Решение по дело №645/2018 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 83
Дата: 31 май 2019 г. (в сила от 29 октомври 2020 г.)
Съдия: Диана Симеонова Стателова
Дело: 20185230100645
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

83

 

       31.05.2019г.

 

   ПАНАГЮРИЩЕ

 
 


          Номер                 Година                                           Град                                   

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 
 


                                                                                                                 

 

Двадесет и четвърти април

 

2019

 
                

на                                                                             Година                                      

 

в публично заседание в следния състав:

ДИАНА  СТАТЕЛОВА

 
                                                                    

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                            

                                                                                                                 

ИВАНКА ПАЛАШЕВА

 
 

Секретар                                                         

 

като разгледа докладваното от                                                                                   

съдия СТАТЕЛОВА

 

645

 

2018

 
 


                                          гр.д.№                       по описа за                   год.,

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по смисъла на чл. 87, ал.3 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата си молба Н.П.Л. и А.Д.Л.-***, със съдебен адрес:***- чрез адвокат Р.К. от Пазарджишка адвокатска колегия, срещу Д.И.А.,***,  твърдят, че с Нот. Акт № 17, Том ІІ, Нотариално дело № 486/1991г. по описа на РС Панагюрище за нотариалните дела, ищците са прехвърлили на ответника следния недвижим имот, а именно: ПЪРВИ ЕТАЖ от масивна двуетажна жилищна сграда, с площ от 72 м.кв., ведно с ½ ид. ч. от приземния етаж, ½ ид. ч. от таванското помещение и ½ ид. ч. от общите части на сградата, построена в УПИ ХV – 1538, в кв. 115 по плана на ***, при граници и съседи: УПИ ХVІ – 1541, УПИ Х – 1719, УПИ ХІ – 1537, УПИ ХІV – 1536 и улица, собственост на А.Д.Л. (Х-А). Сочат, че описаният недвижим имот е прехвърлен срещу задължението на ответника да гледа и издържа до живот ищците, като е поставено и условието двамата да продължат да ползват приземния етаж от процесната жилищна сграда. Ищците твърдят, че след като са извършили прехвърлянето на процесния недвижим имот, отношението на ответника започнало да се влошава, макар че Л., както и преди това, продължили да си заплащат данъците, такса смет, всички такси, свързани с ползването на жилищната сграда – водоползване и електрическа енергия. Сочат също, че продължили да си осигуряват и отоплението, като не били подпомагани с никакви средства, дори и с труд, от страна на ответника А.. Л.твърдят, че през годините, Н.Л. е получил два мозъчни инсулта и по настоящем се придвижва изключително трудно, като не може да се къпе и преоблича сам, а ищцата А.Л. е претърпяла гинекологична операция, като са отстранени всички детеродни органи, едната й гърда и няколко пъти са правени операции на пикочния й мехур. Според ищците, по тези причини са се нуждаели от грижи и внимание, каквито не са получавали от страна на ответника, поради което, поискали от него да му продадат втория жилищен етаж, за сумата от 10 000,00 лв., с която да бъде нает човек, който да полага грижи за двамата ищци. Първоначално, А. заявил, че е съгласен, но по-късно посочил, че всичко в имота е негово и няма да им даде никакви средства. Ищците Л.твърдят, че в имота има изграден търговски обект, в който преди години съпрузите са работили, но по-късно са прекратили дейностста си и, за да си набавят средства за издръжката, към настоящия момент са обявили търговския обект за продажба. В исковата молба се твърди, че кандидат- купувачът бил изгонен от А. който му заявил, че всичко в имота е негово и по този начин осуетил възможността, Л.да сключат сделка, както и да бъдат поставени в невъзможност да се издържат от доходите си.

В исковата молба се твърди, че преди години А.  Л. влязла в банята да се изкъпе, а на излизане била пресрещната от А., който започнал да я души, да крещи и да я блъска, за дето е влязла в банята преди него. Ищците сочат и случай, при който Л.си направили сбирка със свои приятели във вече неработещото заведение, по време на която А.Л. е била душена и блъскана от А., който й заявил, че ще я ликвидира. Според ищците, върху тях се е прилагал непрекъснат тормоз, което ги е принудило да се изнесат в друг свой недвижим имот. Сочат, че около 3 години след изнасянето им от процесния недвижим имот, ответникът А. нарочно е наводнил търговския обект и две други помещения, построени в имота за жилищни нужди, като това обстоятелтво е установено от ищците, заедно с районния полицейски инспектор, който констатирал, че наводнението е причинено от водните кранове, които са били оставени отворени.

Ищцата Л. твърди, че преди около 3 седмици е трябвало да бъде хоспитализирана, което е принудило Н.Л. да се изнесе за около 1-2 седмици и да заживее в търговския обект, построен в процесния недвижим имот. Но се оказало, че А. е спрял водата и електроенергията, което е направило търговския обект неподходящ дори за преспиване. Сочи се, че въпреки трудностите, Н.Л. живял около седмица в сградата, но един ден, при почистване на бурени и отпадъци във вътрешната част на имота, А. започнал да блъска Л., като повтарял „Какво  правиш там, ще ви изтрепя!“. Това принудило Н.Л. да се върне в жилището на ул. ***макар това да му е струвало много усилия, а А.Д.Л. се е принудила да не влиза в болница за лечение.

Според ищците ответникът А. е следвало без прекъсване да изпълнява задължението си по издръжката и гледането на двамата ищци, които той не е правил през целия период на договора, от сключването му до датата на предявяване на исковата молба.  

Н.П.Л. и А.Д.Л. молят съда да постанови решение, с което, на основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД да бъде развален Договор за гледане и издръжка, сключен между Н. и А. Л., като прехвърлители и ответника Д.И.А., като приобретател, поради неизпълнение от страна на Д.А. на задължението за гледане и издръжка на Л., поето в договор за гледане и издръжка, отразен в Нот. Акт № 17, том ІІ, Нот. Дело № 486/1991г., по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела.

Молят, да бъде възстановена собствеността на ищците Н.П.Л. и А.Д.Л. върху процесния недвижим имот, а именно: ПЪРВИ ЕТАЖ от масивна двуетажна жилищна сграда, с площ от 72 м.кв., в едно с ½ ид. ч. от приземния етаж, ½ ид. ч. от таванското помещение и ½ ид. ч. от общите части на сградата, построена в УПИ ХV – 1538 в кв. 115 по плана на *** при граници и съседи: УПИ ХVІ – 1541, УПИ Х – 1719, УПИ ХІ – 1537, УПИ ХІV – 1536 и улица.

Молят, да бъдат допуснати при режим на довеждане в открито съдебно заседание двама души свидетели, които ще доказват описаната в исковата молба фактическа обстановка, както и обстоятелството, че ответникът А. не изпълнявал задължението си по гледането и издръжката на ищците.

Претендират сторените съдебно-Д.одни разноски.

Представят следните писмени доказателства в копие: Нот. акт за покупо- продажба на недвижим имот № 17, том ІІ, Нот. дело № 486/1991г., по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела; Нот. акт за покупко -продажба на недвижим имот № 46, том ІІ, нот. дело № 597/1974., по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела; Скица № С-2613/12.06.2018г., издадена от Община С.; Удостоверение за граждански брак серия ГБ-75, № 077468, издадено на 15.11.1976г., от Градски Народен Съвет Панагюрище.

В законоустановения срок ответникът Д.И.А., със съдебен адрес:***, партер,  представя писмен отговор на исковата молба, в който сочи, че твърденията, изложени от ищците в исковата молба са неоснователни и недоказани, а А. е изправна страна по процесния договор за покупко- продажба срещу задържение за издръжка и гледане. Ответникът твърди, че през целия период е изпълнявал задължението си да гледа и издържа своята майка и доведения му баща. Не оспорва фактът, че на 16.05.1991г. е сключен процесния договор за покупко- продажба, чрез който Н. и А. Л.са прехвърлили на А. процесния недвижим имот, но оспорва изнесените от ищците факти, посочени в исковата молба.

Сочи, че ищците са прехвърлили само първия етаж на ответника, докато целия втори етаж, ведно с останалата ½ идеална част от описаните общи помещения, както и от терена, са останали тяхна собственост. Твърди, че според трайната практика на ВКС, обемът и съдържанието на поетите задължения с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, следва да се определят от постигнатото между страните, като грижите и издръжката на прехвърлителя,  трябва да бъдат дадени съгласно нуждите на прехвърлителите и възможностите им да се справят сами. Ответникът сочи, че от 1991г.,  като собственик на процесния недвижим имот, А. е заплащал дължимите данъци и такси, включително данъците и таксите, които са дължими от ползвателите на недвижимия имот. Освен това, е заплащал и ползваната електрическа енергия, вода и телефон в имота, което може да се установи чрез препис извлечения от банковата сметка на ответника, открита в „ОББ“ АД. Сочи се, че от 17.06.1992г. до 04.12.1992г. А. е внесъл по сметка сумата от 7 177,54 лв., от които ищцата Л. на 06.04.1993г., е изтеглила с пълномощно, сумата от 7 000,00 лв., като по този начин А. е предоставил по-добър социален живот и на двамата ищци. Ответникът сочи, че на 08.05.1996г., пак въз основа на пълномощно, ищцата А.Л. е изтеглила общо 664,00 лв. за периода 02.2002г. до месец ноември 2002., а през 2003 г. същата е изтеглила 130,00 лв. А. счита, че така е осигурявал необходимата на родителите си издръжка, в противовес на твърдението на ищците, че не са получавали такава. Според ответника не е вярно твърдението на ищеца Н.Л., че вследствие на получените инсулти не може да се обслужва самостоятелно, тъй като инсулите му са леки и Л. всяка седмица посещава футболни мачове, като пътува до съседния град Панагюрище, а от година и половина редовно посещава събития, организирани от религиозната секта „Свидетели на Йехова“, заради които се инициира настоящия спор.

Ответникът А. сочи, че е невярно  твърдението на ищците, че Н.Л. е бил удрян и блъскан от ответника. Сочи, че през този период ищците Л.са били скарани и А.Л. е изгонила съпруга си от къщата, в която живеят. Според А. добри граждани му са се обадили, да прибере доведения си баща, защото вечерта Н.Л. е преспал в изоставена къща над *** и именно  тогава ответникът е взел при себе си Л. и му е предложил да остане, колкото желае, като нито го е гонил от имота, нито го е удрял или блъскал. Ответникът счита за невярно и твърдението, че поради системен тормоз двамата ищци са напуснали къщата на бул. „Р.“ № * в ***, и макар да е нямало изискване в договора за продажба, прехвърлите и преобретателят да живеят в една къща, двамата винаги са живеели заедно с ответника и никога не е съществувал проблем по ползването на къщата, докато преди 5 години Л.сами не са решили да заживеят в наследствен имот на А.Л., тъй като там им е било по-удобно. Л.имат по-голям двор за отглеждане на зеленчуци, плодове и добитък. А. твърди, че през всичкото време е осигурявал необходимата издръжка на двамата родители съобразно с нуждите им, като им е осигурявал храна, лекарства, лекарска помощ и всичко необходимо, за нормалния живот на Л.. Сочи, че за тяхно улеснение, ответникът е осигурил възможност, когато ищците имат нужда от каквото и да било за домакинството, да го купуват от близките магазини, а след това той да заплаща закупената стока. Съгласно исковата молба А.Л. е претърпяла гинекологична операция преди повече от 35 годин, тоест много преди да прехвърли недвижимия имот, като операцията е била успешна и след нея ищцата не е имала никакви затруднения, които да изискват специални грижи.

В отговора на ИМ се сочи, че следва да се направи разграничение в периода на издръжка и гледане, докато ищците са живеели заедно с ответника и след  това, когато са се изнесли доброволно от процесния недвижим имот, тъй като преди изнасянето от къщата, А. е заплащал всички консумативи на ищците Л., като им е осигурявал храна, топлина, дрехи и внимание, но по-късно, след изнасянето им, ответникът е продължил да плаща храната и дрехите, да полага грижи за здравето и домакинството им, според нуждите на ищците и възможностите им да се справят сами. Ответникът твърди, че през 1993г., когато Н.Л. е искал да посети дъщеря си във Франция, А. е бил този, който му е обменил долари за посещението, съгласно банков документ от 09.04.1993г. Пак през тази година, А. е закупил строителни материали за подобряване условията на живот на приобретателите, за което притежава две фактури, издадени на 09.08.1993г. и 10.08.1993г. и квитанциите към тях. Ответникът твърди, че не отговаря на истината и твърдението, че макар Н. и А. Л.да са искали да продадат търговския обект, А. не се е съгласил, тъй като самият обект е построен с парите на ответника и не  притежава необходимите документи за собственост, така че да може да бъде продаден по изискуемия нотариален ред.

В писмения отговор се  сочи, че А. не е спирал крановете на чешмите в помещенията на ищците Л., а помещенията са били заключени и само ищците са имали ключове за тях, а когато са дошли представители на полицията, е установено, че крановете са затворени, но поради спукване на тръбите е изтекло около 400 куб.м. вода, чиято стойност е заплатена от А., което може да се докаже със споразумение от 28.03.2017г., сключено с „В и К- С“ ЕООД, като се сочи, че стойността й възлиза на сумата от 886,55 лв.

Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност за разваляне на договора за гледане и издръжка, сключен на 16.05.1991г., тъй като давността по чл. 87, ал.5 от ЗЗД започва да тече за всяко отделно неизпълнение от страна на длъжника, което е достатъчно да породи правото на разваляне от момента на осъществявавенето му и не се счита за изтекла, ако това е станало, в рамките на 5 години, преди предявяване на иска за разваляне на договора, тъй като ищците се позовават на събития, случили се преди повече от 5 години, както е случая с наводняването на търговски обект и допълнителни помещения и не може да се твърди че се явява неизпълнение на задълженията на А. по договора, както и за случката, станала 3 седмици преди подаване на исковата молба.

Д.И.А. моли съда, постанови решение, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции на Н.П.Л. и А.Д.Л., като неоснователни и недоказани или евентуалано да приеме, че правото за разваляне на договор за гледане и издръжка, от 1991г., е погасено по давност, или отново при условията на евентуалност, да бъде развален договора само за частта, притежавана от единия прехвърлител, ако се докаже, че А. е изпълнявал задълженията си само към другия прехвърлител.

Не оспорва представените към исковата молба доказателства и моли да бъдат приети. Противопоставя се на искането за разпит на двама свидетели, тъй като с техните показания се иска доказване на отрицателни факти и второ, съгласно чл. 154 от ГПК доказателствената тежест е за ответника А., тъй като същия следва да докаже, че е изпълнявал задълженията си по договора от 1991г.

Моли, да бъдат допуснати до разпит четирима души свидетели при режим на довеждане в открито съдебно заседание, като всеки един от тях ще свидетелства за различни обстоятелства, свързани с изпълнение на задълженията на ответника по договора с Л..

Моли, в случай че А.Л. оспори факта, че е теглила пари от спестовните сметки на сина си, и по-конкретно- сумата от 7000,00 лв. от 06.04.1993г., да бъде снабден с удостоверение, включващо в себе си задължение към „Б.Д.“ ЕАД, в качеството им на правоприемник на Държавна Спестовна Каса, да разкрият банкова тайна на осн. чл. 62 от ЗКИ, с което ответникът А. да се снабди с друго такова, от „Б.Д.“ ЕАД, относно това, какви сметки има открити на името на ответника Д.А., кой е имал право да тегли от тях парични средства и въз основа на какви документи, както и кой е теглил парични средства през периода от месец февруари 2002г. до месец ноември 2002г., както и кой е изтеглил на 06.04.1993г. сумата от 7000,00 лв. 

Моли, ищците да положат усилия да уредят доброволно отношенията си, като изразява уверение, че той няма да предявява насрещни искове, касаещи подобренията в недвижимия имот и заплатената до момента издръжка и грижи, чийто размер е около 30 000,00 лв.

Моли, да му бъде дадена възможност да представи допълнителни доказателства.

Представя следните писмени доказателства в копие: 11 броя приходни квитанции; 2 броя фактури за продадени стоки; Квитанция към приходен касов ордер – 2 броя; Списък на закритите влогове; Системни бонове – 3 броя; Спестовна книжка сери К, № 071244 на Д.И.А. – 4 страници; Спестовна книжка серия М, № 400482 на Д.И.А. – 10 страници; Споразумение за разсрочване на задължение № 234/28.03.2017г.; Фактури на „В и К- С“ ЕООД – 6 броя; Справка за задължение на абонат от 19.09.2018г.; Фактура от „В и К- С“ ЕООД; Задължения по компания, издадено от „ОББ“ АД – 7 страници; Удостоверение за наличие или липса на задължение, изх. № **********/07.09.2018г., издадено от Община С..

В съдебно заседание - редовно призовани, ищците Н.П.Л. и А.Д.Л. се явяват лично и с процесуалния си представител адвокат Р.К. от Пазарджишка адвокатска колегия.

Ответникът Д.И.А., редовно призован, се явява лично и с процесуалния си представител -адвокат А.А. от Ямболска адвокатска колегия.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите М.С.С., С.М.С., Н.Ц.Н., И.С.Ч., К.Н.И., Д.С.Д. и П.И.П..

          Видно от приложения по делото Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 17, том ІІ, нот. дело № 486/1991 г., по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела, А.Д.Л. и Н.П.Л. са продали на Д.И.А. следния недвижим имот: Първи етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, с площ от 72 кв.м., ½ ид. част от приземен етаж, ½ ид. ч. от таванско помещение, ½ ид. част от общите части на сградата, застроена в парцел ХV-1538, в кв. 115 по плана на ***, при съседи: от една страна улица, от друга - К.Г., П.Н.П.и наследници на И.Х.Д., срещу задължението на А. да гледа и издържа продавачите, както и да им предостави правото да обитават приземния етаж от жилищната сграда, предмет на настоящата продажба, докато са живи.

Съгласно приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 46, том ІІ, нот. дело № 597/1974 г. по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела, А.Д. Х-А е закупила от Х.Д.Х. дворно място с площ от 408 кв.м. и плевня, застроена на 40 кв.м., находящи се в ***, за които е отреден парцел ХVІІІ-1617, в квартал 87 по плана на същия град, при съседи: улица, К.Г., П.Н.П.и наследници на И.Х.Д..

Съгласно скица № С-2613 от 12.06.2018 г., издадена от Община С., процесният недвижим имот е записан на А.Д. Х-А и на Д.И.А..

По делото е приложено Удостоверение за сключен граждански брак, серия ГБ-75, № 77468, издадено на 15.11.1976 г. от Градски народен съвет, гр. Панагюрище, въз основа на Акт за граждански брак № 149/15.11.1976г., от което се установява, че Н.П.Л. и А.Д. Х. са сключили граждански брак на 15.11.1976 г., като съпругата е приела да се именува А.Д.Л..

Видно от приложената по делото Приходна квитанция от 28.11.2013 г. ответникът Д.И.А. е заплатил данъци за процесния недвижим имот през периода 31.03.1998 г. до 28.11.2013 г.

Съгласно приходна квитанция № **********/07.09.2018 г., издадена от Община С., Д.И.А. е заплатил дължимите такси за битови отпадъци и данъци недвижими имоти за 2016-2018 г.

По делото са приложени сметки за стационарен телефон, на името на А. И. А., за периода януари 2002 до юли 2002, заплатени от отеветника Д.И.А..

По делото е приложена фактура № 1453, издадена от „Благоустройство и комунално стопанство“, ***, от 10.12.1993 г., от които е видно, че Д.И.А. е закупил стоки на стойност 616,34 лв.  От фактура № 1436, издадена от „Благоустройство и комунално стопанство“, ***, от 09.08.1993 г. се установява, че Д.И.А. е закупил 200 кг. вар, гасена, 6 броя чували с цимент и винкел, 6 броя, като покупката е на обща стойност от 942,80 лв. Съгласно приложената по делото квитанция към приходен касов ордер, на 09.03.1993г. Д.А. е закупил 1000 бр. тухли, а съгласно квитанция към приходен касов ордер от 10.08.1993 г. същият е заплатил 616,34 лв. за стоки, закупени чрез фактура № 1453 от 10.08.1993 г.,

Видно от приложеното по делото удостоверение № 2051 от 08.04.1993 г., салдото по сметката на ищеца Н.П.Л. в „***“, представителство С., възлиза на сумата от 26 700,00 неденоминиране леа или 320 американски долара.

Съгласно приложени 2 броя системни бонове, Д.А. е заплатил електроенергия, употребена от клиентски номер, разкрит на името на А.Д.Л., на 27.08.2014 г.

Съгласно приложениете по делото преписи от Спестовна книжка, разкрита на името на Д.А. на 03.07.1992 г., ответникът е притежавал 7177,54 лв. към 06.04.1993 г.

Видно от безсрочен спестовен влог, разкрит в „***“, на името на ответника Д.А., същият е имал спестявания, през периода 08.05.1996 г. до 28.06.2002 г., като общата сума се движи от порядъка на приблизително между 70,00 и 120,00 лв.

По делото е приложено Споразумение за разсрочване на задължение № 234/28.03.2017 г., сключено между „В и К –С“ ЕООД,  *** и Д.И.А., като потребител, от което се констатира, че задължението на Д.И.А. за потребена вода по издадени фактури през периода 14.05.2013 г. до 14.03.2017  г. възлиза на сумата от 742,27 лв., като разсрочването е на 23 вноски, в размер на 30,92 лв. всяка, с падеж до 28.02.2019 г., като само първата вноска, дължима на 28.03.2017 г., възлиза на 31,00 лв.

От приложените по делото 6 бр. фискални бона се установява, че Д.И.А. е осъществил редовното заплащане на задълженията към „В и К – С“ ЕООД през периода 13.02.2018 г. до 21.03.2019 г.

Съгласно приложената по делото Фактура № 131442/04.07.2017 г., се констатира, че Д.И.А. е инсталирал и заплатил монтаж на водомер, демонтаж на стар водомер и пломбиране на водомер – население в процесния недвижим имот.

Съгласно приложената Справка, издадена от „ОББ“ АД, се установява, че през периода 17.04.2018  до 17.09.2018 г. Д.И.А. е заплатил 6 сметки на името на абоната А.Д.Л. към „ЕВН България“ ЕАД.

По делото е приложено сведение за задължение на платец към компаниите за комунални услуги, издадено от „ОББ“ АД за периода от 17.09.2011 г. до 17.09.2018 г., от които се констатира, че сметките на А.Д.Л. към „ЕВН България“ за периода от 09.11.2016 г. до 12.04.2018 г. са заплатени от сметката на Д.И.А..

Съгласно Удостоверение за наличие или липса на задължение, изх. № **********/07.09.2018 г., издадено от Община С. се установява, че ответникът Д.И.А. няма задължения за местни данъци и такси „битови отпадъци“ към Община С..

От приложената по делото Епикриза № 14504/15.11.2018 г., издадена от Клиника по нервни болести при „МБАЛ Уни Хоспитал“ ООД е видно, че ищецът Н.П.Л. страда от ограничена атрофия на главния мозък, като последица от мозъчно-съдова болест, хипертонична болест на сърцето и хронична исхемична болест на сърцето. Посочено е, че ищецът страда също от прогресиращ когнитивен дефицит, представляващ тежко когнитивно нарушение от съдово-дегенеративен тип.

Съгласно приложената по делото Епикриза № 14511/15.11.2018 г., издадена от Клиника по нервни болести при „МБАЛ Уни Хоспитал“ ООД е установено, че ищцата Л. страда от ограничена атрофия на главния мозък, както и от стенокардия, последици от мозъчен инфаркт, подагра и неуточнена анемия.

Съгласно приложените по делото Фактура № ********** и Фактура № ********** за престоя си в лечебното заведение ищците Л.са заплатили сума на обща стойност 51,00 лв.

Съгласно Експертно решение № 2964/29.10.2010г., Н.П.Л. е с водеща диагноза Мозъчен инфаркт, състояние след хеморагичен мозъчен инсулт в дясна хемисфера, левостранна спастична хемипареза – лека степен.

От приложените по делото опростени фактури за консумирана електрическа енергия се установява, че през периода месец септември 1995 г. до месец ноември 1997 г. ответникът Д.И.А. е заплащал електроснабдяването в процесния недвижим имот, но липсват данни дали част от тази електроенергия е употребена от ищците Л..

Съгласно приложения по делото Превозен билет от 22.03.1999г. се констатира, че Д.И.А. е заплатил 1 куб.м. дървен материал, представляващ иглолистни мини подпори.

Видно от приложен по делото Договор за потребителски кредит № **********/09.05.2018 г., „Ти Би Ай Банк“ ЕАД са предоставили на ищеца Н.П.Л. потребителски кредит в размер на 500,00 лв., със срок на договора -до 15.05.2019 г., като общият размер на кредита, който следва да бъде погасен, възлиза на сумата от 560,00 лв. и същият следва да бъде погасяван на 12 месечни вноски, всяка в размер на 50,67 лв.

От показанията на свидетелката М.С.С., които съдът цени изцяло, като съответстващи на останалите събрани по делото доказателства, се установява, че свидетелката е приятелка на ищцата Л. от 2014 г., от когато ходят заедно на църква. Твърди, че ответникът А. само веднъж е помогнал на ищцата А.Л., тъй като при изваждане на зъб в гр. Панагюрище, Л. е получила здравословен проблем и А. я е закарал в болнично заведение в гр. Плодвив. Свидетелката сочи, че това се е осъществило преди около 3 години, като след това не е виждала А. да помага на майка си. Изяснява в показанията си, че често дава различни суми в заем на ищцата, за да може тя да посреща битовите си нужди. Твърди, че и двамата ищци получават храна от социалния патронаж. Изяснява, че ищцата има здравословни проблеми, като често припада, трепери и не може да говори. Изяснява още, че ответникът Д.И.А. живее в друга къща, в близост до гарата в град С., като жилището на ищците е отдалечено на значително разстояние от процесния имот, в който живее А.. Твърди, че ищецът Л. не може да помага в домакинството на ищцата Л., тъй като след инсулт ръката му трепери, влачи единия си крак и не може да се обслужва сам. Твърди  също, че дърва за огрев ищците Л.си закупуват благодарение на снаха им, която има розови насаждения и ищцата А.Л. ходи да й помага при брането, а снахата им купува дърва за огрев. Свидетелката изяснява, че през изминалата 2018 г. Л.са взели кредит, за да си закупят 10 куб.м. дърва за отопление. Сочи в покаданията си, че заради проблеми, възникнали между ищците и ответника, Л.не живеят в процесния невижим имот.

От показанията на свидетеля С.М.С., които съдът цени изцяло, като непротиворечиви с останалите събрани по делото доказателства, се констатира, че именно той поддържа електрическата система в жилищетго, в което понастоящем живеят ищците Л.. Сочи, че е братовчед на ищцата А.Л.. Изяснява, че ищецът Н.Л., не е болен, но не може да ходи, поради което всичко, което се налага да бъде поправено в дома им, го извършва свидетелят С., като през този период нито веднъж не е видял в къщата на Л.ответника А.. Изяснява, че през последната година е ходил около 2-3 пъти месечно, и така установява, че ползват услугите на социалния патронаж, като разходите по получаване на храната се заплаща от Л..

По делото е разпитан свидетелят Н.Ц.Н., чиито показания съдът цени изцяло. Н. изяснява, че процесният недвижим имот е построен от ищците Л.около 1980 г., като те са живеели постоянно в този недвижим имот до преди около 2 години, когато са се преселили да живеят в къщата на лелята на А.Л., която се намира в другия край на ***. Сочи, че ищците живеят сами там, като не е виждал междуличностни проблеми между ответника А. и ищците Л..

По делото е разпитан свидетелят П.И.П., чиито показания съдът цени изцяло, тъй като същият разкрива конкретни обстоятелства, станали му известни по служба. П. изяснява, че процесния недвижим имот е посетен от него в качеството му на младши инспектор в полицейски участък в ***, по сигнал за теч в недвижимия имот от водопроводната инсталация. Сочи, че е течала спукана чешма, която е аварирала поради замръзване. Разкрива, че това се е случило в ранната пролет на 2016-2017 г., като ищцата А.Л. е отключила вратата на лятна кухня, в която се е намирала авариралата чешма. Свидетелят твърди, че е имало достастъчно теч, за да се констатира спукване на водопроводна тръба. Изяснява, че след констатацията му ищцата Л. е казала на ответника Д.И.А. да отстрани повредата и всичко е приключило. П. изяснява също, че когато са влезли в помещението, отключено от ищцата Л., в него не е имало нищо разбито, нямало е счупени прозорци или разбити врати, за да се твърди наличие на умисъл. Сочи, че понастоящем ищците живеят на ул. „Т.И.“ в *** в жилище, различно от процесния недвижим имот.

По делото е разпитан свидетелят И.С.Ч., чийто показания съдът цени изцяло, тъй като същия е непосредствен съсед на процесния недвижим имот. Ч. сочи, че ищците ту живеят заедно, ту са разделени с ответника А., като понякога ищецът Н.Л. живее в процесния недвижим имот без ищцата А.Л. да е с него. Твърди, че Л. понякога ходи в процесния недвижим имот на бул. „Р.“, в ***, а след това се премества в другата си къща, която се намира далече от този имот. Свидетелят изяснява, че не му е известно ответникът Д.И.А. да е тормозил физически или психически ищците. Сочи, че преди много години те са живеели заедно в имота, по-късно ищците са заживели в другата къща, по тяхно желание. Изяснява, че през 2016 г., при едно от пътуванията с ответника Д.И.А., ответникът го е уведомил, че трябва да вземат майка му – ищцата Л. ***, защото има здравословен проблем. Ч. сочи, че след като стигнали в гр. Пловдив, Д.И.А. е помогнал на Л. да бъде хоспитализирана. След около 10 дни пак заедно със свидетеля Ч., Д.И.А. е прибрал майка си от здравното заведение.

От разпита на свидетелката К.Н.И., чиито показания съдът цени от части, тъй като същата е дъщеря на ищците и сестра на ответника А., се установява, че през месец юни 2018 г. е научила от ответника А., че ищецът Н.Л. е бил намерен от служители на строителна фирма, в полето на ***, където го изгонила ищцата А.Л.. Според свидетелката, преди време ищцата е твърдяла, че й се налага спешна операция, тъй като е много тежко болна, при което, при разговор на ответника А. с личния лекар на ищцата Л., личната лекарка е посочила, че от 2 месеца не е виждала пациентката, а при последните прегледи не е имало нищо тревожно в състоянието на ищцата. Свидетелката изяснява, че никога не е присъствава на актове на физически тормоз, упражняван от страна на ответника спрямо ищците. Сочи, че съпругата на другия син на ищците – П. Н. Л., притежава розова градина, при чието бране ищцата Л. ходи да помага. Свидетелката И. разкрива, че ответникът Д.И.А. не се е противопоставил, когато Л.са решили да се преместят от процесния недвижим имот, и макар да няма доходи, само той поддържа тази къща. Твърди, че в новото жилище на ищците А. не е добре приет, дори е изгонен от там. Според И., ищците сами си плащат сметките в къщата, в която живеят към момента на процеса. В показанията си свидетелката разкрива, че Л. страда от подагра, но симулира епилептични припадъци. Сочи в показанията си, че Н.Л. е преживял два инсулта, в резултат на което лявата му ръка и крак са трудно подвижни.

От показанията на свидетеля Д.С.Д., които съдът цени изцяло, тъй като същият разкрива обстоятелства, съответстващи на останалите събрани по делото доказателства, се установява, че през лятото на 2018 г., докато е осъществявал изкоп на къща в квартал „Крушака“, при него е отишъл ищецът Л. и му заявил, че от една седмица живее в розовата градина, под найлони, от които си е направил колиба, защото ищцата Л. го е изгонила и той няма къде да живее. Свидетелят установява, че е предложил на Л. да го приюти в стаичка до гаража на „Благоустройство и комунално стопанство“ ***, като Д. дал на Л. 10,00 лв., за да си купи нещо за храна и незабавно се свързал с Д.И.А., за да го вземат и приберат у дома. Разкрива, че преди пенсионирането му, Л. е работил с  Д., като през този период ищецът не е споменавал да е имало физическо насилие от страна на А. спрямо него. По време на разговора ищецът е посочил, че са се скарали с А.Л. и тя го е изгонила. Д. сочи, че веднага след обаждането му, ответникът Д.И.А. е отишъл и е прибрал ищеца Л. от розовата градина.

От представеното по делото Извлечение за движение по сметка, разкрито на името на Д.И.А., през периода от 15.03.1996г. до 16.04.2004г. се установява, че същият е осъществявал преводи по сметки, както и касово теглене със спестовна книжка от порядъка на суми от 60,00, 70,00, 50,00 30,00 лева. Констатира се, че към датата на закриване на банковата сметка салдото е в размер на 21,39 лв.

По делото са представени и системни бонове за заплатена електроенергия към „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, от които се констатира, че Д.И.А. е заплащал електроенергията на потребителя А.Л. ***  през периода месец октомври 2012 г., до месец май 2013 г., като Д.И.А. е заплатил дължимите суми на 16.05.2013 г.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 17, том ІІ, нот. дело № 486/1991 г., по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела, А.Д.Л. и Н.П.Л. са продали на Д.И.А. първи етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, с площ от 72 кв.м., ½ ид. част от приземен етаж, ½ ид. ч. от таванско помещение, ½ ид. част от общите части на сградата, застроена в парцел ХV-1538, в кв. 115 по плана на ***, при съседи: от една страна улица, от друга - К.Г., П.Н.П.и наследници на И.Х.Д., срещу задължението на А. да гледа и издържа продавачите, както и да им предостави правото да обитават приземния етаж от жилищтната сграда, предмет на настоящата продажба, докато са живи.

Установи се, че преди около две години ищците А.Д.Л. и Н.П.Л. са напуснали процесното жилище и са престанали да живеят съвместно с ответника А., като са се преместили да живеят в наследствен недвижим имот, собственост на ищцата Л., който се намира на значително разстрояние от процесния недвижим имот.

Установи се също, че живеейки в недвжимия имот, предмет на сделката, ответникът Д.А. е бил лишен от възможността да престира каквито и да било грижи на ищците Л., които, както се установи от писмените доказателства, са с влошено здравословно състояние и на значителна възраст.

Установи се, че през периода, в който страните по делото не живеят заедно, Д.А. не е давал издръжка на прехвърлителите, а грижите за осигуряване на битовите потребности на Л.са полагани от свидетеля С., братовчед на ищцата Л., а в чисто финансов план ищците са се справяли сами- чрез теглене на кредити и получаване на заеми за послужване от свои близки, като свидетелката М.С..

От събраните гласни доказателства се установи, че  А. е положил грижи за ищеца Л., когато двамата с Л. са се скарали и тя го е изгонила от жилището, но тези грижи са били инцидентни, през лятото на 2018 г., а не са били постоянни и непрекъснати, както е уговорено в договора за прехвърляне на недвижимия имот.

По делото не се установи какъв е бил размерът на издръжката, която ответникът твърди, че е давал на ищците. Не се констатира и кога, безспорно и категорично, А. е упражнявал физическо или психическо насилие над ищците. Не се установи и каква е причината ищците да напуснат обитаваното съвместно с А. жилище и дворно място. По делото безспорно се констатира само, че през периода, докато са живеели заедно, ответникът А. частично е заплащал месечните разходи на ищците за електричество, местните данъци и такса „Смет“ за недвжимия имот. По делото не се събраха никакви доказателства за твърдението, че ищците са напуснали съвместното жилище с ответника А. заради упражнявано от него насилие над ищцата Л.. Но не се събраха и никакви доказателства, че ответникът А. е полагал каквито и да било грижи, както за ищцата, така и за ищеца Л., след като същите са се преместили да живеят в жилище на значително разстрояние от процесния недвижим имот, макар и в пределите на ***.

Съгласно Решение № 15 от 11.02.2010 г., постановено от ВКС на Република България по гр. дело № 46/2009 г., на ІІІ –то ГО, обемът и съдържанието на поетите задължения с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, следва да се определят от постигнатото между страните съгласие. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, пак съгласно практиката на ВКС, се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължат цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. В настоящия случай, ответникът А., обаче, не може да наложи на кредиторите си- ищците Л., грижи, които те не са приели, нито да им наложи начин на живот, който те не са били готови да следват, макар и такъв начин на живот да е по-задоволителен в социално-битов план.

Трайната съдебна практика налага становището, че дължимите грижи и издръжка следва да се престират по местоживеенето на прехвърлителите- ищците Л.. По делото се установи, че същите са се преместили да живеят в друг имот, не в процесния, който са прехвърлили на ответника А., поради което следва да се приеме, че липсва престация на дължими грижи и издръжка. По делото безспорно се установи, че А. не е ходил в другия дом на ищците, не е поддържал жилището, не е полагал необходимите грижи да подпомага Л.в ежедневните им потребности и битови нужди.

Трайната съдебна практика налага становището, че прехвърлителят и приобретателят поначало трябва да живеят заедно, освен ако е уговорено друго. От приложения по делото Нотариален акт за покупко- продажба не е уговорено грижите и издръжката да се престират от А. и някъде другаде, не в процесния недвижим имот, но дори и при разделно живеене, стига необходимите грижи да са полагани непрекъснато и неотклонно, съдът счита, че това не би повлияло на точното изпълнение на договора за гледане и издръжка от страна на ответника. Съобразно с постановките в Решение № 633 от 01.07.2002 г. на ВКС, постановено по гр. дело № 944/2001 г. и Решение № 1024 от 26.11.1997 г., постановено по гр. дело № 1404/1997 г. изпълнението на задължението за гледане и издръжка не търпи забава. То трябва да се изпълнява ежедневно, системно и непрекъснато. Правната доктрина не въздига в изискване за точното изпълнение на договора за гледане и издръжка мястото, в което грижите се полагат, а по- скоро характера на полаганите грижи и осигуряваната издръжка- честота и пълнота на изпълнението им.

В тежест на приобретателя по договора за издръжка и гледане е да докаже какво е изпълнил. Прехвърлителят не е длъжен да посочва в какво се състои неизпълнението. Той е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост, с което установява съществуването на задължението на приобретателя да предоставя уговорените издръжка и грижи.

По делото не се събраха достатъчно доказателства, от които да се установи безспорно и категорично какви грижи е полагал ответникът А. за ищците Л.след напускането от тяхна страна на процесния недвижим имот. Не се установи кога и как А. е подпомагал битовите нужди и грижите по разрешаване на здравословните проблеми на двамата ищци. Установи се, че той не е придружавал Л. при посещенията й при лекар. Констатира се, че само веднъж я е закарал, за да бъде приета на лечение в болнично заведение в град Пловдив, но по делото се констатира, че както ищцата Л., така и ищеца Л. са били неколкократно хоспитализирани, без да се установи, че именно ответникът А. е закарал и прибрал в дома им възрастните и болни ищци, след болничното им лечение.

Съдът счита, че предявеният от А.Д.Л. и Н.П. Л. иск срещу Д.И.А. по смисъла на чл.87, ал.3 от ЗЗД- за разваляне на сключения между страните алеаторен договор за гледане и издръжка с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 17, том ІІ, нот. дело № 486/1991 г., по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела, е основателен и доказан, и следва да бъде уважен.

По делото не се установи, че А. е полагал каквито и да било грижи за ищците през последните пет години, преди завеждане на настоящото гражданско дело, поради което съдът не дължи произнасяне по възражението на ответника А. за наличие на придобивна давност по отношение на процесния недвижим имот.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде осъден ответникът Д.И.А. да заплати на ищците А.Д.Л. и Н.П. Л. сторените по делото съдебно – Д.одни разноски,  възлизащи на сумата от 1470,69 лв., която сума представлява сбор от държавна такса в размер на 70,69 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1400, 00 лв.

Следва да се укаже на ищците А.Д.Л. и Н.П. Л., че следва да направят отбелязване на влязлото в сила съдебно решение в Служба по вписванията – гр. Панагюрище, в шестмесечен срок от влизането му в сила.

          Така мотивиран и на основание чл. 87, ал.3 от Закона за задълженията и договорите, Панагюрския районен съд

 

Р Е Ш И :

 

УВАЖАВА иска, предявен от Н.П.Л., с ЕГН -********** и А.Д.Л., с ЕГН- ********** ***, със съдебен адрес:***- чрез адвокат Р.К. от Пазарджишка адвокатска колегия, срещу Д.И.А., с ЕГН- **********,***, като РАЗВАЛЯ договора за гледане и издръжка, сключен с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 17, том ІІ, нот. дело № 486/1991 г. по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела, с който е прехвърлен недвижим имот, представляващ: Първи етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, с площ от 72 кв.м., ½ ид. ч. от приземния етаж, ½ ид. ч. от таванското помещение и ½ ид. ч. от общите части на сградата, построена в УПИ ХV – 1538, в квартал 115 по плана на ***, при съседи: УПИ ХVІ-1541, УПИ Х-1719, УПИ ХІ-1537, УПИ ХІV-1536 и улица, и възстановява правото на собственост върху този недвижим имот на Н.П.Л., с ЕГН- ********** и А.Д.Л., с ЕГН- ********** ***, със съдебен адрес:***- чрез адвокат Р.К. от Пазарджишка адвокатска колегия.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца Н.П.Л., с ЕГН- ********** и А.Д.Л., с ЕГН- ********** ***, със съдебен адрес:***- чрез адвокат Р.К. от Пазарджишка адвокатска колегия, да направят отбелязване на влязлото в сила съдебно решение в Служба по вписванията – гр. Панагюрище, в шестмесечен срок от влизането му в сила.

ОСЪЖДА Д.И.А., с ЕГН- **********,***, да заплати на Н.П.Л., с ЕГН -********** и А.Д.Л., с ЕГН- ********** ***, със съдебен адрес:***- чрез адвокат Р.К. от Пазарджишка адвокатска колегия, сторените съдебно-Д.одни разноски в размер на 1470,69 лв. (хиляда четиристотин и седемдесет лева и шестдесет и девет стотинки), която сума представлява сбор от държавна такса в размер на 70,69 лв.(седемдесет лева и шестдесет и девет стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 1400, 00 лв.(хиляда и четиристотин лева).

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено с мотивите.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: