Решение по дело №1529/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.94 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от А. Г. А., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], **, против решение № РС-43-23-035/19.04.2024 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № РСП-43-23-04/03.06.2024 г. на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), с което е установен конфликт на интереси, наложени са административни наказания глоба и в полза на държавата се отнемат 94 267,00 лв.

Решението се оспорва като незаконосъобразен административен акт. Сочи се липса на компетентност, неспазване на установената форма и наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се, че не е изяснен авторът на сигнала, станал повод за провелото се производство. Счита се, че са неприложими административнонаказателните разпоредби на ЗПК. Жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на материалния закон и целта на закона. Оспорва се наличието на конфликт на интереси, което обуславя извода за липса на основание за налагане на глоба, както и отнемане в полза на държавата полученото от жалбоподателя възнаграждение. Иска отмяна на решението и претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Представени са писмени бележки.

Ответникът – Комисия за противодействие на корупцията, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Г., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.

Факти

С решение по т. 4 от протокол № ПД-139 от 08.09.2022 г. на министъра на транспорта и съобщенията А. Г. А. е назначен за член на Съвета на директорите (СД, Съвета) на „Холдинг БДЖ“ ЕАД от квотата на представителите на държавата (л.56 от адм.д. № 776/2024г. на АССГ).

Жалбоподателят, като член на Съвета на директорите на „Холдинг БДЖ“ ЕАД сключил договор № ВД-49 от 08.09.2022 г. за възлагане управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала (л.58 от адм.д. № 776/2024 г. на АССГ). Договорът е със срок на действие от датата на сключването му до провеждането на конкурсна процедура за съответната длъжност. Същият урежда правата и задълженията на страните, размера на възнаграждението, имуществената отговорност и други.

С решение по т.2 от протокол № 156 от 08.09.2022 г. на СД на „Холдинг БДЖ“ ЕАД А. е избран за изпълнителен директор на дружеството, а с решение по т.4 от същия протокол е овластен да го представлява (л.62 от адм.д. № 776/2024 г. на АССГ).

С договор за възлагане на управлението на „Холдинг БДЖ“ ЕАД от 08.09.2022 г. на жалбоподателя е възложено управлението на търговското дружество и са определени условията, при които ще се осъществява (л.65 от адм.д. № 776/2024 г. на АССГ). Договорът съдържа изрична клауза, че определеното по него възнаграждение е отделно от това по Договора за възлагане на управлението на „Холдинг БДЖ“ ЕАД, сключен между А. и министъра на транспорта.

Съгласно протокол № ПД-6/06.01.2023 г. (л.71 от адм.д. № 776/2024 г. на АССГ) министърът на транспорта и съобщенията, в качеството на орган, който упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Холдинг БДЖ“ ЕАД освобождава А. като член на Съвета на директорите на „Холдинг БДЖ“ ЕАД и прекратява договора му за възлагане на управлението на дружеството, считано от датата на протокола. По т.4 от същия протокол жалбоподателят е избран и назначен за представител на държавата в съвета на директорите на „Холдинг БДЖ“ ЕАД за срок от 3 години. Сключен е договор за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала № ВД-4/06.01.2023 г. (л.73 от адм.д. № 776/2024 г. на АССГ).

С решение по т.3 от протокол № 183/10.01.2023 г. от заседание на съвета на директорите на „Холдинг БДЖ“ ЕАД, А. отново е избран за изпълнителен директор на дружеството, а с решение по т.5 от същия протокол е и овластен като такъв да го представлява (л.77 от адм.д. № 776/2024 г. на АССГ).

На 10.01.2023 г. между председателя на съвета на директорите на дружеството и А. е сключен договор за възлагане на управлението на „Холдинг БДЖ“ ЕАД (л.80 от адм.д. № 776/2024 г. на АССГ). Договорът е сключен за срок до назначаването на членове на СД на дружеството, след провеждането на конкурс. Същият урежда правата и задълженията на страните, размера и начина на плащане на възнаграждението, условията за прекратяване на договора и други, като в изрична клауза е посочено, че определеното възнаграждение е отделно от това по договора за възлагане на управлението на „Холдинг БДЖ“ ЕАД, сключен между А. и министъра на транспорта на 06.01.2023 г.

А. е освободен като член на СД на „Холдинг БДЖ“ ЕАД и считано от същата дата е прекратен сключеният със същия договор за възлагане на управлението на държавното дружеството съгласно протокол № ВД-152 от 07.08.2023 г. (л.86 от адм.д. № 776/2024 г. на АССГ).

Съгласно протокол № ПД-152/07.08.2023 г. (л.86 от адм.д. № 776/2024 г. на АССГ), Министърът на транспорта и съобщенията е приел решение, с което освобождава А. като член на Съвета на директорите на „Холдинг БДЖ“ ЕАД и прекратява договора му за възлагане на управлението на дружеството.

Сигнал с вх.№ С-43/25.10.2023 г. на КПК е постъпил в Комисията по компетентност на 25.10.2023 г., съобразно правилата за взаимодействие с други държавни органи (л.47 от адм.д. № 776/2024 г. на АССГ). В сигнала е посочено, че А. А. изпълнявал длъжността изпълнителен директор на „Холдинг БДЖ“ ЕАД до месец юли 2023 г. След извършена справка в Търговския регистър се установило, че майката на А. – Я. Н. А. е собственик и управител на две търговски дружества: „Екотранс билд“, ЕИК *********, с предмет на дейност изкупуване на битови отпадъци, железопътна и автоспедиция и „Българско дружество за железопътен транспорт и логистика“, ЕИК *********, с предмет на дейност ЖП превози. Сочат се данни, че А. е частен превозвач, притежаващ 2 бр. локомотиви, извършващи дейности в локомотивно депо [населено място].

Във връзка с постъпилия сигнал е изготвен доклад от директор на дирекция „Конфликт на интереси“ с предложение да се образува производство по установяване на конфликт на интереси по отношение на А. А. (л.44 от адм.д. № 776/2024 г. на АССГ).

С решение за образуване на производство за конфликт на интереси № КИ-036/08.11.2023 г. е образувано производство по сигнал с вх.№ С-43/25.10.2023 г., насочен срещу А. А. – изпълнителен директор на „Холдинг БДЖ“ ЕАД до месец юли 2023 г. и като такъв лице заемащо публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.51 от ЗПК (л.45 от адм.д. № 776/2024 г. на АССГ). Срокът за проверката по сигнала е продължен до 09.03.2024 г. вкл. (л.92 от адм.д. № 776/2024 г. на АССГ).

В доклад от директор на дирекция „Конфликт на интереси“ е мотивирана необходимостта от допълване на решение за образуване на производство за конфликт на интереси № КИ-036/08.11.2023 г., като вместо „изпълнителен директор на „Холдинг БДЖ“ ЕАД до месец юли 2023 г.“ да се чете „член на съвета на директорите и изпълнителен директор на „Холдинг БДЖ“ ЕАД до месец август 2023 г.“ (л.93 от адм.д. № 776/2024 г. на АССГ). Издадено е решение в този смисъл (л.96 от адм.д. № 776/2024 г. на АССГ).

В хода на провелото се производство е установено, че „Холдинг БДЖ“ ЕАД, за периода на управление на А. А., няма сключвани договори с Я. Н. А., в лично качеството и в качеството на управител на „Екотранс билд“ ЕООД с ЕИК ********* и „Българско дружество за железопътен транспорт и логистика“ ООД с ЕИК ********* (л.53, л.88, л.89 от адм.д. № 776/2024 г. на АССГ).

В доклад от 15.03.2024 г. са направени изводи, че с решение по т.4 от протокол № ПД-139/08.09.2022 г. на министъра на транспорта и съобщенията, А. Г. А. е назначен за член на СД на „Холдинг БДЖ“ ЕАД, считано от 08.09.2022 г., до провеждането на конкурсна процедура.

В резултат от горепосоченото решение, на 08.09.2022 г. министърът на транспорта и съобщенията е сключил с А. А. Д. за възлагане управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала № ВД-49/08.09.2022 г.

С решение по т.2 от Протокол № 156/08.09.2022 г. на СД на „Холдинг БДЖ“ ЕАД А. е избран за изпълнителен директор на дружеството. Видно от протокола, решението е прието единодушно с 4 гласа „за“, сред които и гласът на А..

В резултат от приетото решение, на 08.09.2022 г. председателят на СД на дружеството е сключил с А. договор за възлагане на управлението на „Холдинг БДЖ“ ЕАД.

Посочено е още, че с решение по т.1 от протокол № ПД-6/06.01.2023 г. на министъра на транспорта и съобщенията А. Г. А. е освободен като член на СД на „Холдинг БДЖ“ ЕАД.

С решение по т.4 от същия протокол А. е назначен за член от квотата на представителите на държавата в съвета на директорите на „Холдинг БДЖ“ ЕАД, считано от 06.01.2023 г. В резултат от горепосоченото решение, на 06.01.2023 г. министърът на транспорта и съобщенията е сключил с А. договор за възлагане управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала за срок от 3 години, считано от датата на сключването му.

С решение по т.3 от протокол № 183/10.01.23 г. на СД на „Холдинг БДЖ“ ЕАД А. А. е избран за изпълнителен директор на дружеството, считано от 10.01.2023 г. Видно от съдържанието на протокола, решението е прието с единодушие – 4 гласа „за“, сред които и гласът на А..

В резултат от приетото решение, на 10.01.2023 г. между председателя на СД на дружеството и А. е сключен Договор за възлагане на управлението на „Холдинг БДЖ“ ЕАД. Последният е прекратен на 07.08.2023 г. с освобождаването на А. от СД на „Холдинг БДЖ“ ЕАД, по силата на решение по т.1 от протокол № ПД-152/07.08.2023 г. на министъра на транспорта и съобщенията.

От служебни справка в НБД „Население“ се установява, че Я. Н. А. с [ЕГН] и А. Г. А. с [ЕГН] са майка и син.

Според справка в ТРРЮЛНЦ Я. А. е едноличен собственик и управител на „Екотранс билд“ с ЕИК *********, съдружник в „Българско дружество за железопътен транспорт и логистика“ с ЕИК ********* и управител на същото (л.104 от адм.д. № 776/2024 г. на АССГ).

Направено е предложение А. да бъде поканен за изслушване пред Комисията за това, че в качеството му на член на СД на „Холдинг БДЖ“ ЕАД, а в това му качество – лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.51 от ЗПК, е взел участие в гласуването във връзка с приемането на решение по т.2 от протокол № 156/08.09.2022 г. и решение по т.3 от Протокол № 183/10.01.23 г. на заседания на СД на „Холдинг БДЖ“ ЕАД, проведени на 08.09.2022 г. и на 10.01.2023 г., с които същият двукратно и на различни основания е избран за изпълнителен директор на „Холдинг БДЖ“ ЕАД.

До жалбоподателя е изпратена покана за изслушване с изх.№ КПК-1470-4/20.03.2024 г. (л.102 от адм.д. № 776/2024 г. на АССГ), в която са посочени и правото да се запознае с всички събрани доказателства, възможността да направи възражения по тях и правото му на адвокатска защита. Поканата е получена от А. на 22.03.2024 г. (л.103 от адм.д. № 776/2024 г. на АССГ).

Процесуален представител на жалбоподателя се е запознал с всички доказателства по преписката (л.109 от адм.д. № 776/2024 г. на АССГ). Представено е възражение по чл.90, ал.6 от ЗПК, в което се потвърждава, че на проведеното на 08.09.2022 г. заседание по протокол № 156, както и на това от 10.01.2023 г. по протокол № 183, А. е гласувал във връзка с избора си за изпълнителен директор на „Холдинг БДЖ“ ЕАД. Посочва се, че некоректно се използва израза „избира“, доколкото такова правомощие, съгласно Търговския закон (ТЗ) липсва за членовете на директорите, в случая не се касаело за „избор“, а за овластяване по смисъла на чл.235, ал.2 от ТЗ.

Във възражението се твърди, че като член на СД на „Холдинг БДЖ“ ЕАД А. имал право да представлява холдинга към момента на провеждане на посочените събрания на съвета на директорите. Взетите на посочените дати решения, касаещи изпълнителния директор на холдинга са предоставени на преценката на самия съвет. При реализиране на това право членовете на съвета на директорите не действали като органи, упражняващи властнически правомощия. С решенията по чл.235 от ТЗ не се създавали права и задължения и не се накърнявали субективни права и/или защитени от правото интереси на физически и/или юридически лица. С оглед характера и съдържанието на обективираните волеизявления в решенията по чл.235 от ТЗ, последните са определени като актове на вътрешноорганизационна (вътрешнослужебна) дейност.

Наведени са и доводи, че изпълнителният директор на едно акционерно дружество се избира от състава на съвета на директорите, но същият няма статут на едноличен орган на власт по аргумент и на чл.219 от ТЗ. Изпълнителният директор притежава единствено представителни функции във връзка с отношенията на акционерното дружество с други субекти. Сочи се липса на разпоредба в закона, която да ограничава членовете на колективния орган, в случая СД, да не упражняват правото по чл.235, ал.2 от ТЗ – за овластяване на лице от съставя им, което да представлява дружеството.

Твърди се липса на частен интерес, който да е в състояние да повлияе върху правомощията или задълженията по служба на лицето, заемащо висша публична длъжност.

На 27.03.2024 г. е направено изслушване на А. А., за което е изготвен протокол № 33 (л.117 от адм.д. № 776/2024 г. на АССГ).

В хода на проверката по сигнала е събрана информация за нетното възнаграждение на жалбоподателя в качеството му на изпълнителен директор на „Холдинг БДЖ“ ЕАД.

Производството е приключено с издаване на оспореното решение (л.126 от адм.д. № 776/2024 г. на АССГ). В мотивите на решението е посочено, че в качеството си на член на СД на „Холдинг БДЖ“ ЕАД от квотата на представителите на държавата, на заседания на Съвета, проведени на 08.09.2022 г. и на 10.01.2023 г., А. двукратно е гласувал във връзка с избора му за изпълнителен директор на дружеството и във връзка с овластяването му да представлява същото, както следва – по т.2 и по т.4 от протокол № 156 от 08.09.2022 г., съответно по т.3 и по т.5 от протокол № 183 от 10.01.2023 г.

Направен е извод, че в качеството си на член на орган на управление на „Холдинг БДЖ“ ЕАД по см. на чл.219, ал.1, т.2 от ТЗ, гласувайки за себе си във връзка с избора му за изпълнителен директор по т.2, както и във връзка с овластяването му да представлява дружеството по т.4 от протокол № 156 от 08.09.2022 г. на СД на същото, А. е упражнил свои правомощия в смисъла на правни задължения, вменени му като такива с разпоредбите съответно на чл.244, ал.1 от ТЗ във връзка с чл.16, ал.5 от Устава на дружеството и чл.235, ал.2 от ТЗ във връзка с чл.16, ал.6 от Устава на дружеството при наличие на свой частен интерес, респективно такива, произлизащи за лицето именно от заеманата публична длъжност и упражнени от същото при изпълнението й. Същите правомощия А. осъществил и при гласуването по т.3 и т.5 от дневния ред на заседание на СД на дружеството, проведено на 10.01.2023 г. и обективирано в протокол № 183 от същата дата, във връзка с избора му за изпълнителен директор, както и във връзка с овластяването му да представлява дружеството.

Посочено е, че в качеството на член на СД на „Холдинг БДЖ“ ЕАД, а като такъв и представител на държавата в орган на управление на търговско дружество с държавно участие в капитал, за А. Г. А. са били в сила всички забрани и ограничения, свързани с изпълнението на публичната длъжност, заложени от законодателя в Глава осма, Раздел втори от ЗПКОНПИ (отм.), сред които и забраната по чл.56 от ЗПКОНПИ (отм.).

Направено е заключение, че А. е упражнил свои правомощия по служба, в нарушение на разпоредбата на чл.56 от ЗПКОНПИ (отм.), при наличието на частен интерес за самия него, водещ както до материална облага, така и до нематериални облаги по смисъла на чл.53 във връзка с чл.54 от ЗПКОНПИ (отм.), прието е че е установен конфликт на интереси, наложени са административни наказания глоби и в полза на държавата е отнета обща сума в размер на 94 267 лв.

Решението за установяване на конфликт на интереси и решението за поправка на очевидна фактическа грешка са връчени на А. на 12.07.2024 г. (л.144 от адм.д. № 776/2024 г. на АССГ). Жалбата срещу тях е подадена на 26.07.2024 г.

Правни изводи

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежно легитимирано лице – адресат, което има правен интерес от оспорване, и е процесуално допустима.

С оглед обсъждането на част от нормите на ЗПКОНПИ настоящият състав съобразява, че е настъпила промяна в нормативната уредба, с която е влязъл в сила нов Закон за противодействие на корупцията (обн. ДВ, бр. 84 от 6 октомври 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.), с § 3 от ПЗР на който са направени редица изменения и допълнения и са отменени множество разпоредби на ЗАКОН за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ, понастоящем Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество (загл. изм. ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) включително относимите към настоящия правен спор норми, като материята е преуредена в новия Закон за противодействие на корупцията. Предвид периода на извършване на действията, определени като конфликт на интереси са приложими действалите към онзи момент материалноправни разпоредби на ЗПКОНПИ, а по отношение на процесуалните норми е приложим ЗПК, който урежда условията и редът за установяване на конфликт на интереси.

По горните мотиви решението е издадено от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност – чл.92 от ЗПК.

При постановяване на оспореното решение не се установява съществено нарушение на административнопроизводствените правила при образуването и провеждането на административното производство. Същото е образувано по сигнал, приложен по делото, като съгласно чл.48 от ЗПК при осъществяване на дейността си по превенция на корупцията Комисията взаимодейства с други държавни органи, органи на местното самоуправление, неправителствени организации, представители на бизнеса, както и с международни организации. По отношение на защитата на лицата, подаващи сигнали, Комисията взаимодейства с Комисията за защита на личните данни. На основание чл.66, ал.1 от ЗПК лицата, на които е възложено разглеждането на сигнала, са длъжни да не разкриват самоличността на лицето, подало сигнала. Действително представеният по делото екземпляр на сигнала е със заличени данни да подателя, но това не го прави анонимен, както се твърди в жалбата и съответно е годен документ, който сезира органа да започне проверка.

При издаването на оспорения акт е спазена установената за него писмена форма по чл.92, ал.2 от ЗПК. Решението съдържа задължителните реквизити относно фактическите и правните основания за постановяването му, направените от лицето възражения и мотиви в случай на неприемане, диспозитивна част, в която се установява наличието на конфликт на интереси, налагането на глоба, отнемане по чл.99, срок и орган, пред който може да се обжалва. В решението е посочен и срок за доброволно изпълнение на наложената глоба.

В изпълнение на правилото по чл.33а, ал.2, т.3 от Правилника за устройството и дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и на нейната администрация е изготвен проект на решение за образуване на производство за установяване конфликт на интереси. На основание чл.90, ал.3 от ЗПК в производството комисията е изискала и получила необходимата информация и документи от съответните органи и лица, като при събирането на доказателства не е нарушен редът на АПК. Жалбоподателят е поканен да се запознае с всички събрани доказателства и му е предоставена възможност за възражения, от която той се е възползвал. След запознаване с всички събрани по преписката доказателства е проведено изслушване чрез видеоконферентна връзка, в която жалбоподателя е взел участие.

Първоначалноопределеният срок за приключване на производството е удължен до 09.03.2024 г., а оспореното решение е издадено на 19.04.2024 г. По отношение на сроковете определени в чл.92, ал.1 от ЗПК, съдът намира, че същите са инструктивни, а не преклузивни, доколкото законът не предполага изрично погасяване на административнонаказателните правомощия на Комисията с тяхното изтичане. В този смисъл, изтичането на срока не преклудира правомощието на органа да се произнесе относно отговорността на проверяваното лице. По делото се установи, че е налице просрочие спрямо срока за приключване на производството, но по изложените съображения съдът приема, че просрочието не се отразява на валидността на акта.

Неоснователни са възраженията, че сигналът, по който е започнало производството обвързва органа да извърши проверка само по него. От събраните доказателства става ясно, че действително проверката за наличие на конфликт на интереси е започнала по повод свързаност между А. и регистрираните на името на майка му дружества. В хода на проверката са установени и други обстоятелства, свързани с проведените заседания на Съвета на директорите. Тези факти и обстоятелства са обективирани в доклад на директора на дирекция „Конфликт на интереси“, както и в покана за изслушване на А., който се е запознал с приложените по преписката документи и по този начин е осигурено правото му на защита.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗПКОНПИ (отм.) конфликт на интереси възниква, когато лице заемащо висша публична длъжност има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Разпоредбата на чл.53 от ЗПКОНПИ (отм.) определя, че частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Облагата съобразно разпоредбата на чл.54 от ЗПКОНПИ (отм.) представлява всеки доход в пари или в имущество, включително придобивана на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени по ниска от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещания за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие.

За да е налице конфликт на интереси по смисъла на чл.52 от ЗПКОНПИ (отм.) е необходимо кумулативно наличието на три предпоставки:

- лице което заема висша публична длъжност;

- частен интерес на това лице

- възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето заемащо висша публична служба или на задълженията му по служба.

От своя страна разпоредбата на чл.56 от ЗПКОНПИ (отм.) изрично предвижда, че лице, заемащо висша публична длъжност, няма право при изпълнение на задълженията си да гласува в частен интерес.

Не е спорно, че А. А. е бил член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на „Холдинг български държавни железници“ ЕАД и в това качество, като представителите на държавата в орган на управление на търговски дружества с държавно участие в капитала по аргумент от § 2, ал.1, т.2 от ДР на ЗПКОНПИ (отм.) е бил лице, заемащо публична длъжност.

Установено е, че жалбоподателят е взел участие в заседания на Съвета на директорите на „Холдинг български държавни железници“ ЕАД съответно на 08.09.2022г. (протокол № 156) и на 10.01.2023 г. (протокол № 183). На първото заседание А. е избран за изпълнителен директор и за представляващ холдинга. На заседанието са присъствали четирима от членовете на Съвета на директорите, като решенията са взети с единодушие. Аналогично на заседанието на 10.01.2023 г. жалбоподателят е избран за изпълнителен директор и за представляващ холдинга, присъствали са трима от членовете, като гласуването е с единодушие.

По делото не се спори, че А. е взел участие в гласуването за избора си, спорно е дали това представлява конфликт на интереси.

Съдът приема за безспорно установено, че с гласуването на 08.09.2022 г. (т.2 и 4 от протокол № 156) и на 10.01.2023 г. (т.3 и 5 от протокол № 183) на заседания на Съвета на директорите на „Холдинг български държавни железници“ ЕАД за избирането му за изпълнителен директор и представляващ дружеството, А. е нарушил забраната по чл.56 от ЗПКОНПИ (отм.), като при изпълнение на задълженията си е гласувал в частен интерес. Законът установява неправомерния характер на упражняването на правомощията поради неправомерната цел, с която са упражнени – придобиването на облага в частен интерес, а не поради нарушаване на материалноправните предпоставки за тяхното упражняване. Ето защо конфликт на интереси е налице и тогава, когато лицето, заемащо висша публична длъжност, е упражнило правомощията си в съответствие с материалноправните предпоставки за тяхното прилагане, ако това е станало в частен интерес – негов, или на свързани с него лица.

Следва да се посочи, че ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) е специален закон, поради което разпоредбите на ТЗ, Устава на „Холдинг български държавни железници“ ЕАД, изискващи решенията относно избора на изпълнителен директор и председател на съвета да се вземат с единодушие са непротивопоставими на целите на ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ). Същите са насочени към ефективно противодействие на корупцията, създаване на гаранции, че лицата, заемащи висши публични длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите и предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него.

В случая частният интерес се обосновава, от една страна с получаване на облага от нематериален характер, изразяваща се в глас (подкрепа и влияние) в своя полза, а от друга страна и с материални облаги, изразяващи се в получаване на доходи в пари за заеманата позиция.

С гласуването си, при наличието на възможностите по чл.63 във връзка с чл.65 от ЗПКОНПИ (отм.) А. е упражнил правомощията си с неправомерна цел – придобиване на облага в негов частен интерес. Доказването на възможността частният интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията по служба се явява ирелевантно за забраната по чл.56 от ЗПКОНПИ (отм.). В тази връзка съдебната практика е константна, че за съставомерността на деянието е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности. В своите решения, Върховният административен съд нееднократно е посочвал, че законодателят не изисква доказване на факта дали в действителност и как упражнените властнически правомощия са повлияни от установения частен интерес. Конфликт на интереси е налице, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо публична длъжност, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. За съставомерността на деянието е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до възникване на съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности, без да е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици.

Не може да бъде споделено възражението на оспорващия, че взетите с участието на А. решения не били в частен интерес, тъй като не се създавали облаги, а целели обезпечаване на законосъобразното функциониране на търговско дружество. Съветът на директорите може да взема решения при наличие на изискуемия кворум, включително без участие в гласуването на лицето, заинтересовано от него. Изискването на чл.19, ал.3 от Устава за единодушно гласуване се отнася до участващите в конкретното гласуване, а не за целия състав на директорите, както се опитва да мотивира жалбоподателят. Видно от протоколите от провелите се заседания на тях не са присъствали част от членовете на Съвета на директорите, което не влияе върху законосъобразността на взетите решения и оборва тезата на жалбоподателя, че следва задължително да участва в гласуването. Дължимото от лицето поведение за предотвратяване конфликта на интереси е то да се отведе от изпълнението на конкретно правомощие или задължение по служба, като уведоми органа по избора или назначаването. А. не е следвало да участва в обсъжданията и решаването на въпроса за собственото си избиране, като в тази връзка ирелевантни са съображенията за задължителното присъствие на жалбоподателя, при формиране кворум за вземане валидни решения на Съвета на директорите.

В конкретния случай са несъмнено доказани законовите предпоставки – лице, заемащо висша публична длъжност, при изпълнение на задълженията си по служба е гласувало в свой частен интерес, в нарушение на забраната по чл.56 от ЗПКОНПИ (отм.) – наличието на които обуславя установяването на конфликт на интереси по двете точки от проверяваното решение.

Настоящият съдебен състав не споделя твърденията за несъответствие на оспорения административен акт с целта на закона. Целите на ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) са дефинирани в чл.2 (отм.) – ефективно противодействие на корупцията; създаване на гаранции, че лицата, заемащи висши публични длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите; предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него. За постигане целите на закона административният орган следва да държи сметка за принципа за съразмерност, като упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и се въздържа от действия, които могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава – чл.6, ал.1 и ал.2 от АПК.

За всяко от установените нарушения на чл.56 от ЗПКОНПИ (отм.), с решението е наложена глоба в размер от 5000 лв., представляващ минималния предвиден в чл.113, ал.1 от ЗПК и на основание чл.99, ал.1 от ЗПК за всяко от деянията, породили конфликт на интереси, в полза на държавата са отнети възнагражденията, получени от жалбоподателя за съответните дати, а на основание ал.2 от същата разпоредба са отнети суми, установени като получени материални облаги в резултат на конфликта на интереси.

Както беше посочено, налице е законодателна промяна, при която материята е преуредена в новия Закон за противодействие на корупцията. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. В ал.2 на същата разпоредба е въведено изключение, което предвижда, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В конкретния случай административният орган е следвало да приложи санкционната разпоредба на чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ (отм.) относно размера на глобата, както и тази на чл.81, ал.1 от ЗПКОНПИ (отм.) относно отнемането в полза на държавата. Касае се за акт, установяващ административно нарушение и санкциониращ го с административно наказание и приложимото материално право е това към момента на извършване на нарушението, а по-новият закон е приложим само ако е по-благоприятен за дееца. Действително в случая законодателят предвижда по ЗКП специален ред за установяване на нарушението, налагането на наказанието и обжалването му, но не е налице възможност за дерогиране на тези основни принципи на административнонаказателното право. Не може да бъде споделена тезата на процесуалния представител на ответника, че в случая административнонаказателните разпоредби на двата закона са идентични и позоваването на новата нормативна уредба не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Действително е налице идентичност на санкционните норми, но това не може да преодолее неспазването на основни принципи при ангажиране на отговорността на жалбоподателя.

В тази връзка се налага извода, че оспореното решението е издадено в противоречие с разпоредбите на чл.3, ал.1 от ЗАНН, поради което следва да бъде отменено.

При този изход на спора и при липса на възражения за прекомерност в полза на жалбоподателя следва да се присъди претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лв.

Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, II-ри състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на А. Г. А., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], **, решение № РС-43-23-035/19.04.2024 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № РСП-43-23-04/03.06.2024 г. на Комисията за противодействие на корупцията.

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията да плати на А. Г. А., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ** деловодни разноски в размер на 6 000 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването.