№ 6983
гр. София, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110146588 по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявеният от К. И. Д. срещу ***** отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК с искане да се постанови
решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 5 110,64 лева,
представляваща изразходвана питейна вода за периода 28.05.2017 г. до
20.07.2023 г.
Ищцата твърди, че е наследник на К. И. Д., починала на *****, която
била собственика на *****. Сочи, че след обаждания от страна на ответника, е
направила справка при същия за задължения, от която било установено, че за
периода от 28.05.2017 г. до 20.07.2023 г. е начислена сума за изразходвана
питейна вода в размер на 5110,64 лева. Ищцата твърди, че не дължи
процесната сума поради липса на облигационна връзка между страните,
поради това, че ответникът не е доставил услуги, отговарящи на българския
стандарт. Излага, че ответникът не е спазил нормативната уредба за отчет на
база потребено количество вода в имота и развива подробни съображения в
тази насока. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявеният иск се оспорва. Ответникът твърди, че процесният имот е
бил собственост на наследодателя на ищцата, като след смъртта му, имотът
бил наследен от ищцата, респ. същата придобила и качеството потребител на
ВиК услуги, с оглед на което подробно аргументира, че между страните е
налице облигационно отношение. Сочи, че в имота е нямало индивидуален
водомер, осигуряването на който било задължение на потребителя. Поради
1
изложеното не бил извършван реален отчет и задълженията се определяли на
база „един обитател“. Досежно давността – признава, че задълженията с
падеж до 21.08.2020 г. са погасени и в тази част аргументира, че не е дал
повод за завеждане на делото. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
По предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК в тежест на
ищеца е да установи, че ответникът е претендирал от него процесната сума.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че през процесния
период между страните е съществувало валидно облигационно отношение по
договор за доставка на ВиК услуги, по силата на което е доставил на ищеца
определено количество вода, както и обема на реално доставените на ищеца
ВиК услуги в размер на процесната стойност, както и че след настъпване на
изискуемостта на вземанията и преди изтичане на три години от настъпването
са се осъществили факти, довели до спиране/прекъсване течението на
давностния срок.
Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 140 ГПК, приет без
възражение е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ответникът претендира от ищеца сумата от 5110,64 лева,
представляваща изразходвана питейна вода за периода 28.05.2017 г. до
20.07.2023 г. за *****; че апартаментът е бил собственост на К. И. Д.,
починала на *****, чийто единствен наследник е ищцата.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/,
при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
/ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по
пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от
имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и
селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането
и експлоатацията на водо-снабдителните и канализационните системи,
2
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според
дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители на ВиК- услуги", това са юридически или физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в редакция-
попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС
на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че
потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на
ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които
общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се установява,
че ищецът е доставял вода в имота през исковия период, като количеството
вода е изчислявано на база, доколкото водомерите, налични в имота не са
пломбирани от ответното дружество.
При така установените факти съдът прави правен извод, че ищецът е
потребител на ВиК услуги в процесния имот през исковия период.
С оглед приложимите общи условия потребителите на ВиК услуги
заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за
заплащане месечно на цената на ВиК услугите представлява задължение за
периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни
задължения, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време. В този
смисъл са задължителните за съда указания, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г.,
постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За
приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
3
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на ***** към потребителите се погасяват с
изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията за цената на ***** се погасяват, започва да тече от деня, в който
всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД, а именно
с изтичане на месеца, за който се отнасят, поради което съдът намира, че
задълженията за незаплатени ВиК услуги станали изискуеми три години
назад от депозиране на исковата молба са погасени по давност. Ответникът
признава иска за погасени по давност вземания до 21.08.2020 г. Съобразно
приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице в открито
съдебно заседание, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено, размерът на ползваните ВиК услуги в процесния имот за периода от
21.08.2020 г. до 20.07.2023 г. възлиза на 1345,22 лв., за която сума искът е
неоснователен и следва да се отхвъли.
По разноските:
Съдът намира, че доколкото ответникът признава иска в частта, в която
същият е уважен, не е дал повод за завеждане на делото на основание чл. 78,
ал. 2 ГПК не следва да се присъждат разноски по производството в полза на
ищеца. В този смисъл е константната практика на ВКС – Определение № 300
от 26.06.2013 г. по ч.гр.д. № 2274/2013 г., Първо ГО, Определение № 75 от
21.04.2017 г. по ч.гр.д. № 1371/2017 г., Първо ГО, Определение № 66 от
12.02.2018 г. по ч.гр.д. № 4770/2017 г., Трето ГО, Определение № 95 от
22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г., Четвърто ГО, Определение № 318 от
25.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2828/2018 г., Трето ГО, Определение № 534 от
06.12.2019 г. по ч.гр.д. № 4484/2019 г., Трето ГО.
С оглед изхода на спора съдът намира, че ищецът дължи на ответника
разноски в размер на 400 лв. за заплатен депозит за съдебно-техническа
експертиза и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, че К. И. Д., ЕГН ********** не дължи на *****, ***** сумата в
размер на 3768,42 лв., представляваща изразходвана питейна вода за периода
28.05.2017 г. до 20.08.2020 г. в *****, поради изтекла погасителна давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. И. Д., ЕГН ********** срещу *****,
***** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, че
ищецът дължи на ответника сумата в размер на 1345,22 лв., представляваща
изразходвана питейна вода за периода 21.08.2020 г. до 20.07.2023 г. в *****,
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. И. Д., ЕГН ********** да
заплати на *****, ЕИК ***** сумата в размер на 400 лв., представляваща
съдебни разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5