Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Плевен,
14.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски
районен съд, V гр. състав в
публично заседание проведено на 19.01.2021г.
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 7728 по описа на съда за 2019г., въз основа на данните по делото
и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Искове
с правно основание чл. 415 от ГПК.
Пред
ПлРС е депозирана искова молба от ***, против ***ЕГН **********, за признаване
за установено спрямо ответника на основание чл.415 ал.1 от ГПК, че дължи на
ищеца сумата от общо ***представляваща неизпълнени парични задължения,
произтичащи от ***************и ******ведно със законната лихва върху
главницата, считано от ***до изплащане на вземането. Сочи се, че вземанията са
начислени в 4 бр. фактури, включващи задължения по различните договори, за
незаплатени далекосъобщителни услуги в това число абонаментни такси, услуги, лизингови
вноски, предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски и неустойки/последните
не се претендират/. Сочи се, че е образувано заповедно производство по реда на
чл. 410 от ГПК и че по издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение,
обуславящо воденето на исковото производство. Претендират се разноски. Назначеният особен представител
на ответника оспорва предявените искове, направено е възражение за изтекла
погасителна давност на исковете. Завява, че
представителите на ищеца не са
имали право да сключват такива
договори, и те са невалидни. Оспорва подписите на ответницата под
приложените договори. Възразява за прекомерност
на възнаграждението на представителя на ищеца.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства намери
за установено следното: Със ***по ***, съдът е разпоредил ***ЕГН **********, да
заплати на кредитора ***, следните суми: сумата в размер на ***представляваща
неизпълнени парични задължения, произтичащи от *************** и ****** ведно
със законната лихва върху главницата, считано от ***до изплащане на вземането, както
и сумата от 25.00лв., представляваща държавна такса и сумата от 360.00 лв. -
адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47
ал. 5 от ГПК и съдът е указал на заявителя – ***да подаде в едномесечен установителен
иск за дължимостта на посочената в заповедта сума. Такъв е подаден в срок,
което сочи допустимост на исковото производство по чл. 415 от ГПК.
Видно
от представените от ищеца доказателства, между страните са съществували
сключени следните договори: ***************и ******. Ищецът е изпълнил
задълженията си по тези договори, видно от приложената справка за издадените
фактури и съответните плащания по тях – л. 132 от делото – от която справка е
видно, че от издадени на ответника общо 14 фактури за периода ***10 от тях са
заплатени, а последните пет, от които процесните фактури от 05.10.2017г.,
05.11.2017г., 05.12.2017г. и 05.02.2018г. не са заплатени / фактурата от 05.02.2018г.
е с отрицателна стойност. Ответникът не твърди или доказва плащане по тези
фактури, възраженията са за липса на договори между страните, липса на
представителна власт на представителя на ищеца, подписал всеки един от
договорите и изтекла погасителна давност за вземанията на ищеца. Във връзка с
откритото по делото производство по оспорване автентичността на подписите на
ответника под всеки един от сключените договори между страните, съдът е
допуснал изготвяне на съдебно-почеркова експертиза, която е работила върху
оригиналите на всеки един от седемте договора и върху първоначалното заявление
за пренасяне на номера в мрежата на ищеца от ***Заключението на вещото лице е,
че всеки един от оспорените документи носи подписа на ответника ***и съдът
кредитира това заключение, доколкото то е работило при сравнителен материал с
официално положени подписи на ответника при издаване от държавата на лични
документи на лицето, обосновано е, и е отговорило на всички поставени въпроси.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното: С представените: ***************и
****** в които автентичността на подписа на ответника беше безспорно доказана,
се доказа наличието на облигационни връзки между ищеца и ответника за
предоставяне на мобилни услуги и лизинг на устройства. Независимо от
оспорването на представителната власт на всяко от лицата, подписало от името на
ищеца тези договори, и непредставянето на изрични пълномощни, съдът намира
следното: Дори и при липса на представителна власт за търговеца – ищец, при
сключването на договорите, то те безспорно са били потвърдени от него чрез
изпълнението по тях – предоставяне на услугите и вещите, съответно чрез
плащането от страна на ответника на 10 от издадените на негово име фактури през
2017г. При това положение, съдът намира, че на осн. чл. 301 от ТЗ, следва да се
приеме, че всеки един от сключените договори е бил потвърден от търговеца при
липса на противопоставяне при узнаването, което се доказва от изпълнението от
негова страна на неговите задължения. Съдът намира, че в случая възражението за
изтекла погасителна давност на задълженията по издадените фактури също е
неоснователно – изискуемостта на първата по време фактура е датата ***на
втората – ***на третата – ***а на четвъртата – ***Съгласно правилото на чл. 422
ал. 1 от ГПК, искът за съществуване на вземането се счита за предявен от момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е
спазен срокът за предявяване на установителния иск. В случая, даденият от съда
едномесечен срок е бил спазен /поради което искът на посоченото от ищеца
основание е счетен за допустим/, и датата от която той се счита за предявен е
датата на постъпване на заявлението в съда – ***От изискуемостта на първата
фактура - ***до датата ***не е изтекъл тригодишния давностен срок, на който
ответника се позовава, и възражението му в тази насока се явява неоснователно
както за първата по време фактура, така и за всяка една от следващите, които са
с още по-късен период на изискуемост. Поради горното, съдът намира, че претенцията
на ищеца в размер на от общо ***представляваща неизпълнени парични задължения за
незаплатени далекосъобщителни услуги в това число абонаментни такси, услуги,
лизингови вноски и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски, се явява
доказана и следва да се уважи.
Съобразно
изхода на спора и претенциите за разноски от ищеца, съдът съобразява следното:
Общо направените разноски на ищеца са в размер на 485.00лв.: 25.00лв. – ДТ, 360.00лв.
– адвокатско възнаграждение и 100.00лв. - внесен депозит за особен представител
на ответника, които следва да бъдат присъдени изцяло. Възражението за
прекомерност на адв. хонорар на ищеца, направено от представителя на ответника,
е неоснователно, с оглед обстоятелството, че посочения размер от 300лв. е
минимален, съобразно нормативната уредба и върху него е начислен ДДС в
съответния размер от 60лв. Съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
ТР 4/2013 г., ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски
съобразно уважената част от исковете, които се
изчисляват в размер на 385.00лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ПлРС направените в негова полза разноски за изготвяне на експертиза в
размер на 120лв., както и 5.00лв. – такса, в случай на издаване на изпълнителен
лист.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ ***ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ на кредитора ***, ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата
от общо ***представляваща неизпълнени парични задължения за предоставени
далекосъобщителни услуги в това число
абонаментни такси, услуги, лизингови вноски и предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски, произтичащи от ***************и ******ведно със законната
лихва върху главницата, считано от ***до изплащане на вземането, за която сума
е издадена Заповед за изпълнение ***по ***.
ОСЪЖДА
***ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, ***, *** със седалище и адрес на
управление ***, разноски по исковото
производство в размер на 485.00лв.. и разноски по ***, в размер на 385.00лв.
ОСЪЖДА
***ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд, разноски в
размер на 120.00лв., както и 5.00лв. – такса, в случай на издаване на
изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: