РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 394/6.7.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на четвърти
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР : АНТОАНЕТА МЕТАНОВА
разгледа адм. дело № 195 по описа на съда за 2020год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
1.Производство по реда
на Глава Х, Раздел І от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл.
186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност.
2. Образувано е по
жалба, заявена от А.Б.Д., регистриран като едноличен търговец с фирма „Надежда
– Александър Димитров“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Велинград, ул. „Филип Тотю“, № 11, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-53 - 0032763 от 22.01.2020г., издадена от Жулиета
Михайлова, на длъжност Началник Отдел „Оперативни дейности“, Пловдив в
Централно управление на Национална агенция за приходите, с която е разпоредено
запечатване на търговски обект – кафетерия „Лотос“, намираща се в гр.
Велинград, бул. Съединение, № 250, стопанисвана от ЕТ „Надежда – Александър
Димитров“ и забрана достъп до него за срок от 7 (седем) дни.
Счита се, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния
закон и е несъответна на целта, която преследва законът с издаването на актове
от категорията на процесния такъв.
Според жалбоподателя от обстоятелството, че към момента на закупуването на
стоките е издаден касов бон който, макар и да не съдържа изискващата се
подробна информация, отразява реалната стойност на закупените артикули следва
извода, че бюджета не е ощетен. Освен това нарушението е първо подобно,
допуснато при осъществяване на дейността в търговския обект.
Възразява се, че от съдържанието на заповедта не става ясно, дали
отговорността на дружеството е ангажирана, освен за непълнота на данните във
фискалния бон и за неиздаден фискален бон, което препятства възможността,
търговеца да разбере за какво нарушение е санкциониран, за да организира
съответно защитата си.
Иска се оспорената заповед да бъде отменена, като се присъдят сторените
разноски по производството.
3. Началник Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив към Централно управление на
Национална агенция за приходите, чрез процесуалните си представители юрк.
Петкова и юрк. Трифонов е на становище, че жалбата е неоснователна.
В представената по делото писмена защита се поддържат изцяло фактическите
констатации и правните изводи, обективирани в оспорения административен акт.
Счита се, че констатираното нарушение е мотивирано, обосновано и подкрепено с
доказателства, което е достатъчно основание за налагане на принудителна
административна мярка.
Според ответника няма спор, че има издаден касов бон, но той не е съдържал
установените в Наредба Н-18 реквизити. Сочи се, че изискването за определени
реквизити в касовия бон съвсем не е прищявка на законодателя, тъй като макар и
наглед незначително, нарушението има
своите негативни последици. Всеки купувач получавайки касов бон следва да може
да разбере за какви точно стоки е платил. Това гарантира не само неговата защита
като потребител, но и възможността за последващ контрол както от самият него на
цената на получените стоки, или услуги, така и от страна на органите на НАП. В
противен случай, ако фискалния бон съдържа обща формулировка на закупените
артикули, нито купувача ще е наясно за коя стока колко плаща, нито контролните
органи ще могат да извършат достатъчно обективна проверка на дейността на
търговеца. По този начин се препятства възможност при евентуална ревизия, или
инвентаризация точно да се засекат и проверят закупените и продадените стоки,
защото ще липсва възможност да се разбере какво точно се продава. Казано с
други думи ще липсва аналитичност на извършваните операции. В случая фискалното
устройство не е било настроено да издава бележки със необходимите реквизити
съгласно Наредбата така, че няма как да се приеме, че се касае за инцидентен
случай, който да приемем за маловажен.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като се
присъди съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. За допустимостта:
4. Жалбата
е подадена в рамките на установения за това, преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
III. За фактите :
5. Служители на Главна дирекция „Фискален контрол“ към
Централно управление на НАП са извършили оперативна проверка на 13.01.2020г. в
13,05 часа в търговски обект — кафетерия „Лотос“, намиращ се в гр. Велинград,
бул. „ Съединение“, № 250, стопанисван от едноличен търговец „Надежда —
Александър Димитров“ ЕТ с ЕИК: *********. В хода на същата, преди легитимация
на служителите на приходна администрация е извършена контролна покупка на 2 бр.
продукти от скара, 2 бр. пържени картофи, салата и 2 бр. безалкохолни напитки
на обща стойност 28,60 лв., за която в 13:04 часа е издаден фискален бон с
номер 0005318 от 13.01.2020г., от монтираното и въведено в експлоатация
фискално устройство модел Datecs DP 25Х с индивидуален номер на фискалното
устройство DT 577034 и индивидуален номер на фискалната памет 02577034, в който
липсват нормативно изискваните реквизити: наименование на стоката/услугата, код
на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки.
Относно проверка и направените констатации е съставен Протокол за извършена
проверка серия АА №0032763 от 13.01.2020г.(л.38) Към него са приложени декларации от служител, упълномощен от
жалбоподателя, в която е заявено, че обекта се стопанисва от едноличния
търговец и че не са извършвани сторно касови операции.
Приложено е копие от фискален бон №0005318, издаден в 13:04:18 часа на
13.01.2020г., в който на първите три позиции е отбелязано „…ДП 4 2х5.00=10.00 Б…“ ; „… ДП 4 1.40 Б…“ и „… ДП 4 1.40 Б…“.
Приложен е също така Дневен отчет от 13.01.2020г.
Акт за установяване на административно нарушение № F534391 от 16.01.2020г.
6. Въз основа на тези констатации и съставен Акт за
установяване на административно нарушение № F534391 от 16.01.2020г. Деянието е
квалифицирано като нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н- 18 от
13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
Няма данни по делото и не се твърди от страните въз основа на съставения
АУАН да е издадено наказателно постановление.
7. Описаните в Протокол
АА №0032763 от 13.01.2020г. факти и обстоятелства, са изцяло възприети от
Началник Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив към ЦУ на НАП и възпроизведена в
издадената от него Заповед № ФК-53 - 0032763 от 22.01.2020г., с която е
разпоредено запечатване на търговски обект – кафетерия „Лотос“, намираща се в
гр. Велинград, бул. Съединение, № 250, стопанисвана от ЕТ „Надежда – Александър
Димитров“ и забрана достъп до него за срок от 7 (седем) дни.
Изложени са
съображения относно продължителността на
срока на действие на мярката, като е посочено, че при конкретното му определяне от
административния орган са взети предвид тежестта на нарушението и последиците
от същото, включително и капацитета на търговския обект, местоположението му,
работното време, както и че мярката се налага, за да се осигури защитата на
обществения интерес, като се предотврати извършване на нови нарушения.
Описано е, че с констатираното нарушение се засяга утвърдения ред на
данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата
продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследяване
на реализираните обороти.
Изложени са мотиви, че издаването на касова бележка, правилното отчитане на
ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект,
издавани от или във връзка с ФУ, както и предаване на данни по чл. 118 ЗДДС, са
все нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи и/или
управляващи търговски обекти, като се счита, че неизпълнението на задълженията
показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина,
както и организация в търговския обект, която няма за цел спазване на данъчното
законодателство.
Формиран е извод, че ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност за
извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и трудно
поправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради
неотразяване на реално извършените продажби, водещи до неправилно определяне на
дължимите налози.
В мотивите на заповедта е отразено още, че при определяне на срока на ПАМ е
съобразен принципа за съразмерност, както и че срокът на наложената ПАМ е
съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността на търговеца.
IV. За
правото:
8. Извършването на описаното административно нарушение не е спорно между
страните. То ще следва да бъде прието като проявен юридически факт.
Спорът между страните се концентрира по отношение на конкретната
необходимост от налагането на принудителната административна мярка и
съответствието и с целта на закона.
9. Според чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, фискалната касова бележка от
ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и
да съдържа задължително следните реквизити: наименование на стоката/услугата,
код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или
услуги.
Съответно, според чл.186 ал.1 б.“а“ от ЗДДС, принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за:
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
10. Преценката за съответствие на принудителната мярка с целта на закона,
налага да се отбележи, че прежде цитираното правило, съдържащо се в чл. 26, ал.
1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., възвежда едно от императивните,
безусловни и конкретни изисквания на които фискалната касова бележка трябва да
отговаря, за да е възможно да бъде квалифицирана като документ, издаден надлежно
по съответния ред, който удостоверява извършена доставка или продажба,
включително и по смисъла на чл.186 ал.1 б.“а“ от ЗДДС. Казано с други думи,
фискален бон, който не съдържа данни за наименование на стоката/услугата, код
на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, не
може да бъде определен като документ издаден по съответно установения за това
ред и начин.
Това обстоятелство, обосновава от фактическа и правна страна, приложение на
процесната мярка в хипотезата на чл.186 ал.1 б.”а” от ЗДДС. Административната
принуда - запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно да
се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на
нарушителя.
В конкретния случай, трябва да се съобрази и обстоятелството, че видно от
приложения по делото фискален бон №0005318(л.35), в който останалите четири закупени продукта – „шопска салата“, „пържени
к.с.“, „лазарин/нес“ и „сок капи“ са
отразени с необходимите данни, очевидно фискалното устройство в процесния търговски
обект поддържа функцията за регистриране на продажби по видове и количество
стоки, но въпреки това, търговеца издава фискални бонове не по установения за
това ред, които не съдържат изискваната от правната норма подробна информация
за всеки един от продуктите.
Най-сетне, трябва да се констатира, че до приключване на съдебното дирене,
по делото въпреки твърденията на жалбоподателя, не се представиха
доказателства, че търговеца е преустановил тази практика, а именно да издава
фискални бонове, които не съдържат нормативно установената информация, за да е
възможно да се направи извод, че противоправното деяние е преустановено и
необходимостта от прилагане на принудителната административна мярка не е вече
налице.
11. Както се посочи в предходния раздел на настоящото решение, в мотивите
на оспорената заповед е заявено, че при определяне на срока на действие на
мярката е съобразен принципа за съразмерност, както и че срокът на наложената
ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността на търговеца.
Каза се с оспорената заповед е постановено, запечатването на процесния
обект и забрана на достъпа до него да е с продължителност от 7 дни, при
предвиден в закона максимален срок до 1
месец.
12. Без
значение за настоящото производство е изхода от административно наказателното
производство, започнало с акт за установяване на административно нарушение.
Материално
правната разпоредба на чл.186, ал.1
от ЗДДС, не
изисква като предпоставка за нейното прилагането, да е налице стабилизиран
административен акт с който се установява административно нарушение и се налага
съответното наказание.
До друг
извод не води и разпоредбата на чл.187, ал.4
от ЗДДС, тъй
като тя е приложима, само когато за поведението на съответното лице е
ангажирана и административно наказателна отговорност, като погасяването на тази
отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на принудителната мярка, а до
прекратяване на действието и като незаконосъобразна.
V. За разноските:
13. Констатираната неоснователност на жалбата, налага на ответника да се
присъдят сторените разноски по производството. Те, съобразно представения
списък, се констатираха в размер на 100.00 лв. за осъществена юрисконсултска
защита, съгласно представен списък.
Мотивиран
от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на А.Б.Д., регистриран
като едноличен търговец с фирма „Надежда – Александър Димитров“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Филип Тотю“, № 11,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-53 -
0032763 от 22.01.2020г., издадена от Жулиета Михайлова, на длъжност Началник
Отдел „Оперативни дейности“, Пловдив в Централно управление на Национална
агенция за приходите, с която е разпоредено запечатване на търговски обект –
кафетерия „Лотос“, намираща се в гр. Велинград, бул. Съединение, № 250,
стопанисвана от ЕТ „Надежда – Александър Димитров“ и забрана достъп до него за
срок от 7 (седем) дни.
ОСЪЖДА А.Б.Д., регистриран като едноличен търговец с
фирма „Надежда – Александър Димитров“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велинград, ул. „Филип Тотю“, № 11, да заплати на Национална агенция за приходите, сумата от 100,00 лв. /сто лева/ за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия
:/п/
РЕШЕНИЕ
№3434/16.03.2021 Г. АД №9697/2020 Г. НА
ВАС.
ОСТАВЯ В СИЛА
решение №394/06.07.2020г., постановено по адм.д.№ 195/2020г. по описа на Административен
съд Пазарджик.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Решението е окончателно.