РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Разград, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН ТРОЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Е. Д. Стоев
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
в присъствието на прокурора Е. Й. Е.
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Частно наказателно дело №
20243300200358 по описа за 2024 година
Производство по чл. 32 вр. чл. 16, ал. 1 – 8 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Производството по делото е образувано въз основа на постъпило искане
за признаване и изпълнение на Решение за плащане на финансова санкция
постановено от несъдебен орган в Австрия – Областна администрация
Областна администрация – Пьолтен (Bezirkshauptmannschaft Polten), рег. №
PLS2-V-23 122110/3 постановено на 18.09.2023 г., влязло в сила на 11.07.2024
г. срещу българския гражданин И. Х., роден на *** г., с последен известен
адрес в село **, обл. Разград, ул. *** и обичайно пребиваване на същия адрес.
Представителят на ОП-Разград в съдебно заседание изразява становище за
наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане
на финансова санкция, поради което предлага на съда да го признае и да
постанови изпращането му за изпълнение.
Засегнатото лице И. И. Х., редовно призована се явява лично в съдебно
заседание. Заявява, че автомобила е негова собственост, но го управлявал
синът му. Не бил получавал уведомления и не бил подавал декларация за това,
че не е управлявал автомобила.
1
Съдът съобрази събраните по делото доказателства и становищата на
страните, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при което прие за
установено следното:
Видно от приложената справка от НБД “Население“, засегнатото лице И.
И. Х. е български гражданин, роден на *** г. в гр. Нови пазар, обл. Шумен, с
постоянен адрес в село **, обл. Разград, ул. *** и настоящ адрес в гр. Русе, ул.
“***“ № 3**, ЕГН **********, т.е. компетентен да се произнесе е ОС-Разград.
От приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции се установява, че с Решение на несъдебен
орган в Австрия – Областна администрация Областна администрация –
Пьолтен (Bezirkshauptmannschaft Polten), рег. № PLS2-V-23 122110/3
постановено на 18.09.2023 г., влязло в сила на 11.07.2024 г. срещу българския
гражданин И. И. Х. е наложена финансова санкция – глоба в размер на 180
евро.
Решението е на несъдебен орган в Австрия и отговаря на изискванията на
чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила
финансова санкция за извършено административно нарушение.
В графите Обобщено представяне на фактическото положение и
описание на обстоятелствата, при които е извършено административното
нарушение, включително време и място, както и вид, и правна квалификация
и законови разпоредби, въз основа на които е издадено решението, в
удостоверението е отразено, че действията на лицето изпълват състава и се
санкционират съгласно законодателството на Австрия за това, че като водач на
превозно средство с рег. № ***, движейки се в населено място: Община
Kirchstetten на магистрала A1, StrKm 41,395 Строителна площадка, посока
Виена, е превишил на 31.07.2023 г. в 04:33 часа максимално допустимата
скорост с 18 км/ч., при допустима максимална скорост 80 км/ч. (след
приспадане на границата на толерантност), както и затова, че като водач на
превозното средство е провел телефонен разговор по време на шофиране без
да използва система за свободни ръце, установено от техническо средство -
административни нарушения, които се санкционират по австрийския закон
съгласно § 52(а) No 10a StVO 1960, §99 (3) (a) StVO 1960, както и § 102 (3)
пето изречение, § 134(3c) от KFG 1967 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 31 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции е видно, че става въпрос за решение за
налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на
несъдебен орган на държава-членка на Европейския съюз за налагане на
задължение за плащане на глоба. От описанието на извършеното от
засегнатото лице е видно, че същият е извършил административно
нарушение, свързано с правилата за движение по пътищата, поради което в
случая не се изисква двойна наказуемост съгласно разпоредбата на чл. 30, ал.
2
2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС.
От съдържанието на удостоверението се установява, че то съдържа
всички реквизити, предвидени както по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 г., така и според
изискванията на Приложение № 2 към Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции и съответства на решението за налагане на финансова
санкция.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението, посочени в
чл. 35, т. 1-11 Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, тъй
като: представеното удостоверение е пълно, няма данни срещу същото лице и
за същото деяние в България или друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на
финансова санкция; изпълнението на решението не е с изтекла давност по
българското законодателство; решението не се отнася за деяние, подсъдно на
българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или
имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на
решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено изцяло
или отчасти на територията на Република България; наложената финансова
санкция е не по – малко от 70 евро; решението е по отношение на лице, което е
наказателно отговорно; в удостоверението е изрично посочено, че
производството е било писмено. Следователно не са налице факултативни
основания за отказ по чл. 35, т. 1 – 11 включително.
Възраженията на засегнатото лице, че не е управлявал автомобила и че не
е получавал уведомление от австрийските власти, съдът намира за
неоснователни. В представеното удостоверение е изрично посочено, че лицето
е уведомено съгласно законодателството на издаващата държава. Това
обстоятелство не подлежи на проверка от настоящия съд. По делото не е
спорно, че автомобила е собственост на засегнатото лице. Няма данни същият
да е подавал декларация, че не той е управлявал автомобила по време и място,
посочени в приложеното удостоверение.
С оглед горното актът следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като
финансовата санкция е определена в евро, съгласно чл. 32, ал. 1 във връзка с
чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС, следва да се определи равностойността й в
български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за
финансова санкция. Равностойността на 180 евро е 352.04 лева. Според
фиксинга на БНБ 1 EUR = 1.95583 BGN.
На основание чл. 38 от ЗПИИРКОРНФС е необходимо незабавно съдът да
уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаване и
изпращане на решението за налагане на финансова санкция, на органа по чл.
6, ал. 2 – ТД на НАП – Варна – офис Разград за изпълнение по реда на ЗНАП и
ДОПК, която с оглед на разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от цитирания нормативен
3
акт следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по
изпълнение на решението. Копие от уведомлението по чл. 38, ал. 1 да се
изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
Воден от горното и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение за плащане на финансова санкция на несъдебен
орган в Австрия - Областна администрация - Пьолтен (Bezirkshauptmannschaft
Polten), рег. № PLS2-V-23 122110/3 постановено на 18.09.2023 г., влязло в сила
на 11.07.2024 г. срещу българския гражданин лице И. И. Х., роден на *** г. в
гр. Нови пазар, обл. Шумен, с постоянен адрес в село **, обл. Разград, ул. ***
и настоящ адрес в гр. Русе, ул. “***“ № 3**, ЕГН **********, за това, че като
водач на превозно средство с рег. № ***, движейки се в населено място:
Община Kirchstetten на магистрала A1, StrKm 41,395 Строителна площадка,
посока Виена, е превишил на 31.07.2023 г. в 04:33 часа максимално
допустимата скорост с 18 км/ч., при допустима максимална скорост 80 км/ч.
(след приспадане на границата на толерантност), както и затова, че като водач
на превозното средство е провел телефонен разговор по време на шофиране
без да използва система за свободни ръце, установено от техническо средство
- административни нарушения, които се санкционират по австрийския закон
съгласно § 52(а) No 10a StVO 1960, §99 (3) (a) StVO 1960, както и § 102 (3)
пето изречение, § 134(3c) от KFG 1967 и го привежда в изпълнение за сумата
от 180 евро, с равностойност в български лева – 352.04 лв. /триста петдесет и
два лева и четири стотинки/.
Изпраща решението, ведно с препис от настоящото решение, на органите
на Националната агенция по приходите за изпълнение, като незабавно бъде
уведомен съда за предприетите действия по изпълнение на решението.
Да се уведоми компетентният орган на издаващата държава и
Министерство на правосъдието на Република България.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Варненския
апелативен съд в 7-дневен срок, считано от днес, като обжалването не спира
изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4