О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
20.12.2018 г., гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД, VII
граждански състав, в закрито заседание на двадесети декември 2018 година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
като разгледа гр. дело № 6350 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл. 389 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/.
Образувано
е по искова молба от „Микса” ЕООД, със седалище в гр. Стара Загора срещу Г.С.В.,
за заплащане на сумата от 4869,13 лв., представляваща покупната цена по договор
за покупко-продажба на допълващ фураж за дойни крави. След изправяне на
нередовностите на исковата молба ищецът е поискал допускане на обезпечение на
предявения от него иск чрез налагане на запор върху
вземанията на ответника в Общинска банка.
Твърди се, че
ответникът не е изпълнил задължението по договора за покупко-продажба на
допълващ фураж за дойни крави като не е заплатил покупната цена. Искането за
допускане на обезпечение е обосновано с твърдение, че с оглед размера на
претендираната сума има реална опасност до приключването на спора ответникът да
се разпореди по искане на други кредитори или по своя почин с притежаваните от
него имоти, вещи и пари. По този начин за ищеца щяло да бъде невъзможно или
силно ще се затрудни осъществяването на правата по едно евентуално осъдително
решение. Затова моли, съдът да допусне
обезпечение на иска чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника в
посочената банка.
По молбата
съдът намира следното:
Съгласно
чл. 391 ГПК, за да се допусне обезпечение, е необходимо да са налице няколко
предпоставки: ищецът да има право на обезпечение на иска, т.е. искът да е
допустим и вероятно основателен, и да е налице интерес от обезпечаване на иска,
което ще рече, че без обезпечаването за ищеца ще бъде невъзможно или ще се
затрудни осъществяването на правата по решението. Целта на обезпечаването на
иска е или да осигури, докато спорът е висящ, осъществяване на неоснователно
отричаното право, или да попречи да се осъществи неоснователно претендирано
право.
Преценката дали са налице
предпоставките за допускане на обезпечението, вкл. и за наличието на
обезпечителна нужда, се извършва от съда винаги конкретно с оглед данните по
делото. Уеднаквяването на съдебната практика чрез определяне на общовалидни
критерии за наличието на обезпечителна нужда не би държало сметка за
спецификата на всеки отделен случай / определение № 1/5.01.2018 г. на ВКС по к.ч.гр.
д. № 4978/2017 г., определение № 407/24.06.2014 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 1770/2014
г.; определение № 143/18.02.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 63/2013 г./.
Разпоредбата на чл. 391, ал.1 ГПК
определя обезпечителната нужда като невъзможност или затруднение в
осъществяването правата на ищеца, като преценката за наличието на някое от тези
обстоятелства е предоставена на съда, разглеждащ молбата за допускане на
обезпечението и се осъществява с оглед данните по делото за всеки конкретен
случай /определение № 143/18.02.2013 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 63/2013 г./.
В
настоящия случай от доказателствения материал се установява, че искът е
допустим и вероятно основателен. Към молбата са приложени даказателства
/фактури/, от които може да се направи предположение за вероятната
основателност на претенциите. Поисканата обезпечителна мярка – запор на банкови
сметки на ответника до размера на задължението, съдът намира за допустима и
съответстваща на обезпечителната нужда на молителя, тъй като става дума за
парично задължение. Следва да се посочи, че срокът за плащане е настъпил преди
повече от половин година от възникване на задължението.
В
допълнение следва да се посочи, че съгласно определение №185/08.04.2015 на ВКС
по ч.т.д. дело № 532/2015 г., II т.о., молителят не е задължен да доказва, че
без допускане на обезпечението ще бъде затруднено осъществяването на правата му
по бъдещо положително за него осъдително решение за парично вземане, тъй като
обезпечителната нужда в този случай съществува по презумпция. Нуждата от налагането
на избраната от ищеца по иска обезпечителна мярка не се определя от
имущественото състояние на ответника към момента на предявяване на исковете, а
от вероятността неговите активи да намалеят в хода на исковото производство
поради действия на разпореждане от негова страна или поради други
обстоятелства, настъпването на които не се дължи на неговото поведение.Тази
практика е възпроизведена и в много други актове на ВКС.Така например в
определение № 471/03.10.2016 г. на ВКС по ч.т.д. № 1440/2016 г., II т.о., се
казва, че по въпроса за преценката на
съда за наличието на обезпечителна нужда е създадена последователна практика на
ВКС, вкл. и задължителна такава, в която се приема, че тази преценка е винаги
конкретна, с оглед специфичните за делото факти, но също така изрично се
отбелязва, че при липса на данни, които я опровергават, нуждата се предполага.
Същите мотиви са изложени и в определение № 350/8.07.2016 г. на ВКС по ч.т.д. №
1027/2016 г., II т. о. В определение №130/09.03.2016 на ВКС по ч.т.д. №11/2016
г. II т.о. също се сочи, че „обезпечителната нужда се презумира, когато предмет
на обезпечавания иск е парично вземане, включително и независимо от неговия
размер, при липса на явни данни, които да я опровергават“. В настоящия случай
такива данни не са налице.
В определение № 8/11.01.2010 г. на
ВКС по ч.т.д.888/2009 г. I т.о. се приема, че една позитивна оценка на
решаващия съд може да бъде обусловена от характера на защитимото материално
право – парично вземане, както и на данните по делото за демонстрирано
процесуално поведение на ответника. В конкретния случай ответникът не е
изпълнил задължение,произтичащо от търговска сделка за срок повече от две
години от възникването на изискуемостта на вземането, има образувано против
него друго гражданско дело, което говори за финансова невъзможност или за нежелание да се изпълни
задължението-това обстоятелство само по себе си обуславя наличието на
обезпечителна нужда. Да се изисква от молителя да доказва детайлно как точно
ще бъде невъзможно да осъществи правата
си по решението или как те ще се затруднят означава да се възложи върху него
доказателствена тежест да доказва бъдещи евентуални събития, които могат да
настъпят много години след молбата за налагане на обезпечителна мярка. Това очевидно
е невъзможно, още повече, че финансовото състояние на ответната страна е
защитено от търговска и банкова тайна,
Да се изисква от молителя да доказва детайлно как точно ще бъде невъзможно да осъществи правата си по
решението или как те ще се затруднят в бъдеще означава да се възложи на
молителя непосилна доказателствена тежест, а това би довело изцяло до
обезсмисляне и неприлагане на института на обезпечаване на иска /desuetudo/ -
явно е, че тълкуването на закона в този смисъл противоречи на целта на закона
/чл.46 ал.2 от Закона за нормативните актове/.
Поисканата обезпечителна мярка е
достатъчно индивидуализирана с посочването на банката, в която са разкрити
сметки на ответника без да е необходима конкретизация на броя и номерата на
сметките,тъй като с установения специален ред по чл. 62 от Закона за кредитните
институции за разкриване на банковата тайна достатъчно за изпълнение на
наложената обезпечителна мярка е да е посочена банката, в която длъжникът има
разкрити сметки /определение №8/11.01.2010 г. на ВКС по ч.т.д.888/2009 г. I
т.о./. Отделно от
това следващо място, съдът намира, че исканата обезпечителна мярка е подходяща
и същата съответства на характера на търсената с предявяване на иска правна
защита. В молбата недвусмислено е посочен размерът на претендираната сума, до
размер на която съдът намира, че може да се запорират банковите сметки в
Общинска банка, поради което налагането на запора не може да се разглежда като
„репресивна мярка”.
Мотивиран
от горното, Старозагорски районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА на
основание чл. 389, ал. 1 ГПК обезпечение
на иска на „Микса” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора,
ул. „Георги Апостолов“, № 14, вх. „А“ ет 4, ап. 7, ЕИК: *********, срещу Г.С.В.,
ЕГН: ********** и адрес: ***, за присъждане на суми по договор за
покупко-продажба на допълващ фураж за дойни крави до размера на общо 4537,87 лв. за главница и за сумата от 331,26 лв. мораторно обезщетение по
фактура с №
**********/22.03.2018 г. и фактура № **********/26.03.2018 г. или за сумата в общ размер на 4869,13
лв., чрез налагане на запор
върху вземанията на Г.С.В., ЕГН: ********** към „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД.
Да се
издаде обезпечителна заповед.
Определението може да бъде
обжалвано пред Старозагорски окръжен съд в седмичен срок, който за молителя
тече от връчването му, а за ответника – от деня, в който му е връчено съобщение
за наложената обезпечителна мярка от съдебен изпълнител.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: