№ 316
гр. Русе, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Ирена Иванова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20234500500367 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
ОУ „Иван Вазов” Русе, представлявано от директора Т.К.Й Й. обжалва решение
№ 635/9.05.2023 г., постановено по гр. д. № 519/2023 г. на Русенския районен съд, с
което са уважени предявените срещу него от А. Й. С. искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Твърди, че решението е неправилно поради необоснованост и
неправилно приложение на материалния закон, постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Заема позиция, че доказателствата по
делото са тълкувани превратно, само и единствено в полза на ищцата. Заявява, че по
своя преценка, в качеството си на директор променила изискванията за заемане на
длъжността „учител в група за целодневна организация на учебния ден /І-ІV клас/“,
като ищцата не притежавала второто кумулативно изискване, съгласно изготвената
длъжностна характеристика – присъдена професионална квалификация степен V. Не
оспорва, че останалите учители ЦДО нямат изскуемата пета професионално-
квалификационна степен, което обаче не било пречка да изпълняват трудовите си
задължения с необходимото според ЗПУО качество. Срещу тях нямало постъпили
никакви оплаквания, за разлика от ищцата и затова не се било наложило тяхното
освобождаване. Заема позиция, че нововъведеното изискване за заемане на длъжността
било продиктувано от обективни причини и не било израз на злоупотреба с право.
Възразява срещу извода на районния съд, че в конкретния случай работодателят е
действал недобросъвестно. Поради това намира, че наложеното дисциплинарно
1
уволнение е законосъобразно. Претендира отмяна на решението и постановяване на
ново, с което исковете да бъдат отхвърлени, както и присъждане на направените
разноски за двете инстанции.
Ответницата по жалбата А. Й. С. оспорва основателността й по съображенията,
изложени в отговора по чл.263 ГПК. Счита обжалваното решение за правилно и иска
същото да бъде потвърдено, както и да се присъдят разноски на процесуалния й
представител по чл. 38, ал. 2 ЗА.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице - ответник, имащ
процесуално право на жалба, в законоустановения в чл. 259, ал.1 ГПК срок и срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Производството по делото е образувано по предявени от А. Й. С. против
жалбоподателя искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – за отмяна като
незаконна на Заповед № 632/23.01.2023 г. на директора на ОУ “Иван Вазов“ Русе, с
която трудовото й правоотношение е прекратено, както и за възстановяването й на
заеманата отпреди уволнението длъжност.
От фактическа страна е установено, че страните са били в трудово
правоотношение като А. Й. С., считано от 11.09.2020 г. е заемала длъжността „учител в
група за целодневна организация на учебния ден /І-ІV клас/“ в ответното училище.
Първоначално трудовият договор е сключен със срок за изпитване 6 месеца,
конвертиран в окончателен, съгласно чл. 71, ал. 2 КТ. Изискванията за заемане на
длъжността към момента на постъпването на ищцата на работа са били да притежава
висше образование по съответната специалност, квалификация- „учител“ или
педагогическа правоспособност, като липсва изискване за професионален опит или
други специфични изисквания. Установено е също така, че работодателят утвърдил
ново щатно разписание от 06.01.2023 г., с което въвел за заеманата от ищцата дотогава
длъжност ново изискване за квалификация: придобита минимална професионална
квалификационна степен V ПКС. Новата длъжностна характеристика е връчена на
ищцата на 18.01.2023 г. Липсва спор, че както ищцата, така и другите двама служители
в ответното училище, заемащи длъжността „учител в група за целодневна организация
на учебния ден /І-ІV клас/“ са нямали придобита V ПКС към датата на въвеждане на
новото изискване. Със Заповед № 632/23.01.2023 г. работодателят прекратил
единствено трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ-
липса на необходимата професионална квалификация за изпълнявата аработа във
връзка с извършената промяна в изискванията за заемата от служителя длъжност,
считано от 24.01.2023 г. В мотивите на заповедта изложил съображения, че липсата на
V ПКС у ищцата довело до некачествен учебно-подготвителен процес, видно от
множество сигнали и заявления на родители за отписване на деца от групата за
целодвена организация на учебния ден. Трудовите правоотношения с другите двама
2
учители, заемащи същата длъжност не били прекратени и те продължили да работят в
ответното училище, независимо, че също не отговаряли на завишените изисквания от
страна на работодателя – V ПКС. Установено е също така, че между ищцата и
директора на ответното училище е налице висящ гражданско-правен спор относно
нанесени имуществени вреди, както и проведено административно производство по
повод оспорени болнични листи на ищцата.
За да постанови обжалваното решение районният съд приел, че основанието по
чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е безвиновно, поради което прекратяването на трудовия договор
в тази хипотеза не може да е поради поведението на работника или служителя, нито
поради причина, че работникът или служителят не отговаря на въведените с
длъжностната характеристика минимални изисквания за образование и квалификация,
което с приемането на работа двете страни са се съгласили, че не представлява
обективна пречка за изпълнявата работа. Работодателят не може да се позове на
тяхната липса като обективна пречка, която не позволява на работника или служителя
да изпълнява заемната длъжност, освен ако не е знаел и не е могъл да узнае за това, за
което по делото няма данни. Районният съд приел още, че след като новите изисквания
за професионална квалификация имат отношение към изпълнението на определено
задължение, те трябва да важат за всички служители, в чиято трудова функция е
включено това задължение, което в случая е безспорно, че не е така, доколкото другите
двама учители в ЦОУД също нямат придобита V ПКС, но техните ТПО не са
прекратени. Поради това извел извода, че е налице злоупотреба с право от страна на
работодателя, доколкото същият ползвайки се от законово допустими средства е целял
да прекрати трудовото правотношение само с конкретен служител- ищцата.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 ГПК, намира, че
решение № 635/9.05.2023 г., постановено по гр. д. № 519/2023 г. на Русенския районен
съд е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред районния съд доказателства, намира, че въззивната жалба е
неоснователна
В настоящия случай правоотношението на служителя е прекратено на осн. чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ поради въведено ново изискване за заеманата длъжност -придобита
минимална професионална квалификационна степен V ПКС.
Трайно установената практика на ВКС е, че преценката на работодателя
относно необходимостта от въведените от него нови изисквания за образование и/или
професионална квалификация за заемане на съответната длъжност, е такава по
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол в рамките на контрола за
законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, освен ако ищецът е
3
навел твърдения за факти, които могат да обусловят извод за недобросъвестно
поведение от страна на работодателя, който чрез нововъведените изисквания да цели
единствено уволнението на ищеца, или такъв извод за недобросъвестност очевидно да
следва от самото ново изискване за образование и/или професионална квалификация,
въведено от работодателя. Тъй като чл. 8, ал. 1 КТ въвежда презумпция за
добросъвестност на работодателя, работникът следва пълно и главно да докаже
твърденията си за фактите и обстоятелствата, които обуславят злоупотреба с право. В
този смисъл са Решение № 83 от 8.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2947/2020 г., IV г. о.,
ГК; Решение № 71 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 284/2012 г., IV г. о., ГК; Решение
№ 192 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 680/2012 г., IV г. о., ГК; Решение № 6 от
8.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1659/2018 г., III г. о., ГК; Решение № 85 от 19.03.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 760/2012 г., IV г. о., ГК и др.
Според Решение № 6 от 8.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1659/2018 г., III г. о., ГК
при наведен от ищеца довод за злоупотреба с право от страна на работодателя, съдът
следва да извърши проверка дали изменението в изискванията е въведено с оглед
нуждите на работата или е продиктувано от други, най-често субективни
обстоятелства, във връзка с конкретния служител /Решение по гр. д. № 13/2011 г. на ІІІ
г. о./ Практиката приема, че злоупотреба с право е налице когато въведените от
работодателя изисквания не са свързани по никакъв начин с характера на работата
/Решение по гр. д. № 870/2012 г. на ІІІ г. о./ или когато се установи, че със законово
допустими средства работодателят цели да постигне единствената цел – прекратяване
на трудовия договор с конкретен работник или служител /Решение по гр. д. № 284/2012
г. на ІV г. о./ Преценката за наличието й е конкретна и е съобразно установените за
всеки отделен случай обстоятелства.
В исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство,
са наведени оплаквания, че злоупотребата с право е видна от самото ново изискване за
V ПКС, доколкото работодателят е бил наясно, че ищцата няма необходимия учителски
стаж, за да придобие V ПКС /самият той я е бил назначил на тази длъжност без наличие
на учителски стаж/, а и директорът не бил осигурил условия и план за придобиване на
такава квалификация по отношение на нея. Липсвало законово изискване спрямо
заеманата от нея длъжност за притежаване на степен на професионална квалификация.
Налице било лично отношение на работодателя спрямо работника предвид
множеството правни спорове между тях. Останалите служители, заемащи длъжността
„учител в група за целодневна организация на учебния ден /І-ІV клас/“ също не
притежавали V ПКС, но били оставени да работят на същата длъжност.
Русенският окръжен съд приема в случая за оборена презумпцията по чл. 8, ал. 2
КТ – установява се желание на работодателя чрез законово допустими средства
(промяна на изискванията за заемане на длъжността) да постигне една единствена цел:
4
прекратяване на трудовия договор с един конкретен служител – ищцата А. С..
Безспорно е установено, че другите двама служители, заемащи същата като на ищцата
длъжност и по отношение, на които също е налице промяна в изискванията за
заемането й, не са притежавали V ПКС, но техните правоотношения не са прекратени.
Безспорно е установено също така, че между ищцата и директора на ответното
училище е налице висящ гражданско-правен спор относно нанесени имуществени
вреди, както и проведено административно производство по повод оспорени болнични
листи на ищцата от страна на директорката. Изложените от ответника доводи, в т. ч. и
в оспорената заповед, че ищцата не се справяла с работата си, че по повод на работата
й постъпили множество сигнали от учители и родители, че това довело до заявления на
родители за отписване на децата от групата за целодневна организация на учебния ден,
са неотносими към основанието, на което е извършено процесното уволнение.
Правилно районният съд е посочил, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е
безвиновно, поради което прекратяването на трудовия договор в тази хипотеза не може
да е поради поведението на работника или служителя.
Както бе посочено и по-горе, несъмнено работодателят има право да променя
изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите
не са определени в нормативен акт, като волята му в този случай е подчинена на негова
суверенна преценка. Безспорно обаче в случая то е продиктувано от субективни
обстоятелства, свързани с ищцата, доколкото ТПО на другите двама учители не са
прекратени. Така, съвкупността на събраните по делото доказателства, в т. ч. и
изложените в самата заповед за уволнение съображения, неотносими към посоченото в
нея основание сочи, че прекъсването на трудовоправната връзка с въззиваемата е в
резултат на междуличностни конфликти между нея и директора на ответното училище,
така както се твърди в исковата молба. Извършеното уволнение се явява злоупотреба и
тенденциозно упражняване на работодателска власт, поради което се явява
незаконосъобразно.
Само за пълнота следва да се посочи, че по настоящия казус не е налице
хипотезата на ТР № 4/2021 г. по т. д. № 4/2017 г. от ОСГК на ВКС, на което
първоинстанционният съд се е позовал. В т. 1а на Тълкувателното решение се сочи, че
не е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор,
ако при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените от
работодателя изисквания за образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа. По делото несъмнено е доказано, че към момента на сключване
на договора /11.09.2020 г./ А. С. е отговаряла на изискванията за заемане длъжността
„учител в група за целодневна организация на учебния ден /І-ІV клас/“. Тя е
притежавала необходимото висше образование по специалността „предучилищна и
начална училищна педагогика“ и квалификация- педагог, детски и начален учител.
Едва на 06.01.2023 г. със Заповед № 572 е въведено ново изискване към заеманата от
5
нея длъжност – наличие на минимална професионална квалификационна степен V
ПКС. Т. е. неприложимо е разрешението на посоченото от първоинстанционния съд
ТР, тъй като към момента на сключване на договора със служителя, той е отговарял на
въведените от работодателя изисквания за образование
При тези съображения, уволнението на А. Й. С., извършено на основание чл. 328,
ал. 1, т. 6 КТ със Заповед № 632/23.01.2023 г. на директора на ОУ „Иван Вазов“ се
явява незаконно и като такова подлежи на отмяна на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
Основателността на главният иск обуславя основателността и на предявения обективно
съединен иск по чл. 344, ал.1, т. 2 КТ, който също следва да бъдат уважен.
Предвид изложеното, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него въззивна жалба да се
остави без уважение.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, в полза на
пълномощника на въззиваемата следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
оказаната от него безплатна правна помощ и съдействие, изрично уговорена в
приложеното по делото пълномощно, което съдът определя в размер на 850 лв.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 635/9.05.2023 г., постановено по гр. д. № 519/2023
г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА ОУ „Иван Вазов“, БУЛСТАТ *********, гр. Русе, ул. „П. Берон“ №
20, представлявано от Т.К.Й . – директор да заплати на адв. Г. М. Г. от Адвокатска
колегия гр. Русе, със служебен адрес: гр. Русе, ул. “Фердинанд” №4, ет.4 сумата от 850
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство на ищцата по делото А. Й. С. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6