№ 4211
гр. София, 16.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в закрито заседание
на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивайло Димитров
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №
20211100112618 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба вх. №22327/19.10.2021 г. от „Н.“ АД
срещу З. ИГ. З. - старши публичен изпълнител в ТД на НАП София, с което се иска да бъде
признато за установено по отношение на ответника З. ИГ. З. - старши публичен изпълнител
в ТД на НАП, че ищцовото дружество не дължи сумата от 38 373,12 лв. и лихви за забава
към нея в размер на 20 414 лв. поради изтичане на предвидената в чл. 171, ал. 1 от ДОПК
петгодишна погасителна давност, както и поради разваляне на доставка с начислен и
дължим ДДС от м. 08.2017 г.
В обстоятелствената част на исковата молба е изложено, че съгласно справка за
задължения от информационната система на НАП към 11.10.2021 г. „Н.“ АД дължи 38
373,12 лв. сбор от главници, 20 414 лв. лихви за забава или общо 58 787,12 лв. Задълженията
по групи имат следния произход: декларация образец №6 ФГВРС, декларация образец №6
ЗОО, ДОО и УПФ, и данък върху доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения
за периода 2011 г. – 2015 г., както и декларации по ЗДДС от 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2020
г., както и декларации/данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански
договори и др., данъчна декларация по ЗКПО за 2020 г., 2010 г. и декларации по ЗДДС за
2010 г., 2011 г. и 2012 г., декларации по ЗКПО за 2011 г. и 2012 г.
Изложено е, че за събиране на така посочените публични държавни вземания
ответникът в качеството му на публичен изпълнител е образувал изп.д. №22150003474/2015
г. по описа на ТД на НАП София срещу ищеца, а с ПНОМ от 09.08.2021 г. е наложил
възбрана върху собствен на дружеството недвижим имот и са предприети и други
изпълнителни действия. Оспорват се включените в справката задължения към НАП, предмет
на събиране по цитираното изпълнително дело, като погасени с кратка петгодишна давност
съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Отделно от това се поддържа, че предмет на събиране по
изпълнителното дело е и задължение по справка декларация по ЗДДС
№22021602700/13.09.2017 г. за данъчен период м. 08.2017 г. с падеж за плащане 14.09.2019
г. с главница в размер на 26 504 лв. ДДС за внасяне и лихви за забава 10 955,86 лв. или общо
1
задължение по СД 37 459,86 лв. към 11.10.2021 г., която също не се дължала поради
неизпълнение на доставката и нейното разваляне.
С молба вх. №26887/12.11.2021 г. „Н.“ АД е поискал допускането на обезпечителна
мярка по предявения иск - спиране на изпълнението по изпълнително дело
№22150003474/2015 г. по описа на З.З. — старши публичен изпълнител при ТД на НАП
София.
Настоящият състав намира, че при така въведените в исковата молба обстоятелства,
от които произтича отричаното материално право, предявеният от ищеца иск е недопустим.
Касае се за установяването на недължимост на публични държавни вземания (чл. 162, ал. 2,
т. 1 ДОПК), за които е образувано изпълнително дело по реда на ДОПК, в случая въз основа
на декларации, подадени от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или
задължителни осигурителни вноски (чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК). Съгласно чл. 173, ал. 1
ДОПК вземанията се отписват, когато са погасени по давност, като тя не се прилага
служебно, освен в случаите по чл. 173, ал. 2 ДОПК, поради което длъжникът следва да се
позове на нея. В производство по принудително изпълнение, провеждано по ДОПК, каквато
е и настоящата хипотеза, компетентен да се произнесе по искането по чл. 173, ал. 1 ДОПК е
публичният изпълнител, съответно горестоящия му административен орган по реда на чл.
266, ал. 1 ДОПК, което сочи, че законодателят е предвидил специална административна
процедура, дерогираща установяването с иск по чл. 124, ал. 1 ГПК недължимост на
публични държавни вземания. Съдебната защита също не се осъществява от гражданския
съд, а от съответния административен съд, по аргумент от чл. 268, ал. 1 ДОПК.
Предвид характера като публични държавни вземания на отричаните такива за
главница ДДС в размер на 26 504 лв. и лихви за забава 10 955,86 лв., по справка декларация
по ЗДДС №22021602700/13.09.2017 г. за данъчен период м. 08.2017 г., редът за защита също
е административноправен, а не гражданскоправен.
Гореизложеното относно недопустимостта на предявения отрицателен установителен
иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, обуславя и неоснователност на молбата на ищеца за допускане на
обезпечение по предявения иск чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело
№22150003474/2015 г. по описа на З.З. - старши публичен изпълнител при ТД на НАП
София.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 398, ал. 1 и чл. 130 от ГПК,
Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №26887/12.11.2021 г. на „Н.“ АД с ЕИК ****
за допускането на обезпечителна мярка по предявения иск - спиране на изпълнението по
изпълнително дело №22150003474/2015 г. по описа на З.З. — старши публичен изпълнител
2
при ТД на НАП София.
ВРЪЩА искова молба вх. №22327/19.10.2021 г., предявена от „Н.“ АД срещу З. ИГ.
З. - старши публичен изпълнител в ТД на НАП София, въз основа на която е образувано гр.
д. № 12618/2021 г. по описа на СГС, I-28 състав и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3