№ 2045
гр. София, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100510393 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 04.07.2022 г., постановено по гр. дело №34811/2020 г. по
описа на Софийския районен съд, 42 състав, ответницата П. В. е осъдена да
заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79 ЗЗД, вр.
чл. 86 ЗЗД сумата от 290,50 лв. представляваща главница за топлинна енергия
за периода от м. юни 2017 г. до м. април 2018 г. ; сумата от 8,05 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от м. юни 2017
г. до м. април 2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба до окончателното погасяване на вземането и сумата от 56,81
лв. – лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до
30.04.2018 г., като е отхвърлен искът за главница за топлинна енергия за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 522,70 лв.;
главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 11,21 лв., както и за мораторна лихва върху главницата за
ТЕ за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 115,09
лв. и за мораторна лихва върху главницата за ДР в размер на 2,69 лв. в
цялост.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба, уточнена с молба вх.
№25057793/10.08.2022 г., от ответницата в осъдителните части с оплаквания
за неправилност и необоснованост. Във въззивната жалба се излага, че
ответницата не е била собственик на процесния имот, респективно потребител
на доставена топлинна енергия до имота. Поддържа се, че ищецът не е
1
доказал наличието на валидно облигационно правоотношение, както и
качеството на потребител на ответницата. Заявява се, че обстоятелството, че
ответницата е законен наследник на своите родители не обосновава правен
извод, че същата е собственик на процесния имот, нито обстоятелството, че
по постоянен адрес е регистрирана на същия адрес. По изложените
съображения се иска отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени в
цялост.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД. Не е постъпило становище и от
третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението в частта, в която
исковете са отхвърлени, не се обжалва и е влязло в сила, поради което не е
предмет на настоящото въззивно производство.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен
акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията
си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви,
като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Във
връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата въззивна
инстанция намира, че към изложените правни и фактически констатации на
първоинстанционния съд следва да се добави и следното:
Районният съд е бил сезиран от ищцовото дружество „Топлофикация
София“ ЕАД с обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с
правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД срещу
2
ответницата П. В..
По така предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационна връзка между страните, както и количеството и цената на
доставената топлинна енергия. В тежест на ответника е да докаже, че
вземането е погасено. По иска за обезщетение забава в тежест на ищеца е да
докаже наличието на изискуемо вземане, както и изпадането в забава от
страна на длъжника. В тежест на ответника е да докаже своевременно
погасяване на вземането.
Съгласно чл. 150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Разпоредбата на чл.
153 ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Битов клиент по смисъла на закона, съгласно дефиницията, предвидена в §2а
от ДР към ЗЕ, е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергиино и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за деиствителност, а форма за
доказване /в този смисъл ТР №2/2018 по т. дело № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС/.
В настоящия случай основният довод, изложен от въззивницата, е че
ищецът не е изпълнил задължението си за доказване на наличието на
облигационна връзка между страните, тъй като не било доказано, че
ответницата е собственик на процесния имот. Ответницата не оспорва
обстоятелствата, а и същите се установяват от приложените по делото
писмени доказателства, че процесният имот е бил собственост на родителите
на ответницата и че тя е техен наследник по закон. До колкото по делото не се
твърди и не се установява, че ответницата се е разпоредила с наследствения й
дял или не е извършила отказ от наследство, следва да се приеме, че
ответницата се явява собственик по смисъла на чл.153 ЗЕ и на основание чл.
150 ЗЕ се установява наличие на облигационно правоотношение с ищцовото
топлофикационно дружество, респективно качеството й на потребител на
топлинна енергия. По изложените съображения настоящата въззивна
инстанция намира, че предявеният срещу нея осъдителен иск за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия и услуга дялово разпределение е
основателен и следва да бъде уважен. С оглед основателността на главната
претенция, основателна се явява и акцесорната претенция за лихва върху
главницата за топлинна енергия.
3
Предвид така изложеното и при съвпадение на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение в обжалваните
части следва да бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба следва да бъде
оставена без уважение.
По разноските:
Страните са направили своевременно искане за присъждане на
разноски. В конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че
разноски на въззиваемата страна не следва да се присъждат, предвид
обстоятелството, че по делото не е депозиран отговор на въззивната жалба и е
подадена единствено бланкетна молба преди датата на откритото съдебно
заседание.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.07.2022 г., постановено по гр. дело
№34811/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 42 състав в обжалваните
части.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач
„Техем сървисис“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4