№ 6277
гр. ..., 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110135851 по описа за 2022 година
Ищецът .... е предявил осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да му заплатят сумите както следва:
Л. М., родена на ... г. - сумата от 1464,25 лева за главница за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот находящ се в ...., аб. № ..., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 04.07.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, 312,75 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до
28.10.2021 г., 8,91 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от
м.10.2018 г. до м.04.2019 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 04.07.2022 г . до окончателното изплащане на вземането и 0,34 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до
28.10.2021 г., С. М., родена на .... г. - сумата от 366,06 лева за главница за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот находящ се в ...., аб. № ..., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 04.07.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, 78,17 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
15.09.2019 г. до 28.10.2021 г., 2,23 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за
периода от м.10.2018 г. до м.04.2019 г. ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 04.07.2022 г . до окончателното изплащане на вземането и
0,59 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.12.2018 г. до 28.10.2021 г. и А. М., родена на ... г. - сумата от 366,06 лева за главница за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в ...., аб. № ..., ведно със законната
1
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.07.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, 78,17 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
15.09.2019 г. до 28.10.2021 г., 2,23 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за
периода от м.10.2018 г. до м.04.2019 г. ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 04.07.2022 г . до окончателното изплащане на вземането и
0,59 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.12.2018 г. до 28.10.2021 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане, защото ответниците имат качеството на потребител на ТЕ, тъй като са
собственици на топлоснабден имот, който придобили по наследство от своя съпруг и баща.
Поддържат, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като изпада
в забава след публикуван на сметките на интернет страницата на продавача и изтичане на
срока за плащане. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово
разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради
което ответната страна е в забава.. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответниците чрез назначения им особен представител адв. Й., който оспорва исковете като
неоснователни. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да
бъде отхвърлена.
Третото лице помагач на страната на ищеца .... не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа страна следното:
Предявени за разглеждане обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
докаже, че всеки ответник е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът
му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава.
В тежест на ищеца е с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на
2
потребител на ТЕ на ответниците е да установи, че имотът е бил собственост на
наследодателя на ответниците, както и факта, че същите имат качеството на наследници на
лицето според приложимото материално право към наследяването (чл. 89, ал. 2 КМЧП във
вр. с чл. 91, т. 2 от КМЧП).
При доказване на сочените предпоставки, в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили задължението си чрез плащане.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, както безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са
приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са
публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата, изготвяне
на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ, че имотът е топлофициран и
за него е извършвана услугата дялово разпределение за процесния период, стойността на
доставената топлинна енергия и на цената на дяловото разпределение, както и че
ответниците са приели наследството на техния баща.
С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е
обстоятелството, възникнало ли е вземането в сочения размер за главниците и лихвите при
оспорено качество на потребител на топлинна енергия на ответниците.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС, освен посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато
между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното
предприятие.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
С оглед изложената правна рамка, в конкретния случай се установява, че за периода,
за който е възникнало задължението за заплащане на топлинна енергия - м.05.2018 г. до
3
м.04.2019 г., .. М., арменски гражданин, роден на 11.03.1948 г. в Армения, е бил собственик
на недвижим имот, представляващ апартамент № 2, в гр. ..., в сграда на груб стоеж, от три
входа, находяща се в гр. ...., в дворно място с площ 2720 кв. метра, съставляващ УПИ III-444,
от квартал 18, с административен адрес ... От събраните по делото доказателства
действително се установява, че ответниците по исковете Л. М., А. М. и С. М., са извършвали
разпоредителни сделки и идеални части от апартамент № 2 в периода след исковия -
м.10.2019 г., но не се установява те да са приели пасива на наследството на .. М., според
приложимото материално право към наследяването (чл. 89, ал. 2 КМЧП във вр. с чл. 91, т. 2
от КМЧП), част от което са вземанията на ищцовото дружество за неплатена топлинна
енергия за периода до м. 04.2019 г.
Ето защо доколкото не се установява без съмнение, че ответниците отговарят за
задължението, произтичащо от облигационно отношение с техния наследодател, възникнало
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г.,
предявените искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски не следва да се
присъждат.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в ....,
срещу Л. М., гражданин на ...., родена на ... г., искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от
1464,25 лева за главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в ...., аб. № ...,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.07.2022
г. до окончателното изплащане на вземането, 312,75 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.09.2019 г. до 28.10.2021 г., 8,91 лева - стойността на услуга
„дялово разпределение“ за периода от м.10.2018 г. до м.04.2019 г. ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.07.2022 г . до окончателното
изплащане на вземането и 0,34 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 28.10.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в ....,
срещу С. М., гражданин на ...., родена на .... г. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от
366,06 лева за главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в ...., аб. № ...,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.07.2022
4
г. до окончателното изплащане на вземането, 78,17 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.09.2019 г. до 28.10.2021 г., 2,23 лева - стойността на услуга
„дялово разпределение“ за периода от м.10.2018 г. до м.04.2019 г. ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.07.2022 г . до окончателното
изплащане на вземането и 0,59 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 28.10.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в ....,
срещу А. М., гражданин на ...., родена на ... г., искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от
366,06 лева за главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в ...., аб. № ...,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.07.2022
г. до окончателното изплащане на вземането, 78,17 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.09.2019 г. до 28.10.2021 г., 2,23 лева - стойността на услуга
„дялово разпределение“ за периода от м.10.2018 г. до м.04.2019 г. ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.07.2022 г . до окончателното
изплащане на вземането и 0,59 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 28.10.2021 г.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5