№ 174
гр. Варна, 25.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора П. М. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Панталеева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20253000600117 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим Х. А. Х., редовно призован, явява се лично и с
адв.Д. М. М. от АК – СОФИЯ надлежно упълномощен.
Жалбоподателите-частни обвинители Н. Р. Н. и О. Н. Р., редовно
призовани, не се явяват, представляват се от повереник адвокат Ц. С. В., АК
СОФИЯ, надлежно упълномощена.
Жалбоподатели-частни обвинители В. С. Х., М. И. М. и Р. Н. Р., редовно
призовани, явяват се лично и с повереник адвокат Ц. С. В., АК СОФИЯ,
надлежно упълномощена.
АДВ.В.: - Не явилите се жалбоподатели-частни обвинители са уведомени,
но няма да се явяват, ще ги представлявам аз.
Жалбоподател-частен обвинител С. Р. Н., редовно призована, не се явява,
представлява се от адв.Г. Т. от АК - ДОБРИЧ, преупълномощен от адв.К. А.
Д. от АК – ДОБРИЧ, редовно упълномощена.
АДВ.Т.: - Подзащитната ми е уведомена за датата на съдебното
заседание, няма да се явява.
Частният обвинител С. А. Д., редовно призован, не се явява. Не се явява и
редовно упълномощеният повереник адв.М. П. Р. от АК – Русе.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор П. К..
Свидетелят С. С. А., редовно призован, явява се лично.
Явява се вещо лице И. Д. Р..
1
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
АДВ.В.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
АДВ.Т.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
АДВ.М.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ПАНТАЛЕЕВА
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
ПРОКУРОРЪТ: - Запознати сме с представените доказателства от
Раломекс, да се приемат.
АДВ.В.: - Запознати сме с представените доказателства от Раломекс, да
се приемат.
АДВ.Т.: - Запознат съм с представените доказателства от Раломекс, да
се приемат.
АДВ.М.: - Запознати сме с представените доказателства от Раломекс, да
се приемат.
СЪДЪТ намира, че следва да се приемат представените доказателства,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА писмо с изх.№ 23/29.05.2025 година от
Раломекс, с копие на удостоверение за техническа изправност и копие от
свидетелство за регистрация на товарен автомобил с рег. № РР6766 АК.
Пристъпи се към проверка на самоличността и разпит на свидетеля.
СВИД.С. С. А.: - 59 годишен, неосъждан, без родство със страните,
предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК. Обещава да
отговори добросъвестно и точно на зададените въпроси.
СВИД.А.: – От двете страни на камиона имаше едни лепенки, за лепящи
светлини, отдолу на шасито бяха, и от ляво, и от дясно. Отдолу по шасито
имаше залепени лепенки, които бяха за нощно виждане, те са светло
отразяващи лепенки, те не светят, те светят само на фаровете, когато ги
осветят фарове, отразяват светлината на фаровете. Ние си ги слагахме, преди
да стане това произшествието, може би четири години преди случката, са
2
слагани лепенките. На фабриката е камиона, на Раломекс, но като се налага,
ние си правим ремонт, нямаше кой да ги слага. Шофьора трябва да си
поддържа камиона, ние сме работници. Фирмата закупи тези лепенки и ние ги
поставихме.
На свидетеля се предявяват снимките от фотоалбума в том 1, лист 23 на
д.п.
СВИД.А.: - Да, това е камиона. Отдолу под шасито имаше ламаринки,
като скара. На средната снимка само камионът е със страничната си част, но
не се виждат лепенките, за които аз говоря, не знам защо.
На свидетеля се предявяват примерните снимки на камиони от същия
модел, находящи се на л.99 във въззивното дело.
СВИД.А.: Първата снимка, на камиона с червената кабина, каросерията
е като на нашия камион. Отбелязвам с Х на тази първа снимка мястото, където
бяхме лепили лепенка. Тя е една лепенка, с дължина около 15 см и височина
около 5-6 см. Лепенките са самозалепящи се, имат подложки, маха се
хартията, и се лепи. Не са релефни, гладки са лепенките, на ребра - черно и
жълто. Жълтото отразява светлината.
Там бяха лепенките като тръгвахме на път. Става дума за по една
лепенка – една от ляво, и една от дясно. Лепенките избледняват от слънцето.
Не мога да кажа точно имаше ли отстрани други някакви габаритни
светлини като лампички.
Аз съм работник на завода, към момента не работя, вече не сме колеги с
подсъдимия.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля и съдът
го освободи от съдебната зала.
Пристъпи се към проверка на самоличността и разпит на вещото лице.
В.Л.И. Д. Р.: - 72 годишен, женен, неосъждан, с висше инженерно
образование, без родство със страните, предупреден за наказателната
отговорност по чл.291, ал.1 от НК. Обещава да даде заключение по съвест и
знания.
На основание чл.282, ал.1 от НПК СЕ ПРОЧЕТЕ заключението,
изготвено във въззивното производство.
В.Л.ИНЖ.Р.: – Поддържам изготвеното заключение, което съм
депозирал.
Аз правих оглед и на двата автомобила, но във връзка със замерване на
деформациите, и нямам спомен дали е имало такива лепенки, за които говори
свидетелят. Видях мигачите и фаровете, че са здрави – задни и предни. Лично
не съм правил снимки при този оглед.
Това, което съм написал във връзка с изрядността на светлините, е по
гласните доказателства – предвид показанията на свидетелите, които на място
завяват, че левият мигач е работел след произшествието. Лично поставих
3
въпрос на разследващите полицаи възможно ли е НТЛ към ОД МВР
Търговище да се произнесе дали фаровете и мигачите са работели към
момента на произшествието, но отговорът беше, че не могат да изкажат такова
становище, т.к. са здрави крушките, а могат да се изследват само при счупена
крушка, става някаква химична реакция, която може да установи дали към
момента са работили светлините. Самият аз, лично, не съм извършвал
физическа проверка относно изправността на светлините.
Разстоянието не по-малко от 100 метра, на което съм приел, че се е
движел Опел-а след неустановения ТИР, е направено на база тези
изследвания, които са направени общо, от гласни и писмени доказателства, на
база скоростта на лекия автомобил, на база дистанцията, опасната зона,
безопасната дистанция, движението на къси светлини. Това е обичайната
безопасна дистанция, и аз я приемам, защото няма данни други никакви.
Приемам, че камионът се е движел равномерно.
Разликите в резултатите с предходната ми експертиза, вкл. и по
отношение на опасната зона, се дължат на приетата сега друга скорост на
движение. Както е задачата, изчислил съм скоростите по три различни метода,
и съм взел средно аритметичната. А щом скоростта се променя, то и всичко
друго се променя. При първоначалната експертиза съм сметнал скоростта по
единия метод, и с нея изчислявам всичко останало.
Ударът е настъпил в лентата на Опел-а, но не в крайна дясна част.
Лентата е широка, мисля, че беше 3.7, и ударът е на 2.40 от дясната граница на
пътя, т.е. не по средата, а малко в лявата част на дясната лента, по-близо до
осевата линия.
В тази експертиза съм бил по-точен относно осветеността на къси
светлини - пред автомобила фаровете осветяват целия път до 50 м, а в посока
десния банкет, разстоянието е малко по-дълго, и може да бъде от 68 до 75 м, в
зависимост на какво разстояние е превозното средство от банкета.
Да, съществувала е техническа възможност лекият автомобил да
премине след задната част на товарния автомобил без съприкосновение.
Значи, така, както е поставен въпроса, ако водачът на лекия автомобил
предприеме аварийно спиране от първоначалния момент на маневрата
завиване наляво на товарния автомобил, т.е. на осемдесет и няколко метра
мисля, че беше, тогава лекият автомобил, без да се отклонява, би отишъл по-
късно на мястото на удара. Ще пристигне за повече време, камионът ще мине
по-дълго разстояние, и дясната лента ще се освободи при задната част на
камиона.
Както са поставени въпросите, така съм отговарял. Водачът на лекия
автомобил реагира реално на 53 метра, когато времето е много малко, по-
малко от 2 секунди - 1,85 секунди. Той успява да реагира първосигнално, с
отклонение на волана наляво, т.к. лентите са били заети от товарния
автомобил. Само в края на лявата лента е имало пролука, и той е реагирал с
отклонение наляво. Нямало е време да реагира да сработят спирачките,
4
възможно е той да е натиснал спирачки, но те не са сработили.
Правилното действие от техническа гледна точка е било да се опита да
спре аварийно в дясната лента, най-вдясно в дясната лента. Всяко друго
действие при спасителна маневра в даден момент може да бъде неспасително.
В реално създадената ситуация, със скоростта, с която се е движил - над
100 км/ч, той е реагирал на около 53 м мисля, че беше, като времето е било
1,85 секунди. В този момент предната част на товарния автомобил е била
преди стоп линията, т.е. не е била излязла на платното за движение. Ако
приемем границата на пътното платно, че е стоп линията, предната част е била
на 3 м навътре в отбивката, преди камиона да излезе. Т.е. той е усетил момента
още преди предната част да излезе на пътя, но т.к. камиона не е спирал, а се е
движил с постоянна скорост, която е определена на около 19-20 км/ч, може и
по-малко, може и повече, средно, това е за много кратко време - 1.85 секунди.
Аз не мога да кажа дали може, или не може да предвиди, че камионът
няма да спре на стоп-линията. Автомобилът е с предимство.
Значи, както е зададен въпроса, така съм отговорил. Въпроса е зададен -
в момента на промяна траекторията би ли могъл да спре или изчаква да се
разминат, с какво закъснение щеше да пристигне. Аз съм отговорил, ако се
приеме този момент, че е могъл да прецени маневрата и да реагира със
спиране, е имало възможност да мине покрай задната част, въпреки, че
нямаше да може да спре преди мястото на удара, но щяха да се разминат, т.к.
товарния автомобил щеше да мине още по-напред.
Ъгълът, под който лекият автомобил е разположен спрямо оста на пътя –
20 градуса, е получен експериментално, с шаблони, докато се достигне до
този оптимален ъгъл. При друг ъгъл на разположението, мястото на удара би
се променило, и не би съответствало на реалните криви на завиване по
мащабната схема от досъдебното производство, и мястото, което са
достигнали двете превозни средства. При разпечатване от компютъра
размерите се свиват, не са едно към едно, за да се поберат в страницата. Така
че на листа са малко по-тесни от ширината на пътя, и от там на пръв поглед се
променят и ъглите, но всъщност меродавни са цифрите, те са изчислени по
мащабна схема по досъдебното производство.
Въпрос „Под какъв максимален ъгъл, при скорост над 100 км/ч, може да
завие един автомобил спрямо оста на пътя, и няма ли при такова завиване да
плъзне“, не ми е бил поставен. Тъй като става въпрос за мястото на удара,
само искам да допълня защо съм приел това място на удара, и защо под тези
ъгли. Ако товарния автомобил не беше в движение, а беше спрял, и ударът
беше при неподвижно положение за него, разпилените части, които са в лявата
част на пътното платно, щяха да бъдат на друго място. Т.е. щеше да има едно
завъртане на товарния автомобил около задната дясна гума и той нямаше да
достигне до лявата канавка. На мястото на удара щяха да останат протривания
от задното дясно колело, гума или джанта на товарния автомобил. Т.к. има
движение на товарния автомобил с придатъчна скорост от задния мост, който
5
е двигателен, той продължава движението си до навлизане в лявата канавка и
блъскане в ската. Ако го нямаше това движение направо, той щеше да се
завърти около оста си, и щеше да остане на пътното платно, а не да отиде в
канавката.
На база на тези съображения, т.к. при товарния автомобил двигателната
сила на задните колела е много голяма, особено на ниска предавка, предполага
се, че е втора или трета, всичко е експериментирано на място, с шаблони, с
най-различни ъгли, без движение на товарния автомобил, с движение на
товарния автомобил, при различни скорости, докато съм стигнал до тия
цифри, които съм приел, и с които съм работил.
Ъгълът алфа 1 – 20 градуса, е ъгълът на оста на лекия автомобил спрямо
оста на пътя. Възможен е, защо да не е възможен, Лекия автомобил Опел се
движи направо, с леко отклонение от оста, около 20 градуса. Аз съм изчислил,
че това надлъжно отклонение, е мисля от около 53 м. Значи, за да не се
преобърне странично, той би следвало да мине не по-малко 53 м, т.е. от там е
започнал маневрата за отклонение. Аз не виждам нищо нередно.
Това не е голям ъгъл, защо голям ъгъл, ако става въпрос тука за
движение, за въртене на товарния автомобил, дали може да вземе завоя, е
друго, но за лекия автомобил това не е никакъв голям ъгъл – 20 градуса
спрямо оста на пътя. Нормално е на петдесет и няколко метра нагоре да се
отклони леко.
Отчел съм силите на триене, те излизат с формулите, които са по
програмата. В случая силите на съпротивление на товарния автомобил не са
сили на триене като при спиране. Ако товарният автомобил беше спрял,
тогава силите на триене естествено щяха да бъдат с коефициент 0.7, и щяха да
останат следи, някакви следи от триене, които ги няма в момента, т.к. колелата
се движат, гумите се движат и не остават следи. За това съм приел коефициент
на триене 0.2, т.е. при търкаляне, а не при триене.
Знаците в подкоренната величина пред коефициента 0.342, който участва
във формулата за скоростта на автомобилите в момента на удара, се появяват в
таблицата на Ексел, която смята автоматично, аз не въвеждам знаци, а само
величини. Това са автоматични изчисления - плюс, минус, зависи от посоката
на движение на автомобила, за единия или другия автомобил. Аз въвеждам
първоначалните данни, които са в горните 4-5 реда, и за масата на
автомобилите, и 1 и 2 скоростта. Всички други формули и изчисления се
правят автоматично, аз не влияя на резултат, плюс-минус в зависимост от
зададените ъгли, които са дадени по-горе.
При удара с лекия автомобил, към движещата сила на двигателните
колела на товарния автомобил, който навлиза на пътното платно без да спира,
се предава допълнителна кинетична енергия, т.к. лекият автомобил е със
значителна скорост. Освен това, видно от деформациите на двата автомобила,
лекият автомобил влиза под товарния, повдига предната част, деформира
левия носач, т.е. предницата на товарния автомобил, увисва във въздуха,
6
остават двигателни само задните колела, и затова товарният се отклонява
надясно, и продължава напред в посока лявата канавка, и се удря в ската, това
е стръмен скат, един хълм. Докато лекия автомобил в един момент се откача
от товарния, и се разделят двата, и остават близо един до друг.
Влиянието на придадената кинетична енергия върху скоростта след
удара, е съобразена при изчислението по теория на удара. Товарният
автомобил е с 11 км/ч по теория на удара в момента на удара, а предадената му
скорост е по-малка - 8.1 м/сек. 3,25 м/сек е крайната скорост при удара на
товарния автомобил, а предадената скорост 2, която е горе в таблицата е 8.1
м/сек, т.е. по-голяма е предадената скорост от собствената, която е получена.
Собствената е 3 м/сек, а предадената е 8 м/сек, няма нищо нелогично. Значи,
товарният автомобил се движи с по-ниска скорост, предава му се скорост от
лекия автомобил, която е по-голяма значително, и му се увеличава скоростта,
така е показано и в таблицата.
Товарният автомобил не спира на стоп линията, преди да излезе на
пътното платно. В случай, че е спрял, и продължи да навлиза, той тогава ще се
движи равно ускорително, т.е. по друг физически закон, ускорение за по-дълго
време. В случая, т.к. той не спира, а навлиза с някаква предварителна скорост,
се приема, че той се движи с постоянна скорост. Т.е. по-бързо ще навлезе на
платното за движение и за по-кратко време.
Ако товарният автомобил беше спрял, и тръгне равноускорително,
тогава щеше да се движи по-дълго време, аз съм го смятал - някъде 3-4
секунди, и тогава лекият автомобил би бил на по-голямо разстояние. Всяко
нещо различно, води до някаква промяна, но в случая няма основания да
приемем, че товарният автомобил е спрял на стоп линията, и е навлязъл с
равно ускорително движение, защото тогава би била различна картината, а не
тази, която е на огледа на ПТП, и МПС биха се намирали на друго място.
Ако приемем, че се е движил на къси светлини, Опел-а би следвало да
се движи с тази скорост - 64.8 км/ч, за да може да спре. Скоростта от 71.8 км/ч,
е изчислена в друга задача, във връзка с възможността да се предотврати
удара, но двата въпроса са различни. Единия въпрос е технически
съобразената с далечината на видимост на късите светлини скорост, които
осветяват на разстояние седемдесет и няколко метра. А другият въпрос е,
каква е технически безопасната скорост в момента, когато той би могъл да
забележи още за пръв промяната в отклонението на посоката на товарния
автомобил, т.е. на разстояние 83 м. Стойностите са различни, и отговора е
различен. Единия път е от разстояние 75 м, другия път е от разстояние 83 м.
Скоростта 71.8 км/ч е без значение водачът можел ли е да види опасността,
или не.
Разликите между двете експертизи са от това, че се работи с различни
скорости. Всеки от трите метода се използва. Методът „Момент 360“ се влияе
много силно от посоките на движение на двата автомобила. За да се ползва
този метод е необходимо да има спирачни следи. Спирачната следа определя
7
посоката на движение и ъгъла спрямо оста на пътя. В случая ние нямаме
спирачни следи и използването му води до неточност.
Методът теория на удара се влияе силно от коефициента на
възстановяване. Там много точно се работи с ъглите, по-лесно се работи с
косинуси, отчита се масата, ъглите един спрямо друг, при дадената скорост
след удара и т.н., зависи от коефициента на възстановяване. Затова аз пробвам
с няколко коефициента, докато получи някакъв нормален резултат, защото ако
приемем 0.3, се получават някакви скорости, които не са невъзможни. Ако
приемем 0.4 е нещо друго, така, че и той има слабост.
А третият метод, който се базира на деформациите, загубената енергия в
следствие на деформациите, там също има слабости до колко точно са
измерени тия деформации, и така определяме коефициента.
Най удачни в случая са методът по деформациите, и този по теория на
удара, и двата биха могли да се ползват. В първата си експертиза аз съм
ползвал „делта В“, т.е. по деформациите, които лично съм огледал, само че там
приемам за по-лесни изчисления, че товарният автомобил е бил като
неподвижен при удара, а той не е, но разликата е малка.
То се вижда и от таблицата тука за делта в, че енергията на товарния
автомобил е 0, загубената енергия, т.к. масата му е много голяма и
коефициента е 1,700.
В отговора 1.7. на стр.10 от експертизата е допусната техническа грешка
в последното изречение, и вместо „В момента на пресичане на лявата
граница…“ в заключението трябва да се чете: „В момента на пресичане на
дясната граница…“.
Ако той беше реагирал със спиране в момента, в който товарният
автомобил започва да променя посоката си, в началния момент, когато е на 83
м от мястото на удара, с действителната си скорост не може да спре, ще има
удар. Обаче при скорост от 90 км/ч, т.к. ще има известно закъснение, тогава
товарният автомобил би се изтеглил още малко по пътното платно, и една
пролука би се отворила. Т.е. не е необходимо да е 64.8 км/ч скоростта дори, не
е необходимо и да е 70 км/ч, защото и ако беше 90 км/ч, отново не би
последвало ПТП, защото щеше да премине зад задната част на камиона. Това е
технически казано условно, на база на изчисленията щеше да има една
пролука, през която, ако той се движи в дясната част на пътя без да се
отклонява наляво, щеше да премине свободно, нямаше да има контакт.
При 75 м видимост със 110 км/ч няма как да спре, трябва да кара с 68
км/ч за да може да спре.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към вещото лице, и
СЪДЪТ го освободи от съдебната зала, като определи да му се изплати
възнаграждение съгласно представената справка-декларация - в размер на
1130 /хиляда сто и тридесет/ лв.
АДВ.В.: – Нямам други искания по доказателства.
8
АДВ.М.: – Аз имам искане и то е свързано с оглед изслушаното в
днешното съдебно заседание експертно заключение.
Защитата смята, че с цел правилно решаване на настоящото наказателно
производство трябва да бъде назначена тройна АТЕ, в която молбата ни е да
присъства хабилитиран специалист в областта, като аз смятам, че с оглед
изслушването на експертизата и конкретните отговори на зададените въпроси
се поражда съмнения за правилността приетото заключение.
Не само на това, достатъчно е да се приеме, че експерта, изготвил
настоящата АТЕ е участвал в изготвянето и на тази, която е била изслушана и
допълнителна такава при първоначалното разглеждане на делото пред ТОС
като няма как да не прави впечатление, че там по основни въпроси и
изчисления има съвсем различни или най-малкото има сериозна промяна в
тези стойности, а говорим за един и същи експерт.
Ясно стана в днешното съдебно заседание, че той на практика сега
допълва чрез използването на трите възможни метода, за които подробно ни
даде разяснения в съдебно заседание, по изрично искане на защитата и
конкретно формулирани на въпроси, които под никаква форма не бяхме
ограничени.
Аз ще си позволя да Ви посоча три неща, които пораждат това искане за
изготвяне на повторна тройна АТЕ.
След запознаване със заключението, на страница 4, са посочени ъглите,
които се приемат преди и след удара, като ъгъл алфа 1, ъгъла на външната ос
на автомобил Опел и оста на пътя като изчислена изработена скорост над 80 -
90 км/ч и практически не може да се извърши ъгъл спрямо оста на пътя над 7 -
8 градуса. Т.е. това което експерта дава като извод е технически невъзможно.
Даже и в хипотезата на рязко завъртане на волана колата в тази хипотеза
започва да се плъзга и автомобила не може да извърши крива под такъв голям
ъгъл какъвто е прието като конкретни стойности в заключението.
Този ъгъл алфа 1, който е равен на 20 градуса е изключително голям и
технически невъзможен, това го твърдя съвсем отговорно пред Вас. това се
вижда и на самата скица, която видяхме, че на самото графично изобразяване
тези ъгли при каквато и динамики на ситуацията не могат да достигнат такава
стойност каквато се приема.
На страница 7 от експертизата се използват формулите 8.46, на страница
374 в учебника на проф.К.. При изчисляването на скоростите на автомобилите
по третия метод има значителни грешки. На страница 7 не е ясно защо в
подкоренната величина има отбелязани два минуса преди коефициента 0.342.
Затова питах експерти, знака трябва да минус, а той слага два минуса,
получава коренно различен резултат.
На страница 8 грешката е значителна, това е за определяне скоростта на
автомобил Мерцедес, в учебника на К., фигура 8.12 на страница 374 е
отбелязан именно конкретен пример, какъвто трябва да бъде взет именно за
нашия случай по делото където знака пред под коренната величина трябва да е
9
минус. Експерта е приел знак плюс, което води до значително изкривяване на
резултата за скоростта на движение на Мерцедес-а - 44 км/ч в момента на
удара.
Ако се вземе правилно знак минус в пред коренната величина се
получава скорост от 1 м/сек, която е равна на 3,6 км/ч. В дадения случай след
удара автомобил Мерцедес придобива кинетична енергия, не му се отнема
такава, както на Опел-а, затова знака трябва да е минус. Ако се пресмята
правилно скоростта на Мерцедеса е значително по-малка тогава средно
аритметичен резултат ще е много по-малък и скоростта на Мерцедес в
момента на удара ще се получи многопо-нисък. Това означава, че времето на
опасността от момента на промяната на траекторията на Мерцедес до момента
на удара ще е значително по-голямо и отстоянието на Опел до мястото на
удара ще е много по-голям.
При тези технически положения може да се окаже, че водача на Опел-а
може да спре при действителната си скорост на движение, която е приета от
експерта 108.5 км/ч, включително и с тези параметри.
Затова голямата молба на защитата и съзнаваме, че предизвикваме
големи процесуални затруднения, но за да можем да направим нормалните
крайни изводи аз ще Ви помоля да назначите изготвянето на такава тройна
АТЕ за да може да има пълна яснота, относно тези най-малко три сериозни
грешки, които според мен водят до коренно различни резултати.
ПРОКУРОРЪТ: – Възразявам за назначаването на поредна вече
четвърта АТЕ по делото.
Абсолютно всички данни, необходими за направата на извод, относно
вината за произшествието са изяснени по делото.
Възраженията, които защитата в днешното съдебно заседание посочи
като обосновка на искането за назначаване на поредна експертиза считам, че
са неоснователни.
На всеки един от тези поставени въпроси или по-скоро отчетени от
защитата бяха дадени конкретни обосновани отговори.
Още повече възраженията, които бяха направени бяха прочетени, т.е
най-вероятно бяха подготвени преди днешно съдебно заседание, т.е. не
включват това, което изясни вещото лице.
Смятам, че и по трите въпроса по които се направиха възражения бяха
дадени подробни разяснения.
Доста пространно беше коментиран примерно посочения на страница 4
от експертизата ъгъл алфа 1 в размер на 20 градуса по който се намира спрямо
оста на платното за движение лекия автомобил към момента на огледа.
Защитата изрази своето становище, че този ъгъл бил прекалено голям,
невъзможен чисто реално да се получи, а вещото лице му отговори на няколко
пъти, че не вижда нищо смущаващо в този ъгъл и, че при движение на
автомобила от мястото на започване на спирането при завой л ляво до мястото
10
на удара има 53 м, спокойно може да стане под този ъгъл от 20 градуса без да
се стига до приплъзване както каза защитата.
Така, че това е едно абсолютно субективно виждане на защитата, че
такъв ъгъл бил невъзможен.
От своя страна казвам съвсем отговорно, че ъгъла е възможен, като
водач на лек автомобил и втори път разследвал стотици ПТП, занимавал съм
специализирано в рамките на дълги години и съм виждал много ПТП. Считам,
че този ъгъл от 20 градуса съвсем не е голям и не е невъзможно да бъде
намерен автомобила на това място под такъв ъгъл спрямо платното за
движение при условие, че застава под този ъгъл автомобила в рамките на 53 м
движение.
Второто възражение касае знака минус от експертизата на страница 7,
относно изчисляване скоростта на лекия автомобил където имало два минуса,
посочени във формулата. Този въпрос също беше цитиран от вещото лице при
защитата, беше обяснено защо има такъв знак минус.
Също и възражението за наличието на знак минус или плюс във
формулата на страница 8 при изчисляването на скоростта на товарния
автомобил в противовес на казаното от защитата вещото лице точно обратно
каза в това свое заключение и се съгласи с това, че наистина при удара лекия
автомобил в следствие на удара с по-голямата си скорост предава кинетична
енергия на товарния автомобил. Лекия автомобил в следствие на удара му
предава още 8 км и товарния автомобил продължава към мястото където се е
ударил в ската. Така, че не виждам нищо нередно и няма нужда от нова
експертиза.
Възраженията направени срещу тази експертиза бяха отчетени от
защитата в съдебно заседание, очевидно подготвени преди съдебното
заседание и не бяха променени в следствие на това, което каза вещото лице.
Единствената грешка в експертизата няма отношение към крайния
резултат.
Няма неща, които да са за изясняване и моля да оставите искането без
уважение.
АДВ.В.: – Считам, че по изложените аргументи от защитата не следва
да бъде назначавана повторна тройна експертиза.
На първо място действително вещото лице заяви категорично, че такъв
ъгъл алфа 1 на 20 градуса е абсолютно възможен във момента на възприемане
промяната на траекторията и е допустим, не е голям.
На второ място по отношение на скоростта, която се коментира, че не е
изчислена правилно, моля да имате предвид, че скоростта на автомобилите
преди и към момента на удара в конкретните експертизи е изчислена по три
различни метода. Защитата оспорва един от методите, които са сравнително
близки, поради което считам, че не следва да се назначава до колкото е
работено със средно аритметичните скорости и се оспорва един от методите.
11
Затова скоростта е определена по три различни сравнителни метода от
техническата литература, поради което считам, че по отношение на тези
въпроси не е необходимо назначаването на нова експертиза.
АДВ.Т.: – Напълно споделям изразеното становище от прокуратурата и
защитата на пострадалите лица.
Освен всичко казано от тях считам, че повторна съдебна техническа
експертиза е назначена с поставени именно въпроси от защитата и считам, че
вещото лице е дало конкретни отговори по тях и считам, че няма нужда
отново да изследваме установените факти. Считам, че не следва да я
допускате исканата експертиза.
СЪДЪТ счете, че за правилното решаване на делото не се налага да
бъдат използвани наново специални знания, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на повторна
тройна АТЕ.
На основание чл.317, вр.чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви
съдебното следствие за приключено и на основание чл.317, вр.чл.291, ал.1 от
НПК съдът пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми съдии, моля да оставите въззивната жалба
без уважение като неоснователна, т.к. не са допуснати твърдените с жалбата
процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.
Въз основа на заключенията на изготвените по делото вече три с
изслушаната днес АТЕ-зи считам, че извършването на деянието е доказано от
обективна и субективна страна, като е установено чрез разчитане на тахо
шайбата на товарния автомобил, управляван от подсъдимия, че той въобще не
е спрял при наличието на знак В2 при напускане на отбивката, не се е
съобразил също така със знак В2, движение само надясно след знака и е
започнал да пресича пътното платно за да навлезе в намиращата се на
отсрещната страна на платното отбивка, при което е пресякъл и хоризонтална
надлежна пътна маркировка М1, единична, непрекъсната линия, забранена за
пресичане.
Считам, че правилно съдът е прецизирал разпоредбата на чл.343, ал.3, б.в
от НК, която е била изменена в нейната осъдителна част, а именно, че
предвидено наказание лишаване от свобода е завишено от 3 до 15 години на
лишаване от свобода от 5 до 5 години.
Безспорно съгласно съдебната практика се налага произнасяне затова кой
е най-благоприятния за дееца закон по смисъла на чл.2, ал.2 от НК, както и е
сторил Окръжен съд в Търговище. Съобразявайки това искане е наложил 5
години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим.
Правилно съдът е приел, че няма нито многобройни, нито едно
12
изключително по своя характер смекчаващо вината обстоятелство, което да
бъде предпоставка за определяне на наказание при условията на чл.55 от НК.
Освен това от съществено значение в конкретния случай е и факта на
високата обществена опасност на деянието - ПТП в резултат на което са
починали няколко лица и друг пострадали с причинени телесни повреди.
Високата степен на обществена опасност на дееца също така, подсъдимия
Х. е лице, професионален водач на МПС, с голям опит, а е допуснал
изключително грубо нарушаване на ППЗдвП.
Считам, че наложеното наказание отговоря на обществената опасност на
деянието и извършителя, поради което моля да бъде потвърдена
първоинстанционната присъда.
АДВ.В.: – Уважаеми Апелативни съдии, от името на поверениците, които
представлявам заявявам, че поддържам изцяло въззивната жалбата и моля
същата да бъде уважена.
Моля да постановите решение по силата на което да измените
обжалваната присъда и да постановите решение, с което да увеличите размера
на наложеното наказание на подсъдимия Х. до максималния размер,
предвиден в закона.
Присъдата на Окръжен съд – Търговище, с която на подсъдимия е
наложено наказание от 5 години лишаване от свобода е явно несправедлива и
категорично считаме , че не съответства на тежестта на извършеното
престъпление.
Считаме, че единствено с по-висок размер на наложеното наказание биха
се постигнали целите на наказанието за да се въздейства върху личността на
дееца в посока превъзпитаването му и поправянето му.
Моля настоящия съд при постановяване на своето решение да обърне
внимание на тежкия вредоносен резултат, настъпил в следствие на процесното
ПТП и грубите нарушения извършени от подсъдимия.
Налице е изключително висока степен на обществена опасност.
Считаме, че наказание от пет години лишаване от свобода, съпоставено с
обществено опасните последици, а именно отнемането на три човешки живота
и причиняването на телесни повреди на още две лица са житейски правно
неоправдани и необосновани.
Поверениците ми са изгубили своите близки в произшествието, които
последици за тях са необратими.
Каквото и наказание да бъде наложено то няма да върне живота на
тримата загинали, нито ще възстанови пострадалите в състоянието, в което са
били преди получаване на тежките телесни увреждания.
Считаме, че в присъдата на Окръжен съд - Търговище е подценена
обществената опасност на деянието, тежестта на извършените груби
нарушения на ППЗДвП от подсъдимия като професионален водач на товарен
13
автомобил. Именно като професионален водач придобил всички категории за
управление на МПС следва да бъде изключително внимателен.
Безспорно е, че извършените от него нарушения са изключително груби.
Установи се, че същия не е спрял на стоп линията, макар, че имаше такова
твърдение в хода на разследването.
Установи се, че е предприел завиване в ляво, макар, че има знак
задължително движението само надясно след знака и пътна маркировка,
въпреки това е препречил двете пътни ленти и е създал предпоставка, което е
станало причина за настъпване на ПТП.
Моля да не кредитирате експертизата днес приета в частта, в която като
извод от вещото лице е направено, че водача на лек автомобил на Опел е имал
възможност да предотврати настъпването на произшествието при движение с
90 км/ч като премине зад товарния автомобил.
Считаме този извод за неправилен и необоснован по следните
съображения.
На първо място този извод е валиден и е направен при реагиране на
опасността от 83 м в експертизата.
Установи се, че при осветена зона на фаровете на къси светлини
осветеността е около 60 м и в дясно същата достига до 75м. Т.е. е това
момента, в който водача на лек автомобил Опел обективно е имал възможност
да възприеме, в който момент е възможна и неговата реакция за
предотвратяване на удара.
Не се установи от този момент същия да има възможност да предотврати
отново преминавайки зад товарния автомобил. Да не говорим, че не е бил
длъжен да го направи.
И при двата случая и при движение с 90 км/ч предотвратяване на удара е
невъзможно при предприемане на аварийно спиране и удар отново би
настъпил.
Моля да не кредитирате показанията и на днес разпитания свидетел, до
колкото същия заяви, че имало лепенки със светло отразители на каросерията
на камиона, такива не се установяват във фотоалбума, не се установиха да са
били налични и показанията му противоречат с останалите доказателства по
делото.
По отношение на въззивната жалба на подсъдимия, намираме същата за
неоснователна и необоснована и моля да оставите същата без уважение.
Неоснователни са и наведените твърдения и възраженията, че не е
установен механизма,, не е установена вината на подсъдимия, както и, че са
налице основанията на чл.55 от НК, а именно, че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, категорично считаме, че не са налице.
Ето защо моля за решение в този смисъл.
ЖАЛБ.-Ч.ОБВ.В. Х.: -Присъединявам се към казаното от адвоката ми.
14
ЖАЛБ.-Ч.ОБВ. М. М.: - Присъединявам се към казаното от адвоката ми.
ЖАЛБ.-Ч.ОБВ.Р. Р.: - Присъединявам се към казаното от адвоката ми.
АДВ.Т.: - Уважаеми апелативни съдии, от името на доверителката ми
изразявам следното становище:
Моля да оставите без уважение въззивната жалба от защитата на
подсъдимия, считам същата за неоснователна.
По отношение на подадената въззивна жалба не от моя милост, тогава не
съм представлявал повереника ми, но изцяло я поддържам.
Считам, че постановената присъда лишаване от свобода от пет години по
отношение на подсъдимия на Окръжен съд - Търговище е твърде занижена,
несправедлива с оглед постановения размер на наказанието, съпоставен със
степента на обществена опасност, както и настъпилите обществено опасни
последици за пострадалите – три жертви и двама тежко пострадали.
Безспорно считам, че се доказа в настоящото производство, че
подсъдимият грубо е нарушил ППЗДвП, пресичането на непрекъсната линия.
Считам, че експертизата, която изслушахме, поредна в това производство,
несъмнено дава отговор на въпроса на т.2.11. при своевременно предприемане
на аварийно спиране от водача на лек автомобил Опел към момента, посочен в
задача 9, би ли автомобила спрял преди мястото на удара при действителна
скорост на движение и скорост от 90 км/ч вещото лице и на двата въпроса
дава отговор, че независимо, че се е движил със 116 км/ч и 25 и съответно с 90
км/ч той не би могъл да спре предвид извършеното нарушение на правилата за
движение по отношение на подсъдимия.
Поради което, моля да постановите присъда, с която да увеличите
наказанието на подсъдими в най-строгия размер, който е предвидил закона.
АДВ.М.: – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам въззивната жалба, в
която съм изложил всички оплаквания свързани с възможността като
инстанция по фактите да промените по това наказателно производство.
На първо място смятам, че при предходното разглеждане на наказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са
ограничили правата на защита при конкретното разглеждане на делото пред
Окръжен съд - Търговище, които съществени процесуални нарушения
поставям на Вашето внимание до толкова до колкото да прецените дали те
отговарят на характеристиките на съществени и на второ място дали е
необходимо те да бъдат отстранявани с оглед фазата на тяхното допускане. Т.е.
трябва да отчетем обстоятелството, че Вие сте втора първа инстанция и съдът
може да положи необходимите конкретни процесуални усилия за попълване
на тези правно значими факти за правилното решаване на делото.
Самия факт, че допуснахте изготвянето и назначаването на повторна АТЕ,
която не е била уважена при първоинстанционното разглеждане означава, че
съдът не е изпълнил своите процесуални задължения при внимателната и
прецизна проверка на доказателства по делото и тяхното изследване.
15
Прави впечатление още в мотивната си част към атакувания
първоинстанционен акт съдът на лист 6 в мотивите е записал, че обясненията
на подсъдимия Х. ги приема и кредитира, дава им се вяра и ги поставя в
основата на постановената присъда, като 5-6 изречения по-надолу съдът се
поставя в едно положение, че записва, че не са налице доказателства, относно
твърденията на подсъдимия и влиза в една риторика с противоречивостта на
гласните доказателства по делото. Практически първата инстанция не ни дава
възможност да се ориентираме в края на краищата дава ли се вяра напълно на
показанията или се дава в определени части, което е нормален подход при
такова структуриране на мотивна част на редовен съдебен акт.
Струва ми се, че това дълбоко противоречие в мотивите поражда
процесуални основания за съществено процесуално нарушение. На практика
не можем да се ориентираме във волята на съда в края на краищата дава ли се
или не вяра на обясненията на подсъдимия.
Съществен процесуален проблем защитата установи и при запознаване с
мотивите на лист 8 от тях където ТОС е записал, че съдът отчита поведението
на пътя от страна на свидетеля Н. единствено такова допринесло за
настъпване на тежкия съставомерен резултат предвид неопитността му като
водач на МПС, налице е неправилна преценка на пострадалия при управление
на лекия автомобил и крайно неадекватна реакция.
Подобна правна конструкция е допустима, но с оглед най-вече намаляване
на обезщетението по смисъла на ЗЗД. Т.е. в мотивната си част от една страна
Окръжен съд приема, че съпричинителната деятелност не може да рефлектира
върху наказателната отговорност, а пък в следващия момент когато се
занимава с индивидуализацията на наказанието, в заключителната си част на
съдебния акт там е записано, че това обстоятелство се взема като смекчаващо
наказателната отговорност. Т.е. на практика ние не можем да се ориентираме
във волята на първоинстанционния съд, това отразява ли се по някакъв начин
върху наказателната отговорност или се отразява евентуално в критериите за
справедливост когато се отмерва обезщетението на наследниците, за
съжаление, на починалите трима души.
Затова това ми се струва за съществено процесуално нарушение, това
дълбоко противоречие в съдържанието на мотивите и то до такава степен, че
ние абсолютно не можем да се ориентираме в края на краищата по какъв
начин се е формирала годната крайна роля на решаващия съд по фактите да
наложи това наказание по отношение на подсъдимия Х..
Това е в рубриката процесуални нарушения, като съм извадил и още
няколко във въззивната си жалба, които няма да повтарям.
По отношение на приетата във въззивното съдебно следствие АТЕ.
Аз разбира се няма да Ви занимавам с моята теория, изчисления и
подготовката, които си бях направил преди делото. Разбира се за да стигна до
тези искания за изготвяне на повторна бях използвал консултация на експерт
специалист, но за съжаление защитата в редовния наказателен процес нямаме
16
право на самостоятелна експертиза, т.е. това е процесуално недопустимо
доказателствено средство, аз не мога да представям и такива доказателства и
данни, но ми се струва, че експерта не защити обосновано и пълноценно тези
сериозни авто технически въпроси, които по моя гледна точка са сбъркани.
Но така или иначе очевидно и повереника на пострадалите приема, че в
определени части това заключение е неправилно и необосновано. Адекватната
и правилната процесуална реакция е да поискаме да бъде назначено и
изготвено такова заключение. Но в края на краищата Вие може да решите
делото и при тези експертни доказателства, които са налични в материалите
по делото след като сте преценили, че този обем е достатъчен.
Разбира се трябва да кажем и на глас, че автотехничекото заключение то
няма задължителна стойност към почитаемия съдебен състав, т.е. Вие може да
го приемете, може в едни части може в други така, че съдът най-вероятно
може би е имал нещо предвид и то ще бъде отразено в мотивите към съдебния
ви акт.
Но нашата молба е да вземете особено нещо важно, което се изясни при
изготвената и приета в днешното съдебно заседание заключение, а то е много
добре разработено в т.1.12. от АТЕ, аз няма да го зачитам, там експерта не
само в точка 1.12. записал е и съответно в т.2.10. дали има закъсняла реакция
от страна на шофьора на лекия автомобил.
В заключителната си част е записал двете хипотези в които удара би бил
предотвратим, т.е. чрез субективните действия на водача на лекия автомобил
Опел, в каква хипотеза можело да бъде предотвратен удара.
Колегите казват, да, ама той е нямал задължение да направи това нещо,
т.к. товарния камион на подсъдимия е препречил пътя. Всеки един водач
когато застане зад волана той вече има собствената си отговорност, да запази
собствения си живот и този на другите пасажери в колата, като включително
предприема съответни адекватни действия чрез средствата за управление на
лекия автомобил за да изпълни тези свои задължения най-вече за да предпази
себе си и хората, които се намират в колата.
Така, че поведението на лекия автомобил Опел корса в това наказателно
производство не може да бъде изваден и изключен от материалите по делото.
Разбира се тук не става въпрос да ангажираме наказателна отговорност на
водача на Опел-а, но във всички случаи неговото поведение трябва да бъде
много внимателно изследвано и виждате, че там се стига до нарушение на
ЗДвП, които по необясними за защитата обстоятелства съдът напълно е
изключил като е приел, че тези нарушения видите ли, едва ли не те не са в
причинна връзка с настъпилото ПТП.
Ако водача караше с разрешената за този междуселищен път скорост на
движение от 90 км/ч, ако беше адекватно предприел действия по аварийно
спиране със спирачната система на автомобила, вещото лице разработи
именно тези две хипотези за не настъпване на тежкия пътен инцидент, в който
са загинали толкова много хора.
17
Затова аз смятам, че обективно при това заключение изводите няма да ги
чета, не е необходимо то е пред Вас, но при тези очевидно не своевременна
реакция по намаляване на скоростта на Опел, движението с превишена
скорост, обстоятелството, че водача на лекия автомобил Опел не е имал
особен опит когато е управлявал колата също е под внимание.
Разбира се ОС – Търговище е извършил един законосъобразен и правилен
анализ за липсата на правоспособност на водача на Опела-а. Той не е
неправоспособен, тези доводи на съда, според мен, са правно аргументирани,
така, че това обстоятелство не следва да се вменява във вина. Но липсата на
опит и превишената скорост са достатъчно също сериозни нарушения на
ЗДвП.
Сега моето скромно мнение и професионално разбиране е, че ние не
можем да делим нарушенията по ЗДвП като тежки, средно тежки, много
тежки или по-леки.
Има задължения, които те императивно трябва да бъдат използвани от
всички водачи зад волана. Т.е. след като седна зад волана ти трябва да си
изключително отговорен.
Аз смятам, че съпричинителната деятелност от страна на шофьора на
лекия автомобил Опел е експертно изяснена и тя трябва да има пряка
рефлексия при индивидуализация на наказанието на подсъдимия, нещо което
аз лично не мога да се ориентирам от мотивите на ТОС дали е сторено или не,
защото от една страна се изключва и това процесуално нарушение, за което
загубих малко време.
По отношение на явната несправедливост на наложеното наказание аз
мисля, че тук е допуснато нарушение на материалния закон от една страна, т.к.
разпоредбата на чл.55 от НК е добре изводимо от доказателствата по делото.
На второ място ми се струва, че първоинстанционния съд е консумирал и
процесуалното нарушение липса на мотиви, когато се е занимавал с
индивидуализиране на наказанието.
Имал съм удоволствието да чета на Апелативен съд – Варна мотиви
свързани с индивидуализация на наказанието. Т.е. Вие сте заложили стандарт,
който все пак окръжните съдилища трябва да съблюдават. Не може с шест или
седем сложно съставни изречения да занимае с отегчаващи или облекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства.
Затова ми се струва, че ТОС е подходил малко небрежно в своите
служебни задължения когато се занимава с индивидуализиране на
наказанието. Разбира се там от материално гледна точка трябва да приложи
по-благоприятния закон, което е сторено, но всичките обстоятелства свързани
с напредналата възраст на подсъдимия Х., неговото здравословно състояние,
т.е. чисто хуманитарните основания когато се занимае с индивидуализиране
на наказанието. Данните за тежкото му здравословно състояние - захарен
диабет и сърдечно съдови заболявания. Този човек има няколко стента на
сърцето, престарялата му възраст, данните за неговото семейно положение,
18
съдействието на подсъдимия за изясняване на фактите по делото, неговото
процесуално поведение, виждате, че пред първата инстанция е направена
диференцираната процедура на чл.371, т.1, т.е. съкратено, ускорено съдебно
следствие, което не е ангажирало проверката и събирането на всички гласни
доказателства. Съдът е бил сериозно разтоварен и затова виждаме, че този
процес върви динамично и подтиква, не се бави от страна на самия подсъдим.
Така, че неговото процесуално поведение и характеристичните данни,
съпоставени с признанията и съдействието, които е направил чисто казуално
за разкрИ.е на обективната истина в процеса са все обстоятелства, които са
свързани с наказателната отговорност.
Пропуснах да отбележа колегите държат да не се кредитират показанията
на свидетеля от днешното съдебно заседание свързани с наличието на светло
отразителни лепенки, това обстоятелство само по себе си има значение в
материалите по делото, защото това фактическо положение е свързано с
адекватността, която е трябвало да предприеме водача на лекия автомобил
Опел. Т.е. при възможността да бъдат осветени и светлината да бъде отразена
това е още един маркер, че през пътното платно макар и неправомерно
преминава управлявания от подсъдимия камион.
Изначално защитата няма твърдения пред Вас, че става въпрос и нямаме
оплаквания за нарушение на материалния закон, свързан с нарушение на
института на случайното деяние. Подсъдимия, че си е виновен, виновен, но
той е виновен по тези нарушения, които са били изведени конкретно като
обвинение, т.е. не спирането на знак „стоп“ и задължителния указателен знак
да продължи надясно и маркировката М1, която е пресечена. Тези нарушения
са изведени и ние не спорим по тях.
Но за да може да бъде издаден един обоснован и законосъобразен
съдебен акт трябва да се сложат всички факти на везната за да може да се
стигне до верния извод тези пет години лишаване от свобода дали са
справедливи като наказание.
Не спорим, че резултата е много тежък, загинали са трима съвсем
прилични хора, трудови българи, които са изпаднали в тази ситуация, това не
го спорим, последиците от пътни транспортни инциденти са много тежки, те
са особено тежки за близките родственици, които каквото и наказание да бъде
определено то никога няма да стигне. Но законодателя е въвел изисквания не
да се отговори на желанието за мъст, а да се стигне до едно законосъобразно и
справедливо наказание, което да изпълни тези цели, които са заложени в
нормата а чл.36 от НК.
Аз ще Ви помоля да редуцирате това наказание лишаване от свобода,
което е наложено от съда, поради всички тези съображения и наличните
многобройни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства свързани
с приложението на чл.55 от НК.
Виждаме каква е динамиката и отговора на българското правосъдие на
този обществен отговор, който очаква на пътно транспортните произшествия,
19
това е достойно за уважение. Българското общество е нетърпимо към подобен
род ПТП, но не бива да слизаме в някаква матрица, а трябва да се подхожда,
според мен, индивидуално към всеки един подсъдим като се отчете неговата
лична характеристика. Това е един човек на преклонна възраст, който не е
пътен джигит, това ПТП макар тежките си характеристики и последици, които
са настъпили след него не може да бъде определен като човек, който е
абсолютно безотговорен, с алкохол, с наркотици, множество квалифициращи
обстоятелства, които сме свикнали да гледаме от делата за пътно транспортни
катастрофи.
Затова аз ще Ви помоля да уважите жалбата за редуциране на неговото
наказание с молба, ако то бъде редуцирано до параметрите на три години
лишаване от свобода да бъде приложен института на чл.66 от НК по
отношение на подсъдимия, което е смятам, че напълно би изпълнило тези
цели, които законодателя е заложил в нормата на чл.36 от НК, разбира се
отчитайки и този тежък резултат, но обществено полезно ли ще е ако
подсъдимия Х. на 70 години, с тези тежки здравословни проблеми влезе за
продължителен период от време в местата за лишаване от свобода, които по
презумпция са нетърпими за такива възрастни хора, с конкретни здравословни
проблеми.
Моята молба е да уважите въззивната жалба и да редуцирате наказанието
със сериозната молба да обмислите е ли е възможно в този тежък казус да
приложим института на условното осъждане.
Това е молбата ми.
Не поддържам искането за оправдателна присъда, консултирал съм го с
подсъдимия, нямаме искания за случайно деяние, просто ги нямаме тези
характеристики, искам да бъда коректен.
ЖАЛБ.ПОДС.Х.: - Съжалявам чисто и просто за тия хора дето са
починали. Искам да се уважи моя адвокат.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.ПОДС.Х.: - Какво да искам, съжалява чисто и просто.
СЪДЪТ, след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 15:00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
20