РЕШЕНИЕ
№ 701
гр. Кюстендил, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20221520100704 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част Втора – Общ исков процес от
Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по искова молба, депозирана от БНП***********., П., рег.№ ****
чрез БНП П. П. Ф. С.А. – клон Б., ЕИК ****, гр. С., ж.к. „М.“ 4, Бизнес Парк С., сгр.
14, представлявано от Д.Д., чрез юрисконсулт Н. М., против Е. В. Д..
В исковата молба се сочи, че със съобщение по ч.гр.д. № 115 от описа на КРС
за 2022 г. на ищеца била дадена възможност да установи дължимостта на вземането си,
което било обективирано в издадената в посоченото производство заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Това обусловило и интереса му
от водене на настоящото дело.
Твърди се, че вземането на ищеца се основавало на сключен между страните на
20.07.2018г. Договор за потребителски паричен кредит № *****, по силата на който
кредиторът се съгласил да отпусне на отверника, под формата на кредит, сума в размер
на 5000,00 лв., която следвало да се върне в срок от 53 месеца – до 20.12.2022г., с
размер на всяка от погасителните вноски от 212,65 лв.
Сочи се, че процесната сума била преведена по посочена от Д. в договора
банкова сметка.
Ответникът не изпълнявал задълженията си съобразно договорните изисквания,
като преустановил обслужването по кредита, считано от 20.08.2020 г. Към сочената
дата били заплатени 18 месечни погасителни вноски.
Ето защо, от 20.09.2020г., вземането по процесния кредит станало изцяло
изискуемо в съответстие с предвиденото в чл. 5 от Договора, за което кредиторът
изпратил изрично уведомление до длъжника.
1
Поради изпадането на ответника в забава, същият дължал и обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода на забавата.
Предвид изложеното се поддържа искане да бъде постановено съдебно
решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че в
полза на БНП П. П. Ф. С.А. чрез „БНП П. П. ф.“ С. А., клон Б., ЕИК *****, гр. С., ж.к.
„Мл.“ 4, Бизнес Парк С., сгр. 14 съществува вземане срещу Е. В. Д., ЕГН: **********,
с адрес: гр. К., ул. „Г.“ № * на осн. Договор № ****** от 20.07.2018г., за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение в производството по ч.г.р.д №
115/2022 от описа на КРС, а именно: 4177,52 лв. – главница; 160,28 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 20.08.2020. до 20.09.2020г. (спр. л. 41 от делото,
ведно с протоколно Определение на съда от 05.10.2022г., с което се изменя проекто-
доклада по см. на чл. 140 от ГПК); 562,73 лв. – мораторна лихва за периода от
20.09.2020г. – 16.01.2022г., както и законна лихва за забава от датата на завеждане на
заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и сторените разноски в настоящото и заповедното производства,
а при частично уважаване на иска – присъждането им по съразмерност и след
компенсация.
Прави се и искане за постановяване на неприсъствено решение, ако са налице
предпоставките за това.
В условията на евентуалност, в случай, че установителният иск бъде отхвърлен
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, се предявява осъдителен иск за
същите суми и на същото основание.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК НЕ Е депозирала писмен отговор
чрез назначения й особен представител – адв. С..
В съдебно заседание исковата претенция се поддържа посредством
предварително депозирано от ищеца становище в посочения смисъл, а ответникът,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител, без да е направено искане за
разглеждането на делото в негово отсъствие.
С оглед процесуалното му поведение ищецът сочи, че са налице предпоставките
на чл. 238 и сл. от ГПК и моли за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът е приел молбата за основателна, приключил е съдебното дирене, дал е ход
на устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови неприсъствено
решение.
За прецизност отново следва да се посочи, че са налице формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, а именно: ответната страна е получила препис от исковата
молба и приложенията към нея (връчени 14.06.2022 г.) с указание да подаде писмен
отговор в едномесечен срок, както и за последиците при непредставянето на такъв.
Въпреки това отговор не е постъпил. Наред с това, макар и редовно призована, не се
явява в първото заседание по делото (призовката е връчена на 12.08.2022г.) и не се
представлява. Не е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, макар и
изрично да са указани последиците от предприетото процесуално поведение.
Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове
са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
2
представените доказателства.
С оглед изложеното и процесуалното бездействие от страна на ответника, съдът
приема, че исковата претенция е основателна и ще бъде уважена в претендирания
размер.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не
се мотивира по същество, поради което съдът не излага подробни съображения.
Предвид основателността на главната претенция не се дължи произнасяне на
съда по заявената такава в условията на евентуалност.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените разноски по
настоящото производство. Т.к. страната е била представлявана от юрисконсулт,
производството по делото е приключено в едно заседание, в което е уважено искането
за постановяване на неприсъствено решение, а към датата на постановяване на
настоящото решение разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК в редакция по ЗИДГПК,
обн.ДВ, бр.8/24.01.2017 г. е влязла в сила, размерът на възнаграждението му следва да
се определи съгласно чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100,00 лв. Доказани
са и разходи за платена държавна такса в размер на 157,26 лв. (л. 22 и л. 31 от делото).
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство, вкл. и
разноските за него, с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК и изхода от делото, ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски, които към този
момент и с оглед заявените претенции в исковото производство, са в общ размер на
179,76 лв. – 129,76 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е. В. Д.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „Г.“ № * дължи и следва да заплати на БНП П. П.
Ф. С.А. чрез „БНП П. П. Ф.“ С. А., клон Б., ЕИК *******, гр. С., ж.к. „Мл.“ 4, Бизнес
Парк С., сгр. 14, на осн. Договор № ****** от 20.07.2018г., сумите, както следва:
4177,52 лв. – главница; 160,28 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.08.2020 г.
до 20.09.2020г.; 562,73 лв. – мораторна лихва за периода от 20.09.2020г. – 16.01.2022г.,
както и законна лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на
заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК (21.01.2022г.) до окончателното
изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в производството по ч.г.р.д № 115/2022 от описа на КРС
ОСЪЖДА Е. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „Г.“ № * да заплати на
БНП П. П. Ф. С.А. чрез „БНП П. П. Ф.“ С. А., клон Б., ЕИК *****, гр. С., ж.к. „Мл.“ *,
Бизнес Парк С., сгр. **, сумата в размер 257,26 лв. (двеста петдесет и седем лева и
двадесет и шест стотинки), представляваща деловодни разноски за настоящото
производство, както и сумата в размер на 179,76 лв. (сто седемдесет и девет лева и
седемдесет и шест стотинки) - деловодни разноски, направени в хода на заповедното
производство по ч.гр.д. № 115/2022 г. на КРС.
3
Решението не подлежи на обжалване - арг. от разпоредбата на чл. 239, ал. 4
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4