№ 160
гр. С., 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Пламен Д. Стефанов
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
в присъствието на прокурора Б. Н. С.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20232200600359 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК и същото е образувано
по въззивна жалба на адв. П. Н. от АК-С., в качеството му на защитник на
подсъдимия Д. А. У. против присъда № 93 от 26.05.2023 г., постановена по
НОХД № 132/2023г. по описа на Районен съд — С..
С обжалваната присъда подс. Д. А. У. е признат за виновен, в това че на
на 09.12.2022г., в гр. С. по бул.“П.Х.“, управлявал моторно превозно
средство-лек автомобил, марка и модел „Пежо 206“ с регистрационен № ***,
след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин,
установено по надлежния ред с техническо средство“Дрегер Дръг Тест 5000“
с фабричен № ARME 0068, поради което и на основание чл.343б, ал.3 и чл.54
ал.1 от НК, му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ ЗА СРОК
ОТ ЕДНА ГОДИНА, което да изтърпи при първоначален „ОБЩ“ режим,
както и наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000/хиляда/лева.
На основание чл.343г от НК на Д. А. У. му е било наложено и наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от ЕДНА
ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от датата на отнемане на СУМПС.
На основание чл.68 ал.1 от НК първоинстанционния съд е ПРИВЕЛ в
изпълнение наложеното му наказание по НОХД № 20/2021г. на Районен съд
С. в размер на ТРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, което
подсъдимия да изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.
В жалбата на подсъдимия се навеждат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на присъдата, за допуснати съществени процесуални
нарушение и за явна несправедливост на наложените наказания. Според
1
защитата, подс. У. е осъществил признаците на престъплението по чл. 343б,
ал. 3 от НК само формално, като от доказателствата по делото не може да се
направи категоричен извод, че същият е действал при изискуемата от закона
форма на вина "пряк умисъл". Излагат се аргументи, че подсъдимият не е
съзнавал и не би могъл да съзнава, че в резултат на прекарано заболяване на
черния дроб и прием на лекарството „Клоранекс 0,5мг.“, при проверка за
употреба на наркотични вещества би се отчел положителен резултат, поради
което и на инкриминираната дата не е съзнавал, че засяга обществените
отношения, защитени от нормата на чл. 343б, ал. 3 от НК.
Претендира се отмяна на присъдата, признаването му за невинен и
оправдаването му по повдигнатото обвинение, алтернативно отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първостепенния съд. На следващо място алтернативно, се прави искане за
приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като се твърди, че
деянието, поради своята малозначителност не е общественоопасно, или
неговата обществена опасност е явно незначителна без да се изтъкват
аргументи за това. Като последна алтернатива се иска определяне на
наказанията при условията на чл. 55 НК.
В съдебно заседание, подсъдимият У. и защитникът му – адв. Н.,
редовно призовани, се явяват, като поддържат жалбата и допълнителната
такава. Излагат съображения в подкрепа на направените с жалбата искания.
Поддържат твърдението, че престъплението, за което подсъдимият е признат
за виновен, е несъставомерно от субективна страна, предвид факта, че същият
се е лекувал от заболяване на черния дроб и в тази връзка е употребявал
лекарства. Пледира се за отмяна на присъдата и постановяване на нова с
която подсъдимия да бъде приснат за невинен и опвадан. Подкрепя се и
алтернативно направеното искане за отмяна изцяло на присъдата и връщане
на делото за ново разглеждане.
Подсъдимият У. поддържа жалбата и изразява съгласие със заявеното
в съдебно заседание от неговия защитник
Според представителя на Окръжна прокуратура – гр. С., депозираната
въззивна жалба е изцяло неоснователна. Заявява, че направените искания от
защитата във допълнителната въззивна жалба и в съдебно заседание са
неоснователни. Прави искане съда да потвърди присъдата на районния съд
като правилна, обоснована и законосъобразна.
Окръжен съд- С. като въззивна инстанция, след като обсъди
приложените по делото доказателства, съобрази изложените от страните
доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно
изискванията на чл. 313 и 314 от НПК, намира следното:
Жалбата на подсъдимия Д. А. У., роден на ***г в гр. С., живущ в с.Ч.,
общ.С., български гражданин, с висше образование, неженен, неработи,
осъждан е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице имащо право
и интерес да обжалва и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, а разгледана по
същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Приетата фактическа обстановка от районния съд е напълно
обоснована и правилна, тъй като се подкрепя от събрани по делото
доказателства.
Правилно е прието като безспорно установено, че от 20.11.2006 г.
подс. У. е правоспособен водач на МПС категории "В, М, АМ " и притежавал
2
свидетелство за правоуправление № *********, издадено/подновено/ на
20.11.2006 г./14.11.2006г., с валидност до 14.11.2026 г. Същият бил
многократно наказван по административен ред за нарушения по ЗДвП.
Осъждан е съответно за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК по нохд №
20/2021г. на РС - С., в сила от 11.01.2021г. с която е осъден на 3 месеца
лишаване от свобода, което наказание е отложено за изтърпяване на
основание чл. 66 НК за изпитателен срок от 3 години. На основание чл. 343г
НК е лишен и от право да управлява МПС за срок от 1 година.
На 09.02.2022г. г. подсъдимият У. управлявал лек автомобил „Пежо
206“ с ДК № ***. Около 22 часа се движил по бул. "П.Х." в гр. С., посока
"Новоселски мост", когато бил спрян за проверка от служители на РУ на
МВР-С. – свидетелите К. и Ж.. Служителите на полицията решили същия да
бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и алкохол. На
подсъдимия била извършена проба за алкохол, която била отрицателна.
Подсъдимия придружил полицейските служители до сградата на РУ на МВР-
С., където в 22.56 часа бил тестван с Дрегер Drug test 5000 № ARME – 0068.
Уредът отчел употребата на амфетамин и метамфетамин от страна на
подсъдимия У..
На подсъдимият Д. А. У. е издаден АУАН серия АД №
253035/09.12.2022 г. за това, че на 09.12.2022г., около 22.20 часа в гр. С. по
бул. „П.Х.“ управлява МПС след употреба на наркотични вещества -
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и издаден Талон за медицинско
изследване № 098653/09.12.2020 г., след което бил отведен до сградата МБАЛ
"д-р. Иван Селимински" гр.С. за вземане па кръвна проба и урина за
изследване. По това време на работа се намирал д-р. И.Й.П., работещ като
лекар в спешния кабинет. Подсъдимия отказал да даде проба от кръв и урина
за изследване, като отказът му бил обективиран в Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества, в който на 09.12.2022г в 23.50 часа той се подписал, че
отказва да даде кръв и урина и.
Така установената фактология съвсем правилно
първоинстанционният съд е приел, че се потвърждава от събрания по делото
доказателствен материал:
-писмени доказателства и писмени доказателствени средства,
прочетени и приети по надлежния ред на осн. чл. 283 НПК: именно справка за
съдимост, характеристична справка, АУАН, писма от "Дрегер Сейфти
България" ЕООД относно техническата годност на полеви тест Дрегер Drug
test 5000 № ARME – 0068, Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества;справка за нарушител водач.
-гласни доказателствени средства, а именно частично от обясненията
на подс. У. и от показанията на свид. Кожухаров, както и от и от показанията
на свидетелите К. и Ж., дадени в хода на съдебното следствие и от
досъдебната фаза, приобщени на осн. чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК.
Събраната по делото доказателствена съвкупност обосновава
несъмнен извод, а и де факто не е наличен спор, че на инкриминираните дата
и място подс. У. е управлявал МПС – лек автомобил марка "Пежо 206" с рег.
№ ***. Причина за спирането му от органите на реда е силно замърсената
предна регистрационна табела на колата. В хода на проверката полицейските
3
служители свид. К. и свид. Ж. решили да извършат проверка за употреба на
алкохол на място, която била отрицателна и за употреба на наркотици на
подсъдимия, поради което бил отведен с сградата на РУП-С., където
подсъдимия бил тестван. Тестът Дрегер Drug test 5000 № ARME – 0068 дал
положителен резултат за употреба на амфетамин и метамфетамин, като
резултатът от проверката намерил отражение в изготвения по надлежния ред
протокол, който в хода на първоинстанционното съдебно следствие подс. У.
не е оспорил, че именно със същият тест е бил тестван, както и че е бил
запознат с отчетения резултат относно положителна дадена проба за употреба
на амфетамин и метамфетамин. В съответствие с нормативната уредба му бил
издаден талон за изследване № 098653. Отказът му да даде кръв и урина за
изследване е вписан в протокола за медицинско изследване, като самият
подсъдим не отрича, че положеният подпис под съдържащите се в протокола
негови имена и изписаното "отказал да даде кръв и урина"е негов. Така
документираните събития относно поведението на подсъдимия в лечебното
заведение са изцяло в синхрон и с изхождащите от придружилите го то това
място показания на свид. К. и свид. Ж.. Като изцяло хармониращи както
помежду си, така и с кумулираните писмени доказателствени източници, при
липса на основание за поставянето им дори под съмнение, коментираните
показания съвсем коректно са кредитирани като обективни, последователни и
непротиворечиви.
Самият подсъдим не отрича да е бил водач на цитираното МПС на
инкриминираните дата и място, нито пък отрича извършената му
впоследствие проверка в РУП и резултатът от същата от тестването му.
Защитната му позиция, инкорпорирана в обясненията му, че е отказал да даде
кръв защото се страхувал и припадал, че установеното наличие на наркотично
вещество се дължи на употребяваното от него лекарство „Коларекс“ и
увреждането от неговата употреба на черния му дроб, като, че в деня на
проверката е пил хапче „Коларекс“ се оказва съвсем необоснована, тъй като
напълно противоречи както с обективираното от самия него в изготвените
документи, така и със заявеното от горецитираните свидетели. Ето защо
съвсем правилно тази част от обясненията му не е кредитирана. Нещо повече
той самия съгласно дадените обяснения в съдебното производство твърди, че
след като направения му тест дал положителен резултат е заявил на
полицейските служители, че е употребил „пико“ но на 26.10.2022г на
„Димитровден“.
Първоинстанционният съд е обосновал фактическите си изводи в
рамките на доказателствената съвкупност и съобразно регламентирания в
Наредба № 1/2017 г. за ред за установява концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, който
предвижда използването на техническо средство за установяване употреба на
наркотични вещества и техни аналози, като еднакво възможно и приложимо
наред с медицинското изследване. При отказ на лицето да избере
регламентиран в Наредбата начин на установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се приемат отчетените резултати от
техническото средство, които в настоящия случай не могат да бъдат
поставени под съмнение. Следва да се отбележи, че на подсъдимия е дадена
възможност да обори резултатите от направеният му тест за наркотични
вещества, ако ги счита за неверни, като даде кръвна проба или урина, на
което У. е отказал. В мотивите си Районния съд съвсем основателно е
отбелязал, че подсъдимия е имал възможност да даде урина след като се
4
страхува от даването на кръв но също е отказал.
Настоящият състав на въззивния съд счита, че липсват основания да
се счита, че са нарушени предвидения в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техните аналози и инструкцията за работа с техническото устройство "DRUG
TEST" 5000.
При тези установени фактически положения, изводът на
първоинстанционния съд, че на инкриминираната дата, с действията си,
подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от
НК, се явява правилен и законосъобразен.
От обективна страна са налице всички признаци на престъплението,
предмет на обвинението. Подс. У., безспорно, на инкриминираната дата и
място, е управлявал процесното моторно превозно средство след употреба на
наркотично вещество – амфетамин и метамфетамин, установено с тест Дрегер
Drug test 5000 № ARME – 0068. Амфетамина и метамфетамина представляват
наркотично вещество, вписано в Приложение № 2 към чл. 3, т. 2 от Закона за
наркотичните вещества и прекурсорите, Списък II – Вещества с висока степен
на риск, намиращи приложение в хуманната и във ветеринарната медицина.
От субективна страна правилно Районният съд е приел, че деянието е
извършено при форма на вина "пряк умисъл". Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, а именно, че управлява МПС
след прием на наркотични вещества, като е предвиждал и пряко е целял
настъпването на вредните последици. В този смисъл, неоснователно е
възражението на защитата, относно това, че при извършване на
престъплението, подс. У. не е действал при пряк умисъл, какъвто се изисква
за съставомерност на деянието, доколкото не е възприемал, че употребеното
от него лекарство „Коларекс“ и увреждането от неговата употреба на черния
му дроб ще отчете употреба на наркотично вещество „амфетамин и
метамфетамин“. Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, е от категорията на
формалните, при което умисълът може да бъде само пряк и никога
евентуален. За прекия умисъл е необходимо и достатъчно, деецът да е
съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това, да го
е извършил. За съставомерността на деянието е достатъчно да се установи
обективно употребата на наркотични вещества, от което се извежда и
умисълът за осъществяване на престъплението. В случая факт е, че Законът за
движение по пътищата забранява управление на МПС след употреба на
упойващи вещества и при проверката със съответния тест е установено, че
подсъдимия е управлявал след употреба на амфетамин и метамфетамин.
Неоснователни са доводите, заявени от защитникът на подсъдимия
както във въззивната жалба, така и в съдебно заседание, че Районен съд-С. е
постановил своята присъда при допуснати съществени процесуални
нарушения, поради което се налага делото да бъде върнато на
първоинстанционния съд за ново разглеждане. Неотносими са
съображенията, изложени от защитата – как точно се е чувствал подсъдимият
преди и през времето на управление на МПС, че повече от месец преди
управлението на МПС е приел „пико“, както и „вероятното“ повлияване
приема на лекарството „Клоранекс“ и „вероятната не добра работа“ на
черния дроб на подсъдимия. Неоснователни са и възраженията за
недоказаност на обвинението от субективна страна. Извършеният в тази
връзка анализ на доказателствения материал, изложените съображения и
5
направените изводи от районния съд по същество се споделят и от настоящия
състав на въззивния съд, поради което не се налага повторно да бъдат
излагани същите съображения.
Относно вида и размера на наложените наказания на подсъдимия:
За да определи на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 НК
първоинстанционния съд е направил анализ на наличните смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, които напълно се споделят от
проверяващия съд. Настоящата съдебна инстанция не установи обстоятелства
от значение за индивидуализацията на наказанието на осъдения да са
игнорирани, ценени превратно и неадекватно на обективното им значение.
Наложените на подсъдимия наказания към минимума 1 година лишаване от
свобода и глоба в размер на 500 лв. дори са прекалено снизходителни, тъй
като не съответстват на високата степен на обществена опасност на личността
на подсъдимия, тъй като същия е осъждан и за управление на МПС след
употреба на алкохол, като му е налагано наказание „ лишаване от свобода“,
което очевидно не е изиграло нито възпиращо, нито превъзпитателно
въздействие спрямо подсъдимия. Едновременно с това подсъдимият е
санкциониран и с 5 броя наказателни постановления за нарушения на ЗДвП и
13 фиша, също за нарушения на ЗДвП. От изложеното съдът прави извод, че
подсъдимият трайно не се съобразява с правилата за движение по пътищата и
поради това следва да му бъде наложено наказание, което да му окаже
възпиращо въздействие и едновременно с това да въздейства
превъзпитателно и възпиращо и по отношение на останалите членове на
обществото. По тези съображения съдът намира за неоснователно искането на
защитника на подсъдимия за намаляване размера на наложените наказания,
като същите се определят при условията на чл. 55 НК. Очевидно е, че
проявеното до сега снизхождение по отношение на подсъдимия не е
допринесло за неговото превъзпитание към спазване законите на страната.
Още повече, че по делото не са налице нито многобройни смегчаващи вината
обстоятелства, нито е налице изключително такова за да се приложи исканата
разпоредба.
При определяне първоначалния " общ" режим на изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода съдът се е съобразил с
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 "в" ЗИНЗС, според която за умишлени
престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което
е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът на
двете наказания надвишава две години се определя строг режим. По аргумент
на противното когато сборът на двете наказания е по- малък от две години
първоначалният режим на изтърпяване на двете отделни казания следва да се
определи на общ.
Справедливо по размер е и наложеното кумулативно наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца,
тъй като наказание в този размер би го мотивирало да се отнася с по- високо
чувство за отговорност и за в бъдеще да не извършва нарушения на правилата
за движение по пътищата.
По отношение на приложението на чл. 68, ал. 1 НК:
Проверяващият съд напълно споделя доводите на първата инстанция
относно приложението на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК, тъй като са налице
всички законови изисквания за това. Настоящото престъпление е умишлено
6
от общ характер и е извършено в определения по нохд № 20/2021г. на РС - С.
тригодишен изпитателен срок. С присъдата по посоченото нохд му е
наложено наказание от 3 месеца лишаване от свобода за умишлено
престъпление от общ характер – по чл. 343б, ал. 1 от НК. Присъдата е влязла
в сила на 11.01.2021г., при което положение, съгласно правилата за
изчисляване на сроковете визирани в чл. 183 от НПК, определеният с нея
тригодишен изпитателен срок изтича на 11.01.2024г. А след като това е така,
и деянието, предмет на настоящото дело, е извършено на 09.12.2022г., то има
за последица привеждане в изпълнение отложеното от изтърпяване наказание
от 3 месеца лишаване от свобода. И тъй като сборът на наложеното му с
настоящата присъда и отложеното от изтърпяване наказание не надвишава
две години по аргумент на противното от чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗИНЗС,
правилно и законосъобразно съдът е постановил приведеното в изпълнение
наказание също да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Не се споделя и възражението във въззивната жалба относно това, че
извършеното от подсъдимия попада в хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две хипотези, при които деянието не
е престъпно, макар и да съдържа привидно признаците на съответен състав на
престъпление: когато то не е общественоопасно въобще и в действителност
не оказва никакво отрицателно въздействие върху защитените обществени
отношения и когато обществената опасност на деянието е явно незначителна,
без да бъде напълно изключена. Въпросът дали извършеното от подсъдимия
деяние е малозначително следва да бъде разрешен при съвкупна преценка на
всички елементи на състава на даденото престъпление, като от значение са
характерът на обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде
засегнат или застрашен, някои особени характеристики на дееца, които се
отразяват на обществената опасност на неговата личност,
общественоопасните последици от деянието, каквито може да има то. В
обжалвания съдебен акт е изложен обективен анализ на така посочените
обстоятелства, като Районен съд - С. е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че деянието, осъществено от подсъдимия е
общественоопасно. Съдът е приложил максимална снизходителност,
определяйки наказанията лишаване от свобода и глоба. В рамките на
надлежно установените по делото факти от кръга на чл. 102 от НПК,
материалният закон е приложен правилно. Въззивният съд като съобрази
всички обстоятелства свързани с механизма на деянието, намира, че не е
налице нито пълна липса на обществена опасност, нито обществената
опасност на извършеното е явно незначителна и поради това липсва
основание искането за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му
обвинение да бъде удовлетворено.
По изложените го- горе съображения обжалваната присъда следва да
бъде потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното изменение или
отмяна.
Водим от горното и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Окръжен съд - С.,
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 93/26.05.2023 г. постановена по нохд №
132/2023 г. по описа на Районен съд- С..
Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8