Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.06.2013 г. гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд гражданско отделение
На тринадесети май две
хиляди и тринадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН
СТАМАТОВ
при секретар С.Б.
Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 4316 по описа за 2012 г.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 422 и чл. 415 вр. глава „ХІІІ” от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба
подадена от С.П.С., с която претендира да бъде прието за установено
съществуването на вземането й против С.Е.В., за което по ч.гр.д. № 3263/2012г.
по описа на ДРС е издадена заповед за незабавно изпълнение с № 332/04.10.2012г.
за сумата от 7800 лева, представляваща двойния размер на полученото от
ответника капаро по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 12.03.2012г.
с нотариална заверка на подписите рег. № 1267/12.03.2012г. на Нотариус Веселин
Томов с район на действие ДРС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 19.09.2012г. до
окончателното й изплащане, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
направените в настоящото производство разноски.
В исковата молба се сочи, че на 12.03.2012г. ищеца
като купувач и ответника като продавач сключили предварителен договор с
нотариална заверка на подписите рег. № 1267/12.03.2012г. на Нотариус *** с
район на действие ДРС, с предмет сключване на окончателен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, представляващ УПИ І-729, кв. 27 по плана на
с. В*, обл. Д*. Срока за сключване на окончателния договор бил седем дни от
получаване на продажната цена. С нотариална покана от 16.08.2012г. ищеца
уведомил ответника, че има готовност да плати уговорената цена и го поканил да
се срещнат в кантората на нотариус Веселин Томов на 30.08.2012г., за да сключат
окончателния договор, като алтернативно му дал и срок до 07.09.2012г. да върне
даденото капаро. Ответника не се явил на посоченото място и не върнал капарото,
поради което ищеца като изправна страна с депозираното заявление по чл. 417 ГПК
е изразил отказ от договора и претендира връщането му в двоен размер.
Претендират се разноските, направени в исковото производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от ответницата С.Е.В., с който се изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Твърди, че не е едноличен собственик на
имота посочен в предварителния договор, поради което не е обвързана от него,
тъй като не е сключен от всички съсобственици и е невалиден. Моли исковете да
бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса писмени и гласни доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за
установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – нотариална покана рег. № **** на нотариус В*Т*;
предварителен договор за продажба на недвижим имот от 12.03.2012 г.; протокол
от 31.08.2012 г., както и ч. гр. дело № 3263/2012 г. по описа на ДРС, се
установява, че: на 12.03.2012г. между С.Е.В. като продавач и С.П.С. като
купувач бил сключен писмен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, представляващ УПИ І-279 в кв. 27 по плана на с. Ведрина, във
връзка с който на същата дата продавача получил 3900лв. като част от уговорената
продажна цена в размер на 11 700 лв. На
30.08.2012г. на продавача била връчена нотариална покана от купувача да се яви
в канцеларията на нотариус Веселин Томов за изплащане на уговорената цена и
сключване на окончателен договор, като такова не последвало на уговореното
място и време. Въз основа на подадено от
С.П.С. заявление било образувано ч.гр.д. № № 3263/2012 г. по описа на
ДРС, по което против С.Е.В. била издадена заповед по чл. 417 ГПК за сумата от
7800 лева, представляваща двойния размер на полученото от ответника капаро по
предварителен договор за продажба на недвижим имот от 12.03.2012г. Против
заповедта на 17.10.2012г. постъпило възражение от длъжника.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно
основание чл. 422 вр. 415 от ГПК за вземане основаващо се на чл. 93 ал. 2 пр. 2 ЗЗД /Закон за задълженията и
договорите/
Искът е допустим, доколкото
е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника, в
преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да
докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това право. Задатъка служи за доказателство, че
е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение, чрез правото на страната
получила задатъка, да се откаже от договора и да задържи задатъка, ако другата
страна не изпълни задължението си, респ. правото на страната дала задатъка да
се откаже от договора и да поиска връщането му в двоен размер, при неизпълнение
от получилата го страна. От това следва, че уважаването на
претенция по чл. 93 ЗЗД изисква ищеца да установи наличието на облигационно
правоотношение между страните, по което е уговорено част от дължимата престацията
на вещи да бъде извършена предварително с цел обезпечаване изпълнението на поетите
задължения, както и действителното предаване на тези вещи.
От
събраните доказателства се установява, че между страните е налице валиден
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, който съдържа
всички реквизити на окончателния. В тази насока съдът не възприема доводите на
ответната страна за порок в договора, поради неучастието при сключването му на
всички съсобственици на недвижимия имот. По делото не беше проведено доказване относно
истинността на така изложеното твърдение за наличие на съсобственост. Дори и да
се приема за достоверно това обстоятелство, то не води до извод, че сключената
сделка е недействителна. Сключването на договор за продажба на чужда вещ, не
води до нищожност на договора. Договора е действителен, но приобретателят не
може да стане собственик, тъй като прехвърлителят не може да прехвърли повече
права, отколкото притежава. Правилата за последиците при съдебното отстранение –
чл. 188 – чл. 192 ЗЗД потвърждават, че продажбата на чужда вещ не представлява
нищожен договор. След като не е нищожна продажбата на чужда вещ, по
аргумент на по силното основание, не е нищожен и предварителния договор за
продажба на чужда вещ. Предварителен договор за покупко-продажба може да се
сключи и когато не са настъпили всички условия за окончателния договор, като
това е неговото обичайно предназначение в действителността. Предварителен договор може
да бъде обявен за окончателен само за идеалните части на съсобственика –
продавач при изричното съгласие на купувача. Предварителния
договор няма вещнопрехвърлително действие, а облигационно, поради което поражда
задължения за продавача. Поемането от продавача на задължение без съгласието на
другите съсобственици, да осигури сключването на окончателен договор за
покупко-продажба е негов риск, който не го освобождава от отговорност при
неизпълнение. Липсата
на прехвърляне от продавача на собствеността чрез окончателна продажба представлява
неизпълнение, включително когато се касае за изцяло или отчасти чужд имот, при
липса на титул за собственост или при липса на съгласие на съсобствениците за
продажба. Разпоредбата на чл. 33 ЗС ал. 1 от Закона за собствеността е
неотносима, тъй като съдържа предпоставките за окончателна продажба на идеална
част от съсобствена вещ на трето лице, а в ал. 2 от същата норма е уредено правото
на съсобственика за изкупуване. По изложените съображения липсата на съгласие
на другите съсобственици за продажбата не е основание за недействителност на
предварителния договор. В
този смисъл са решение по гр. дело № 584/2009г., III ГО на ВКС. Решение № 277
от 25.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5903/2007 г., Решение № 264 от 31.10.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1485/2011 г., Решение № 1183 от 1.11.2000 г. на ВКС по
гр. д. № 57/2000 г., Решение № 313 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 584/2009
г. Решение № 773 от 10.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 600/2009 г.
Предвид установените по
делото факти, съдът приема, че от съдържанието на процесния предварителен договор
– т.1, т. 6 и т. 7 се установява уговарянето на задатък /капаро/, който да
послужи за обезпечаване изпълнението на задължението на ответницата, посочено в
т. 1 и т. 3 от договора. Видно от съдържанието на т. 1, съставляваща предмета
на договора, ответницата се е задължила да прехвърли правото на собственост
върху процесния недвижим имот в срок от седем дни от плащането на остатъка от
уговорената покупна цена, дължима най-късно до 30.08.2012г. Не се спори по
делото, че така уговорения задатък е бил предаден от ищеца-купувач на
ответника-продавач на датата на сключването му – 12.03.2012г., което се
потвърждава и от посочването в т. 1 от договора, който в тази си част има
характера на разписка за получената сума. Не се спори и относно
обстоятелството, че купувача е уведомил с нотариална покана продавача за
готовността си да плати остатъка от уговорената цена в срок, както и че
последния не се е явил на посочената дата и място в канцеларията на нотариус
Веселин Томов с район на действие ДРС, и не е върнал капарото. От това следва, че
ищеца като изправна страна по договора е оправомощена по силата на чл. 93 ал. 2 ЗЗД да се откаже от договора и да поиска от ответника, като неизправна страна вследствие
виновно неизпълненото си задължение да прехвърли имота в срок, връщането на
дадения задатък в двоен размер.
При така изложените
обстоятелства, ДРС намира, че са налице всички законоустановени предпоставки за
уважаване на предявения иск.
Следва да се приемат за
дължими и всички присъдени със заповедта разноски, за което настоящия съд не
дължи произнасяне с изричен диспозитив, доколкото те не са част от предмета на
иска по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, а са присъдени по реда на чл. 418 ГПК и за тях
е издаден изпълнителен лист.
Предвид изхода на спора и
направеното от ищеца искане за присъждане на разноски за настоящото
производство, такива следва да му бъдат определени на осн. чл. 78 ал.1 ГПК съобразно представения списък за разноски
по чл. 80 ГПК и доказателства за реално заплатено възнаграждение на
представлявалия го упълномощен адвокат – договор за правна помощ, в общ размер
на 856 лв. Искането за присъждане на банкови такси и/или комисионни
е неоснователно, тъй като те не попадат сред посочените в чл. 78 ГПК разноски в
гражданския процес и размера им не е нормативно регламентиран.
Мотивиран от изложеното, Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в
отношенията между страните С.П.С. ЕГН ********** *** и С.Е.В. ЕГН ********** ***,
че съществува
паричното вземане,
за което в полза на С.П.С. по ч.гр.д. № 3263/2012г. по описа на ДРС е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с №
332/04.10.2012г. против С.Е.В. за сумата от 7800 лева, представляваща двойния
размер на получения от ответника задатък /капаро/ по предварителен договор за
продажба на недвижим имот от 12.03.2012г. с нотариална заверка на подписите
рег. № 1267/12.03.2012г. на нотариус Веселин Томов с район на действие ДРС,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 19.09.2012г. до окончателното й изплащане,
както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените в настоящото
производство разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК С.Е.В. ЕГН ********** ***,
да заплати на С.П.С. ЕГН ********** *** сумата от 856 лева,
представляващи разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Добричкият окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: