РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Тутракан, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на трети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20243430100245 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е охранително, на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР.
Образувано е по молба на С. С. Ф. с ЕГН **********, който иска да му
бъде променено името на С. С. Ф.
Община Тутракан, конституирана като заинтересовано лице, не взема
становище.
В съдебното заседание страните не се явява. Молителят се представлява
от адвокат Ж., която поддържа молбата.
От събраните по делото доказателства се установява, че молителят е
***, където му е съставен Акт за раждане № 503/24.12.1985 г., с имената С. С.
Ф., от родители С. Ф. А. и Н. Р. А.
Семейството на молителя е от турския етнос. Бащата умира на
22.05.1986 г., преди да е настъпила възможността да възстанови турското си
име. На 24.07.1991 г. майката на молителя променя имената си на Н. Р. А.
На 12.10.1992 г. на молителя биват променени имената на С. С. Ф..
Според свидетелката С. Р., която е леля на г-н Ф. по бащина линия, при
раждането му бил записан с имената С. С. Ф., защото тя [лелята?!] така
искала да се казва. След смъртта на баща му той живял при свидетелката,
докато с майка му се прибрали в ***. Винаги го наричали с българското име,
на галено „С.“. С по-кратко име не са го назовавали, което според съда е
необичайно. През 90-те години, когато всички етнически турци са си
„върнали“ турските имен, подали молба и „С.“ да е с такива, но продължили
1
да се обръщат към него с българските му имена. Пред познати и приятели той
винаги се представял като „С.“. В *** е известен и го знаели всички хора като
„С.“. С турско-арабските си имена срещал затруднения, понеже е свикнал с
българското. В момента свидетелката знаела, че племенникът и живее в
̀
Германия и там всички го познавали като „С.“. Правели му проблеми, че имал
различни имена по документи, спрямо тези, с които се представял, и затова
решил да си промени името.
Показанията на свидетелката съдът приема за достоверни по отношение
на хронологията, но неубедителни в останалата част. На въпроси на съда
отговаря, че бащата на молителя решил да го кръсти с турското име при
връщането на имената през 90-те години, което не може да е вярно, защото
той е починал още през 1986 г., когато малкият „С.“ е бил на 5 месеца. Съдът
допуска, че приживе бащата може би е споделил, как е искал да се казва
синът му, и когато се е открила тази възможност, майката е подела
инициатива за тази промяна по административния ред на § 2 от ПЗР на Закона
за имената на българските граждани-отм., след като самата тя се е
възползвала от същия ред да възстанови турското си име Назмие. На съда не
му звучи убедително, че след смяната на името на сина и, тя е продължила да
̀
се обръща към него с българското име. Това съмнение се засилва от неволно
изпуснатото от свидетелката, че „тя [майката] към сина си първо се
обръщаше с името „С.“, което може да означава само едно – че впоследствие
се е обръщала към него по друг начин. Още по-невероятно звучи майката,
която е сменила името на сина си, да не е настоявала пред околните да се
обръщат към детето и с новото му турско име, с обяснението на свидетелката,
̀
че то се родило с българско име и всички така продължили да се обръщат към
него. Майката не им правела забележки, даже също му викала „С.“, което със
сигурност би било объркващо за нейното дете, и тъкмо затова нихилизмът на
тази майка, който косвено и се приписва, не звучи убедително, имайки
̀
предвид стремежа на всеки родител, особено майката, да осигури най-
доброто за детето си.
Другият свидетел – И. А., който е тъст на молителя, е още по-
неубедителен. Той познавал зет си от 18 години с името „С.“, но неволно
казва, че в селото му викат „С.“, което, според съда, издава неловкостта на
свидетеля да запомни име, което не му е познато и с което не е свикнал.
Освен това, както всички го знаели с българското име „С.“, незнайно защо,
някои се обръщат към него със „С.“, което предизвиквало раздразнение у
молителя. Според съда, ако още от малък един човек се представя с едно име
и с него го знаят всички околни хора, няма как като възрастен да бъде
назоваван с друго име, пък било то и в редки случаи. Още по-нелогично
звучи заявеното от свидетеля, че дъщеря му Ю. и зет му са имали намерение
да променят не само своите имена на български, но и тези на децата им – Й. и
Й., още преди да отидат да живеят в Германия, което станало преди 10-15
години, но все нямали време, тъй като съдът обръща внимание, че по-малкото
дете е родено преди 9 години и няма причина да не е кръстено още при
2
раждането си с българско лично име.
Внезапният порив на молителя да възстанови българското си име по
реда на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, който носи турското от 31 години, последните
двадесет от които като пълнолетен гражданин, съдът съзира в проблемите му
със закона в чужбина. От справка ЦАИС „Съдебен статус“ за сведения за
осъждане в чужбина се вижда, че той е осъждан в Германия общо 5 пъти за
извършени престъпления по транспорта, като последната присъда е влязла в
сила на 13.10.2023 г. Престъпленията му са: Управление на превозно средство
без свидетелство за управление или след лишаване от това право – 3 отделни
деяние, за които има 3 отделни присъди; и Неспиране след пътнотранспортно
произшествие – 2 отделни деяния с две отделни присъди за тях.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР, промяната на собствено, бащино или
фамилно име се допуска от съда, когато то е осмиващо, опозоряващо или
обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства
налагат това. Молителят се позовава на последната алтернативна
предпоставка – наличието на важни обстоятелства. Събраните по делото
доказателства не доказват такива, напротив, доказват, че са налице важни
обстоятелства във връзка със съдебния статус на г-н С. Ф., които налагат да не
бъде уважавана молбата му, тъй като така би се открила възможността да
избегне или да затрудни изпълнението на наказанията за престъпленията, за
които е осъден в Германия, както и другите последици, извън наказанията, на
реализираната наказателна отговорност там,
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на С. С. Ф. с ЕГН ********** за промяна на името
му на С. С. Ф.
Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
3