РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Павликени, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катина Минева
при участието на секретаря Магдалена Панова
като разгледа докладваното от Катина Минева Административно наказателно
дело № 20254140200136 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава III, раздел V ЗАНН.
Образувано е по жалба от Й. С. С., чрез адвокат Й. Ц. Й.- ***АК срещу
наказателно постановление № *** от 12.05.2025 г., издадено от И. Х. Т. началник РУ
П., ОДМВР В. Т., упълномощен със заповед № ***/28.06.2022 г. на директор ОДМВР
В. Т., с което жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от Закон
за движение по пътищата /ЗДвП/ като му е наложно административно наказание
„глоба“ в размер на 30,00 лева /тридесет лева/, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, като
съгласно Наредба №***/17.12.2012 г. /обн. в ДВ бр. 1 от 4 Януари 2013 г., в сила от
04.02.2013 г., приета от министъра на вътрешните работи/ е постановено отнемането на
10 контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление.
В депозирана въззивна жалба са релевирани оплаквания за неправилността и
незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление, твърди се, че
АУАН и наказателно постановление са издадени от некомпетентни лица, че са
издадени в нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, тъй като не съдържат
пълно описание на нарушението и на конкретните обстоятелства, при които е било
извършено, както и доказателства, които да го потвърждават. Изложени са твърдения,
че жалбоподателят не е извършил виновно административно нарушение по ЗДвП, като
неоснователно е санкциониран, оспорва се фактическата обстановка, описана в
1
санкционния акт. Отправена е молба обжалваното наказателно постановление да бъде
отменено изцяло, с присъждане на направените по делото разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат Й. Ц. Й.- ***АК, който поддържа жалбата и в допълнение
излага конкретни съображения за противоконституционност на разпоредбата на чл.
189, ал.2 ЗДвП, сочи, че същата противоречи и на нормата на чл. 14, ал. 2 НПК.
Изложени са съображения, че посочените в санкционния текст нормативни текстове
впоследствие са отменени или измени, като защитникът пледира за приложение на по-
благоприятния закон. Твърди се недоказаност на соченото административно
нарушение, касателно мястото и момента на извършването му, защитата се позовава на
липса на конкретизация на възведеното обвинение, доколкото нито в АУАН, нито в НП
е посочено превозното средство, спрямо което се твърди да е осъществена маневра
изпреварване, като сочи и че пътната маркировка в процесния участък не е изяснено
дали отговаря на изискванията на закона. Процесуалният представител сочи, че
изисканата и приложена по делото заповед не обуславя компетентността на
административнонаказващяи орган да издава наказателни постановления. Пледира за
отмяна на атакувания санкционен акт. Претендира присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя- заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да
изрази становище по фактите и приложимия по делото закон. По делото е
обективирано възражение за прекомерност, относно претендираните от жалбоподателя
разноски, инкорпорирано в съпроводително писмо с вх. № ***/04.06.2025 г.
Районен съд Павликени, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и
след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което
предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а
разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение серия GA №
***/02.05.2025 г., съставен от С. Й. Г. – мл. автоконтрольор при ОДМВР В. Т., РУ П. и
в присъствието на свидетелите В. Ц. Ц.- свидетел при установяване на нарушението и
П. Т. А.- свидетел при установяване на нарушението е констатирано, че на 02.05.2025 г.
около 16:17 часа в обл. В. Т., общ. П., с. М., ул. „***“ / ул. „***“ жалбоподателят Й. С.
С., като водач на товарен автомобил „Рено Туинго“, с ДК № ***, собственост на „***“
ООД при следните обстоятелства: на 02.05.2025 г., около 16:10 часа на път III-ти клас,
2
номер 303, км. 45+291, посока на движение към гр. П., С. управлява товарен
автомобил „Рено Туинго“, с ДК № ***, собственост на „***“ ООД, с булстат ***, като
по време на движение не съобразява поведението си с пътна маркировка тип М1 и
извършва забранена маневра изпреварване.
В акта е отразено, че са нарушена разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП- не
съобразява поведението си с пътна маркировка, като след съставянето му препис от
същия е връчен лично на въззивника, който го подписал с отбелязване, че няма
възражения.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление № *** от 12.05.2025 г., издадено от И. Х. Т. началник РУ П., ОДМВР В.
Т., упълномощен със заповед № ***/28.06.2022 г. на директор ОДМВР В. Т., с което
при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на
жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 183, ал. 3, т. 6
ЗДвП „глоба“ в размер на 30,00 лева /тридесет лева/, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП,
като съгласно Наредба № Iз2539/17.12.2012 г. /обн. в ДВ бр. 1 от 4 Януари 2013 г., в
сила от 04.02.2013 г., приета от министъра на вътрешните работи/ е постановено
отнемането на 10 контролни точки след влизане в сила на наказателното
постановление.
Препис от санкционния акт е връчен на 27.05.2025 г. лично на въззивника като
жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е
депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 02.06.2025
г., видно от пощенско клеймо на приложения към административно наказателна
преписка пощенски плик /л.6/.
Жалбоподателят Й. С. С. е правоспособен водач на МПС, категории В, М, А2,
като е санкционирана 18 пъти за нарушения на ЗДвП и подзаконовите актове по
прилагането му за периода 2019 г. – 2023 г.
На 02.05.2025 г. свидетелите С. Г.- мл. автоконтрольор при ОДМВР В.Т., РУ П.,
ОДМВР В. Т., П. А.- инспектор ДПС, при РУ П., ОДМВР В. Т., група „Криминална“ и
В. Ц.- полицейски инспектор в РУ П. участвали в специализирана полицейска
операция „линеен контрол“, на път трети клас № 303, с обхват с. М. и с. М., община П.
по линия спазване правилата за движение във връзка с изпреварването. По сигнал на
свидетелите А. и Ц. управляваният от жалбоподателя С., товарен автомобил „Рено
Туинго“, с ДК №***, собственост на „***“ ООД , ОДМВР В. Т. бил спрян от свидетеля
Г., тъй като А. и Ц. уведомили, че забелязали, че жалбоподателят И.О. осъществил
изпреварване при маркировка на пътното платно- непрекъсната линия- не установено
обстоятелство на етапа на съдебното следствие. След като установила самоличността
на жалбоподателя свидетелят Г. съставила процесния АУАН по данни на свидетелите
А. и Ц. в присъствието на жалбоподателя, на когото бил връчен препис от
3
санкционния акт.
При проведения непосредствен разпит на актосъставителя С. Г. и свидетеля П.
А. същите заявиха, че не знаят защо са призовани, а това обстоятелство обуслови
предявяването на АУАН GA № ***/02.05.2025 г., съгласно разпоредбата на чл. 284
НПК. Предупредени за наказателната отговорност по чл. 290, ал.1 НК свидетелите
изрично потвърдиха, че изложените в акта фактически констатации отговарят на
обективната действителност, както и че свидетелят Г. е автор на същия, като липсата
на спомен мотивираха с изминалия значителен период от време. Свидетелят Ц. изложи
обстоятелства, касателно осъществяваната специализирана операция принципно, но
конкретика, касателно процесното нарушение, водач, място на извършване, автомобил
и т.н. заяви, че не помни, тъй като няколко поредни дни участвал в СПО и нямал
конкретни спомени.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в
по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази
гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН
във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума
на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН е издаден от длъжностно лице в пределите на
неговата компетентност. Процесното наказателно постановление е издадено от И. Т.
началник РУ П., ОДМВР В.Т., като е посочено, че същият е упълномощен със заповед
№ ***/28.06.2022 г. на директор ОДМВР В. Т Съдът с разпореждане № *** от
06.06.2025 г. е изискал за прилагане по делото посочената заповед. Видно от
съдържанието на приетата по делото заповед, въпреки възраженията на защитата,
касателно компетентността на положилия подпис за вярно с оригинала, доколкото този
съдебен състав приема, че същата е надлежно заверена с мокър печат и мастилен
подпис, тъй като е придружена със съпроводително писмо, подписано от началник на
РУ П., ОДМВР В. Т., потвърждаващ изпращането на заверено копие на изисканата
заповед, е че със същата се оправомощават длъжностни лица от ОДМВР В. Т. да
прилагат ПАМ по чл. 171 ЗДвП. Посоченото както и изричното позоваване на заповед
№ ***/28.06.2022 г. на директор ОДМВР В. Т. в процесното наказателно
постановление, касателно материалната компетентност на издалия го, поставят в
невъзможно с нужната категоричност да се установи материалната компетентност на
4
издалия процесния санкционен акт, с оглед формалността на
административнонаказателното производство. Действително по делото е приложена и
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министър на вътрешните работи, като видно от
т. 3.8 на същата началниците на РУ при ОДМВР са определени да издават НП по ЗДвП,
но позовавайки се изрично на друга заповед в процесното наказателно постановление,
приложената по делото такава е ирелевантна. Липсата на компетентност, независимо
от нейните разновидности – материална, персонална, териториална или по време,
представлява хипотеза, граничеща с недопустим административен произвол. Органите
на изпълнителната власт могат да упражняват функциите си дотолкова, доколкото това
е предвидено в съответния нормативен или издаден въз основа на него
административен акт. Визираният порок представлява самостоятелно основаните за
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
За пълнота на изложението и макар и в настоящия случай АУАН и издаденото,
въз основа на него НП да са съставени в предвидените от чл. 34 ЗАНН давностни
срокове, отделно от констатирания вече порок на наказателното постановление,
същите не могат да доведат до законосъобразното възникване, респективно
ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивника С. и поради
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото му на
защита.
При съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото гласни
доказателствени средства, този съдебен състав не може да достигне до несъмнен
извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение,
което не е надлежно индвивидуализирано по време и място на извършване с оглед
разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, респективно в АУАН и НП,
доколкото неясно за съдебния състав остана дали се сочи, че същото е извършено в
обл. В. Т., общ. П., с. М., ул. „***“ / ул. „***“ или на път III-ти клас, номер 303, км.
45+291, посока на движение към гр. П., или пък съобразно посоченото в наказателното
постановление в с. М. на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ и на 02.05.2025 г. в
16:10 часа или в 16:17 часа.
По отношение на вмененото нарушение, свързано с неправилно извършена
маневра– изпреварване и пресичане на маркировка М1, фактическите констатации,
както в акта, така и в наказателното постановление са крайно недостатъчни- липсва
индивидуализация на пътното превозно средство, спрямо което се твърди
жалбоподателя С. да е предприел изпреварване, обстоятелство безспорно
ограничаващо правото на защита на жалбоподателя до степен опорочаваща разбиране
на въззведеното административно обвинение, като възраженията на защитата в тази
насока съдебният състав намира за основателни. Освен изложеното фактическите
констатации на актосъставителя и административнонаказващия орган не са получили и
адекватна материалноправна квалификация. Диспозицията на възприетата от
5
наказващия орган разпоредба на чл. 6, т. 1, предл. 4 ЗДвП, която повелява, че
„участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение....с пътната
маркировка“ е обща и е следвало да намери своята конкретизация посредством
задължителна привръзка към чл. 63, ал.2, т.1 ППЗДвП съгласно, който „Единична
непрекъсната линия“ - М1, на пътните превозни средства е забранено да я застъпват и
пресичат“. Подходът на административните органи е незаконосъобразен, тъй като на
практика е лишил въззивника от възможността да узнае детерминираното
административно „обвинение“ не само от фактическа, но и от корелативно
изискуемата правна страна, а това е довело до накърняване на гарантираното му от
закона право на защита. И този констатиран порок е неотстраним в съдебната фаза на
административнонаказателния процес.
При разпита си свидетелите С. Г., П. А. и В. Ц. заявиха, че не са съхранили
спомените си за конкретния случай, което макар и да е житейски оправдано, поради
естеството на изпълняваните от тях длъжности и ежедневното констатиране на
множество нарушения на правилата за движение по пътищата, то този факт
свидетелства за доказателствената необезпеченост на отразените в акта фактически
констатации, които останаха доказателствено необезпечени. Декларацията на всеки
един от свидетелите С. Г., П. А. и В. Ц., че поддържа написаното в акта не би могла да
удовлетвори изискванията за пълна и несъмнена доказаност на вмененото
административно нарушение, тъй като по този начин жалбоподателят е лишен от
възможността да вземе непосредствено участие при разпитите им, а това не само, че
ограничава драстично гарантираното му от закона право на защита, но и се
конфронтира с фундаменталния за административнонаказателното производство
принцип за състезателност по чл. 12, ал. 1 и ал. 2 НПК.
Твърдените от административните органи фактически констатации в цялост
останаха доказателствено необезпечени, поради което този съдебен състав намира, че
отговорността на въззивника е ангажирана неправилно и в разрез със закона, имайки
предвид, че в настоящото производство съответният наказващ орган е носител на
тежестта на доказване, тъй като съставеният АУАН не разполага с обвързваща
доказателствена сила /разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП противоречи на нормативен
акт от по-висша степен – чл. 84 ЗАНН във вр с чл. 14, ал. 2 НПК, поради което същата
се явява неприложима, съобразявайки и дадените задължителни указания от
върховната съдебна инстанция в очертаната насока посочено вече по-горе/.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така
протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на
административните нарушения и по налагане на административно наказание е
опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, а също така и
вмененото административно нарушение не е доказано по изискуемия от закона
6
безспорен и несъмнен начин.
Поради изложеното, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, което е самостоятелно основание за отмяната му,
но с оглед пълнота на изложението съдът изложи и доводите си касателно
неправилността му, и като такова същото следва да бъде отменено изцяло.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по извършените от
страните разноски, имайки предвид изрично отправеното искане от процесуалния
представител на жалбоподателя адвокат Й. Ц. Й.-***АК в тази насока. От
представения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че
привлеченото към отговорност лице е заплатило в брой сума в размер на 1 000,00 лева
за изготвяне на жалба против процесното наказателно постановление и за процесуална
защита и процесуално представителство, като предвид изхода на делото последният
има право на разноски. Релевираното възражение за прекомерност, от въззиваемата
страна, е неоснователно, тъй като чл. 63д, ал. 2 ЗАНН препраща в тази връзка към
член 36 от Закон за адвокатурата, въз основа на който е приета НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.).
Член 18, ал. 2 от Наредбата предвижда, че ако административното наказание е под
форма на глоба или имуществена санкция, минималният размер се определя по реда
на член 7, ал. 2 от същата. Член 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че при интерес
до 1 000,00 лева адвокатското възнаграждение е 400,00 лева. Действително
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е извън рамките на нормативно
определеното, изчислен по реда на цитираните по-горе норми, но съобразявайки вида
и количеството на извършената дейност по предоставената правна защита пред
настоящата съдебна инстанция, както и предмета на делото, този съд приема, че
претендираният размер на адвокатския хонорар от 1 000, 00 лева е адекватен и
пропорционален на действително оказаната услуга. Професионалният ангажимент се е
изразил в запознаване с материалите по делото, изготвянето на жалбата и фактически
реализирано процесуално представителство в проведените пред настоящата съдебна
инстанция две открити съдебни заседания- извън населеното място, в което е
кантората на процесуалния представител на жалбоподателя, в които активно са
събирани доказателства. Извършването на тази дейност е предполагало ангажирането
на по-сериозен като обем времеви ресурс, въпреки че фактическата и правна сложност
на съдебната процедура не се отличава съществено от обичайната с оглед предмета на
производството. Тази съвкупност от фактори, съпоставена с претендирания размер на
разноските, оправдава фиксирането им върху стойност от 1 000, 00 лева. По този
начин ще се постигне еквивалентност и баланс между обществения интерес от
справедлив съдебен процес, действителната правна и фактическа сложност на правния
спор и реалния обем от извършена работа от представляващия жалбоподателя адвокат.
Поради това този съдебен състав намира, че договореният и заплатен адвокатски
7
хонорар съответства на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закон за адвокатурата
„справедлив и обоснован“, поради което в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски в пълния договорен и заплатен от него размер, а именно 1 000,00
лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 ЗАНН, Районен
съд Павликени, IV-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № *** от 12.05.2025 г.,
издадено от И. Х. Т. началник РУ П., ОДМВР В. Т., упълномощен със заповед №
***/28.06.2022 г. на директор ОДМВР В. Т., с което жалбоподателят Й. С. С., с ЕГН
********** е санкциониран на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ като му е наложно административно наказание „глоба“ в размер на
30,00 лева /тридесет лева/, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, като съгласно Наредба №
Iз2539/17.12.2012 г. /обн. в ДВ бр. 1 от 4 Януари 2013 г., в сила от 04.02.2013 г., приета
от министъра на вътрешните работи/ е постановено отнемането на 10 контролни точки,
като незаконосъобразно и неправилно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Областната дирекция на МВР –
гр. В. Т. ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя Й. С. С., с ЕГН ********** и адрес гр. ***
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00 лева /хиляда
лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Велико Търново, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава
Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
8