26.02.2020г. гр.Силистра
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренски Окръжен съд, наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. АНА АВРАМОВА
2. мл.с.ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при секретаря Галина
Йовчева
като изслуша
докладваното от съдия Аврамова
ВНЧХД №21 по описа на СОС за 2020г.
и вземайки предвид данните по делото, прие за установено следното:
С Присъда №445/2019г. по НЧХД №81/2019г. състав на Силистренски районен съд е признал:
-П.Г.А., за ВИНОВЕН в това, че на. в гр. С., чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на носа е причинил лека телесна повреда на И.Р.И., изразяваща се контузия на главата, умерено изразена церебрастенна симптоматика, счупване на носа, състояние след мануална репозиция на носните кости, хематом в областта на носа, хематом в областта на лява буза, хематом в областта на горна устна, хематом в областта на долен ляв клепач, кръвонасядане на кожата на носа и лицето, разкъсно-контузна рана на горната устна, контузия на горен ляв централен резец и на долен десен латерален резец с отчупване на части от режещите им ръбове, довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота-престъпление по чл. 130, ал. НК, като на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лева.
-С.Г.Д., за ВИНОВЕН в това, че на г. в гр. С., чрез нанасяне на удар в областта на главата е причинил лека телесна повреда на И.Р.И., изразяваща се контузия на главата, умерено изразена церебрастенна симптоматика, хематом в областта на лява буза, хематом в областта на горна устна, хематом в областта на долен ляв клепач, кръвонасядане на кожата на лицето, разкъсно-контузна рана на горната устна, контузия на горен ляв централен резец и на долен десен латерален резец с отчупване на части от режещите им ръбове, довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота-престъпление по чл. 130, ал. НК, като на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 лева,.
Уважени са частично предявените граждански искове срещу подсъдимите, съответно в размер на 300лв, спрямо първия, и в размер на 1000лв, за втория подсъдим, и отхвърлени исковете в останалата им част до предявените размери.
Съдът се произнесъл по въпроса за разноските и ДТ.
Против неправилността на така постановената присъда е подадена въззивна жалба от П.А. и С.Д., чрез защитника им, в която са изложени съображения за допуснати процесуални нарушения свързани с осъждане по непредявено обвинение, недоказаност на обвиненията, необоснованост на присъдата и несправедливост на наложените наказания. Моли се присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимите да бъдат оправдани, алтернативно-да се намалят размерите на наложените наказания и на уважените искове.
Подсъдимите редовно призовани не се явяват.
Във въззивното производство се представляват от адв.Х..
Защитникът им поддържа жалбата изцяло. Допълнителни съображения извън посочените в жалбата не се излагат. Моли се жалбата да бъде уважена.
Частният тъжител, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.Р..
Повереникът му намира жалбата за неоснователна. Излага подробни съображения са изясненост на фактите по делото, за правилна преценка на гласните доказателствени средства и за справедливост на наложените наказания и на присъдените обезщетения за неимуществени вреди.
Силистренски
окръжен съд, наказателен състав, след като извърши цялостна проверка относно
правилността на постановената първоинстанционна присъда, съобразно правомощията
си по чл.314 ал.1 НПК, като взе предвид изложените в жалбата аргументи и
изразените в съдебно заседание становища на страните, констатира следното:
Жалбата е основателна, касателно допуснатите от първоинстанционният съд нарушения на процесуалните правила, които водят до цялостна отмяна на присъдата, и същевременно представляват пречка за проверка на основателността на посочените съображения за недоказаност на обвиненията или за несправедливост на присъдата.
В протеклото съдебно производство не е ясно какви точно са повдигнатите обвинения на подсъдимите, с което е нарушено правото им на защита, като същевременно е нарушено и правото на тъжителя да търси защита за извършеното/ или извършените/ спрямо него престъпление.
Няма спор в съдебната практика, че тъжителят няма задължение да изложи правната квалификация на обвинението, а само фактите, които го обосновават. Това следва да извърши първоинстанционният съд, в разпореждането си с правно основание чл.252 ал.4 НПК. Дължащата правна квалификация от съда според наказателно-правната теория е юридическа формулировка, включваща освен цифрова и словесна част.
Какво дотук се е случило в производството:
Описаното в тъжбата фактическо обвинение срещу А. е свързано с нанасяне на удар с юмрук в носа, в резултат, на който, на пострадалия му шурва кръв от носа и пада на земята, а срещу Д.-за нанесен силен удар в лицето на пострадалия, в резултат на който му се отчупва зъб, и нанесен втори удар с крак в областта на гърба. Причинените увреждания са:контузия на главата с умерено изразена церабрестенна симптоматика, счупване на носа, състояние след мануална репозиция на носните кости, хематом в областта на носа, лява буза, горна устна, долен ляв клепач, кръвонасядане на кожата на лицето и носа, разкъсно-контузна рана на горна устна,контузия на горен ляв централен резец и на долен десен латериален резец с отчупване на части от режещите ръбове,кафеникаво охлузване по страничната част на дясна ребрена дъга в средно-долна третина, на площ 10/5см, дъговидно кафеникаво одраскване с дължина 2см в дясна хълбочна област. Тези факти са дали основание на тъжителя да предяви обвинение срещу А. по чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК, а срещу Д.-по чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал. НК.
В разпореждането си, съдът е квалифицирал деянията на двамата подсъдими, но по чл.130 ал.1 НК, поотделно.
Давайки ход на съдебното следствие, съдът е докладвал обвиненията така както са квалифицирани от тъжителя, а именно, по чл.130 ал.1 за А. и по чл.130 ал.2 за Д., и в условията на съизвършителство. След това е посочил, че липсва описание на факти, които да водят до извод за наличие на съизвършителство, а са налице такива, че деянията са последователни, и е приканил тъжителя да направи уточнение, който от своя страна се отказал от обвинението в съизвършителство.
Допуснати са няколко нарушения на процесуалните правила.
Съдът не е дал в постановеното си разпореждане словесна квалификация на обвиненията, което задължение е описано по-горе. След това пренебрегвайки записаната цифрова квалификация в разпореждането си е дал ход на съдебното следствие по обвиненията по тъжбата, които сам не е приел за правилни, освен това е допуснал уточнения, но нередностите се отстраняват преди даване ход на тъжбата с разпореждането по чл.252 ал.4 НПК. Такива уточнения не могат да се приемат и за изменение на обвинението поради липса на предпоставките по чл.287 ал.6 НПК. Освен това, произнасяйки се по този начин за липса на квалификация по чл.20 ал.2 НК, за съда вече е съществувало основание за самоотвод по делото.
При тази изначална неяснота на обвиненията, по които следва да се защитават подсъдимите, и които следва да доказва тъжителя, съдът е постановил присъда, с която признал подс. А. за виновен, по обвинение по чл.130 ал.1 НК, а подс.Д. -по 130 ал.1 НК.
Съдът приел, че подс.А. е нанесъл само един удар с юмрук в областта на носа на тъжителя, а подс.Д.-един удар с ръка в областта на тила, в задната част на главата. В резултат на тези последователни действия, на тъжителя са причинени множество увреждания, довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота, като счупването на носа и състоянието след мануална репозиция на костите са причинени единствено от действията на А., и „доколкото не е ясно действията на кой от подсъдимите са причинили останалите увреждания,“ съдът приел, че всички останали увреждания са причинени от действията на двамата подсъдими.
При тези съображения постановил осъдителната си присъда, като приел, че подсъдимите нанасяйки само по един удар, поотделно, са причинили еднакви множество увреди- контузия на главата, умерено изразена церебрастенна симптоматика, хематом в областта на лява буза, хематом в областта на горна устна, хематом в областта на долен ляв клепач, кръвонасядане на кожата на лицето, разкъсно-контузна рана на горната устна, контузия на горен ляв централен резец и на долен десен латерален резец с отчупване на части от режещите им ръбове, а А. и- счупване на носа, състояние след мануална репозиция на носните кости.
Произнасяне по фактическото обвинение, свързано с нанасяне на уврежданията- кафеникаво охлузване по страничната част на дясна ребрена дъга в средно-долна третина, на площ 10/5см, дъговидно кафеникаво одраскване с дължина 2см в дясна хълбочна област, НЯМА.
Освен това, липсват мотиви, как поотделно и независимо един от друг, нанасяйки само по един удар в тялото на пострадалия, подсъдимите са причинили толкова множество увреди, при липса на съучастие по между им.
Липсват мотиви и за това как, след като е прието, че Д. нанася удар в областта на тила, причинява увреждания в областта на лицето.
Съдът е допуснал и нарушения при преценката на гласните
доказателствени средства, до степен, че не е ясно на кои свидетелски показания
се доверява и защо, кои не кредитира и защо. Анализът на доказателствата е
повърхностен, липсва съпоставка и анализ на противоречивите доказателства пряко
свързани с предмета на делото. Съдът не се доверил на показанията на
Александрова, тъй като била бивша приятелка на Д., а показанията й
противоречали на приетото в прокурорското постановление за прекратяване на НП.
Отдавайки приоритет на писмено доказателство пред събраните в условията на
непосредственост и устност доказателства е абсолютно недопустим подход за
преценката им. Пренебрегнато е заявеното от свидетелката, че е приятелка и с
тримата, че показанията в частта й, в която се твърди че Д. не е нанасял удари
се подкрепят и от тези на Г., Р и В, които пък съдът кредитира. Единствените
свидетели, които сочат за нанесен удар от Д. са св.Н/които показания съдът не
цени поради голямото количество употребен алкохол/, и св.П, който не е
коментиран касателно деянието на Д..
Неясен е подходът и при индивидуализация на наказанията. При установени едни и същи смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, и за двамата подсъдими, са определени различни по размер наказания.
Допуснатите нарушения на процесуалните правила са съществени, не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, поради което първоинстанционната присъда следва да бъде отменена изцяло, а делото върнато за ново разглеждане.
Водим от гореизложеното и на основание чл.335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.1 и 2 от НПК, настоящият състав на СИЛИСТРЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Присъда № 445/19.11.2019г. постановена по НЧХД 81/2019 г. РС-Силистра ИЗЦЯЛО.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същият съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.