Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………………. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 2147 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Х.Б.“ ООД
срещу наказателно постановление № 58 от 22.04.2019 г., издадено от директора на
Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на
основание чл. 200, ал. 1, т. 2 Закона за водите на въззивното
дружество е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на
чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗВ.
Въззивното дружество излага съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление поради това, че при
издаването му са допуснати нарушения на процесуалните правила, както и
неправилно е приложен материалният закон. Оспорва фактическата обстановка,
изложена в АУАН. Изразява становище, че е налице противоречие в описанието на
обекта, съответно на установеното нарушение. Твърди се, че дружеството е
собственик на канална помпена станция, която е изградена преди повече от 30
години и придобита в този вид, като отпадъчните води от съществуващи обекти,
които не са само собственост на „Х.б.“ ООД, но и на трети лица, се отвеждат в
тази станция и оттам с тласкател се включват в
канализационната система на града. Според въззивното
дружество това съоръжение технологично не предвижда заустване
на отпадъчни води никъде, защото водите се изтласкват в канализационната мрежа,
като възникналото изтичане на такива води в дерето, посочено в НП, е в резултат
на авария на тласкателя, а не на трайно отвеждане на
отпадъчните води в дерето, поради което не е било необходимо и издаването на
разрешително. Посочено е, че съоражението има
преливник, който при авария поема количеството отпадъчни води, което се е
случило и на датата на установяване на отпадъчни води в дерето. Твърди се, че
описаното не представлява заустване, а аварийно
изтичане на отпадъчни води, поради което е следвало да се установи източника на
тези води и отговорността да бъде поета от него. Посочва се, че административнонаказателната отговорност е лична, като в
случая не е установен нарушителят. Наведено е оплакване за неяснота относно
деянието, съответно е нарушено правото на защита на санкционираното дружество,
тъй като описаното не може да се квалифицира като неизпълнение на задължение за
притежаване на разрешение за ползване на воден обект. Отправено е искане за
отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивното
дружество се представлява от процесуалния си представител адв.
Станислава Стоева, която поддържа наведените във въззивната
жалба аргументи за незаконосъобразност на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна Басейнова дирекция „Черноморски район“ се
представлява от своя процесуален представител гл. юрисконсулт Ю.В., която моли
за потвърждаване на наказателното постановление, аргументирайки се, че заустване е всяко пряко отвеждане на отпадъчни води във
водни обекти, като констатираното изтичане на непречистени отпадъчни води във
воден обект представлява заустване без основание,
поради което е налице и нарушение на посочената в наказателното постановление
норма.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На
13.12.2018 г. служители на БДЧР, измежду които и св. С.И.И.,
съвместно с представители на РИОСВ, Община – Варна и ВиК,
извършили проверка на място по постъпил сигнал за изтичане на отпадъчни води в
дере, находящо се в Приморски парк, гр. Варна, което
се влива в Черно море.
На място
контролните органи извършили оглед и установили бетонно съоръжение и
преминаващото в близост дере.
При
извършената проверка е установено че бетоновото съоръжение, попада в недвижим
имот с идентификатор № 10135.536.342.1 на КККР на гр. Варна, Приморски парк
„Горчивата чешма, общ. Варна, като съоръжението е нанесено като самостоятелен
обект – сграда с идентификатор 10135.536.342.1 по КККР на гр. Варна, с площ от
22 кв. м. и с функционално предназначение: сграда за водоснабдяване и/или
канализация, собственост на „Х.Б.“ ООД.
В ходя на
проверката се установило, че проверяваното бетоново съоръжение е частна помпена/тласкателна
станция за битово - фекални отпадъчни води и не се
стопанисва или експлоатира от „ВиК – Варна“ ООД, като
доставчик на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на Община
Варна.
Контролните
органи установили, че от задната страна на съоръжението, на която бил изграден
преливник, изтичали непречистени отпадъчни води, които имали миризма и жълт
цвят.
Тези води
изтичали по канал, който се бил образувал в дерето, което се влива в Черно
море, като контролните органи от БДЧР установили още, че дружеството-собственик
няма разрешително за заустване на отпадъчни води в
повърхностни водни обекти.
Приемайки,
че с това свое поведение въззивното дружество е
извършило нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗВ, на 09.01.2019 г. св. И.
съставила акт за установяване на административно нарушение срещу въззивното дружество, който бил връчен лично на управителя
Л.В.С.
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок въззивното дружество е
депозирало писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 22.04.2019 г.
директорът на БДЧР отхвърляйки възраженията като неоснователни и приемайки
идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал наказателно
постановление, с което наложил на въззивното
дружество имуществена санкция в размер на 2000,00 лв. за нарушение на чл. 46,
ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗВ.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на св. С.И.И., и писмени доказателства: 2 броя заповеди на директора
на БДЧР, констативен протокол № 008897 на РИОСВ, фактура № ********** от
Съдът кредитира
свидетелските показания на св. С.И.И. като обективни
и достоверни, доколкото същите не съдържат вътрешни противоречия и такива
помежду им, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните
по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира и събраните
по делото писмени и веществени доказателства като обективни и достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.
Посочените гласни доказателствени средства, писмени и веществени доказателства, обсъдени и ценени
поотделно и в тяхната съвкупност,
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради
което изцяло основава на тях своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната
проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани
в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност,
съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен
по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно
разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗВ разрешително
за ползване на воден обект се издава за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация
на съществуващи обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места,
селищни и курортни образувания.
В настоящия случай въззивното
дружество като собственик
на помпена/тласкателна станция за битово-фекални отпадъчни води на 13.12.2018 г. е
осъществило ползване на воден обект чрез заустване на
отпадъчни води в повърхностни води в Черно море.
От доказателствата по делото се
установява по несъмнен начин, че на процесната дата
от помпена/тласкателна станция, собственост на въззивното дружество, са изтичали непречистени отпадъчни
води, които по дере в Приморски парк са се заустили в
Черно море.
Съгласно чл. 3 от Наредба
№ 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване
на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни
ограничения на точкови източници на замърсяване не се счита за заустване
на отпадъчни води: 1. изпускането на възвратими
води, чиито състав и свойства не са влошени спрямо водите на водното тяло, от
което са отнети; 2. изтичането на води от преливници към съоръжения за
питейно-битово водоснабдяване; 3.изтичането на води от съоръжения на
напоителните и отводнителните системи; 4. изтичането на води от съоръжения по
външните трасета на водоснабдителните системи за питейно-битово водоснабдяване;
5. изтичането на води от охранителни канали за атмосферни води около обекти; 6.
изтичането на атмосферни води, формирани от отводняване на покриви на сгради,
за които е осигурено самостоятелно отвеждане до вливането им в повърхностни
води; 7. изпускането на води от плувни басейни в повърхностни води, без тези от
промивка на филтрите и от измиване на басейните; 8. естественото изтичане на
води; 9. изпускането на възвратими води при добива на
строителни материали в безотточни, изкуствено създадени от дейността водни тела
със стоящи повърхностни води, чиито състав и свойства след естественото им
утаяване не са влошени спрямо водите на изкуственото водно тяло, от което са
отнети.
Установеното изтичане на отпадъчни води в Черно
море не попада в нито една от изброените хипотези, поради което съдът намира,
че е осъществено заустване, което е проявна форма на ползване на воден обект.
Следователно въззивното
дружество е осъществило състава на нарушението по чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“
ЗВ.
По възраженията на въззивното
дружество:
Съдът
намира, че не е налице твърдяното противоречие в описанието на обекта, тъй като
ясно е посочено, че в случая на място е установено бетонно съоръжение,
представляващо помпена/тласкателна станция за битово-фекални отпадъчни води. Законодателят не прави
разграничение между обектите, които подлежат на разрешителен режим, като
въвежда задължение за всеки един обект, независимо от неговото функционално
предназначение, да разполага с разрешение за ползване на воден обект, в случай
че осъществява заустване на отпадъчни води в
повърхностни води.
Това, че
изтичането на непречистени отпадъчни води не е технологично предвидено при
работата на процесната станция, както и че същото е в
резултат на авария, не се отразява на извода на съда, че е налице ползване на
воден обект, тъй като ползването може да бъде и еднократно, и постоянно, като
законодателят не поставя изискване за непрекъснатост или повтаряемост
на действията по ползване на водния обект. Дори и еднократната експлоатация на
съществуващи обекти довело до заустване на отпадъчни
води изисква предварително дадено за това разрешение.
Обстоятелството,
че източникът на отпадъчните води са съществуващи обекти, собственост на трети
лица, не освобождава от отговорност собственика на станцията, тъй като същият,
упражнявайки правото си на собственост, я използва, респективно носи
отговорност при допуснатото изтичане на отпадъчни води.
Наличието
на авария не е освобождаващо отговорността обстоятелство, тъй като в случая е
възникнала за т.нар. обективна отговорност на юридическите лица, при която без
значение са конкретните субективни причини, довели до извършването на нарушението,
предвид въздигнатото като нормативно по своя характер задължение на въззивното дружество да осигури спазването на Закона за
водите.
Неоснователно
се явява възражението, че е нарушено правото на защита на санкционираното лице
по изложените съображения, че е налице еднократно ползване на воден обект при
експлоатацията на процесната помпена/тласкателна станция за битово-фекални
отпадъчни води, за което също е необходимо издаването на разрешение по смисъла
на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗВ.
По отношение на имуществената санкция:
Санкционната
разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ предвижда налагането на имуществена
санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, на юридическото лице,
което ползва водни обекти, водностопански съоръжения
и системи или изгражда такива без необходимото за това основание - от 2000 лв.
до 10 000 лв.
При
индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелството, че в административно-наказателната преписка не
се съдържат данни въззивното дружество да е
санкционирано за подобни нарушения, което мотивира съда да приеме, че
нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за
едно като цяло отговорно и правилно отношение на жалбоподателя към законоустановения ред в страната. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство следва да се отчете и отстраняването на нарушението
от страна на въззивното дружество.
Съдът
не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и в съответствие
с чл. 27, ал. 2 ЗАНН имуществена санкция
в минималния размер от 2000 лв. се явява справедлива и напълно
съответстваща на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Поради гореизложените съображения, съдът
намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 58 от 22.04.2019 г., издадено
от директора на Басейнова дирекция „Черноморски
район“, с което на “Х.Б.“ ООД на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за
водите е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.
44, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗВ.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: