Решение по дело №622/2018 на Районен съд - Средец

Номер на акта: 32
Дата: 9 април 2019 г. (в сила от 8 май 2019 г.)
Съдия: Красимира Тончева Донева
Дело: 20182170100622
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е          

 

  24                                                       09.04.2019 г.                                                  гр. Средец

 

                                                             В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,

в открито съдебно заседание на 12.03.2019 година,

в следния състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

Секретар Костадинка Лапова

Като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева

гражданско дело № 622 по описа на 2018 г.

За да се произнесе по реда на чл. 237 от ГПК, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр. Бургас против И.А.К. и А.М.К., в която се твърди, че ответниците са страна по правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги от ищцовото дружество до водоснабден имот, находящ се в гр. Св. Влас, к-с „Меджик Дриймс“, бл. 1, вх. 1, ет. 2, ап. А-7, за който в ищцовото дружество е открита и заведена партида с аб. № 975339 – за отчитане на водни доставки от 1 бр. измервателен уред. Поддържа се, че в качеството си на потребител на услугите ВиК /като собственици на водоснабдения имот/ по смисъла на Наредба № 4/14.09.2004 г. и като абонат на дружеството, съобразно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество, ответниците е следвало да заплащат консумираните услуги в 30-дневен срок от издаване на съответните фактури. Сочи се, че за периода от 02.04.2015 г. до 16.10.2017 г. по процесния абонатен номер са налице незаплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода на обща стойност 85,49 лева, осчетоводени посредством фактури, издадени в периода от 26.10.2015 г. до 25.10.2017 г. – № **********/26.10.2015 г. на стойност 29,17 лева, от които са дължими 12,48 лева, № **********/25.11.2016 г. на стойност 45,36 лева и № **********/25.10.2017 г. на стойност 27,65 лева. Иска се осъждане на ответниците да заплатят сумите по фактурите, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и лихва за забава в общ размер на 15,12 лева, в това число по съответните главници, както следва: 3,79 лева за периода 27.11.2015 г. – 22.11.2018 г., 8,78 лева за периода 26.12.2016 г. – 22.11.2018 г. и 2,55 лева за периода 26.11.2017 г. – 22.11.2018 г. Претендират се направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Предявените искове за заплащане на задължения, произтичащи от консумирани ВиК услуги по издадени фактури, са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Предявените искове за мораторна лихва са с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ответниците, чрез назначен на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. Д.Ч., в писмен отговор не оспорват исковете по основание и размер. Особеният представител предоставя на съда да постанови своя акт, съобразно представените от ищеца писмени доказателства и поддържа, че е в интерес на ответниците да не се назначават исканите от ищцовата страна експертизи, тъй като това би довело до увеличаване на разноските им.

В нарочна молба процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК.

Съгласно чл. 34, ал. 3 от ГПК, за признаване на исканията на другата страна е необходимо изрично пълномощно, а съгласно чл. 29, ал. 5 от ГПК особеният представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото. В с. з. на 12.03.2019 г. съдът е одобрил действието на особения представител на ответниците, прекратил е съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно признанието на исковете. 

Съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК, основано на признанието на исковете от особения представител на ответниците. Признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците дължат на ищеца направените по делото разноски за държавна такса и възнаграждение за особен представител.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, платимо от ответниците.

Така мотивиран съдът

 

                                              Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА И.А.К., род. на *** г. и А.М.К., род на *** г., двамата с адресна регистрация в по Булстат в гр. Свети Влас, Община Несебър, к-с МЕДЖИК ДРИЙМС, бл. 1, вх. А, ет. 2, ап. А7, представлявани на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК от адв. Д.Н.Ч., да заплатят на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛАЗАЦИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. “Генерал Владимир Вазов” № 3, ет. 4, ЕИК *********, представлявано от инж. Г. Й. Т., сумата 85,49 лева, представляваща равностойност на доставена, отведена и пречистена вода до партида с аб. № 975339, по издадени фактури №№ **********/26.10.2015 г., **********/25.11.2016 г. и **********/25.10.2017 г., с отчетен период по фактури от 02.04.2015 г. до 16.10.2017 г., ведно със законната лихва от 23.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумите 3,79 лева за периода 27.11.2015 г. – 22.11.2018 г., 8,78 лева за периода 26.12.2016 г. – 22.11.2018 г. и 2,55 лева за периода 26.11.2017 г. – 22.11.2018 г., представляващи лихва за забава върху главниците по фактурите, както и направените по делото разноски в размер на 250 лева – за платена държавна такса и за възнаграждение на особен представител.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и ОСЪЖДА И.А.К. и А.М.К. да заплатят на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛАЗАЦИЯ” ЕАД – гр. Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Решението е постановено по реда на чл. 237 от ГПК и подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                       

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: