ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 164
гр. Пазарджик, 02.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на втори юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело №
20215200900096 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Делото пред настоящата инстанция е приключило с Решение №
20/15.04.2022 г., с което претенциите на ищеца „А.“ ООД, ЕИК ***, против
ответника „К.“ АД, ЕИК *** по реда на чл.327, ал.1, във вр.с чл.286 ал.2 ТЗ,
във вр.с чл.79 ал.1 ЗЗД, са отхвърлени за сумата от 70 108,39 лв., като е
осъден ответника, на основание чл.294 ТЗ във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати
на ищеца сумата от 10 040,23 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на главница от 70 108,39 лв. за периода от деня следващ деня на
падежа на паричното задължение по отделните 14 бр. фактури до датата
09.04.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 70 108,39 лв. от
датата на подаване на исковата молба – 29.04.2021 г. до датата на погасяване
на вземането – 14.05.2021 г., както и сумата 821,27 лв. - сторени от ищеца
съдебно деловодни разноски.
Против така постановеното решение от страна на ответника е подадена
въззивна жалба вх. № 2739/29.04.2022 г.
От страна на ищеца е постъпила молба вх. № 2887/09.05.2022 г.,
съдържаща искане по реда на чл.248 ГПК - за изменение на крайният съдебен
акт в частта му за разноските. Изложени са съображения, че в случая
претенцията на ищеца била заведена на 29.04.2021 г., като едва на 14.05.2021
г. ответникът заплатил исковата главница от 70 108,39 лв., за която искът бил
отхвърлен. Поради тази причина и предвид изхода на спора в полза на ищеца
1
следвало да бъдат присъдени сторените от него разноски в пълен размер от
6556 лв., съгласно представения списък, вместо единствено за присъдените
821,27 лв. - съразмерно уважената част на иска, както е прието в
постановеното решение.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор, в който се излагат
доводи за неоснователност на искането. Поддържа се, че с оглед изхода на
спора пред настоящата инстанция, прилагайки разпоредбите на чл.78, ал.1 и
ал.3 ГПК, съдът присъдил сторените от страните разноски по съразмерност.
При условията на евентуалност, ако съдът приемел молбата за основателна, е
направено възражение за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение.
Съдът намира, че искането по чл.248 ГПК е подадено в законния срок
от легитимирана страна, поради което като процесуално допустимо следва да
бъде разгледано.
Съдът намира, че молбата се явява основателна.
В съдебната практика (така например Определение № 536 от 2.08.2019
г. по ч.т.д. № 1463/2019 г., II т.о. на ВКС, Определение № 511 от 29.07.2013
г. на ВКС по ч.гр.д. № 1499/2013 г., IV г.о. на ВКС и др.) се приема, че когато
ответникът е дал повод за завеждане на делото и поради негови действия в
хода на делото (например плащане на претендираната парична сума) искът
бъде отхвърлен или производството по делото бъде прекратено, разноските
следва да се присъдят на ищеца. Приема се от ВКС, че разноски в полза на
ищеца следва да се присъждат в случаите, когато искът е отхвърлен по
причина, че след завеждането му ответникът доброволно е възстановил
защитаваното с иска право или е изпълнил задължението си. Тоест, ако към
датата на предявяване на иска, претендираното вземане е било ликвидно и
изискуемо, оспорвано преди това или в хода на процеса и погасено при
висящо дело, тогава ответникът няма право на съдебно-деловодни разноски, а
напротив - дължи такива на ищеца. По същия начин се урежда въпросът за
отговорността за разноските и когато ответникът е изпълнил в хода на
процеса и поради това ищецът се е отказал или оттеглил претенцията си
(така и Определение № 277/14.05.2014 г. по ч.гр.д. № 2432/2014 г., І г.о.,
Определение № 625/24.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015 г., І т.о.; Определение
№ 388/11.07.2017 г. по ч.т.д. № 831/2017 г., ІІ т.о., Определение
№ 626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г., IV г.о.-на ВКС и др.).
2
Аналогична е и настоящата хипотеза.
Претенцията за исковата главница е отхвърлена от съда по причина, че
сумата е била погасена чрез плащането й в хода и след завеждане на делото. В
мотивите на решението, съдът е изложил ясни мотиви, приемайки, че
процесните вземания за главницата по издадените фактури са били изискуеми
в деня, следващ деня на падежа на паричното задължение до датата
09.04.2021 г., която е предхождала както датата на предявяване на иска
(29.04.2021 г.), така и датата на последвалото плащане на задължението от
страна на ответника (14.05.2021 г.), извършено в хода на вече висящото
съдебно производство. Ето защо и съобразявайки цитираната по-горе
практика на ВКС, се налага извода, че ответникът е дал повод за завеждане на
делото, поради което и следва да понесе отговорността за сторените от ищеца
разноски в пълен размер. Изложеното налага ревизия на съдебния акт по реда
на чл. 248 ГПК в така посочения смисъл.
Съдът приема, че възражението на ответника по реда на чл.78, ал.5 ГПК
е направено още в съдебното заседание и същото не се явява преклудирано.
По този въпрос преценката на съда е, че в конкретния казус следва да
бъде приложена разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, като се уважи възражението
за прекомерност на заплатеното от ищеца адв. възнаграждение. Настоящото
производство действително не се отличава с особена фактическа и правна
сложност, поради което съдът прима, че хонорара следва да бъде намален до
минималния предвиден размер с оглед защитимия материален интерес, който
съгласно изискванията на чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ, възлиза на 2934,45 лв. и
който според съда се явява напълно адекватен за обема на предоставеното
процесуално представителство, защита и съдействие по конкретното дело.
Предвид на изложените съображения решението в частта за разноските
следва да бъде изменено, като в полза на ищеца бъдат присъдени разноски в
общ размер на 6290,45 лв., от които 2934,45 лв. – адв. възнаграждение,
намалено по реда на чл. 78, ал.5 ГПК; 3206 лв. – заплатена ДТ и 150 лв. –
депозит за вещо лице.
Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ИЗМЕНЯ Решение № 20/15.04.2022 г., постановено по т.д. № 96/2021
г. в частта за разноските, като
ОСЪЖДА „К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление област П., гр.Септември, ул.„ Л.К.“ № ** ДА ЗАПЛАТИ НА
„А.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.Г., бул.„ С.“ № **, сумата от 6 290,45 лв., представляваща
общ размер на сторените от ищеца разноски по делото, от които 2934,45 лв. –
адв. възнаграждение, намалено по реда на чл.78, ал.5 ГПК; 3 206 лв. –
заплатена ДТ по делото и 150 лв. – депозит за вещо лице.
Определението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик:_______________________
4