Р Е Ш Е Н И Е №

 

гр.Русе, 11.05.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НО, в публично заседание на дванадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ СВИЛЕН СИРМАНОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА РАДОСЛАВОВА

    РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА

 

при участието на секретаря Цветелина Коева и прокурора Борислав Велков, разгледа докладваното от съдия Герасимова в.н.о.х. дело №112 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

 

С присъда №5 от 18.01.2018 г. по н.о.х.д. №1848/2017 г. на РРС подс. Р.Д.Р. бил призната за виновен в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК като на основание чл.54, вр. с чл.36 от НК му било определено наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл.304 от НПК бил признат невинен в това по същото време и място да е действал в съучастие с Е.Д.Т., като съизвършител  и с цел да набави за себе си и за Е.Д.Т. имотна облага, да е възбудил заблуждение у М. Х.М. - че са организация, която се грижи за възрастни хора,  поради което го оправдал в тази част по обвинението по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК.

Подс. Р.Д.Р. бил призната за виновен и в извършване на престъпление по чл. 315 от НК и на основание чл.54, вр. с чл.36 от НК осъден на осем месеца лишаване от свобода.

 На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определил и наложил най-тежкото от двете наказания, а именно две години лишаване от свобода, което следвало да се търпи при първоначален строг режим.

Подсъдимият Р. бил осъден и да заплати в полза на ОДМВР – Р. направените на досъдебното производство разноски в размер на 627.23 лв., а по сметка на Районен съд град Р., сумата от 250 лв. разноски на съдебното производство.

 Със същия съдебен акт подс. Е.Д.Т. била призната за невинна и оправдана в извършване на престъпление по чл. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подс. Р.Р., с която се претендира за отмяна на атакувания акт в осъдителната му част и постановяване на нов с опраддателен диспозитив, връщане на делото за повторно разглеждане и алтернативно – изменение на отмерените наказания. Иска се събиране на нови гласни доказателства без да се конкретизира какви.

Постъпил е и протест от прокурор при РРП, с който се претендира за отмяна на присъдата в оправдателните и части. Твърди се, че неправилно и необосновано РРС е приел, че подс. Т. не е съпричастна към реализиране на деянието по повдигнатото и обвинение. Моли се въззивната инстанция да изиска писмена справка от сдружение к, от която да е видно дали подс. Т. е работила в дружеството и ако е работила на каква длъжност и през какъв период.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти.

Русенски окръжен съд, след като обсъди доводите в протестът и жалбите, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда констатира, че са налице основания за нейното отменяване и за връщане на делото на Районен съд - Русе за ново разглеждане. Съображенията в последната насока се свеждат до следното:

В рамките на разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е било допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение. Същото се свежда до следното:

В рамките на досъдебното производство е била назначена комплексна СППЕ по отношение на пострадалия от деянието по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК М. М., от заключението на която било установено, че същият страда от заболяване, което му пречи да се защитава сам, да възприема фактите, които имат значение за делото и дава достоверни показания за тях. С оглед на това експертно заключение, без по отношение на М. да е било отпочнато производство за поставянето му под запрещение на същия е бил назначен особен представител (въпреки липсата на предпоставки затова с оглед предписанията на чл.101 от НПК). Последното макар и в нарушение на императивната уредба на процесуалния закон не съставлява нарушение на процесуални правила, което да е съществено и да налага на самостоятелно основание за връщане на делото в досъдебната фаза, доколкото самият М. не е бил лишен от възможност да участва в производството, като няма пречка това действие на органите на досъдебното производство да бъде тълкувано като извършено при условията на чл.100, ал.2 от НПК.

Същевременно обаче, считано след второто съдебно заседание производството пред първостепенния съд се е развило при лишаване на конституирания частен обвинител (с определение от 02.10.2017 г.) от възможност за участие в производството. Считано от 01.11.2017 г., в четири поредни съдебни заседания конституираният частен обвинител не е бил уведомяван, респективно призоваван за следващите съдебни заседания до постановяване на атакуваната присъда. Иначе казано - за всяко отделно съдебно заседание, както и за всяко извършено процесуално действие (напр. съгласие за приобщаване показания на свидетели от досъдебната фаза по реда на чл.281 от НПК, разпит на експерти при приобщаване на назначени експертни заключения по реда на чл.282 от НПК) е следвало да бъде уведомяван както самият частен обвинител (същият не е бил лишен от процесуална дееспособност, нито пък същата е била стеснена чрез ограниченото му запретяване), респективно действието е следвало да бъде извършено лично от него и назначеният му особен представител (повереник).

В последната насока следва да бъде конкретизирано, че в съдебно заседание на 02.10.2017 г. и 16.10.2017 г. производството е започнало при редовна процедура по призоваване на пострадалото лице, което своевременно и надлежно е депозирало и писмена молба с искане за приемане за съвместно разглеждане на предявен от негова страна спрямо подсъдимите граждански иск и конституирането му в качеството на частен обвинител. Считано обаче след 16.10.2017 г., последователно за провежданите по делото съдебни заседания, в които са били извършвани съдопроизводствени действия  (01.11.2017 г., 17.11.2017 г., 13.12.2017 г. и 17.01.2018 г.) конституираната вече страна – частния обвинител М., не е била призоваван, не е бил уведомяван, не се е явявал лично, като в съдебните протоколи не е било отразено и явяването на неговия особен представител. Недопустимо същият е бил заличен от списъка на призованите лица, като първостепенният съд е приел, че липсата на свидетелска годност води и до липса на процесуална дееспособност за конституираната вече страна. В този смисъл следва да се приеме, че в рамките на цялостното развитие на наказателното производство пред Русенския районен съд, след второто съдебно заседание, частният обвинител М. е бил лишен от възможност да участва в същото, което неизменно е ограничило процесуалните му права. Това е така, доколкото последният не само не е взел участие в него, но не е бил и надлежно уведомяван за съдебните заседания. Тази страна не е била представлявана и от повереник, респективно особен представител, доколкото в част от съдебните протоколи не е било отразено уведомяването или явяването на такъв при извършването на проверката на явилите се лица.

Констатираното нарушение на процесуалните правила е съществено такова, тъй като е довело до ограничаване на основните права на частния обвинител, а именно - правото му на лично участие във воденото съдебно производство.

Действително, разпоредбата на чл. 271, ал. 7 НПК изрично сочи, че неявяването в съдебно заседание на някоя от акцесорните страни, между които и частния обвинител, не е основание за отлагане на делото. Тази хипотеза обаче касае единствено случаите, в които страната е била редовно призована, но не се е явила без да сочи уважителни причини, или същата не е била открита на посочения от нея адрес. Както беше посочено по-горе в изложението на съда, в конкретния случай частният обвинител М. изобщо не е бил призоваван, поради което и същият не по собствен почин, а поради пропуск на съда е бил лишен от правото си на участие в процеса.

Допуснатото процесуално нарушение, свързано с накърняване правата на пострадалия е от категорията, визирана в чл.348, ал.3, т.1 от НПК и същото не може да бъде отстранено при въззивното разглеждане на делото, предвид което се налага делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Русе от стадия на съдебното заседание.

Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.1 от НПК вр. чл.335, ал.2 от НПК‚ Русенски окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло присъда №5 от 18.01.2018 г. по н.о.х.д. №1848/2017 г. на РРС.

ВРЪЩА делото на Русенски районен съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                   2.