Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Пазарджик, 16.06.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря
Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД №
289/2020 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, против
Наказателно постановление №
19-1006-003753 от 17.09.2019 г. издадено от Началник група в Сектор ПП при ОД
на МВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.178 ал.1 т.3 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 2 000 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон, с оглед на което се иска отмяна
на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа
жалбата, ангажира доказателства и излага аргументирано становище в подкрепа на
искането си за отмяна на НП, поради неговата незаконосъобразност.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. Не
депозира и писмено становище по същество.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становището на въззивника
и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, съдът прие следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 05.08.2019 г., около
13,00 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „***“ пред №6, в качеството на изпълнител
на СМР и отговарящ за ВОБД съгласно Заповед № 1684/30.07.2019 г. не е изпълнил
задължението си да вземе мерки за осигуряване на безопасността на движението на
СМР, съгласно Приложение № 14 към чл.60 ал.2 от Наредба № 3/2010 г. за временна
организация на движението при извършване на строителни работи по пътищата и
улиците.
Горното било установено от полицейски автопатрул на Сектор ПП при ОДМВР-
Пазарджик, в чиито състав бил актосъставителя св. Г.Б.. За така установеното
той съставил против жалбоподателя АУАН с бл. № 325825/05.08.2019 г. в негово
отсъствие, тъй като от присъстващите на мястото разбрал, че в момента същият
бил в чужбина. Впоследствие на 10.09.2019 г. актът бил предявен и връчен на
жалбоподателя срещу подпис, който вписал че имал възражения, които щял да
депозира в срок. По преписката не са представени писмени възражения от
жалбоподателя срещу съставения му АУАН.
Въз основа на АУАН на 17.09.2019 г. било издадено атакуваното НП, което
било връчено лично на санкционираното лице на 29.01.2020 г., видно от
разписката към същото. Жалбата против НП била депозирана лично от
санкционирания чрез АНО до РС- Пазарджик и била входирана в деловодството на ОД
на МВР- Пазарджик на 03.02.2020 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя св. Г.Б. и св.
И.П..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема,
че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът действайки в рамките на цялостния контрол за
законосъобразност на НП, констатира, че в хода на АНП са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.
При съставянето на АУАН е допуснато процесуално
нарушение и по-конкретно нарушена е разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН. От
показанията на актосъставителя- св. Б. стана ясно, че АУАН е съставен в отсъствие
на нарушителя. Видно от акта съставянето е станало в присъствието на един
свидетел- очевидец при установяване на нарушението. От показанията на св. Б. се
установи също, че той не е поканил надлежно жалбоподателя за съставяне и
предявяване на АУАН, а направо е пристъпил към съставянето му в отсъствие на
нарушителя, тъй като по данни на неговия баща и работниците на обекта (според
твърденията на свидетеля), жалбоподателят като отговорник за извършването на
СРД, се намирал в чужбина. Като не е уведомил нарушителя за съставяне на акта,
актосъставителят драстично е нарушил процедурата по съставяне на АУАН и по
конкретно разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, която разписва че АУАН се съставя
в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване
или установяване на нарушението. В случая не са били налице предпоставките на
чл.40 ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, т.к. той е
бил известен, видно от материалите по делото, адресът му е бил известен, като
за съставянето на акта не е търсен, а актосъставителят се е доверил на
съобщеното му от присъстващите работници и лицето представило се за баща на
жалбоподателя, без да го покани надлежно за съставянето на АУАН.
С посоченото нарушение е засегнато правото на защита
на санкционираното лице. Изискването за спазване на императивната норма на
чл.40 ал.1 от ЗАНН е предпоставка за гарантиране правото на защита и разкриване
на обективната истина и по никакъв начин не може да се игнорира, освен в строго
и лимитативно определени от закона случаи. Това изискване корелира и на правото
на обвиненото в извършване на административно нарушение лице да научи въз
основа на кои доказателства е установено самото извършване на нарушението. В
настоящото производство обаче актосъставителят е нарушил горецитираната норма и
е изготвил АУАН в разрез с нея, което представлява неотстранимо процесуално
нарушение, водещо до отмяна на НП, издадено въз основа на порочния акт.
Съдът намира, че е налице и още едно основание за отмяна
на НП, тъй като е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.42 т.4 и т.5 и
чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН при изготвянето на АУАН и НП. Това е така, тъй
като направеното в акта и НП описание на нарушението е непълно и неясно.
Посочените обстоятелства, при които е извършено нарушението
не позволяват обвиненото лице да разбере ясно и недвусмислено какво точно е
извършило за какво е ангажирана отговорността му.
Разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 от ЗДвП предвижда
административнонаказателна отговорност за всеки субект, който нареди да се
ремонтира път или да се постави съоръжение или препятствие по него, без да е
взел мерки за осигуряване на безопасността на движението. Тези мерки се
регламентирани в Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и
безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по
пътищата и улиците (Наредбата). При това положение бланкетната норма на чл.178
ал.1 т.3 от ЗДвП следва да бъде запълнена като се посочат съответно
предвидените мерки за организация на безопасно движение като се посочат не само
нарушените норми от Наредбата, но и да се посочи фактически какво е направено,
респ. не е направено, т.е. какви мерки е следвало да се вземат. В описанието на
нарушението и в акта и в НП, че не са били вземи мерки за осигуряване безопасността
на движението съгласно Приложение №14 към чл.60 ал.2 от Наредбата. Последната
норма разписва, че в случаите, когато краткотрайните работи се извършват върху
пътната лента на улица, те се сигнализират съгласно приложения № 14, 15 и 16.
Приложение № 14 урежда начина на сигнализиране при извършване на краткотрайни
ремонтни дейности при двулентова двупосочна улица в зависимост от дължината на
работния участък (под/над 50 метра). Само посочването на нарушената правна
норма обаче не е достатъчно за пълното и ясно описание на нарушението. Приложение
№ 14 към чл.60 ал.2 от Наредбата предвижда множество мерки, които следва да
бъдат взети при извършването на СРД на пътя. Не става ясно кое от тях не са
били предприети- някои или всички. Освен това тези мерки са приложими при
извършването на краткотрайни ремонтни дейности на пътя при двулентова
двупосочна улица. От описанието на нарушението липсват обстоятелства от които
да се установи дали извършваните дейности са били краткотрайни и на каква улица
са се извършвали. Не е посочено също самият работен участък с дължина под 50
метра или повече от 50 метра е бил, тъй като приложимите мерки са различни в
зависимост от дължината на участъка. Дори в съдебно заседание актосъставителят
не можа да уточни в цялост тези обстоятелства. Стана ясно е единствено коя е
улицата и къде се намира. Не можа дори да посочи кои мерки не са били взети от
изпълнителя на ремонтните дейности.
Следва също да се посочи, че от описанието на нарушението е неясно и коя от
формите на изпълнителното деяние на нарушението е била вменена във вина на
въззивника. В АУАН и НП е посочено буквално „в качеството на изпълнител на
СМР и отговарящ за ВОБД съгласно Заповед № 1684/30.07.2019 г. не
е изпълнил задължението си да вземе мерки за осигуряване на безопасността
на движението на СМР“. Нормата на чл.178 ал.1 т.3 от ЗДвП разписва три форми на
изпълнителното деяние: 1. нареди да се ремонтира път; 2. нареди да се постави
съоръжение или 3. нареди да се постави препятствие. От така направеното
описание е неясно коя от тези три форми или всички се вменяват да са
реализирани от жалбоподателя. Освен това липсват изложени факти, че именно
жалбоподателят М. е изпълнител на СМР и отговорник за ВОБД, респ. че той е
наредил изпълнението на тези ремонтни дейности
Липсата на съставомерни признаци на нарушението и на относимите към тях
факти ограничава правото на защита на санкционираното лице, тъй като не са
очертани фактическите рамки на повдигнатото му адм. обвинение срещу което то
трябва да организира защитата си, а от там у неясно и за какво точно е
санкционирано то. Освен това и съдът е лишен от възможността да осъществи
ефективен съдебен контрол относно спазването на материалния закон при издаване
на НП.
С оглед на така изложеното при допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването му НП се явява незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
По делото е направено искане и от процесуалния представител на въззивника
за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед
изхода на делото, а именно отмяна на обжалваното НП и фактът, че пред
въззивната инстанция жалбоподателят бе представляван от адвокат, който
своевременно направи искане за присъждане на разноски, настоящият съдебен
състав намира, че същото е основателно и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН във
вр. с чл.143 от АПК следва да присъди такива. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие (л.28 гърба от делото) и списък на разноските (л.29
от делото), от които се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в
размер на 444 лева жалбоподателят В.М. е заплатил в брой на адвокат Л.М. от
ПзАК. При това положение ОД на МВР Пазарджик, чието структурно звено е Сектор
Пътна полиция (органът издал НП) следва да бъде осъдена да заплати от бюджета
си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски. Както се
посочи Сектор ПП е структуриран към ОД на МВР- Пазарджик, съгласно чл.42 ал.3
от ЗМВР и не е самостоятелно ЮЛ разполагащо със собствен бюджет. Затова и с
оглед разпоредбата на чл.37 ал.2 от ЗМВР следва разноските сторени от
жалбоподателката да бъдат възложени в тежест на ОДМВР- Пазарджик, която има
статута на ЮЛ. От страна на АНО не е направено възражение за прекомерност на
разноските, поради което и съдът няма основание да не присъди същите в
претендирания пълен размер.
Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в настоящия
състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-1006-003753 от 17.09.2019 г. издадено от Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР- Пазарджик, на В.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, за
нарушение на чл.178 ал.1 т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2 000
лева, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик да заплати на В.И.М., ЕГН **********, с адрес ***,
разноски в размер на 444 (четиристотин четиридесет и четири) лева- за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: