Решение по дело №250/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от „СКБ ТРАНС" ООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к. 4400, [улица], представлявано от управителя А. Е. Б., чрез Адвокатско дружество „К., Д. и партньори“, адрес [населено място], [улица]' № 93, партер, представлявано от управителя адвокат М. К., против Решение № 59 от 22.02.2024 г., постановено по АНД № 1493/2023 г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата № ********** на МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, с който на „СКБ Транс“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, за извършено административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и, че наложеното наказание е явно несправедливо. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел обстоятелството, че електронният фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДВП. Твърди, че нарушението е извършено на 01.07.2021 г., като самият електронен фиш не съдържа информация за датата, на която електронното изявление е записано върху хартиения носител след обработване на данните за нарушението от автоматизираното техническо средство и с оглед датата на връчването му в края на 2022 г. - повече от година от датата на вмененото нарушение, поради което твърди, че не може да се предполага, че електронният фиш е издаден в тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Касаторът счита, че въззивният съд без никакви доказателства приема, че ЕФ е съставен на същия ден, когато е констатирано нарушението. Сочи, че пред първа инстанция не били представени доказателства за датата на издаване на ЕФ, за да се приеме, че производството е проведено до изтичане на давността по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Развива, че в настоящия случай приложение следва да намери на разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. На следващо място касаторът сочи, че въззивният съд не е коментирал дали отговорността на жалбоподателя следва да бъде ангажирана с електронен фиш по реда на чл. 189ж от ЗДвП или с наказателно постановление. Твърди, че с това се ограничават правата на лицето, уличено като нарушител, в т.ч. да възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44. ал. 1 от ЗАНН и да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Счита, че съгласно чл. 189ж, ал 1 от ЗДвП електронен фиш може да се приложи когато се установи нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. За нарушения като процесното по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш, а нормите на чл. 179, ал. 3 и ал. 3б от ЗДвП имат различно съдържание. Различни са субектите, на които може да бъдат наложени и предвидените със закона различни по вид и размер наказания, различни са и нарушенията, за осъществяването на които се налагат тези наказания. Поради изложеното счита, че за извършеното от административнонаказаното лице деяние по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП незаконосъобразно е издаден ЕФ. Излага твърдения, че първоинстанционният съд не е коментирал обстоятелството, че индивидуализацията на нарушението, което е извършил жалбоподателят, не е достатъчно ясно и при проверка същият не би могъл да разбере в какво е обвинен. Не е установена годността на електронната система, и с оглед доказателствената тежест лежаща върху наказващия орган, то същият не е доказал годността на процесното устройство № 20161. Твърди, че съдът, без да са налични доказателства в тази насока, немотивирано е приел, че при липсата на ТОЛ декларация за процесната дата и участък обосновано е издаден процесния ЕФ. От Общите условия, които са свободни достъпни на сайта на „Интелигентни трафик системи“ АД, в чл. 2.5.6. е видно, че е възможно дружеството, предоставящо тази услуга да забави изпращането на ТОЛ декларации към АПИ поради технически причини, т.е. възможно е неподаването на тези данни да се дължи на причини, които не могат да бъдат вменени на поведението на жалбоподателя. Счита, че от договора е видно, че той е предплатен, т.е. в обслужващата банкова сметка са налице средства, които изцяло покриват дължимите пътни такси, поради което твърди, че остава неизяснен фактът, как при наличието на предплатен договор с дружество предоставящо бордовите устройства и свързването на бордовото устройство с електрическата система на ППС, а не със захранване от източник - жака на запалката, е констатирано вмененото нарушение. Моли да бъде допусната съдебно-техничека експертиза, като изброява 12 въпроса на които желае да отговори вещо лице. На следващо място твърди, че при постановяване на първоинстанционното решение съдът е формирал волята си изцяло на базата на документи, които не са официални свидетелстващи, представени от ответната заинтересована страна в производството, както и на снимков материал, от който не може да се направи извод кое е заснетото ППС, тъй като, нито се вижда регистрационен номер, нито марка на превозното средство, нито обкръжаваща обстановка. Твърди, че изводите на съда за неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН са неправилни и несъобразени със събрания по делото доказателствен материал. Касаторът твърди още, че РC Видин е направил редица неправилни правни изводи, като неправилно е изтълкувал и приложил нормативната уредба в частта, в която същата се състои от актове на правото на ЕС или на националното законодателство, хармонизирано съобразно правото на ЕС. Националната правна уредба, която е приета в изпълнение на задълженията на българската държава да хармонизира законодателството си в областта на заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури не съответства на Директива 1999/62/ЕО, като PC Видин не е направил необходимото, за да изтълкува националната правна уредба в съответствие с Правото на ЕС и Директива 1999/62/ЕО, както и не е приложил директно приложимите актове от Правото на ЕС - Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204, респективно 2009/750/ЕО: Решение на Комисията от 6 октомври 2009 г. Счита, че изводите на съда противоречат на разпоредбата на чл. 12 от Решение на Комисията от 6 октомври 2009 (2009/750/ЕО) и по-точно на правото на ползвателя да получи единна и самостоятелна услуга, която не изисква допълнителна човешка намеса по време на пътуването. Излага съображения, че съгласно действащата към датата на твърдяното нарушение нормативна уредба не „дружеството-водачът“ отговаря за изправността на устройството и неговата връзка със системата, а доставчикът на ЕУЕСТ. - чл. 4, т. 4 от Решение на Комисията от 6 октомври 2009 (2009/750/Е0) (Доставчиците на ЕУЕСТ контролират качествените характеристики на предоставяните от тях услуги.). Твърди, че изводите на съда противоречат още на редица разпоредби на Решение на Комисията от 6 октомври 2009 (2009/750/Е0. PC Видин не е разгледал въпроса, че административнонаказващият орган не следва да налага глоба/имуществена санкция на потребител на ЕУЕСТ, без да е било спазено правилото, според което Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса, във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство. Сочи, че това правило е уредено както в чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г., така и в отмененото чл. 4, т. 9 от Решение на Комисията от 6 октомври 2009 (2009/750/ЕО). В този смисъл изводът на съда, че принудителните мерки, визирани в чл. 2, т. 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г. и чл. 4 т. 9 от Решение на Комисията от 6 октомври 2009 (2009/750/ЕО) преследват различни цели и се подчиняват на различни режими от ангажирането от държавата на административнонаказателната отговорност на потребителите на ЕУЕСТ, е неправилен. На следващо място твърди, че приетата в националното право система от принудителни мерки, при която на потребителя на ЕУЕСТ се налагат кумулативно принудителни мерки, когато собственикът на ППС от категорията на чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължима такса се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2500 лева, като заедно с това когато не е възможно да се установи действително изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на техническа неизправност на поддържаната от Агенция „Пътна инфраструктура“ Електронна система за събиране на ТОЛ такси, се приема, че съответното пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в който случай собственикът или ползвателят заплаща максимална такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6, не съответства на принципа на пропорционалността. Принципът на съразмерност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата. Твърди още, че съгласно приетото в националното право в чл. 189з от ЗДвП се предвижда, че за нарушенията по този закон не се прилага хипотезата на чл. 28 от ЗАНН - санкционираното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. В чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО) въвежда задължение за държавите - членки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. С оглед изложеното, счита че са налице предпоставките на чл. 144 от АПК във вр. с чл. 628 от ГПК, а именно „Когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности“. Моли съдът да отправи преюдициално запитване. В случай, че горепосочените искания не бъдат уважени, то на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 631 ал. 1 от ГПК, моли настоящото производство да бъде спряно до произнасяне на СЕС по преюдициално запитване, допуснато с определение № 113/31.01.2023 г. постановено по канд № 997/2022 г. по описа на АдмС – Хасково, който е отправил преюдициално запитване до Съда на ЕС по повод на идентичен правен и фактически казус, а именно за тълкуване на нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. По него пред СЕС е образувано дело С-61/2023г., като към настоящия момент няма постановено решение. Претендира сторените разноски в първоинстанционното и настоящото производство.

В писмена молба от 17 12 2024 г. „СКБ Транс“ ООД, чрез адв. М. К. моли съда да вземе предвид постановеното решение на СЕС по дело С-61/23. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Ответникът по касационната жалба Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, представлявана от Председател на УС – Я. Й., чрез процесуален представител юрк. И. Й., служебен адрес [населено място], [улица], ет. 4, в отговор по касационната жалба оспорва същата като неоснователна и недоказана, като счита решението на Районен съд – Видин за правилно, законосъобразно, мотивирано и обосновано, постановено след подробно изследване на фактическата обстановка и доказателствата събрани по делото. Твърди, че ЕФ е издаден при спазване на всички материалноправни и процесуални изисквания и в съответствие с целта на закона. Счита за неоснователно възражението на касатора за погасяването на административнонаказателната отговорност предвид правилата на чл. 34 от ЗАНН, като цитира Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, постановено по т.д. № 1/2013 г. Излага, че съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в ЗДвП е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Макар нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП да предвижда, че електронният фиш е своеобразен аналог на наказателно постановление, това счита, че важи единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Твърди, че сроковете по чл. 34 ЗАНН в конкретната хипотеза са неприложими, тъй като те регламентират сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания. Излага, че след установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, като тук би имала значение единствено изтеклата относителна и абсолютна давност за санкциониране на нарушителя, които в случая не са изтекли предвид, че от датата на нарушението и към момента са изтекли по-малко от 2 години. Ответникът излага съображения, че е налице сключен договор между касатора и „Интелигентни трафик системи“ АД, в качеството им на Национален доставчик на услуги, като в общите условия на договора е разписано, че негово задължение е да следи за изправността на бордовото устройство, дали индикаторът свети в зелен или червен цвят, дали правилно е включено в захранването, дали по някаква причина е компрометирана изправността му и съответно подаването на ТОЛ данни. Счита, че в случая жалбоподателят не е положил необходимата грижа и е допуснал движението на процесното пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа без да се увери, че бордовото устройство, монтирано в ППС е изправно, включено правилно в електрическото захранване и че е с пълна батерия, което е условие да може бордовото устройство да предава данни и да са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Сочи, че монтирането на едно устройство, което на практика не функционира, респ. не подава данни, би обезсмислило сключването на договори с доставчици на услуги, при все че ще се приема, че след като все пак е имало бордово устройство в ППС, то са изпълнени изискванията на 3П. Твърди, че приемане на противното би довело до неприложимост на законодателната уредба такава, каквато е и приета от законодателя. Предвид естеството на начина на деклариране на тол данни, разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП следва да се тълкува в смисъл, че отговорността за това дали бордовото устройство/устройство за спътниково позициониране, е декларирало данни е на собственика, защото това е начина на „установяване на размера“ на ТОЛ таксата. В случая след като размерът не е установен, няма как да е извършено плащането. Счита, че освен представените статични изображения, от които според касатора не може да се направи извод кое е заснетото ППС, към преписката са приложели и доклад с подробна информация за нарушението и за процесното ППС, както и справка за собственост на същото, поради което не може да има никакво съмнение относно пътното превозно средство и конкретното нарушение. Сочи, че презумптивната доказателствена сила на документите от електронната система за събиране на пътни такси, ползвана за констатиране на нарушения на чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП обезпечава обективното установяване на лимитативно посочените обстоятелства в чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП - движение на конкретно пътно превозно средство в участък от платената пътна мрежа на конкретна дата и час. Авторството на административно нарушение, констатирано по този ред или иначе казано лицето, което следва да носи отговорност, по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, подлежи на доказване с всички допустими процесуални способи в случай, че се оспорва приложението на оборимите презумпции по чл. 187а, ал. 1, предл. първо и второ от ЗДвП. Наред с презумпцията, че превозното средство, с което е извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП се управлява от собственика или от ползвателя, ако такъв е вписан в свидетелството за регистрация, законодателят е предвидил възможност когато превозното средство е било управлявано от трето лице – вписаният собственик и/или ползвател в 7-дневен срок от връчване на АУАН да представи декларация, в която да посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, представяйки и копие от свидетелството му за управление на МПС (чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП). Счита, че са установени всички обстоятелства, станали основание за ангажиране на отговорността на санкционираното юридическо лице. В отговора по КЖ ответникът излага още, че счита за неоснователно и твърдението за нарушение, както конкретно на чл. 9а от Директивата 1999/ЕО, така и като цяло на правото па Европейския съюз. Сочи, че Директивата е законодателен акт, с който се определя цел, която всички страни от ЕС трябва да постигнат. Отделните страни членки обаче могат да приемат свои собствени закони с оглед постигането на тези цели. Заложени са три специални условия, необходими за постигане на тази цел, а именно установените наказания, трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Волята на европейския законодател трябва да се тълкува в смисъл, че заложената цел може да бъде постигната само при кумулативно наличие на трите условия. Дори да се допусне, че тази разпоредба е приложима е безспорно, че определянето на едно наказание за несъвместимо само по един от горепосочените критерии стича за неправилно, тъй като това, че същото отговаря на един от тях не означава, че е изпълнена в цялост и в пълнота основната цел, поставена от европейския законодател. Твърди, че по този начин основната цел на административнонаказателната отговорност ще остане нереализирана с оглед разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. Счита още за неоснователно и възражението за липсата на предоставяне на възможност за предеклариране на недекларирана пътна такса и като правно основание за обосноваването му е посочена разпоредбата на чл. 2, пар. 7 от Регламент за изпълнение 2020/204. Излага, че Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 е създаден в изпълнение на изискването на чл. 5, ал. 11 във вр. с чл. 29 и 30 от Директива (ЕС) 2019/520 на Европейския парламент, чиято цел е да се допълни и хармонизира законодателната рамка за осигуряване на оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване във всички държави-членки. Формално хипотезата на чл. 2, пар. 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 от Регламента не съдържа задължение за предоставяне на възможност за предеклариране на пътни такси, т.е. поисканото предоставяне на такава възможност счита за разширително тълкуваме на текста, което приема за недопустимо. Разпоредбата касае регламентирането на европейската услуга за електронно пътно таксуване. Съгласно чл. 1, пар. 4 от Директива ЕС 2019/520 европейската услуга е допълнителна по отношение на националните услуги за електронно пътно таксуване в държавите членки, т.е. не се припокрива с нея и текстовете, касаещи европейската услуга и не са приложими към националните доставчици на услуги. От друга страна, към настоящия момент в България няма регистрирани доставчици на европейска услуга за електронно пътно таксуване към дейността на които да се приложи нормата на чл. 2, пар. 7 от Регламента. Сочи, че дори да се приеме, че Регламента следва да се прилага към националните доставчици, то следва да се има предвид, че същата съдържа задължение към доставчиците - да предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава възможност е предвидена съгласно националното законодателство. В тази връзка, счита че следва да се има предвид, че в действащото към момента на извършеното нарушение българско законодателство не е била предвидена и не е била регламентирана нормативна възможност за предоставяне на опция за нарушителите за предеклариране на недекларирани пътни такси, вместо да понесат предвидената в закона санкция. Излага съображения относно направеното от касатора искането за допускане на съдебно-техническа експертиза, като го счита за неоснователно и моли да бъде оставено без уважение, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 219, aл. 1 от АПК „За установяване на касационните основания се допускат писмени доказателства“. По отношение на направеното доказателствено искане с касационната жалба, моли същото да бъде оставено без уважение, като неоснователно тъй като отправеното запитване касае тълкуване принципа на съразмерност, залегнал в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейски парламент и на Съвета от 17.06.1999 г., който принцип не е част от материално правната разпоредба, вменена на административнонаказаното лице за извършеното административно нарушение, а касае санкционната част на нарушението, досежно тази съразмерност, която подлежи на преценка от съда съобразно събраните по делото доказателства. Наред с това образуването на дело пред СЕС, счита че не е основание за спиране на настоящето дело, тъй като не са налице доказателства това искане да е прието за допустимо и да подлежи на разглеждане по същество пред Европейския съд. Отделно от това сочи разпоредбата на чл. 631, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, касаеща спиране па производствата пред националния съд при преюдициални запитвания, с която законодателят е предвидил спиране на конкретното дело, по което е отправено преюдициално запитване, което е сторил и АдмС – Хасково по КАНД № 997/22 г. В заключение моли касационния съд да постанови съдебен акт, с който да оставите в сила Решение № 59/22.02.2024 г. постановено по АНД № 1493 по описа Районен съд – Видин за 2023 г. и да отхвърли касационната жалба като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на отсрещната страна, предвид чл. 18, ал. 1 или ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

В с.з. ответникът Агенция пътна инфраструктура – гр. София, редовно призован, се представлява от упълномощен юрк. К. М., която поддържа отговора на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава становище за неоснователност на искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза. По същество излага, че с оглед така постановеното решение на СЕС жалбата е основателна, тъй като решенията на ЕС имат приоритет пред националното право и следва да бъде взето предвид при произнасянето.

ЕФ № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София е оспорен от административнонаказаното лице пред Районен съд – Видин, който с решение № 290/12.07.2023 г. по АНД № 562/2023 г. по описа на съда го е потвърдил. Решението е обжалвано пред Административен съд – Видин, който с решение № 246/22.11.2023 г. по КАНД № 271/2023 г. по описа на съда, го обезсилва и връща делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, съобразно дадени указания. Пред Районен съд – Видин е образувано АНД № 1493/2023 г. по описа на съда, по което дело е постановено решение № 59/22.02.2024 г., с което процесния ЕФ е потвърден. Същото е обжалвано от административнонаказаното лице пред АдмС – Видин. С определение № 732/14.05.2024 г. по образуваното КАНД № 258/2024 г. по описа на АдмС – Видин, производството е прекратено и делото е изпратено на ВАС за определяне на компетентен съседен административен съд поради невъзможност да бъде формиран нов касационен състав по смисъла на чл. 225 от АПК. С определение № 6448/27.05.2024 г. по адм. дело № 5269/2024 г. по описа на ВАС, касационната жалба е изпратена за разглеждане на АдмС – Монтана.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания.

С определение № 796/10.06.2024 г. настоящото дело е спряно до приключване на дело С-61/2023 г. на СЕС. Същото е обжалвано с частна касационна жалба от АПИ – София. С определение № 10507/07.10.2024 г. по адм. дело № 8870/2024 г. по описа на ВАС определение № 796/10.06.2024 г. по КАНД № 250/2024 г. на АдмС – Монтана е оставено в сила.

С определение № 1465/22.11.2024 г. по КАНД № 250/2024 г. на АдмС – Монтана производството по делото е възобновено след като съдебният състав служебно е установил, че с произнасянето на СЕС по образуваното дело С-61/2023 г. по преюдициалното запитване от 31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. на АдмС – Хасково е отпаднало основанието за спиране на настоящото съдебно производство.

Районният съд е приел за установена пред него следната фактическа обстановка: Електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на „СКБ Транс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от законния си представител А. К. К. - управител, за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, извършено на 01.07.2021 г. в 18:25 часа, ППС - влекач „Волво ФХА 3Ц“ с рег. № [рег. номер], с обща технически допустима максимална маса 20 000, брой оси - 2, екологична категория ЕПС в общ състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща допустима техническа маса 50 000 кг., в община Видин по път I-1, при км 6+034 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, поради което, на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП във връзка с чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за заснето с контролно устройство 20161, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, е ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика. За да потвърди обжалваният ЕФ въззивният съд е приел, че съдържащите се по делото доказателства, включително и фотоизображението на заснемането движението на товарния автомобил, изготвено с автоматизирано техническо средство, сочат категорично към извода, че административното нарушение е извършено от водача на заснетия товарен автомобил в посоченото в обжалвания електронен фиш време и място. Районният съд е приел, че електронният фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В същия са посочени издателят на ЕФ, датата и точният час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, регистрираният собственик на моторното превозно средство, представлявано от законния си представител, описание на нарушението, техническото средство, нарушената разпоредба, размерът на имуществената санкция, срокът, сметката и мястото на доброволното и заплащане. Счел е, че в приложения към преписката снимков материал е отразено, че е установено нарушение управление на ППС без заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. По отношение размерът на наложеното наказание, районния съд приема, че същото е в конкретно определен размер съобразно приложимата санкционна разпоредба, какъвто и размер е определен и с обжалвания фиш.

Предмет на касационната проверка е решението на първоинстанционния съд и неговото съответствие с материалния закон.

Настоящата касационнна инстанция намира, че решението на въззивния съд е валидно и допустимо. При постановяване на съдебния си акт първоинстанционния състав правилно е установил фактическата обстановка, но е извел неправилни правни изводи, които са в нарушение на материалния закон.

По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимият материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи.

В случая проведеното административнонаказателно производство не е съобразено с действащите разпоредби на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО (Регламента) и действието към настоящия момент на разпоредбата на чл. 10б, ал. 7 от ЗП приложима на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

Съгласно чл. 2, § 7 от Регламента: „Доставчиците на ЕУЕПТ (Европейска услуга за електронно пътно таксуване) информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“. Тази разпоредба обаче, въпреки изричното указание, че се прилага пряко от държавите членки от 19.10.2021 г., е съобразена във вътрешното ни право едва с последното изменение на Закона за пътищата, прието със Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата (ЗП) (ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г.). С него към текста на чл. 10б от ЗП са добавени три нови алинеи – 7-9, в сила от 01.01.2024 г., първата от които – ал. 7 има следната редакция: „В случай че е налице частично или пълно недеклариране на ТОЛ данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3 (каквото е и процесното ППС), за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство.“. Така формулирана процедурата, е синхронизирана с нормата на чл. 2, § 7 от Регламента, така че да се отговори на изискването за съответствието й с общостното право. Този извод произтича и от прочита на мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата (публ. ДВ, бр. 14 от 2023 г.), в които изрично се сочи, че: „Предложенията имат за цел, от една страна, транспонирането на европейското законодателство относно заплащането на ТОЛ таксите и минимализирането на техническите грешки при функционирането на системата за заплащане на ТОЛ такси, а от друга страна – да бъде осигурена справедливост при случаите, в които се установява неправилно или частично деклариране на ТОЛ данни. Чрез въвеждането на подобна процедура, от една страна, ще се минимизират грешките във функционирането на ТОЛ системата, обработването на ТОЛ данните, загубата на обхват и други фактори, които не могат да се вменят във вина на собствениците или ползвателите на превозните средства, а от друга страна – след изтичане на срока за доброволно заплащане на ТОЛ таксите, ще бъде виден вече умисълът и наличието на вина, която е задължителен елемент при реализиране на административнонаказателната отговорност. Тази процедура е в унисон и с чл. 2, точка 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО. Чрез тази процедура се създават гаранции за собствениците или ползвателите на пътни превозни средства, за които е установено неправилно декларирани ТОЛ данни, че няма да се злоупотребява с правата им и ще е налице прозрачност при заплащане на ТОЛ таксите. Предоставянето на срок за доброволно плащане на таксата и недопускането на образуване на административнонаказателно производство до нейното доброволно плащане в дадения срок е гаранция за спазването на основни принципи и начала в правото. Като следващ аргумент в мотивите се чете: „Именно и чрез въвеждането на горепосочената процедура заплащането на компенсаторна такса ще остане като механизъм само и единствено тогава, когато е установена незаплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, превозното средство за същия ден се е движило без маршрутна карта и не е било включено към договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние. Тя ще запази своята функция, но за да се гарантира спазването на гореописаната процедура, е необходимо да се предоставя възможност за заплащане на компенсаторната такса едва след приключване на процедурата по уведомяване за доброволно заплащане на тол такси, защото само след изтичането на доброволния срок за плащане ще бъде налице противоправно поведение и възможност за образуване на административнонаказателно производство, от което ще може собственикът, ползвателят или водачът на превозното средство да се освободи чрез заплащането на компенсаторна такса“. С оглед на това се налага извод, че нормите на вътрешното законодателство, въвеждащи нарушения на режима на деклариране на ТОЛ данни и заплащане на ТОЛ такси и по-конкретно текстовете на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и чл. 10б от ЗП, не са били съобразени и противоречат на пораждащите пряко действие норми на акт от общностното право. От друга страна, провежда се ясна диференциация между уведомяването от доставчика на услугата за електронно отчитане на такси за изминато разстояние и доброволното заплащане на дължимата пътна такса, по смисъла на чл. 2, § 7 от Регламента и заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП. Незаплащането на компенсаторната такса не дерогира приложението на чл. 2 от Регламента. Обстоятелството, че изменените норми на чл. 10б от ЗП влизат в сила на 01.01.2024 г. не променя този факт. Дори мотивите към законопроекта налагат волята на законодателния орган да се пристъпи към тях, поради отсъстващо съответствие до този момент с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Доколкото действащото законодателство към датата на процесното нарушение е поставяло в по-неблагоприятно положение адресатите на правилото на чл. 102, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, които са били обвързани в договорни отношения с доставчици на услуги за електронно събиране на такси и не са били уведомени за констатирани пропуски при декларирането на ТОЛ – данни и заплащането на ТОЛ – такси, нормите на вътрешното право са били несъвместими с общия принцип, установен в Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) за недопускане на дискриминация при упражняване на основни права и свободи. В духа на изложените дотук аргументи е следвало да се прилага пряко чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г., което от своя страна е щяло да доведе до извод, че дружеството не е извършило вмененото му административно нарушение.

За да съобрази разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламента, при констатация на недеклариране на ТОЛ данни при ползване на платената пътна мрежа, доставчикът на електронната услуга, респ. Агенция „Пътна инфраструктура“, е следвало да уведомят собственика на ППС да заплати доброволно дължимата за съответния пътен участък ТОЛ – такса. В случая уведомяване не е извършено, така че да е налице бездействие на наказаното юридическо лице, което налага и извод, че не е допуснато нарушение. Именно този подход е бил верен и допустим, за да се постигне съответстващ на цитирания Регламент резултат, в изпълнение и на изискването на чл. 288 от ДФЕС, гласящ, че регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Следващо самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ е, че при издаването му е нарушен принципът на съразмерност.

Легалното понятие за „ТОЛ такса“ е дадено в чл. 2, б) от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури Директива 1999/62/ЕО – „такса за ползване“ означава заплащане на определена сума за превозно средство, което изминава разстояние между две точки от инфраструктурата и е упомената в член 7, параграф 2; размерът на сумата трябва да е базиран на пропътуваното разстояние и на типа превозно средство. От понятието се извежда, че дължимите суми се определят според няколко отделни пера, свързани с характеристиките и на превозното средство, и на пътния участък.

Условията и редът за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване се определят с наредба на Министерския съвет в съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО. Съгласно чл. 9а от посочената Директива „Държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на санкциите. Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи“.

Приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на 179, ал. 3б от ЗДвП, предвижда налагането на административно наказание глоба/имуществена санскцив в абсолютно определен размер от 2500 лева.

Макар и държавите членки да са компетентни да изберат санкциите, с които ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират своевременно изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава членка е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите общи принципи.

Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и на преследваната цел, а при избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната. В тази връзка принципът на съразмерност изисква, от една страна, наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, а от друга страна, при определянето на наказанието и на размера на имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая като изминато разстояние, дължима такса и други.

По делото не са налични данни за какво време и разстояние е използван републиканският път от превозното средство, а за да бъде освободен от административнонаказателна отговорност на касатора е предложено да заплати компенсаторна такса в размер на 750 лева, който размер отново е в абсолютна стойност и се определя според техническите характеристики на превозното средство, без за целта да се отчитат всички индивидуални особености за конкретния случа. Налагането на глоби или имуществени санкции с фиксиран размер за всяко нарушение, без възможност да бъде преценявана тежестта на самото нарушение е в разрез с принципа на съразмерност.

Съгласно постановеното Решение на СЕС от 21 11 2024 г. по дело С-61/2023 г., с предмет преюдициално запитване, отправено от Адм. съд – Хасково, член 9а от Директива 1999/62 относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

Воден от изложеното касационният състав намира, че санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП противоречи на принципа на пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията надхвърля значително дължимите от собствениците/ползвателите на превозни средства такси.

Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, а наличието на административно наказание в абсолютно определен/фиксиран размер, не е в съответствие с тези принципи и издаденият акт следва да бъде отменен.

След като цели административнонаказателна репресия, АНО следва да следи наказанието да е съобразено с изискването за съразмерност, а отделно от това да бъде ясен, конкретен и точен при прилагането на правните норми

С оглед изхода на делото и относно заявеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на разноски по делото, същото е основателно, но доказателства за извършени такива, не се представят, поради което това искане следва да бъде оставено без уважение.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Монтана

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 59 от 22.02.2024 г., постановено по АНД № 1493/2023 г. по описа на Районен съд – Видин.

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, с който на „СКБ Транс“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, за извършено административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на касатора за присъждане на разноските по делото, поради непредставянето на доказателства за извършването на такива.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.