г.

Жалбата е редовна и допустима.

На 07.11.2016 г. Л.В.И. е подала заявление за издаване на европейско удостоверение за наследство на П.Л.М. по реда на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (Регламент № 650/2012).

Към заявлението е представен препис – извлечение от акт за смърт на П.Л.М., видно от който това лице е починало на 31.10.2015 г. От приложеното към молбата удостоверение за сключен граждански брак се установява, че П.Л.М. и жалбоподателката Л.В.И. са сключили граждански брак на 10.10.1981 г. Представено е и удостоверение за наследници, в което като наследници по закон на П.Л.М. са посочени следните лица: Л.В.И. – съпруга; Н.Л.М.– брат; А.Р.М., Е.Р.М.и А.Р.М.-Й.– деца на Р.Л.М.(починал), който също е брат на П.Л.М..

Съдът е конституирал като заинтересовани лица и останалите наследници на П.Л.М. – Н.Л.М., А.Р.М., Е.Р.М.и А.Р.М.-Й., като им е предоставил възможност да дадат становище по отношение подаденото заявление. С подаденото до съда становище тези лица не оспорват качеството на наследник на молителката. Представили са по делото договор за предоставяне на ползване от 15.10.2003 г., по силата на който Л.М.е прехвърлил на синовете си П.М.и Н.М.правото на собственост върху недвижими имоти, намиращи се в гр. Нюрнберг и гр. Мьорендорф, ФР Германия. В раздел IV от договора е посочено, че синът на прехвърлителя - Р.Л.М., е починал и е оставил за наследници три деца, а именно А., Е.и А.. Предвидено е, че в случай че собствеността върху имотите не бъде продадена в петгодишен срок от смъртта на прехвърлителя Л.М., респ. не бъде преотстъпена на трети лица чрез дарение, респ. частично дарение, то преобретателите П.М.и Н.М.са длъжни да прехвърлят 1/3 идеални части от правото на собственост върху имотите на трите деца на Р.Л.М..

В насрочено в първоинстанционното производство открито съдебно заседание молителката-жалбоподател не е оспорила наличието на горепосочения договор и правото на децата на Р.М.да получат 1/3 идеална част от собствеността върху описаните в договора имоти. Не е оспорила и изложеното в допълнително становище от 01.03.2017 г. твърдение на А. М., че имотът, намиращ се в гр. Мьорендорф, е продаден, като 1/3 от получената цена е предадена на А.Р.М., Е.Р.М.и А.Р.М.-Й..

Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че страните не спорят досежно качеството си на наследници, наличието на процесния договор, нито относно съдържащата се в него уговорка за прехвърляне на 1/3 идеална част от правото на собственост върху процесните имоти в петгодишен срок от смъртта на прехвърлителя Л.М., нито че този срок е изтекъл. Приел е, че за прехвърляне на собствеността върху апартамента, намиращ се в гр. Нюрнберг, е нужно волеизявление от страна на преобретателите по договора, каквото не е отправено. Според първоинстанционния съд това създавало вероятност А.Р.М., Е.Р.М.и А.Р.М.-Й.да заявяват в бъдеще правата си по договора и по този начин е налице спор относно дяловете от наследството, по който спор съдът не може да се произнася. С тези мотиви издаване на удостоверението е отказано.

Определението на СРС е неправилно.

С Регламент № 650/2012 се създава европейско удостоверение за наследство (наричано по-нататък „удостоверението“), което се издава, за да бъде използвано в друга държава-членка. По конкретно, както е посочено в чл. 66, ал. 2 от Регламента, с удостоверението се цели да се докаже правното положение и/или правата на всеки наследник или според случая — на всеки заветник, посочен в удостоверението, и съответните им дялове от наследственото имущество; принадлежността на определен актив или определени активи, които са част от наследственото имущество, на наследника(ците) или според случая — на заветника(ците), посочени в удостоверението, респ. правомощията на посоченото в удостоверението лице да изпълнява завещанието или да управлява наследственото имущество. Тези цели предопределят и подлежащите на удостоверяване обстоятелства – в този смисъл чл. 68 от Регламента.

Правата, породени от клаузата на договора от 15.10.2003 г., предвиждаща, че на А.Р.М., Е.Р.М.и А.Р.М.-Й.следва да бъде прехвърлена 1/3 идеална част от правото на собственост върху неотчуждения имот в гр. Нюрнберг, не подлежат на удостоверяване от съда и не следва да намерят място в исканото европейско удостоверение за наследство. Те имат подчертано облигационен характер и не се отнасят до наличието, респ. обема, на наследствените права на наследниците на наследодателя П.Л.М.. С разглежданата клауза в наследствената маса възниква единствено задължение, което подлежи на изпълнение при приемането на наследството.

Предвид изложеното, спор, доколкото такъв е налице, досежно изпълнението на тази клауза, е без значение, тъй като създадените с нея права и задължения не са елемент, подлежащ на удостоверяване по смисъла на чл. 67, ал. 1, б. „а“ от Регламента.

За пълнота следва да се отбележи и че спор не е налице. Всички заинтересовани лица са изразили съгласие относно наличието на договора от 15.10.2003 г. и правата на А.Р.М., Е.Р.М.и А.Р.М.-Й.по него, както и че тези лица не са упражнили своите права.

Исканото европейско удостоверение за наследство е трябвало да бъде издадено. Предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗН, то следва да включва молителката Л.В.И. – съпруга на наследодателя, с дял от 12/18 (доколкото продължителността на брака е над 10 години), Н.Л.М.– брат на наследодателя, с дял от 3/18, и А.Р.М., Е.Р.М.и А.Р.М.-Й.– племенници на наследодателя, с дял от по 1/18 за всеки от тях.

Доколкото правата на А.Р.М., Е.Р.М.и А.Р.М.-Й.върху недвижимия имот в гр. Нюрнберг не са подлежащо на удостоверяване обстоятелство, те не следва да бъдат отразени в европейското удостоверение за наследство. Що се касае до изложеното в отговора на жалбата, че с изявленията си страните са постигнали споразумение относно разпределяне на съсобствеността върху недвижимия имот в гр. Нюрнберг, съдът намира тези доводи за ирелевантни. Разглежданата уговорка, така както е формулирана, няма транслативен ефект за правото на собственост, защото за настъпването му е нужен нарочен акт, съобразен с правото на ФР Германия. Още повече – с акта на първоинстанционния съд не може да се установява със сила на пресъдено нещо принадлежността на дадено право на собственост.

Предвид изложеното обжалваното определение е неправило и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на СРС за издаване на европейско удостоверение за наследство.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

        ОТМЕНЯ определението от 21.12.2017 г. по гр.д. № 63412 по описа за 2016 г. на Софийския районен съд, 119 състав.

        ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за издаване на европейско удостоверение за наследство, съобразно мотивите на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.