№ 277 / 10.12.2021г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА
БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Ивелина Въжарска
Прокурор:
Цв.Пазаитова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова к.а.н.дело №837 по описа на съда
за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава
Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от ТД
Митница Бургас към Агенция Митници
срещу Решение №39/05.07.2021г., постановено по АНД №432 по описа на Районен съд
Свиленград за 2021г. в частта, с която е отменена т.III
от Наказателно постановление №502/2021 от 12.05.2021г. на Началник отдел МРР
Южна Морска, относно отнемане в полза на Държавата на лек автомобил Ауди А4 с рег.№ *****, ведно с
регистрационен талон и контактен ключ. Сочи, че стойността на лекия автомобил е
3800,00 лева, а стойността на стоките, предмет на митническа контрабанда 31 262,00
лева. Поради това МПС, ведно с регистрационния талон и контактен ключ, следвало
да бъде отнето в полза на Държавата, както било сторено с наказателното
постановление. Излагат се доводи, че позоваването от страна на районния съд на
Решение от 14.01.2021г. по дело №С-393/2019 на СЕС било неправилно. Преценката съгласно
разпоредбата на чл.233, ал.8 от ЗМ била правилна и с оглед по-ниската стойност
на автомобила в сравнение с тази на предмета на нарушение. Счита се, че
позоваването на решението на СЕС щяло да доведе до това нарушителите масово да
използват автомобили, които не са тяхна собственост, за да извършат или да
продължат да извършват нарушения по ЗМ. В подкрепа на това била приетата като
доказателство от въззивния съд Справка за задгранични пътувания на нарушителя.
От нея ставало ясно, че П.А.П. многократно пътувал до Турция с различни
автомобили, включително и в настоящия случай. Иска се съдебното решение на Районен съд Свиленград
да бъде отменено в частта на процесния лек автомобил
и да се постанови друго, с което изцяло да се потвърди НП №502/2021 от 12.05.2021г. на Началник отдел МРР Южна
Морска, като бъдат присъдени и направените разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът П.А.П.
не се явява и не взема становище по касационната жалба.
Окръжна
Прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Свиленград е
потвърдил Наказателно постановление №502/2021 от 12.05.2021г., издадено от
Началник отдел МРР Южна Морска в частта, с която на П.А.П., за нарушение на
чл.233, ал.1 от ЗМ е наложено наказание Глоба в размер на 31 262,00 лева
(пункт II) и отменил същото НП в частта, с която от П.А.П. на основание чл.233,
ал.8 от ЗМ е отнет в полза на Държавата лек автомобил Ауди А4, рег****ведно с
регистрационен талон и контактен ключ (пункт III), като с решението си постановил
описаното МПС да се върне на П.П.. За да постанови този резултат, Районен съд
Свиленград е достигнал до извода, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазена била
изцяло процедурата по съставяне на посочените актове. Същите съдържали
реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, издадени били в срок, от компетентни
органи, при спазване на сроковете по чл.34,ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Не били
допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура. Приел е за безспорно установено по
делото, че П.А.П. е извършил описаното в наказателното
постановление административно нарушение, като е мотивирал изводите си в тази
насока, както и че не били налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. От
фактическа страна въззивният съд е установил, че на 10.02.2021г., около 14,30ч.
на трасе Изходящи леки автомобили и автобуси на МП Капитан Андреево, на път от
България за Турция, пристигнал лек автомобил Ауди А4 с рег****управляван от
жалбоподателя, собственост на трето лице. В автомобила имало още един пътник.
Преди започване на физическа митническа проверка водачът и пътникът били
поканени устно от митническия служител да декларират носените от тях лични
вещи, стоки и валутни ценности. Същите не декларирали нищо. При последвалата
митническа проверка на автомобила и багажа на пътниците, около двигателя на
автомобила, митническите служители открили недекларирани стоки, поставени в
торби под пластмасови тръби и маркучи на автомобила. В личното си обяснение
водачът на МПС посочил, че взел колата от приятел, за да отиде до гр.Одрин,
Турция, и не знаел, че в нея имало скрити телефони. Съставен бил АУАН, в който
подробно били описани стоките, фактическо описание на нарушението и
изпълнителната му форма, както и обстоятелствата при извършване. Съдът приел,
че частта на пункт III
от наказателното постановление - относно, отнемане в полза на държавата на МПС, послужило за превозване на
стоките, предмет на митническа контрабанда, следва да бъде отменено. Обосновал
извода си за отмяна на наказателното постановление в тази част с Решение от
14.01.2021 година на Съда на ЕС по Дело С-393/19, като посочил, че националният
съд е обвързан от преюдициалното заключение по това дело, и разпоредбата на
чл.233, ал.8 от ЗМ противоречала на посочения съдебен акт, респ. на правото на
ЕС. Позовал се на приетото в решението на СЕС, че национална правна уредба,
която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на
престъпление квалифицирана контрабанда, когато това средство принадлежи на трето
добросъвестно лице – в случая на Т.П. Н., различно от извършителя на
престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства за
защита, противоречи на правото на Съюза.
Настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е
постановено при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка,
която не се оспорва по делото. Съдът е възприел относимите факти въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства. Въз основа на доказателствата е направен правилен
извод за спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП.
Същите съдържат всички необходими реквизити са издадени от компетентни органи,
при спазване на процесуалните срокове.
С решение от 14.01.2021 г. на Съда на ЕС по Дело С-393/19 е даден отговор на
поставени въпроси, както следва: 1. Чл.2, пар.1 от Рамково решение
2005/212/ПВР на Съвета от 24.02.2005г. относно конфискация на облаги, средства и
имущество от престъпления във връзка с чл.17, пар.1 от Хартата на основните
права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска
национална правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано
за извършване на престъпление квалифицирана контрабанда, когато това средство
принадлежи на трето добросъвестно лице; 2. Чл.4 от Рамково решение 2005/212 във вр. с чл.47 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в
смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява в наказателно
производство да се конфискува имущество, принадлежащо на лице, различно от
извършителя на престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни
средства за защита. С обжалваното решение РС Свиленград е съобразил решението
на СЕС и е отменил наказателното постановление в частта, с която на основание чл.233, ал.8 от ЗМ е отнет в полза на
Държавата лек автомобил и е върнал превозното
средство. В посоченото решение на СЕС е установено нарушение на правото на
Съюза - рамково решение 2005/212 във връзка с
гарантираните от Хартата права. Доводите, че въззивната
инстанция неоснователно е ограничила приложното поле на чл.233, ал.8 от ЗМ, като не е отчетено, че
стойността на превозното средство съответства на стойността на предмета на
митническата контрабанда, не се споделя от настоящия касационен състав, тъй
като водещо в случаите, когато за превозването или пренасянето на стоките –
предмет на митническа контрабанда, извършителят си е послужил с превозно/преносно
средство, е собствеността. Между страните не е спорно, че процесното превозно
средство е собственост на трето лице, за което няма данни да има каквото и да е
отношение към извършеното нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ, а напълно неотносимо
към предмета на спора е, че нарушителят П.П. многократно пътувал с различни
автомобили при задграничните си пътувания. В случая от значение е, че собственикът
на превозното средство не разполага с ефективни правни средства за защита. Именно
в тази посока РС Свиленград излага мотиви, че уведомяването на собственика на
МПС за отнемането на автомобила в полза на Държавата не създава за последния
възможност да защити правата си в
настоящото производство било като изложи позицията си, направи възражение срещу
отнемането, или като обжалва съдебния акт, с който се отнема МПС.
Следва да бъде отбелязано, че преюдициалното
заключение на СЕС по съществото си има характера на тълкувателно решение. За
националния националния съд има забрана да се отклонява от постановеното по
делото преюдициално заключение на СЕС или да го замества със свое собствено
тълкуване, различно от това, дадено от СЕС. С оглед изложеното съдът намира за
несъстоятелно възражението на касатора, че въззивната инстанция е следвало да
се съобрази основно със стойността на МПС, като отчете, че така щели да бъдат
възпрени извършваните нарушения по ЗМ с автомобили, които не били собственост
на нарушителя.
При така изложените мотиви касационният
състав напълно споделя извода на въззивната инстанция и счита, че предвиденото
в чл.233, ал.8 от ЗМ отнемане на лекия
автомобил се явява в противоречие с посоченото Решение на Съда на ЕС, а поради
това правилно е отменено обжалваното наказателно постановление в частта по
пункт III. районният съд е постановил
правилно решение и същото следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното, на основание чл.221 и чл.222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №39/05.07.2021г., постановено по АНД №432 по описа
на Районен съд Свиленград за 2021г. в обжалваната част, с която е отменена т.III от Наказателно постановление №502/2021 от 12.05.2021г. на
Началник отдел МРР Южна Морска - относно отнемане в полза на Държавата на лека
автомобил Ауди А4 с рег****ведно с регистрационен талон и контактен ключ.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
Председател:
Членове: 1.
2.