РЕШЕНИЕ
№68
гр. Пловдив, 13.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди
и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня
Петкова,
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 293 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ във връзка с
чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на „УМБАЛ Ерохоспитал“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр.
Пловдив и ЕИК ***, представлявано от управителя д-р В. Д., против Заповед за налагане
на санкции № 163173-1142 от 04.09.2017 г. на Директора на РЗОК – Пловдив, с
която на „УМБАЛ Ерохоспитал“ ООД гр. Пловдив, като
изпълнител по Договор № 163173/12.05.2017 г. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки са наложени две санкции „финансова неустойка“ от по 200 лева на
основание чл.403, ал.3 от НРД 2017 г. за МД за две отделни нарушения по чл.30,
т.1 от НРД 2017 г. за МД, чл.280 от НРД 2017 г. за МД, във вр.
с Приложение №16 към НРД 2017 г. за МД – част II „Индикации за хоспитализация и лечение“, т.2
„Диагностично –лечебен алгоритъм“ от КП №181 „Хирургични интервенции на ануса и
перианалното пространство“, чл.288, ал.1, т.6, б. “б“
от НРД 2017 г. за МД, във вр. с чл.55, ал.2, т.2 и
т.3 от ЗЗО.
С жалбата се прави искане за отмяна на оспорената
заповед като неправилна, като се оспорват констатациите в същата, свързани с
твърдените нарушения. Сочи се, че в диагностично - лечебния алгоритъм /ДЛА/ посочването на приложимите лигатурни
методи Milligan -Morgann; Parks, Уайтхед е неизчерпателно, като е посочено „и др.“, което дава възможност за
допълване на възможните методи с включените такива в кодове на основни
процедури, където в *49.47 е посочена процедурата
„евакуация на тромбозирали хемороиди“, каквато именно
е била извършена по двете проверени ИЗ, във връзка с които са наложени
санкциите. Не се прави искане за присъждане на разноски.
Ответната по жалбата страна Директор РЗОК -
Пловдив в писмено становище по жалбата, както и в съдебно заседание, чрез
процесуалните си представители юрисконсултите Т. и Л., а също и в писмена
защита по делото, прави искане за оставяне на жалбата без уважение като
неоснователна и потвърждаване на обжалваната заповед. Твърди се, че
административният орган е спазил напълно процедурата по издаване на оспорената
заповед, както и че е налице установеното неспазване на изискванията на ДЛА по
КП 181 по две ИЗ. Възразява се срещу приетото по делото заключение на
съдебно-медицинска експертиза, като се сочи, че то няма обвързваща доказателствена сила, както и че е необосновано. В тази
насока се твърди, че необосноваността се дължала на посочването от вещото лице,
от една страна, коя от процедурите при тромбозирали хемороидални възли е с по-добри резултати /тази включваща инцизия, или включваща ексцизия/
и от друга - твърденията, че алгоритъмът на КП 181 е
стриктно спазен. Моли се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.
Окръжна прокуратура – Пловдив, надлежно
уведомена за делото, не е встъпила в производството и не е взела становище по
жалбата.
Жалбата е подадена в рамките на законоустановения
срок за обжалването на заповедта, видно от датата на разписката за връчването й
още през 2017 г., като е изпратена от административния орган на компетентния да
я разгледа съд, макар със забавяне при несъобразяване срока по чл.152, ал.2 от АПК, вр. с чл.88, ал.2 от АПК. Жалбата изхожда и от
лице, за което обжалваният акт е неблагоприятен и съществува правен интерес от
оспорването. Жалбата е подадена и срещу административен акт, за който е предвидено
съдебно обжалване. Предвид изложеното и съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намери, че така
депозираната жалба се явява и основателна.
Административното производство е започнало със
заповед на Директор РЗОК Пловдив от 31.05.2017 г., приложена по делото, с която
на основание чл.72, ал.2 от ЗЗО, както и чл.73 и чл.74 от ЗЗО, а така също и
чл.382, вр. с чл.383, ал.2 и чл.384 от НРД 2017 г. за
МД, във връзка с Инструкция № РД -16-31/23.06.2016 г. на Управителя на НЗОК за
осъществяване на контрол по чл.72, ал.2,3,4,5,6,7 и 8 от ЗЗО и §11 от ПЗР към
НРД 2017 г. за МД е възложено на лекар - контрольор в РЗОК - Пловдив
извършването в периода от 31.05.2017 г. до 05.07.2017 г. на самостоятелна,
тематична, планова проверка на изпълнителя на медицинска помощ „УМБАЛ Еврохоспитал“ ООД по изпълнение на индивидуален договор №
163173/12.05.2017 г. за оказване на БПКП. Възложената задача на проверката е
контрол по изпълнение на договорения пакет болнична медицинска помощ за април,
май и юни 2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки в
съответствие с общите и специални условия на НРД 2017 г. за МД и Приложение №
16 към НРД 2017 г. за МД. С последваща заповед е
допълнен проверяващия екип с контрольор. Въпросната заповед за извършване на
проверка е била връчена на представляващия проверявания субект д-р Д. на 01.06.2017
г. След извършване на проверката, осъществена в рамките на указания в заповедта
срок, същата приключила с няколко отделни протокола, касателно
извършените констатации по отделните задачи, предмет на проверката, като
конкретно с Протокол № 1 от 01.06.2017 г. било констатирано, че е налице
нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ – неспазен ДЛА по
КП № 181 „Хирургични интервенции на ануса и перианалното
пространство“ по отношение на две ИЗ - с № 13238/2017 г. / 10.04.2017 г.-
12.04.2017 г./ на ЗОЛ на 48 годишна възраст, както и по ИЗ № 13355/2017 г.
/12.04.2017 г. – 14.04.2017 г./ за ЗОЛ на 63 годишна възраст. Констатирано било
по отношение и на двамата пациенти, че са хоспитализирани в спешен порядък с
приложено и по двете ИЗ Направление за хоспитализация - бланка МЗ-НЗОК №7 с основна диагноза
„Външни тромбозирали хемороиди“ с код по МКБ I84.3 с анамнестични данни за
постъпване по спешност – със силни болки в анална област, затруднена дефекация, капки кръв по тоалетната хартия след изхождане,
опипана подутина в аналната област. И при двамата пациенти бил отразен локален
статус – данни за външен тромбозирал хемороидален възел. В приложените оперативни протоколи за
всеки от пациентите било посочено, че е установен тромбозирал
външен хемороидален възел, който е бил инцизиран и тромбът е бил
евакуиран. В протокола от проверката по
отношение и на двете констатации по ИЗ било отразено, че В КП 181 „Хирургични
интервенции на ануса и перианалното пространство“
/навсякъде по-долу КП 181/ в т.2 „Диагностично-лечебен алгоритъм“ е записано
изискване за спешните заболявания на ануса и перианалата
област – „Спешните заболявания на ануса и перианалната
област налагат: При травматични увреди: - първична хирургична обработка на
раната и противотетанична профилактика, При усложнена
хемороидална болест (неовладяваща се остра хеморагия, пролапс с инкарцерация, некротизиране и тромбозиране): - лигатурни методи
на Milligan-Morgann; Parks,
Уайтхед и др.; - криотерапия. Посочено е в протокола
по отношение на двете ИЗ, че поради това, за поставената основна диагноза „Ваншни тромбозирали
хемороиди“ с код по МКБ I84.3, не са изпълнени изискванията касателно
спешните заболявания на ануса и перианалната област и
в конкретните случаи за усложнена хемороидална болест
е било наложително прилагането на лигатурни методи - Milligan-Morgann; Parks, Уайтхед и др.; криотерапия. Заключено е, че с това е
нарушен чл.30, т.1 от НРД 2017 г. за МД, чл.280 от НРД 2017 г. за МД, във вр. с Приложение № 16 към НРД 2017 г. за МД – част II „Индикации за хоспитализация и лечение“, т.2
„Диагностично –лечебен алгоритъм“ от КП №181 „Хирургични интервенции на ануса и
перианалното пространство“, чл.288, ал.1, т.6, б. “б“
от НРД 2017 г. за МД, във вр. с чл.55, ал.2, т.2 и
т.3 от ЗЗО. Така изготвеният протокол с № 1 от 01.06.2017 г. бил връчен срещу
подпис на представляващия жалбоподателя на същата дата. По така съставения
протокол не постъпило становище в предвидения в чл.74, ал.4 от ЗЗО срок от
жалбоподателя. След изтичане на предоставения срок за становище и представена
на Директора на РЗОК докладна записка от 13.07.2017 г., отнасяща се и за протокола
с № 1 от 01.06.2017 г., Директорът на РЗОК Пловдив издал обжалваната заповед, в
която възприел за установени напълно констатациите от проверката, обективирани в протокола и наложил санкция по отношение на
всеки от описаните 2 случая под формата на финансова неустойка от по 200 лева.
При така установеното от фактическа страна,
от правна такава съдът установи следното:
Съгласно чл.280, ал.1 от НРД за медицински
дейности за 2017 г.. Изпълнителятна БМП /болнична
медицинска помощ/ в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента
прилага утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично
поведение в КП /клиничните пътеки/, АПр
/амбулаторните процедури/ и КПр /клиничните процедури/.
Според посочения в оспорената заповед чл.30, т.1 от НРД 2017 г. за МД изпълнителите
на медицинска помощ се задължават да:
осигуряват на ЗОЛ договорената медицинска помощ и да изпълняват
правилата за добра медицинска практика, съгласно условията на НРД. Разпоредбата
на чл.288, ал.1, т.6, б. „б от въпросния НРД, на която също се позовава
заповедта, сочи, че клиничните пътеки се състоят от основни компоненти, които
са задължителни за изпълнение от лечебните заведения и сред които е
диагностично-лечебният алгоритъм, който е съобразен с утвърдените медицински
стандарти или консенсусни протоколи и е задължителен за изпълнение. Член 403,
ал.3 от НРД за МД 2017 г. предвижда, че
когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за
оказване на медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 ЗЗО, определени в този НРД,
управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова
неустойка“ в размер от 200 до 500 лв.
Между Национална здравноосигурителна каса гр.
София от една страна като възложител, и ООД „УМБАЛ Европхосхпитал“,
от друга страна, като изпълнител, е сключен Индивидуален договор за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки, като договорът е сключен за срока на
действие на НРД за МД от 2017 г. В тази насока не е спорно и между страните, че
жалбоподателят е имал качеството на изпълнител на медицинска помощ по
Индивидуален договор за 2017 г.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган и в кръга на предоставените му по ЗЗО /чл.74, ал.5, вр.
с чл.72, ал.2/ правомощия. Същата е издадена и в законоустановената
форма и носи съдържанието, предвидено в чл.59, ал.2 от АПК, като е в утвърдения
по издадената на основание чл.72, ал.10 от ЗЗО Инструкция
№ РД-16-31 от 23.06.2016 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по
чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от Закона за здравното осигуряване формуляр по
Приложение 3. С оспорената заповед завършва проведената в съответствие с
установените административнопроизводствени правила процедура
по контрол на изпълнителя на болнична медицинска помощ по раздел Х на Глава
Втора от ЗЗО. Извършената проверка на жалбоподателя е възложена и осъществена
от компетентни длъжностни лица от РЗОК – контрольори, въз основа на заповед на
Директора на съответната местно компетентна РЗОК, в установения в заповедта
срок, при което са спазени изискванията по чл.72, ал.2 и ал.3 от ЗЗО, доразвити
в чл.11 от цитираната Инструкция. Спазени са изискванията и на чл.14, и чл.16
от Инструкцията, като заповедта за проверката е била предоставена за подпис на
представляващия ИМП, проверката е приключила със съставяне на протокол по
образец, съгласно Приложение № 1 към Инструкцията, съдържащ предвидените в
чл.16 от същата реквизити. Протоколът е бил надлежно връчен на жалбоподателя,
като му е бил предоставен и предвиденият в чл.74, ал.4 от ЗЗО седемдневен срок
за становище. Същият не се е възползвал
от законоустановената възможност. Не се установи
предвид изложеното и при служебната проверка на съда по чл.168 от АПК при
издаването на обжалваната заповед да са допуснати съществени нарушения по
смисъла на чл.146, т.3 от АПК.
По същество, във връзка с възраженията на
жалбоподателя, свързани с приложението от административния орган на материалния
закон, съдът счита, че в случая така издадената заповед за налагане на санкции
се явява необоснована, доколкото не се установява осъществяването от страна на
санкционирания ИБМП на нарушенията с посочената в заповедта правна
квалификация. На второ място, съдът намира, че дори и да бе налице
осъществяване на твърдените нарушения, то така дадената правна квалификация на
практика е ненапълно съответна на фактическото им описание и това касае
конкретно позоваването на чл.30, т.1 от НРД за 2017 г. МД, който е посочен като
нарушен.
Съдът, при постановяване на решението си и
преценката си по съществото на спора, взе предвид, както всички събрани по
делото писмени доказателства, съставляващи част от административната преписка,
така и приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, допусната по искане на
жалбоподателя. Настоящият съдебен състав кредитира заключението на същата като
обективно изготвено, от лице с необходимите професионални знания и опит в
областта на експертното изследване. Съгласно изводите на експертизата, ДЛА по
КП 181 е категорично стриктно спазен по двете процесни
ИЗ от 2017 г., като са съобразени всичките му изисквания, визирани в КП, както
и тези според добрата хирургична практика – своевременно, компетентно и в пълен
обем.
Основният въпрос, който се извежда като
спорен между страните по делото, е дали осъществената оперативна интервенция по
отношение на всеки от двамата пациенти по описаните в оспорената заповед ИЗ от
2017 г. съставлява надлежно изпълнение на ДЛА по КП 181. Според приложените
направления за хоспитализация, оперативни протоколи и епикризи
на пациентите, всеки от тях е бил приет за лечение по спешност в „УМБАЛ Еврохосхпитал“ - Пловдив поради установено страдание,
свързано с тромбозирал хемороидален
възел. Съгласно указаното в задължителния за изпълнение ДЛА при спешните
заболявания на ануса и перианалната област при
усложнена хемороидална болест (неовладяваща се остра хеморагия, пролапс с инкарцерация, некротизиране и тромбозиране), каквато безспорно, съгласно посоченото в
медицинската документация и съгласно СМЕ е била налице при двамата пациенти - /тромбозирал хемороид/, се налагат: - лигатурни
методи на Milligan-Morgann; Parks,
Уайтхед и др.; - криотерапия. На първо място, както с
оглед на изричното посочване в медицинската експертиза и разясненията на
експерта, дадени в съдебно заседание, така и предвид наличната популяризация на
тази информация в областта, безспорно е, че посочените методи Milligan-Morgann; Parks, Уайтхед не съставляват лигатурни
такива, каквито са например други посочени в същата КП 181 по отношение
лечението на хемороиди процедури /напр. лигиране на хемороиди с гумен
пръстен/, а различни оперативни техники на хемороидектомия,
която най-общо е операция за изрязване и премахване на хемороидалните
възли, или т.нар. ексцизия на такива. В случая, както
става ясно от експертизата, се установява, че по отношение на всеки от двамата
пациенти е осъществена също оперативна процедура, съставляваща по съществото си
тромбектомия - само евакуация
/отстраняване/ на тромба, без да се премахва самият възел, което се осъществява
чрез инцизия - разрез. Вещото лице подробно е дало
разяснения, както в самата експертиза, така и в съдебно заседание, относно
това, че приложеният метод по съществото си съставлява най-безопасна и ефикасна
операция за тромбозирали хемороидални
възли, докато хемороидектомията, включена в
посочените в КП оперативни методи Milligan-Morgann; Parks, Уайтхед, каквато в случая действително не е
извършвана, съставлява значително по-сложна и по съществото си съдова операция.
Следва да се има предвид, че изброяването на приложимите методи в ДЛА,
обаче, е неизчерпателно, като изрично е посочено „и други“, включително и
криотерапия. Следователно, алгоритъмът на клиничната
пътека не изключва приложението на други, приложими за съответното заболяване
също оперативни по характера си методи, различни от посочените такива на Milligan-Morgann; Parks, Уайтхед,
които, както се посочи, не са изчерпателно посочени като единствено възможни
такива при изпълнение на КП 181. Изрично в експертизата е
уточнено обстоятелството, че в случая е приложена и отчетена фигуриращата в КП
181 и подходяща операция за тромбозирал хемороидален възел – „евакуация на тромбозирали
хемороидални възли“. Вещото лице е пояснило, че по
съществото си процедурата съставлява именно инцизия с
извеждане /евакуиране/ на тромба или т.нар. тромбектомия.
Поради това и посоченият извод на експерта, че клиничната пътека е била
изпълнена, съобразно с предвидения в нея ДЛА не е необоснован, както се сочи от
страна на ответника по делото, защото е налице в действителност изрично
посочена с отделен код такава именно процедура при хемороиди по КП 181- тази с
код *49 47 „Евакуация на тромбозирали хемороиди“, каквато е била извършена и при
двамата пациенти. Следва да се има предвид тук и че съобразно с Наредба №
42/2004 г. за въвеждане на класификационни статистически системи за кодиране на
болестите и проблемите, свързани със здравето, и на медицинските процедури, е
предвидено прилагането, освен на МКБ10, така също и на Австралийската
класификация на медицинските процедури - българска ревизия, която, макар да не
е обнародвана все още като приложение към Наредбата и въвеждането ѝ да е
отложено, съгласно публикувания азбучен индекс на медицинските процедури,
предвижда в раздел „Инцизия“ и „инцизия
на перианален тромб“, на
която именно процедура е съответна терапевтичната процедура по КП 181
„евакуация на тромбозирали хемороиди“. Сиреч, в
крайна сметка, установява се, както от писмените доказателства по делото, така
и от заключението на СМЕ, че по отношение пациентите по двете проверени ИЗ,
предмет на оспорената заповед, е била осъществена изрично предвидена в КП 181
процедура, оперативна по своя характер, съставляваща тромбектомия,
различна и по – лека от операциите, осъществявани по посочените неизчерпателно
методи Milligan-Morgann; Parks, Уайтхед,
които предполагат цялостно премахване /ексцизия/ на тромбозирали хемороидални възли –
хемороидектомия. Доколкото, както вече се
посочи, изброяването на записаните методи в КП 181 не е изчерпателно, а е
записано „и др.“, то това дава възможност за допълване на възможните методи с
включените такива в „Кодове на основни процедури“ на същата клинична пътека. В
последните са включени шест процедури – включително и приложената такава с код
„49. 47“ – „Евакуация на тромбозирали
хемороиди“ . Сиреч, не може да се счете, че е налице нарушение по чл.280,
ал.1 от НРД 2017 г. за МД, защото е приложена предвидена в съответната КП
клинична процедура. В частта „Диагностично – лечебен алгоритъм“ е
регламентирано също така и че при хемороиди се прилагат същите оперативни
интервенции, както тези в спешен порядък, т. е. клиничната пътека не разделя
случаите на спешни и планови при извършване на оперативна интервенция. Поради
това и съдът възприема като напълно основателно изведен извода на вещото лице
по СМЕ, че и в двата случая е спазен ДЛА за спешно оперативно лечение на тромбозирали хемороиди, защото самата КП 181 дава
възможност на лекаря – оператор да приложи и други оперативни техники, освен
изрично описаните методи и затова ДЛА следва да се приеме за изпълнен в пълния
предвиден обем. Точно в този смисъл се е произнесъл и ВАС в свое Решение №
13016/21.10.2020 г. по адм. дело № 6673/2020 г. по
почти идентичен въпрос. В тази връзка и
посоченото от страна на ответника в писмените му бележки, че е налице
несъответствие в заключението на вещото лице, не е основателно твърдение, като
вещото лице изрично е пояснило, че по-сложната и по същество съдова операция е хемороидектомия /ексцизия на хемороидален възел/, която изисква и достатъчен и
специфичен опит, за да не се получат усложнения, а в случая е приложена такава
операция, която е едновременно ефикасна и по-безопасна. В тази насока и в експертизата
изрично е посочено, че в случая извършената операция е и в съответствие с
добрата хирургична практика, което се възприема и от настоящия съд, като се има
предвид, че операцията е извършена на пациенти, приети в спешен порядък. Ето
защо и не може да се счете, че изпълнителят на болнична медицинска помощ е
нарушил и чл.30, ал.1, т.1 от НРД 2017 г. за МД, като не е осигурил на всяко от двете ЗОЛ договорената
медицинска помощ и не е изпълнил правилата за добра медицинска практика
съгласно условията на НРД, както е посочено в оспорваната заповед. В тази
връзка, предвид фактическите обстоятелства, които са посочени в заповедта по
отношение на всеки от двата проверени случая, за които се твърди да е
установено нарушение, би следвало административният орган да квалифицира
установеното поведение като нарушение по чл.30, ал.1, т.2 от НРД 2017 г. за МД, доколкото очевидно се твърди, че не са
изпълнени изискванията на ДЛА по КП 181, като не са приложени описаните изрично
там като лигатурни няколко метода. И това е така,
доколкото именно разпоредбата на чл.30, ал.1, т.2 от НРД 2017 г. за МД
предвижда, че изпълнителите на медицинска помощ предоставят медицинска помощ по
вид, обем и качество, съответстваща на договорената. Съгласно легалната
дефиниция на общите понятия медицинска помощ и обем на медицинската помощ,
дадени в § 1 на ДР на ЗЗО /т.9 и т.10/ - „медицинска помощ“, представлява
система от диагностични, лечебни, рехабилитационни и
профилактични дейности, осигурявани от медицински специалисти, а „обем на медицинска помощ“
е количеството медицински дейности, услуги и стоки, до които осигурените лица
имат достъп при определени условия, регламентирани в Националния рамков договор
и в договорите за доброволно здравно осигуряване. В тази връзка и дори и да
бяха налице основания да се счете, че твърдените нарушения са извършени, което
не е така, то извършването на други медицински дейности, които според
административния орган са различни от изрично предвидените такива по КП, не
следва да се квалифицира като изобщо непредоставяне на медицинска помощ, защото
такава е предоставена, а като предоставяне на такава, но не в пълния вид, обем
и качество, съответстваща на договорената. При това положение и неточно е
приложението на посочената квалификация по чл.30, т.1 от НРД 2017г. за МД.
Доколкото с оспорената заповед, както се
установи по-горе, са наложени санкции за нарушения, които не се доказва по
категоричен начин да са били допуснати от страна на изпълнителя на болнична
медицинска помощ, то следователно заповедта е издадена при неправилно
приложение на материалния закон. Ето защо и същата като изцяло
незаконосъобразна ще следва да се отмени.
Независимо от този изход на спора, то тъй
като жалбоподателят не е направил изрично искане да му се присъдят разноски,
съдът не дължи произнасяне по тях, а разноски за ответната страна не се дължат.
С
оглед изложените мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкции № 163173-1142 от
04.09.2017 г. на Директора на РЗОК – Пловдив, с която на „УМБАЛ Ерохоспитал“ ООД гр. Пловдив, като изпълнител по Договор №
163173/12.05.2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, са
наложени две санкции „финансова неустойка“ от по 200 лева на основание чл.403,
ал.3 от НРД 2017 г. за МД, за две отделни нарушения по чл.30, т.1 от НРД 2017 г.
за МД, чл.280 от НРД 2017 г. за МД, във вр. с
Приложение №16 към НРД 2017 г. за МД – част II „Индикации за хоспитализация и лечение“, т.2
„Диагностично –лечебен алгоритъм“ от КП № 181 „Хирургични интервенции на ануса
и перианалното пространство“, чл.288, ал.1, т.6,
б.“б“ от НРД 2017 г. за МД, във вр. с чл.55, ал.2,
т.2 и т.3 от ЗЗО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
Административен
съдия: