Р Е Ш Е Н И Е № 229
Гр.Елхово, 21.10.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд, III-ти наказателен състав, в публичното съдебно заседание на двадесети август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИНА КИРОВА
при
секретаря Н. З. като разгледа докладваното от съдията АНД № 269 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б.Г. /B. G./, гражданин
на Република Турция, депозирана чрез пълномощника му – адв.Е.Х.М. ***, против Наказателно
постановление № 92/2019г. от 11.06.2019г. на Иван Добрев Пасков - И.Д. Началник
на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“, Главна дирекция „Митническо
разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление, Агенция
„Митници“, оправомощен съгласно Заповед №ЗМФ-110/32-25940 от 04.02.2019г., с
което на основание чл.21 от ВЗ вр.с чл.53 от ЗАНН му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1 000 лева, както и на основание чл.20
ал.1 от ВЗ са отнети в полза на държавата като предмет на нарушението – общо
21 950 евро, преизчислени в български лева, съответно – 42 930.47 лв., за извършено
административно нарушение по чл.18 ал.1 вр.с чл.11а ал.1 от ВЗ във вр.с чл.2 ал.1 и чл.9 ал.1 от
Наредба №Н-1 от 01.02.2012г. за износа и вноса на парични средства, благородни
метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите
регистри по чл.10а от ВЗ, за това, че на 16.01.2019г. в 04.00 часа, на Митнически пункт „Лесово“
от Република Турция за Република България на трасе за обработка на входящи леки
автомобили не е декларирал с валутна митническа декларация по образец, утвърден
от Министъра на финансите, пренасяните от него 21 950 евро, преизчислени в български лева,
съответно – 42 930.47 лв., при курс
за митнически цели към 16.01.2019г. – 1 евро = 1.95583 лева.
В жалбата си жалбоподателят е изложил
съображенията си, поради които счита, че атакуваното НП е незаконосъобразно
издадено и постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Изтъкват
се доводи, че както АУАН, така и НП са издадени от некомпетентни органи.
Възвежда се и друго процесуално нарушение, опорочаващо НП, а именно, че същото
не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като противно на това се
сочи, че съставеният от актосъставителя АУАН не съдържа конкретно описание на
нарушението, както и каквито и да било данни относно обстоятелствата, при които
е извършено вмененото на жалбоподателя адм.деяние. В тази насока жалбоподателят акцентира на това, че не му е
станало известно от описанието на нарушението защо АНО е приел, че именно
разпоредбата на чл.11а ал.1 от ВЗ е нарушена, като се изтъква, че при издаване
на АУАН актосъставителят е следвало да събере данни относно възведеното в
цитираната нарушена правна норма - пренасяне на парични средства през границата
на страната за или от трета страна, а такива в съставеният акт липсва да са
посочени. Според изложеното в жалбата
АНО неправилно е
издал НП, тъй като в обясненията си жалбоподателят е посочил, че паричните
средства, намиращи се в него са командировъчни средства на двете лица, пътуващи
с автомобила, като от търговско дружество, регистрирано в Република Турция лицата
били командировани в друго търговско дружество регистрирано в Германия,
оторизирано с продажбата и разпространението на резервни части за БМВ. Сочи се,
че откритите у жалбоподателя парични средства към момента на проверката са му
били предоставени за пазене, като се изтъква и факта, че заедно със спътника си
жалбоподателят след извършения им на ГКПП-Лесово първоначален паспортен контрол,
преди да преминат митническа проверка, са слезли от автомобила и са тръгнали да
направят застраховка на автомобила, която е задължителна. Поради това се сочи,
че в случая неправилно е ангажирана административно наказателната отговорност
на жалбоподателя, тъй като все още лицето не е било на пункт митнически
контрол. Според жалбоподателя наложената му с
атакуваното НП глоба е в значителен размер, който не съответства на тежестта на
извършеното административно нарушение. В жалбата се възвеждат и аргументи, че дори и съда да приеме, че
жалбоподателят формално е осъществил състава на описаното в НП нарушение, при
постановяване на решението следва да се вземе предвид Определение № 1086412 от 12.07.2018г.
на Съда на Европейския Съюз по дело С-707/17, както и Решение от 16.07.2015г., Chmielewski, С-255/14, EU:C:2015:475, съгласно
които предвиденото в чл.18, ал.1 от ВЗ административно наказание - глоба, в
съчетание с предвидената санкция в чл.20 от ВЗ се явяват несъразмерни и
надхвърлящи необходимото с оглед на преследваните с Регламент № 1889/2005 цели,
в противоречие с принципа за пропорционалност на нарушението, респ.
престъплението и наказанието. В този смисъл се сочи, че е направено и
преюдициално запитване от СГС и Апелативен съд София до СЕС, по което е
постановено Определение от 30.01.2019г. по дела С-335/15 и С-336/18. Предвид на
тези си съображения жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно, като при
условията на евентуалност е направено искане за отмяна на НП в частта, с която
е постановено на основание чл.20 ал.1 от ВЗ отнемане в полза на Държавата на
паричните средства - предмет на адм.нарушение, а имено - 21 950 евро, преизчислени в български лева,
съответно – 42 930.47 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован не се явява и не изпраща представител. С депозирана по ел.път молба от жалбоподателя чрез
пълномощника му - адв. Е.Х.М., е заявено
поддържане изцяло на жалбата и на направените с нея искания, като са възведени
по съществото на спора и допълнителни основания за исканата отмяна на
атакуваното НП.
За
административно-наказващият орган, издал НП - ТД Южна
морска при Агенция „Митници“, в съдебно заседание се явява процесуалният му
представител – юрисконсулта Гергана Русинова, която изразява становище, че счита
жалбата за допустима, но за неоснователна и недоказана. Ангажира доказателства
в подкрепа на законосъобразността на проведеното административно-наказателно
производство и за доказване на нарушението и авторството му. В пледоарията си
по делото, процесуалният представител на административно-наказващият орган –
юриск.Русинова моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното
от жалбоподателя НП като правилно и законосъобразно, поради това, че в хода на
делото се установи по безспорен начин както фактическата обстановка по
нарушението, така и авторството и вината на нарушителя - на жалбоподателя Б.Г.,
който не е декларирал по надлежния ред, а именно с декларация пренасяните от
него парични средства в евро. В конкретния случай според пълномощника на АНО от
приложените към АНП документи, е видно, че жалбоподателят противно на
изложеното в жалбата, е упражнил правото си на защита, като е изложил своите
писмени обяснения и в Протокола за извършена митническа проверка и в АУАН,
поради което се възвеждат доводи, че по никакъв начин не е ограничено правото
му на защита в административно-наказателното производство.
РП-Елхово,
редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание и не взима становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа
страна следното:
Въз основа на доказателстваната съвкупност по делото –
приетите писмени доказателства, както и гласните такива - свидетелските
показания на Д.В.Б. /на длъжност – „старши инспектор“ в ГДМРР при Агенция
Митници, отдел „МРР“Южна морска с територия на действие - областите Бургас,
Сливен и Ямбол и актосъставител/, Д.С.А. /на длъжност – „старши инспектор“ в
ГДМРР при Агенция Митници, отдел „МРР“Южна морска и свидетел по констатиране на
нарушението и съставянето на акта/ и И.С.Е.-Т. /към момента на деянието - на
длъжност „ст.инспектор“ в МП-Лесово и свидетел по съставянето на акта/, се
установява, че на 16.01.2019г, в 04.00 часа на МП “Лесово”, на трасе „Вход леки
автомобили“, е пристигнал лек автомобил марка “Volkswagen
Caravelle“, с турски рег.№
06 AFY 535, който
е бил спрян от служители на гранична полиция за паспортен контрол
Според
създадената инфраструктура и организация на МП”Лесово”, на трасетата за влизане
и излизане, има поставени указателни табели, на които на шест различни езици са
указани задълженията на лицата, преминаващи границата, да декларират носените
от тях стоки или валута над определени размери. Същите се намират в зоната
преди пристъпване на митническия контрол.
След извършен на първия пункт „Граничен контрол“ от
служители на РД“ГП“гр.Елхово паспортен контрол на двете лица пътуващи в
л.автомобил - жалбоподателя Б.Г. и Ф. М. Х., л.автомобил отбил леко встрани от
трасето и впоследствие двете лица излезли от автомобила и пеш са се придвижили
до вторият пункт - „Митнически контрол“, като Хасанов е заявил на митническите
служители на български език, че отиват да сключат застраховка за автомобила
„Зелена карта“. След като митническите инспектори - Д.Б. и Д.А., разпитани по
делото като свидетели в присъствието на колегата им – А. Р., заявили на двете
лица, че първо трябва да преминат през митническата проверка на пункта. На този
пункт отново е била извършена проверка на документите на жалбоподателя и на
спътника му, след което митническите служители ги попитали на български език дали
имат стоки, валута или валутни ценности, подлежащи на деклариране пред
митническите органи, на което и двамата след кратък разговор помежду си на
турски език, отговорили отрицателно. Заявили са, че у себе си имат само
5 000 турски лири. Предвид на това
и на основание чл.16 ал.1 т.1 от ЗМ, свидетелите Д.Б. и Д.А. и колегата им А. Р.,
пристъпили към извършване на лични прегледи двете лица, като същите били
отведени в стая за личен преглед на МП-Лесово. В хода на осъществения от св.Д.А.
и колегата му Ахмед Реджеб личен преглед на жалбоподателя Б.Г., което действие
е обективирано в нарочен Протокол за личен преглед МУ BG001011 от 16.01.2019г., приложен на л.15 от
АНП, са били открити в джобовете на дрехите му голямо количество евро банкноти с
различен номинал. В хода на извършения на спътника на
жалбоподателя, на Ф. М. Х., личен преглед от св.Д.А. и колегата му А.Р. не са
били установени укрити вещи, парични средства и бижута, което действие също е
било обективирано в нарочен съставен от св.А. Протокол за личен преглед МУ BG001011 от 16.01.2019г.
След преброяването, извършено от свидетелите А. и Б. и
колегата им Реджеб, се е оказало, че откритите недекларирани банкноти евро са 20
на брой в купюри по 500 евро; 27 на брой в купюри по 200 евро; 59 на брой
банкноти в купюри по 100 евро; 13 на брой в купюри по 50 евро, или общата сума
на изброената валута възлиза на 21 950 евро. Било е извършено впоследствие и копиране на преброените парични
средства.
В съставеният Протокол за извършена митническа
проверка, посочен по-горе, жалбоподателят е вписал саморъчно на турски език
обяснение за откритата у него при личния преглед валута, превод на което е
съдържимо на л.9 от АНП, а именно: „След извършена проверка на паспортите ни,
за да направя застраховка на МПС, паркирах МПС-то си, исках да изляза от МПС,
разказахме това, задържаха ни за проверка, щяхме да направим застраховката и
след това да декларираме.“.
Б.Г. обявил първоначално пред митническите служители
чрез осъществен от спътника му превод от турски на български език, че откритата
сума в джобовете на дрехите му, е негова, а впоследствие след като двамата
спътници са разбрали, че сумата ще бъде отнета жалбоподателят и спътникът му заявили, че парите са на двамата, но за
по-сигурно ги е носил само жалбоподателя. Поради това проверяващите митнически
служители, са поискали на основание чл.16 ал.1 т.5 от ЗМ писмени обяснения от
жалб.Б.Г., които са приложени на л.13 от АНП и в легализиран писмен превод от
арабски на български език на л.9 от АНП, и от тях е видно, че жалбоподателят
собственоръчно е изложил: - „Имам фирма „ВМГ Отомотив“ в Анкара и „Аутотайле
ГмбХ“ в Германия. Всеки месец пътувам за Германия във връзка с фирмата ми.
Внасям в Турция резервни части от фабриката на БМВ, допълнително вземам от
Германия употребявани МПС и ги продавам. Това правим със съдружника ми Фикрет.
… Щяхме да направим застраховката и да се върнем да декларираме парите си, тези
пари са на двамата със съдружника ми. Половината от сумата - 10 000 евро
са на съдружника ми Фикрет, 10 000 евро са мои. Бяхме взели 2 950
евро за пътни разходи. Всичко е легално. Понеже сме съдружници, парите бяха у
мен, пътуваме заедно, щяхме да купим една кола.“.
Обяснения е
дал на български език и спътникът Ф. М. Х.ов, които са приложени на л.14 от АНП,
в които същият е заявил, че откритите пари са и на двамата и са ги носили за да
купят кола, като са щели да ги декларират след като закупят винетка за
автомобила, който оставили преди митническия пункт.
При тези фактически обстоятелства и въз основа на
първоначалното признание направено от жалбоподателя Б.Г., че откритата в джобовете
на дрехите му валута е негова, митническите органи приели, че същият е извършил
валутно нарушение, като не е декларирал писмено носената от него валута, на обща
стойност 21 950 евро, включваща 20 на брой в купюри по 500 евро; 27 на брой в
купюри по 200 евро; 59 на брой банкноти в купюри по 100 евро; 13 на брой в
купюри по 50 евро, които са задържани с разписка за задържане
№0128343/16.01.2019г., съставена от св.Б. и подписана от жалбоподателя като
лицето от което са задържани паричните средства.
За така констатираното нарушение, на 16.01.2019г., св.Д.В.Б.,
в стаята на Началник-смяната на МП-Лесово, съставил против Б.Г. /B. G./ в
присъствието на разпитаните по делото като свидетели митнически служители – Д.С.А.
/свидетел по чл.40 ал.1 от ЗАНН - по констатиране на нарушението и по
съставянето на акта/ и И.С.Е.-Т. /свидетел по чл.40 ал.3 от ЗАНН – по
съставянето на акта/ и на самия жалбоподател, Акт за установяване на
административно нарушение № 57/16.01.2019г., в който актосъставителят изложил
фактическо описание на нарушението, което квалифицирал правно с разпоредбите на
чл.18 вр.с чл.11а, ал.1 от ВЗ, във вр. с чл. 2 ал.1 от Наредба № Н-1 от
01.02.2012г. на МФ, както и обстоятелствата при извършването и установяването
му.
Така съставеният акт е бил
подписан от актосъставителя, свидетелите и от жалбоподателя, след като съдържанието на АУАН е
било преведено от спътника на жалбоподателя Ф. М. Х..
В АУАН жалбоподателят на турски език вписал
възраженията си, превод на които на български език се съдържат на л.9 от
делото. От същите е видно, че Б.Г. е изложил следното: „Паспортите бяха проверени, МПС-то
ни беше паркирано, искахме да направим застраховка на МПС. Извършеното не е
правилно, защото щяхме да застраховаме МПС и като се върнем да декларираме“. След това
препис от акта бил връчен на Б.Г., което е удостоверено с подписа му върху самия акт.
В тридневният срок от съставянето
на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, Б.Г. не е депозирал писмени възражения
пред административно-наказващият орган.
На 13.02.2019г. е входирана пред АНО молба от Б.Г.,
депозирана чрез пълномощника му – адв.Е.Х.М. ***, с приложеното пълномощно за
представителната власт на упълномощения адвокат, в която същият е посочил, че е
упълномощил адв.М. и на основание чл.43 ал.1 от ЗАНН е направено искане за в
бъдеще всички книжа и материали по административната преписка, да бъдат
връчвани на посочен адрес на кантората на адв.М. ***.
Въз основа на съставения АУАН и приложените към него
писмени материали – Протокол за извършена митническа проверка СОРИ №19BG9930B001421 от 16.01.2019г., Протоколи за личен преглед MУ BG001011 от
16.01.2019г., писмени обяснения от нарушителя на турски език и от спътника му
на български език, разписка за задържане №0128343/16.01.2019г., ведно с копия
от задържаните банкноти, ксерокопие от документите на жалбоподателя – от турски
паспорт и от лична карта и от турски паспорт на спътника на Ф. М. Х., както и
от свидетелство за регистрация на автомобила, е издадено атакуваното Наказателно
постановление № 92/2019г. от 11.06.2019г. от подписаният И. Д.П. – И.Д.
Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“, Главна
дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо
управление, Агенция „Митници“, оправомощен съгласно Заповед №ЗМФ-110/32-25940
от 04.02.2019г., с което на основание чл.18 ал.1 във вр.с чл.11а ал.1 от Валутния закон на Б.Г., е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1 000 лева и на основание чл.20
ал.1 от Валутния закон са отнети в полза на държавата като предмет на
нарушението – 21 950 евро, преизчислени в български лева, съответно – 42 930.47
лв., при курс
за митнически цели към 16.01.2019г. – 1 евро = 1.95583 лева, за извършено административно нарушение по чл.18 ал.1 вр.с чл.11а ал.1 от ВЗ във вр.с чл.2
ал.1 и чл.9 от Наредба №Н-1 от 01.02.2012г. за износа и вноса на парични
средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за
водене на митническите регистри по чл.10а от ВЗ, за това, че на 16.01.2019г. в 04.00 часа, на
Митнически пункт „Лесово“ от Република Турция за Република България на трасе за
обработка на входящи леки автомобили Б.Г. не е декларирал с валутна митническа
декларация по образец, утвърден от Министъра на финансите, пренасяните от него 21 950 евро с левова равностойност в размер на 42 930.47 лв.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя
чрез пълномощника му - адв.М. на 14.06.2019г., видно от приложената към
преписката разписка - известие за
доставяне. Жалбата е депозирана пред административно-наказващия орган на
20.06.2019 год.
Представеното по делото заверено копие от Заповед
№ЗМФ-110 от 04.02.2019г. на Министъра на финансите и Заповед №7182/07.06.2019г.
на Директора на Агенция „Митници”, доказва материалната компетентност на
административно-наказващият орган – Иван Добрев Пасков – И.Д. Началник на отдел
„Митническо разузнаване и разследване Южна морска“, Главна дирекция „Митническо
разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление, Агенция
„Митници“, да издава НП въз основа на съставените по чл.18а ал.1 и ал.5 от ВЗ от
оправомощените митнически служители актове за установяване на административни
нарушения.
Така изложената фактическа обстановка, приета за
установена от съда, кореспондира с възприетата от АНО и изложена в акта, респ.
в НП. Същата, съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения
материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и
гласните доказателства са относими към релевантните по делото факти и се
кредитират изцяло за достоверни. Свидетелските показания на разпитаните по
делото митнически служители – Д.Б. /актосъставител, извършил митническата
проверка/, Д.А. /свидетел по констатиране на нарушението и по съставяне на
АУАН, извършил личния преглед на жалбоподателя/, И.Е.-Т. /свидетел по
съставянето на акта/, са безпротиворечиви по отношение на относимите
основни факти и обстоятелства във връзка с възприетите от всеки един от тях
действия и поведение на жалбоподателя, като съдът съпоставяйки ги едни с други,
както и анализирайки ги на плоскостта на приобщените писмени доказателства, ги
приема за достоверни, обективни, логични и последователни, открояващи се с
необходимата еднопосочност, безпротиворечивост и подчертана убедителност,
кореспондиращи както помежду им, така и с останалия събран по делото
доказателствен материал. Същите, възпроизвеждат непосредствените си впечатления
за обстоятелствата при констатиране на нарушението, митническата проверка
и осъществената комуникация между тях и нарушителя, говоримия език
от последния, поведението му, както и относно изпълнената административна
процедура, включително и предявяването на съставения АУАН. В подкрепа на тези
гласни доказателства са и приобщените към доказателствената съвкупност по
делото писмени доказателства, приложени към АНП, посочени и анализирани
по-горе. Показанията на тези трима свидетели не бяха оборени по какъвто и да е
начин и с каквито и да е доказателства от страна на жалбоподателя.
От така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения седмодневен срок /видно
от разписката за получен препис от наказателното постановление - чрез
пълномощника му - адв.М. на 14.06.2019г.
и от датата на депозиране на жалбата пред административно-наказващият
орган - 20.06.2019 год./, от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес
от обжалване и пред надлежния съд – по
местоизвършване на нарушението.
Съдът счита, че жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
Настоящото производство е от
административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи
има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от
него виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това произтича и от разпоредбата на
чл.84 от ЗАНН, която препраща към НПК, а съгласно чл.14, ал.2 от НПК,
обвиняемият /в случая нарушителят/ се счита за невиновен до доказване на
противното. Това означава, че в тежест на АНО е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и
че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител, като в тази
насока е и ППВС № 10/1973 г. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за
съставянето на АУАН и издаването на НП, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав
намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и
"незаконосъобразно" НП, на които се позовава жалбоподателя. Когато в
хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените
законови норми относно съставянето и реквизитите на АУАН и НП или същите са
били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП
следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има
извършено административно нарушение, като в този случай съдът не е необходимо
да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение.
Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на
процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране
на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на НП
са спазени съответните процесуални правила, т.е. има законосъобразно издадено
НП, но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно
наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или
авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно.
Когато НП е законосъобразно издадено и е правилно, но наложеното наказание не
съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено в
съответствие с нормата на чл. 63 от ЗАНН.
Извършвайки служебна проверка за
законосъобразност на атакуваното НП от
процесуалноправна страна, съобразно правомощията си в настоящото
производство, съдът констатира, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното
лице, които да са основание за отмяна на НП, както и неправилно прилагане на приложимия материален закон.
Спазена е изцяло административната процедура по
съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП. Настоящата съдебна инстанция
приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, а
при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 от ЗАНН.
Актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките
на правомощията им, съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.21 от ВЗ и чл.47, ал.1,
б.”а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. чл.18 ал.10 от ВЗ. Съгласно чл.18, ал.10 от ВЗ актовете за установяване на нарушенията по
чл.18, ал. 1 - 6 се съставят от оправомощени от Министъра на финансите
длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от Министъра на
финансите или от оправомощени от него длъжностни лица. Материалната компетентност съгласно
цитирания чл.18 ал.10 от ВЗ на актосъставителя -св.Д.Б. – на длъжност „старши
инспектор“ в ГДМРР при Агенция Митници, отдел „МРР“Южна морска с територия на
действие - областите Бургас, Сливен и Ямбол и на издалия атакуваното НП, в
случая произтича от приобщената по делото Заповед №ЗМФ-110 от 04.02.2019г. на
Министъра на финансите, а от Заповед №7182/07.06. 2019г. на Директора на
Агенция „Митници”, се установява при условията на преместване и командироване
за времето от 07.06.2019г. до 04.08.2019г. вкл., възлагането от Директора на
Агенция “Митници“ на издалия НП Иван Добрев Пасков на функциите по изпълнение
на длъжността - Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна
морска“, Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно
митническо управление, Агенция „Митници“.
Съдът не споделя направеното
с жалбата възражение, че в случая липсва обезпечено право на жалбоподателя за
активно участие в административно-наказателното производство. В тази насока
намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с
предявяването на АУАН /чл.43, ал.1 от ЗАНН/, изхождайки от факта, че лицето, срещу
което е съставен АУАН – Б.Г. не е български
гражданин и не владее български език. В случая съгласно разпоредбата на чл.21,
ал.2 от НПК, към която препраща чл.84 от ЗАНН, съставеният му АУАН е бил
преведен от български на турски език и обратно от спътника му – Ф. М. Х., за
който се установи, че е с двойно гражданство – българско и турско. Ето защо
съдът приема, че след като съставеният АУАН е бил преведен на разбираем за нарушителя
език – в случая от български на турски и от турски на български език, е налице
и валидно предявяване на акта на нарушителя, за да се запознае със съдържанието
му. Б.Г. е упражнил и
правото си да впише в АУАН своите обяснения и възражения по съставянето на акта
на турски език, съгласно разпоредбата на чл.42, т.8 от ЗАНН. Именно излагането в АУАН на тези
възражения от страна на жалбоподателя е индиция, че същият е бил наясно и е разбрал още в тази начална фаза на административно –
наказателното производство, какво нарушение му е било вменено със съставения
акт
и е упражнил правото си на защита. Косвени изводи в
този смисъл се налагат и от обстоятелството за организирана защита от
жалбоподателя, своевременно и преди издаване на НП, упълномощил процесуален
представител - адвокат М. още във фазата на производството пред АНО.
Интерпретирани в съвкупност свидетелските показания и писмените доказателствени
средства, обосновават безспорен извод, че действията по съставяне на АУАН са
обяснени на жалбоподателя, на същия е разяснено и съдържанието на акта – на
език и по начин достатъчен, за да гарантира правата му. С това е удовлетворено
законодателното изискване за предявяване на акта, следователно налице е валидно
и редовно предявяване.
Съдът прие, че са
спазени всички изисквания и правила от съставянето на акта до приключването на
административно-наказателната процедура с издаването на атакуваното НП. Не са допуснати съществени
процесуални нарушения по образуването и приключването на
административно-наказателната процедура, които да водят до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя Б.Г. и да са основания за незаконосъобразност и отмяна на
атакуваното НП. В случая в обстоятелствената част на приложения към АНП акт за
установяване на административно нарушение, се съдържа
описание на действията на митническите органи по повод на митническата
проверка, извършена на 16.01.2019г. и резултатът от същата - открити при личен преглед на жалбоподателя Б.Г. поставени
в джобовете на дрехите му, недекларирана валута
на обща
стойност 21 950 евро, включваща: - 20 на брой в купюри по 500 евро; 27 на брой
в купюри по 200 евро; 59 на брой банкноти в купюри по 100 евро; 13 на брой в
купюри по 50 евро, които парични средства
са били надлежно описани по вид, количество и
купюри в АУАН след надлежно
преброяване и снимане на банкнотите. Посочено е, че жалбоподателят Б.Г. е осъществил състава
на валутно нарушение по чл.18 ал.1 вр.с чл.11а ал.1 от ВЗ, като изрично са цитирани и нормите на
чл.2 ал.1 и чл.9 от Наредба №Н-1 от 01.02.2012г. за износа и вноса на парични
средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за
водене на митническите регистри по чл.10а от ВЗ и чл.10а ал.3 от ВЗ, които са
относими към изпълнителното деяние “пренасяне на
недекларирани пред митническите органи парични средства в размер на 10 000
евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата
на страната или от трета страна“. Изнесените по този начин в АУАН факти, задоволяват законовото изискване за
пълно, точно и ясно описание на нарушението. В случая освен
изчерпателното и подробно изложение, направено от актосъставителя в АУАН, в който
се съдържа и хронология на събитията, въз основа на които е било констатирано
процесното нарушение, към съставения акт са приложени и писмени материали,
които представляват неразделна част от същия – Протокол за извършена митническа проверка СОРИ №19BG9930B001421 от 16.01.2019г., Протоколи за личен преглед MУ BG001011 от
16.01.2019г., писмени обяснения от нарушителя на турски език и от спътника му
на български език, разписка за задържане №0128343/16.01.2019г., ведно с копия
от задържаните банкноти, ксерокопие от документите на жалбоподателя – турски
паспорт и от лична карта и от турски паспорт на спътника на Ф. М. Х., както и
от свидетелство за регистрация на автомобила. Предвид на
това, с оглед както на съдържанието на акта, което съдът намира за отговарящо
на изискванията на чл.42 от ЗАНН, тъй като в него са налични в пълнота
изискуемите реквизити, така и предвид на придружаващите акта писмени материали,
надлежно описани в същия, за
неоснователни се възприеха твърденията
на процесуалният представител на жалбоподателя, че не е изяснена фактическата
обстановка, както и че същата е изложена в
грубо нарушение на установените правила. При прочит на АУАН и на придружаващите
го документи и при проследяване на фактическата
обстановка, описана изключително подробно и детайлно в акта, става ясно, че деянието
е извършено на 16.01.2019г. на МП-Лесово на трасе за
обработка „Входящи леки автомобили и автобуси“, т.е. от трета страна - Р Турция към
вътрешността на страната, на
линията на митническата проверка, от където са били предприети
необходимите действия от митническите служители след получен отрицателен
отговор от жалбоподателя и спътника му Ф. М. Х., за липса на пренасяни
недекларирани валута, стоки и ценности.
В следващата фаза на административно-наказателното
производство – при издаването на НП, съдът също не
констатира нередовности. При издаването на НП административно-наказващият орган съобразно изискванията на възведената под нормата на чл.18 ал.1 вр.с чл.11а ал.1 от ВЗ във вр.с чл.2 ал.1 и чл.9 от Наредба №Н-1 от 01.02.2012г.
за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и
изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл.10а от ВЗ, правна
квалификация на вмененото на жалбоподателя адм.нарушение, надлежно в обстоятелствената част на атакуваното
НП след проследявяне на изложената от
актосъставителя в АУАН хронология на действията, предприети от страна на
митническите служители по констатиране на процесното нарушение, обективирани в
приложените към АУАН писмени документи, и на приложимите норми както на
националното законодателство, така и съотносимите норми на вноса на валута от
трета за ЕС държава и декларирането им, визирани в изрично посочен Регламент на
ЕО 1889/2005 - чл.3 §1, е възпроизвел по прецизен начин текстовото описание на
адм.деяние съобразно обективните признаци на нарушените в съвкупност норми,
като съобразно изискването на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за пълно, ясно и точно
описание на нарушението и релевантните обстоятелства, е посочил датата, мястото на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават. Поради тези си съображения съдът
не споделя възведеното в жалбата, че АУАН и НП не отговарят съответно на
изискванията на чл.42 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Налице е и единство между съставомерните признаци на инкриминираното
адм.нарушение, възведени както от актосъставителя, така и от АНО, като
последният си е позволил пространствено и задълбочено да изложи както
действията на митническите служители, така и да коментира документите,
обективиращи констатираното при извършените проверки – митническа проверка и
личен преглед, както и да формулира въз основа на възприетата фактология мотиви
и извод за осъщественото от Б.Г.
нарушение,
прецизирайки текстово изпълнителното
деяние като пренасяне на 16.01.2019г. при влизане от трета страна – от Р Турция
в Р България, на чуждестранна валута в размер на 21 950.00 евро, които
преизчислени в български лева по курса за митнически цели към 16.01.2019г., се
равняват на 42 930.47 лева, без да е изпълнил задължението си за писменото
й деклариране по установения ред пред митническите органи, подавайки валутна митническа декларация по образец.
Досежно
материалноправната законосъобразност, настоящият съдебен състав прецени процесното НП за издадено в
съответствие с материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ пренасянето на парични средства в
размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга
валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи.
Редът, по който следва да стане това, е регламентиран в чл. 9 на Наредба № Н-1
от 01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на
митнически регистри по чл. 10а от ВЗ, в който е предвидено, че лицата
задължително попълват и представят пред митническите органи валутна митническа
декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл.2,
ал. 1, чл. 5 и 7.
От
показанията на разпитаните свидетели Б. и А. /очевидци на
нарушението/, които съдът цени с доверие, тъй като кореспондират с приобщените писмени доказателства, може да
се направи обоснован и категоричен извод, че жалбоподателят е нарушил действащия валутен режим, като на посочената в АУАН и НП дата – 16.01.2019г.
е пренесъл при влизане от трета страна – от Р Турция в Р България, т.е. на
влизане в Общността, чуждестранна валута в наличност в размер на 21 950.00
евро, които преизчислени в български лева
по курса за митнически цели към 16.01.2019г., се равняват на 42 930.47
лева, без да е изпълнил задължението си за писменото й деклариране по
установения ред пред митническите органи, подавайки валутна митническа декларация по образец. С оглед на това съдът намира, че жалбоподателят
не е изпълнил задължението си, вменено му с нормата на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ,
поради което и правилно административно - наказващия орган е ангажирал
административно - наказателната му отговорност.
Горното
е в съответствие с чл.3 от Регламент № 1889/2005 г. на ЕП, според който всяко
физическо лице, което влиза /какъвто е процесният случай/ или излиза от Общността и носи пари в брой на
стойност 10 000 EUR или повече, е задължено да декларира тази
сума пред компетентните органи на държавата-членка, през която влиза или излиза
от Общността, в съответствие с настоящия регламент.
В конкретният случай жалбоподателят е внасял валута
над законоустановения размер, освободен от митнически контрол, поради което е
бил задължен да попълни валутна митническа декларация. В случая, с бездействието си Б.Г. е нарушил посочените разпоредби, за което
правилно АНО е ангажирал административно-наказателната му отговорност. Митническите служители нямат
задължението да запознават и разясняват на преминаващите през ГКПП-Лесово лица
за необходимостта да декларират подлежащите на деклариране стоки, валута и
ценности, които пренасят, а още повече да им предоставят съответната декларация
за попълване след като самото лице не е обявило пренасяното от него, подлежащо
на деклариране. В тази
връзка от показанията на разпитаните митнически служители бе установено, че
митническите изисквания към пристигащите и заминаващите пътници на граничния
пункт са обявени по подходящ начин, на видно място и то непосредствено преди
пристъпване към митническия контрол, на шест езика, в т.ч. и на турски език,
ползван от жалбоподателя, така че да се предотврати възможността да бъдат
пропуснати.
Съдът приема, че извършеното
нарушение не представлява престъпление по смисъла на НК.
От субективна страна Б.Г., турски гражданин, за който въз основа на неговите саморъчни писмени обяснения
на турски език, се установи, че развива съвместно със спътника си – Ф. Х.
търговска дейност - внос в Р Турция на резервни части от фабриката на БМВ в Р
Германия, което навява на извод, че и преди е пътувал в направление – Р Турция
през Р България към Р Германия и обратно, е бил наясно с действащия в страната
ни валутен режим и с митническите изисквания към влизащите на територията на
страната лица. Ирелевантно е твърдението на жалбоподателя, възведено като
обяснение както в Протокола за митническа проверка, така и в АУАН, че са
преминали с Фикрет Хасан пеша линията на митнически контрол само, за да закупят
застраховка за МПС-то, което оставили встрани от трасето „Вход леки автомобили“
след гишето „Паспортен контрол“ и преди пункта „Митнически контрол“, след което
са имали намерение да се върнат при автомобила и да декларират носената валута.
Тези твърдения противоречат на установеното въз основа на показанията на
митническите инспектори - свидетелите Б. и А., че като преминаващи през линията
на митническия контрол жалбоподателят Б.Г. и спътника му – Ф. Х. са били запитани изрично за налични валута, стоки
и ценности за деклариране от актосъставителя и свидетеля по АУАН, въпреки
наличните указателни табели, разясняващи задължението за деклариране,
предшестващи извършения митнически контрол от служителите на МП-Лесово, на
което двамата преминаващи са отговорили отрицателно, което навява на довод, че
не са имали намерение да декларират откритата впоследствие у жалбоподателя
валута. Поради това съдът приема, че жалб. Б.Г. е действал виновно, доколкото е бил длъжен и е могъл да разбере
действащото законодателство във връзка с пренасянето на парични средства в
размер на повече от 10 000 евро или тяхната равностойност в левове
или друга валута от трета страна, каквото се явява Р Турция, което подлежи на деклариране пред съответните
митническите органи. В контекста на изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно и от
субективна страна, същото е извършено виновно, при пряк умисъл. В тази насока е
и обстоятелството, че въпросната чуждестранна валута е била открита в хода на
извършения личен преглед на жалбоподателя, поставена в джобовете на дрехите му.
Предвид на това съдът приема, че деянието е извършено от Б.Г. умишлено, тъй като
жалбоподателят е имал яснота каква по вид и количество чуждестранна валута се
намира у него - в джобовете на дрехите му, като без значение
за съставомерността на адм.деяние е за каква нужда е била пренасяна
чуждестранната валута, както и какъв е произхода на паричните средства и чия
собственост са същите. Изпълнителното деяние на вмененото на жалбоподателя
нарушение е пренасяне на недекларирана валута през границата на страната
ни, каквото действие по несъмнен начин се установи, че Б.Г. е осъществил.
Анализът на доказателствения
материал води до извода, че Б.Г. е осъществил от обективна и
субективна страна вмененото му административно нарушение, поради което правилно
е ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Действащата
към момента на извършване на нарушението санкционната норма на чл. 18, ал. 1
от ВЗ предвижда, че който извърши или допусне извършване на нарушение по
чл. 11, ал. 2 и 3, чл. 11а, ал. 1, 2 и 3, чл. 14, ал. 2 и 3, чл. 14а, ал. 1 и
чл. 16, ал. 6, както и на нормативните актове по тяхното прилагане, се наказва
с глоба в размер от 1 000 до
3 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя Б.Г. е била наложена глоба в минимален размер от 1000
лева, което според съда съответства на тежестта на
извършеното нарушение, подбудите за неговото извършване, както и смекчаващите
отговорността обстоятелства. Така наложеното с обжалваното НП наказание, съдът
намира за целесъобразно по смисъла на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на
административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правов ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
Съдът намира НП за
незаконосъобразно в частта на постановената репресивна мярка - “отнемане в
полза на държавата” на предмета на нарушението, а именно недекларираната
парична сума, в размер 21 9500 евро, визирана в пункт 2-ри от санкционната
част на атакуваното НП, по следните съображения: Действително това разпореждане
е изрично предвидено в разпоредбата на чл.20 ал.1 от ВЗ, в случаите на
осъществено нарушение по чл.18 от с.закон.
Съдът вземайки предвид Определение
от 03.10.2019г. на Съдът на Европейския Съюз по Дело С-652/18, , постановено по
отправено на основание чл.267 от ДФЕС преюдициално запитване от Административен
съд-Хасково с акт от 10.10.2018г., както и Решение
от 16 юли 2015 г., Chmielewski, C‑255/14, EU:C:2015:475 и др., приема
следното:
Както се посочи по-горе към
датата на извършване на настоящото нарушение ВЗ предвижда административно
наказание глоба от 1 000 до 3000 лева, като в разпоредбата на чл.20 от с.закон.
е предвидено че „предмета на нарушението при пренасяне през границата на
страната на парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни, както и на
изделия със и от тях, се отнема в полза на държавата, включително когато
нарушителят не може да бъде установен.”. Българският наказателен съд е изправен
пред съществени затруднения как да приложи санкционния закон така, че неговото решение
да е законосъобразно както според националното, така и според европейското
право. Затрудненията, произтичащи от приложението на европейското право,
намират своето разрешение в самото европейско право. То има предимство пред
националното право, прилагането на което не може да доведе до осуетяване на
неговата ефективност – включително и относно изискването за налагане на
„съразмерно“ наказание. В случая Регламент № 1889/2005, макар да има пряко
действие, не посочва конкретния вид и размер на наказание, а още по малко и
допълнителна санкция, каквато се явява тази по чл.20, поради което санкцията за
адм.нарушение по чл. 18 от ВЗ не може да се заимства от него. Националният съд
обаче е обвързан от Преюдициалното заключение по дело С-255/14 и С-652/18.
В тези два съдебни акта Съдът на Европейския Съюз приема,че в съответствие със
съображения 2, 5 и 6 от Регламент № 1889/2005, целта на регламента е да
предотврати, да възпира и да избягва въвеждането на печалбите от незаконни
дейности във финансовата система и тяхното инвестиране след изпирането им, на
принципа за задължително деклариране на такива движения, което позволява
събирането на информация относно тях /т.18. по дело С-255/14/. Съдът е посочил,
че съгласно член 9, параграф 1 от този Регламент всяка държава-членка въвежда
санкции, които да се прилагат в случай на неспазване на задължението за
деклариране. Съгласно тази разпоредба санкциите трябва да бъдат ефективни,
съразмерни и възпиращи. В това отношение напомня, че съгласно
постоянната съдебна практика на Съда, при липсата на хармонизиране на
законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на
условията, предвидени от установен в това законодателство режим,
държавите-членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са
подходящи. Те обаче трябва да упражняват това правомощие в съответствие с
правото на ЕС и неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа
на пропорционалност (вж. Решения по дело Ntionik и Pikoulas , С-335/18
и С-336/18 - непубликувано, C-430/05, ЕС: C: 2007: 410, 53 и Urbán
и др.). По-специално, административните или санкционни мерки,
разрешени от националното законодателство, не трябва да надхвърлят необходимото
за постигането на легитимно преследваните от същото това законодателство правни
цели (вж. цитираната по-горе практика на Съда на ЕС). В решение от 16 юли
2015 г., Chmielewski (C‑255/14, EU:C:2015:475, т. 30 и 31),
Съдът приема, че глоба — която е в размер на 60 % от
недекларираната сума пари в брой, когато тази сума е по-голяма от
50 000 EUR, и която глоба е наложена за неизпълнение на
задължението за деклариране по член 3 от Регламент № 1889/2005 —
не изглежда съразмерна предвид естеството на съответното нарушение. Всъщност
Съдът приема, че подобна глоба надхвърля границите на необходимото, за да се
гарантира изпълнението на посоченото задължение и да се осигури осъществяването
на преследваните с този регламент цели, тъй като санкцията по член 9 от
споменатия регламент има за цел да се санкционират не евентуални измамни или
противозаконни действия, а само неизпълнението на това задължение /като
съдът говори единствено за предвидената в унгарския закон глоба,която не е
съчетана с отнемане на процесната валута/. С оглед на тези съображения Съдът е
постановил, че дори и неизпълнението на задължението за деклариране да се
наказва само с отнемане в полза на Държавата на цялата недекларирана сума, без
каквото и да е лишаване от свобода или глоба, сама по себе си тази мярка би
надхвърлила границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на това
задължение за деклариране. От тук Съдът се е произнесъл с Определението си, че член 9,
параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и
на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой,
които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че НЕ
ДОПУСКА национална правна уредба като разглежданата в главното
производство, която като санкция за неизпълнение на предвиденото в член 3
от Регламента предвижда от една страна, отнемане на недекларираната сума в
полза на държавата, и от друга страна, административно наказание глоба. При
това положение и съобразно европейската практика по сходни дела ,настоящият
съдебен състав счита, че предвиденото в чл.18,ал.1 от ВЗ адм.наказание „глоба“,
в съчетание с предвидената санкция в чл.20 от ВЗ се явяват несъразмерни и
надхвърлящи необходимото с оглед на преследваните с Регламент
[№ 1889/2005] цели в противоречие с принципа за пропорционалност на
нарушението и наказанието, то в случая не следва да приложи чл.20 от ВЗ спрямо
жалбоподателя, като норма противоречаща на правото на ЕС. Аргумент за което е и
че не се установи по делото сумата да е печалба от незаконни действия във
финансовата система. Именно по тези съображения съдът намира, че в тази част
обжалваното НП следва да бъде отменено като противоречащо на правото на ЕС.
В конкретната хипотеза не са налице предпоставки за
приложимост на чл.28 от ЗАНН, както правилно е преценил АНО, произнасяйки се в
рамките на правомощията си в издаденото НП, тъй като не се касае за маловажен
случай на адм.нарушение. Поначало обществената опасност на нарушения по чл.11а
ал.1 от ВЗ е определена от законодателя като висока, тъй като същите
представляват неизпълнение на задължения към Държавата при осъществяване на финансовата
й дейност и дисциплина. Именно поради това и нормативно определените минимуми
на административни наказания за този вид адм.деяния са във висок размер.
Независимо, че от нарушението на Б.Г. не
са настъпили вредни последици, както и че обществената опасност на дееца е
ниска, предвид на това, че се касае за първо нарушение от този вид, то с оглед
на формалния характер на състава на отговорността по чл.11а ал.1 от ВЗ и
предвид на това, че процесното деяние не се отличава от останалите нарушения от
своя вид, то не би могло да се приеме, че обществената му опасност е явно
незначителна в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93,
т. 9 от НК. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице
основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици
представлява освобождаване на нарушителя от административно - наказателна
отговорност. По посочените съображения наказващият орган като не е приложил
чл.28 от ЗАНН, не е нарушил закона.
При този изход на делото съдът счита, че по смисъла на
чл.84 от ЗАНН вр.с чл.189 ал.3 от НПК жалбоподателя следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС – Елхово направените в производството разноски в размер
на 32.46 лв., представляващи заплатени от бюджета на съда пътни разноски за
явяването на разпитаната по делото като свидетел И.С.Е.-Т., както и държавна
такса от 5.00 лева при издаване на изпълнителен лист.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и правилно Наказателно постановление № 92/2019г. от 11.06.2019г. на Иван Добрев Пасков
- И.Д.
Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“, Главна дирекция
„Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление,
Агенция „Митници“, оправомощен съгласно Заповед №ЗМФ-110/32-25940 от
04.02.2019г., в ЧАСТТА МУ, с което на Б.Г. /B. G./, гражданин на Република Турция, роден на
***г. в Томарза, Р. Турция, притежаващ паспорт №U13093072, изд.на 18.08.2016г. от
Йенимахале, Р. Турция, с адрес: Р. Турция, ***, със съдебен адрес за призоваване и
връчване на съобщения съгласно молба от 03.10.2019т. – гр.Елхово, ул.“Търговска“
№7, чрез пълномощника - адв.П. М. от АК-Ямбол /упълномощен с пълномощно от
03.10.2019г./, на основание чл.18 ал.1
вр.с чл.11а ал.1 от Валутния закон /ВЗ/ и чл.21 от ВЗ вр.с чл.53 от ЗАНН му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 1 000 /хиляда/
лева, за извършено административно нарушение по чл.18 ал.1 вр.с чл.11а ал.1 от ВЗ във вр.с чл.2
ал.1 и чл.9 от Наредба №Н-1 от 01.02.2012г. за износа и вноса на парични
средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за
водене на митническите регистри по чл.10а от ВЗ.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 92/2019г. от 11.06.2019г.
на Иван Добрев Пасков - И.Д. Началник на отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна морска“, Главна дирекция „Митническо разузнаване и
разследване“ в Централно митническо управление, Агенция „Митници“, оправомощен
съгласно Заповед №ЗМФ-110/32-25940 от 04.02.2019г., в ЧАСТТА МУ, с което на Б.Г.
/B. G./, гражданин на Република Турция, роден на
***г. в Томарза, Р. Турция, притежаващ паспорт №U13093072, изд.на 18.08.2016г. от
Йенимахале, Р. Турция, с адрес: Р. Турция, ***, със съдебен адрес за призоваване и
връчване на съобщения съгласно молба от 03.10.2019т. – гр.Елхово, ул.“Търговска“
№7, чрез пълномощника - адв.П. М. от АК-Ямбол /упълномощен с пълномощно от
03.10.2019г./, за нарушение на чл.18,ал.1 във вр с чл.11а, ал.1 от Валутния
закон във вр.с чл.2, ал.1 и чл.9 от Наредба № Н-1/01.02.2012г. за пренасяне
през границата на страната на парични средства,благородни метали, скъпоцени
камъни и изделия със тях и водене но митнически регистри по чл.10а от ВЗ на основание чл.20,ал.1 от ВЗ са ОТНЕТИ В
ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА като предмет на нарушението – общо 21 950 евро, преизчислени в български лева, съответно – 42 930.47
лева, като
противоречаща на правото на Европейския Съюз - разпоредбата на чл.20,ал.1 от
ВЗ.
ОСЪЖДА Б.Г. /B. G./, гражданин на Република Турция, роден на ***г. в Томарза, Р. Турция,
притежаващ паспорт №U13093072, изд.на 18.08.2016г. от Йенимахале, Р.
Турция, с адрес: Р. Турция,***, със съдебен адрес за призоваване и
връчване на съобщения съгласно молба от 03.10.2019т. – гр.Елхово, ул.“Търговска“
№7, чрез пълномощника - адв.П. М. от АК-Ямбол /упълномощен с пълномощно от
03.10.2019г./, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово направените по делото разноски в размер на 32.46 /тридесет и два лева и четиридесет и шест стотинки/ лева, както и 5.00 /пет/ лева държавна такса в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Ямбол чрез Елховски
районен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните,че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/М. Кирова/