О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 339
гр.Бургас, 09.11.2020
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателно отделение, в закрито съдебно
заседание на девети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Яни Гайдурлиев
ЧЛЕНОВЕ: Цвета
Попова
Ангел Гагашев
като
разгледа докладваното от съдия Попова ВЧН дело № 167 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 8 НПК.
С определение № 3 от 2.01.2020 г.,
постановено по ч.н.д.№ 5866/2019 г., Бургаският районен съд на основание чл.
243, ал. 6, т. 1 НПК е потвърдил постановление на Районна прокуратура - гр.
Бургас от 2.12.2019 г., с което е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 61/2019 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура -
гр. Бургас, пор. № 2373/2016 г. по описа на БРП, водено за престъпление по чл.
209, ал. 1 вр. чл. 26 НК.
Срещу това определение са подадени жалби
от Н.Н. Ч., ЕГН ********** и от П.Й.Й., ЕГН **********, чрез повереника адв.
Любима Бургазлиева от АК-Русе. В жалбите се излагат съображения за необоснованост
на съдебния акт. Претендира се неговата отмяна и връщане на делото на прокурора
с указания по приложение на закона.
Съдебният състав, след като се запозна
с подадените жалби и с материалите по делото и като съобрази закона, намира
следното:
Досъдебно производство № 61/2019 г. по
описа на ОСлО при Окръжна прокуратура гр. Бургас се води за престъпление по чл.
209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. В хода на разследването са разпитани свидетели,
събрани са писмени доказателства, извършени са графическа експертиза (т. 4, л.
55-57), експертиза по техническо изследване на документи (т. 4, л. 59),
съдебно-почеркова експертиза (т. 5, л. 63-68). Няма привлечено лице като
обвиняем.
След приключване на разследването
прокурорът е прекратил наказателното производство, като е приел, че не са
събрани доказателства за осъществен състав на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. В постановлението по чл. 243 НПК е посочено, че се констатира наличие на
неуредени гражданскоправни взаимоотношения между представителя на „Д. м.“ ЕООД-
С. И., и свидетелите - контрагенти по договорите за изработка, които могат да
бъдат решени по друг процесуален ред, но не и със средствата на наказателния
процес.
Районният съд изцяло е възприел изводите
на прокурора и с определение № 3 от 2.01.2020 г. по ч.н.д. № 5866/2020 г. е
потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство. Това
определение е предмет на въззивната проверка.
Пострадалият А. Н. не е обжалвал
постановлението за прекратяване на наказателното производство, а пострадалите М.
К. и С. П. не са упражнили правото си на жалба срещу определението на районния
съд, поради което по отношение на тях актът на първоинстанционния съд, респ.
постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила.
Затова въззивният съд няма да обсъжда доводите в жалбите на Н. Ч. и П.Й.
относно съставомерност на деянията спрямо посочените по-горе три лица.
На досъдебното производство е
установено, че на 13.10.2015 г. бил сключен писмен договор за изработка между
„Д. м.“ ЕООД, представлявано от управителя С. И., в качеството на изпълнител, и
Н. Н. Ч., в качеството на възложител. Съгласно договора изпълнителят приемал да
извърши възложената му работа – изработка на кухненски мебели, доставка и
монтаж на ел. уреди за вграждане, мивка и батерия. Уговореното възнаграждение
било 2217.00 лева, като свид. Ч. платила същия ден капаро в размер на 1727.00
лева. Останалата сума трябвало да бъде платена при монтажа на изработените
вещи, за което бил определен срок – до 31.10.2015 г. (т. 4, л. 33-34).
Свидетелят Стойчо Иванов изработил
мебелите и поръчал електрическите уреди, мивката и батерията. Въпреки това той
не доставил на възложителя мебелите и уредите за вграждане, като всяка една от
страните по договора твърди, че неизпълнението е по вина на другата страна.
Впоследствие И. продал мебелите на свид. С. И. и анулирал заявката за ел.
уредите, мивката и батерията, която бил направил в „Л. г.“ АД.
На 12.11.2015 г. бил сключен договор за
изработка между „Д. м.“ ЕООД и свидетеля П.Й.. Последният възложил на
дружеството, управлявано от свид. С. И. да изработи кухненски мебели и
гардероб, за което следвало да заплати възнаграждение в размер на 2620.00 лева.
При сключването на договора свид. Й. платил сумата от 1400.00 лева, като
останалата част от договореното възнаграж-дение следвало да бъде платена при
монтажа на мебелите. Определеният срок за изпълнение бил един месец – до
12.12.2015 г. (т. 4, л. 41-42).
Свид. С.И. не изпълнил възложената
работа, като обяснил на възложителя, че имал много поръчки. На 11.01.2016 г. И.
заявил на свид. Й., че имал финансови затруднения и го помолил да му плати
останалата част от уговореното възнаграждение. Същия ден свид. П.Й. предал на С.
И. сумата от 1200.00 лева, като последният саморъчно отразил това обстоятелство
върху обратната страна на втория лист от договора. Свид. И. използвал
получената сума за изработване на мебели на друг възложител и няколко пъти
определял нови срокове по договора със свид. Й.. Този договор така и не бил
изпълнен. И. не възстановил заплатената сума на възложителя.
От изложените фактически обстоятелства
се установява по несъмнен начин, че свид. С. И. не е изпълнил задълженията си
по договорите за изработка, сключени с Н. Ч. и П.Й.. Това обаче не е
достатъчно, за да бъде квалифицирана деятелността му като измама по смисъла на
НК. Наказателната отговорност на И. може да бъде ангажирана, при положение че
той е използвал договорните отношения с измамлива цел, без реално да има
възможност да изпълни договорите или без да има намерение да изпълни
задълженията си по тях.
От събраните по делото доказателства се
установява, че свид. С. И. се е занимавал с изработване на мебели и е имал
възможност да изпълнява сключените договори за изработка. Този извод се извежда
от показанията на свидетеля Н. Р., служител в „А.“ ЕООД- дружество, извършващо
търговия с материали за производство на мебели, разкрой и кантиране. Според
неговите показания С. И. бил клиент на „А.“ ЕООД, като винаги отивал в офиса на
дружеството с готови размери (т. 1, л. 19). Свид. И. изработвал мебелите и бил
препоръчван от негови клиенти на техни познати. За това свидетелства Е. В.,
която му възложила изработката на легло с ракла и етажерка. И. изработил
мебелите и ги монтирал, макар и със забава от два месеца (т. 1, л. 20).
На следващо място, в случая липсват
доказателства, че С. И. не е имал намерение реално да се задължи по
постигнатите договорености и условия на сделките. И. е сключвал договорите в
писмена форма, въпреки че договорът за изработка е неформален и за
действителността му не е предвидена форма. Във всеки от договорите той е
посочвал коректно данните на дружеството - изпълнител, както и ползвания от
него телефонен номер, поставял е отпечатък от оригиналния печат на „Д. м.“ ЕООД
(т. 4, л. 59), отразявал е точния размер на получените суми. Наред с това, от
приложеното по делото писмо изх. № 158/16.08.2018 г., издадено от „Л. г.“ АД се
установява, че на 27.10.2015 г., тоест две седмици след сключването на договора
със свид. Н. Ч., С. И. направил заявка за същите по вид, марка и модел ел.
уреди, мивка и батерия, подробно описани в договора (т. 4, л.52).
Посочените по-горе обстоятелства сочат,
че към момента на сключване на договорите И. е имал намерение да изпълни
задълженията си по тях, а не да ощети възложителите. Неизпълнението в случая не
е резултат на измамливи действия, поради което същото съставлява основание за
ангажиране на договорната отговорност.
С оглед на изложените
съображения, настоящият съдебен състав прие, че не е извършена измама,
наказуема по Наказателния кодекс. Между жалбоподателите и свидетеля С. И.
съществуват гражданскоправни отношения, като възникналите между тях спорове
следва да бъдат решени по реда на ГПК. Затова прокурорът правилно е прекратил
наказателното производство, а районният съд обосновано и законосъобразно е
потвърдил прокурорския акт.
Мотивиран от горното и на основание чл.
243, ал. 8 НПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3 от 2.01.2020
г. по ч.н.д. № 5866/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, с което е
потвърдено постановление на Районна прокуратура - гр. Бургас от 2.12.2019 г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 61/2019 г. по описа на ОСлО
при Окръжна прокуратура - гр. Бургас, пор. № 2373/2016 г. по описа на БРП,
водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26 НК.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.