Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 10.08. 2018 г.
№
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, НО, ІІІ въззивен състав в публично заседание на втори
февруари две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ : АНТОН УРУМОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря
Радка Георгиева и в присъствието на прокурора Анелия Неделчева,
като разгледа докладваното от съдия ТОДОРОВА в.н.о.х.д. № 5271 по описа за две
хиляди и седемнадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI НПК.
С присъда, постановена на 14.12.2016 г. на
Софийския районен съд, Наказателно отделение, 8-ми състав, по н.о.х.д. № 12146/2013
г. подсъдимата П.В.С., с EГH **********, е призната за невинна в това на 12.05.2013
г., около 16.00 ч., в гр. София, от къща на ул. „Софороний Врачански” № 25,
като противозаконно отнела чужди движими вещи – един брой спален комплект на
стойност 40.00 лв. и медна тава с диаметър 35 см. и дълбочина от 9 см. на
стойност 64.00 лв., или всички вещи на обща стойност 104.00 лв., от владението на Е.-У.А.Д., без нейно съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен, да е
извършила престъпление по чл. 194, ал. 3
вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдана по
повдигнатото й обвинение. Съдът е постановил след влизане в сила на присъдата
преписи от материалите по делото да се изпратят на РУ на СДВР по местоживеене
за образуване на производство по чл. 218б НК.
Срещу присъдата е депозиран протест от
прокурор при Софийска районна прокуратура. В протеста и допълнението към него
се твърди, че присъдата е неправилна, тъй като макар районният съд да е
направил верни констатации за фактите, е
формирал погрешни заключения за съставомерността на деянието на подсъдимата.
Поддържа се, че не са били налице отрицателните предпоставки по чл. 218б НК
поради съдимостта на подсъдимата, поради което не е съществувало и основание за
оправдаването й. Прави се искане да бъде отменена първоинстанционната присъда и
да бъде постановена нова, с което подсъдимата да бъде призната за виновна по
повдигнатото й обвинение.
В откритото
въззивно заседание прокурорът при Софийска градска прокуратура не поддържа протеста, но не го оттегля. Изтъква, че от материалите по делото е видно, че към
датата на извършване на деянието подсъдимата не е била осъждана и към този
момент няма влезли в сила наказателни постановления. Поради което счита, че
доводите в протеста са неоснователни. Предлага съдът да потвърди постановената
първоинстанционна присъда.
Частната обвинителка Е.-У.А.Д.
заявява, че е потърпевша изключително много, но не само от подсъдимата, а от нейните сестри и братя.
Защитникът на подсъдимата
оспорва протеста и моли да бъде оставен без уважение. Излага доводи, че в протеста
са посочени формално определени осъждания, без да бъдат
конкретизирани пречките за прилагане на чл. 218б НК. Поддържа, че районният съд
правилно е установил, че по време на деянието подсъдимата не е била осъждана,
нито административно наказвана. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Подсъдимата отправя
същото искане към въззивния съд – да потвърди присъдата.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Протестът e неоснователeн.
За да постанови присъдата си,
първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото
доказателства чрез показанията на св. Е.-У.А.Д., от писмените доказателства – разписка за възстановяване на сумата,
равностойност на инкриминираните вещи, справка за съдимост, писмо от 3 РУ – СДВР;
от експертните способи за събиране на доказателства чрез заключението на
съдебно-оценителната експертиза.
Въззивният съд след собствен
комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства намира, че
установената фактическа обстановка от районния съд е обоснована и почива на
вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства,
анализирани в тяхната съвкупност.
Правилно районният съд е установил, че на
12.05.2013 г. св. Е.-У.Д. излязла от дома си, находящ се в гр. София, ул. „*****.
Около 16:00 ч подс. П.С. влязла в жилището на св. Д. и взела от там спален
комплект на стойност 40 лв. и медна тава с диаметър 35 см. и дълбочина 9 см. на
стойност 64 лв., или всички вещи на обща стойност 104 лв. Докато излизала от жилището, подс. С. била
забелязана от св. Д. да се отдалечава към Женския пазар.
В хода на досъдебното производство
подсъдимата възстановила сумата от 104 лв. на св. Д..
Към 12.05.2013 г. минималната
работна заплата възлизала на 240 лв.
Въззивният съд намира, че при извеждане
на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати
процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички годни доказателствени материали, без някои от тях да са били
необосновано подценени или игнорирани за сметка на други, без логически грешки при
обсъждането им или извращаване на техния смисъл. Правилно
районният съд е отчел, че показанията св. Д., която е видяла подсъдимата да
излиза от собствения й дом с инкриминираните вещи, кореспондира на поведението
й в хода на процеса по възстановяване на вредата. Показанията на свидетелката са
последователни и пълни, като същевременно не демонстрират нагласа към
преувеличаване или преиначаване на фактите, за да злепостави подсъдимата.
Несъмнено е установено на следващо място, че подсъдимата е възстановила цялата
сума от 104 лв., представляваща равностойността на отнетите от дома на св. Д.
вещи.
Основните оплаквания в протеста са свързани не с правилното изясняване
на фактите за разглежданото събитие, а с тяхното правно значение, като се
оспорва правния извод на районния съд, че по отношение на деянието на
подсъдимата са налице предпоставките на чл. 218б НК.
За
да провери основателността на възраженията на прокурора, въззивният съд събра
актуална и пълна информация за съдебния статус на подсъдимата и за издадените й
наказателни постановления на основание чл. 218б НК. В тази връзка приетата
фактология от първоинстанционния съд следва да бъде допълнена със следните
обстоятелства.
Подсъдимата П.В.С. е била
санкционирана с ангажиране на наказателната и административнонаказателната й
отговорност по чл. 78а НК по следните производства:
– По н.о.х.д. № 7835/13 г. на СРС
с влязъл в сила съдебен акт на 23.10.2013 г. за деяние, извършено на 23.01.2013
г., по чл. 325, ал. 1 НК е била освободена от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а, ал. 1 НК и й било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
– По н.о.х.д. № 21904/14 г. на
СРС с влязъл в сила съдебен акт на 23.06.2014 г. за деяние, извършено на
6.07.2013 г., по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 НК й
е наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено
на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години от влизане на присъдата в
сила.
– По н.о.х.д. № 18874/14 г. на СРС
с влязъл в сила съдебен акт на 11.02.2015 г. за деяние, извършено на 15.08.2014
г., по чл. 198, ал. 1, пр. 1 НК е осъдена на 6 месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим на изтърпяване.
– По н.о.х.д. № 3185/15 г. на СРС
с влязъл в сила съдебен акт на 16.10.2015 г. за деяние, извършено на 6.07.2013
г., по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 28, ал. 1 НК й е наложено наказание 3
месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието.
От справка от 3 РУ-СДВР с изх. № УРИ
227000-847-25.01.2018 г. и от приложените две наказателни постановления (НП) се
изяснява, че с НП № 1236/2013 г., влязло в сила на 29.06.2013 г., за деяние,
извършено на 15.08.2012 г., и с НП № № 1568/2013 г. за деяние, извършено на
2.06.2013 г., влязло в сила на 29.06.2013 г., на подсъдимата били наложени
административни наказания – глоба, на основание чл. 194, ал. 1 вр. ал. 3 вр.
чл. 218б НК.
На основата на така изяснената
фактическа обстановка въззивният съд установи, че районният съд е формирал
законосъобразен правен извод за това, че извършеното деяние от подсъдимата от обективна
и субективна страна осъществява състава на маловажния случай на кражбата. Видно
от конкретната обществена опасност на деянието, която показва съществени
отклонения от типичната за този вид престъпления, доколкото не са засегнати
значително обществените отношения, защитени с криминализацията, процесният
случай напълно отговаря на дефинитивните признаци на маловажния по смисъла на чл.
93, т. 9 НК. Поради това е вярна и правната му квалификация, възведена в
обвинението по чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 НК. Имуществената вреда е на стойност,
която е по-ниска от половината минимална работна заплата и е възстановена в
хода на процеса. Същевременно към датата на деянието – 12.05.2013 г., подс. С.
не е била осъждана и не е била административно наказвана за такова деяние. В
този смисъл крайното заключение на първоинстанционния съд, че са налице всички
предпоставки по чл. 218б, ал. 1 НК за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на подсъдимата по административен ред
почиват на правилно разбиране на материалния закон, защото не е налице нито
една от пречките за това по ал. 2 на чл. 218б НК. Оттук нататък законосъобразно
районният съд е приел, че административното наказание глоба следва да бъде
наложено от органите по чл. 424, ал. 5 НПК, като в случая, доколкото дейността
по разкриването на деянието е била извършена от органите на МВР, това следва да
е министърът на вътрешните работи.
За пълнота на въззивното
съдебно разглеждане, следва да бъде направено и едно процесуално уточнение. Независимо
че деянието, такова, каквото е възведено, подлежи на административно
санкциониране, това не би могло да бъде проведено в настоящия наказателен
процес. Събитието предхожда въведената
компетентност на съда със ЗИДНПК (Д.в. бр. 63 от 4.08.2017 г., в сила от
5.11.2017 г.) по чл. 301, ал. 4 НПК при
решаване на въпроса по ал. 1, т. 2 – съставлява ли деянието престъпление и
правната му квалификация – съдът да се произнася и дали извършеното деяние
съставлява административно нарушение. Това е достатъчно, за да се изключи
необходимостта изобщо съдът в настоящия наказателен процес да обсъжда дали
поведението на подсъдимата представлява административно нарушение. Създадената
компетентност засяга деяния, по които първата съдебна инстанция се е произнесла
след 5.11.2017 г., когато е имала тези правомощия, независимо дали е приела, че
деянието е административно нарушение или не. Обсъждането на този въпрос за
първи път във въззивното производство, протекло след влизане на измененията в
сила, по реда на чл. 336, ал. 1, т. 4 НПК, би лишило подсъдимата от една
инстанция и пренебрегнало принципа на последователност и предвидимост, което
накърнява правната сигурност. От своя страна това би ограничило съществено и
правото на защита на подсъдимата, която би бил лишена от ясна представа за
какво точно правонарушение може да бъде осъдена, включително и като
административно нарушение, в нарушение на стандартите на чл. 6, т. 3, б. „а” и
б. „б” от ЕКЗПЧОС на справедливия съдебен процес.
В заключение, след обобщаване на резултатите
от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на присъдата,
въззивната инстанция не констатира
основания за нейното изменение или отмяна, поради което прие, че следва
да бъде потвърдена.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, ІІІ въззивен
състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда на СРС, 8 състав, от
14.12.2016 г. по н.о.х.д. № 12146/13 г.
по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест. Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.