Решение по КНАХД №267/2025 на Административен съд - Силистра

С решение № 29 / 03.07.2025 г. по АНД № 75 / 2025 г. Тутраканският районен съд (ТРС) е потвърдил наказателно постановление № 25-0362-000207 / 17.04.2025 г., издадено от началник на група в Районно управление (РУ) – Тутракан при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Силистра, и е осъдил посочения по-долу касатор да заплати на ОДМВР – Силистра, юрисконсултско възнаграждение, в размер на 120 лв.

Касаторът О. Е. М., [ЕГН], адрес: [населено място], [община], обл. Силистра, [улица], моли съда да отмени горепосоченото решение, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и да реши спора по същество, като отмени потвърденото от ТРС наказателно постановление. Доводите, изложени в касационната жалба са следните: 1. недопустимо е непълнота в съдържанието на акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление да бъде запълвана с информация от постановени в други производства административни и съдебни актове; 2. валидността на един официален документ, какъвто е свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС), не може да се установява чрез телефонни разговори, а само чрез други официални документи; 3. доказателствено искане, свързан с предходния довод, не е бил уважен от ТРС.

Ответникът началник на група в РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.

Съдът прие за установено следното:

С наказателно постановление № 25-0362-000207 / 17.04.2025 г., издадено от ответника, на касатора е наложена, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 150 ЗДвП.

ТРС е потвърдил наказателното постановление, изхождайки от следните мотиви: «На 24.03.2025 г. актосъставителят Р. Г. и свидетелите К. Й. и Е. А. – полицейски служители в РУ – Тутракан, изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението по пътищата. Около 14:30 ч. те се намирали в [населено място], обл. Силистра, по [улица], в близост до бензиностанция „Петрол“. Около 15:00 ч. по пътя в посока [населено място] преминал лек автомобил марка/модел „Сеат Толедо“ с рег.№ [рег. номер], управляван от жалбоподателя О. М., за когото полицейските служители имали оперативна информация, че не е правоспособен, тъй като неговото СУМПС, испански образец, било обявено за невалидно. Св. Амди подал сигнал и жалбоподателят спрял. В хода на извършваната проверка последният представил СУМПС с № [Наименование], издадено от властите в Испания. А. Г. съставил АУАН серия АД № 206, бл. № 0660103, с който повдигнал обвинение на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП, като в обстоятелствената част на акта записал, че представеното от водача СУМПС било обявено за невалидно. ... Изводът за наличие на небрежност съдът черпи от установената фактическа обстановка (както активността на жалбоподателя като такъв по развилите се административни производства, така и от признанието му пред състав на РС – Девня, че се е ползвал от неистински документ за сдобиването си с ценз за завършено основно образование), доколкото жалбоподателят, въпреки липсата на доказателства, че му били връчени решение № 2886 / 20.03.2023 г. по адм.д. № 6535 / 2022 г. на ВАС („потвърждаващо“ заповед № РД-01-94 / 28.02.2022 г.), и решение № 3168 / 15.03.2024 г. по адм.д. № 7319 / 2023 г. на ВАС, потвърждаващо решение № 56 / 22.06.2023 г. по адм.д. № 143 / 2022 г. на АС – Силистра, е имал възможност да се запознае с обстоятелството, че е неправоспособен водач вследствие анулирането на резултатите от положените от него изпити».

Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи. 1/ Действително недопустимо е непълнота в съдържанието на акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление да бъде запълвана с данни от други административни и съдебни производства. Но тези производства в случая са били от значение за формиране на субективни представи у нарушителя относно това каква е била фактическата страна на неговото неправомерно деяние, т.е. той е бил съвсем наясно кое е обстоятелството, станало причина за невалидността на неговото СУМПС. А именно въпросните субективни представи обуславят отрицателния отговор на въпроса дали непълнотата на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са засегнали съществено процесуални права на нарушителя. 2/ От значение е не дали актосъставителят е установил валидността на процесното СУМПС чрез телефонен разговор или по друг начин, а дали това установяване се намира в съответствие с обективната истина. По делото има множество официални документи, които доказват въпросното съответствие чрез юридическия факт, осуетяващ пораждането на правоспособността на водач на моторно превозно средство. 3/ С оглед на гореспоменатите документи, съставляващи част от книжата на въззивното дело, неуваженото доказателствено искане на касатора не е повлияло по никакъв начин на правилността на обжалваното решение, тъй като наличните по делото доказателствени средства изясняват достатъчно недвусмислено всички относими правнорелевантни факти. 4/ По всички останали въпроси настоящият състав препраща, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН към мотивите на обжалваното решение.

Гореизложеното налага извода, че касационната жалбата е неоснователна. С оглед на това, настоящата инстанция определя – предвид разпоредбите на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 63д, ал. 4 ЗАНН – юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв. (фактическата и правна сложност на делото не предполага стойност, надхвърляща нормативно определения минимум), дължимо от касатора на юридическото лице, в чиято структура попада ответника.

Предвид на гореизложеното, решението на въззивния съд се явява правилно, поради което, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 29 / 03.07.2025 г. по АНД № 75 / 2025 на Тутракански районен съд.

ОСЪЖДА О. Е. М., [ЕГН], адрес: [населено място], [община], обл. Силистра, [улица], да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра сумата 80,00 (осемдесет) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.