Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 541/29.10.2018 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на
двадесет и шести октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав
:
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар
Л*** и с участието на прокурора Савчева
разгледа
докладваното от съдия Ницова КАНД № 501/2018 г. по описа на Административен
съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и
сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
С решение № 131 от 21.08.2018г., постановено по АНД № 100/2018
г., Районен съд Лом е потвърдил наказателно постановление № 12-001236 от
13.02.2018 г. на директор на дирекция
„Инспекция по труда”/ДИТ/ гр.Монтана, с което на „С*** С*** “ ООД, със седалище
и адрес на управление гр.С*** , ж.к.“Х*** “, ул.Х*** И*** №* , представлявано от Е*** И*** Б*** , на основание
чл.416, ал.5 Кодекс на труда КТ/ във вр. с чл.414, ал.1 КТ, е наложена
имуществена санкция в размер 1500 лева.
Недоволен от така постановеното
решение, касаторът, чрез пълномощника
адв. С., го обжалва и развива доводи, че е неправилно, като моли да се
отмени, като се постанови решение, с което бъде отменена или намалена
наложената имуществена санкция. В жалбата се твърди, че нарушението е
отстранено, но не са приложени доказателства за това твърдение.
Ответната страна, чрез процесуалния
представител юрк. Кръстева оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Представителят на Окръжна
прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а
атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по 211 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването,
поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА при следните
доводи:
За да
потвърди наказателно постановление, въззивният съд е приел, че касаторъта е извършил установеното с акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ № 12-001236/31.01.2018 г. и издаденото въз основа на него наказателно постановление/НП/ № 12-001236/13.02.2018 г.
на директор на ДИТ Монтана нарушение на
разпоредбата на чл.264 КТ. Въззивния съд е приел
нарушението и съпътстващата фактическа обстановка за безспорно установени,
което го е мотивирало да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Настоящият съдебен състав
счита касационната жалба за неоснователна при следните доводи:
Не могат да бъдат
споделени развитите от касатора доводи, че въззивното решение е неправилно и
необосновано, че е неправилна правната квалификация на същото. Обосновано и правилно при надлежно събиране и
кредитиране на събраните необходими писмени и гласни доказателства за
изясняване на спора, в мотивите си въззивния съд е приел, че по безспорен начин
е установено извършеното нарушение на разпоредбата на чл.264 КТ. Настоящият
съдебен състав, който е сезиран с доводи за неправилност на обжалваното
решение, не установява наличието на такива и счита, че делото е попълнено с
необходимите доказателства, които са дали възможност да се постанови едно
обосновано и правилно решение. Въззивният съд е извел точни и обосновани
изводи, който са го мотивирали да приеме, че в случая нарушението, което е дало
основание за налагане на имуществената санкция е безспорно установено.
Настоящата съдебна инстанция не установява да е налице твърдяното от касатора
неправилно квалифицирано нарушение, като констатира, че въззивния съд
обосновано е приел в мотивите си, който изцяло се споделят от настоящият
съдебен състав, който не счита за нужно да ги повтаря в настоящото съдебно
решение, че нарушението е надлежно установено и описано както в АУАН, така и в НП.
Настоящият съдебен състав
изцяло споделя мотивите на въззивния съд свързани с точната индивидуализация на
нарушителя и фактическата обстановка съпътстваща извършването и установяването
на нарушението. Допълнително следва да се посочи, че въпреки, че се твърди, че
са налице основания за прилагане на
разпоредбата на чл.415в КТ, доказателства в тази насока не са представени.
Настоящата инстанция не намира за нужно да преповтаря изложеното от въззивния
съд, като отбелязва, че размерът на наложената имуществена санкция е към
минимума, предвиден в материалния закон и изцяло с тежестта на извършеното
административно нарушение. Следва да се отбележи, че по делото липсват
доказателства, който да установят, че касаторът е начислил и изплатил дължимите
суми по чл.264 КТ.
Както АУАН, така и НП
съдържат необходимите реквизити, респективно в тях изчерпателно са описани
всички релевантни обстоятелства, които са дали възможност на касатора надлежно
да упражни правото си на защита. По разбиране на настоящият съдебен състав,
събраните по делото свидетелски показания на актосъставителя Х*** и свидетеля Т***
, както и събраните писмените
доказателства по делото са обсъдени надлежно от въззивния съд, който е извел
обосновани изводи относно извършеното нарушение, които следва изцяло се
споделят.
Настоящият съдебен
състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното
съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален
закон, като на основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за
неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да
остане в сила.
Предвид гореизложеното и
на основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН, настоящият състав на
Административен съд Монтана
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ в сила решение №131
от 21.08.2018г., постановено по АНД № 100/2018 г. по описа на Районен съд Лом.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: