Решение по дело №497/2020 на Апелативен специализиран наказателен съд

                                     Р Е Ш Е Н И Е

                                       гр. София, 11.03.2021 год.

 

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II - ри състав в публичното заседание на тридесети декември през две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА РОСЕНОВА

                                                                                   2. МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА

 

при секретаря Емилия Найденова и с участието на прокурора Цветослав Вергов, като разгледа докладваното от съдия Вълева в.н.о.х.д. № 497/ 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

         С присъда от 07.02.2020г. по н.о.х.д. № 2497/2017г. по описа на Специализирания наказателен съд е разрешен въпроса за наказателната отговорност на подсъдимите Р.Й.Д., С.Р.Д., К.Н.Н., Д.И.Д. и С.И.С. по следния начин:

Подсъдимият Р.Й.Д. е признат за виновен в това, че:

- от неустановена дата началото на 2014 г. до 29.06.2016 г. в гр. Варна, е ръководил организирана престъпна група с участници С.Р.Д., К.Н.Н., Л. И. Л. и Д.И.Д., като групата е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК на територията на гр. Варна - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК, за което на основание чл.54 от НК е осъден на пет години „Лишаване от свобода“

- на 29.06.2016 г., до 07.30 ч., в гр. Варна, местност ………, парцел 730, в кутия с надпис „…………..”, поставена в шкаф в кухненския бокс на обитаваното от него жилище, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - коноп с нетно тегло 0,670 г (шестстотин и седемдесет милиграма) и съдържание на активния, наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол - 17,9 % (седемнадесет цяло и девет десети процента), на стойност 4,02 лв. (четири лева и две стотинки) и деянието е извършено от лице, което действа в изпълнение на решение на описаната в пункт I организирана престъпна група - престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр.  ал. 1 от НК, за което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден  на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК двете наказания за групирани и е определено едно общо, най-тежко наказание в размер на пет години „Лишаване от свобода“, като е постановено то да се изтърпи при първоначален Общ  режим на изтърпяване.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият Р.Д. е бил задържан, считано от 29.06.2016г. до 13.12.2016г.

 

Подсъдимият С.Р.Д. е признат за виновен, в това, че:

- за времето от неустановена дата в началото на 2014 г. до 29.06.2016 г. в гр. Варна e участвал в организирана престъпна група с ръководител Р.Й.Д., участници С.Р.Д., К.Н.Н., Л. И. Л. и Д.И.Д., като групата е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК на територията на гр. Варна - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, за което и на основание чл. 54 от НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години.

- на 29.06.2016 г. в обитаваното от него жилище, находящо се в гр. Варна, …………….., в метална каса, поставена в килера, е държал боеприпаси за огнестрелни оръжия - 116 броя ловни патрони, кал. 12, предназначени за стрелба с гладкоцевни ловни пушки кал. 12, без да има за това надлежно разрешение - престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 6 от НК, за което на основание чл. 54 от НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо, най-тежко наказание в размер на три години „Лишаване от свобода“, търпимо при първоначален Строг режим, съгласно чл. 57, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС.

На основание чл. 59, ал.1 и ал.2 от НК е приспадното времето, през което подсъдимият С.Д. е бил задържан, считано от 29.05.2015 г. до 11.08.2015 г. и от 29.06.2016 г. до 07.07.2016 г.

          При условията на чл. 68, ал. 1 от НК е активирано наказанието „Лишаване от свобода“ в размер на пет месеца, наложено му по НОХД № 4943/15 по описа на РС - Варна, като на основание чл. 57, т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален Общ режим на изтърпяване.

          Подсъдимия С.Д. е признат за невиновен и оправдан по обвиненията за извършени в условията на реална съвкупност престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 8, вр. чл. 129, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и престъпление по чл. 216, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, и двете, осъществени на 28.05.2015г., около 18.00 ч., в гр. Варна, …………………., в съучастие като извършител с Д.И.Д., К.Н.Н. и С.И.С..

 

         Подсъдимият К.Н.Н. е признат за виновен в това, че за времето от неустановена дата в началото на 2014 г. до 29.06.2016 г. в гр. Варна, е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, с ръководител Р.Й.Д., участници С.Р.Д., К.Н.Н., Л. И. Л. и Д.И.Д., като групата е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК на територията на гр. Варна - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, за което на основание чл. 54 от НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на три години, изпълнението на  което при условията на чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от пет години.

На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият К.Н. е бил задържан, считано от 29.05.2015 г. до  28.07.2015 г.

 Подсъдимият К.Н. е признат за невиновен и оправдан по обвиненията за извършени на 28.05.2015 г., около 18.00 ч., в гр. Варна, …………………….., до бл. ….., в съучастие като извършител с Д.И.Д., С.Д. и С.И.С., в условията на реална съвкупност престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 8, вр. чл. 129, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и престъпление по чл. 216, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

 

           Подсъдимият Д.И.Д. е признат за виновен в това че:

           - за времето от неустановена дата в началото на 2014 г. до 07.06.2016 г. в гр. Варна е участвал в организирана престъпна група с ръководител Р.Й.Д. и участници С.Р.Д., К.Н.Н., Л. И. Л. и Д.И.Д., като групата е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК на територията на гр.Варна - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, за което на основание чл. 54 от НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на три години.

           - на 28.05.2015 г., около 18.00 ч., в гр. Варна, ……………….., до бл. ……., в съучастие като извършител със С.И.С., е причинил чрез нанасяне на множество удари с метална тръба по главата и по цялото тялото на Ю.С.Т., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата лакътна кост, обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на две години, като го оправдан по обвинението деянието да е извършено в съучастие с К.Н.Н. и С.Р.Д., както и да е извършено от лице, което действа по поръчение на организирана престъпна група по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 8 от НК.

- на  28.05.2015г., около 18.00 часа, в гр. Варна, ж.к …………………………, в съучастие като извършител със С.И.С., повредил чрез механично въздействие - нанесъл множество удари с метална тръба, чужда движима вещ - лек автомобил марка „Мерцедес S 600 L“ с рег.№ ………….., собственост на „……………..“ ООД, ползван от С. С. К., унижощавайки следните части на лекия автомобил: предно панорамно стъкло на стойност 565 лева; стъкло за предна лява врата на стойност 110 лева; лайсна за предна лява врата на стойност 50 лева; стъкло за задна лява врата на стойност 70 лева; задно панорамно стъкло на стойност 210 лева; емблема на „Мерцедес“ на стойност 40  лева, всичко на стойност 1045 лева, както и му нанесъл следните деформации: подбитости по предна дясна част на бронята в областта на десния фар на стойност 24 лева; деформации по декоративната решетка на стойност 15 лева; подбитости и деформации по преден капак на стойност 31,50 лева; подбитости по тавана до предна лява врата на стойност 33 лева; подбитости на колона до предна лява врата на стойност 21 лева; драскотини около дръжка на предна лява врата на стойност 130,50 лева, всичко на стойност 255 лева, или всичко на обща стойност 1 300 лева -престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, като е оправдан в частта на обвинението деянието да е осъществено при форма „унищожи“,  да е осъществено в съучастие с К.Н.Н. и С.Р.Д. и да е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, т. 8 от НК, което действа по поръчение на организирана престъпна група.

                    - на 07.06.2016 г., в лек автомобил  „Мазда 6“ с ДК № ………., паркиран в гр. Варна, …………………, без надлежно разрешително в джоб на дрехите си e държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - кокаин с общо нетно тегло 2,840 г (два грама осемстотин и четиридесет милиграма), на обща стойност 355 лева, поставено в цилиндрична кутийка с надпис „Упсарин“ и разпределено в:

          прозрачно полиетиленово пликче с нетно тегло 0,480 г. (четиристотин и осемдесет милиграма) и съдържание на активния, наркотично действащ компонент кокаин - 32,5 %, на стойност 60,00 лева;

          прозрачно полиетиленово пликче с нетно тегло 0,490 г. (четиристотин и деветдесет милиграма) и съдържание на активния, наркотично действащ компонент кокаин - 32,5 %, на стойност 61,25 лв.;

          прозрачно полиетиленово пликче с нетно тегло 0,520 г (петстотин и двадесет милиграма) и съдържание на активния, наркотично действащ компонент кокаин - 32,5 %, на стойност 65 лева;

          прозрачно полиетиленово пликче с нетно тегло 0,250 г (двеста и петдесет милиграма) и съдържание на активния, наркотично действащ компонент кокаин - 32,0 %, на стойност 31,25 лв.;

          прозрачно полиетиленово пликче с нетно тегло 0,260 г (двеста и шестдесет милиграма) и съдържание на активния, наркотично действащ компонент кокаин - 32,0 %, на стойност 32,50 лв.;

          прозрачно полиетиленово пликче с нетно тегло 0,840 г (осемстотин и четиридесет милиграма) и съдържание на активния, наркотично действащ компонент кокаин - 32,5 %, на стойност 105 лева,

          както и е разпространил високорисково наркотично вещество - кокаин с нетно тегло 0,210 г (двеста и десет милиграма) и съдържание на активния, наркотично действащ компонент - кокаин - 32,0 % , на стойност 26,25 лв., продавайки го на С.А.М. за сумата от 50 лева, като деянието е извършено от лице, което действа в изпълнение на решение на организираната престъпна група, описаната в пункт 1- престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК, за което е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет години и „Глоба“ в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, като е оправдан по квалификацията престъплението да е извършено в условията продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.

          На основание чл. 23, ал. 1 от НК трите наказания са групирани и е определено едно общо, най-тежко наказание на подсъдимия Д., в размер на пет години „Лишаване от свобода“, към което на основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединено наказанието „Глоба“ в размер на 20 000 лева.

          На основание чл. 57, т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален „Общ“ режим за изтърпяване на общото, най - тежко наказание „Лишаване от свобода“.

          На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е приспаднато  времето, през което подсъдимият Д.Д. е бил задържан, считано от 29.05.2015 г. до  11.08.2015 г. и от 08.06.2016 г. до 25.11.2016 г.

 

          Подсъдимият С.И.С. е признат за виновен в това, че:

            - на 28.05.2015 г., около 18.00 ч., в гр. Варна, ……………………., в съучастие като извършител с Д.Д. е причинил чрез нанасяне на множество удари с метална тръба по главата и по цялото тялото на Ю.Т., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата лакътна кост, обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник-престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на две години, като го оправдан по обвинението деянието да е извършено в съучастие с К.Н.Н. и С.Р.Д., както и да е извършено от лице, което действа по поръчение на организирана престъпна група по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 8 от НК.

- на 28.05.2015г., около 18.00 часа, в гр. Варна, ……………………., в съучастие като извършител с Д.Д., повредил чрез механично въздействие - нанесъл множество удари с метална тръба, чужда движима вещ - лек автомобил марка „Мерцедес S 600 L“ с рег.№ …………., собственост на „……………“ ООД, ползван от С. С. К., унижощавайки следните части на лекия автомобил: предно панорамно стъкло на стойност 565 лева; стъкло за предна лява врата на стойност 110 лева; лайсна за предна лява врата на стойност 50 лева; стъкло за задна лява врата на стойност 70 лева; задно панорамно стъкло на стойност 210 лева; емблема на „Мерцедес“ на стойност 40 лева, всичко на стойност 1045 лева, както и му нанесъл следните деформации: подбитости по предна дясна част на бронята в областта на десния фар на стойност 24 лева; деформации по декоративната решетка на стойност 15 лева; подбитости и деформации по преден капак на стойност 31,50 лева; подбитости по тавана до предна лява врата на стойност 33 лева; подбитости на колона до предна лява врата на стойност 21 лева; драскотини около дръжка на предна лява врата на стойност 130,50 лева, всичко на стойност 255 лева, или всичко на обща стойност 1 300 лева - престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, като е оправдан в частта на обвинението деянието да е осъществено при форма „унищожи“, да е осъществено в съучастие с подсъдимите К.Н.Н. и С.Р.Д. и да е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, т. 8 от НК, което действа по поръчение на организирана престъпна група.

                  На основание чл. 23, ал. 1 от НК двете наказания са групирани и е определено общо, най-тежко наказание на подсъдимия С. в размер на две години „Лишаване от свобода“, изпълнението на което е било отложено за изпитателен срок от четири години.

 

          Със същата присъда първостепенният съд е осъдил подсъдимите Д. и С. да заплатят на гражданския ищец Ю.Т. сумата от по 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като е отхвърлил гражданските искове срещу подсъдимите Д. и С. в останалата част до претендираните по 30 000 лева от всеки от тях.

          Предявените от гражданския ищец Т. срещу подсъдимите С.Д. и К.Н. граждански искове в размер на по 30 000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди са отхвърлени изцяло.

          На осн. чл. 189, ал. 2 от НПК в тежест на петимата подсъдими са възложени разноски по делото в размер на по 1388.30 лева на всеки от тях.

 

          Присъдата е атакувана от частния обвинител и граждански ищец Т. и от подсъдимите Р.Д., С.Д., К.Н. и Д.Д..

 

          Във въззивната жалба на частния обвинител и граждански ищец Т., подадена чрез неговия повереник - адв. И.Т. е изразено недоволство от присъдата в оправдателната част и в частта, с която е отказано да бъде ангажирана гражданската отговорност на подсъдимите в претендираните размери. Настоява се присъдата да бъде отменена в оправдателната част и да бъде постановена нова, с която оправданите подсъдимите да бъдат признати за виновни по първоначално възведените им обвинения и осъдени на наказания „Лишаване от свобода“ в размери, поискани от частния обвинител и прокурора, както и да бъдат уважени изцяло гражданските искове. В условията на алтернативност е заявена претенция за изменение на присъдата чрез увеличаване на наложените наказания „Лишаване от свобода“ и увеличаване размера на уважените граждански искове. Подробни съображения на заявените искания са развити в допълнителни писмени изложения. В тях се твърди, че в оспорените части присъдата е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Твърди се, че възприетите от първостепенният съд обективни доказателствени източници, касателно обвинителната теза по чл. 321 от НК не са били в достатъчна степен оценени и съпоставени по отношение участието на подсъдимите С.Д. и К.Н. в инкриминираната деятелност за извършения побой над личността на пострадалия Т., не били съпоставени и анализирани от съда, че действията на подсъдимите С.Д., Н., Д. и С. са извършени в изпълнение на решение на организирана престъпна група, обективиращо квалифициращия признак на предявеното обвинение. Поддържа се, че първоинстанционният съд е изградил изводи, че мотив за посегателството над личността и телесната неприкосновеност на пострадалия Т. са свързани с разпространението на наркотици между различни групировки, към които Т. и подсъдимите принадлежат. В мотивите на съдебния акт липсвало обаче анализ към коя групировка принадлежи пострадалия Т. и на база на какви доказателствени източници е направен този извод. Смятат се за недостатъчно обосновани изводите на съда за некредитиране показанията на Т. в частта  относно участието на подсъдимите С.Д. и Н. в побоя над него. Счита се, че съдът не е подложил на самостоятелен и съвкупен анализ свидетелските показания на Т. и С. Т., пренебрегнал е редица извършени процесуално - следствени действия в досъдебното производство, като в тази връзка се споменават протоколите за разпознаване от свидетелите Таскови, както и протокол за разпит на свид. Т. пред съдия, съставен един ден след инцидента, който не бил обсъден в мотивите. Изтъква се, че липсват убедителни мотиви и по отношение на наведените доводи за цялостното кредитиране показанията на свид. Таскова. За доказаността на деятелността по чл. 131 от НК, очертана от свид. Т. се позовава на свидетелските показания на свид. Х. Х. и М. М., възприели изявленията на Т. относно нанесения му побой. Намират се за вътрешно противоречиви мотивите на СНС относно възприемането на обясненията на подсъдимия Д. за наличие на личен мотив за саморазправа с пострадалия Т. и отричане участието на С.Д. и К.Н. в побоя, понеже съдът е констатирал законосъобразност при използване на СРС и е отбелязъл, че от разговорите, проведени от Д. може да се заключи, че същият ръководи улични дилъри под ръководството на Р.Д. и лично разпространява наркотици. Счита си, че в този смисъл би следвало да се отчете наличието на мотив нападението над Т. да е извършено именно от четиримата подсъдими и то в изпълнение на решение на ОПГ. Осъществяването на квалифициращия признак по чл. 131, ал. 1, т. 8 от НК и участието на подс. Н. в разискваното престъпление се аргументира и с намереното количество бяло прахообразно вещество в л.а. „БМВ“, което според заключението на физико химическата експертиза е медикамент, който в нередки случаи се използва за примес - смеска към някои високорискови наркотични вещества, както и с разговорите между подс. Р.Д. и К.Н. за задържането на подсъдимия на 07.06.2016 г. Оспорват се изводите на СНС, че мотив за побоя над Т. били лични взаимоотношения с подс. Д. от по - ранен период, по повод наркоразпространение и подпалване автомобила на подс. Д., което последният вменява на Т.. Излагат се и съображения за основателност на гражданските искове и се настоява те да бъдат уважени в пълен размер.

С въззивна жалба и допълнение към нея, подадени от защитника на подсъдимите Р.Д. и С.Д. - адв. П.Д. се аргументират оплаквания за неправилност на присъдата в осъдителната част. Поддържа се, че не е доказано наличието на организирана престъпна група за разпространение на наркотични вещества с ръководител Р.Д. и участник С.Д., която позиция се обосновава с разбор на доказателствени източници, на които се е позовал СНС. Счита се, че  свидетелските показания на свидетеля Д. Д. от досъдебното производство не следва да се кредитират, тъй като в съдебно заседание той е категоричен, че ги е дал под натиск. Показанията на свид. Т. били тенденциозни, предвид заинтересоваността му от осъждането на подсъдимите, а и той твърдял, че знае за дейността на Д. от слухове и коментари в обществото. Полицейските служители - свидетелите М., А. и Р. не твърдели нищо за ОПГ с участие на подс. Д., напротив за такава с участие на свид. Т.. Свидетелят А. Й. заявил пред съда, че всичко което му е известно го знае от друго лице, Т., който имал влошени отношения с Д. и препредава информация, което се потвърждавало от СРС. Свидетелите с тайна самоличност също не потвърдили пред съда показанията си от досъдебното производство, а обяснявали, че имат информация от слухове, коментари в общество. В СРС също не се съдържали данни, подкрепящи обвиненията срещу Д.. По тези съображения се претендира отмяна на присъдата в частта относно престъплението по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 от НК от подс.  Р.Д. и във вр. с ал. 2 за подс. С.Д. и постановяване на нова с оправдателен диспозитив. Поддържа се, че обвинението на подс. Р.Д. за държане на наркотични вещества е недоказано относно квалифициращите признаци държане с цел разпространение и в изпълнение решение на организирана престъпна група, като се отправя молба за държането на наркотични вещества да бъде приложен чл. 9 от НК, поради минималното количество наркотично вещество и чистото съдебно минало. Моли се още, съдът да приеме, че престъплението по чл. 339 от НК, за което подсъдимият С.Д. е признат за виновен, представлява маловажен случай, предвид липсата на вредни последици и наличие на предходно разрешително, чийто срок е изтекъл.

С въззивна жалба, депозирана от защитника на подс. К.Н. - адв. С.И. се твърди, че присъдата в осъдителната част по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК е неправилна, незаконосъобразна и постановена при неправилно приложение на материалния закон. Подробни доводи за наведените пороци са ангажирани в процесуален документ, озаглавен „мотиви към въззивна жалба. В него са изложени множество упреци към мотивите на атакуваната присъда. Твърди се, че те не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал, в тях се откриват противоречия относно съставомерността на деянието и виновността, липсвал същински анализ на доказателствената съвкупност. Изтъква се още, че съдът не е положил дължимите усилия за обективното, пълно и всестранно изясняване на всички обстоятелства по делото, с което е нарушил разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Оспорва се крайния момент на действие на разследваната организирана престъпна група с довода, че подс. Н. е бил задържан на 28.05.2015 г. и е житейски нелогично да е продължил да участва в тази група до 29.05.2016 г. Прави се подробен разбор на събраните по делото доказателствени източници и се изразява несъгласие с изведените от тях фактически положения, послужили за осъждането на подс. Н.. Наред с това се застъпва тезата, че е следвало да бъдат изключени от доказателствената маса разпитите на свид. Б. А., И. С. и Т. Т., тъй като те не съответствали на разпоредбите на НПК, поради липса на възлагателно постановление. Оспорва се валидността на протокола за претърсване и изземване от жилището на подс. Н., с аргумент, че липса подпис на поемното лице М. И.. Моли се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият К.Н. бъди признат за невиновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК.

С въззивна жалба, подадена от защитника на подсъдимия Д.Д. - адв. П.Д. се иска отмяна присъдата в частта относно престъплението по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК и признаване на подсъдимия за невиновен по това обвинение, както и изменение на присъдата, чрез намаляване на наказанията, наложени за престъпленията по чл. 129, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, чрез оправдаване за деянието по чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК относно квалифициращия белег „деянието да е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група“ и налагане на наказания „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в минималните размери, предвидени в нормата на чл. 354а, ал. 1 от НК. Въззивната жалба е последвана от допълнение, в което са изложени съображения за доказателствената стойност на свидетелските показания и СРС, идентични с наведените в допълнението към въззивната жалба, насочена срещу осъждането на подсъдимите Д..

В съдебно заседание представителят на Апелативна специализирана прокуратура пледира присъдата да бъде отменена в оправдателната част и подсъдимите С.Д., К.Н., Д.Д. и С. бъдат признати за виновни по всички обективни признаци на вменените им престъпленията. Счита, че в осъдителната част присъдата е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. По отношение на предявените граждански искове заема становище за тяхната основателност и моли да бъдат уважени в пълен размер.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Ю. С. Т. - адв. И.Т. поддържа жалбата с приложените допълнителни писмени изложения към нея. Основното оплакване е за неправилно интерпретиране на доказателствената съвкупност в мотивите на проверяваната присъда и за вътрешната им противоречивост по отношение съпричастността на подс. С.Д. и К.Н.. Настоява да не се кредитират безпрекословно обясненията на подс. Д., които очевидно не били обстоятелствено анализирани и съпоставени с другите доказателствени източници. Поставя акцент на веществото, намерено в л.а., ползван от свид. Д. Н., като настоява, че физикохимична експертиза е установила, че това не е хранителна добавка, а медикамент, често използван като смеска за разреждане на амфетаминопроизводни и метаамфетамини. С последния аргумент доразвива позицията си за участие на подс. К.Н. в организирана престъпна група.

Защитникът на подсъдимите Р.Й.Д., С.Р.Д. и Д.И.Д. пледира за потвърждаване на присъдата в оправдателната част и за отмяна в частта, с която подс. Р.Й.Д. е признат за виновен в това да е ръководил организирана престъпна група и да е държал наркотични вещества с цел разпространение, подс. С.Р.Д. да е участвал в такава група, а подс. Д.И.Д. да разпространил наркотични вещества в изпълнение решение на организирана престъпна група. Ангажира доводи за недоказаност на обвиненията за членство в организирана престъпна група и за квалифициращите признаци държане с цел разпространение и разпространение на наркотични вещества в изпълнение решение на организирана престъпна група. В тази връзка поддържа, че неправилно първостепенният съд е кредитирал показанията на свид. Д. Д., дадени на досъдебното производство. Смята, че е следвало да бъдат кредитирани показанията на свидетеля, дадени устно и непосредствено пред съда. Показанията на свид. Т. намира за компроментирани, като дадени от заинтересовано лице. Счита, че показанията на свид. М., Р. и А. не съдържат данни за организирана престъпна група с участие на подзащитните му. Свид. М. говорил, че имало оперативни данни за такава група с участие на частния обвинител Т. и че подс. Д. също бил оперативно известен, като потвърждавал обясненията на последния за отношенията му със свидетеля Т., вкл. за палежи на автомобили. Свидетелите Р. и А. единствено твърдели за някакви оперативни данни, като свид. А. дори поименно не можел да изброи участници в такава група. Навежда още, че анонимните свидетели нямат преки впечатления, а препредават слухове в обществото и коментари от други лица. Настоява подс. Р.Й.Д. да бъде признат за невиновен по обвинението да държал наркотични вещества с цел разпространение. Счита, че не са налице каквито и да било доказателства, че това наркотично вещество има касателно към организирана престъпна група и към някакви решения за разпространението му. Моли съда да приеме, че се касае за малозначително деяние с оглед минималното количество и чистото съдебно минало на Р.Д.. Настоява също, престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК, вменено на С.Д. да бъде квалифицирано като маловажен случай, предвид наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Като такова изтъква обстоятелството, че подс. С.Д. е имал разрешително за боравене с оръжие и боеприпаси, но то е изтекло и подсъдимият е забравил да го поднови.  

Подсъдимият Р.Й.Д. в защитната си реч заявява, че не е участвал в организирана престъпна група. В последната си дума добавя, че по това време не е разпространявал наркотични вещества и моли да бъде оправдан.

Подсъдимият С.Р.Д. в защитната си реч и в последната си дума заема позиция, че е невинен и моли да бъде оправдан.

Подсъдимият Д.И.Д., при предоставената му възможност за лична защита в хода на съдебните прения изразява съжаление за случилото се и моли да бъде намалено наказанието му. В последната си дума моли да бъде оправдан по обвинението, че е продавал кокаин в иизпълнение на решение на организираната престъпна група. Твърди, че е продавал кокаин в малки количества за себе си и за лична употреба. Отново изразява съжаление за побоя над Т., който го предизвикал.

Защитникът на подсъдимия К.Н.Н. поддържа съображенията и исканията, изложени в жалбата и мотивите към нея. В допълнение, намира за голословно твърдението, че веществото, намерено в автомобила на Н. се използва за примесване на наркотични вещества. Изтъква, че то не е забранена субстанция и вещото лице, изготвило експертизата не е казало, че е примес за наркотици. Обръща внимание и как е започнало ДП - с побой, придружен с грабеж. После било прекратено. И изведнъж ОПГ. С тези доводи обосновава оплакване, че ДП е водено тенденциозно.

Подсъдимият К.Н.Н. в защитната си реч и в последната си дума моли да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимия С.И.С. счита за неоснователна жалбата на частния обвинител относно неговия подзащитен и пледира тя да бъде оставена без уважение. Изтъква, че няма доказателства неговият подзащитен да е извършил каквото и да било в изпълнение на решение на ОПГ. Алтернативно, моли подзащитният му да бъде оправдан.

Подсъдимият С.И.С. редовно призован, не се явява в съдебно заседание и въззивното производство е проведено в негово отсъствие на осн. чл. 329, ал. 2, вр. чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „в“ от НПК.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, Специализираният наказателен съд е провел съдебно следствие по общия ред в хода на което са събрани множество гласни доказателства, писмени материали и са изслушани са изпълнените по досъдебното производство заключения на дактилоскопни експертизи /т.11, л. 45, л. 29-37, от ДП/; физикохимически експертизи /т.11, л.23-24, л. 5-6, л. 8-13/, балистична експертизи /т.11, л.21/; ДНК експертиза /т.11, л.58-62/;  съдебно - техническа експертиза на моб. апарат и Sim карти /т.12, л.6-9 от ДП/, съдебно – икономически експертиза /т.11, л.64-66, л. 68-72 и съдебно - медицинска експертиза /т.7, л.2-6/.

На свой ред въззивната инстанция приобщи към доказателствената маса две експертизи, изготвени на досъдебното производство, използвани от СНС при формиране на изводите му за обстоятелствата, обхванати от предмета на делото, но непрочетени по пътя на чл. 282 от НПК - дактилоскопна експертиза на дактилоскопна следа, иззета от везна Д., намерена в дома на подс. Д.Д. /т. 3, л. 88 от ДП/ и съдебно - психиатрична експертиза, изследвала психиатричния статус на подс. Д.Д. /т. 3, л. 82 от ДП/, обясненията на подс. Р. и С. Д., дадени на досъдебното производство в присъствието на защитник / т. 1, л. 89, т. 3, л. 47/, показанията на свид. С., дадени разследващ полицай /т. 3, л. 55 - 56/ и проведе повторен разпит на свид. Д.Н..

Първоинстанционния съд е приел фактология, която намира опора във формираната доказателствена съвкупност. Правно релевантните факти за извършените престъпления от подсъдимите, съществените детайли в поведението им, обуславящи съставомерността на деянията, за които са признати за виновни са изяснени убедително и в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Те не се променят и след доказателствени способи, използвани от въззивната инстанция.

При правилен анализ на доказателствата, СНС е приел, че подсъдимият Р.Д. е роден на *** ***, българин е, български гражданин. Има средно образование, Разведен, живее в гр. Варна, местност „….“, парцел …..

Видно от свидетелство за съдимост с приложени към него 6 броя бюлетини за съдимост и решение №64 от 27.02.2001г. по н.д. №635/2000г. на ВКС /л. 382 - 395 от въззивното дело/ подсъдимият Р.Д., преди осъществяване на престъпленията по настоящото дело е осъждан три пъти - по н.о.х.д. № 289/1978г. на ВС - Варна, по н.о.х.д. № 114/1988г. на РС - Елена и по н.о.х.д. № 1243/2001 г. на РС - Пловдив и веднъж е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК за извършено престъпление по чл. 325, ал. 3 от НК с решение по н.о.х.д. № 3672/2008г. на РС - Варна. За първото осъждане е реабилитиран по право по чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК, а за останалите е настъпила пълна реабилитация по чл. 88а от НК. Независимо от реабилитацията, подс. Р.Д. няма статут на неосъждано лице, тъй като в хода на първоинстанционното производство със споразумение, одобрено по н.о.х.д. №1349/2019г. на ОС - Варна, влязло в сила на 06.12.2019г., за престъпление по чл. 354а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено в периода 18.04.2019г. до 25.04.2019г. в съучастие с подс. С.Д. му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години при първоначален „Общ“ режим и глоба в размер на 20 000 лева.     

 Подсъдимият С.Д. е роден на 21.01.1079 г. в гр. Варна, българин е, български гражданин, със средно образование, неженен, живущ ***.

 От приетото като доказателство по делото свидетелство за съдимост /л. 403 - 410 от въззивното дело/ се установява, че подс. С.Д. е осъждан трикратно:

 с присъда по н.о.х.д. № 5713/2009г. на Районен съд – Варна, влязла в сила на 24.03.2011г.  за две престъпления по чл. 144, ал. 3 от НК, извършени на 23.06.2007г. е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено за срок изпитателен срок от три години.

с присъда по н.о.х.д. № 4943/2015г. на Районен съд – Варна, влязла в сила на 18.04.2016г.  за престъпление по чл. 129, ал. 2 от НК, извършено на 07.04.2014г. е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, изпълнението на което е отложено за срок изпитателен срок от три години.

с определение за одобряване на споразумение, постигнато по н.о.х.д. №1300/2019г. на ОС - Варна, влязло в сила на 02.12.2019г., за престъпление по чл. 354а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено в периода 18.04.2019г. до 25.04.2019г. в съучастие с подс. Р.Д. му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години при първоначален „Общ“ режим и глоба в размер на 20 000 лева.

 Подсъдимият К.Н.Н. е роден на *** г. в гр. Провадия, българин, български гражданин, женен, със средно образование, живущ ***. Същият е осъждан веднъж - с определение за одобряване на споразумение по н.о.х.д. № 2213/2017г. на СНС, влязло в сила на 23.10.2017г., с което за престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК, извършено през периода от началото на месец юни 2010г. до 28.03.2011г. е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, а за престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1, пр. 2, вр. ал. 1 от НК, извършено на 28.03.2011г. е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца и 20 дни, както и „Глоба“ в размер на 10 000 лева. На осн. чл. 23, ал. 1 от НК му е определено едно общо, най - тежко наказание в размер на осем месеца и 20 дни „Лишаване от свобода“, към което на осн. чл. 23, ал. 3 от НК е присъединено наказанието „Глоба“ в частичен размер от 5 000 лева. За предходното осъждане с присъда по н.о.х.д. № 105/1997г. на РС – Девня, влязла в сила на 20.11.1997г. е реабилитиран по право

          Подсъдимият Д.И.Д. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, безработен, със средно образование.

От приетото като доказателство по делото свидетелство за съдимост /л. 437 – 447 от въззивното дело/ се установява, че подс. Д. е осъждан многократно:

със споразумение, одобрено по н.о.х.д. № 1427/2004г. на Районен съд - Варна, влязло в сила на 18.05.2004г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.2, 4 и 5, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 05.12.2003г. е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено за срок изпитателен срок от три години;

със споразумение, одобрено по н.о.х.д. № 667/2007г. на Районен съд - Варна, влязло в сила на 14.07.2007г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.3, 4 и 5 от НК, извършено на 20.06.2003г. е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено за срок изпитателен срок от три години;   

с присъда по н.о.х.д. № 185/2007г. на Районен съд - Девня, влязла в сила на 21.04.2008г., за престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК, извършено на 03.03.2007г. е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година при първоначален общ режим, като на осн. чл. 68, ал. 1 от НК е активирано наказанието по н.о.х.д. № 1427/2004г. на Районен съд – Варна;

с присъда по н.о.х.д. № 1081/2019г. на Районен съд - Варна, влязло в сила на 27.03.2019г., е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК за извършено на 24.02.2019г. престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК, и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лева;   

със споразумение, одобрено по н.о.х.д. № 2204/2019г. на Районен съд - Варна, влязло в сила на 27.05.2019г., за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, извършено на 16.01.2019г. е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е отложено за срок изпитателен срок от три години, както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и три месеца;

със споразумение, одобрено по н.о.х.д. № 5904/2019г. на Районен съд - Варна, влязло в сила на 27.05.2020г., за престъпление по чл. 343а, ал. 3 от НК, извършено на 14.11.2019г. е осъден на наказание „Глоба“ в размер на 300 лева и

със споразумение, одобрено по н.о.х.д. № 2068/2020г. на Районен съд - Варна, влязло в сила на 02.07.2020г., за престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК, извършено на 15.07.2019г. е осъден на наказание „Пробация“ и глоба в размер на 190 лева.

Подсъдимият С.И.С. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, адресно регистриран  в гр. Варна, ……………………

Видно от свидетелство за съдимост с приложени към него 3 броя бюлетини за съдимост /л. 454 - 459 от въззивното дело/ подсъдимият С. е бил осъждан за извършени в условията на реална съвкупност през 2010г. три престъпления със споразумения по н.о.х.д. №4361/2010г. и н.о.х.д. №3822/2010г. и двете на РС – Варна, като за тези осъждания, имащи характер на едно осъждане е настъпила реабилитация по право. Отделно с присъда по н.ч.х.д. №1775/2015г. на РС - Варна е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.

Подсъдимият  Р.  Д., известен с прякора „………“, заедно със сина си подсъдимия С.Д., известен с прякора „……“ се занимавали с разпространение на наркотични вещества - хероин, амфетамин, марихуана и метамфетамин на територията на гр.Варна и к.к. Златни пясъци от няколко години. В началото на 2014 г. подс. Р.Д. привлякъл към тази дейност подсъдимите К.Н.Н., Л. И. Л. /по отношение на който наказателното производство е приключило със споразумение/ и Д.И.Д.. Подсъдимият Р.Д. изпълнявал функцията на ръководител на организираната престъпна група. Той се грижел за снабдяването на групата с хероин, амфетамин, марихуана и метамфетамин от неустановени по делото лица, давал нареждания на останалите участници, следял за печалбите и за това дали всеки отчита парите към него. Подсъдимият Р.Д. не контактувал с дилърите на ниско ниво, а поставял задачи преимуществено чрез сина си С.Д. или чрез подсъдимите К.Н. и Д.Д..

След подсъдимия Р.Д. в йерархията на организираната престъпна група бил синът му С.Д.. Той имал  дилъри под себе си, които зареждал с различни видове наркотични вещества и събирал печалбата от разпространението им; контролирал дилърите под себе си, като се случвало да ги дисциплинира с насилие или имуществено, като им налагал „глоби“ за различни провинения, измежду които разпространение на чужди наркотични вещества, забавени плащания и т.н. Подсъдимият С.Д. понякога осъществявал и „оперативното ръководство“ на групата и на участниците в нея, като им давал конкретните задачи или свеждал нарежданията на подсъдимия Р.Д. до тях.

Подсъдимият К.Н.Н. с прякор „….„ бил равнопоставен на подсъдимия С.Д. и имал самостоятелност в работата си, дължаща се на изградени приятелски отношения с подсъдимия Р.Д.. Имал собствена мрежа от дилъри, чрез които разпространявал основно кокаин, хероин, кристали (метамфетамин). Имал и собствен прийом за предаване на наркотика, като го укривал на някакво публично място /напр. до саксиите до неговото заведение/, откъдето го вземал основният му дилър „дясна ръка“ и по същия начин го предавал на останалите.

Подсъдимият Д.Д. с прякор „….“ бил основен дилър на подсъдимия С.Д.. Освен че сам разпространявал наркотични вещества, зареждал и уличните дилъри под него и прибирал парите от продажбите им. Д. отговарял за разпространението на хероин и кокаин на територията на циганската махала в гр. Варна - кв. Максуда и в кв. Владиславово. Той получавал наркотични вещества понякога и от подс. К.Н.. Подсъдимият Д. лично зареждал дилърите с различни видове наркотични вещества дадени му от подсъдимите Р.Д., С.Д. или К.Н.. След това прибирал парите от продажбата им, а после я отчитал на С.Д., а той от своя страна - на Р.Д..

Свидетелят Л. И. Л. с прякор „….“ също бил участник в организираната престъпна група, дилър на едро на метамфетамин, амфетамин, марихуана. Той приготвял наркотичните вещества за последващото им разпространение до крайните потребители,  като добавял в тях точно определено количество примеси по нареждане на подс. Р.Д. и С.Д., за да увеличават количеството на наркотика, а оттам и печалбата, претеглял ги и ги разфасовал в малки опаковки, а след това ги предавал на уличните дилъри.

Всеки един от участниците в ОПГ, който имал и свои дилъри, се виждал с тях на лична среща, при която уточнявали какво количество наркотик ще даде и къде ще го остави. Обичайно срещите се състояли на улицата, а по - късно, в рамките на около час, подс. К.Н. или подс. С.Д. оставяли договореното количество и вид наркотично вещества на уреченото място, откъдето дилърът отивал и си го взимал. За „пунктове“ за предаване на наркотичните вещества се използвали характерни елементи на обществени места - под камък, дърво и др. подобни. Кокаинът се продавал на крайните потребители на цена 130-140 лева за грам, хероинът - 80лв. за грам, метамфетаминът - 100-150 лева за грам, марихуаната -6-15 лева за грам. След като дилърът пласирал наркотика, той отчитал получената продажната цена на стоящия над него дилър в йерархията, като в крайния си път паричните средства стигали до подс. Р.Д..

Участниците в групата контактували помежду си посредством прави телефони, а също и на лични срещи. Обикновено се виждали на автомивката на подсъдимия Р.Д.,*** или в бара на подсъдимия К.Н.,***. На тези места също били разменяни на наркотиците и паричните постъпления от продажбата им.

През 2014г. подсъдимият Д.Д. разпространявал наркотици и за свидетеля Ю.Т., който имал паралелна мрежа с дилъри на територията на град Варна. В един момент между двамата възникнал конфликт, тъй като подс. Д. не предал реализираната печалба от продажбата на предоставени му количества наркотични вещества, вследствие на което последвали заплахи и закани от страна на Т..

През нощта на 21.01.2015г. неустановени по делото лица подпалили двата леки автомобила, ползвани от подсъдимия Д. и неговата приятелка, паркирани пред блока, в който живеели. Било образувано досъдебно производство № 190/2015г. по описа на 03 РУ – Варна, в хода на което подсъдимият Д. и жената, с която бил във фактическо съжителство посочили свидетеля Ю.Т. като автор на палежа.

В следващите месеци конфликтът между двамата продължил с отправяне на взаимни заплахи при случайните им срещи.

На 28.05.2015г., около  18.00 часа, свид. Т. и жената, с която живеел на семейни начала- свид. С. К. (Т.) разговаряли, застанали до предната лява врата на ползвания от тях автомобил „Мерцедес S 600“ с peг. № …., паркиран до бл…., бул. “……………, град Варна. В този момент към тях от насрещната пътна лента, с висока скорост  се приближил л.а. „Фолксваген Голф 3“ с peг. № ……, управляван от подсъдимия  Д.. В автомобила бил подсъдимият С.С., както и трето, неустановено по делото лице. Автомобилът не могъл да спре и се блъснал челно в паркирания л.а. „Мерцедес“. Междувременно, предчувствайки намеренията на тримата, свид. Т. казал на свид. К. да бяга. Трите лица слезли от „Голф-а“, като един от тях носел в ръката си дърво, а останалите двама- метални тръби. Тримата  заедно се нахвърлили върху свид. Т. и започнали да му нанасят удари по различни части на тялото, вследствие на което счупили лявата му лакътна кост. Пострадалият се опитвал да се предпази с ръце от ударите, но съзнавайки, че няма да успее по този начин, успял да влезе в автомобила и седнал на шофьорското седалка, като затворил вратата. Тримата започнали да чупят стъклата на лекия автомобил, да дърпат дръжките на вратите, както и да нанасят удари по цялата кола. След като успели да отворят шофьорската врата и тази отдясно, подсъдимите отново започнали да нанасят удари на пострадалия, успели да го измъкнат от лекия автомобил, като продължили да нанасят заедно удари по тялото му с носените от тях метални тръби и дърво. След като видели, че към тях се приближават хора, две от лицата успели да потеглят с  „Голф-а“, а третото се отдалечило пеша към близкото междублоково пространство. Т. останал на място и позвънил на тел. номер 112. Не след дълго пристигнал екип полицейски служители на Трето РУП-ОД-МВР- Варна, след което Т. бил откаран с линейка в Спешен кабинет в МБАЛ „Св.Анна“АД-Варна. Пристигналият на местопроизшествието разследващ екип провел оглед на лекия автомобил „Мерцедес“ с ДК№ ……., при който били описани всички подбитости и повреди по автомобила и иззети трасологични следи.  На асфалта до предна дясна врата на автомобила били открити два броя метални тръби с размер около 50 см.

На 29.05.2015г. бил проведен втори оглед на автомобила, транспортиран преди това на паркинг на КАТ - Варна, при който били иззети дактилоскопни следи.  

Лекият автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ….. бил открит в подземен паркинг в ж.к. ……… и отключен с иззет от подсъдимия Д.Д. автомобилен ключ. От вътрешността му били иззети дактилоскопни следи. При огледа на автомобила било установено, че има подбитости до преден десен фар, счупено стъкло на десния халоген и липсващи части от стъклото на левия. МПС било иззето с протокол за изземване от 29.05.2015г. в присъствието на подсъдимия Д., който направил собственоръчно писмено изявление, че е ползвател на автомобила и го е оставил на паркинга на 28.05.2015г. около 19.00 часа. Същия ден автомобилът му бил върнат.

Пак на същата дата подсъдимият Д. предал на разследващите черна палка, тръбен ключ и мобилен телефон, намирени преди това в автомобила, като за палката и ключа посочил, че са негови, а мобилния телефон „Нокия“- на С., който пътувал с него на 28.05.2015г. около 18 часа.

С прокурорски постановления от 29.05.2015г., въз основа на информацията, изнесена от пострадалия Ю.Т. били задържани подсъдимите С.Д. /т. 4, л. 4 от ДП/, К.Н. /т.4, л. 19 от ДП/, Д.Д. /т.4, л. 38 от ДП/ и С.С. /т. 4, л. 50 от ДП/.

По досъдебното производство са проведени разпознавания с участието на пострадалия Ю.Т. и свид. С. К. (Т.), при което те посочили подсъдимите Д. и С. като участници в осъщественото посегателство.

                   Междувременно, в отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР- Варна била получена информация за разпространителската дейност на наркотични вещества от страна на подсъдимия Д.Д.. Последният, като участник в гореописаното престъпно сдружение предавал количества на едро на дилърите, продавал лично на крайни потребители.

   Един от клиентите на Д. бил свид. С.М.. Той купувал от подсъдимия Д., познат му с прякора „Точката“ само кокаин. Когато се нуждаел от наркотик, свид. М. звънял на тел. номер 08……., ползван от подс. Д., записан в телефонния му указател под името „Иво“ и се уточнявали за мястото и времето на предаването. Обикновено срещите се състояли до магазин …… в кв. ……. Така се случило и на 07.06.2016г. Около 16.30 часа, свидетелят С.М. се обадил на подсъдимия Д. с думите: „знаеш къде съм, във „…….. съм“, което означавало, че ще се срещнат до магазин „….“. Свид. М. отишъл на срещата с лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № …… и паркирал пред вх. … на бл….. в кв. ……. Подсъдимият Д. се придвижил с ползвания от него лек автомобил „Фолксваген голф“, рег. № …….  Когато пристигнал, спрял и се качил в автомобила на М.. Седнал на предна дясна седалка и подал на свид. М. пакетче кокаин, изваждайки го от кутийка „Упсарин“, която носел в джоба си, пълна с пакетчета за продажба. Свид. Д. му подал банкнота от 50 лева, каквато била обичайната цена на купувания от подс. Д. кокаин. В този момент, полицейските служители предприели задържане на лицата. В паниката си свид. М. изхвърлил наркотика през прозореца на автомобила. Подсъдимият Д. пуснал кутийката Упсарин на пода пред предна дясна седалка.

   На място бил извикан разследващ екип и било пристъпено към огледи, обиски, претърсвания и изземвания.

   При извършения оглед на пространството около лекия автомобил „Мазда 6“ с рег. №……… В, вляво от МПС, на разстояние от около 140 см., на земята било намерено сгънато полиетиленово пликче с бяло прахообразно вещество /т.3, л.5 от ДП/, за което вещите лица Д. М. и Ц. Г., изпълнили физико - химичната експертиза №919/26.08.2016г. дали заключение, че е кокаин с нетно тегло 0,21 грама със съдържание на активния, наркотично действащ компонент кокаин 32,0% /т.11, л. 8-13 от ДП/

                     В лекия автомобил, управляван от свид. М., на предна дясна седалка били открити банкнота с номинал 50 лева, както и бяла пластмасова капачка, а от пода пред същата седалка била иззета цилиндрична кутийка с надпис „Упсарин“ без капачка, съдържаща пет броя запечатани малки полиетиленови пликчета с бяло прахообразно вещество и 1 бр. незапечатано полиетиленово пликче с бяло прахообразно вещество. От пространството между двете предни седалки на МПС били иззети два броя мобилни телефони. Осъществените действия по разследването били обективирани в протокол за претърсване и изземване с дата 07.06.2016г. /т. 3, л. 39 от ДП/, скрепен със съдебна санкция /т. 3, л. 38 от ДП/, в който свидетелят С.М. написал собственоръчно, че иззетите телефони и банкнота са негови, но не и кутийката „Упсарин“. Заключението на изпълнената на досъдебното производство физико - химична експертиза №919/26.08.2016г. установило, че бялото прахообразно вещество в 6 броя пликчета е кокаин с примеси, с общо нетно тегло 2,84 грама, разпределено по следния начин: прозрачно полиетиленово пликче с нетно тегло 0,48 г., със съдържание на активния, наркотично действащ компонент кокаин - 32,5 %; прозрачно полиетиленово пликче с нетко тегло 0,49 г. със съдържание на активния, наркотично действащ компонент кокаин - 32,5 %; прозрачно полиетиленово пликче с нетно тегло 0,52 г. със съдържание на активния, наркотично действащ компонент кокаин - 32,5 %; прозрачно полиетиленово пликче с нетно тегло 0,25 г. със съдържание на активния, наркотично действащ компонент кокаин - 32,0 %; прозрачно полиетиленово пликче с нетно тегло 0,26 г  със съдържание на активния, наркотично действащ компонент кокаин - 32,0 % и прозрачно полиетиленово пликче с нетно тегло 0,840 г. със съдържание на активния, наркотично действащ компонент кокаин - 32,5 % /т. 11, л. 8-13 от ДП/.

                   Във фактическата власт на подсъдимия Д.Д. били намерени и иззети парични средства и 2 бр. мобилни телефони, за което бил оформен протокол за обиск и изземване /т. 3, л. 14 от ДП/, придружен с фотоалбум /т. 3, л. 15/, одобрен с разпореждане от 08.06.2016г. по ч.н.д. № 732/2016г. на ОС - Варна /т. 3, л. 13 от ДП/.

                      Претърсен бил и ползвания от Д. лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№………., но при това следствено действие били открити вещи от значение за делото /т.3, л. 19 от ДП/.

                     По - късно същия ден било извършено претърсване в жилището, обитавано от подс. Д. и неговата приятелка С. О., находящо се в гр. Варна, ……, при което били иззети 2140 лева, 40 евро, електронна везна „….“, електронна везна сива на цвят и черен велурен несесер, съдържащ метална тръбичка, лъжичка, пластина, малко стъклено шишенце и каменна плочка. Следственото действие било опредметено в протокол за претърсване и изземване /т. 3, л. 25 - 26 от ДП/, одобрен с разпореждане от 08.06.2016г. по ч.н.д. № 733/2016г. на ОС - Варна /т. 3, л. 24 от ДП/ и онагледено с фотоалбум /т. 3, л. 27-30 от ДП/. Видно от заключението на физико - химичната експертиза №919/26.08.2016г. е имало следи от кокаин по вътрешната повърхност на електронна везна „…“, по работната повърхност на сивата електронна везна, по вътрешната повърхност на металната тръбичка, по повърхността на лъжичката, пластината и каменната плочка. Върху капачето на батериите на електронна везна „…..“ е проявена дактилоскопна следа, оставена от ляв безименен пръст на подс. Д., видно от дактилоскопна експертиза по протокол №34 от 24.06.2016г. /т. 3, л. 88 - 90 от ДП/.   

          На 29.06.2016г. по приетото по компетентност от Специализирана прокуратура досъдебно производство /нов № ДП 139/2015г. по описа на ГДБОП/  били извършени претърсвания на различни адреси и автомобили, ползвани от подсъдими лица, в това число и от свидетеля Л. Л..

         Във времето от  7.30 до 9.00 часа било извършено претърсване в недвижим имот - парцел №… от 630 кв.м., находящ се в гр. Варна, …., ограден с висока ограда, с изградени върху него две къщи, залепени една до друга и две прилежащи постройки. Във вътрешната сграда, ползвана от подсъдимия Р.Д., в кутия с надпис „…”, поставена в шкаф в кухненския бокс била открита зелено-кафява растителна маса, идентифицирана от експертна справка /т.11, л. 1 от ДП/ и физико - химична експертиза /т. 11, л. 18 -19 от ДП/ като коноп с нетно тегло 0.670 грама и съдържание на наркотично деистващ компонент тетрахидроканабинол 17,9%. От жилището на подс. Р.Д. като веществени доказателства били приобщени още множество предмети, между които електронна везна с надпис „Diamont“, патрони, мобилен телефон и паричната сума от 1880 лева. Според заключението на физико - химичната експертиза по протокол №16/НАР - 968 по електронната везна с надпис „Diamont“ е доказано наличие на тетрахидроканабинол /вещество, съдържащо се в конопа/, кокаин и хероин /т. 11, л. 29 - 31 от ДП/.

          Следственото действие било разрешено с определение от 27.06.2016г. по н.ч.д. №1794/2016г. на СНС /т. 10, л. 45 от ДП/ и било удостоверено с протокол за претърсване и изземване /т. 10, л. 74 от ДП/ и фотоалбум към него /т. 10, л. 78 от ДП/.

         Претърсване било предприето и в стопанисваната от подсъдимия Р.Д. автомивка, разположена в гр. Варна, бул. …, представляваща постройка на два етажа. В стая на втория етаж била открита каса, в която били намерени остатъци от тревиста маса, прозрачен джоб с листа с изписани имена и данни, два броя везни - едната сива на цвят, другата черна, лист хартия и прахообразно вещество със зелени, кафяви и бели частици, а от партерно помещение, обособено като кафе, била иззета парична сума. Видно от заключението на физико - химичната експертиза по протокол №16/НАР - 968 /т. 11, л. 29 - 31 от ДП/ по двете електронната везна имало наличие на метамфетамин и тетрахидроканабинол /вещество, съдържащо се в конопа/, а по сивата - и на кокаин и хероин, остатъците от тревиста маса съдържали тетрахидроканабинол, в прахообразно вещество със зелени, кафяви и бели частици имало наличие на метаамфетамин и тетрахидроканабинол. Прозрачният  джоб с листа, с изписани имена и цифри, бил подложен на дактилоскопно изследване, приключило със заключение, че по него е оставена дактилоскопна следа, идентична с отпечатъка от безименен пръст на лявата ръка на свид. Любомир Ламбов /т. 11, л. 32 - 41 от ДП/.

          С протокол за претърсване и изземване от 29.06.2016г. /т. 10, л. 91 от ДП/, с предварително разрешение, дадено с определение от 27.06.2016г. по н.ч.д. №1792/2016г. на СНС /т. 10, л. 48 от ДП/ бил претърсен домът на подсъдимия С.Д.,***, при което в метална каса, поставена в килер, били намерени 4 броя кутии с по 25 броя патрони, зелени на цвят; на закачалка до касата се намерил кожен колан, съдържащ 16 броя патрони. Иззети били и мобилен телефон, карта, везна и парична сума. Видно от заключението на физико - химичната експертиза по протокол №563 /т. 11, л. 5 - 6 от ДП/ по работната повърхност на везната имало следи от тетрахидроканабинол, а в страни, по периферията на блюдото и по клавиатурата - кокаин. В хода на разследването било установено, че подсъдимият С.Д. не е имал надлежно разрешително за притежаване на боеприпаси за огнестрелни оръжия, каквито представлявали откритите в дома му, според заключението на изпълнената на досъдебното производство балистична експертиза /т.11, л. 51 - 53/.

          Жилището на подс. К.Н., стопанисваното от него заведение и лек автомобил БМВ, рег. № ….., ползван преимуществено от съпругата му, а понякога и от него, били обект на претърсвания и изземвания, обективирани в протоколи за претърсване и изземване от 29.06.2016г. и фотоалбуми към тях /т. 10, л. 99 - 109; л. 146 - 154; л. 110 -121/. Релевантни за настоящото производство е единствено мобилния телефон със Sim - карта, поставена в него, иззети от бюро, разположено в офиса на заведението, които са изследвани с техническа експертиза /т. 12, л. 6 от ДП/ и за които е установено, че са ползвани с тел. № 08…, съобразно справка изх. №6412/25.03.2019г. на А1 България /л. 421 от първоинстнационното дело/. При претърсването на лекия автомобил, в жабката е намерен плик с бяло прахообразно вещество, което при полевия тест е реагирало на кокаин, но физико - химичната експертиза /т. 11, л. 23 - 24 от ДП/ е изяснила, че то не съдържа вещества поставени под контрола на ЗКНВП. В него имало наличие на пирацетам. В съдебно заседание, вещото лице Е. К., е разяснило, че пирацетамът се среща в наркотичните вещества амфетамин, много рядко в метамфетамина, като добавка за разреждане           

Обекти, значими за разследването - мобилен телефони, 5 Sim - карти и три везни били иззети от дома на свид. Л. Л. с протокол за претърсване и изземване от 29.06.2016 г. /т. 10, л. 122 - 136 от ДП/, одобрен с определение от 29.06.2016г. по н.ч.д. №1817/2016г. на СНС /т. 10, л. 140 от ДП/. Заключението на физико - химичната експертиза по протокол №16/НАР - 968 /т. 11, л. 29 - 31 от ДП/ разкрило следи от метамфетамин, тетрахидроканабинол, кокаин и хероин по трите везни, а дактилоскопна експетриза /т. 11, л. 32 - 41/ установила отпечатък от палеца на лявата ръка на свид. Л. Л..

По досъдебното производство е назначена съдебно - техническа експертиза на мобилни апарати и Sim - карти, иззети от жилищата на подс. Р.Д. и С.Д., от заведението стопанисвано от подс. К.Н., при обиска на подс. Д. и от жилището и лекия автомобил на свид. Л. Л. /т. 12, л. 6 - 95/. От заключението на вещото лице Г. се установява, че:

- моб. апарат Samsung, иззет от дома на подс. Р.Д. /обект 3.1 на експертизата/ е негова собственост, съобразно информацията, записана в паметта на устройството и е с абонаментен № +3598.. Този номер съответства и на Sim картата, иззета от дома на подс. Р.Д., видно от справка изх. № …./25.03.2019г. на А1 България /л. 421 от първоинст. дело/ и чрез него е прилаган способа „подслушване“ на СРС, при който е събрана информация, материализирана в п. 6 и п. 9 от класифицираните материали. Измежду последните обаждания от моб. апарат фигурират многобройни такива към подс. С.Д. на тел. № 08….., записан като Ctoian, а на 23.09.2015г. има три позвънявания към тел. № 08…., ползван от свид. Л. Л.;

- моб. апарат Nokia, заедно със Sim карта иззети от дома на подс. С.Д. /обект 1.1 и 1.2/ са съхранили комуникация с тел. № +359., ползван от подс. Р.Д. и записан в Sim карта под името „.“. В паметта на Sim - картата са въведи още два тел. № ползвани от свид. Л. Л. – 08., записан под името „Lambo“ и +35., записан под името „…“, както и тел. № 09., ползван от подс. Д., записан като „…..“. Разискваната Sim карта, открита в дома на подс. С.Д. /обект 1.2 на експертизата/ е била с тел. № 08….., видно от справка изх. № 6412/25.03.2019г. на А1 България /л. 421 от първоинст. дело/. Последният телефонен номер е регистриран на името на подс. С.Д., видно от справка изх. № 3195/19.02.2016г. на Мобилтел ЕАД - София /т. 13, л. 5 от ДП/ и чрез него са осъществени разговори, обективирани в п. 5 и п. 7 от класифицираните материали;

- моб. апарат Samsung, иззет от заведението на подс. К.Н. /обект 9.1/ е негова собственост, съобразно информацията, записана в самото устройство и е с абонаментен №+359……. Със същия абонаментен номер е работила Sim картата, открита в телефона, според справката на А1 България /л. 421 от първоинст. дело/. Мобилният апарат е имал персонален буквено - цифров код за защита на достъп „krasen“, а в паметта му са съхранени изходящи и входящи обаждания към и от тел. № 08., ползван от свид. Л…. Л….., записан под името „….“.

- Sim карта на „ВОВ“, иззета при обиска на подс. Д. /обект 4.2/ е била с абонаментен № 098….., видно от справката на А1 България /л. 421 от първоинст. дело/. В паметта на Sim картата, под наименованието „Stamata“ фигурира тел. № ползван от подс. С.Д. +3598……, а в моб. апарат Samsung /обект 5.1/ са запазени текстови съобщения, сочещи на дейност по разпространяване на наркотични вещества: „За 50 лева може ли да се видим? /л. 45, т. 12/; „Ще дойдеш ли за 50 лева?“; „Ако искаш дай ми от другото едно 5 да пробвам!“; „Може ли да се видим за 50 лева?“ /л. 48, т. 12/. Видно от справка изх. № 7988 от 25.03.2019г. на „Теленор България“ ЕАД /л. 423 от н.о.х.д. №2497/2017г. на СНС/ Sim картата, намерена в моб. устройство Samsung /обект 5.2/ е била регистрирана с мобилен № +3598……, послужил за експлоатиране на СРС спрямо подс. Д. /папка 4 от класифицираните материали/  

- в паметта на моб. апарат Samsung, иззет от л.а. на свид. Л. Л. /обект 6.1/ с обозначението „Галин“ е записан тел. № +3598., ползван от подс. Н.. Същия тел. №, но под името „….“ е въведен в паметта на Sim карта, иззета от жилището на свид. Л.. Последната Sim карта е била регистрирана с мобилен № 08……….., видно от справка изх. № 7988 от 25.03.2019г. на „Теленор България“ ЕАД /л. 423 от н.о.х.д. №2497/2017г. на СНС/.

          Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени, гласни, веществени доказателства и веществени доказателствени средства.

          Въззивният съд се солидаризира с оценката на контролираната инстанция на обясненията на подсъдимите Д. и Д. и на показанията на Д. Д., Ю.Т., Г. М., Н. Р., Е. А., свидетели със скита самоличност № 147, №182, №188 и №189, А. Й., Л. Л., С. Т., Д.Н., В.а Р., В. П., Г. Д., Х. Х., М. М., В. В., К. Д., Ф. А., В. С., С.М., М. И. и М. Д.. СНС е подложил на задълбочен анализ обясненията на Д. и показанията на споменатите свидетели. Мотивирано е изяснил в коя част ги кредитира, като житейски убедителни, логически издържани, кореспондиращи помежду си и с информацията, обективирана във ВДС и с веществените доказателства. Оплакванията на повереника на частния обвинител и граждански ищец и на защитата към аналитичната дейност на първостепенния съд и към съдържанието на мотивите не могат да бъдат споделени, защото първостепенният съд ясно и разбираемо е посочил какви факти от обективната действителност е намерил за установени и въз основа на кои доказателствени източници.    

         Съществуването на организирана престъпна група в периода от неустановена дата началото на 2014г. до 29.06.2016г. с ръководител подс. Р.Д. и участници С.Д., К.Н., Д.Д. и свид. Л. първостепенният съд правилно е извел от показанията на свид. Д. Д., Ю.Т., Г. М., Н. Р., Е. А., А. Й., свидетели със скрита самоличност № 147, №182, №188 и №189, веществените доказателства и веществените доказателствени средства.   

           Първостепенният съд е направил подробен разбор на показанията на свид. Д. Д., дадени на досъдебното производство в два отделни разпита /т. 9, л. 29 и л. 62/, прочетени на основание на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК и обосновано е заключил, че тъкмо те заслужават доверие. Изтъкнатата при разпита в съдебно заседание причина за дистанциране на свид. Д. от тези показания - упражнена психическа принуда, не издържа проверката за достоверност. Въпросните два разпита, за които свид. Д. твърди, че е бил подложен на психически натиск от разследващия орган са проведени на 09.10.2015г. и 07.04.2016г. И към двете дати свид. Д. се е намирал в Затвора – Варна, видно от справка от 17.11.2020г. /л. 369 от въззивното дело/, но това обстоятелство не означава, че той е бил поставен в положение да изнася неверни факти. Свидетелят Д. в съдебно заседание твърди, че е сторил това под заплахата, че ще му бъде отмерено наказание от 12 години. Като се остави настрана правилно отчетеното от СНС обстоятелство, че не разследващите органи определят наказанията „Лишаване от свобода“, от справката на Затвора - Варна се установява, че към датата на втория разпит, присъдата, с която свид. Д. Д. е бил осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 години и 4 месеца е била постановена /присъда №3 от 11.01.2016г. на ОС - Варна/, т.е. наказанието вече е било определено и не е едно бъдещо събитие, с което свид. да бъде манипулиран. Разпитът от 07.04.2016г. е логическо продължение на разпита от 09.10.2015г. В тях свид. Д. е разказал за организираната престъпна група, ръководена от подс. Р.Д. /…./, с участници С.Д. /…/, К.Н. /…/, Д.Д. /…/, Л. Л. /..о/ и И. С. /…/. Показанията на свид. Д. от досъдебното производство изясняват функциите на всеки един от членовете, включително, че за времето, в което подс. С.Д. и К.Н. са били задържани през 2015г. за побоя над свид. Т., подс. Р.Д. е поел тяхната дейност по разпределение на наркотичните вещества на дилърите. Показанията на свид. Д. от досъдебното производство са доказателствен ориентир и за начина на предаване на наркотичните вещества на дилърите. Той свидетелства за провеждане на лични срещу между дилърите и подс. К.Н. или С.Д., последвани от оставяне на уговорените количества и видове наркотични вещества под някакъв топографски елемент на публично място - дърво, камък или подобни. Описаният от свид. Д. механизъм на предаване на наркотичните вещества е сходен с посочения в показанията на анонимен свидетел № 182, използван конкретно от подс. Н. - укриване в саксии пред неговото заведение, поради което СНС не може да бъде упрекнат, че е приел за наличен този специфичен прийом. Оплакването в коментирания аспект в мотивите към въззивната жалба на адв. И. е неоснователно. Правилно първостепенният съд е приел, че показанията на свид. Д. от досъдебното производство заслужават доверие и поради обстоятелството, че те са в унисон с обективираната във ВДС контролирана комуникация, с веществените доказателства и с показанията на свид. Т., М., Машев, Райков, Ангелов, Йосифов и свидетелите със скрита самоличност. При преценка достоверността показанията на свид. Т., първостепенният съд е подходил с особено внимание, с оглед качеството му на пострадал. Независимо от заинтересоваността на свид. Т., неговите показания са правдиви относно принадлежността на подсъдимите Динкови, Н., Д. и свид. Л. към организираната престъпна група. Освен това, свид. Т. има интерес от ангажиране на наказателната и гражданската отговорност на подсъдимите за престъпления извършени спрямо неговата личност и собственост, но няма подобен интерес относно престъплението по чл. 321 от НК. Служителите на МВР - свидетелите М., Р. и А. еднопосочно съобщават за станали им известни оперативни данни за дългогодишно разпространение на наркотични вещества от подс. Д., а първите двама свидетели са участвали при задържането му на 07.06.2016г., непосредствено след продажбата на 0.21 гр. кокаин на свид. М.. Свидетелите М. и Р. не изнасят факти, относими към престъпна дейност по чл. 321 от НК от страна на подсъдимите Н. и Д.. Това е сторено само от свид. А., който разказва, че преди 2016г. е била получена оперативна информация за организирана престъпна група, чиито персонален състав включвал подс. Д., Д. и Н.. Правилно СНС е приел, че свидетелстването за служебно събрана информация не е свидетелстване без значение. Още повече, че в конкретната хипотеза тъкмо следването на оперативните данни е предизвикало оперативното наблюдение на подс. Д., довело до задържането му с наркотични вещества, веднага след разпространение на част от тях. Показанията на полиц. служители сами по себе си не установяват съществуването на процесното престъпно сдружение, но те са в синхрон с останалия доказателствен комплекс, поради което допринасят за изясняване на фактическата обстановка.  

Първоинстанционният съд е развил верни съображения за доказателствената стойност на показанията на свидетелите със скрита самоличност №147, №182, №188 и №189. Всички те са изнесли конкретни факти, роли и взаимоотношения в групата, които могат да бъдат пресъздадени само след лични възприятия. С този мотив правилно първостепенният съд е приел, че показанията им не представляват преразказ на слухове и коментари в обществото. Отделно, както правилно е посочено в мотивите, използвания изказ от свид. с идентификационен №147, начинът на структуриране на разказа, опровергава защитната му позиция, че не е очевидец на съобщените факти, а е узнал за тях от слухове в обществото. Казаното важи и за свид. със скрита самоличност № 189 за когото защитата също твърди, че излага факти и обстоятелства, станали му известни от други хора. Този свидетел е депозирал аналогични показания в разпитите на досъдебното производство и в съдебно заседание, а до прибягване до процесуалния инструмент на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК се е стигнало поради липса на спомен. Всички тайни свидетели, с изключение на свид. с идент. № 188 дават показания по начин да не се разкрие тяхната самоличност, което не означава, че не са очевидци, както възразява защитата. Що се касае до свид. с идент. № 188, то неговата самоличност е известна за подсъдимите и логично обяснява изразеното пред СНС желание да промени показанията си, понеже старите били „преиначени“. В съдебно заседание, свид. с идент. №188 описва подс. Р.Д. като бизнесмен, занимаващ се със строителство. Признава, че е взел на заем от него значителна парична сума, поради подвеждането му под наказателна отговорност в чужда държава. Дава положителни сведения за разпространение на наркотични вещества единствено от сключилия споразумение участник в групата - свид. Л.. Разказът му пред първоинстанционният съд противостои на съобщеното на досъдебното производство - т. 9, л. 101, когато е описал структура, членове и дейност на организираната престъпна група, сходни с очертаната от други надеждни гласни доказателствени източници. В разпита пред разследващ полицай, свид. с идент. №188 е съобщил и мобилни № ползвани от подсъдимите Динкови – 088….., ползван от Р.Д. и № 088….., ползван от С.Д.. Sim картите съответстващи на тези тел. №№ са иззети от фактическата власт на същите подсъдими, поради което за съда няма съмнение, че са ползвани от тях. Корелацията на показанията на свид. с идент. № 188 от досъдебната фаза с останалата доказателствена съвкупност резонно е дала основание на СНС да кредитира тъкмо тях, а не тенденциозните показания, дадени в съдебно заседание. Неоснователно е защитното възражение, че показанията на свид. с идент. № 188 и №189 са дискредитирани поради обстоятелство, че в разпитите им са записани идентични пасажи. Наистина някои словосъчетания в двата разпита се припокриват, но информацията не е една и съща. Така в абзац 1 при излагане познанството си с подс. Р.Д., свид. с ид. №188 твърди, че то датира от 6 - 7 години, докато свид. с идент. №189 заявява, че го познава от около година и половина и сочи индивидуализиращ белег на подсъдимия, неспоменат от свид. с ид. № 188 - наличието на много татуировки. В абзац 2 свид. с идент. № 188, сочи, че подс. Р.Д. участва в група за разпространение на марихуана и синтетични наркотици на територията на кварталите … и …. в гр. Варна, а свид. с идент. №189, разширява периметъра на действие на групата на територията на гр. Варна и видовете разпространявани наркотични вещества с хероин и кокаин. Изречение второ и трето в абзац 2 и на двата разпита са еднакви: „Знам, че се занимава с това нещо от няколко години. Управлява пикап марка Нисан, червен на цвят“, но това обстоятелство не навежда на тенденциозност при воденето на досъдебното производство или на вписване на факти, които свидетелите не са казали. Още повече, че в конкретната хипотеза не се обективира преразказ на случка, при която отделните личности биха могли да имат различни възприятия, а до съобщаване на обобщени факти и то по начин, че да не се разкрие самоличността на свидетелите. Същото се отнася и за оставалите съвпадения в изказа, на които се позовава защитата в хода на съдебните прения и в мотивите към въззивната жалба. Следва да се отбележи, че не отговаря на истината защитния довод, че абзац 3 от двата разпита е идентичен. Сравнението на двата абзаца показа, че двамата свидетели не съобщават еднакъв персонален състав - според свид. с идент. №188 участници в групата са С.Д. по прякор „Стамат“ и Любомир Ламбов по прякор „Ламбо“, а според свид. с идент. №189 - С.Д. по прякор „…“, Любомир Л. по прякор „Л.“ и К. по прякор „…“. По - натам описанието на подс. С.Д. и свид. …. е еднакво, но и в това няма нищо необичайно или изобличително за коректността на разпита, защото се идентифицират външните индивидуализиращи белези на лицата. Ето защо, въззивният съд намира, че разпитите на свидетелите с ид. №188 и №189 от досъдебната фаза не са извършени в нарушение на чл. 139 и сл. от НПК и няма причина да не бъдат третирани като валидни и достоверни доказателствени източници. Надеждно доказателство са и фактите, изнесени от свид. Й.. на досъдебното производство. Същите са логични и намират опора в показанията на свид. с тайна самоличност, показанията на свид. Т. и веществените доказателствени средства. От внимателния прочит на разпита става ясно, че част от съобщените факти, между които водене отчет на наркотиците в нарочен тефтер от подс. Р.Д., свид. Й. е възприел лично, поради което голословно и неубедително е твърдените му в съдебно заседание, че всичко го знае от Т. Г. и целта на депозираните показания била да го защити. За някои от разказаните на досъдебното производство обстоятелства, първоизточникът е Т. Г., но тези обстоятелства са логически обвързани с лично възприетите, както правилно се е обосновал СНС. Споменатият Т. Г. е идентифициран от свид. Д. като дилър на марихуана, а че е имал паричен дълг към подс. Р.Д., произтичащ от договор за заем на значителна парична сума, изплащан на части във времето, освен свид. Й., свидетелства и анонимен свид. № 188. Такива взаимоотношения са обсъждани от подс. Р.Д. в контролираната комуникация /папка 6 от клас. материали, разговор № 2 от 15.03.2016г./

          Правилно първостепенният съд е ценил като относима доказателствена основа за престъпленията по чл. 321 и чл. 354а от НК веществените доказателствени средства. Те са плод на специални разузнавателни средства, прилагани след надлежно разрешение от компетентния орган и при стриктно спазване на законовите изисквания. Че разговорите са провеждани тъкмо от лицата, на името на които са документирани се установява от факта на държане на моб. апарати и Sim карти. Няма спор по делото, че от дома на подс. Р.Д. е иззет моб. апарат и Sim карта, които съответстват на абонаментен № +3598…. Този номер е бил обект на способа „подслушване“ на СРС, при който е събрана информация, материализирана в п. 6 и п. 9 от класифицираните материали. Sim карта, поставена в моб. апарат Nokia, иззети от дома на подс. С.Д. е била с тел. № 088., видно от справка изх. № 6412/25.03.2019г. на А1 България и е регистрирана на негово име. От този тел. номер е проведена комуникацията, материализирана в п. 5 и п. 7 от класифицираните материали. Иззетите при обиска на подс. Д. Sim карта на „ВОВ“ е била с абонаментен № 098…., а Sim карта, поставена в моб. устройство Samsung е била с мобилен № +3598…., послужил за експлоатиране на СРС спрямо подс. Д., при който е събрана информация, обективирана в папка 4 от класифицираните материали. Моб. апарат Samsung, иззет от заведението на подс. К.Н. и поставената в него Sim карта са били с абонаментен №+3598….., според информацията, съхранена в апарата и според справката на А1 България /л. 421 от първоинст. дело/. Упражняването на фактическа власт върху движима вещ е достатъчно сериозно доказателство, че държателят е и ползвател на вещта, респ. че лицата, в чиито патримониум са открити телефоните са говорили от тях. Никой от подсъдимите не твърди, а и няма данни да са предоставяли телефонните си апарати за ползване на други лица. Затова е било ненужно да се назначава фоноскопна експертиза. Междувпрочем по време на първоинстанционното съдебно следствие, а и пред въззивния съд подобно искане не е правено, нито са оспорени комуникаторите, записани във ВДС. Единствено в мотивите към въззивната жалба от адв. И. се изтъква, че не било установено кои са лицата, водещи комуникацията и положителното доказване на това обстоятелство изисквало назначаване на фоноскопна експертиза. ВКС не веднъж е разяснявал, че българският процесуален закон не предвижда ограничения от формални доказателства и доказателствени средства. Съгласно принципа на чл. 14, ал. 2 от НПК доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Фактът на намиране на телефона и Sim  картата, отговарящи на тел. №+3598…… у подс. Н. означава, че той ги е ползвал, което игнорира необходимостта от назначаване на фоноскопна експертиза. Отделно, същият номер е записан в паметта на Sim карта, иззета от жилището на свид. Л. с името „….“, което е близко до известния прякор на подс. Н..

Доказателствено значение за престъпленията по чл. 321 и чл. 354а от НК имат цитираните и обсъдените от СНС разговори № 1 - 4 /п. 9 от клас. материали/, в които подсъдимият Р.Д. обсъжда с неизвестно лице или с подс. Н. /разговор № 2 от 07.06.2016г - 17.09 ч., идентичен с разговор № 1, папка 8 от клас. материали/ задържането на подс. Д. при сделката със свид. М. и изказва притеснението си дали в тях са намерили нещо. В разговор № 1 /п. 6 от клас. материали/ подс. Р.Д. предлага да направи дилър лице, което има нужда от парични средства. В разговор № 2 от 15.03.2016г. /п. 6 от клас. материали/ подс. Р.Д. коментира неизплатения паричен дълг от лице със собствено име Т. и упражненото върху последното насилие за изпълнение на задължението, проточило се четири години: “Кво стана викам? Стана четири години“, „Ще ти прибера колата. Нали знаеш мършо долна. Ей тука пред лозята, тук пред врати като го шибнах, падна по гъз.“.

Показателни за дейността на подс. Д. по лично разпространение на наркотични вещества и ръководене на улични дилъри са разговори № 1, 3, 4, 5, 6, 8 и 10, опредметени в п. 4 от квал. материали,  погрешно посочена в мотивите на проверявания съдебен акт с №2.

Първостепенният съд е направил верен анализ на доказателствената съвкупност и досежно обвиненията по чл. 131, ал. 1, т. 8 и чл. 216, ал. 5 от НК. След съпоставка на отделните доказателствени източници и придържайки се към правилата на чл. 13, 14 и чл. 107 от НПК решаващият съд е извел правното значимите факти относно поведението на подсъдимите Д. и С., тяхната правна квалификация и отсъствието на съпричастност на подс. С.Д. и К.Н..

Накърняването на телесната неприкосновеност на частния обвинител и граждански ищец Т., характерът на увреждането, конкретните повреди, нанесени на ползвания от него лек автомобил и паричната им равностойност не са спорни по делото. Те са изяснени по несъмнен начин от извършените оглед, медицинска експертиза на Т. /т. 7, л. 2-6 от ДП/, ДНК - експертиза /т. 11, л. 58 - 62 от ДП/, съдебно - икономическа експертиза /т.11, л. 68 - 72 от ДП/. Спорни са какъв е мотива за извършването на тези посегателства и кой е техния автор, извън подс. Д. и С.. АСНС се съгласява с направените от проверяваната инстанция констатации, че отсъстват доказателства, които да установяват по несъмнен начин участието на подс. С.Д. и К.Н. в засягането на телесния интегритет на частния обвинител и граждански ищец Т., съпроводено с повреждане на л.а. „Мерцедес“. За този си извод основателно първостепенният съд се е доверил на свидетелите, станали случайни очевидци на инцидента - свид. В. С., В. Р. и В. П.. Всички те говорят за 2 леки автомобила - „Мерцедес“ и „Фолксваген“. Свидетелят М. съобщава, че от л.а. „Фолксваген“ са слезли трима нападатели и са започнали да удрят л.а. „Мерцедес“ и неговия водач. За трима нападатели разказва и свид. Р.. Прави впечатление, че никой от свидетелите, наблюдавали инцидента не сочи там да е имало л.а. „БМВ“, с който според показанията на частния обвинител Т. и неговата съпруга Таскова са се придвижили подс. Н. и С.Д. и са им препречили пътя, едновременно със сблъсъка с л.а. „Фолксваген“, управляван от подс. Д.. При изнесените еднопосочни факти от свидетели, незаинтересовани от изхода на делото за наличие на два автомобила - „Мерцедес“ и „Фолксваген“ и трима нападатели, правилно първостепенният съд е отказал да кредитира показанията на свид. Т. и неговата съпруга Т. относно твърдените действия на подс. С.Д. и К.Н. на 28.05.2015г. Внимателният прочит на заявеното от свид Т. и съпоставянето му с обясненията на подс. Д. и С.Д. и с относимите към този пункт на обвинението свидетелски показания води до извод, че гражданския ищец и неговата съпруга не са искрени за случилото се на 28.05.2015г. и показанията им в тази част са повлияни от влошените личностни отношения с подс. Н. и С.Д.. При преценка правдивостта на показанията на пострадалия и неговата съпруга, с основание първостепенният съд се е позовал на проявената от свид. Т. избирателност при съобщаване на фактите, интересуващи процеса. Свид. Т. отрича познанството си с подс. Д., далеч преди побоя над него. Пострадалият укрива и конфликта между двамата, породен от неуредени финансови отношения по повод продажбата на наркотични вещества - обстоятелства, които се установяват от обясненията на подс. Д., показанията на свид. Н. и свид. М.. От показанията на последния и от писмените материали по приобщеното ДП №190/2015г. по описа на Трето РУ - Варна е видно, че подозрението за палежа на л.а., ползвани от подс. Д. и жената, с която е живеел във фактическо съжителство е паднало върху постр. Т. и от него са взети сравнителни образци с протокол от 22.01.2015г. /л. 63 от ДП №190/2015г./, което опровергава версията на Т., че на датата на инкриминираните деяния по чл. 131 и чл. 216, ал. 5 от НК е видял подс. Д. за първи път. Селективността в изложението на свид. Т. обосновава извода за необективност на неговите показания относно разискваните две престъпления. Съпругата на свид. Т., депозира показания в подкрепа на неговата теза и в защита на неговия интерес. Показанията на свид. Т. са единствените доказателствени източници, уличаващи подс. С.Д. и подс. Н. в съпричастност към вменените им престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 8 и чл. 216, ал. 5 от НК. Те не намират опора в сведенията, изнесени от свидетелите, лично възприели инцидента, поради което не може да се приеме, че подс. С.Д. и Н. са участвали в побоя над Т.. Показанията на полиц. служители свид. Христов и Ахмедов също не са в полза на обв. конструкция спрямо подс. С.Д. и Н., защото в тази част те пресъздават разказаното им от свид. Т.. Останалите обстоятелства, съобщени от свид. Х. и А., както и от свид. М., В. и Д. имат фактологическия принос и доказателствена стойност, очертани в проверявания съдебен акт. Първостепенният съд не може да бъде упрекнат и че е ползвал като доказателствен източник показания на свид. Т. Т., дадени на досъдебното производство пред инспектор /т. 6, л. 50/, прочетени поради липса на спомен, на основание чл. 281,  ал. 4, вр. ал.1, т. 2 от НПК. Като се остави настрана, че те имат периферно значение за установяване случилото се на 28.05.2015г., те не са невалиден доказателствен източник, като дадени пред некомпетентен орган, при липса на възлагателно постановление, защото са събрани в условията на неотложност по смисъла на чл. 212, ал. 2 и чл. 194, ал. 4, предл. първо от НПК. Споменатата разпоредба на чл. 194, ал. 4, предл. първо от НПК създава правомощие за полицейските органи да провеждат разпити на свидетели, ако незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства. Точно такъв е настоящия казус. Съобщението за физическото насилие, упражнено над Т. е получено в Трето РУ към ОД на МВР - Варна в 18.10 часа на 28.05.2015г. Материалите по делото разкриват, че незабавно е пристъпено към следствени действия - оглед и разпити на свидетели продължили до 23.40 часа същия ден /т.6, л. 46/. Оспореният от защитата разпит на свид. Тодоров е предприет от полиц. служител в 10.30 часа  на следващия ден и е плод на интензивното търсене на извършителите. Краткият интервал между инцидента и провеждането на разпита на свид. Тодоров, при това запълнен с множество други следствени действия, мотивира въззивният съд да приеме, че разпитът е осъществен в хипотезата на чл. 194, ал. 4, предл. първо от НПК, вр. чл. 212, ал. 2 от НПК. Следователно полицейският служител, извършил разпита е притежавал компетентност и без възлагателно постановление, което изрично да го овластява. Ето защо въззивният съд приема за неоснователно искането на адв. И., заявено в мотивите към въззивната жалба, за изключване показанията на свид. Т., дадени на 29.05.2015г. Следващата претенцията, направена в същия пункт на мотивите към въззивната жалба за игнориране показанията на свид. А. /т. 6, л. 48 от ДП/ и свид. И. С. /т. 6, л. 49/ е лишена от основание, понеже и на двамата свидетели показанията от ДП не са приобщавани - свид. А. е заличен /л. 388 от първоинст. дело/, а свид. И. С.в е разпитан непосредствено в с.з. /л. 344 - 345 от първ. дело/.

В отговор на изтъкнатия от адв. С.И., пак в мотивите към въззивната жалба, довод за липса на подпис на п.л. М. И. в протокола за претърсване и изземване в жилището на подс. Н., следва да се отбележи, че отсъствието на подпис е процесуален пропуск, но не съществен и не прави протокола негодно доказателственото средство. Отделен е въпросът, че при това следствено действие не са иззети веществени доказателства, които да носят информация, релевантна за предмета на делото.

Първостепенният съд не може да бъде критикуван и по отношение на направения аргументиран извод за отсъствие на доказателства, че уврежданията на свид. Т. и л.а. „Мерцедес“ са извършени по поръчение на организираната престъпна група, ръководена от подс. Р.Д.. Мотивите на проверявания съдебен акт не страдат от противоречията и неяснотите, наведени от повереника на частния обвинител Т.. Първостепенният съд ясно и логично е защитил виждането си, че независимо от обстоятелството, че подс. Д. и свид. Т., принадлежат към различни групировки за разпространение на наркотични вещества, няма преки доказателства или поредица от косвени факти, които да водят до категорично заключение, че процесната организирана престъпна група е взела решение за извършената саморазправа със свид. Т.. А както е известно присъдата не може да почива на предположения. Затова и правилно нанесените телесна повреда на Т. и нарушаване целостта на л.а. Мерцедес не са обвързани с решения, стоящи извън волята на извършителите Д. и С.. Повереникът на гражданският ищец и частен обвинител Т. придава на факта на намиране на пликче с бяло прахообразно вещество в л.а., ползван от свид. Н. и подс. Н. значение, каквото не може да се изведе по делото. Въпросното бяло прахообразно вещество, при направения полеви тест е реагирало на кокаин – обстоятелство, отразено в самия протокол, обективиращ следственото действие /т.10, л. 146 – 147/ и пресъздадено от п.л. М. Д. и М. И.. По - късно физикохимичната експетриза /т.11, л. 23 – 24 от ДП/ установила, че в прахообразното вещество не се съдържат вещества, поставени под контрола на ЗКНВП, но има пирацетам. В съдебно заседание, при изпълнение процедурата по чл. 282, ал. 1 и 2 от НПК /л. 385 от първоинст. дело/, вещото лице, изготвило заключението е заявило, че пирацетамът е лекарствено средство и не е поставен под контрола на ЗКНВП. При разпит на вещото лице по изслушване на друго заключение /т. 11, л. 29 - 31/ е изяснено, че пирацетамът се среща в наркотичните вещества амфетамин, много рядко в метамфетамин, като добавка за разреждане. Тази възможна форма на употреба на пирацетама, при отсъствие на други доказателства в аналогичен смисъл, не е убедителен ориентир за формиране на извод, че в конкретния казус бялото прахообразно вещество е имало точно това предназначение и оттам, че е индикация за осъществяване на престъпленията по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК и чл. 131, ал. 1, т. 8 от НК от подс. Н.. Обратното виждане на защитата е несподеляемо.

Настоящият съдебен състав се солидаризира с констатациите на първата инстанция и относно престъплението по чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК, вменено на подс. Р.Д., престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК, вменено на подс. С.Д. и престъплението по чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК, вменено на подс. Д.. Видно от протокол за претърсване на недв. имот, принадлежащ на подс. Р.Д. в шкаф в обитаван от него кухненски бокс е открит коноп с нетно тегло 0,670 г. Следственото действие е извършено след предварително разрешение, дадено от съдия от съответния първоинстанционен съд и е обективирано в протокол, съдържащ всички изискуеми от процесуалния закон реквизити, поради което представлява доказателствено средство за описаните в него действия и инкорпорираните веществени доказателства. Упражняването на факт. власт върху наркотичното вещество не се отрича от подс. Р.Д.. Вън от съмнение е, че подсъдимият Р.Д. не е разполагал с надлежно разрешение от компетентните органи, извършващи контрол върху наркотичните вещества.

Подс. С.Д. към момента, в който е извършено претърсване на жилището му не е притежавал надлежно разрешително за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси, тъй като валидността на издаденото му такова е изтекла на 05.08.2011г. Видно от протокол за претърсване и изземване от 29.06.2016г. в дома му са открити и иззети 116 броя ловни патрони, кал. 12. Подс. С.Р. не оспорва държането на посочените боеприпаси, а и протоколът за претърсване и изземване е съставен по установения от процесуалния закон ред и форма и има доказателствена стойност, съгл. чл. 131 от НПК.

                            Събраните в хода на съдебното следствие доказателства - показанията на свид. С.М., Г. М., Н. Р., А., протокол за оглед от 07.06.2016г. и протокол за претърсване и изземване от лек автомобил „Мазда 6“, водят до извод, че на 07.06.2016г.   подс. Д. е носил в себе си кокаин с общо нетно тегло 2,840 г., поставен в цилиндрична кутийка с надпис „Упсарин“, разфасован в 6 прозрачни полиетиленови пликчета и по същото време и място е продал на свид. М. кокаин с нетно тегло 0,210 г. за сумата от 50 лева.

          При правилно установена фактическа обстановка, СНС е направил законосъобразни изводи за квалификацията на деянията.

         Обосновано първостепенният съд е приел, че подсъдимият Р.Д. е ръководил, а подс. С.Д., Н., Д., заедно със сключилия споразумение Л. са участвали в организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел вършене на престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК. Подсъдимият Р.Д. е заемал най - висока йерархична позиция. Той е давал указания  на останалите подсъдими и на свид. Л.. Подсъдимите С.Д. и Н. са се занимавали със зареждане на по - долустоящите от тях дилъри с наркотични вещества и със събиране на приходите от продажбата им, а подс. Д., подобно на свид. Л., зареждал други дилъри и сам разпространявал наркотични вещества на крайни потребители. Доказателствата по делото сочат, че разискваната престъпна група е функционирала към неустановена дата в началото на 2014 г., поради което правилно подсъдимите са осъдени за този начален момент до задържането им на 29.06.2016г., а подс. Д. до задържането му на 07.06.2016г. Близо 2 - месечното задържане на подс. Н. във времето от 29.05.2015г. до 27.07.2015г. не е разкъсало трайните и устойчи взаимоотношения с останалите членове на организираната престъпна група, поради което няма основание за постановяване на оправдателен диспозитив, както настоява защитника на този подсъдим. Същото се отнася и за задържането на подс. С.Д. и Д.Д. през 2015г. За времето, през което подсъдимите са пребивавали в арестните помещения, организираната престъпна група не е престанала да функционира. Нещо повече, конкретно за подс. С.Д. и К.Н. са депозирани гласни доказателствени източници, че през този период са били замествани от подс. Р.Д. /показания на свид. Димов от ДП/.     

Престъпленията по чл. 345а, ал. 1 и ал. 2 от НК, преследвани от организираната престъпна група - разпространение на наркотици, са сериозен източник на парични доходи, което обуславя по - тежко квалифициращия признак користна цел.

 Законосъобразно СНС е заключил, че подсъдимият Р.Д. на 29.06.2016 г. в жилището си, разположено в гр. Варна, местност …, в кутия с надпис „…“, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, е държал с цел  разпространение високорисково наркотично вещество – марихуана, с нетно тегло 0.67090 грама и съдържание на активния, наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол – 17,9 %., като деянието е извършено от лице, което действа в изпълнение решение на организирана престъпна група.

Към момента на предприемане на процесуална принуда спрямо него под формата на претърсване и изземване на недв. имот, подсъдимият Р.Д. е упражнявал фактическата власт върху инкриминираните наркотични вещества, като ги е държал в кутия, съхранявана в шкаф в кухненския бокс. Наличието на специална цел е изводима от осъществяваното от този подсъдим ръководство на организирана престъпна група, създадена и функционирала за разпространение на наркотични вещества. В доказателствен план, значение за приемане съществуването на специалната цел има и намерената в дома му везна, по която са открити следи от тетрахидроканабинол, кокаин и хероин. Следи от различни наркотични вещества са идентифицирани и по две везни, иззети от търговския обект, стопанисван от подс. Р.Д..

Изпълнен е и квалифициращия признак по чл. 354а, ал. 2, т. 1 от НК, понеже подс. Р.Д. е ръководил организирана престъпна група, поставила си за цел вършене на престъпления от този вид.

Съдът намира, че обществената опасност на извършеното от подсъдимия Р.Д. и данните за неговата личност не обуславят прилагането на института малозначителност на деянието, в каквато насока излага доводи неговия защитник във въззивната жалба и хода на съдебните прения. Както е известно материално - правната разпоредба на чл. 9, ал. 2 от НК е обща. Тя е приложима спрямо всички престъпления, включително тези имащи за предмет защита на народното здраве. Високата степен на обществена опасност, типична за определен вид деяния, обуславя тяхната криминализация. Деянието е престъпление, когато с него се увреждат защитени от закона обществени отношения. Обществената опасност е определящ, обективен признак на всяко престъпление. Когато деянието е с явно незначителна обществена опасност, то не е престъпление. Това следва от самата дефиниция за престъплението и е доразвито в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК - не е престъпно деянието, което макар формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. От установените в наказателното производство обстоятелства е видно, че обществената опасност на престъпната дейност на подсъдимия  Р.Д. не е явно незначителна. Държането на наркотични вещества с цел тяхното разпространение, съпроводено с ръководене на организирана престъпна група със същата цел, не аргументират малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Отделно, преценката за малозначителност на деянието е комплексна. Тя не се изчерпва с паричния еквивалент и количеството на предмета на престъплението, а обхваща всички неблагоприятни последици, както и данните за личността на дееца. След осъществяване на престъпленията по настоящото наказателно производство, подсъдимият Р.Д. е осъден за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК. Това налага извода, че подсъдимия Р.Д. е личност с висока обществена опасност. В контекста на изложеното количеството и стойностното изражение на държаните наркотичните вещества води до извода за неприложимост на чл.9, ал. 2 от НК.

Предвид изложеното съдът приема, че деянието на подсъдимия Р.Д. по чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК разкрива обществена опасност, която не може да бъде дефинирана като явно незначителна.

СНС е направил законосъобразни правни изводи, като е приел, че от обективна и субективна страна подс. С.Д. е осъществил състава на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, като на 29.06.2016 г. в обитаваното от него жилище, находящо се в гр. Варна, ул. …., в метална каса, поставена в килера, е държал 116 броя ловни патрони, кал. 12, предназначени за стрелба с гладкоцевни ловни пушки, кал. 12. Откритите в дома му патрони имат свойствата на боеприпаси. При “държането”, като форма на изпълнително деяние е достатъчно от обективна страна боеприпасите да се намират у дееца, както е в случая. Ирелевантно за съставомерността е времетраенето на фактическата власт върху предмета на престъплението. /В този смисъл Решение №632/04.04.1996г. по н.д. №514/95 І н.о., Решение №340/15.07.1996г. по н.д. №165/96г., ІІ н.о./ Подс. С.Д. е притежавал разрешително за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси до 05.08.2011г., когато срокът на издаденото му такова е изтекъл. Към 29.06.2016г. подс. С.Д. е нямал разрешение, което го лишава от възможността да държи боеприпаси на законно основание.

Обстоятелството, че подсъдимия С.Д. в предходен момент е имал разрешително за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси не обуславя квалифицирането на деянието като маловажен случай. Това е така, защото издаденото му разрешително е изтекло далеч преди  инкриминираната дата - почти пет години. На следващо място подс. С.Д. е осъждан както преди, така и след извършване на деянието. Осъжданията го характеризират като личност с трайно установени престъпни навици и са пречка за дефиниране на случая като малозначителен по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК или маловажен по чл. 93, т. 9 от НК.

Проверката на присъдата в частта й, касаеща нанесения побой на свид. Т. показва, че правните изводи на СНС са законосъобразни и правилно деянието на подс. Д. и С. е квалифицирано като престъпление по чл. 129, ал. 2 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като в резултат на ударите, нанесени от двамата и от неустановено по делото лице е била счупена лявата лакетна кост на пострадалия. Правилно СНС е заключил, че събраните по делото доказателства не установяват в побоя да са взели участие подс. С.Д. и Н. и че при причиняване увреждането на свид. Т., подс. Д. и С. са изпълнявали поръчка, възложена им от ОПГ. Закономерно при изтъкнатия доказателствен дефицит, подс. С.Д. и Н. са оправдани изцяло по обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 8 от НК, вр. чл. 129, ал. 2 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а извършителите Д. и С. по по - тежката квалификация по чл. 131, ал.1, т. 8 от НК.

Въззивният съдебен състав се солидаризира с изводите на първостепенния съд за съставомерността и правната квалификация на престъплението по чл. 216, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. В следствие на нанесените удари с метални тръби е нарушена субстанцията на отделни части на лекия автомобил, което го е направило  негоден за употреба за известен период от време. Това запълва признаците на изп. деяние „повреди“, а не „унищожи“, за която форма правилно подсъдимите С. и Д. са оправдани. Всъщност по тази позиция на обвинението протест от прокурора или жалба от частния обвинител няма, така че с оглед забраната за реформацио ин пеюс е преклудирана възможността за осъждане на подсъдимите за изпълнителната форма „унищожи“, както пледира прокурора в хода на въззивните съдебни прения. Престъплението по чл. 216, ал. 5 от НК е неразривно свързано с извършеното по същото време и място престъпление по чл. 129, ал. 2 от НК и за него важи посоченото по – горе за липса на доказателства, позволяващи да се приеме, че подс. Н. и С.Д. са извършители или че подс. С. и Д. са действали по поръчение на ОПГ.

Правилно първостепенният съд е приел, че извършеното от подс. Д. на 07.06.2016г. осъществява състава на чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК.

От обективна страна подсъдимият Д. е упражнявал господство върху инкриминираните наркотични вещества и е имал възможност да извършва фактически и правни действия върху тях, което сторил продавайки едно пликче с кокаин на свид. С.. Следователно той е осъществил състава на престъплението под формата на „разпространение” и „държане”.

Вън от съмнение е, че подсъдимият Д. не притежава надлежно разрешение от компетентните органи, извършващи контрол върху наркотичните вещества.

Кокаинът е наркотично вещество и нямат легална употреба, пазар и производство в Република България. Поставен е под контрола на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и включени в Приложение №1 към чл.3, ал.2 на ЗКНВП/ - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина”.

Специалната цел - за разпространение не е спорна, а и за съществуването й красноречиво говори количеството на държаните наркотични вещества, пакетирането им по дози и е намерило израз и в реалната продажба на свид. Симеонов.

От установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от обективните действия на подсъдимия Д. се налага извода, че от субективна страна, престъплението е извършено виновно при пряк умисъл. Подсъдимият е знаел, че държи високорискови наркотични вещества и при намесата на полицейските служители се е освободил от тях, пускайки кутийката, в която ги е поставил на пода на л.а. А това означава, че той е съзнавал обществено опасния характер на деянието.

Неоснователно е искането на защитата на подс. Д. за оправдаване по квалифициращия признак по чл. 354а, ал. 2, т. 1 - че деянието е извършено от лице, което действа в изпълнение решение на организирана престъпна група. АСНС се солидаризира с изводите на контролираната инстанция, че ролята на подс. Д. в организираната престъпна група, занимаваща се с държане и разпространение на наркотични вещества, предопределят извод, че при конкретното вторично престъпление, подс. Д. е действал в изпълнение решение на организираната престъпна група, в която е членувал. Този извод намира потвърждение в контролираната комуникация, която демонстрира интереса на подсъдимите Р.Д. и Н. при задържането на подс. Д. непосредствено след продажбата на свид. С..   

         Законосъобразно при определяне на наказанието на подс. Р.Д. за престъплението по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, СНС е отчел като отегчаващи отговорността продължителността на действие на организираната престъпна група и множеството участници. За разлика от първостепенния съд, въззивният състав третира за отегчаващо отговорността обстоятелство и факта на извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1, ал. 1 от НК, представляващо цел на съществуването на групата. Отегчаващо отговорността обстоятелство е и последващото осъждане на подс. Р.Д. за престъпление от същия вид с определение за одобряване на споразумение по н.о.х.д. №1349/2019г. на ОС - Варна, в сила от 06.12.2019г. и то в съучастие със сина му - подс. С.Д., което означава, че висящото наказателно производство не е имало възпиращо действие за задружните занимания на двамата подсъдими по държане на наркотични вещества с цел разпространение. При посочените отегчаващи вината обстоятелства, отмереното от СНС наказание в минималния размер от 5 години е занижено, но няма процесуална възможност то да бъде увеличено, поради липса на протест. Настоящият съдебен състав не споделя и извода на контролирания съд, че наказание от четири месеца „Лишаване от свобода“, определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, съответства на тежестта на извършеното престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1 от НК, личната обществена опасност на дееца и на целите на наказателната репресия по чл. 36 от НК. Малкото количество на държаното наркотично вещество предпоставя по - ниска степен на обществена опасност, но съвсем не е изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, както е приел СНС, защото в конкретния случай не е инцидентна проява на подс. Р.Д.. Досегът му с различни видове наркотични вещества, освен от позицията му на лидер на група за извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК се извежда от следите от наркотични вещества, останали върху двете везни, иззети от управляваната от него автомивка и върху везна, открита в дома му. Освен това приложението на чл. 55 от НК изисква констатация, че и най - лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Подобен извод за подс. Р.Д. не може да се направи, поради споменатото последващо осъждане по н.о.х.д. №1349/2019г. на ОС - Варна за престъпление от същия вид. Възможност за увеличаване на така определеното наказание за разискваното престъпление няма, защото липса на протест.

         Първостепенният съд е бил снизходителен и при индивидуализиране на наказателната отговорност на подс. С.Д. за престъплението по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК, като е определил наказание в минималния размер, предвиден в закона за това престъпление, без да събере актуални данни за съдимост и да съобрази последващото осъждане за престъпление от вида на начертаните от организираната престъпна група с определение за одобряване на споразумение, по н.о.х.д. №1300/2019г. на ОС - Варна, извършено в съучастие с баща му - подс. Р.Д..

         При определяне наказанието на подс. С.Д. за престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК, първостепенния съд е съобразил всички значими за вида и размера му обстоятелства. Наказание в минималния размер от 2 години „Лишаване от свобода“ съответстват на тежестта на престъплението и целите на специалната и генералната превенция.

Правилно контролираната инстанция е приела, че са налице предпоставките на чл. 23, ал. 1 от НК относно двете наказания наложени на подс. С.Д., като е определила едно общо наказание, най-тежкото от тях, каквото е наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от три години и е постановил то да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим на осн. чл. 57, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС.

В съответствие със задължителната разпоредба на чл. 68, ал. 1 от НК е активирано наказанието, определено на подс. С.Д. по н.о.х.д. № 4943/2015г. на РС - Варна.

При определяне наказанието на подс. Н., правилно СНС е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото му съдебно минало към финализиране на престъплението по наст. дело, тъй като за предходното осъждане по н.о.х.д. №105/1997г. на РС - Девня е реабилитиран по право на осн. чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК. Неправилно обаче не е съобразил като отегчаващо отговорността обстоятелство последващото осъждане за две престъпления, едното идентично с това, за което е ангажирана наказателната му отговорност по сегашното производство, а другото с преследваните от организираната престъпна група. Става въпрос за осъждането му със споразумение по н.о.х.д. № 2213/2017г. на СНС, с което за престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК му е наложено наказание от 8 месеца „Лишаване от свобода“, а за престъпление по чл. 354а, ал. 2, т.1 от НК му е наложено наказание от 8 месеца и 20 дни „Лишаване от свобода“. Последващото осъждане на подс. Н. за идентични престъпления го характеризира като личност с по - висока степен на обществена опасност и предопределя нуждата от по -сериозна санкция от установения в закона минимален размер. Прокурорът не е подал протест, с което е преклудирана възможността за увеличаване на наказанието.

За подс. С. наказанията за всяко от извършените престъпления основателно са определени в размер на по две години „Лишаване от свобода“ при съобразяване на отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства. АСНС се солидаризира със съображенията, изложени от СНС по този въпрос.

Правилно е разбирането на първостепенния съд за липсата на необходимост от ефективно изтърпяване на определеното на осн. чл. 23, ал. 1 от НК общо  наказание на подсъдимия С.. Последният е с чисто съдебно минало - реабилитиран, не е търпял наказание „Лишаване от свобода“. Изложеното мотивира настоящата инстанция да се съгласи, че откъсването от обичайната му социална среда е прекомерно и надхвърля нуждите на наказателната репресия. За поправянето и превъзпитанието на подсъдимия С. не се налага ефективно изтърпяване на наложеното му общо, най тежко наказание в размер на 2 години „Лишаване от свобода“.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав, намира, че правилно първостепенният съд е отложил отмереното общо наказание с четири годишен изпитателния срок.

При индивидуализация на наказанието на подс. Д. за престъплението по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК правилно СНС е преценил, че този подсъдим е личност с висока степен на обществена опасност, макар да не е взел предвид всички санкционни съдебни актове. Прегледът на справката за съдимост разкрива, че по отношение на подс. Д. са постановени пет определения за одобряване на споразумения /по н.о.х.д. № 1427/2004г. на РС - Варна, по н.о.х.д. № 667/2007г. на РС - Варна,  по н.о.х.д. № 2204/2019г. на РС - Варна,  по н.о.х.д. № 5904/2019г. на РС - Варна и по н.о.х.д. № 2068/2020г. на РС - Варна/, една присъда и едно решение, с което е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК. Три от осъдителните споразумения са одобрени след постановяване на първоинстанционната присъда, но не такава е ситуацията със споразумението по н.о.х.д. № 2068/2020г. на РС - Варна и решението по чл. 78а по н.о.х.д. № 1081/2019г. на РС - Варна /титулувано присъда, но имащо характеристиките на решение/. Въпреки че съдебното минало на дееца се преценява към момента на деянието, последващите осъждания също следва да се съобразят при определяне на наказанието, защото характеризират личността на подсъдимия в негативна светлина. Идентична стойност има и освобождаваното от наказателна отговорност за извършено престъпление от общ характер. Санкционирането на подс. Д. за престъпления, извършени след деянията, предмет на настоящото производство водят до извод за трайно установена нагласа за противоправно поведение на подс. Д.. Отделно, едно от последващите осъждания отново е за престъпление от вида на разследваните по наст. дело - по н.о.х.д. № 5904/2019г. на РС - Варна, по което за престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, извършено на 14.11.2019г. му е наложено наказание глоба в размер на 300 лева. Като отегчаващо отговорността обстоятелство въззивният съд отчете факта на извършено на 07.06.2016г. вторично престъпление от вида на целените от организираната престъпна група. Останалите фактори, значими за отмерване на наказанието на подс. Д. са получили вярна трактовка в проверявания съдебен акт, но игнорирането на последващите осъждания и подценяване на обстоятелството, че наред с първичното престъпление, подс. Д. е осъществил и вторично такова са довели до определяне на наказание за престъплението по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК в  занижен размер. Въззивният съд не може да упражни правомощието си по чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК, защото няма протест. Изложеното важи и за наказанията „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ отмерени за престъплението по чл. 354а, ал. 2, т. 1 от НК. И тук СНС е проявил неоправдана снизходителност, определяйки наказание в законовия минимум, но въззивният съд не може да се намеси, поради забраната за влошаване положението на подсъдимия при липса на протест.

СНС законосъобразно е определил наказанията, които следва да понесе подс. Д. за престъпленията по чл. 129, ал. 2 и чл. 216, ал. 1 от НК. Съобразени са всички значими обстоятелства за вида и размера на наказанието за всяко от тези престъпления и няма основание за налагане на наказание в по-висок размер от отмерения 2 години „Лишаване от свобода“. Тъкмо той съответства на обществената опасност на деяниято и на дееца.

Законосъобразно на осн. чл. 23, ал. 1 от НК четирите наказания са групирани и е определено едно общо наказание в размер на 5 години лишаване от свобода.

Правилно и в съответствие с правилата на чл. 57 от ЗИНЗС, СНС е приел, че първоначалният режим, при който подс. Д. следва да изтърпи наказанието е общ. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС (изм., ДВ, бр. 13/2017 г.) изисква определянето на „строг“ режим когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. В разглеждания казус подс. Д. е осъден на 1 година „Лишаване от свобода“ при първоначален общ режим с присъда по н.о.х.д. № 185/2007г. на РС - Варна, като това наказание е изтърпяно на 06.03.2009г. и оттогава е започнал да тече 5 - годишния срок по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. Към приключване на продълженото престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК на 07.06.2016г., както и към датата на осъществяване на престъпленията по чл. 129, ал. 2 и чл. 216, ал. 1 от НК са изтекли повече от пет години. Не са налице и останалите хипотези на чл. 57, т. 2 от ЗИНЗС, поради което следва да намери приложение правилото на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

В съответствие с нормата на чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК, първостепенният съд е приспаднал времето, през което подсъдимите са били задържани.

      Относно основателността на приетите за съвместно разглеждане граждански искове на Т., въззивния състав се солидаризира с изводите на СНС, че са налице предпоставките за ангажиране имуществената отговорност на подсъдимите Д. и С. за извършеното от тях престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал. 1 НК. С деянието си двамата са причинили неимуществени вреди на пострадалия Т., изразяващи се в болки и страдания. СНС е оценил в пълна степен една обстоятелството, че на свид. Т. е нанесена една средна телесна повреда и множество други увреди - травми на главата, контузия на гръдния кош и поясната област, травми на десен горен крайник, ляв и десен долен крайник, около 20 – 30 механични увреждания, като най – малко 10 от тях са били по главата. Отчетено е, че счупването на лявата лакетна кост е съпроводено със значителни болки и е довело е до възстановителен период от 30 - 40 дни. Присъденото от СНС обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на по 10 000 лв. от всеки подсъдим е справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД с оглед вида и степента на нанесените на ищеца травматични увреждания, интензивността и продължителността на претърпените от същия физически и психически болки и страдания.

С оглед констатацията, че подс. Н. и С.Д. не са участвали в извършване на престъплението по чл. 129, ал. 2 от НК, неоснователни се явяват предявените срещу тях исковете за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Съгласно константната практика на ВКС основанието на гражданския иск в наказателния процес е предопределено от фактическото обвинение, очертано в обв. акт. В този смисъл са тълкувателно решение №1 от 04.02.2013г. на ВКС по тълк. д. №2/2012г. на ОСНК, Постановление №1 от 07.02.1955г. на Пленума на ВС, Постановление №9 от 25.12.1961г. на Пленума на ВС. Казаното означава, че фактическите положения, изложени в обв. титул поставят рамките на гражданския иск и ако те останат недоказани, гражданската претенция следва да бъде отхвърлена. По делото не е установено подсъдимите Н. и С.Д. да са причинили телесното увреждане на пострадалия Т., поради което не може да се приеме, че се е осъществил правопораждащия факт за възникване на гражданската им отговорност по чл. 45 от ЗЗД.

Предвид изложеното, въззивният съд намира, че правилно исковете срещу подсъдимите Н. и С.Д. са отхвърлени изцяло.

      С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК атакуваната присъда е обоснована и в частта й относно възлагането в тежест на подсъдимите на разноските по делото.

          При извършване на цялостна проверка на постановената присъда, въззивният съд не намери неправилно приложение на материалния закон или съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи нейната отмяна.

Така мотивиран и на основание чл. 338 от НПК, вр. чл.334, т.6 от НПК, съдът

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

        

        ПОТВЪРЖДАВА присъда от 07.02.2020г. по н.о.х.д. №2497/2017г. по описа на СНС.

 

       Решението подлежи на касационно обжалване в 15 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.