ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Административен
съд - Монтана ,ІІІ състав ,в закрито заседание на шести
ноември , през две хиляди и осемнадесета година в състав :
Председател : БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
като………………разгледа………..докладваното……………………….от
съдията………………БИСЕРКА БОЙЧЕВА… адм.д.№543/2018г. по описа на Административен съд
Монтана и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по 172,ал.6 от ЗДвП ,във вр. с
чл.166,ал.4 във вр.с ал 2 от АПК.
Делото е образувано по жалба на Г.К.Г. *** ,
в качеството му на представляващ „Памела-3“ ООД, със седалище и адрес на управление:гр.Монтана,ул.“Яне
Сандански“№18 против Заповед за прилагане на на ПАМ№РД-03-10/19.10.2018г. на
изпълнителния директор на ИА“АА“-гр.София ,с която на основание чл.171,т.6 ЗДвП
временно е спряна дейността на лицата ,получили разрешение по реда на чл.152,ал.1,т.3
от ЗДвП-до представяне на цялата документация ,свързана с извършваната от
дружеството-жалбоподател дейност, както и прекратяване на достъпа до
информационната система ,обслужваща дейността по обучението и изпитите за
придобиване на правоспособност за управление на МПС на учебен център“Памела-3“ООД
,притежаващ разрешение №3694/05.03.2014г.
В жалбата се съдържа особено искане за
спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на
оспорения акт. Твърди се от дружеството-жалбоподател ,че от предварителното
изпълнение, допуснато по силата на закона
ще произтекат значителни и трудно поправими вреди за дружеството ,
предвид обстоятелството ,че от спирането
на дейността на фирмата ще произтече
,както финансова вреда/напускане на курсисти/ ,така и морална/ще подрони
авторитета на фирмата,граден с години/,т.к. в момента във фирмата се обучавали
160 курсисти ,на повечето ,от които им предстои полагане единствено на
практически изпит ,но с оглед обстоятелството,че фирмата няма достъп до
информационната система на ДАИ ,същите не мога да се явят на изпит ,не могат и
да продължат обучението си при други инструктори ,т.к. фирмата не би могла да
им издаде необходимите документи ,при което тези вреди са противопоставими на
защитения с разпоредбата на чл.172,ал.6 от ЗДвП обществен интерес.
С резолюция от 30.10.2018г. съдът е изискал от
административния орган съответни документи, като част от административната
преписка и във връзка с предявеното искане за спиране в жалбата ,който в резултат е изразил становище за
отхвърляне на искането за спиране ,като неоснователно.Позовал се е на фактът ,че
при отмяна на заповедта за ПАМ ,вредите биха подлежали на обезщетение по реда
на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ.
Съдът ,като съобрази представените писмени
доказателства намира ,че искането е основателно.
Когато законът разпорежда предварителното
изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на
една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 АПК. Същевременно презумпцията по чл.
172, ал. 6 ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното
изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният закон не
предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл.
172, ал. 6 ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на
жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл.
172, ал. 5 ЗДвП се прилага нормата на чл. 60 АПК, уреждаща общите основания за допускане на предварителното изпълнение.
Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл.
166, ал. 2 АПК на актове по чл.
172, ал. 1 ЗДвП, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини
значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде
противопоставена на презумираните предпоставки по чл.
60, ал. 1 АПК. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение,
жалбоподателят следва да заяви и докаже липсата на предпоставките по чл.
60, ал. 1 АПК, както и вида и вероятността за настъпване на твърдените
вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни, като основание за
спирането му. В този смисъл е постоянната практика на Върховния административен
съд /определенията
по адм. дело № 378/2012 г./в т.см. Опр. по а.д.№ 3098/2018г. на ВАС/.В
случая ,представените от жалбоподателя приемо-предавателен протокол от
21.09.2018г.за представени 160 учебни дневници на ИА“АА“-София /л.60-66/,както
и описаните от фирмата копия на учебни картони/л.67-68/навеждат на извода ,че
от спиране на дейността на фирмата биха произтекли значителни и трудно
поправими вреди за дружеството-финансови такива /напускане на
курсисти,обучаващи се във фирмата/160 души/,които са заплатили курса на
обучение,невъзможност да продължат обучението си и в други фирми ,поради
невъзможност да получат документ ,във връзка с липсата на достъп до
информационната система на ДАИ ,невъзможност на някои от тях да се явят на
практически изпит и да финализират обучението си с получаване на съответен за
това документ/ ,както и морални вреди,свързани с подронване авторитета на
фирмата.Неоснователно в този смисъл е становището на ответника ,че при
евентуална отмяна на заповедта за ПАМ ,фирмата би могла да се възползва от
правата си по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ ,доколкото размера на вредите от
предварителното изпълнение ,допуснато по силата на закона с нормата на
чл.172,ал.6 от ЗДП е противопоставимо на защитения в чл.60 АПК обществен
интерес. Затова и съдът намира ,че следва да спре допуснатото по силата на
закона предварително изпълнение до влизане в сила на решението по делото./в
т.см Опр.по а.д.№8885/18г. на ВАС;Опр. по а.д.№10526/18г.на ВАС/.В предвид
гореизложеното съдът,на основание чл.166,ал.4 във вр. с ал.2 от АПК
ОПРЕДЕЛИ:
Спира допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на Заповед за ПАМ№РД-03-10/19.10.2018г. на
изпълнителния директор на ИА“АА“-гр.София ,с която временно е спряна дейността
на лицата ,получили разрешение по чл.152,ал.1,т.3 от ЗДвП-до представяне на
цялата документация ,свързана с извършваната от дружеството-жалбоподател
дейност, както и прекратяване на достъпа до информационната система ,обслужваща
дейността по обучението и изпитите за придобиване на правоспособност за
управление на МПС на учебен център“Памела-3“ООД ,притежаващ разрешение
№3694/05.03.2014г.,до приключване на делото с влязло в сила съдебно решение.
Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщаването му.
Препис от определението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: