№ ......, 22.01.2021 г., гр. Пазарджик
РАЙОНЕН СЪД
ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, в закрито заседание проведено на двадесет и
втори януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Ангел Ташев
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 2039 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод редовна
и допустима искова молба от „Булгариан гарденс“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, 1113, ул. „Димчо Дебелянов“ 10, бл. 86, вх. А, ап. 1, представлявано от
управителя Весела Александрова Николчовска, ЕГН **********, със съдебен адрес и
адрес за съобщения чрез процесуален представител адв. И.Б. *** тел. +359
*********, ел. поща: ************@*****.***, против
Т.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***.
Обстоятелства, на които ищецът основава
претендираното право и предявения иск:
В исковата молба и уточнителната искова
молба се твърди, че между страните е възникнало облигационното правоотношение
по силата на устен договор за заем, във връзка с който на 19.08.2015 г. ищцвото
дружество предоставило
заем на ответницата в размер на 20 000 лева, като сумата била преведена по
банков път. Сочи се, че въпреки поканите ответницата не върнала заемната сума.
В условията на евентуалност се твърди, че в случай, че съдът приеме, че между
страните не е сключен договор за заем, то ответницата се обогатила
неоснователно с претендираната сума.
Във връзка с изложените твърдения се
иска от съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответницата да заплати
на ищеца сумата от 20 000 (Двадесет хиляди) лева, предадена на ответницата по
силата на заем, ведно със законната лихви от завеждане на делото до
окончателното плащане. В условията на евентуалност се иска от съда да осъди
ответницата да заплати процесната сума на ищеца, тъй като се обогатила с нея
неоснователно, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба. Претендират
се разноски.
Правна квалификация:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД.
Правното основание на евентуално
съединената претенция е чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. /Определение № 260192/17.12.2020
г. постановено по в.гр.д. № 833/2020 по описа на ОС Пазарджик/.
Обстоятелства, на които ответницата
основава възраженията си:
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез
пълномощника си адвокат К.В.Г.,***, със съдебен адрес:***, офис 9, депозира
отговор, в който изразява становище за допустимост и неоснователност на
исковите претенции.
Не оспорва, че ищцовото дружество е
превело по банковата й сметка сумата от 20 000 лева. Оспорва да е сключен
между страните договор за заем.
Относно предявения иск в условията на
евентуалност и сочи следното:
Твърди, че основанието за получаване на
сумата от 20 000 лева от Т.М. са договорни отношения между „Тиже” ООД и
„Булгариан Гарденс” ЕООД. В подкрепа на горното сочи, че Весела Николчовска -
управител на ищцовото дружество е съпруга на Владимир Николчовски, а Т.М. е
съпруга на Георги Мичев. Сочи се, че последният е управител на търговското
дружество „Тиже” ООД, което извършвало
търговска, производствена и изследователска дейност в областта на натурални
сатурирани безалкохолни напитки, нискоалкохолни напитки, плодови вина и подобни
продукти. Излагат се твърдения, че през пролетта на 2015 г. Владимир
Николчовски предложил на Георги Мичев - „Тиже” ООД да разработи плодови напитки
и нискоалкохолни вина, които Владимир Николчовски да представи на пазара в
Холандия и съседни държави, като търговските отношения да се развиват между
„Тиже” ООД и „Булгариан Гарденс” ЕООД. Сочи, че двете дружества били в
договорни отношения от пролетта на 2015 г., като на 19 Август 2015 г. по банковата
сметка на Т.М. *** 000 лева, като аванс на „Тиже” ООД за уговорената съвместна
работа, като тези парични средства били използвани за търговската дейност на
„Тиже” ООД, не само за производството, но и за изплащане на текущи задължения.
Твърди се, че процесната сума била преведена по сметката на ответницата, тъй като банковата сметка на „Тиже” ООД била
запорирана.
Излагат се твърдения, че бизнес плана не
проработва по редица обстоятелства и Владимир Николчовски поискал да му се
върне разликата между преведените 20 000 лева и стойността на получената от
него лично стока от „Тиже” ООД. Изплатени били на Владимир Николчовски в
периода от Август 2016 г. до Януари 2018 г. общо 6 000 лева превеждани от
Георги Мичев, Т.М. и Радослав Симонов. Лично Владимир Николчовски бил получавал
в с. Свети Спас, общ. Долна баня от производствената база на „Тиже” ООД плодови
напитки, като приблизителната стойност на получените от Николчовски продукти
предадени му от „Тиже” ООД били в
порядъка на 15 000 лева.
Доказателствени искания:
Представените от ищеца писмени
доказателства следва да бъдат допуснати до събиране като допустими, относими и
необходими.
По делото липсват въведени, неподлежащи
на доказване факти, по смисъла на чл.154, ал.2 и чл.155 ГПК.
На основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК БЕЗСПОРНО между страните и ненуждаещо
се от доказване е, че ищцовото дружество е превело на 19.08.2015 г. по банковата
сметка на ответницата сумата от 20 000 лева.
На основание чл.146, ал.1, т.5, вр. ал.2 ГПК съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и чл.154, ал.1 ГПК
всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тези факти.
Следва да се
укаже на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи наличието на
валиден договор за заем между страните, с предмет исковата сума, предаване на
заемната сума на заемателя, отправяне на покана до заемателя да върне сумата. По евентуално съединената претенция ищецът
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че процесната сума
е излязла от патримониума му; тя да е постъпила в имуществения комплекс на
ответника и това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на
ответника е без основание.
Ответникът
трябва да установи, че е върнал процесната сума или, че я е получил на валидно
правно основание, както и възраженията си направени в ОИМ.
На основание чл.140, ал.3 ГПК, следва да
се напътят страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
Мотивиран от горното и на основание
чл.140 от ГПК, РС Пазарджик
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА
производството
по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.03.2021 год. от 11:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение, а на ищеца и от
отговора на исковата молба.
СЪОБЩАВА
на
страните проекта си за доклад по делото.
ДОПУСКА
представените
с исковата молба писмени доказателства.
НА
ОСНОВАНИЕ чл.146, ал.1, т.3 ГПК БЕЗСПОРНО между страните и ненуждаещо се от
доказване е, че ищцовото дружество е превело на 19.08.2015 г. по банковата
сметка на ответницата сумата от 20 000 лева.
УКАЗВА
на
страните, че всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които
основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА на ищеца, че носи
доказателствената тежест да установи наличието на валиден договор за заем между
страните, с предмет исковата сума, предаване на заемната сума на заемателя,
отправяне на покана до заемателя да върне сумата. По евентуално съединената претенция ищецът следва
да докаже при условията на пълно и главно доказване, че процесната сума е
излязла от патримониума му; тя да е постъпила в имуществения комплекс на
ответника и това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на
ответника е без основание.
УКАЗВА на ответника, че носи доказателствената
тежест да установи, че е върнал процесната сума или, че я е получил на валидно
правно основание, както и възраженията си направени в ОИМ.
ПРИКАНВА страните към
спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ за извънсъдебно
уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при
постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила решение, а при
приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78,
ал. 9 от ГПК.
УКАЗВА на ответника, че на
основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако
не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
УКАЗВА на ищеца, на
основание чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, последиците по чл. 238, ал. 2 от ГПК, че
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Определението е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: